СЪОТВЕТСТВИЕ НА НЕЩАТА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Тема имате ли? (- Не) Пишете върху темата: „Разлика между добро и правда.“
Ще прочета 20-21 стих, от 11 глава на Матея.
Няколко неща трябва да залегнат във вас правилно. Някой път между новите и старите неща няма съответствие. Всички правите една погрешка. Не само вие, но и цялото човечество прави една погрешка. Миналите неща са минали. Новите, които идват, не мязат на миналите. Ако те ще мязат на миналите, тогава е еднообразие. Казвате: „Ние знаем това.“ Всички нещастия в живота произтичат от еднообразието, което вие прилагате, в природата. Природата абсолютно мрази в човешкия живот еднообразието. Запример ти си недоволен, седиш, недоволен си. Защо? Не знаеш. Мъчно ти е, не знаеш причините. Може да кажеш, че си гладен. Кой не е гладен? Гладът е един подтик в природата. Че си гладен, че гладуваш и това не е зле. Че не си ял, и то нищо не значи. Казваш: „Не съм ял.“ Няма нищо, ще ядеш. „Ама, гладен съм.“ По-добре е гладен. Влизаш в един порядък на нещата.
Вие мислите, като кажеш, че си гладен, като кажете, че не сте яли, ще се свърши света. То не е така. Вземете запример престъпвате към аритметиката. Имате числото 1235. При обикновената аритметика увеличава[м]е числото, като прибавим още едно число отзад. Ако турим, ще стане 12356. Една цифра само отзад прибавяме и ще го увеличим. Може да го увеличим, като прибавим една цифра отпред. Например 71235. Ако едно число прибавиш отпред или ако прибавиш едно число отзад, вие досега сте се научили на опашката да увеличавате числата, а на главата не знаете. Там е наука. Там е забърканата работа.
Хората досега и всичките животни, турили опашката, въртят опашка. Без опашка нищо не се свършва. Върти човекът опашката. Там, дето няма разрешение в живота, опашката се върти. Казва: „Моята опашка няма ефект.“ Опашката върти. Значи ти искаш да разрешиш работата по старому. Няма разрешение. Ти стар си, тури един по-рядък на нещата. Питате: „Защо е така?“ Мислете защо е така. Каква философия има, защо е така? Ами защо да не бъде така? Каква трябва да бъде философията? Защото в философията има антитеза. Щом запиташ едно, позволява се и друго. Защо света така е нареден? Не зная. Но ние, които питаме, не знаем, а онези, които са го наредили, те знаят. Какво ще кажат те? – „Ще направите това, което сме направили. Ще ви кажем тогава.“ Вие искате да ви кажат нещо, защо се увеличило и защо се е намалило. По същия закон нещата се намаляват. Ако отнемете едно число отляво или отдясно, ще се намали числото. Ако махнете цифрата 6, с колко ще се намали? Или: ако махнете 7-те отпред, колко ще стане?
Най-първо, в числата на природата всяко число си има свои специфични качества. Запример вашето ляво око ли е първото око на човека? Дясното око е първото око. Лявото е второ око. Едното е на ума, другото е на чувствата. А тогава къде е окото на постъпките? Вътре в мозъка има трето око. То е окото на постъпките. Една постъпка, това е крайният резултат, до който човек може да дойде. По-далече от своите постъпки не може да идеш. Като направиш една постъпка, то е „фет акомпли270“. Като направиш една постъпка, по никой начин не може да я поправиш. Според вас, според вашата логика, ще кажете: „Напред не може да се върви, щом не може да се поправи.“ Но животът не е свързан с погрешките на хората.
Ти си направил една погрешка, ще прескочиш, ще вървиш напред. Погрешката нека си е погрешка. Някой се спрял, погрешката, която някой имал, остави го, нека си я има.
Какво значи: умрял някой? Вие даже не знаете какво значи смърт. Мислите, че този човек се е изгубил. Когато един умира от затвора, зле ли е? Изгубил се, не съществува в затвора. Един ден гледаш букаите изчезнали. Всичко туй изчезнало някъде. Казваш: „Умрял.“ Този човек по-зле ли му е станало, като е умрял от затвора? Вие ще кажете: „По-добре му е.“ Когато някой от вашите близки умре, ще разправяте как е умрял, как се е мъчил, как събирал краката, горкият, мъчил се е. Аз може да ви представя един умиращ човек. Нима аз умирам? То е мимика. Той се намира в известни мъчнотии, иска да се измъкне из трудностите. Като някой човек, който влязъл […]271. от тук иска да мине, оттам, не може. Мъчи се да излзе из […]. Мисли човекът. В смъртта човек мисли.
Като речете да умирате, ще се разкрие вашият живот и ще видите целия си живот. При умирането ще видиш целия си живот, ще го видиш, ще изпъкне. Иван, Драган, на всичките хора, на които си направил пакост, на които си направил добро и това ще изпъкне. Накъдето си ходил, ще си платиш онова, което имаш да даваш. И в туй седи някой път мъчнотията на умиращия, да се справи със своите полици. Този го хване, онзи го хване, искат. В вас седи идеята, че той ще иде при Господа, да го сади Господ, какво е правил на Земята. То е погрешна идея. Господ не сади никого. Ако рече Господ да сади! Че аз имам да давам 5-6 лева, Господ ще ме сади да плащам. Тя е моя работа. Някой от вас сте толкоз невежи. Като ви обиди някой, обърнете се при Господа, викаш го. Господ това му е останало работа да се занимава, че някой те е обидил. Че някой направил вибрации, които дошли в ухото и Господ ще слиза да ги оправя. Своенравни деца са религиозните хора. Рекох, не за вас, но крайно своеобразни са религиозните хора. Такива княжески, царски синове. Един овчарин е по-умен от царския син. Той знае да увеличава числата. Царският син не знае. Мъчи се, умът му не работи.
Сега те са обикновени работи. Не искам да ви занимавам с тях, защото вие още не се познавате. Да сте много красиви, не сте. Някой седи, гледа и казва: „Красив ли съм?“ Аз имам понятие за красотата. Той прави усилие да покрива човешката грозота. Друг казва: „Аз добър ли съм?“ Аз виждам колко е добър. Или някой мисли, че е умен. Аз виждам неговото разбиране. Толкоз детински разбирания има. Какво ще му кажеш? Да му кажеш, че не знае, ще се докачи. Да му кажеш, че не е добър, пак ще се докачи. Ако му кажа, че не е добър, че е лош, ще се докачи. Кое е по-хубаво: да кажеш, че не е добър или че е лош? Второстепенно е. Трябва да разбирате в какво седи лошевината, а в какво седи добрината. Казвате: „Той е даровит човек.“ Нашият живот на земята ще се осмисли само тогава, когато проявяваме онова, което Бог е вложил, понеже всеки един човек е едно условие, за да прояви човек Духа, Божествения дух. Най-първо човек трябва да се подчини на онзи велик импулс, на Първото Начало. Бог изисква във всичките хора Той да се прояви. Като дойде Той, да се прояви, тъй както Той знае. На второ место ние да се проявим. След като ние се проявим, ще дадем место да се проявят нашите ближни. Или: най-първо ние ще проявим нашето отношение към Бога; на второ место ще проявим самите нас и на трето место ще проявим отношението към ближните. То е едно отношение.
Б:Ч:б. Сега лесно може да се напише на дъската. Не е мъчно човек да вземе и да си тури мимиката на един добър човек. Ама туй е мимика. Някой път вие мислите, че сте смирен човек. Мислите, че смиреният човек, кроткият човек, той е една буболечица, божа кравица. Не, ни най-малко. Нито е буболечица, нито е божа кравица. Смиреният човек, това е най-силният човек в света. Но той взел най-последното място. Всичко наблюдава, гледа кой какво върши, седи, наблюдава, не се възмущава. Него няма кой да гледа. Той е свободен. Щом те гледат хората, ти смирен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората, ти набожен човек не може да бъдеш. Щом те гледат хората или обръщат внимание на твоя живот, на тебе никога не трябва да обръщат внимание. Не на художника трябва да обръщат внимание, но на картините му. Той трябва да седи в сянка. Който разбира живота, така е. Започнат ли да обръщат внимание хората, те скоро ще те изпъдят. Не искай сега да се спират и да ти обръщат внимание.
Ще ви покажа, че нещастията може би 95%, може би и всичките нещастия произтичат от обръщането внимание един на друг. Щом обръщат внимание на кокошката, то с нея е свършено. Обърнеш внимание, пипнеш я по гърба ѝ, в тебе се събуди едно чувство на обич. Казвате: „Много красива е тази кокошка. Гребенът е хубав, герданчето.“ Попипаш я по гърба, казваш: „Тлъстичка, мазничка, хубаво сготвена става, една хубава гозба става.“ Погледнеш, един ден създадеш теория, че тя трябвало да умре заради тебе. Господ за това я създал, ще я заколиш, ще я изядеш. Ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, благодаря ти за кокошката.“ Въпросът не се свършва тъй. Щом заколиш една кокошка, други същества има от тебе по-високо, видят те, харесат те и те пообиколят веднаж, два пъти, пипнат те по гърба и един ден ти отрежат главата, ще те опекат и ще те изядат. Това е то смъртта. Съответствие има. Когато Бог каза на човека да не яде от забранения плод, забранения плод кой е? Забраненият живот е това. Има един живот забранен. Ако започне да влиза този живот, тогава целия живот ще мине в друга една линия.
Вие сега за Бога имате съвсем изопачени понятия. Вие имате понятия за Бога като човек, който не знае какво прави. Вие, като привличате неблагородните мисли, ще оставите всички свои възгледи, какъвто и да е. Не да се уплашиш, но всичко онова нечисто в тебе ще го оставиш. Другояче ти лицето на Бога не може да видиш. „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Ако ти не си чист, нечистото да садите по онова, което вие разбирате. Дали хората мислят разумно, но има едно положение: щом ти си чист, ти си силен в себе си. Щом си нечист, ти си слаб. Нечистота най-първо засега тебе. То не е един външен процес. Казва някой: „Чист си.“седна нечистота отвън лесно се справяме. Нечистота това са вътрешни състояния на човешката душа и от нея зависи здравето. Тогава иде между нас другото противоречие. Кажеш: „Другият не е [по-]чист от мене.“ Как ще познаеш? За да знаеш, че един човек е чист, трябва да имаш една мярка. Каква е идеята за чистота? Чистият човек от болести не страда. Щом страда, има нечистота. Каква е: твоя или чужда, без разлика. Щом осиромашаваш, щом изгубваш силата си и всички други противоречия се дължат на тази нечистота. На същества или ти си я създал.
Чистота е външната страна на човешкия дух. Когато Духът действува, човек винаги е чист. Когато Духът престане да действува, тогава човек остава нечист, а щом остане къщата, да не влизаш в нея, една седмица да не я чистиш, ще има прах навсякъде. Вие сте затворили прозорците, но този прах минал през дупките. Този прах постоянно влиза в човешката душа. И тогава ние търсим причината коя е. Причината никой не я знае. Причината е, че това са дребни частици, които се движат из пространството. Обичат да ходят на гости. Ти ще изхвърлиш навън това. Никакво знание нямаш. Ако вземеш да заведеш дело против тези прашинки, тогава колко време ще изгубиш? Десет милиона прашинки – ще изгубиш десет милиона минути, ако ги садиш по една минута. Колко дни ще ти вземат? Колкото ти може да садиш праха по книгите ти, толкоз и Бог може да те сади и теб за твоите погрешки. Бог, като види една твоя постъпка, казва: „Изхвърлете го навън.“ Изчиства, като разчита на други да направи това.
Казва се, че светът ще се сади, че Земята ще се запали, но това е външната страна. Съдът на света е почнал. Светът сега гори. Всички хора се топят. Топенето е вътре. Вие сте богати, млади, но сте недоволни, че някой не ви погледнал, че времето е облачно. Че облачното време, това е дюшемето на ангелите. Когато ангелите искат да се разговарят, те турят дюшеме на Земята и неутрализират се миазмата и лошите влияния от Земята. Утре, като се свърши събранието им, турят си дюшемето на друго място. Принципът е такъв. Ангелите винаги разполагат с влагата и това дюшеме те го жертвуват. След като си заминат, оставят дюшемето, подарък на растенията. Направят го на дъжд, който пада на земята. Защо бягате от къщи, когато вали дъжд, защото във вас седи идеята да не би отгоре да падне град. Всяка капка е град. Това са все отвлечени работи, отвлечените работи са неразбрани, когато нямаме вътрешна връзка.
При добрия живот ти не можеш да бъдеш добър сам по себе си. Ти, за да бъдеш добър, трябва да влезеш в някоя система. Като част от тая система трябва да бъдеш добър. Щом си в една Божествена система, щом Бог е направил човека по образ и подобие, Той вече принадлежи към една система. Следователно направения по образ и подобие Божие, всеки човек трябва да изявява своята доброта. Ако вие за една година се гневите, ще видите как ще се измени лицето ви. Или каквато и да е отрицателна мисъл ако вземе място във вас, то лицето ви ще погрознее. И често хората погрозняват по тази единствена причина. Някоя сестра за една година погрознява. Когато нисшите чувства вземат надмощие в организма, лицето погрознява, понеже вибрациите са груби, а когато висшите чувства вземат надмощие, човек става красив. С лошите мисли, които хората постоянно ви внушават, трябва да се борите. Например някой ви изпраща мисъл, че сте лош, но се преструва. После друг човек ви изпраща такава мисъл, че сте лош. Ти трябва да се пазиш от това да приемаш тези мисли.
Има едно лицемерие фактическо. Има друго едно лицемерие. Ще ви приведа един действителен пример за баба Янка. Тя на млади години била най-красивата мома в селото и се оженила за един цигуларски син. Тя е била много ударна да направи нещо, да наготви. Баба Янка била гостоприемна. Ще те приеме, ще те целуне, ще се зарадва, че си дошъл, ще направи баница, вино ще донесе и след два деня ще каже: „Ех, кой ли го е канил, да му шетам.“ Това е лицемерие.
Когато някой ме прегръща, това благодат ли е за мене? От прегръщане до прегръщане има разлика. И змията може да те прегърне. Майката като те прегърне, трябва да ти даде. Прегръщане има само когато се предават онези потици на живота. Когато майката прегърне детето, то Божествения живот се предава и това дете расте. Някой път детето плаче за милувка. Трябва да имате една ясна представа за прегръдките. Когато някой прегръща и Божествения живот минава през него, това е едно благословение, а когато прегръща и не минава Божествения живот, това е едно зло и който гледа е същото. През погледа минава Божественото и там е същия закон. Така трябва да гледате, че през погледа ви трябва да минава Божественото. Аз от само себе си какво мога да ви дам? Трябва да ви дам нещо. Някой ме пита: „Защо си ме погледнал?“ Рекох, гледам Божието създание, дали е запазено, първоначалната чистота и красота. Аз влизам във връзка с Бога и искам нейната красота отгоре да тури нещо ново. Аз ви оставям един подарък, тогава гледането има место. А пък дали съм погледнал добре или зле, зависи от това: ако съм оставил подарък, този поглед съответствува на Божественото. Този поглед е на место иначе не е.
Вие сега всички имате един установен поглед. Много добре, но добрият кон не може да се сравнява с добрия човек. Добрият човек може ли да се сравнява с добрия ангел? – Не може. Един ангел днес може да посети милиони хора и милиони хора да им направи добро. Един светия колко души може да посети? Много малко. Следователно със своята мисъл ангелът може да посети много хора. Добротата зависи от мисълта. Някой път казваш: „Не съм добър, за да правя добро.“ Това още не е добро. Ти със своята мисъл, чувство и постъпка можеш да направиш на хиляди хора добро. Аз съм превеждал един пример. Един човек ме спря с погледа си и иска пари. Да му говоря не му е времето, той е занят, той е търговец, продава си стоката и иска пари. Той ми казва: „Господ да те благослови.“ И тъй ми продава. Това е вече стока. Минава някой човек и аз му казвам: „Плати за мене. Аз нямам. Плати за мене“ – и онзи дава. Някой път, за да се освободя от просяците, минавам от друга улица, където няма просяци. Един евреин ми казва, че иска да ми каже нещо много важно в дюкяна си. Това беше в София. Влязох и той ми казва: „Нема ли да си купиш един чифт чорапи? Трябва да си купиш.“ Аз му казвам: „Нямам пари.“ Той ми казва: „Аз вярвам.“ Вземам ги и съм ангажиран.
Та във вашите размишления не съдете по този начин, по който хората остаряват. Не мислете, че сте стар. Не мислете, че сте достигнали до крайния предел на знанието. Не мислете, че сте изгубили всичките условия и не казвайте: това е за младите, а не за нас старите. Вчера на една млада сестра казах: „Вие сте много добра, но имате недостатъците на вашата компания, носиш недъзите на вашата компания.“ Да ви обясня това. Всичките хора да кажем, че говорят лошо за тебе. А пък може да си добър, но компанията е лоша. Някой път може да сте лош, но да те посрещнат добре, заради компанията, защото тя е добра. Много пъти вие страдате заради компанията. Защо е така, не питай. Като се върнете при компанията, кажете им: „Слушай!“ Трябва да намерим де е причината на недоволството. Някой път сте недоволни. То е вашата компания. Някой път сте скръбни, то е вашата компания. И всички техни скърби вие ги чувствувате.
Една мравка се дави и аз ви казвам: тази работа не е за мене. Но ако аз не помогна на мравката, то моето съзнание, което се е пробудило, ако не изпълня това, то работата, за която аз отивам, няма да стане. Между мравката и несбъдването на работата има връзка. Често пъти женитбата става нещастие за целия живот. Младоженецът отива да се жени и много пъти има случаи да направи едно добро, но отказва. Тази жена, която си срещнал, това е орисница, благодетелка на съдбата ти и ти казва: „Така както постъпваш, такъв ще бъде животът ти.“ Както вашите деди и прадеди са постъпвали няколко поколения, и както ти постъпваш, така ще постъпват и няколко поколения напред. Така, че има една колективна работа, която трябва да се изправи. Тази колективна работа седи в следното: Някои от вас сте млади, някои сте стари, но между младите и старите няма едно съответствие. Старата сестра, която се моли, казва за младата, че е зелена, а младата сестра за старата казва, че е изкуфяла. Това е лицемерие.
Има два вида лицемерие. Едно лицемерие грубо, а друго нежно. Някой се показва така, като че иска да се покаже, че няма пари. Той трябва да каже: „Имам пари, но не искам да ти дам.“ Или: „Не мога да ти дам засега.“ Вчера един брат, много набожен, много по-набожен, отколкото сте вие, ходи човекът и проповядва. Идва отнякъде си и казва: „Искам да ми помогнеш материално.“ Аз му казах: „Касата е затворена, касиерът го няма.“ Давам му само един морал. Рекох, ти ли си направил плана или Господ го е направил? Ще чакаш утре, ще намериш касиера. Той започна да се извинява. После, като си отиде, си казах: религиозните хора са много своеобразни, така не се служи на Бога. Той турил идеята да се качи на влака. Ти тури на ума си да ходиш пеш. Не туряй в ума си за колко време ще отидеш. Този пример, този сом, вчера го хванах.
Има един начин за работа. Ако вие не може да поставите една мисъл на нейното място, ако вие не можете да поставите едно чувство на неговото място, ако вие не можете да поставите една постъпка на нейното място, ще страдате. Това е цяла наука. Аз се радвам на кипването. Като кипне чая, може да пиеш чай. Ако някой път хората не постъпват добре, аз не кипвам. Че някой плаща добре, не кипвам, аз зная, че ако кипна, че те ще пият чай. Когато аз да пия чай, аз кипвам. Но когато другите пият чай – не.
Сега ще теглите широки заключения. Не казвайте, че сте лоши. С това обиждате Провидението, което ви е дало всичките добри условия. Ако разбираш, че не си постъпил добре, това е друг въпрос. Няма какво да се сърдиш. Добрите дни, които идват за в бъдеще, благата, които носят, не могат да се сравнят със сегашните несгоди. Една малка скръб, една малка обида ще пиеш едно вино отгоре и ще се заличи. Един господин ми казва: „Аз се научих да не кипвам. Аз кипнах. Кипнах като дойде при мене да му направя една услуга. После платих 10 пъти повече. Като усетих, че го обидих, дадох много повече. Докато залича моето кипване, струваше ми 10 хиляди лева, за да си загладя погрешката.“ И това е вярно в природата. Ти обиждаш природата. Ти казваш: „Господ не ми е дал.“ Това не е вярно. Ти казваш: „На другите е дал.“ Ти си особен екземпляр, не се сравнявай с другите. Ти си особен екземпляр. Ти си едно малко цвете, но си на място. Ти искаш да бъдеш голямо цвете, но друг е заел онова място.
Един ангел, като бил пратен да носи всичките благословения на Земята, до известно време вървял добре, но като видял една красива мома, забравил си чувала с подаръците и хората ги разграбили. Един не могъл да си вземе нищо и той бил поетът. Останал само един колет, и то било вярата. Това е за далечното бъдеще. Та всички вие, които искате да живеете във вярата, има само един колет на вярата, ще го вземете. За в бъдеще ще видиш, в някой друг живот. И различията, които съществуват на Земята, единствено се дължат по причина на този ангели на тази красива мома. Много зле се е отразило това. Вие казвате, че един човек е повече одарен отколкото друг. Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Бога. Духът ще ме упъти, той ще ме научи как да се приближа до Бога, а пък Любовта ще ме научи как да се приближа до Духа. Вярата ще ме научи как да се приближа до Любовта. Надеждата ще ме научи как да се приближа до врата. В брата трябва да бъде път за Любовта. Щом дойдете до Любовта, там не се спирайте.
Сега има една практическа страна. Вие, като слушате такава лекция, аз не искам да бъдете светии. Да бъде човек светия, страшна работа е. Такива големи отговорности вие не можете да носите. Всички погледи тогава са обърнати към вас. Това положение, което имате сега, е хиляди пъти по-добро, отколкото да бъдете сега светия. В бъдеще – да, но не и сега. Ако сте сега светия, ще бъде голямо нещастие. Ако в бъдеще не станете светия, хиляди пъти ще бъдете по-зле. Трябва да бъдете доволни от това положение, което имате. Погледнеш се и казваш: „Остарях.“ Не си остарял. Защо си остарял? Ти, като кажеш, че си остарял, какво подразбираш под това? Това е външното. Нямаш пари, но не си сега по-добър, какво има от сиромашията? Или богат си, и богатството нищо не ти е дало. То е само едно условие. Старостта и младостта са само условия. Те нищо няма да придадат на вас.
Срещнах веднаж една стара баба, казах ѝ: „Ако Господ те направи една красива мома на 21 година и един красив момък има наоколо, какво ще кажеш?“ Веднага очите ѝ светнаха. Бабата стана по-разговорчива. Най-първо стоеше хладна. Тя казва: „Ако бях една млада мома, щях да се влюбя в тебе.“ Това не го казва, но го помисли. Млад или стар, човек трябва да бъде израз на Божественото. Той не трябва да мисли, че е стар. Трябва да имате една мисъл: Трябва да бъдем всички израз на великото, на Божественото, да развием онзи сили, които са в нас. Може да дойде сиромашията, нищо не значи това. Богатство, сиромашия, това са само външни условия, за да се прояви Божественото. Като дойде богатството, направи го проводник на Божественото. Също така като дойде сиромашията, знанието, силата, също и болестите. Като кажеш: „Защо боледувам?“ – Да направиш болестта проводник на онази Божествена сила. Толстой казва, че след всяка болест той добивал нещо ново, едно ново разбиране, една радост. Та всяка скръб, която дойде в света, тя е само условие, носител на известно благо. Също така и радостта. В Божието разпореждане краят на всички неща е добър. Няма противоречие в Бога. Така е в Божествения живот. В човешкия живот има противоречия. Обаче в Божествения живот няма никакви противоречия. Когато искате да отстраните всички противоречия, Влезте в Божествения живот.
Ако вие държите мисълта си свободна и вярвате в Бога и очаквате Той да ви благослови, то благословението ще дойде. За Йона се дава хубав пример за тиквата. Това е един хубав разказ. Бог казва на Йона: „Тебе ти е жалко за тиквата, че е изсъхнала и не ти дава сянка. Как аз да не жаля за тази хора в Ниневия, мнозина от които не знаят да различават лявата ръка от дясната.“ Йон каза на Ниневийците, че след 40 деня Ниневия ще загине. Но те се измениха, покаяха се и Бог се измени. Щом ние изменим начина на нашит действия, Бог изменя отношенията си към нас. Щом измениш живота си, всяко едно добро чувство, всяка една добра мисъл е един проводник. Тези хора се покаяха и се подобри тяхното положение. Имаш едно число. Ако прибавиш една цифра отзад на това число, то увеличаваш благата чрез скърбите. Пък като увеличаваш числото, като прибавяш една цифра отпред, то ти увеличаваш благата чрез добродетелите.
Та при скърбите трябва да увеличаваш живота и при радостите си, пак трябва да го увеличаваш.
Дадох ви сега първата формула: „Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта. Любовта е път за Духа. Духът е път за Бога.“
Мислете върху тях.
Отче наш
44 лекция на Общия Окултен клас, 19.VІІ.1933 г., сряда, Изгрев, София.
