Словото

Триптих “Стихии”

Твърдата Земя

О, Повелителю на твърдата Земя,

отвори съкровищницата сега,

да пия с пълни шепи от мига,

към върховете бели да вървя,

светът предвечен аз да покоря,

глава смирено да сваля!

Напразни са усилията знам,

заложено във нас е от втория Адам.

Стремежът към материалността

не ще даде ни капка свобода.

Единствено урока ще науча –

ключът на волята как да получа!

Неукротимата Вода

О, Господарю на стихията Вода,

тез страсти буйни нима ще укротя?

Дали покой ще въдворя

в немирната си трепетна душа?

Избродих ред кътчета потайни

с човешките желания нетрайни.

Безплътни сенки ме следваха нехайни,

Сирени пееха ми със слова омайни.

Сърцето все измамливо нарежда,

в поредната илюзия въвежда.

Когато Целомъдрие се разпорежда,

награда свята то отрежда!

Въздухът ефирен

О, Пазителю на Мъдростта,

дай сили аз да продължа

в необятната Вселена – Мисълта,

с крила на Ангела да отлетя!

Щом следвам пътеводната звезда,

то жаждата за знание се обузда.

Умът откри ли златната юзда?

Дали приключи безкрайната езда?

Намери си утеха моята душа

с блаженен пристан – Любовта!

И моят дух предава се смирен

пред олтара Божи пресвещен!

Категории