ТОЙ Е В НАС И НИЕ В НЕГО
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Тема за следния път: „Отношението между светлината, мисълта и живота“.
(Прочете се четвъртата глава от Евангелието на Марка – от 26. стих до 30. включително.)
Трябва да схващате отношенията. Човек не може да бъде щастлив, докато не разбира вътрешното отношение, което съществува между разумните същества. Щастието зависи от онази хармонична връзка, която съществува между всички същества. И колкото тази връзка е по-добра, и щастието у човека е по-мощно. Когато някой казва, че няма щастие, това показва, че той няма отношение към живота в природата. Под думата „живот“ се разбира съзнателният живот. Да съзнаваш, че трябва да ядеш, че трябва да печелиш пари, че трябва да станеш силен човек – това съзнание е общо. Да съзнаваш две неща – че Той живее и ти трябва да живееш, трябва да живее някой в тебе. Христос е казал: „Аз живея в Отца си и Отец ми живее в мене.“
Всички животни и растения, всички живи същества живеят в Бога, но те не съзнават, че живеят в него и вследствие на това произтича един вътрешен дисонанс в тези същества. Ние живеем в Бога и величието на Бога се състои в това, че Бог ни е допуснал да живеем в него и да правим престъпления. Това е величието на Бога. Оставил ни е свободни да правим престъпление, и то преспокойно, че нему е приятно заради любовта, която има. Опитва ни сега. Ние правим това, което знаем. Единственото нещо, което може да направи човек и което се отличава от Бога, е, че той може да прави престъпления.
Вторият процес, който сега настъпва в еволюцията и живота, е, че Бог ще дойде да живее в нас. Както Бог ни е оставил да живеем в него и да правим, каквото искаме, така и ние трябва да оставим Бога да живее вътре в нас и да прави, каквото иска. И той ще направи там неща, на които вие ще се чудите. Вие може да направите това в него, което Бог не може да направи, и той ще направи във вас нещо, което вие не може да направите, което ще ви повдигне и ще ви направи щастливи. Той ще мисли за вас, когато ви е допуснал да живеете в него, а пък сега, като дойде във вас да живее, ще мисли за себе си. Вашият ум никога няма да разбере това. Това е Божия работа. Не се месете в Божиите работи.
Може ли да оставите Бога да живее във вас? Как? Заради това го оставете. Като дойде Бог да живее във вас, той ще внесе любовта, свободата, мира, радостта – всичко онова, което даже вие не може да си представите. И ако някой от вас мисли, че може да се спаси сам от само себе си, то е загубена работа. Покажете ми един такъв екземпляр и ми го донесете. Не се смущавайте от втория процес.
Ние имаме два процеса. Ние ядем храната и никой не знае как става този процес на храносмилането. Ти казваш, че стомахът ти е една торба. Човек е умен. Тази глупава торба прави такива чудеса, които и най-умните химици на земята не може да направят. Мнозина казват, че Господ ще разруши тази торба. Той тази торба, която върши такива хубави работи, няма да я развали. Той, като дойде, ще развали глупавите работи в света.
Вие трябва да имате една здрава мисъл. Аз ще се отдалеча малко, да ви дам една философска мисъл. Всички знаете нали, пишете числата от 1 до 10 и от 10 до 20.
Фиг. 1
Представете си, че вие сте намерили 1 горе, а долу ще намерите 10. Това разстояние вие го измервате. Вие живеете на високите върхове и искате да знаете какво е разстоянието до тази долина. Казвате – това са десет километра. За да проверите тези десет километра, вие трябва да изразходвате известна енергия. Питам, като слезете до десет, колко енергия ще изразходвате, знаете ли? Вие знаете това разстояние – равно на десет километра. И на друго място има числото 10. Там живее един човек в долината, иска да се качи на върха при 20. Иска да изчисли какво е разстоянието. Усилията на тези двамата еднакви ли са? Еднаква енергия ли са изразходвали? Не. Защо? Защото високите места поглъщат повече енергия – има изкачването, а пък ниските места поглъщат по-малко енергия – има слизане. Вие ще кажете, че човек слиза от високото към ниското. Ако една тенджера турите на огъня, защо на водата е по-лесно да се качи като пара? На човека му е по-лесно да слиза отгоре към ниското, а на парата е по-лесно обратното. Парата, като слиза, харчи повече енергия, а нагоре като се качва – по-малко.
Това зависи от желанието на човека. Когато човек има известно желание или когато неговият съзнателен живот е насочен към някоя точка – която и да е във вселената, колкото съзнанието му е по-будно и има по-голям стремеж, той харчи по-малко енергия. Колкото съзнанието му е по-малко будно и по-малък стремеж има, толкоз повече енергия харчи. Когато отиваш към предмета, когото обичаш, по-лесно отиваш и с по-малко енергия. При предмета, който не обичаш, с повече енергия отиваш и по-бавно.
Фиг. 2
На буквата „3“ нито един не е дал изяснение. Защо тази буква се пише така? В четири посоки се пише. Вие изяснявате нещата много механически. Както е например, когато имаш пари в кесията и може да ги извадиш и ги дадеш на бакалина. Богат човек е онзи само който нито знае да изважда парите от кесията, нито да ги туря. Всеки един човек, който може да внесе пари в кесията си или изважда пари от кесията си, той е нещастен, той нищо не може да научи. Ти внасяш и изнасяш.
Питам, защо внасяш и защо изнасяш? Като внасяш нещо вкъщи и като изнасяш, какво става? Някой път в изнасянето и във внасянето има нещастие. Когато се внесе вкъщи умрелия баща, щастие ли е? Но когато внесат младата булка или изведат младата булка, тогава е щастие. Или когато изнесат житото от къщата за сеене на нивата. Някой казва: „Да изляза от къщи.“ Ти се самозаблуждаваш, че си влязъл вкъщи. Ти си оградил пространството с четири стени и мислиш, че си влязъл вкъщи. Ти никога не си излязъл от тази къща. Ти казваш: „Тази къща е моя.“ Ти, който си гражданин на цялата вселена, ограждаш едно малко място и казваш: „Това е мое сега.“ В това няма никаква философия. Това е едно първокачествено заблуждение, което човек е вмъкнал и от което произтичат всичките заблуждения.
Една циганка се оженила за царския син. Тя ще насипе на няколко места брашно и ще отиде да проси от всяко място и ще каже: „Дай ми за Бога малко.“ И ще си вземе. Ще направи хляб, ще ѝ стане приятно, че е могла да си изпроси хляба.
Всеки един от вас прави така. Някой казва: „Аз много зная.“ Знаеш толкоз, колкото и циганката. Казваш така: „Изпросих си хляб.“ Сега се заражда една идея. Ти знаеш ли какво е учението на Христа? Христос е дошъл да спаси света. Какво значи да спаси света? Кой свят и как се спасява? Той е дошъл да повдигне хората. Как се повдигат хората? Това са думи само. Ако знаеш само да си натрупаш ума само от книгите и да се обременяваш, това е лесна работа. Дрехите са за здравия човек. За болния не са хубавите дрехи. Трябва да оставите старото и да дойде с вас Божествената идея. Ще ви дам един образ.
В една тъмна стая каквито и предмети да има, не сте в състояние да се запознаете със стаята, ако няма светлина. Тази светлина вие не може да я произведете. Там трябва да дойде някой да внесе светлината. Тогава знанието ще дойде. Единият, който може да внесе светлината във вас, е Господ. Следователно, ако ти искаш да познаеш битието, трябва да оставиш Господа да дойде в тебе. Ти нито ще знаеш кога ще дойде, нито кога ще си замине. Ще знаеш, че Бог е дошъл и че Бог си отишъл. Кога е дошъл и кога си е отишъл, няма да знаеш. Важен е този елемент на светлината, който ще внесе знанието. А пък като дойде знанието, ще приготви пътя за живота. Като дойде животът, ще приготви пътя за любовта. Като дойде любовта, ще приготви пътя за Божия дух. Като дойде Божият дух, ще приготви пътя за вечното, за Бога. Това вечното като го видиш, всичко ще ти стане ясно. Ще кажеш: „Сляп бях и прогледнах.“
Ако остане да ви кажа какво нещо е щастието, никой не е описал какво нещо е щастието. Дайте разумно и живо дете на майката и не ѝ говорете за щастието. Тя е щастлива. Отнемете ѝ детето – и тя е нещастна. Щастието в живота – това е Бог. Милосърдието в живота – това е Бог. Истината в живота – това е Бог. Вие не може да отделите тия неща едно от друго. Всичкото е едно цяло. Като дойдат тези неща в тебе, ще знаеш, че това е Бог, който се проявява в тебе.
Ти казваш: „Аз кой съм?“ Ти си онзи, който е създаден от живота. Ти си онзи, който няма светлина. Ти си този, който е твърд и жесток. Ти ще кажеш така: „Ние сме синове, чада Божии.“ Ако светлината прави познати нещата на мене, тогава аз виждам. Ако нещата стават за мене ясни, тогава виждам. Ако чувствам Божията любов в себе си, аз виждам. Ако чувствам Божията мъдрост в себе си, аз виждам. Ако Бог живее в нас, какво има да се безпокоим за ежедневния живот. Може да философстваш, че трябва да обичаш. Ти може да говориш за Бога, и пак да страдаш. Ти може да любиш, и пак да страдаш. Не мислете, че любовта изключва страданието. Страданието е външна сянка. Колкото любовта е по-голяма, толкоз и страданието е по-голямо. Колкото страданието е по-малко, толкоз и любовта е по-малка. Колкото повече страда някой за тебе, повече те обича. Колкото по-малко страда за тебе, по-малко те обича. Не да се безпокои за тебе. И в Бога има страдание. При онази голяма свобода, която ни е дал, и при всички блага, които ни е дал, ние от сутрин до вечер вършим само престъпления. Ти от сутрин до вечер си недоволен. Каквото и да те направят – и цар да те направят, пак си недоволен. Като станеш като Него, какво ще научиш? Може да станеш като Него. Какво ще научиш? Може да станеш като Него, когато направиш такива хора като себе си да им дадеш свобода да правят престъпления, да живеят в тебе. Тогава си като Бога. После в друго отношение ти ще приличаш на Господа. Когато тези същества си отворят душата и ти влезеш в тях и направиш, каквото ти искаш, тогава пак ще приличаш на Господа.
Казваме – ние като Господа не може да бъдем, Господ като нас не може да бъде. Като влезе Бог вътре в нас, ние вървим отподире му и му даваме наставления. Ако мъжът иска да даде нещо, жена му му казва: „Толкова не трябва да даваш.“ Той ще иде да се учи да свири, а жена му казва: „Толкоз не се свири, толкоз не се учи.“ Тази работа е закон, с насилие не става. Знаете ли какво нещо е свободата? Като дадеш място на Божественото в себе си, ще падне голям товар от тебе. Ти ще бъдеш един ангел, ще летиш във вселената и Господ ще те носи. А пък сега не може да се мръднеш никъде, както камъните съществуват. Ако Господ не влезе да живее във вас, нито на Луната, нито на Слънцето не може да припарите. На Земята ще имате малка къща и тази къща ще ви я вземат. Като идете в другия свят, ще останете без къща. Аз съм срещал философи, които седят по сто, двеста години в онзи свят и казват: „Не можах да довърша съчинението си. Само едно изречение оставаше, да се оправи светът.“ Казвам: „Какво е това изречение?“ Той казва: „Не можах да разбера как дойдох на това място.“ Казвам: „Ти, като дойде в света, дето сега си, отде мина?“ Той казва: „Тук се намерих, но не зная отгде минах.“ Той отишъл в онзи свят и в него седи идеята още, че трябва да направи още една фраза за своето съчинение. До този момък, гледам, се разхожда един млад момък и той е замислен. Той казва: „Ако бях се оженил, щях да бъда щастлив.“ За кого ще се ожени той? Аз го разбирам. Не могъл да се ожени, не могъл да остави Бог да влезе в него да се прояви. Онзи философ има едно изречение, но той не го знае. Това изречение е следното.
Остави Бога да се прояви в тебе, както той знае, и се учи от него. Когато той дойде да работи в тебе, ти наблюдавай всеки ден какво ще каже той. Сега пък, когато той ще направи нещо в тебе, ти казваш: „По друг начин не може ли?“ Най-учените са най-големите невежи в света. Един човек, който чрез своето знание създава злото в света, той е невежа. Ние сме философи на невежеството. Много знаем, но нашето знание създава злото и всички нещастия. Аз говоря колективно за човека, за съзнанието на човека, какво те разбират. Не да се откаже човек от знанието, за да дойде другата фаза на знанието. Липсва ни нещо. Именно като дойде и влезе в нас Бог, туй зло, което ние сме направили, всичкият този материал Бог ще го преработи и от злото нищо няма да остане. Това е идеята. Бог като е силен, ще създаде доброто. Той ще примири нещата. При нещастието, което имате вие, седите и казвате: „Да дойде Христос, да слезе Христос от небето. – Вие казвате: – Вярваш ли в Бога?“ В кой Господ да вярвам? Господ живее във всички хора. Ако река да пояснявам, че Бог живее във всички хора, то тази идея потъмнява. Във всички хора има един вътрешен стремеж. Всеки чувства, че е нещастен. Всеки чувства, че не знае това, което той знае. Ти считаш един учен човек щастлив и казваш: „Да бъда аз като него.“ А пък ученият човек казва: „Има нещо, което аз не зная. Ти искаш да бъдеш като някой виртуоз, а пък той седи и казва: „Има нещо, което и аз не мога да свиря.“
Слушали ли сте вие мелодията на светлината каква е? Музикантът може ли да я произведе? Слушали ли сте мелодията на живота, когато той излиза от Бога? Когато животът излиза от Бога, има свирци. Вие слушали ли сте доброто, което излиза от Бога, каква музика има? Има свирци и там. Аз трябва да ви посвиря един ден. Да свиря така, че да умирим когото и да е. Ако свиря, както вие свирите, вие ще бъдете, каквито сте. Но ако засвиря от онези парчета, вие ще се стопите така, както снегът и ледът се стопяват от светлината и топлината. Някой казва: „Посвири ми.“ Ти готов ли си да слушаш?
Ти питаш: „Ти можеш ли да ме обичаш?“ Не искам да те обикна, понеже, като те обикна, ти ще се стопиш. Ти поискай да посвиря едно парче, което и ти може да свириш. Иначе ще се стопиш. Когато снегът не разбира закона на светлината и топлината, той се стопява. А пък, ако разбираш законите на светлината и топлината, то водата не става на сняг. Водата, която разбира законите на светлината и на топлината, на сняг никога не става.
При това положение, при което се намирате, изходен пункт няма. Вие сте затворени херметически вътре в яйцето. Ако го турите под квачката, ще излезе пилето, но ако го оставите, без да се мъти, ще се развали. И ако Вие не дадете място Бог да влезе вътре във вас, то вашата съдба е решена. Вие сте като яйцето – ще се развалите. Ако дадете място на Бога, той ще се прояви. Богословите са писали това, което не знаят. Ако не дадем място на Христа вътре в нас…
Не разбирайте Христа исторически. Христос за мене е Бог, който се е ограничил и ни е дал свобода да живее. Този, който ни е дал свобода да грешим, този, който ни прощава всичките ни грехове, ни казва: „Дайте ми място да живея във вас и аз ще ви простя всичките прегрешения.“ Вие казвате: „Как да ни прости греховете?“ Ако той влезе във вас, той ще заличи всичките ви грехове, а пък инак вашите грехове ще ви смажат.
По възможност да остане тази идея.
Има един човек, който се е разсърдил. Защо може да се разсърди един твой приятел? Или че не си писал писмото както трябва, или че си казал нещо, което не трябва, или че си го погледнал недобре, или че не си го приел, или пък твоят приятел е направил за тебе повече, а пък ти по-малко за него и следователно няма отношение. Същите отношения са и за човешката душа и Бога. Тази идея трябва да бъде свещена за вас. Ще се приготвите. Онзи човек, който живее в своя свещен егоизъм, той си заключи вратата и който и да дойде, трябва да хлопа. А пък онзи, който чака Господа, той ще остави къщата и стаята отворена и ще излезе на работа и като се върне, ще намери Бога вкъщи. Като влезете, ще се опретнете да му слугувате. Вие ще слугувате, той ще работи. Ще ходите да се учите. И няма да го питате, ако се обърне той да ви каже – ще го слушате. Няма да го питате кога дойде и как дойде. Няма да го питаш нищо. Какъвто си ти, такъв е и Господ. Писанието казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Какъвто ти е умът, сърцето, волята – това си ти. Ти казваш: „Какъв съм?“ Ти погледнеш лицето си, и кажеш: „Грозен съм.“ Грозотата ти не седи в лицето, грозотата ти седи в твоите мисли. Грозотата ти не е в твоите дрехи, а в сърцето. После, погледнеш се, че нямаш много знания. Не, грозотата ти е в това, че не вършиш това, което трябва да вършиш.
Значи човешките мисли, чувства и действия – те са, които определят вътрешната страна на човека. Да ви определя щастието на хората. Един млад момък на деветнадесет години се оплаква, че е нещастен. Казва: „Баща ми е нещастен. Не мога да се събера в кожата си. Искам да се самоубия някой път.“ Аз му казах: „Няма нищо, ще се оправи тази работа.“ Срещам една млада мома на деветнадесет години и тя казва, че е нещастна, и тя иска да си тегли куршума. Към обед виждам, под едно дърво седнали двамата нещастници и си гугуцат. Аз се чудя сега – как е възможно двама нещастни да си теглят куршума да са щастливи сега и да си гугуцат.
Минавам предрешен като един млад момък и той казва на нея: „Виждаш ли този нехранимайко. Да се пазиш от него.“ След малко минавам като млада мома – хубаво облечена, и тя казва на него: „Виждаш ли тази нехранимайковица. Да се пазиш от нея.“ За мене това са числа, математически величини. В дадения случай числото 20 всякога означава една идея, която трябва да се реализира в света. Дали е 2, 20, 2000 – всякога има една и съща основа, а условията са различни. Две е отношение на нещата. Едно е младият момък, който минава и обръща внимание. Аз, числото 1, въздействам на момъка. Той не храни към мене такива хубави чувства. Отблъскват се тези две единици. В дадения случай имаме 2 и 2 – 2 и 2 няма да живеят в мир, те ще се отблъскват. Резултатът на тези 2 и 2 е положителен, 2 и 2 дава 4, един положителен резултат. Четири е положително число. Четири вече не е жена. Две е положително число – 1 и 1 е равно на 2. Енергията, произведена от 2, от две слаби жени, е по-голяма, отколкото енергията, произведена от двама силни мъже.
Това мога да ви го кажа. Вие ще си го обясните по един или друг начин. Две жени могат да направят това, което двама мъже не могат да направят. Двама силни мъже могат да влязат в един банкер и да го бият, много малко пари ще вземат. Две красиви слаби жени ще вземат много повече, факт е това в живота. Когато се удря силното, това не е силата, това е хабене на силата. Да удариш с чук, това не е силата. Това е неразумно. Сила е да произведеш един разумен акт. Следователно две разумни жени могат да произведат нещо разумно. Само слабият човек може да произведе нещо разумно, а не силният. Вие ще се радвате, че е така. Вие сте на страната на слабите хора. Вие не сте от силните.
Следователно, ако Бог измени условията на вашия живот, двама грешни слаби хора могат да извършат една работа много по-добре, отколкото двама силни праведни. Но силни грешни, не двама грешни слаби. Аз говоря по закона на земята, а не по закона на онази абсолютна справедливост. По някой път чувствате, че сте много добродетелни. Това е според вашата мярка. Трябва да имате една правилна мярка на добротата. Само Бог е мярката на добротата. И Учителят носи една мярка. Бог живее в Учителя. Бог иде да се прояви чрез един Учител. Бог се проявява чрез Учителя. Ако вие искате да отделите Учителя от Бога, вие не разбирате. И ако Учителят мисли, че вън от Бога може да направи нещо, той се лъже. Единственият Учител, който учи хората, това е Бог. Но той, за да може да учи, трябва да вземе някоя видима форма. Някой път е невидим. Някой път човек може да ви направи някоя услуга, без вие да го видите. Слънцето изпраща енергия, но вие не знаете дълбоките причини защо слънцето изгрява и залязва, защо всеки ден иде светлината. Някои от вас мислят, че никой не го обича, че никой не мисли заради него. Как така? Светлината като иде във вас, това какво показва? Вие сте в тъмната нощ, някой идва със запалена свещ. Това какво показва? Че ви обича. Светлината на слънцето казва: „Както влиза светлината на слънцето във вас, пуснете и Божествената мисъл във вас.“ Досега от интерес вие пущате в себе си светлината и топлината. Но когато кажа, че трябва да допуснете да живее Господ във вас, вие не се решавате. Вие казвате – човек трябва да се отрече от себе си. Ще се отречеш от всички свои престъпления – няма какво да се отричаш. Бог не иска твоите престъпления. Бог, като влезе вътре в тебе, ще си върши своята работа. Той няма да се занимава с твоите престъпления. Нито пък ще отиде да види какво вие сте вършили. Той ще започне новия живот.
Писанието казва: „Ако не се родите изново.“ Когато Бог дойде в човека, когато Христос се прояви в човека или когато Божият дух се прояви в човека, както и да е казано, ще се родите изново. За да бъдете всички силни, непременно ще мислите върху това. Спрете се по пет минути, по десет минути и мислете върху следното. По кой начин аз сега трябва да оставя да дойде Бог вътре в мен. Ако преди две хиляди години хората бяха приели това, което Христос донесе, то не щяхме да бъдем в това положение, в което сме сега. Ако сега пропуснем, още две хиляди години ще чакаме. Тогава ще бъде още по-добре. При сегашните условия всичките условия за гъсеницата са прекратени. За бъдеще няма да има листа за тях да ядат. Цветя ще има, колкото искате. Цялата земя ще бъде с цвета, но няма да има листа за храненето на гъсеницата. И ако не дойде новото във вас, то вие ще се натъкнете на непоносими страдания.
Няма по-велико нещо от присъствието на Бога в човешката душа. Тогава човек няма да умре, а ще възкръсне. Между новите хора няма да се наруши редът. Хората ще започнат да живеят добре. Ако влезе да живее Бог във вас, то вие ще разбирате хората и хората ще ви разбират. По цялата земя ще пътувате свободно. Няма да има никакво насилие. И пророкът казва – всеки ще бъде под своята смоковница. И дето падне кесията, никой няма да я вземе. Тя ще дойде при вас и всеки един изгубен предмет ще дойде при вас.
Тук имаше един млад брат, който беше много прогресирал. Той иска от една сестра двеста ѝ петдесет лева, но той не ги връща. След няколко деня ѝ казва: „Изгубих парите.“ Такива работи не стават. Не е във вземането на парите, а е в малката лъжа. Той си купил с тях гащи и обуща, не да лъже, че изгубил парите. Това не е вярно. Не е изгубил парите. Лъжеш и после минаваш за учен човек, за кабалист. За такива кабалисти имам гърнета. И тук много млади братя и сестри има, които лъжат по този начин. Престанете с тази лъжа. Бъдете смели. Ако не можете да кажете истината, мълчете. Някои ще дойдат тук само да използват и да кажат, че тук не били добри. Казват постоянно, че тук не живеят хубаво, че тук не е Царството Божие. Ако оставите Бог да живее тук, то е Царството Божие. Ако не – и тук е адът, както в света.
Срещам този младия момък, поздравявам го и погледът му е раздвоен. Казвам му: „Не трябва да лъжеш. Ти си купил гащи, ще кажеш истината. Не лъжи. Ако не, иди в света. На ти петстотин лева, върви си.“ Аз имам отвращение от хора, които лъжат. Има нещо, което не се прощава в света. Това е лъжата. Пазете се от лъжата. Убийствата са нищо в сравнение с лъжата. Всички други грехове не могат да се сравнят с лъжата. Лъжата е най-малкото зло, но това най-малко зло произвежда всичките други злини. Ти за най-малкото нещо лъжеш. Счупил си чашата. Казваш: „Това е лъжа.“ Кажи: „Счупих чашата.“ Аз не одобрявам лъжите на младите. Тук не е фабрика за лъжи. И в името на никаква истина не ходете да лъжете хората. Не позволявам това. Помнете го това. И онзи, който направи това, който лъже, ще го изпъдим съвършено. Решено е да се изпъдят всички лъжци от света. Този закон е не само за вас. Той действа по целия свят. Ще се съдят тези, които лъжат. Съдба настава само за лъжците на света. Най-първо тях ще съдят. Вие ще опитате моите думи верни ли са, или не.
Лъжата и любовта са две несъвместими неща. Лъжата и истината са две несъвместими неща. Животът и лъжата са две несъвместими неща. Благородство да има във вас. Кажи: „Всичко може да направим, но едно нещо не може да направим – да лъжем. Пооткрадвам по някой път. Всичко правим, но не лъжем.“ Ти се опропастяваш пред Бога, като лъжеш. В съзнанието си не искай да лъжеш. Тези същества от невидимия свят гледат твоята лъжа. Аз ще ти дам хиляда лева, за да не кажеш лъжа. Ако дойде някой при мене, за да ме излъже, не се прощава. Ценете вашето достойнство, защото ще изгубите условията за вашето бъдещо развитие. Аз ви предпазвам. Това е една опасност. И в рая грехопадането започва с лъжата. Като искаха да излъжат, скриха се. То беше лъжата. Не трябваше ли той да излезе, когато Господ го повика. Като го намери Господ, най-после хвана го, поразтърси го. Никаква лъжа в душата си. Бъдете искрени. Ако имаме лъжа, ще опропастим всичко.
Започнете сега с това. Някой казва, че не лъже. Аз се радвам, че не лъжете. Но който е лъгал, да се поправи. Ако излъжете веднъж, вие не може да бъдете ученици в никаква школа. За вас всичко е затворено. И на небето, и на земята, и на всичките планети – дето и да ходите, никъде няма да бъдете добре дошли. Нищо няма да ви кажат, но ще бъде писано на гърба ви: „Това е един лъжец.“ Ангелите, светиите ще прочетат на гърба ви: „Това е един лъжец.“ Всички ще прочетат: „Това е един лъжец.“ Това обяснение на гърба си ще го заличиш. Ще кажеш на Господа: „Господи, снеми обявлението на лъжата от гърба ми.“
Онези от вас, които сте здрави, на тях говоря. Има нещо, в което всеки лъже. Пита те някой: „Ти къде отиваш?“ Ти казваш: „Във Варна.“ Но времето се развали и не отиваш във Варна. Питат те после: „Ходили във Варна?“ Ти казваш: „Не съм ходил във Варна.“ Онзи ти казва: „Защо ме излъга?“ Най-първо не казвай така, но кажи: „Мисля да отида във Варна. – Ти кажи: Мисля да отида някъде.“ Не разправяй, да не би да те държат отговорен. Това е червеят на човешкото съзнание. Това е първият червей – като влезе, разрушава. Лъжата е много умен червей. Може да го наречете дявол, антихрист, сатана, но той взема всичките форми. Като дойде Господ, него пусни. Тогаз го пускай.
Фиг. 3
В моя дом никой не може да дойде освен Господ. Като дойде Господ, могат да дойдат и други. И тогава Господ да се разправя с тях. И чертите на всички лъжци се изменят. Главата отгоре се стеснява и прилича на краставица. Природата не си поплюва. Като започне човек да обича истината, тази истина започва да изпъква главата. А и в показват един човек със съвест, на когото може да разчитате. А пък човек, на когото главата има линиите тип, той е коцкар. Трябва да заключвате за него с девет ключа. Горе е съвършеният човек. Когато тази линия съществува, тогава в човешкия ум съществува светлина. Челото му е светло и приятно. Когато тази линия се изгуби, тогава този човек е страхлив. Безпощадна е природата. Помнете това. Няма лицеприятие. Тя върви, вижда и няма мили очи.
Направил си една погрешка. Когато се изправиш пред Бога, кажи и на Бога. При мен ако кажеш, то е друг въпрос, но кажи на Бога. Това е новото учение. Може да дойде това новото съзнание. Величието на човека седи в това съзнание. Ти пред Бога живееш. На този младия момък, като го срещна, ще му кажа – аз не съм от онези, които си поплюват. Много рядко бия човека. На сто милиона веднъж ще го бия. Изявявам Божествения закон.
Единственото отвратително нещо, което опропастява човека, това е лъжата. И да ви дадат целия свят, пазете се от нея. Лъжата съвършено опропастява. Даже и името ѝ да не споменавате. Сега някои казват – не може без лъжа. Може. Нищо повече. С кражба може и с всичко друго може, но не ви позволявам да лъжете. Като крадеш, ти лъжеш, за да скриеш. Като откраднеш, ще дойдеш да кажеш истината. Ще кажеш: „Имам желание да открадна, но няма да открадна, защото обичам истината. Заради истината няма да открадна.“ Ти, като имаш за цел да говориш истината, затваряш вратата за всички други грехове. Значи, като се откажеш от лъжата, ти всички други грехове може да ги коригираш и да се избавиш от тях.
Онзи, който не лъже, той е благороден човек. Някой път сте предразположени да лъжете. Предпазвам ви не от лъжата, но от предразположението, което имате. Дойдете ли дотам, ще имате едно-единствено действие. Без никаква лъжа. Така ще кажете в себе си. Могат да ме убият, могат да ме накъсат на парчета, но никаква лъжа. Каквото и да стане, никаква лъжа. Това е човек.
След като направиш това, Бог ще дойде във вас и целият свят, целият космос ще бъде отворен за вас. И цялата природа ще се усмихне и ще каже – ето едно възлюблено дете на Господа.
Сега желая да бъдете всички възлюбени деца на Господа и да не лъжете.
„Отче наш“
Тридесет и седма лекция на Общия окултен клас 29 юни 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев
