Ако Толстой не е разбран в България и Русия, как ще разберем Учителя Петър Дънов? И какво ни очаква от нашето неразбиране и неприлагане на Истината? Кой всъщност е Толстой според Учителя? Ето какво казва той за него:
„Ако Толстой стана велик, това се дължи на хората – хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? Еврейският народ. Един народ не може да стане велик, ако другите народи не го признаят за такъв. Никой музикант не може да стане велик, ако народът му не го обича – щом народът му го обича, той става велик.“ „СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО“, Н.Б., Х, (1927-28г.), т. 3, София 1934.
В този контекст на мисли да си зададем въпроса: „Кой може да направи Учението на Учителя на Бялото Братство Велико между хората и кой и как трябва да го предаде на света?“ Знаем притчата, че умният се учи от грешките на другите, а какво става, когато някои хора не си признават дори своите. Нима в това е „силата“ – в противопоставянето, прикриването на грешките и нежеланието за изповед и осъзнаване?! Този и други подобни въпроси може да се решат от правилната мотивация за това, какви методи можем и трябва да приложим – на лъжата или на Истината, на тъмнина или на Светлината, механични, матрични или Духовни, Органични? Т.е. на коя страна човек се самоопределя – на страната на насилието или на Правдата и Духовната сила и мощ, на страната на лъжата или на страната на Разумното и Мъдростта, на страната на злото или на тази на Доброто? Или с други думи казано как човек може да еволюира – дали като замазва грешките си или като ги изправя и признава? Природният закон по тези въпроси е ясен: „Ако една погрешка се поправи – природата двойно те възнаграждава, ако не се поправи – двойно ти отнема“. А какво да кажем за духовната страна на този закон от принципа на причина и следствие…
Ето описанието на Толстой в легендата му за „РАЗРУШАВАНЕТО НА АДА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ“, където се вижда, как тъмните сили покваряват и изкривяват непреходните духовни ценности чрез криви църковни, религиозни методи:
„…….– Какво е това църква? – попитал строго Велзевул, на когото не му се искало да повярва, че слугите му са по-умни от него.
– А, църквата (отговорил подчиненият му дявол с пелерината) – това е, когато хората лъжат и чувстват, че не им вярват, те винаги твърдят, че Господ им е гарант, че казват истината. Това е църквата, с една особеност, хората обявили се, че са църквата, твърдят, че вече не могат да се заблуждават, и за това каквато и глупост да кажат, вече не могат да се отрекат от нея. Прави се църква така: хора уверяват себе си и другите, че Бог им е учител, и за да не бъде опорочен божествения закон, Той е избрал специални хора, които са те самите и Той им е предал тази власт да тълкуват правилно неговото Учение. Така хората, смятащи себе си за църквата, са в истината, не защото това, което проповядват е истина, а защото те са единствените законни приемници на учениците били ученици на учениците на самия учител Бог. Тази приемственост имала това неудобство, както и чудесата, а именно, че хората могли да твърдят всеки за себе си, че те са членове на единната истинна църква (както и винаги е било), но изгодата от тази приемственост е, че веднъж обявили се за църквата (и на това твърдение построили своето учение), те вече не могат да се отрекат от това, което са казали, колкото и да е нелепо казаното и каквото и да говорят другите хора.
– Но защо църквите са преработили учението в наша полза? – запитал Велзевул.
– Те направили това защото, – продължил дявола с пелерината, – признавайки себе си за единствените тълкуватели на Божия закон и убеждавайки другите в това, тези хора станали висши изпълнители на съдбите на хората и поради това получили висшата власт над тях. Получавайки тази власт, те естествено се възгордели и по-голямата част се развратили и с това предизвикали негодуването на хората срещу себе си. За борба със своите врагове, те не могли да измислят друго оръжие, освен насилието, започнали да гонят, да съдят и горят всеки, който не признавал властта им. Така че, самото им положение ги заставило да претълкуват учението в такъв смисъл, че то да оправдава покварения им живот, и жестокостите, които са извършили против своите врагове. Те това и направили.
V
– Но нали учението(христовото) беше толкова ясно и достъпно, – запитал Велзевул, все още не можещ да повярва, че слугите му са свършили това, което той не се сетил да направи, – че беше невъзможно да се преправи. „Постъпвай с другите така, както искаш и те да постъпват с теб“. Какво може да бъде променено тук?
– А за това те, по моя съвет, използваха най-различни способи. – отговорил дявола с пелерината – Хората имат приказка за това, как добрия вълшебник, спасявайки човека от злото, го превръща в пшеничено зърно и как злия вълшебник се превърнал в петел, и вече щял да клъвне зърното, когато добрия вълшебник изсипал отгоре му крина с зърна. Злият вълшебник не можел да изяде всичките зърна и да намери това, което му било нужно. Те това и направили, учението на този, който учел да не се прави на хората това, което не искаш те да правят на теб, по моя съвет, те признали за свещени закони на Бога 49 книги и в тези книги обявили всяка дума за произнесена от Бог. Те изсипали на простата и разбираема истина, огромна камара мними свещени истини, и станало невъзможно да не бъдат приети всичките, нито можело да бъде намерена тази, която била необходима на хората. Това е първия способ. Втория способ, който са използвали с успех повече от хиляда години, е че те просто са убивали, изгаряли всички ония, които са се опитвали да открият истината. Сега този способ излиза от употреба, но те не го изоставят, и макар да не изгарят хората, опитващи се да открият истината, но ги клеветят така, че отравят живота им и са много редки случаите, когато са смеели да ги разобличат. Това е втория способ. Третия способ е – те направо представят истината такава, каквато им е нужна, дори противоположна на това, което е в светото писание, нали църквата се е обявила за непогрешима, и оставят своите ученици сами да се измъкват както искат и умеят от тези противоречия. Така например, казано е в писанията: „един е вашия учител Христос и отец не наричайте никого на земята, защото един е вашия Отец, който е на небесата и не се наричайте наставници, защото един е вашия наставник – Христос„, а те казват: „ние сме единствените отци и само ние сме наставници на хората„. Казано е: „ако искаш да се молиш, моли се сам, тайно и Бог ще те чуе“, а те учат, че трябва да се молиш в храмове, всички заедно, с песни и музика. Или казано е в писанието: „не се заклевай никога“, а те учат, че трябва да се кълнем в безпрекословното подчинение на властите, каквото и да поискат тези власти. Или казано е: „не убивай“, а те учат, че може и трябва да се убива на война и по присъда. Или още е казано: „моето учение е дух и живот, хранете се с него като с хляб„. А те учат, че ако натопиш хляб във вино и кажеш над тези парченца няколко думи, то хляба става тяло, а виното – кръв, и че да ядеш този хляб и да пиеш това вино било много полезно за спасението на душата. Хората вярват в това и усърдно ядат тази чорбица и след това попадайки при нас, се учудват много, че чорбицата не им е помогнала, – завършил дявола с пелерината, извъртял очи и се ухилил до уши.
– Това е много хубаво, – казал Велзевул и се усмихнал. А всички дяволи избухнали в гръмогласен смях……“
Неудобните за някои истини, казани от Толстоя в тази легенда, са актуални и сега. От кого да се учим в живота? – разбира се от Духовната мощ и Светлина чрез приложеното и даденото живо, непреходно Слово на Учителя и Христа. Духовната еволюционна ос на Толстой на най-мъдрите измежду человеците – Соломон – Сократ – Толстой. Колко повече един човек, четящ Учителя би трябвало да осъзнае и приложи тези духовни методи спрямо незапознат, обикновен човек?
Но какво става на практика? – За пример да вземем един миниатюр от България – Духовно общество Бяло братство – дали става така, както ни описва Толстоя по-горе или не? За съжаление – отчасти да. Това донякъде е неизбежно при положение, че от светска гледна точка се опитват да натегнат механичната матрица около нас. Хубавото е, че не всички в тия среди биха могли да бъдат опушени и да се подадат на такова влияние. Моля събудете се! В края на 2012г. навлязохме във времето на хиперускорената карма…
Въпросът е: Механичната, изкривена, инволюционна част на този свят ли ще повлияе повече на нас, или ние чрез приложение на Истината на Божието Слово и Универсалните принципи и закони ще повлияем органически и ще му въздействаме? Ще възрастне ли Божественото, което е вложено у нас? Освен това в света, в който живеем, вървят успоредно два процеса – Силата на Светлината също расте и то преобладаващо и е основната движеща причина за изключително интензивните промени в нашият планетарен свят, на Слънчевата ни система, небивали до сега. Както многократно казваше брат Илия Узунов, цитирайки Учителят – „Този път небето е взело изключителни мерки за сигурност“ и преходът към общокосмично съзнание ще бъде успешен, независимо дали е угодно на някой или – не. Нека споменем и друга опорна точка, поставена от Великият пророк на нашето време: „ Ако трябва българите ще останат 144000, но ще бъде волята Божия!“
Трябва ли да чакаме да изпаднем в най-задния ешалон? Трябва ли да допускаме най-лошият за нас сценарий поради твърдоглавие, своенравие и користолюбие? Може ли някой да си занесе материалните блага на оня свят? От какво зависят най-вече нашият просперитет и сигурност? – Разбира се от правилното ни отношение към архитекта на вселената – Истината, както и от Любовта и Мъдростта, от това как ги разбираме и прилагаме. Това са все казани неща, но хубаво е непрекъснато да ги преповтаряме и претворяваме.
За да не бъдат голословни твърденията по-горе, нека вземем за пример част от дебатите на събранието на ДО ББ, проведено в Пловдив на 12.01.2013г. Тук ще анализираме говоренето на уважаемите приятели, отнасящо се до Паневритмията. Тезите ни ще се базират само на коментарите след събранието, тъй като то беше затворено по същество и не се допускаше присъствие на желаещи. Бихме се радвали и бихме били повече оптимисти, ако бъде предоставен запис по темата и изобщо от събранието. Това ще е добър знак за излизане на ДО ББ от натрапващата се до момента тенденция за липса на прозрачност.
Но се оказва, че дебатите по тази тема са преминали в едно главно направление – заклеймяване на вариантите на игра на първите десет упражнения от Паневритмията на десен крак. Колко удобно…И колко жалко. Каква духовна нищета! Няма никакъв коректив. Който разбира не е информиран, камо ли поканен. Участниците вероятно са предварително обработени. Всичко става в някаква секретност. Защо ли не поканиха никой, който да защити обратната теза. Дори не беше информиран никой за предстоящата тема, като се има предвид че на събранието от април 2012г. в Пловдив се обясни културно, по братски, че този въпрос подлежи на разрешаване и обсъждане чрез факти и доказателства и така дебат по въпроса не се състоя. Т.е. тенденцията да се замазват нещата и да се вземат решения без коректив по темата не спира.
Ето нивото до което са достигнали някои хора в тия среди след дългогодишна практика – Заклеймяване. И то на закрито събрание. Интересно, това по кой метод на Учителя е? Или е квакерски метод, или е метод на Ганди или Толстоя? Явно това е резултат от механичната, неосъзната активност на вече „висококвалифицираните“ с титли и „положение“ в тия среди невежи. Преподаватели, доценти, професори – все наставници. Не! – Този, който обяснява някому Паневритмията, може да бъде само практикуващ, споделящ и нищо друго.
Нека сме наясно – Паневритмията е важна част от стройното учение за Целокупният живот дадено от Учителят Петър Дънов в контекста на Християнството, а не нещо отделно, отвлечено или различно, някакви там физически упражнения или полезни такива, според някои „преподаватели, наставници или пишман традиционалисти“. Също така не е и казармено упражнение за роботи. Нали един е нашият наставник – Христос, както казва по-горе Толстоя, цитирайки Новият завет.
Интересното също така е, че повечето от тези „разбиращи“ хора бях поканени на семинар по темата през 2011г. в Айтос и никой от тях не благоволи да дойде или да сподели по някакъв убедителен начин свои аргументи и тези. Категорично може да се кажа, че заклеймяването, мантрирането с невярна информация и други подобни методи не са атрибут на принципа Бяло Братство и правилен начин за намирането на какъвто и да е отговор.
Основа на това твърдение е факта, който споделя Учителят, че има неща в Паневритмията за оправяне и възлага тази задача на Ярмила Менцлова – ученичка на Айсидора Дънкан.
Какво пречи този въпрос да бъде решен с любов, толерантност, разумност и принципност. Кой насажда омраза и противопоставяне?
По този въпрос може да се каже следното, относно чистотата на ритмиката в първите десет упражнения, че се дължи на некоректно записаната музика от страна на Икономов. Застъпници на тезата за четен брой тактове са: Асен Арнаудов-упълномощен от Учителя да поправи въпроса, Ярмила Менцлова – упълномощена от Учителя да поправи въпроса, Илия Узунов – искал разрешение от Учителя да поправи въпроса и получил такова, Весела Несторова, Димитър Грива, Крум Въжаров, Александър Берендеев, Дейвид Лоримър, Алис Браун, Барнаби Браун, Благовест Жеков, Антоанета Янкова, Георги Христов и много други братя, сестри и интелектуалци, както и природно такива. По същество сме свирили и играли десетки пъти Паневритмията на десен крак на Рила – Езерата, Мусала, Витоша, Бели връх, Бургас и т.н. през 90-те години и след това.
Това за нас е било въпрос на ниво на съзнание и никога никого не сме насилвали или принуждавали. Въпросът е вътре в нас. Можем да го играем всякак, но нашите разбирания почиват на твърди аргументи и убеждения. Това е изпит, при който човек може да прояви култура, емпатия, смирение и възпитание. До този момент проблемът не е оправен, а даже се замъглява, поради неразбирането му. Но така или иначе темата за четен/нечетен брой тактове не може и не трябва да бъда мантра за разделяне и противопоставяне на хората. По същество, това е технически проблем и има значение за този, който разбира тия неща и Учението като едно цяло.
Дано Господ на Мира да озари всички ни, за да намерим нужния ни отговор и да преодолеем по правилен начин изпитанието.
И така да довършим интерпретацията на темата за Големият брат – Толстоя. Ето какво съществено казва Учителят:
– „Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в друго положение. Аз не говоря за външния живот на Толстой, а за вътрешния. Аз не говоря за неговата първа литературна дейност, към която се отнася романът „Война и мир“, а имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бога. Той намери решението на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и досега още преживява руският народ, се изразява събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото Съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да довърши започнатата си работа. Божието Дело никога не пропада – такъв е законът.“ (ВЛИЗАНЕ, Н.Б., IХ, (1926-27г.)“.
А дали ние българите сме достойни за възвишените идеи на Учителя, на Христа, на Толстоя, на Ганди? Какво сме научили и какво ще приложим? Отговорът е в казаните следни духовни формули:
– В Божественият план е България да се запази в тези световни катаклизми!
– В Божествения план е България да израсне духовно! От България трябва да излязат потоци Светлина към цялото Човечество.
– В Божественият план е Словото, което е продиктувано от Небето да се запази.
Александър Станчин