Словото

Тодор Стоименов

 

Тодор Стоименов

1872-1952

 

         Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик през 15/ 17 май 1872/1973 г. Отраства в бедно семейство с баща – Стоимен Георгиев и майка – Мина Стоименова Георгиева. Т. Стоименов има брат, който в началото на ХХ в. живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров,. Вероятно това е Димитър Македонски, който взема участие в началните сбирките на Бургаския кръжок. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблем с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените на хора от Братството за нея се говори, че е имала кралска осанка и държание.

         След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната си ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. През 1891 г. заминава за Бургас, където започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд.

         Интерес към духовното, както сам твърди Т. Стоименов, имал от дете, когато още оттогава търсел смисъла на живота. Влизал в различни общества, четял материалистическа литература, която по това време била в апогея си. Но все оставало празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволило, тъй като дори и да не намирал такъв, разбирал, че животът не може да бъде без смисъл.

         Така, когато вече се преместил в Бургас, с оглед на новите си търсения, се отдал случай да се запознае с Васил Козлов. Последният бил чел книги по Спиритизъм и така той запознал и Т. Стоименов с това явление. На един от спиритичните сеанси духът им казал: „Животът ви да бъде евангелски”. Дотогава Т. Стоименов считал Евангелието за попска книга, на което са ги учили в училище. Така той си купил първата Библия и започнал сериозно да се занимава с нея. В. Козлов после го запознал с П. Киров и с бащата на Спиритизма в България – д-р Миркович. По това време Д-рът издавал списание „Виделина”.

         Веднъж Козлов казал, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов „много напреднал в духовно отношение човек”. И наистина, отпътувайки за чужбина от Варна, Козлов говорил с Учителя за тези трима приятели. Така те получили писмо от Учителя, откъдето тръгва и кореспонденцията помежду им. А тримата: Т. Стоименов, П. Киров и Д-рът са се събирали да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. След близо две години писане на писма, на връх Великден, щастието на П. Киров и Т. Стоименов било голямо – двамата се срещат лично с Учителя във Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов не се отделя от пътя показан му от Учителя.

         След 1914 г. се премества в София и започва работа в представителството на АД „Сингер” (предприятие за продажба на шевни машини), където и се пенсионира. От създаването на Изгрева до края на живота си той живее там. Изпълнява ролята на касиер на Братството – при него се съхранява десятъкът. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза – сърдечен удар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Síocháin Leat

Категории