ТВОРЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА БИТИЕТО
5 часа сутринта
Фиг. 1
Какво представлява тази линия? Тя се нарича: Творческа линия на битието. Пътят на битието. Пътят на живота. Пътят на живота не представлява само права линия. Правата линия е само една отсечка от едно движение. Която и да е част от тази линия се вижда като права линия, обаче цялата е крива линия. Който разбира линията, той ще знае, че тази линия [ще му помогне да] изправи всичко в себе си. Няма нещо, което да не се подчини на тази линия. Тя има формата на змия. Когато змията е мъртва,* тя ще се проточи, но щом се роди животът в змията, тогава образува тези кривини. Чрез тези кривини се образува вече движението. Свиването на мускулите значи, всяко движение на змията, показва движението, което става вътре във вселената. Тук са двата момента: Л.Б. и М.Б. Това са думи, които съдържат съкратени истини. ТД. и Т.И. Тези двата върха показват Божественото Начало. Две Божествени начала, които творят, които създават всичко във вселената. Значи, с тях е започнал първият импулс на творчеството. А, ТД. това е вече това, което е вече създадено, което има форма. Реализиране на творчеството. Тези огънати места показват реализиране на Божественото Битие, това което Бог е създал.
Всеки един човек може да се роди само в една долина, а не на един връх. Когато говорим за Небето, ние разбираме тези планински върхове, а когато говорим за земния живот, ние разбираме една низина, една долина. ТД. не може да се образува от Л.Б., не може да се създаде без Божествения принцип. В Л.Б. тук се създава ТД. ТД. е пак връх, обратен връх. Л.Б. е първото нещо, което се създава в едно разумно същество. То е желанието.
Ти се събуждаш, в тебе се заражда желание да станеш. Но не си станал още. Този момент на желанието е проява на чувствата. Но, ако в твоя ум не се роди една права мисъл не може да има посока на движението. Ти искаш да станеш, но трябва да идеш някъде. Да има движение. Л.Б. е пробуждане, а М.Б. е посока да идеш на другия връх. В леглото се образува хоризонтално положение. И в тебе се заражда една мисъл да станеш. Не ти се спи. Пробудиш се. Щом определиш от коя страна на леглото трябва да станеш, ставаш. Ако твоето легло е от към стената, то ти няма да слезеш от към стената. Даже и да туриш леглото сред стаята, може да направиш опит да слезнеш от дясната страна. Такова желание ще имаш. Но някой път ще имаш желанието да слезнеш от лявата страна. Не можеш да си дадеш отчет защо искаш да слезнеш от лявата страна. Тогава значи положителните сили на тялото са от ляво. Ако слезнеш от ляво, силите течат от Л.Б. към М.Б. Или слизаш от дясно, тогава силите течат от М.Б. към Л.Б. Тази линия наподобява змия. Змията винаги е представлявала емблема на живот. Змията е емблема на творческата линия на битието. Който С не може да разбере тази линия, не може да разбере известни основни окултни истини.
В окултната наука си служат с тази линия.
Фиг. 2
В тази фигура има хоризонтална плоскост С и отвесната линия Д. В дадения случай отвесната линия Д показва само стремежа, естественото желание, а С показва посоката. До тази отвесна линия трябва да се движи направо. Същевременно С показва крайния предел на това движение. Щом излезнеш догоре, тази линия ще се отклонява.
Плоскостта С се нарича линия на разумността. Линията Д е волева линия, а С е която трябва да се преодолее. Тя е линия на разумността. Следователно, ако имате вие воля, в дадения случай Д е волята на човека. Тази воля не може да се прояви, ако няма разумност. Защото волята трябва да има посока на движение. Ако Нямаше тази линия С, то Нямаш посока на движение. И следователно, волята не може да се прояви. От чисто философско гледище, ти, за да си създадеш характер, трябва да имаш пред вид казаното. Много пъти не могат да се постигнат желанията, защото Нямаш никаква определена идея. Щом не е определена идеята, тя не може да се реализира. В древната философия са говорили за безформения свят, за да отвлекат вниманието от многото образи, които съществуват. Многото образи раздвоява[т] вниманието. Имаш много работи и не можеш да си избереш. Гледаш на една страна, гледаш на друга страна, гледаш, гледаш и само си въртиш главата. И тия хора, които си въртят главата, това показва, че на много места гледат. Щом човек избере известен предмет, той тръгва в известна посока.
Вземете жеравите, когато те минават, като дойдат до едно място, после се повдигат. Защо? Защото чувствуват, че пред тях има един планински връх. И веднага с окото определят, че са се издигнали над този връх. И тогава пак поемат хоризонталното движение. Когато човек има някоя велика цел, той трябва да се повърти малко. Ходи из стаята си, въобще се движи. Щом се покаже на това високо място, може да си избере желанието. Сега тръгва, почва движението. Следователно, за всяко движение трябва да определите посоката да направиш избор. Ти казваш: „Искам да стана!“ Казваш си още: „Какво ще правя като стана?“ Ако си студент по математика, като станеш, започваш да учиш. Ако си художник, ще вземеш четката да работиш. Ако си дърводелец, ще вземеш теслата да работиш. Тогава идеята вече може да се реализира.
Следователно Л.Б. това е първият импулс събуждането. Четете ли М.Б, това е първият резултат, първият плод, който се придобива, защото Л.Б. има стремеж към М.Б. М.Б. е верен, разумност. Не само трябва да имаш воля, но трябва да имаш посока, разумност, с която ще се реализират твоите желания. Затова всеки човек трябва да има два върха; затова човек има две очи, две уши и две ноздри. И тогава лявото око на човека е око на желанията, на волята. То е волево око. Ти пожелаеш, но пожеланието не е сила, то е само един импулс. Но този импулс има едно съпротивление С, което ние всякога в даден случай посрещаме. Съпротивлението на дадена идея, това показва, че посоката на нашето движение не е още определена. И когато не е определена посоката ви, тогава усещаме известно съпротивление. И когато някой те хипнотизира, той трябва да премахне посоката на движението. И когато го отнеме, в ума остава само желанието и тогава [си] само в полухипнотическо състояние.
Да допуснем, че искате да станете хора учени, добри и силни. Но казвате: „Животът няма смисъл." Ти живееш, имаш нужда да се храниш, да правиш движения. Но казваш: „Тези движения, това хранене защо ви са?" Ти не искаш да станеш, цел ден лежиш на гърба си. И това го казват: „Философстваш." А що е философствуване? Онези философствуват, които нямат посока на движението. Който е паднал и не може да стане, какво философствува? Например някой казва: „Изкълчих си крака!" И после казва: „Дано не дойде някой." И онзи, който е паднал и чувствува, че неговите крака не са изкълчени, той може да стане. На къде? На горе. А онзи, на когото краката са изкълчени, той не може да отиде навсякъде. Следователно, неговите желания не могат да се реализират.
Всеки първичен импулс, който действува в душата ти, той си има своя определена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоят живот няма смисъл. Не, твоят живот има смисъл, защото инак не може да се прояви. Ако го спреш, в този случай ти ще заприличаш на един инвалид. Но природата не създава инвалиди. Инвалидите са създадени от хората. Следователно грехът, който е влязъл, това е първата причина за инвалидство. Грехът това е линията на инвалида. Когато съгрешиш, тогава животът няма смисъл. Но роди се желание у тебе да поправиш погрешката. И тогава животът ти пак добива смисъл. Щом съгрешиш, в тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спираш Божествения принцип, спираш Божественото. Това състояние показва, че Божественото в тебе се стреми да премахне в тебе препятствието. И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението плоскостта на съпротивлението.
И като се махне съпротивлението, ще се образува огъването. Да се огънеш, това значи да тръгнеш. И ще се образуват два върха: Л.Б. и М.Б. Те образуват едно огъване. Огънатото показва само посоката на движението. И ако това движение иде от две противоположни страни, тогава огъването е опасно. Ако огъването от Л.Б. е към М.Б. тогава е добре. Но ако две противоположни течения от Л.Б. и М.Б. едновременно слизат към Т.Д. тогава никоя работа не става. Когато огъването е неестествено, ние имаме полукръг. Щом се образува полукръг, то е едно неестествено движение. Полукръгът се образува по единствената причина, че движенията от двата върха отиват към една точка. Това показва, че животът не върви нормално. Ако Земята изправи оста си, ако тя получи чист и свят живот, тогава един ден Земята ще се осветлява отвсякъде. Природата показва, че е напълно възможно да се осветлява Земята от всякъде. Да кажем, че Месечината и Слънцето се намират на еднаква линия. И Слънцето осветлява от едната страна, а Месечината от другата страна. Следователно Земята е осветлена тогава от двете страни. Само че, в този случай въпросът е, че половината Земя се осветлява от Слънцето, а другата половина от Месечината. Земята никога не може […] пълна тъмнота. Но един ден ще бъде възможно Земята да бъде едновременно осветлена от Слънцето от всякъде. Това са символи, които трябва да се предават.
Тази змиеобразна линия е линия на движение. Христос казва: „Да бъдете хитри като змиите." Т.е. трябва да имаш посока на движение. Змията няма крака, значи тя се движи съвсем без крака. Когато кажем: без крака, у вас се заражда една идея, че то е едно неестествено ходене. Неестественото ходене, това е отклонение на движението. Значи идеята от правата посока на своето движение се е отклонила. Краката на човека са две успоредни линии и това показва, че движението на човека е вече разумно. Посоката на двата крака показва разумността. Защото краката на човека са успоредни. Когато стъпваш на двата си крака, то ти вече седиш на един разумен принцип. Можеш да разчиташ и да работиш. Трябва да кажеш тогава: „Мога да работя вече. И всичко, каквото желае Бог, мога да го постигна!" Тези думи ще кажеш, когато стъпиш на краката си. Затова не трябва да се обезсърдчаваш. Щом се обезсърдчиш, ти ще се намериш на гърба си в духовния свят, тогава ти си вече инвалид. И трябва да чакаш някой с тарга да те носи. И единият отпред, а другият отзад ще те носят. Всеки един човек, който носят на тарга, какъв човек е?
Фиг. 3
Левият крак наричате Л.Б., а десния крак М.Б., тогава става ЛЕБЕ и МЕБЕ. Ще кажеш: „Какво ще придобия като произнасям тези думи?" Известен път на вашето движение. Проектирайте една стена, тогава получаваме следното: тук има Л.Н. Ти казваш: „Невъзможност". Това е Вавилонска кула. Вавилонската кула беше поставена в долината Т.Д. И Невидимият свят дойде да премахне това противоречие, защото щеше да спре цялата култура. Хората искаха да премахнат страданията. И понеже Невидимият свят не искаше да воюва с тях, каза: „Да им размеся езиците, да изгубят разумността." И тогава всички езици се размесиха и напуснаха работата си върху градежа на кулата нагоре. Божествената енергия, която дойде, ги разпръсна навсякъде и всички почнаха да орат, да пишат и пр.
И сега градят хората кулата, сеят, обработват земята. По цялата земя енергията работи. И по някой път и вие имате желание да направите една кула. Като поет и млад искаш да напишеш едно голямо съчинение. И на всички езици да се преведе съчинението ви. То е Вавилонската кула. Обаче дойде Божественото, измести кулата. Ти станеш работник, вземеш чука и почваш да работиш. Ще работиш един занаят, втори, трети. Рекох, сега не си на правата мисъл. Като поет ще кажеш тъй: „О, планини високи и долини дълбоки." Вярно е, че планината е висока, а долината дълбока. Да се качиш на високите планини е мъчно, а да слизаш в долина дълбока е опасно. Високите планински върхове ще ги скачиш с долините. Няма да туриш препятствие на своя живот. Ти искаш да станеш философ. Това е малка частица от живота. Искаш да станеш поет. И това е само малка частица от живота. Философията седи в това: щом премахнеш причините на някои последствия, последствията не идват. Това е философията.
Това, тази философия има своето приложение. Например ти страдаш, то е едно последствие. Отмахни причините на страданието и страданието ще изчезне. Понеже страданието е едно последствие, то това следствие си има своята причина. Премахни я. Ти сега задаваш въпроса: „Как да я премахна? Аз съм невежа." Невежеството е следствие. Отмахни причините на незнанието и незнанието ще изчезне. То е правото мислене в света. Ти казваш: „Аз съм невежа, трябва да уча." Учението не разрешава въпроса. Защо си невежа? Ти ще намериш причините на невежеството и тогава ще се роди в тебе импулс. Трябва да се яви в тебе любов към знанието, любов към мъдростта. Ти не можеш да се учиш, докато Нямаш любов към мъдростта. Като ще я имаш, ти вече тургаш основата на истинската наука, която можеш да занесеш във всичките светове. Любовта към мъдростта ще роди в тебе знанието. И щом добиеш това знание, ти вече влизаш, вървиш по правилната посока на движението, която природата е определила.
(Всички братя и сестри бяха донесли чаши с вода.) Защо ви са чашите? Какво трябва да правите с това съдържание? Тази вода казва: „Понеже ме наляхте в чашата, да ме изхвърлите на земята не искам; да ме полеете на цветята не искам; при Бога да ме пратите не искам; в училище да се уча не искам; при хората да ме пратите не искам." Тя казва: „Ще намериш такова място за мене, че аз да бъда в безопасно положение." Какво ще правите сега с водата? Да кажем, решавате, да кажем, да я опитате. Но на колко глътки? В природата има един ритмус, вие още не сте определили каква е тежестта на една глътка вода. Вие не сте правили опит върху това. И когато вземеш една глътка вода, усещаш една приятност. Това показва, че тази глътка хармонизира цялото ви тяло. Затова хората казват: „Първата хапка е най-сладка." А пък то е понеже първата хапка ти си откъснал умерено голяма и затова е хубава. А втората хапка ти си я отчупил по-голяма, проявил си лакомия и затова даже можеш да се задавиш. Сега всички вдигнете чашите си и ще пренесете чашите до устните и ще кажете: Л.Б, М.Б, Т.Д. (творчески дела), но няма да гълтате. След това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намерите в безизходно психическо състояние. Всякога трябва образ, формула, начин на движение и мисъл. Трябва да се образува в човека желание и посока на движение. И това желание трябва да бъде разумно. Желанието трябва да се постигне. Щом се постигне желанието, тогава има разумност. Щом желанието е постижимо, тогава има разумност.
Всяко желание, всяко движение в природата, непреривни са. Защото природата няма прекъсване. Щом се реализира едно желание, ще се роди друго желание. И с тези желания и с тези постижения се гради зданието на живота. Когато проявяваш едно желание и с постигането му, ти поставяш един камък на зданието. Когато човек казва: това не трябва, онова не трябва, той с това събаря. Чисти желания и чисти мисли трябва да се постигнат, трябва да се реализират. Всяко желание, което не се постига, то е нечисто желание. И всека мисъл, която се постига, е чиста. Следователно, постигнатите желания и мисли са чисти, а непостигнатите желания и мисли не са чисти. Какво трябва да правим с несносните, с лошите мисли и желания? Рекох, постигни чистите си желания и мисли и ще се премахнат лошите мисли и лошите желания. Някой човек иска да те удари с дърво, дай му един самун хляб и сирене и му кажи: „Заповядайте!" Тогава той седи и веднага се разположи и казва: „Ще ме извиниш." И после казва: „От къде си?" Ще се запознаете. Става то причина да реализира той своите желания. Дай му посока на движението. И той тогава ще ти каже: „От къде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме." Ти му дадеш посока на движение. Когато един човек е виновен, той е разбойник. Той е вдигнал сопа и търси някого. Има едно желание и търси да го постигне. Вдига сопата и казва: „Дай тук хляба!" Аз трябва да му туря хляб и сирене и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва.
А подпушването трябва да се избягва. Това става като дадеш посока на движение на неорганизираното вътре в тебе, но разумна посока. В дадения момент ще имаш само едно желание, а не много желания. В дадения момент ще имаш едно желание да реализираш и като го постигнеш, тогава второ желание. И пак като го постигнеш, реализираш, после друго желание и т.н. И тогава ти си във връзка с Божествената воля. (Всички държат чашата в дясната ръка и произнасят: „М.Б“ и после в лявата ръка и се произнася: „Л.Б.“ после се държи в дясната ръка и се произнася: М.Б., Л.Б., М.Б., Т.И. и Т.Д.) и се изпива една глътка (творческо добро). Всички тези букви ще се превърнат, те си имат смисъл.
Сега тази формула: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината" представлява само половината от формулата. С горната формула ви давам само половината от съдържанието на творческата линия. Трябва още едно изречение да се образува целия кръг. Една капка и хиляди капки имат един и същ живот. Водата представлява чистота. Водата е чистия живот. Сега ще изпиете тази вода. Ако хвърлите тази вода, утре ще хвърлиш и знанието, мъдростта и прочие. Каквото остане в чашата, насила ще го изпиете. С тази лекция всички без изключение ще израстнете на един милиметър.
Две неща са потребни: воля и разумност. Желание и разумност. Когато волята не е разумна, тя не е воля. Когато змията ухапе опашката си, това значи съвършенство. Божествената планина има два върха. Защо много ваши желания не се реализират? Всяко желание, което няма посока, не може да се реализира. За да се реализира, Трябва да има област за реализиране. И двата върха са еднакво високи, но Л.Б. върха се вижда по-висок понеже е по-далеч. Онази част от линията, която е по-дебела е по-близо, а по-тънката е по-далеч. В тази линия има нещо приятно и страшно, защото е линия, която съществува в природата.
Веждите на човека в какъв размер са? Те са същата линия. И долната част на носа е пак проекция на същата линия.
Никога не сте пили вода друга, така разумно както днес!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит Животът!
7 лекция на Младежки Окултен клас, 5.X.1928 г., петък, Изгрев
