СЪОТНОШЕНИЕ НА УХОТО КЪМ УМА, ДРОБОВЕТЕ И СТОМАХА
„Добрата молитва“
Можете ли да владате едно отношение. Казваме някой път „изражение“. Какво разбираме под думата „изражение“? Представете си, не имате две точки (Фиг. 1), които завземат известно пространство.
• А • В
Фиг. 1
Но между тези две точки съществува известно пространство. Какви са препятствията, кой е пътят? Какъв път се образува между тях? Представете си, не точката А е по-високо, а точката В – по-ниска. В точката А имате един извор. През какъв път ще мине този извор. Той ще се стреми към В, но цялата местност е планинска. Може ли да изчислите пътя, по който ще мине. Точката А ще мине по една крива линия. В тази кривина ще се обоснове препятствията по пътя.
За да се изправи една крива линия, какво трябва да се прави? Трябва да се премахне съпротивлението. Ако мястото е планинско и искаме да прекараме вода през канала, ще направим тунел. Но представете си, че това са хора. Представете си, че тази местност е равна. Точката А и В лежат в една равнина и вие можете да пътувате направо. Но има 10 души хора помежду, които не ви обичат. Тогава, питам, какъв път ще вземете. Десет къщи има на пътя, ще минете ли по една права линия? Да допуснем, че са ваши кръвни неприятели. Пак крив път ще вземете. Така че и на равното място ще направите пак крива линия.
В единия случай казваме – ние кривим, понеже има планини. А пък в другия случай пак правите една права линия. Ако сте човек, който вървите пешком, но представете си, че вие хвърката с аероплан. Ще правите ли крива линия? На тях сте отгоре. В такъв случай няма да правите крива линия. Ако човек е направил една крива линия, той трябва да даде отчет по какви съображения я прави. Прави я, за да избегне съпротивлението. Кривата линия я прави но единствената причина, за да избегне съпротивлението.
Човек и 10 крачки не върви по права линия. Някой път вие мислите, че вървите по права линия. Но ако вие вървите по сняг, ще видите, че не е права, но че вървите по пътя на най-малкото съпротивление. Даже мислите вървят по крива линия, и те не вървят по права линия. Допуснете, че един оратор говори на трибуната и някой път си дигне по-малко ръката, някой път повече – и при това движение какъв е пътят, по който то върви. Какви са подбудителните причини, да си повдигне ръката в единия случай по-високо, в другия случай – по-ниско? Когато ораторът си дигне ръката на високо, какво иска да каже с това? Има известни движения, които зависят от нас. А пък има някои движения, които не зависят от нас. Ние ги правим инстинктивно.
Ако ти в пътя си си принуден да минеш по някой висок връх, правиш едно движение от немай къде. Да кажем, че срещнеш един човек, когото обичаш. Естествено това приятно ти е. А пък някой път трябва да направиш една усмивка с гримаса – не ти е по волята, по други съображения може да я направиш и мислиш, че е усмивка, направена по добра воля. Една усмивка, която е направена по добра воля, и една усмивка, която не е направена по добра воля, мислите ли, че ще имаме един и същи израз. Не. Когато срещнеш просяк и даваш нещо от сърце, има нещо хармонично в движенията ти. А пък някой път се обезпокоиш и бъркаш само в джеба си и да дадеш по друг начин. В първия случай, като погледнеш онзи просяк, хваща ти окото, има една пластичност в движенията на даването, а в другият случай не. Във втория случай все едно ще искаш да кажеш: „Не искам да ме безпокоиш повече.“
Питам, какво трябва да прави човек, когато срещне просяци, които той обича и които те обичат. Ако на пътя те срещнат 100 души просяци, а е толкоз важна работа, че не може да се спирате, а пък сте длъжни да дадете на просяците. Обаче ако закъснеете, тогава отговорността е още по-трудна и още по-тежка. Тогава какво трябва да правите в пътя си? Трябва ли да дадете пари в ръцете на всеки едного? Какъв модус вие бихте измислили, за да спестите времето?
Фиг. 2
В ушите има средна област. Каква е разликата между тези три линии. Отношенията са същите. Само че геометричните изрази не са едни и същи. Едни завземат по-малко пространство, а другите – повече пространство. В дадения случай две уши, които имат една и съща форма, едното е голямо, а другото малко, каква е разликата? Представете си, че има едно течно тяло, например вода, имаме два чучура. Едното е с отвор 10 сантиметра в диаметър, а другото е с 20 сантиметра в диаметър. Водата, която тече през двата чучура, е от еднакво качество. По какво ще се отличи водата от двата чучура в количествено отношение? Ако вие пиете от единия или от другия чучур, каква разлика ще има? Във водата няма да има разлика. Но големият чучур все ще ви предаде нещо повече, отколкото малкия…(липсва текст)…малко ще се поусмихнете и ще кажете: „Мъчи се и той да прави нещо.“ В единия случай ще приемете с водата нещо повече – енергия, а пък при малкия пък ще се напиете. Ако 20 сантиметра в диаметър е изворът, той е доста голям извор. Човешката мисъл зависи дали минава през един, дали минава през големия или малкия чучур. Силата, която те развиват в дадения случай, няма да бъде еднаква.
Добре, да допуснем, че имаме едно научно изучаване на работите. Да допуснем, че едното ухо е по-широко отгоре, а по-тясно отдолу. Когато стомахът оказва влияние върху ухото, то отдолу остава по-широко. Когато гърдите оказват влияние върху ухото, то в средата става по-широко, в централната част. Когато умът оказва влияние върху ухото, то горе става по-широко. Тогава има замах. Ние казваме, че там са действали силите на ума. Умът е действал там. Когато средата на ухото е по-голяма, тогава дихателната система е указала по-голямо влияние, а пък когато долната част е по-широка, тогава стомахът е упражнил влияние. Ако стомахът е упражнил по-голямо влияние, а умът по-малко, тогава горе ухото се стеснява.
У животните, у лисицата, която минава за много умна, лисицата ни най-малко не е умна. Има едно поговорка. Като излязло малкото лисиче, попитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем?“ Майката казала: „При кюркчията.“ Питам, тогава защо се носят лисичи кожи. Защо хората ги обичат? За да придобият много ум. Тези са съображенията. Богатите аристократи ги носят. С това се изразява следното. Всеки, който ходи в чуждите курници, така ще носят кожата му. Когато мозъкът, умът се влияят от стомаха, се образува острите – острите линии геометрически това е само една проекция. Такъв човек във физическо отношение е умен, но извън физическия свят няма го. Който има една остра линия, той нищо не може да направи.
Той е нетърпелив. Когато му говориш нещо, казва: „Нямам време, работа имам много.“ Този човек, който казва, че няма време да те слуша, докато му приказваш, когато почнеш да приказваш за сладки, за кебапчета, за вино и пр., той ще намери време и ще каже: „Откъде сте вие?“ Ще почне да ви приказва и да ви слуша. Защо в първия случай няма време, а във втория случай има време?
Законът е верен. Тези хора, на които ушите долу са остри, а горе – широки – ученият човек, когато ухото му е остро отдолу, той казва: „Нямам време.“ Но почни да му приказваш за някои бръмбари, но научно, за някоя специфична форма, той може да те слуша с часове да му говориш за бръмбари. Говорите ли му за ядене, той ще каже: „Оставете това.“ В него умът има надмощие. Всички идеи, които са тясно свързани с ума, го интересуват.
Сетивата това са една директива Те показват какво интересува човека. По-добре е ушите да бъдат широки отгоре, а тесни отдолу, отколкото широки отдолу, а тесни отгоре. По-добре е крачолите на гащите, но и на панталоните, да бъдат тесни отдолу, а широки отгоре на кръста. Или когато палтото е широко горе, а тясно долу, по-лесно можеш да се справиш. Всякога умът по естество изисква по-голям простор. Когато ухото горе е остро, този човек в умствения свят няма простор. Ако едновременно ухото е остро горе и остро долу, а широко по средата, тогава какво ще получите?
В природата има едно съответствие. Горната част е по-суха, корава с хрущял, а пък долната част на ухото е мека, половината обраснала с трева, има за ядене и пиене. Горе не може да посадиш нищо. Там горе на ухото само едни работи растат, но ако горната част е малка плоскост и ако същевременно и е съвършено слаба, това показва един дефект в организма. Горната част трябва да бъде мека, деликатна. Не трябва да бъде съвсем прозрачна. Защото, ако е прозрачна мидата на ухото, то и организмът е съвсем прозрачен.
Ухото трябва да го изучавате от три становища. Какво е вложил умът в ухото? Какво е вложила дихателната система, волевата система и най-после стомахът. Долната част на ухото показва запасите, които са вложени за съществуването на човека. Защото долната част показва колко време е живял човек. Широчината на горната част на ухото у гениалните и талантливи хора е различна. У гениалните другояче е направена горната част на ухото. Това показва какви възможности има, какво може да стане от гения в умствено отношение. Средната част показва какви сили може да развиеш. Тя показва енергията на характера. А пък долната част показва колко дълго време можеш да живееш на земята и дали можеш да живееш щастлив живот на земята. Ако си здрав, ти ще бъдеш щастлив, и обратно.
Та в три отношения е важно ухото. Какъв умствен капитал имаш, какви заложби и сили има в тебе. Какви жизнени енергии и вещества са вложени в организма ти, с които се поддържа живота? Когато хванеш ухото си, да ти е приятно. Но да не го стискаш, да ти е приятно, както богаташът, който отваря касата си и поглежда парите. Или както онзи земледелец, който отива при нивата си и погледне на житото, и му е приятно. Или както художникът, който погледне картината си. Ако ти искаш да хванеш ухото си горе и искаш здраве, ти здраве няма да получиш. Ако искаш здраве, ще хванеш ухото си долу, в долната си част.
Ти искаш да харчиш пари някъде, хвани меката, долната част на ухото и виж може ли да платиш толкова. В Лондон, като отидеш в един хотел, ще дадеш 10 долара предплатени. Те са 1400 лева. Тогава за 30 деня колко ще платиш по 1400 лева? Не изучавайте ухото си най-първо отвън, а изучавайте го най-първо като една проекция, в която вземат участие и силите на ума, на човешкия дух. Силата на душата е взела участие в средната част. Дихателната система е свързана с душата. А пък силите на храносмилателната система са свързани с долната част. Стомахът е представител на човешкия организъм, на целокупното човешко тяло. Там е демокрация. Аристократите са в горната, в средната част. Благородниците, лордовете и графовете са в горната част на ухото. Или посветените, светиите са горе в планините. Един светия живее горе, в горната част на ухото. Там е като в Хималаите.
Ухото, нарисувано на черната дъска, е ухо на един обикновен човек, които е здрав в умствено, душевно и телесно отношение. Той не мисли, като умре, какво ще стане от него. И като яде, и като не яде, не му мисли какво ще стане от него. Като го скъсат, той казва: „Толкоз пъти са ме скъсвали, няма нищо от това – той казва. – Светът да изгори, няма нищо от това.“ Този човек е разположен, той ще се посмее на себе си. Някой човек падне на земята, дигне се и се засмее. Погледне, и пак си тръгне. А пък друг човек се намръщи, и казва: „Този път защо не са го направили хубав.“ Ще намери погрешка, че пътят не е направен добре. А другият се смее, че е станала една промяна, без да иска той. И където отиде той, ще разправя, че е паднал някъде, че е изскочило нещо от джоба му и т. н.
Така е, когато ухото е широко отдолу. Но когато ухото е тясно отдолу, тогава от чисто хигиенично гледище трябва да вземете мерки, защото имате много малък капитал. Ако не сте внимателни, могат лесно да ви секвестират и да ви вземат новите къщи и да останете тогава на пътя. Трябва да имате силен характер. Някой казва, че е силен характер. Той е силен характер, ако може да удължи или да разшири ухото си с 1/10 от милиметъра. В органическия свят промените са микроскопически. Но всяка микроскопическа промяна е свързана с голяма сила. Ако ти можеш да уголемиш ухото си с 1/20 от милиметъра, ти си силен. Вие не сте опитали вашето ухо в това отношение.
С какво се отличават гладките линии. Една прежда, която е хубаво изпредена, нейната нишка е гладка. Колкото нишката е по-груба, толкова преждата не е добре изпредена. Вие наблюдавали ли сте нишките на бубите под микроскоп, за да видите каква е? Наблюдавали ли сте нишката, изпредена от една жена? Ако наблюдавате изпреденото от две жени, ти по изпреденото може да познаеш каква енергия се крие в тях, как е работила едната и как е работила другата. Онази, на която ухото е долу развито, тя винаги ще направи тази нишка по-плътна. И ще каже: „Дрехата трябва да бъде топла.“ А пък онази жена, на която физическият живот не е развит, тя обича тънките дрехи, но цвят да имат.
Какво допринася цветът на една дреха, ако няма съдържание. Не е важна красотата на дрехата. Това е второстепенно. Но важно е тя да задържа топлината. И при това да има добра кройка, а след това. вече иде външността. Цветът е намясто, когато дрехата има съдържание. Също така и мисълта си има свой колорит, цвят. Но ако тази мисъл няма съдържание, тогава какво струва краската. Краската в дадения случай е само един етикет. На много хора лицата са червени, но то е етикет. От червенина до червенина има грамадна разлика.
В природата болести не съществуват всъщност, но неестествено натрупване на сила, но неестествено натрупване на сила и материя в дадено място. Този човек не може да ги издържи и се образуват болезнени състояния. Натрупват се известни вещества в краката ти повече, отколкото трябва, или натрупване на повече вещества в нервната система и ти добиваш болезнено състояние или натрупване в мозъка ти. Не ти трябва на тебе натрупване. Мозъкът не е склад за натрупани непотребни работи. Там трябва да туриш само неща потребни. Ако натрупваш непотребни работи там, ти ще имаш главоболие, безпокойствие. Та правилният живот седи в това, да знаем къде какво трябва да складираме. Природата не обича складовете. Човек си има само един малък склад. На сегашните хора кръстът трябва да бъде тънък.
Гледали ли сте художниците каква е пропорцията, какво е отношението на кръста към рамената за здравия човек? Човек не трябва да бъде много тънък на кръста си. Тази линия трябва да бъде толкова широка, колкото и рамената. Линията на стомаха трябва да завземе много малко пространство. Някой път хората го направят цял склад. Това е натрупване. Тогава се задържат много болести. Някой път става натрупване под очите. Някой път очите са изпъкнали по единствената причина, че речта е силно развита, но по някой път очите са развити не по причина на речта, която е развита в мозъка, но по причина на натрупване мазнини. Това е болезнено състояние. А някой път очите потъват повече, отколкото трябва, това е пък болезнено състояние. Ако очите изпъкват поради човешката реч, това е нормално, но когато речта не е развита, тези мазнини да се натрупват, тогава очите потъват. И тогава имаме обратна реакция.
Отгоре ухото трябва да бъде малко по-широко. И най-голямата широчина трябва да бъде отгоре, а не на средата. Ако горе имате 9 сантиметра широчина, то е много 9 сантиметра – на средата трябва да имате 7 сантиметра, а долу – 3 сантиметра. 9+7+3=19. Когато горната част на ухото е хубаво развита, това е голям придатък. Органически това е хубаво наследство. Ухото се онаследява. Във всеки един живот на това наследство се предава нещо. Ако разбирате, като ученици на окултизма, вие постоянно ще развивате нещата. Иначе, ако ви се каже конкретно истината, вие ще се уплашите. Някой път вие имате желание към хубавото. Това е още плюс. Това не показва, че си слаб. Доброволно сте се предали. Слабостта седи в това, че са ви платили. Платили са ви, за да паднете.
В дадения случай някои неща може да са невъзможни. Ти не може да минеш през затворената врата, но ще помислиш малко, ключ има и ще завъртиш ключа, и ще отвориш. Ако вземеш да счупиш вратата, ще ти вземе повече време. Горната част на ухото показва с какъв умствен капитал разполагаш, за да се справиш с мъчнотиите в умствения свят. Не че мъчнотиите са нарочно, но те са известни пособия и известни ключове – да знаеш да отваряш и да затваряш.
Лятно време и зимно време пътуваш, трябва да разбираш от метеорология. Ако знаеш, ще избереш най-хубавото време. Ако не разбираш, ще избереш най-лошото време. Не че времето е нарочно лошо, но ти си си избрал най-лошото време. Или ти може да си музикант, някои музиканти свирят повече вечерно време. Аз, ако съм музикант, ще свиря повече сутрин. Сутрин човек е повече разположен за работа отколкото на обед. Към 10 часа пък има известни разположения. Но ако свириш сутринта, като музикант ще имаш един резултат, към 10-11 часа – друг резултат. Някои хора стоят до 11 часа през нощта и стават сутрин късно. Някои си лягат вечерно време рано и сутринта стават в
или в 3 часа. Кога учението ви е било по-успешно – вечерно време или сутрин?
Човек трябва да избере най-хубавото време. Под хубаво време се разбира, когато организмът има най-малко съпротивление. Всеки един трябва да избира онзи момент, когато има най-малко органическо съпротивление.
Ние говорихме много, но колко от това говорене може да се приложи. Николай, каква част от казаното може да се приложи? Една хилядна част може ли да се приложи? (Може и по-голям процент, стига човек да има желанието и волята да го приложи.)
Проучвайте вашите уши, заложбите, капиталите. По тях може да се познаят цели поколения какви заложби са имали. Ухото не показва само за един човек, но за хиляди поколения по-рано. Това е животът на предците. Дядо му е бил пехливанин, и той е пехливанин. Дядо му е бил ловец, и той ловец. Дядо му е бил градинар, и той градинар. Дядо му е бил певец или цигулар, и той е певец или цигулар. Ред поколения вървят по една линия. Не е лошо това. Но все таки трябва да придаде нещо повече. Защото условията тогава са били по-различни, отколкото условията сега. Всяко едно поколение си има специфични условия. И сегашните условия са специфични.
Някой казва: „Аз нямам условия.“ Вие грешите. Това не е правилно разбиране. Вие се самозаблуждавате. В университета виждате, че един студент е способен, има и пари – не желайте неговото положение. Тоя студент е един от даровитите студенти. Тоя студент е от даровитите студенти, но съдбата му е определена. След 10 години той ще лежи 15 години в затвора. Ти не си даровит като него, но природата не ти е определила никакъв затвор. Бъди благодарен на онези условия, които природата ти е дала. По-добри от тях няма. Ти не облажавай другите хора, а облажавай себе си.
Видях един българин с много правилно око. Това беше един виден българин, магистрат и говорът му да съответства на неговото правилно ухо. Ти ще кажеш: „Аз нямам едно красиво око.“ Заблуждавате се. Вие имаме едно красиво око, но неразработено. Някои хора говорят за красотата, но трябва да знаеш в какво седи красотата. Някой казва: „Той е много красив човек.“ В какво седи красотата? Красивите очи не са онези, които гледат надолу и настрани. Но има един особен поглед на красивите очи. Или казвате: „Хубави вежди.“ Но кои са хубави вежди? Има няколко типа хубави вежди. Или казвате: „Красиви уста.“
Има една мярка, една линия има в природата. Има един тип принципи. Много мъчно може да се намери един принцип, един тип. Ти трябва да го търсиш, за да видиш онзи тип на човека. Искаш да познаеш хубавите уста. Сгответе на човека едно хубаво ядене, поставете го в много хармонична среда и наблюдавайте устата му. Той като погледне яденето, ще образува една хубава линия на устата си. Тази е идеалната линия на устата.
Или пък искате да знаете мярката за хубавите очи. На този човек създайте хармонична среда, без да има съпротивление. Вие сте му обещали нещо, направили сте му добро, и той като погледне, веднага има един умилен поглед, и тогава ще видите идейната му черта. Той като гледа, приятно му е. Като че сте ангел пред него. Той казва: „Тези хора заслушват моята обич.“ Той изпитва радост, приятно му е да ги гледа. Това са хубавите очи. Има нещо изразително в тях. Но щом няма тази хармонична среда, вие ще видите очите малко да светят, той е неразположен. Този човек е една баба. Като те сполетят най-големите неприятности, кажи като магарето: „Тъпан бие в долната махала.“ Бият магарето по задницата и то казва: „Тъпан бие в долната махала.“ Бият го по главата, то казва: „Бият тъпана в горната махала.“ Ще си кажеш: „Ще мине този тъпан.“
„Отче наш“
Двадесет и първа лекция на Младежкия окултен клас 17 февруари 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев