С ЛЮБОВ
„Отче наш“
„Молитва на Царството“
Евангелие от Йоана 12. глава, 110 стих
Евангелие от Лука 20. глава, 1020 стих
Евангелие от Марка 10. глава 110 стих
Евангелие от Матея 21 глава, 110 стих
„Духът Божи“
„В начало бе Словото“
Да имаме едно малко размишление.
Животът е красив само когато можем да получим навреме. Всичките разочарования произтичат от това, което искаме. Иска нещо, което не му дават. Когато е спал добре, умът му е бодър. Когато не е спал добре и е отпаднал, умът му е шашев.
Какво имаме сега на днешния ден 22 септември? Слънцето сега беше ни на гости и си заминава. На гости ни беше за няколко месеца, разправяхме се с него, доста услуги ни правеше, развесели тревите, развесели водата, развесели майки и бащи, пък сега се вдига и отива в странство в другото полушарие. Тези от вас, които не са сведующи в науката, не знаете например какво нещо е хикс – Х. Хиксът е раздвоен кръг, обърнат с противоположните страни, полукръговете са допрени, с гърба си са турени. Да намериш какво могат да направят двата гърба, като се допрат. Двама войници какво могат да направят, като си допрат гърбовете и с пушките единият от едната страна, един друг се бранят, помагат си. Казвам, вие седите по някой път и мислите, че сами много работи можете да направите. Ако няма някой зад гърба ви, ако двама неприятели ви нападат единият отпред, единият отзад, какво ще правите?
Казвам, северното полушарие е личният живот на човека. Толкоз месеци живеем само за себе си. В южното полушарие като отива слънцето, то е законът на ближния. Сега вече толкоз време нас ни пече, нека отиде в другото полушарие и там се нуждаят от топлина, от топлина и благата на слънцето. Днес е прощален ден на слънцето, всички ще се сбогуваме с него. То казва: идущата година в март пак ще ви посетя. Отивам да изпълня своята длъжност, както Господ ми е заповядал. Вие в моето отсъствие гледайте да живеете, тъй както, оставих ви доста плодове за ядене: круши, ябълки, сливи, грозде, житце, ечемик, ръж, какво ли не. Добре да ги разпределите. И тогава да похапнете, да попеете, та идущата година като дойде, да ви чуя. Сега ще му изпеем една прощална песен, доста песни имаме.
Казвам, всеки ден има свое съдържание. Казвам, ние сме се събрали тука за един час и ако вашите очи са отворени, ще видите всички онези, които вършат волята Божия и ще се зарадвате. В природата има неща, които вие не виждате. Един, който е стоял в затвора, няколко години в изба, като го извадят от тая изба и види навън какъвто и да е цвят, извор, като погледне слънцето, душата му се изпълва с радост.
Та казвам, трябва да благодарим на Бога, да влезем в духовния свят. Той е свят, дето очите на човека трябва да са отворени. Вие казвате да се отворят очите ни, да виждате нещата. Да виждате, но не сенките. Някой видял някой дух. Нищо не е видял. Туй, което виждаш, не е реално. Туй, което виждаш и чувстваш, и то ти говори на тебе, пък и да го провериш, то е реално. Виждаш една сянка, една картина на баща си, то е сянката на баща ти. Когато баща ти дойде и ти носи своите блага, то е реалното.
Казвам, всички вие имате една опитност. Погрешката на нас седи в това, че ний сме се влюбили в себе си, целия ден държим огледалото, оглеждаме се. Хубаво е, не е лошо това. Чешим си косата, връзката си нагласяваме, палтото изчистим. Защо правим това, кажете ми. Все го прави за нещо. Ако човек никак не си чеши косите си, никак не е облечен, по-хубаво ли е това? Кое е по-хубаво да бъде облечен или не? Кое в света е по-хубаво да се наядеш добре или да си гладен, да ходиш добре или да боледуваш, да работиш добре или пък да си вързан да не можеш нищо да направиш?
По някой път вие искате да служите. Сега туй, което аз ще ви говоря, да не мяза на една закуска. Аз не искам да ви дам една закуска. Онова, което ще ви дам, искам, като го изядете, да посадите костилките. Посадете ги, за идущата година да има плодове, в градините ви да има плодни дървета. Аз наричам човешкия ум една плодна градина и човешкото сърце една плодна градина. В нашето сърце и нашия ум тия плодните градини трябва да имат доста плодни дървета. Всичките хубави мисли, това са плодните дървета на ума. Всичките хубави чувства, това са плодните дървета на сърцето. Не само да се говори това е плодно дърво, но сам да вкусаш плодовете. Когато ти чувстваш нещо в сърцето си, ти сам да опиташ плодовете на тия дървета, и туй те радва. Когато опитвате плодовете на вашата мисъл, вие се радвате. Когато няма какво да опитвате, ходите, разхождате се, гледате в другите градини там има всичко, а във вашата градина няма нищо.
Казвате, защо Господ направил света такъв? Питам, защо направихме нашия свят такъв, защо не посяхме семената? Казвам, какво има във вашите градини сега? Някой път посеем някой глог, някой път посеем някой трендафил, роза. Хубави са розите, но кое трябва да посеем най-първо? Аз най-първо бих посял житото в градината. Когато искам да имам ухание, да ме обичат ближните ми, външно да помирисвам хубаво, тогава ще садя розите, да извадя малко масло да се поръсвам. Който иска да знае, розата е едно лечебно средство. Когато ти си неразположен малко, помириши я, тя ще ти даде разположение. Някой път направете един малък опит. Когато си неразположен, помириши някоя роза. Вземете един лист и понамажете си вътре носа. Ако ви липсва пак нещо, тогава понамажи устата си. Ако ти липсва пак нещо, понамажи ухото от двете страни. Ако ви липсва още нещо, натъркайте пръстите си. Ако ви липсва пак нещо, изуйте обущата си и натъркайте краката. Веднага ще се усетите разположени, свежи, облекчени, то е козметика.
Бог обича всичко в света да бъде красиво. Хората да бъдат хубаво облечени. Когато имаш очи, да бъдат хубави, светли. Който ви види, да види, че има нещо в очите ви. Носът ви да бъде красив, косите ви, всичко навсякъде да бъде чисто. Чисти и красиви да бъдете, тъй както са красиви плодовете. Сега всички вий имате желанието. Да кажем, че някой има добър глас. Преди години тук имахме една сестра даровита, имаше отличен глас, можеше да бъде видна певица, да бъде една от първите певици в света. Един американец беше казал за нея, че ако отиде в Америка, ще направи фурор. Гледам, тази сестра не оценяваше тази дарба, остави за друг някой живот да дойде на земята, защото всяка дарба все трябва да се прояви.
Казвам, днешната работа за утре не отлагайте. Мнозина, които изучават окултните науки, казват: „Какво ли ще правим следующия живот?“ Следующия живот ще правиш това, което правиш в сегашния си живот. Сега, ако си купиш вълна, ще предеш, платове ще имаш, ще се облечеш. Ако сега не купиш вълна, следующия живот гол ще бъдеш. Ако в този живот садиш жито, хамбарите ще бъдат пълни, следующия живот ще ядеш, ще пиеш. Ако сега не си сял, следующия живот ще ходиш да дириш огризките ще имате това, което наричате лоши условия.
В какво седят лошите условия? Да кажем, вие сте един цар или един княз, разполагате с ниви, с богатство, но не се отнасяте добре със слугите си, с ближните си, всички изтезавате. Господ гледа вашия живот и нищо не ви казва. Пише в книгата. Всичките съседи все изпращат своите полици към Господа, оплакват се от този княз. Този княз Господ го взема и го уволнява, взема му всичкото богатство и го раздава на неговите ближни около него, него го прави един слуга, да служи, да ходи и той да има нужда. Започне той да ходи при своите предишни слуги, иде на едно място, изпъдят го, иде на друго място и оттам го изпъдят. Той се чуди защо така хората са лоши към него. Той ги е направил. Ако беше се отнасял добре, с любов и те щяха да го посрещнат добре.
По някой път вие седите и искате и с вас хората да се отнасят добре. Има един вътрешен живот и един външен, формален. И сега по-добри хора в България от вас няма, външно има нещо, което ви недостига. Вие седите и казвате тъй: „Този път, по който сме тръгнали, къде ще ни изведе? Дали не гоним Михаля по гората? Хората си уредиха работите, апартаменти имат, пари имат, а пък ние?“ После почнеш да се съмняваш в Господа, започнеш да се съмняваш в оня свят, дали има ангели, дали има Господ. Казвам, как ще те посрещне Господ с всички тия мисли от земята? Те ще образуват едно препятствие между тебе и Господа. Като напуснеш този свят, в оня свят ще те посрещнат всичките твои мисли. Туй, което мъчи човека, като отиде в другия свят, е, че всичките лоши мисли ще се явят като лоши същества. Казват: „Къде си тръгнал?“ Не те пускат при Господа. Казват: „Господ не мисли за тебе.“ Ако си живял един живот добър, ще те посрещнат в оня свят твоите мисли, твоите желания, твоите ближни. Всички те ще те посрещнат, пък и Господ ще те посрещне.
Сега казваме, светлината иде, светлина е това. Мойсей, който беше един много учен човек, който беше посветен в тайните на египетското учение, за една своя погрешка трябваше да избяга от Египет в пустинята, да стане овчар, четиридесет години трябваше да пасе овцете. Един ден гледа, една къпина гори, излиза светлина от нея, казва: „Как може къпината да гори?“ Приближава се до къпината, от светлината излиза един глас, казва: „Изуй обущата си. Мястото, на което си, е свято.“ Сега слънцето ще изгрее и всички ще чуете гласа: „Изуйте обущата си, защото мястото, на което живеете, е свято.“ Мойсей тогава започна да работи. Господ казва: „Аз чух терзанието на моя народ, искам да те пратя да го освободиш.“ По-напред той беше смел човек, но като чу това, каза: „Господи, не ме пращай. Аз правих един опит и виждам, че не съм за работа. Аз съм човек гъгнив малко, пък и съм малко страхлив, не съм способен на тая работа.“
Някои от вас като Мойсея казват: „Тази духовната работа не е за нас. Едно време се опитахме, като бяхме млади. Сега вече сме стари.“ Че и Мойсей беше доста стар. Господ му казва: „Ти преждевременно искаше да освободиш Израиля, сега му е времето.“ „Гъгнив съм.“ „Няма нищо.“ Кое прави хората гъгниви? Ти сам създаде своята гъгнивост. Ти обичаше много да говориш, малко да вършиш. Сега малко ще говориш, много ще вършиш. Ти няма много да говориш. Брат ти Арон е красив, той е добър оратор. Като дойде за говоренето, той ще говори, а ти ще правиш. Той ще чертае работите горе, ти ще ги правиш.
Сега ние казваме, не сме красиви, не можем да говорим. Не сте пратени да говорите, само ще вдигате палката. Малко ще говорите, много ще правите. По някой път се обезсърчавате. Искате Бог да ви прати всичките благословения, и тогава да започнете всичката работа. Всеки един ден носи благословението, което е нужно за деня. Какво бихте направили, ако Господ би ви пратил всички благословения изведнъж? Аз гледам от моето гледище. Ако дойда да живея сто и двадесет години на земята, че в първата година ми приготвят храната, сготвят ми яденето за сто и двадесет години, за какво ще се обърне туй ядене. То ще бъде най-голямото страдание, което може да ми се причини. Всеки ден по малко ще ми се сготвя и като го изям на един ден, на втория, на третия, на четвъртия, на петия. Животът, тъй както тече, е най-красив. Даже туй, от което хората се плашат, не е страшно.
Вий не искате да страдате. Страданията са едно благословение. Туй, от което ние страдаме, то са излишните страдания, които ние сами си създаваме. Представете си, че вие имате едно хубаво перо, с което искате да пишете, но се зароди във вас желание на туй перо отгоре да турите един диамант, голям като кокоше яйце, турен на перото. Мислите ли, че ако турите този диамант на туй перо да се люлее, че вие ще можете да пишете? Питам, защо ви е този диамант на перото да пишете? На врата, разбирам, да го носите, но на перото, като работите, да се мандахара, не виждам никаква философия в това. Значи диамантът не е турен на мястото си. Той е все таки, да кажем, така: като вървим из пътя, ударим си крака у някой камък и да кажем защо Господ не е турил очи на краката ни. Ако беше турил Господ очи на краката, на ръцете, какво щеше да бъде? Благодарение, че ги е турил на главата най-главните сетива той ги е турил на главата, на най-важното място. На сърцето дал само чувствата, да страда.
Радвайте се, когато страдате. Ако искате да знаете кой в света е страдал пръв той е Бог. Мислите ли, че когато той ви вижда, когато ви каже направи това и не го правиш, искате всичко да имате, и пак, като ви каже нещо, не го правите. Той направил слънцето заради вас и вие питате има ли Господ, или няма, имам ли баща, или нямам, или така съм дошъл, после имам ли някоя майка, или нямам. Мислите ли, че това е приятно на Бога? Ние сами се обезобразяваме. Всичката грозотия, която имат хората, се дължи на отричането на Бога. Щом се роди едно съмнение, лицето ти потъмнее. Тази мисъл абсолютно трябва да изчезне от вашия ум. То е най-голямото мъчение, което ще срещнете. Господ иска да го познаваме и като не го виждаме, да вярваме. Че ако се яви той, както хората се явяват, какво ще стане?
Да допуснем, че някой учител предава своята лекция от къщи като по радио. Той е вкъщи и по закона на телевизията те го виждат, чуват гласа му, решават задачи. Учителят е вкъщи, но преподава. Учениците няма да ги е страх от него. Ако този учител дойде в класа със своя бастун, даде задача и при първата погрешка удари, кажеш някоя дума не на място хайде с бастуна по главата, питам, какво щеше да бъде вашето положение?
Сега аз гледам съвременните методи за възпитание. Срещам много големи препятствия. Някой, като блъсне в главата, казва „куха глава“. Така не се мисли един голям будала си. Той се надигнал, мисли, че знае, нищо не знае. Аз съм правил много опити. Казват, че интелигентността в животните е отвън, имат едно състояние, не мислят. Има едно място в котката, като я бутнеш за опашката, веднага се свие опашката, седне, слуша вече хубаво. Ако не я бутнеш на туй място, ще ходи насам-натам, вдигне опашката, ще мине из къщи, ще прави пакост, каквото намери, ще бутне и ще излезе навън. Но като я бутнеш по опашката на това място, като влезе вкъщи, нищо не бута.
Та сега аз имам една възпитаница и гледам как трябва да се възпитават хората. Аз, който съм много прозорлив, като изляза от стаята, внимавам нищо да не избегне от погледа ми. Но един ден, като влизам в стаята си, виждам, котката вътре. Откъде е влязла? Всичко е затворено. Аз, като съм излизал от стаята си, загледал съм се някъде, тя се провряла между краката ми и влязла. Влизам в стаята и виждам, че тя се разхожда. Иска да ми се покаже и казва: „Имайте доверие в мене, новото учение аз съм го приложила. Има много хубави неща за ядене, нищо не съм бутнала.“ Разхожда се из стаята. Дойде до мене, като че заспала, казва: „Дойдох в стаята ти да ти покажа да имаш малко доверие. В тази скромната форма, в която живея, и аз разбирам туй учение.“ Имаше сирене не е бутнала. Имаше други хубави неща за ядене не ги бутнала. Като видях, че е толкова внимателна, взех че ѝ направих баница. Взех от мекото на хляба със сирене, стиснах го и ѝ го дадох. Тя казва: „Благодаря.“ Казах ѝ: „Искам не само в моята стая, но навсякъде. Казвам: Как се отнасяш с мишките, ами с птичките как се отнасяш?“ Тя пак преглъща Казва: „Намислила съм да стана вегетарианка, но един дявол има в мене. Като видя птичката, като видя мишката, не може да се въздържа. Казва: Виж, днес направих първия опит. Нищо не бутнах в стаята ти.“
Сега правя една аналогия. Когато влезете в Божествената къща, нищо не бутайте. Чакайте Господ, като дойде, да ви даде. Не бутайте, но вземете онова, което той ви даде. Той, като дойде, нищо няма да ви каже. Господ ще мълчи. Ако тя беше бутала сиренето, защото по някой път бута хляба, сиренето, а по някой път прави и други безобразни работи. Аз взимам поука от това и казвам, умна котка. В дадения случай поведението е добро. Като я видях, като влизам в стаята си, казвам си тя е направила някоя пакост. Те са носители на известни болести, на известни микроби, понеже ходят на нечисти места, ядат нечисти работи, та като влязат вкъщи и бутнат тук и там, оставят някои зарази.
Та казвам, като влезем в светилището вътре, трябва да бъдем изправни. Днешния ден да бъдем изправни. Да имаме в ума си една свещена мисъл, да имаме едно свещено чувство. Не от страх, но да се радваме на Божиите блага. И да се радваме, че Бог ни е дал своите благословения и да имаме неговата благосклонност. Няма друг, който да е така благосклонен към хората, както Бог. Ако не беше тази благосклонност, и аз не щях да ви говоря. Тя ме е накарала да говоря. Не мога да ви представя колко е благосклонен Господ. Няма същество, което е дошло при него, да не го е задоволил. Той обръща внимание на най-малките животинки и на най-големите и ги задоволява по начин, по най-добрия начин, който Бог употребява в света.
Та казвам, благословението, което Господ ви е дал и което е приготвил за в бъдеще, като му служите, ще го имате. Защото Бог отсъжда на онези, които вършат волята му. Ние трябва да вършим волята му, понеже във висшите светове той върши заради нас. Има една взаимообразност. Бог за нас върши това, което ний не можем да извършим. И ние трябва да извършим някои работи заради него, да не го заставяме да слиза на земята. Ти помагаш на някой беден човек, може в косвено отношение да помагаш. Помагаш на ума му, помагаш на сърцето, помагаш на тялото аз взимам тялото в най-хубавата смисъл. На един човек жилището не е хигиенично. Взимаш, поправяш го, тургаш прозорци, хубави, стъклени. Ако няма удобства вкъщи, правиш инсталация. Ако няма светлина, поставяш. Ако не е имал някой инструмент, даваш му. В туй Господ се услаждава да вижда всичките му деца да се радват на благата, които той е дал в света.
Та казвам, засега ние имаме механическо отношение, страх ни е от Бога. Ние мислим да не направим някоя погрешка, мислим само за бастуна му. Няма такъв бастун Бог. Бог, като види някой човек да прави погрешка, той се усмихне. Той се усмихва, че вижда някое дете се качило на една круша и бере круши, вижда какви са неговите понятия. После знае, че онзи, който заградил градината и той има мнение и казва: „Заради благото на крушата.“ Дървото е на Бога. Той мисли, че е господар на дървото. Пък този, който е слуга, се е качил на дървото. Между тях ще се яви една мисъл, една философия и няма да могат да разрешат въпроса. Като дойде този втория господар, той идва с дърво и казва: „Какво търсиш тука?“ Вие виждали ли сте как слиза детето и какво прави господарят? Той казва: „Слез долу. Както си се качил, така ще слезеш.“ Детето се хване за дървото и слезе със задницата по дървото. Онзи с дървото го удари по задницата.
Питам ви, ако вие бяхте, как щяхте да постъпите? Голямо користолюбие има в света. Не само тоягата, но някой път една дума играе ролята на тоягата. На едно грубо чувство. Сега, като говоря за въздържание, не значи, че човек трябва винаги да бъде благ. Туй ни най-малко не показва, че човек не трябва да се гневи по малко. Не е лош гневът, но човек трябва да се гневи на място. Ако човек се разгневи или ако бъде по някой път строг, но силният никога не трябва да бъде груб. Под грубост разбирам, когато законът на гнева не е приложен. Едно дете, което иска да запали кибрит и иска да тури тази кибритена клечка в плевнята, веднага вдигам ръката си и го удрям. Няма време да му говоря, аз му блъсвам ръката и отскочи кибритът. Това грубост ли е? После взимам детето и казвам: „Ти искаше да направиш нещо много хубаво, но си избрал крив метод. Тази слама е потребна за този господин, за неговите животни. Сега ще ти покажа, като палиш клечката, какво трябва да правиш.“ Ще го заведа в черквата и ще му кажа: „Запали всичките свещи, не ходи да палиш плевните.“ По някой път искаш да идеш в гората, да направиш огън, да запалиш цялата гора и да гледаш, то е престъпление. Искаш ти да палиш огън, влез в една къща в тъмнината и запали огъня. Излез оттам и иди при други хора, запали и там огъня, че те, като дойдат, да намерят огъня запален на огнището. То е разумното живеене.
Та казвам, ние трябва да влезем при хората и на техните камини да запалим огъня. Да запалим свещта в ума им. Трябва да идем в дома и в сърцето им, да запалим огъня на тяхното огнище. Вие сте призвани не да живеете за себе си. Никой не се ражда и не умира за себе си. Ние се раждаме да живеем за Бога и умираме, за да отиваме при Бога. Да се раждаме за Бога и да умираме за Бога. Под думата „умиране“ разбирам от един по-нисш свят да отидем в по-горен. Ако сиромахът умре, да стане богат, има ли нещо лошо? Когато един затворник го освободят от затвора, където е живял двадесет години, той умира, излиза от затвора. Нали това е хубаво? Казва: „Мен не ми се умира, аз не искам да изляза от затвора.“ По някой път да се не изложим, да научим урока си. Ония, които не знаят как да умират, да се научат. Изкуство е да знаеш как да умираш. Защото, като не знае човек как да умира, лоша работа е. За пример има хора, които не знаят как да умират. Вързани са с десет въжета за земята. Дошли онези, че искат да го носят в оня свят. Те не са се развързвали, че онези ги теглят и така се разпъват. Те не искат да се развържат сами, онези ги теглят, докато се скъсат. Но докато се скъсат въжетата, ти ще видиш да се разпокъсат ръцете, краката. По-добре е, като дойдат тези, които ще ни канят за онзи свят, всичките въжета да бъдат разпокъсани. После старите дрехи да ги съблечете и да облечете много хубави дрехи, да бъдете вчесани, обути.
Сега няма да ходите в оня свят с тези старите дрехи, че там да се обличате. Че като отидете в другия свят, ще ви заведат при Господа с най-хубавите дрехи. В повестта за блудния син, на разпиления син, като дойде при баща си и като го видя баща му с изпокъсани дрехи, казва баща му: „Донесете хубава премяна.“ Окъпаха го, облякоха го хубаво. Какво е любовта към Бога? Той го прегърна, целуна и каза: „Синко, научи ли какво нещо е земята?“ Туй показва, че всинца ние, които живеем на земята, имаме опитността на този син ял, пил и после не му давали от земните блага.
Казвам, всичко, каквото душата ви желае, направете го, но разумно го направете. Съмнявайте се, но с любов. Нека любовта да е навсякъде, във всичко, което правите. Казвате някоя строга дума. От любов я кажете, че като кажете думата, да има цена. Никакво празно слово да не излиза от устата на човека. Ако се кооперирахте, ако знаехте закона на кооперирането в любовта, лесно щяхте да се кооперирате. Някого кракът го боли. Като се съберат четиридесет-петдесет души и пожелаят да оздравее и кракът ще оздравее. Имаш една нива от десет-петнадесет декара, като се съберат четиридесет-петдесет души, за един ден ще свършат работа. Ако останеш сам да я обработиш, ще се пънкаш, ще те пече слънцето и не се работи. Казвам, трябва всички да си съдействате един на друг. Трябва да имаме благоволението на невидимия свят, на разумните братя. Ако ги обичате, те работят заради вас. Имате някоя трудна мисъл, веднага те ще дойдат, ще ви покажат истинския път.
Та казвам, в начало бе Словото. Словото е разумното, в което Бог ни призовава на една свещена работа. Баща си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Майка си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Брат си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Сестра си, слуга си и най-долното положение ако си, изпълни го тъй, както Господ го изпълнява. И в Писанието има един стих, който казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца.“ Хората правят престъпления и ги турят на каруцата и той носи престъпленията. По възможност да се стремим да не създаваме неприятности на Бога. Всяка една мисъл, тя е една сянка. Всяко едно лошо желание е една спънка заради нас и за хората е спънка. Писанието казва: когато търсите Господа с всичкото си сърце, подразбира с любов ще го намерите, и тогава ще бъдете силни. Няма да бъдем в това шапкаво положение, всички ще бъдем свободни. Ще бъде свободен от смъртта, свободен от сиромашията, свободен от болестите, свободен от изкушенията в света. То са изкушенията в света. Те са слабост.
Та казвам, през тази година, която иде, през 1942 година, просветете ума за хубавото в света. Сега някои мислят да отидат в оня свят. Сега вие не сте за оня свят. Каква работа ще свършите в оня свят? Да си някой велик музикант, не си. Да си някой велик художник, не си. Да си някой велик скулптор, не си. Да си някой велик философ, не си. Философия имаме, но знанието, което имаме, е смешно. С какво ще се препоръчаме? Едва на земята изучаваме азбуката. Като научите азбуката и отидете в оня свят, коя дума ще кажете, кажете ми. Вий ще кажете: „Добър ден.“ Ако отидеш в Германия, няма да кажеш добър ден, но ще кажеш „Хайл Хитлер“. Ако отидеш в Англия, ще кажеш „Гут дей“. Ако отидеш в Турция, ще кажеш „Сабах хаирлиолсун“. Във Франция, като отидете, какво ще кажете? Като изкажеш една дума, която не произвежда светлина, тази дума няма смисъл. Дума, която не носи топлина, чувство няма. Дума, която не носи сила, воля не може да се проявява.
Казвам, най-първо ще се научите да говорите на себе си. Ще кажете: „Слушай.“ Като кажете „слушай“ на себе си, умът ти трябва да започне да мисли, сърцето ти да чувства и волята ти да работи. Вие казвате: „Послушай ни, Господи.“ Щом Господ ни слуша, той работи заради нас. Всякога мисли заради нас. И любовта му, и волята му работи. Той казва: „Преди да поискате това, от което имате нужда, ще ви го дам. Щом се обърнем към Господа и кажем „Господи, послушай ни“ – разбираме, че умът му и неговият дух работят. Някой казва: „Слушам.“ Под думата „слушам“ разбирам умът му трябва да работи, сърцето му трябва да работи и волята му трябва да работи. То е новият начин на мислене.
Казвам, и старите начини са добри, не е лош старият начин. Носите детето две-три години на ръце не е лошо, то е любов. Но когато детето е станало на дванадесет години, момчурляка може ли майката да го носи на ръце. Не струва, нека да ходи само. Старият живот е малкото дете, което е вече израснало и трябва да ходи. Някога ще кажеш: „Мълчи.“ Майката, като иска детето да не плаче, тя казва: „Мама, да ти попея.“ Не считайте, че плачът е лош. То казва: „Мамо, да ти попея малко.“ И започва да плаче. Майката казва: „Какво плаче това дете?“ Пък то пее на миньорна гама, тъй както знае. Майката схваща, че плаче. Дойде, тури биберона в устата, да не гладува. Или като плаче, съблече го голо, хайде в коритото. Започне детето да плаче, започни и ти да плачеш. То пее, и ти пей. Че аз да ти попея. Донесете едно дете, което плаче. То като започне да плаче, аз ще започна да му пея. И като започна да пея, то ще ме разбере. Като видите някой брат, че плаче, запейте му: „Колко са красиви твоите сълзи. Аз ги считам като бисерчета, които слизат на земята. Братко, не съм виждал такова лице като твоето. Попей ми твоята стара песен.“
Ти казваш, че не вярваш в Бога. Ти не говориш самата истина. Ти си от големите вярващи, но си се качил на Божия трон, но не можеш да вършиш неговата работа. Слез от този трон, тури другите, пък ти хвани мотиката да работиш. Аз не съм мислил за това. Казвам ви, всяко нещо, което правим, трябва да се радваме. Мене ми е приятно какво трябва да кажем. Аз още като дишам, с моето дишане отиват моите мисли, моите чувства. Като дишам, възвишените същества знаят какво мисля и какво чувствам. Като има някоя лоша мисъл, дъхът, който излиза от мене, е нечист. По някой път на нас, хората, ни стават неприятни техните мисли, техните чувства, без те да знаят, отвръщат ни от тях. По някой път нашите мисли, нашите лоши чувства правят другите хора да се отвръщат от нас. Единственото нещо, от което Бог се отвращава, то е грехът. То е най-лошата миризма, която съществува в света. Няма по-лоша миризма от нея, от която Бог да се отвращава. Казва: не правете това, то е грях. Една такава материя не ми трябва. Да я заменим с хубавите думи, с хубавите дела, с науката, с изкуството. Искаш да биеш някой човек, вземи четката, нарисувай някоя картина. Искаш да набиеш някого, вземи един камък и изваяй някоя картина. Искаш да набиеш някого, вземи желязото, тури го в огъня, стопи го, направи го на сабя. Казвам, всички лоши работи, които досега сме правили, да ги употребим, да изваем нещо по-хубаво в света.
Всички се кооперирайте, съдействайте си един на друг. Когато виждаш един човек пее, попей и ти, поощрявайте го. Не само да му кажеш: да те благослови Господ, но и ти да вземеш участие в тази работа.
Вчера беше довел един художник, искал да ме види. Зная, той е рисувал някоя картина, иска да ми я продаде. Казвам: „Много съм зает днеска, ела утре.“ Днес ще дойде с картината. Някой път цапане има, пита дали струва картината. Виждам, работил е човекът. У мене има желание да намаля цената. Той иска двеста, триста, петстотин лева, но нищо не казва. Аз по някой път като дам малко, казва: „Колко е скържав. Не му се откъсва от сърцето. Аз колко съм работил.“ Единствената картина, от която съм доволен, то е един вол. Един художник ми продаде една картина, нарисувал един вол с три крака. То е единствената картина, за която съм доволен. Казвам, за този вол с три крака какво да му дам. Гледам картината, така ли е модерно да се рисува. Извадих един урок този е окултист. Четиритях е земно число, а трите е юпитерианско число. Казва, един вол с три крака на тебе ще ти бъде полезен.
Казвам, всичко, каквото направим в света, ще остане с нас. Бъдете свободни. Каквато и да е работа, работете тя не унижава човека. Всяко нещо, колкото и малко да е, в което вие вложите любовта, то ще ви допринесе голямо благословение. Имайте малката любов и каквото и да направите. Можеш да дадеш пет стотинка с любов тя струва повече. Един милион, без любов ако дадеш, той ще се разтопи, няма благословение.
Ония неща, в които Божията любов присъства, има особена сила. Всяка една мисъл, всяко желание, което изтича от нас с любов, носи благословение. Всяко пожелание без любов, никакво постижение няма.
В живота си всичко вършете с любов. Тя да бъде подбудителната причина. Като служите на Бога, с любов служете. Като мислите, с любов мислете. Като работите, с любов работете, като се обличате с любов, като се събличате, като се миете, като лягате, като ставате, като ядете, каквото и да правите, с любов го правете и ще имате Божието благословение, радост и веселие за през цялата година.
„Добрата молитва“
„Бог е любов и които го познават, трябва да му служат в дух и истина.“
Беседа, държана от Учителя на 22 септември 1941 г., понеделник, 5 часа София Изгрев
