ТРИТЕ НЕИЗВЕСТНИ. ПРЕЧУПВАНЕ НА ЛЪЧИТЕ, СВЕТЛИНАТА
6 часа сутринта
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
Размишление върху красотата на живота.
(Прочете се резюме от темите: Противоречие и съгласие.)
Фиг. 1
Г.Р., излезте на дъската и начертайте една окръжност, теглете два радиуса да образуват един ъгъл от 90 градуса. Интересно е защо са 90° разделили кръга на 360 градуса. Какво разбират в астрономията под един градус? (– Чисто геометрически, един градус представлява една триста и шестдесета част от кръга.) Казваме, че един прав ъгъл има 90 градуса. Могат ли да се тупнат повече градуса? (– Въобще, като кажем 90 градуса, разбираме прав ъгъл, при тази мярка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мярка, може да има повече от 90 градуса, ако 90 градуса показват една естествена мярка в природата, тогава всяко отклонение на светлината показва един градус. Значи всеки прав ъгъл е на 90 градуса отклонение. Когато светлината се пречупва, предметът може да бъде видим. Или щом предметът е на един градус, той е видим. Ако ние възприемаме светлината в права линия, нямаме никакъв предмет. Образите се виждат по причина на отклонението. Кръгът не е нищо друго, освен пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следните ще се пречупят и те не вървят по права линия. А щом се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бъде права. Тъй се изразява светлината, чрез пречупване.
Щом се намерите в един прав ъгъл на противоречие, вие казвате: „Докога ще трае?“ Рекох, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всяко едно пречупване на светлината има една възможност. Ако се пречупи линията, ще има светлина, ако не се пречупи, ще мине покрай нас като едно усещание, като едно движение, а това е вече закон на съзнанието. Щом се пречупи един лъч, има два образа едновременно. Що е градус? (– Това е едно условно име.)
Фиг. 2
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота. Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват. Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея?“ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?“ Казваш: „добър съм“ и веднага иде: „ами, ако стана лош?“ Състоянията се сменят. Когато се яви едно противоречие в живота ви, това е един закон в природата. Болен съм, кажи: „Мога да стана здрав.“
Та сега не спирайте възможностите на природата. Животът, както е сега на Земята, щом си здрав, природата казва: „Бъди здрав, пази себе си!“ Ти, като си здрав, казваш: „Но мога да бъда и болен.“ До здравето вие туряте болестта. Тогава аз поставям: Здравето се отнася към болестта, тъй както болестта се отнася към здравето. Добре, имате неизвестните X, У, Z, три неизвестни има в живота, с които човек се занимава. Първото неизвестно X, това е Бог, У това си ти, а Z това са външните условия. Това са трите неизвестни, с които се занимават хората. Значи не познаваш Бога, не познаваш себе си, не познаваш и ближния си. На какво е равно X, У и Z? В какво седи неизвестността] или непонятното в какво седи? Щом имаш нещо неизвестно, трябва да се стремеж да го разрешиш. Защото всека една мъчнотия, която се изпречи на пътя ви, това е един X. Според туй правило не може да започнем разрешението с Z. Винаги трябва да започнем с X, там е основата.
Да допуснем, имаме киселина, имаме и основа. Какъв ще бъде резултатът? (– Сол се получава и вода.) Да, сол се получава. Ако турим тогава X за киселина, У за основа, а Z [за] сол, тогава количеството на солта ще зависи от количеството на киселината и от количеството на основата. Тук има известно съотношение. В този закон, щом говорим за Бога, ние имаме една неопределена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б Бог, Ч човек и външните условия и хората или обществото Z. Ние казваме, че всичко зависи от условията. Нали тъй се казва в обществото? Сега какви са разсъжденията? Количеството на солта зависи от количеството на киселината и от основата. Следователно, обществото се определя от отношенията между Бога и човека.
Вие казвате, че външните условия ги определяте вие. Не е така, Бог и ти, като се съедините, ще създадете външните условия. Какъв ще бъде животът ти, зависи от отношенията, които имаш ти към Бога. Доброто на човека зависи от неговите отношения към Бога. Защото в дадения случай Бог е силата, а човек е условията. За да измениш своята съдба, трябва да измениш отношенията си към Бога.
Вие казвате: „Не съм разположен.“ Вие затваряте отношенията си към Бога. А щастието на човека зависи от отношението на Бога към човека. Ти седиш нещастен си, намираш се в трудно положение. А може и да си в едно средно положение, нито си весел, нито си радостен, нито си скърбен, а искаш да бъдеш щастлив. За да бъдеш щастлив, трябва да има някой да те обича. Тогава този, който те обича, той ще те направи щастлив. Да видим сега процесите, които съществуват в природата. Имате едно житено зърно посято. В какво седи щастието на това зърно? В поникването. А неговото поникване зависи от топлината от Слънцето, от светлината и от въздуха. Защото щастието е един вътрешен процес на душата. Щастието е покълването. Щом покълне зърното, отваря се един малък прозорец. Щастието не е нищо друго, освен един малък прозорец, през който ти виждаш всичките безбройни възможности. Ти започваш да се радваш, усилваш и казваш: „Животът има смисъл.“
Трябва да имате тия вътрешни разбирания на живота, да не считате нещата произволни. Казвате: „Нещастен съм.“ Тогава един математик трябва да определи, какво е нещастието, понеже за твоето нещастие има причини. Ще намериш причините, ще ги отмахнеш и ще туриш положителното на тяхното място. Щом имаш едно негативно състояние, ще намериш положителното и ще го туриш на това място. Имаш да плащаш дългове. Кое е положителното на дълговете? Богатството. Най-първо ти си се родил богат, отпосле си задлъжнел. Ще туриш тогава формулата: богатството се отнася към сиромашията, както сиромашията към богатството и ти ще започнеш да работиш. Сега всички вие казвате: „То ще дойде, ще стане.“ Но как ще стане?
И тъй под думата „лъч“ всякога вие ще разбирате в окултен смисъл пречупване на светлината. Щом се пречупи светлината, образува се лъчът. Ще знаете, видимият лъч не е нищо друго, освен пречупване на светлината. А, за да се пречупи светлината трябва да има известна среда, през която да мине лъчът. Ще стане известно видоизменение. Така и във вашия ум стават известни промени в положителна или отрицателна смисъл. Това са само възможности. Не туряйте онова криво тълкувание на нещата, защото никакъв резултат не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промяна във вас, това е вече един процес. Някой работи върху вас.
Сега на мнозина от вас тази работа е непонятна. Но хубостта е там, че не е понятна, в това седи цяла наука. Това са въпроси, върху които трябва да работите, за да ви се изяснят. Изваждаме закона: Промяната, която може да стане в душата ви, да не ви смущава, но да създаде във вас един потик да учите. Трябва да стане известно пречупване на светлината, за да се яви един лъч. А този лъч е необходим, за да се яви един образ, а този образ е необходим, за да мислите конкретно. После този предмет трябва да се видоизмени, значи да започне да се размножава. И така имате един път на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване.
Казвате: „Дотегнаха ми тези страдания.“ Но и радостта на човека може да му дотегне. Да опровергая сега това твърдение, че скръбта не може да ти дотегне, а радостта може да ти дотегне. Да ви докажа това нещо, че скръбта не дотяга, а радостта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажем така и вие ще се уверите, че е така. Радостта, това е една величина, 100 килограма тежест злато, това е радостта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: „Това ще направя онова“, и сте радостни. Но като ходиш, ходиш, усетиш, че ти тежи. Мислиш, как да се освободиш от този товар, да намериш някого, да го туриш на гърба му. Представете си, че друг един като тебе ходи, но той няма нищо на гърба си, свободен е, няма никаква тежест.
I. 100 кгр. радостен +
II. 0 кгр. нещастен –
Първият е щастлив, а вторият е нещастен, скърбен. Върви си той из пътя и се безпокои, но не губи от силата си, казва: „Пари си нямам, какво да правя, но слава Богу съм здрав.“ Питам, ако тия двамата вървят заедно, в края на краищата кой ще спечели? Който има радостта ли ще спечели или който е нещастен ще спечели? Но това състояние ще се смени. Първият ще каже на втория: „Я, вземи половината от този товар.“ Онзи е весел в себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящият човек е свободен човек. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти из пътя, като няма нищо на гърба си? Може ли той да каже: „Изпотих се, дотегна ми.“ А първият казва: „Дотегна ми вече.“ Ти носиш въображаеми работи, а онзи носи съществени работи.
Следователно, скръбта има чисто психологическо състояние, това не е нещо реално. Казваш: „Изгубих си парите.“ Значи, свободен си. Онзи, който се радва, той носи съществени работи (I), а ти (II) за вятъра страдаш. Но това, което измъчва човека, това е неговата мисъл. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човек, това и става. Следователно ти си нещастен, защото така мислиш, престани да мислиш, че си нещастен, кажи: „Свободен е гърбът ми от тежест.“ По-рано ходех наведен и се изпотявах из пътя, а сега, като е махнат чувала от гърба ти, ти ходиш изправен, значи свободен си. Ти може всеки един човек да познаеш дали носи нещо на гърба си или не. Който носи тежест на гърба си, тежко ходи, а който няма нищо, се движи много леко. Които нямат никаква тежест, те балет играят. Затова ви рекох, в скръбта няма нищо реално. Следователно, състоянията се сменят. Радостта, която имате, е само физическа, скръбта също така. Най-първо имаш радост, докато я имаш, мисълта е толкова силна, че ти дава сили да носиш 100-те килограма, после, като изгубиш тази мисъл, физическата радост става едно нещастие. Казваш: „Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трябват 100 килограма.“ И почваш да намаляваш, най-първо отнемаш 50 килограма, после ти стават 40. Казваш: „И туй ми е много“, и т.н. Най-после казваш: „Един килограм ми е достатъчно.“ Такива са разсъжденията за радостта.
Сега вторият, който върви подире ти, и той си мисли: „Да имам едно килце.“ И той става лаком, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождаваш, отричаш се от живота, казваш: „Олекна ми, слава Богу, нямам нищо.“ А на втория казваш: „Ти ще видиш какво е.“ И вторият казва: „Ще видиш и ти моето положение.“ Той казва: „И аз мислех като тебе.“ Такива са истинските разсъждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голяма радост, но за един ден, за два деня. Но носиш ли го повече време, казваш: „Не искам нито парите, нито златото, искам само гърбът ми да бъде свободен.“
Хората сега искат щастие, казват: „Да имаме сто килограма, пари да имаме.“ Но той иска десет магарета да има, да носят товара, а той да бъде щастлив. Той да ходи свободен, а друг да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: „Колкото може да носиш, това е твое. Давам ти само това богатство, което може да носиш, което не може да носиш, то не е твое.“ И тъй Пътят на единия е от сто килограма, намалява, намалява до един килограм, а другия от нула килограми един, два, три до 99 килограма. Аз ви навеждам сега на тази мисъл, искам сега да разсъждавате правилно за нещата, а не да се отказвате. А може да носиш и 1000 килограма, но трябва знание. В носенето не е щастието, нито в неносенето нещастието, в мисленето е всичкото. Туй, което човек мисли, това е реалното в същност. Мисълта е, която привлича.
Сега този, който носи 100 килограма, ако е умен, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже в 100-те влизат 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-те килограма злато, може да има десет души приятели. Как? Като раздели своето богатство на десет. А пък този, който е нещастен, той, като няма нищо, той е свободен. Казва: „Свободен съм, мога да ям“. Но той няма условия да си създаде приятели, няма какво да даде, а щастливият има какво да даде.;
Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиеш тия 100 килограма, ти ще намериш своите приятели и ще им кажеш: „Вие сте ми приятели.“ На всеки едного ще дадеш по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти няма да бъдеш отеготен от товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастлив само тогава, когато повика своите приятели. Аз наричам приятел този, с когото можеш да размениш това, което имаш, наполовина, в това седи щастието, там е сигурността. Онези, които не разбират това, са задържали всичко за себе си и мислят, че щастието е в осигуряването. Че всъщност като имаш тия приятели, това е една банка. във всеки един ти си вложил твоето богатство. Значи имаш девет банки, девет приятели. Все таки, ако ти изгубиш, тия твои приятели ще ти се притекат на помощ. Ако туй богатство го носиш сам, без да го вложиш в банката, тогава ти ще бъдеш сиромах. И светските хора същото правят, те влагат своите богатства в една банка, във втора, в трета, то иде от този вътрешен закон. И когато някой от вас иска да има един приятел, пак същият закон.
Ще знаете, всеки един има възможност да има най-малко девет души приятели. Това е сега първото положение.
Или казано в друг смисъл, всека една твоя мисъл има девет методи или девет начина, по които може да се изрази. Не е само един начинът за изразяването на едно чувство, на една мисъл, има безброй възможности. Все мисълта трябва да се изрази по един или по друг начин. Имаш известна мисъл, ти трябва да знаеш, по кой начин да я изразиш. Или имаш известно чувство, трябва да знаеш, как да го изразиш. Не знаеш ли как да го изразиш, ти ще попаднеш в едно противоречие. Противоречието излиза от факта, че не знаеш, кой метод да избереш.
В една от лекциите си бях казал: умният човек, мъдрецът предвижда всичките неща и най-дребните. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радост. Някой път може да не е някой голям предмет. Но онова, малкото дете, като му дадете един орех, то целия ден подскача, радва се на този орех. Питам: това дете, което се радва на ореха, от сега ли е научило това понятие? Туй дете от години има това понятие в себе си. То казва: „Този орех от години седи в съзнанието ми. Аз го сънувах.“ А дайте този орех на един възрастен човек, той не се радва. Кое е това, което радва стария човек? Той изял своя орех. Детето го радва най-първо яденето и дрехите. Ако дадеш на стария човек дрехи обуща, той казва: „Не съм млад.“ Но, ако му занесеш една пилешка чорбица, той казва: „Господ здраве да му дава.“ Дядото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехите. На стария, ако му дадеш дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вярва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане млад. За дрехите той казва: „Защо ми са, едно време нали се обличах“, това са старите атавистически мисли, които се преповтарят у човека. Той казва: „Не ми трябва това нещо, не съм млад.“
Питам: ти, като си остарял, разбрал ли си младините? Ти трябва да разбираш, какво нещо е мъдростта. И ако си остарял, разбираш ли смисъла на старостта. Определете в нейната конкретна смисъл, в какво седи старостта? В знанието. Ако имаш знание и мъдрост, ти си стар човек. А в какво седи младостта? Младостта седи във възможностите. Детето вижда възможности. То, като излезе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи в него. Единият е богат, а другият не е. Единият се радва на това, което е придобил, а другият се радва на това, което може да придобие. Старостта не е нищо друго освен реализиране на младостта. Това, което детето е желаело в младостта, след като го реализира, той се нарича стар човек, придобил го е.
След старостта какво иде? Да обясня сега мисълта. Казваш: „Дотегна ми да живея.“ Кое иде след живота? Смъртта иде, нали така. Представете си тогава, че и в смъртта има такова състояние, ти казваш: „Дотегна ми да умирам.“ Това е противоположното на: дотегна ми да живея, значи един непрекъснат процес на живеене. И след като ти дотегне да умираш, ще дойде раждането, а след раждането, ще дойде растенето. Кое трябва да замести умирането? Какво трябва да направи този човек? Той трябва да измени това състояние, трябва да се роди изново. Следователно, в смъртта, след като умре човек, той върви по една неопределена линия. Тази линия ще се измени и като каже човек: „Дотегна ми смърт“, ще се образува кръгът. Той усеща вече, че се е освободил от ноктите на смъртта и е едно семенце и сега от него ще се изискват известни условия. Това е почвата. Това може да го наречем изгрев на Слънцето. Правата линия е човекът, който казва: „Дотегна ми смъртта.“ Когато посеят семето, образува се кръгът. Изгревът на Слънцето не е нищо друго освен един процес, дето ще намериш възможностите на твоя живот, там ще търсиш смисъла на живота. И всеки един човек, който се е родил, все търси смисъла на живота. А, щастието това е един резултат.
Сега X, У, Z Бог, човек и външните условия, от това зависи щастието на човека. Щом напишем числото 10, ние го наричаме светско число. Когато каже човек: „Дотегна ми смъртта“, това е само половината. Нулата, това е човекът, който се избавил от смъртта, единицата е условията, при които ние живеем. Когато говорим за Бога, подразбираме условията, при които нашият живот може да бъде щастлив. Бог, това е средата или условията, при които ние живеем. Първичната среда и първичните условия представлява Той. Затуй Бог се взима като единица. Десет, това са условията, нула, това е човекът, който трябва да използува тия условия. Ще дойдат ред промени, светлина, топлина, разни пертурбации на времето, няма да се обезсърчаваш, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина в почвата е разумна или почвата, в която сега живеете, е разумна и всеки един импулс, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бъдете богати, може да бъдете богати, но трябва да бъдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бъдете учени, може да бъдете учени, но трябва да бъдете мъдри. Учението е едно богатство и трябва да имате мъдрост, да знаете как да използувате тази мъдрост. Ако нямате тази мъдрост, вашето състояние ще се измени и намясто радост и веселие, ще дойде обратното нещастията.
Ще бъдете мъдри най-първо. Тогава ще ви дам две неща: мъдрецът намира щастието навсякъде във всичко, обикновеният човек намира щастието само на специфични места, на особени места, а глупавият намира скръбта навсякъде, той казва: „Аз съм нещастен човек.“ Тогава, ако ти намираш щастието навсякъде, ти си мъдрец; когато го намираш само на отделни места, при особени условия, ти си обикновен човек; а когато кажеш: „нещастен съм“, тогава ти си глупав човек. Човек трябва да се определи, какъв е и де е. Не казвам, че по същество човек е глупав. Ако си мъдрец, щастлив си във всичко, намираш щастието в кръга, обикновеният човек намира щастието по периферията, а глупавият намира щастието извън кръга. Ако щастието го намирате в Бога, вие сте мъдрец. Ако го намирате в себе си, вие сте обикновен човек. А ако го намирате навсякъде, какъв човек сте тогава? Ако сте щастлив, живеете в Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: „Божия работа е това.“ Вие сте щастлив, радостен, благодарен на всичко, и на страдания и на радости. А щом търсиш щастието в себе си, ти си обикновен човек, а щом търсиш всичко в обществото, ти си глупав човек.
Ако търсиш всичко хората да ти дадат, ти си глупав човек. Понеже всеки човек е занят със себе си, много естествено той няма да мисли за тебе. В света всеки е зает със себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсиш щастие в другите хора. Гледаш, всеки тръгнал с торбичката си, никой не те спира, да те попита: „Ти откъде си, какво искаш?“ Ако се спре някой приятел при тебе, той трябва да бъде от щастливите хора и понеже е щастлив, казва: „Аз те очаквам, ела у дома ми“, и щом те повика вкъщи, гощава те. Това е мъдрецът. Щом ти плати и те прати в гостилницата, това е обикновен човек. А щом те изрита навън, той е от глупавите. Ако угощаваш благоприятните] условия на живота, мъдрец си. Ако кажеш, да ти плащат, обикновен човек си, а ако изритваш тия условия навън, глупак си.
Сега ще се повърнем към съществената мисъл. При тези разсъждения, коя мисъл остана в ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъл при този род разсъждения.
За мъдрецът всичко е важно, за обикновения човек само някои неща са важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажеш, че всичко си разбрал, мъдрец си, ти си ученик, който е способен, даровит, музикален. Ако кажеш, че: „всичко не можах да разбера“ обикновен ученик си. Ако нищо не е разбрал, е глупав. И това не трябва да ви безпокои. Човек трябва да знае де му е положение[то]: в центъра на кръга ли се намира, по периферията или извън кръга? И извън центъра, това не трябва да го считаш, че това е фатализъм. Може някой да те е поставил там. Ще се повърнеш към първото положение, всичко можеш да оправиш, но и всичко можеш да развалиш, можеш да бъдеш щастлив, а може да бъдеш нещастен. Може да бъдеш богат, а може да бъдеш и беден. Така седят разсъжденията. Защото този човек, който е бил богат едно време, той е бил и сиромах, но той е постъпил съобразно законите, не само в един живот, но в ред съществувания. Тогава ще кажем: „Заслужено е това!“
Станете сега, да направим едно упражнение.
I. (Движение на ръцете отпред към страни.)
Знаете ли какъв е смисълът на това движение? Значи това, което е в сърцето ми, това е и в ума ми. Значи, това, което е в условията ми, в сърцето ми, това е от Бога. Защото всяко нещо, което иде в сърцето на човека, то иде все от Бога. Следователно, когато човек забрави нещо, той все трябва да направи едно движение, за да си го спомни. Животът се изразява чрез известни движения.
II. (Ръцете дъгообразно се разтварят настрани.)
Смисълът на това движение. Това е растене. Показва, че всека мисъл може да се реализира само тогава, когато се разцъфтява. Това показва, че мисълта трябва да действува. Всека добра мисъл, всяко добро желание може да се реализира само тогава, когато черпи сили от Първичната причина, Която е вложена в него. Та каквото човек прави, каквото мисли, каквото и да желае, дали в физическия свят, в духовния или умствения, във всичко трябва да има вяра. Да бъде уверен. Затова, защото вярата сама по себе си е едно висше знание, за което не се изисква никакво разсъждение.
III. (Хвъркане. Движение на ръцете като хвъркане.)
Това движение показва, след като имаш всички мъчнотии, изтърси всичко това. Престани да мислиш за мъчнотиите.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
18 школна лекция на I-ви Окултен, Специален Младежки клас, 28.XII.1928 г, петък, 7.15 часа сутринта, Изгрев.