Твърдата Земя
О, Повелителю на твърдата Земя,
отвори съкровищницата сега,
да пия с пълни шепи от мига,
към върховете бели да вървя,
светът предвечен аз да покоря,
глава смирено да сваля!
Напразни са усилията знам,
заложено във нас е от втория Адам.
Стремежът към материалността
не ще даде ни капка свобода.
Единствено урока ще науча –
ключът на волята как да получа!
Неукротимата Вода
О, Господарю на стихията Вода,
тез страсти буйни нима ще укротя?
Дали покой ще въдворя
в немирната си трепетна душа?
Избродих ред кътчета потайни
с човешките желания нетрайни.
Безплътни сенки ме следваха нехайни,
Сирени пееха ми със слова омайни.
Сърцето все измамливо нарежда,
в поредната илюзия въвежда.
Когато Целомъдрие се разпорежда,
награда свята то отрежда!
Въздухът ефирен
О, Пазителю на Мъдростта,
дай сили аз да продължа
в необятната Вселена – Мисълта,
с крила на Ангела да отлетя!
Щом следвам пътеводната звезда,
то жаждата за знание се обузда.
Умът откри ли златната юзда?
Дали приключи безкрайната езда?
Намери си утеха моята душа
с блаженен пристан – Любовта!
И моят дух предава се смирен
пред олтара Божи пресвещен!
