ТИПОВЕ И ОБРАЗИ
VI година (1926-1927), Тридесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 12.VI.1927 г.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Йона какъв тип е? Към кои типове спада?
Отговор: Изтълкувано на еврейски, „Йона“ значи гълъб, под знака на Венера спада.
Такъв скоро се обезсърчава.
Реплика: Луната изглежда, че му е повлияла.
Луната се поглъща, изчезва. А Соломон?
Отговор: КъмМеркурий, Юпитер, Венера.
Венера в кой аспект? Много силен е той в Соломон.
Отговор: Може би с Марс да е имала силна конфигурация.
Баща му е юпитерианец. От майка си той го е наследил. Той е роден от Уриевата жена. После, той е човек, който може да мени своите възгледи. Не се придържа толкова о онези постановления Мойсееви, но се вдаде в научни изследвания. Венера – с кого? Кои са любовниците на Венера?
Отговор: Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора, истински мъже и Аполонови типове.
После, много неща е събрал той в Притчите, в Песен на песните, в Еклисиаст. Песен на песните, тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете?
Отговор: КъмВенера и Луната.
Даже религиозните хора забраняват да се чете Песен на песните. На мнозина, които са чели Песен на песните, мръднала им е дъската. Трябва да е много напреднал човек, за да я чете.
Реплика: Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.
Забележете, той събира Притчите, после – Еклисиаст и Песен на песните. Има и други книги, които минават за негови. Но по какво се отличават Притчите? Какъв тип трябва да бъде онзи, който пише притчи? В Притчите се явява тщеславието на Соломон. Имаме едно съвпадение – Толстой е събрал много изречения в Пътят на живота. Чрез Притчите Соломон, като съзнава своите погрешки… Той е написал Притчите, та като ги четат хората, да изправят своите погрешки. Те са притчи, чрез които човек може да изправи своите погрешки. А в Еклисиаст?
Отговор: Проявява се като стар сатурнианец мъдрец.
Йоан към кои типове спада?
Отговор: Слънчев тип с Венера, на Венера в една възходяща гама, с добър аспект.
Сегашният час на коя планета спада?
Уточнение: Близо 9 часа е – 21 часа нощно време.
В осем и половина часа коя планета имаме?
Отговор: Венерин час трябва да е.
Ако ви представя един избор… Например бих ви представил първо билет за най-хубавото представление или билет за някой концерт, или билет за галаобяд, или билет за екскурзия в странство. Кой от тези билети ще изберете? Трябва да имате предвид, че окултните познания са кондензирани. Трябва да разбирате алхимия и някой път трябва да ги размивате. На всяко окултно знание трябва да му дадете по няколко килограма вода. Ако не разбирате тази наука – да размивате окултните познания, няма да може да ги използвате. Трябва да знаете употреблението на водата. Ще ви дам една задача да се лекувате по някой път с няколко капки – да лекувате известни психически недъзи. Някой не може да търпи, или някой има съмнение, или някой обича – ще му кажа колко капки вода му трябват, за да видите какво влияние упражняват капките на водата. Ама навреме ще ги пиете. Питам сега: дали водата ще упражни влияние, или внушението, или времето? Три фактора има. Времето, това са условия, и онзи, който ви е дал тези капки, той ще бъде като една подбудителна причина. Щом се събирате, за да добиете познания, каква е целта на знанието? Знанието трябва да влиза като един елемент за усилване на живота, то да осмисли живота. Красота е това. В знанието се събужда човешкото самосъзнание. Само по този начин може да се осмислят всички стремежи на човека…
Фиг. 1
Сега не сте проучвали отношенията на белите дробове и стомаха – по какво се отличават? Когато се пълни само горната част на дробовете, психически какво положение добива човек? Всички онези хора – нервни, нетърпеливи, имат горно дишане, дишане само с върховете на дробовете и кратко дишане (Фиг. 1). А онези, търпеливите, издръжливите хора, имат дълбоко дишане. При тях няма никакво повдигане на рамената. Туй сега едно съвпадение ли е, или един закон? Трябва да знаете, че търпеливият човек е свързан с абдоминалното дишане. С дълбокото дишане друго едно течение се образува вътре в организма. Когато се пълнят долу крилата на дробовете, когато се пълнят всички алвеоли с въздух, те упражняват едно специфично влияние, магнетично влияние. Човек когато диша с целите си дробове, тези малки станции на дихателните органи когато се напълнят с въздух, предават своята прана на клетките. Или, специфично, тези около 10 милиона клетки, които се намират в дробовете, те трябва да дишат.
Когато искате да бъдете търпеливи, непременно трябва да дишате дълбоко. Всички трябва да се научите да дишате с крайнините на вашите дробове. Може ли някой от вас да покаже едно абдоминално дишане? Трябва да има едно силно напрежение на диафрагмата. Например тези, дълбоките мислители, когато искат да изразят една дълбока мисъл, приемат дълбоко въздух и дълго време не дишат, не дишат бързо. След като той е мислил, мислил, минава една минута, дълго време задържа. Затуй, когато се намерите в трудно положение, вдъхвайте повече въздух! Понеже ако Бог изпълва всичкото пространство със Своя Дух, колко повече го изпълва въздухът! Колкото повече въздух приемате, толкова повече прана приемате и толкова повече идеи ще влезнат във вас. Може да кажете, че идеите се зараждат, че се посаждат в мозъка, но се оплодяват чрез белите дробове. Ако чрез вашето дишане вие не можете да приемете тази жизнена енергия и да изпратите тази чиста кръв, тези идеи във вашия ум няма да се зародят; или може да се зародят, но няма да израстат.
Не е достатъчна само чистата кръв, но в кръвта плюс трябва да има. При всяко едно дишане правете наблюдения каква мисъл се заражда. И ако напишете една теза, когато не сте дишали дълбоко, и когато кръвообращението стане дълбоко и правилно, пак ви се зададе друга теза, ще намерите голяма разлика. Всеки от вас трябва да има един малък албум, за да направи една теза. Тезата може да бъде само от четири реда. Може да напишете цяла една теза с едно зрънце – развиването на една теза, това е вече въпрос на време. Най-първо, трябва да се посеят сега във вас, в този живот, най-великите идеи. Посейте ги! Това може да стане. Не е въпросът за развиването им. Бременната душа с велики идеи – тя предчувства какво може да бъде нейното бъдеще. Сега, в края на века, по някой път отвън във вас идва едно желание, вие искате да се изживеете. Започнете живота! Имайте великата идея как трябва да се живее! Удоволствието не е живот. В живота има подбудителна причина: каквато и да е, тя е непреривна. Да кажем, сънувате някой сън, толкова приятен. В съня сте преживели нещо, но този сън ви причинява много по-голяма радост и импулс, отколкото будният живот. Защо? – Намеренията ви са били по-чисти.
Най-малко по три минути в клас трябва да се учите. Според мен пет минути за молитва са достатъчни. Англичаните две минути определиха след войната, за да отправят ума си към Бога. На наряда ако се спреш, за две минути можеш да изпееш всичкия наряд. Ако пътуваш с биволска кола до Варна – нарядът си е на мястото. Аз не съм против наряда. Интензивност трябва – концентриране трябва в мисълта. Може един наряд да стане еднообразен, тогава той става един дълг – гледате само да го изкарате. Не го правите от приятност, но искате да се освободите от него като от нещо, което ви е вързало. Тъй, да се освободиш, не да си свободен. За две минути можеш и Добрата молитва, и всички песни да изпееш в душата си. Две минути, но като идеш, не трябва да гледаш никъде: за две минути абсолютно да забравиш и света, и всичко – туй наричам наряд. Ако цял английски народ може за две минути да спре всичко – и телеграфи, и телефони – и кой където е, спряха работата си за две минути. Че ако две минути спреш и накараш всички тези готвачи в парахода – у всички за две минути да настане онази вътрешна тишина и в мозъка, и в дробовете! Ще поемеш въздух и две минути ще го задържиш. А ти ще се молиш на няколко пъти, ще издъхнеш въздуха…
Вие не сте направили една молитва: да поемете въздух и в туй съзерцание не да мислите за дишането, че ще се задушите. Самовъзпитание е това. Ако не две минути – една минута. Най-първо започнете молитвата с 10 секунди, но ще спрете всичко; после – 20-30 секунди, докато дойдеш до две минути. Англичаните дойдоха до две минути и онези финансисти изчисляват за две минути колко загуба имат – колко милиона. Хубаво е във всеки един момент човек да има една известна идея, за която всеки ден да отдели две минути. Но те да бъдат свещени минути – сутрин или на обяд, но тези минути да бъдат паметни в живота. Да останат паметни!
Сега другото положение: мнозина чакат в напреднала възраст да се поправят. Сега да ви кажа философията, за да разсъждавате правилно – що е в напреднала възраст! Ето какво уподобление ще ви дам. Представете си: от една наклонена плоскост една кола я пускат надолу. Питам ви: в този устрем на тази кола вие може ли да я поправите? Казвате: „Оставете я, в стари години, като се спре в полето, ако не излезе из релсите, ще я поправя.“ Туй значи в стари години – като слезеш в полето. Но ако речеш да пътуваш, пак трябва да те изкачат горе, на хълма.
Фиг. 2
Нормалният живот – той е като слънчевата светлина: ту слиза, ту се качва. Светлината върви тъй, като на чертежа (Фиг. 2). От един бряг ще се спуснеш, по най-малкото съпротивление ще минеш през долината. Щом се спираш в долината, има някаква повреда. А щом се движиш отгоре, без да се спираш, нямаш никакъв контрол. Ако човек се движи на младини без контрол, в него съзнание няма. Пък ако на старини оставя да се поправя, ние знаем неговото минало: той нищо не придобива. Казват: „Поумнял е.“ – Не е поумнял, но изправя погрешките на онзи, безконтролния живот. Старецът нищо не поправя.
Туй не се отнася до вас, аз не казвам, че вашите спирачки са развалени. Туй е обяснение на един вътрешен принцип на живота. Допуснете: качили сте се в един трен по невнимание, машинистът е пиян и не се сеща да тури спирачките, тренът пътува с голяма бързина. Кой е виновен? Вие съжалявате, че сте се качили на този трен, поверили сте съдбата си на този, глупавия машинист. Вие не сте отговорни, но трябва да се молите на Бога или на машиниста да тури спирачките или тренът да не излезе от релсите – и втори път да не влизате в този вагон. Често пъти в живота имате такава опитност.
Имате ли някакво упражнение? Онова за 10 дена, с тренирането? Като се направи чешмичката, тогава ще започнете туй трениране. Мнозина от вас трябва да научите едно от магнетичните свойства на водата, едно от елементарните свойства на водата. Мнозина артисти, когато искат да представят някои любовни работи, хранят се с овче месо – и много сполучливо излиза. В стълкновение ще дойдете сега. Ако нямате любов и дойдете до някоя любовна драма, непременно яжте овче месо. Преведете! Аз ви говоря тъй: в растителното царство има овци. Кои от плодовете са овци? И ние ще ядем овче месо. Ще намерите от растенията кои спадат към кокошките, пуйките, гъските – вегетариански – в растенията. Тези, сегашните животни, някога са били растения. Към кои типове спадат овците? Под кои типове ги считат?
Отговор: Те са под знака на Водолей, на Венера, на Слънцето.
Ние трябва да преведем това. Най-първо трябва да пристъпим към един коренен опит при хляба. От този хляб, както сега се храните, нищо не може да се постигне. Трябва да вземете или вие сами да си обработите, или от някой добър човек да си вземете жито и сами да си направите хляб. Десет, петнадесет, двадесет дена да се храните с този хляб. Индусите, когато правят своя опит, те употребяват ориз. Около 100 г ориз употребяват. Но тук, при нашите зони, където вие живеете, ще употребявате жито: да е смляно от 2-3 дена – като се мине една седмица, наново трябва да се смели, съвсем прясно да е. Аз не съм за многото варене на житото. Ако дълго време се вари житото, пак се изгубва туй свойство; и ако добре не се мели, пак се изгубва едно от главните свойства на житото. В старо време евреите са имали свой хромел, млели са го на булгур – тогава по-хубаво се запазва.
Казвам: ако се направи такъв един опит, тогава ще изберете – има през деня един ритъм на енергиите, които идват от Слънцето. Различават се по степен тези енергии и този ритъм носи всички елементи, които влизат в устройството на човешкото тяло, на човешките чувства, на човешката мисъл. Трябва да знаете силите, които идат. Да кажем, сутрин трябва да ги знаете според вашето устройство – ти в специфичен час ще идеш да си донесеш вода, друг ще иде в определен час да събере дърва, друг ще замеси брашното. И ако туй брашно се приготви тъй, и ако водата се донесе тъй и хлябът се опече добре, имате един хляб магически приготвен: ще го пазите, той става свещен хляб. Разбира се, туй през цялата година не може да стане. Може да се направи такъв един опит за 10, 15, 20 дена, до един месец – това е достатъчно. Но той може да компенсира за другите 11 месеца. А едно разумно общество може и 2-3 месеца да прави опита. За онези малодушни хора има друга опасност: да станат формалисти, да се придържат в буквата на закона, щом им кажеш: „В еди-кой си час…“ Но трябва да знаете, че часовете се местят. Той ще запомни времето, но часовете се местят; и дните, и те се местят. И ако вие пресметнете математически – в сегашния календар от 8000 години казват, че в първия петък е създаден човекът. Преди него не е имало петък. По-напред шестия ден не го е имало; когато е направен човекът, шестият ден тогава се е образувал. Човекът е образувал шестия ден. А седмият ден – той е на Господа. Седмия ден не го знаем какъв е. Шестия ден ние го опитваме сега какъв е – ние го знаем. Животът, който живеем – това е шестият ден – ние го виждаме какъв е. Но седмият ден е ден на почивка – за в бъдеще ще го учим.
Коя е главната мисъл за тази вечер, която може да приложите? – Аз искам във всяка една лекция да има две минути. От вас, от Специалния клас, не изисквам цял час, но две минути. Защото една минута не може. За две минути – тъй цялата лекция да мине. За да направите едно добро, колко време се изисква? Да спрете, да отворите кесията си и да дадете милостиня колко време се изисква? Да посрещнете един ваш приятел – 10 години не сте го виждали – колко време се изисква да го поздравите? Казват: „Дванадесет часа.“ – Две минути! Две минути – това е голямо преживяване: то е толкова интензивно, че който е минал през него, казва: „Цял час приказват“, пък то е само две минути. И действително, във всяко едно занимание – и тази вечер – едва ли във всяка една лекция има такива две минути. Аз говоря само две минути! Аз говоря много минути, но на една публика две минути ако говоря, тя ще ме разбере. Хубаво е две минути човек да има. Като влезеш някъде, в театър или на концерт, две минути като го слушаш – това е достатъчно. Ти и себе си ще ползваш, и доста. Ако е някой музикант, тези две минути той ще ги почувства и веднага ще насочи погледа си към тебе – и за две минути по-хубаво ще свири. Ако аз дам някому, на когото и да е от вас, ако му дам само две минути – да съсредоточа мисълта си към него, той може да напише гениални работи. Две минути са достатъчно. Туй значи да помагаш – за две минути да го подкрепиш.
Нали знаете онзи пример за една знаменита певица, която била под влиянието на един мъж, в когото музикалността е била силно развита, но нямал глас? Намира той една певица, в която музикалното чувство го няма, но хубав гортан има, и той влага своите чувства в нея и тя става най-добрата певица. Но друг някой се влюбва в нея и понеже вижда, че този господин постоянно я придружава, от ревност го застрелва. Веднага всичкият талант на певицата изчезва.
Тези две минути ни трябват. Когато ние говорим за един приятел, подразбираме приятел, който може да ни даде през деня две минути. Неговото присъствие – то те повдига. Да мислиш за някого само заради доброто, което е у него, тъй да го повдигнеш – никаква негова погрешка да не държиш, тъй, както Господ ни държи. Господ не всякога ни държи. Той по-малко време ни държи. Колкото и да си болен, щом помисли Той за тебе – веднага се разшири душата ти. Туй е хубавото, красивото. Затуй по две минути се спирайте. Две минути да го държиш човек в ума си, за да го повдигнеш – правиш полза и на себе си. Само на едного да направиш това, е достатъчно. Едно добро, направено за две минути, струва повече, отколкото хиляди добрини, направени през деня. Като се върнеш през деня, да знаеш, че две минути са прекарани да направиш едно добро; 365 дена по две минути колко дена правят през годината? –Правят близо половин ден. Значи тази година, ако ние сме прекарали от сутринта до зенита тъй, без да проникне нито една лукава мисъл, ни желание в нашата душа, то значи годината е завършена хубаво. Половин ден е цената на годината.
Сега ние ще направим този опит за по-дълго време по две минути. Този опит ще го правите в едно и също време. Ще бъдете свързани с всички. Когато човек служи, той трябва да бъде свързан психически с всички онези хора, на които съзнанието е пробудено. Туй е само за онези от вас, които са свободни. Това не става по закона на насилието. За какво ще мислите? За какво мислят англичаните? Вие се позаинтересувайте тези две минути за какво ги употребяват англичаните. За какво искате да ги употребим? Казвам: ще ми дойдете на един обяд у мен за две минути. Специфично трябва да се определи за какво ще се използват: ако е за обяд – за обяд; ако е за четене, за разговор, за писане или какво – да знаем.
В окултния закон най-първо започваме с яденето и после свършваме всички тези работи. Ще ядем най-първо. Туй е самовъзпитание, трениране, затуй не трябва да се безпокоите. Тези работи няма да станат в един ден. След като работите десет години над себе си по две минути на ден, вие ще имате пет дена. За десет години, за да създадете характер, тези пет дена, те са важни. Туй е размиване на една окултна идея. Има окултни идеи, които не може да се възприемат. И даже почнеш да се плашиш от нея. „Ама – казва – да се откажа от себе си, да не ходя на театър.“ Или да се молиш: цял ден може ли да се молиш? Това е изопачаване на онзи, същинския живот. От двете минути, които трябва да употребиш, които стават център на живота – оттам всичко ще се регулира, всичко последователно. Ще се качиш на Небето и ще усетиш всичката радост горе. После ще слезеш през животните, растенията, минералите, ще слезеш до ада. Ще дойдеш до долу, там, където е Луцифер – при всички страдания. След туй ще се издигнеш до Небето, пак ще се измиеш, ще си отдъхнеш за две минути, ще го направиш, ще въздъхнеш, ще кажеш: „Велик е животът.“ Това е търпение – да издържиш там, долу. Господ го е запушил, той дири път и като не може, иска да пръсне котела. Господ го държи там. Докато намериш своя път, ще излезеш из тази дупка, която е определена вътре.
Когато турят едно яйце да се мъти, коя част на яйцето пробива пилето? И всички пилета не пробиват яйцето. Един много хубав опит е това. Не на едно и също място пробиват тези пиленца. Тъй също, за да излезеш, ти трябва да си пробиеш място в тази черупка. А в психическия живот всеки от вас е обвит в една черупка. Вие сте хора, но трябва да се измътите. Вие сега усещате стеснение. След като пробиете яйцето и се измътите, вие ще се усетите свободен. Но тази свобода, тя ще се придобие след време. Сега трябва да се пробуди съзнанието. Като се излюпи, той ще бъде съвършен човек. Тези са посторонни работи. Вие дълго време ще седите в яйцето. Аз ви насърчавам. Колко дена седи квачката на яйцата? – 22. За десет години това са 5 дена, за 20 години са 10 дена, за 40 години са 20 дена. След 48 години ще се излюпите – по две минути като работите. Какъв труд е това! И какво постоянство! И какво постоянство трябва да имате! И действително, този период е верен. Светиите, които са отивали в горите, те са живели там 40-50 години, и последните години от живота си те ги посвещават на това. Там, в гората, 48 години седи той, докато се излюпи. В туй отношение и вие не трябва да се обезсърчавате. След 48 години! Сега на колко сте?
Тъй, трябва малко да се събуди вашата мисъл. Има много интересни неща в живота. Живата Природа е една много разумна майка. В нея няма никакво своенравие, всичко тя е наредила много хубаво. Когато научим нейния език, ние ще хванем пътищата ѝ и животът ни ще стане по-сносен. Ще изучавате този език на Природата в себе си.
Всяка сутрин две минути ще посвещавате на това!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!