Днес всеки ученик знае, че Меркурий е най-близката до Слънцето планета, но преди няколко десетилетия, през ХIХ в., учените достигат до заключения, които ги карат да вярват, че планета на име „Вулкан“ съществува и се намира някъде в орбитата на най-малката планета от Слънчевата система.
Известен математик първи прави предположение за съществуването на планетата фантом през ХIХ в.
Преследването на Вулкан продължава да бъде една от най-интригуващите задачи на астронавтите до 1915 г., когато Айнщайн опровергава съществуването й завинаги чрез своята „Теория на относителността“.
Вижте любопитни факти за изумителната Вселена във видеото горе
През 1859 г. френският учен Юрбен Льоверие започва да работи върху един от най-сложните за разрешаване проблеми в астрономията, а именно изменението в орбитата на Меркурий.
Години наред изследователите забелязват, че планетата има специфична орбита, по която обикаля около Слънцето. По-конкретно – периапсидата й, точката, в която планетата се намира най-близо до Слънцето, се изменя леко при всяка пълна обиколка.
Според закона за гравитацията на Исак Нютон противоречията би трябвало да се дължат на присъствието на други небесни тела.
Льоверие прави редица изследвания спрямо другите планети, но Меркурий никога не се намира там, където трябва да бъде. След като проверява многократно трудовете си, ученият обявява своята хипотеза – непознато и невиждано небесно тяло влияе гравитационно на орбитата на най-малката планета от Слънчевата система.
След като френският математик открива Нептун 13г. по-рано, хипотезата му се приема добре от обществото на учените. Те веднага се заемат със задачата да открият невижданата планета.
Откритието е направено няколко месеца преди Льоверие от френски лекар и любител астроном. Той разполага със собственоръчно изградена обсерватория, от която на 26 март 1859 г. забелязва малко черно петно, вероятно планета, да премина пред слънцето.
Той не казва на никого за откритието си, но след като прочита хипотезата на Льоверие, веднага му изпраща писмо с всички подробности, с които разполага. Щом получава писмото откривателят на Нептун веднага заминава при автора му, за да научи подробности.
В началото на 1860 г. френският математик е по-сигурен от всякога в теорията си и обявява съществуването на планетата. По традиция я кръщава на римския бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство – Вулкан.
Никой не може да определи точното разположение на планетата
и това е основният проблем, който остава неразрешен въпреки възторга на всички учени от откритието.
Правят се изчисления, че в края на март и началото на април 1960 г. планетата ще може да бъде забелязана от земната повърхност, но това не се случва и мнозина започват да се съмняват в съществуването на новобявената планета.
В следващите години учените по целия свят преследват още по-усилено Вулкан
Мнозина твърдят, че са я видели, но още повече астрономи остават раочаровани в опита си да зърнат планетата фантом.
През 1876 г. астроном обявява, че планетата е забелязана от станция в Китай да преминава пред слънцето. Ентусиазмът около Вулкан скача до небето и от „Ню Йорк Таймс“ дори си позволяват да напишат в свой материал:
„Вулкан съществува и нейното съществуване не може повече да бъде игнорирано или отречено.“
През 1878 г. по време на пълно слънчево затъмнение в части от Русия и Северна Америка двама астронавти твърдят, че са засекли Вулкан.
Първите страници на вестниците отново са запълнени от новината за съществуването на планетата. По-късно обаче критици предоставят доказателства, че мъжете всъщност са забелязали две вече известни на астронавтиката звезди, които и преди са обърквали учените.
Не успява да се установи точното положение на планетата и вече почти никой не вярва, че тя изобщо съществува. Отговор на въпроса около изменението на орбитата на Меркурий пък все още няма.
През 1915 г. Алберт Айнщайн разрешава загадката, тормозила много астронавти повече от век.
Той обяснява явлението чрез своята „Теория на относителността“, според която свръх масивните обекти – в случая Слънцето, са способни да изкривят времето и пространството, проправяйки път на светлината.
Меркурий всъщност не е придърпван от друг обект, а преминава през изкривено време-пространство, което води до странното явление, наблюдавано от астронавтите.
И така както Айзък Азимов по-късно пише „Вулкан завинаги изчезва от астрономическото небе“.
Материалът е взет от http://www.vesti.bg/lyubopitno/vulkan-plnetata-fantom-koiato-astronomite-tyrseha-6060920
Източник: History Редактор: Деница Георгиева