ТРИТЕ ПЕРПЕНДИКУЛЯРА
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Някоя тема имате ли зададена?
(Нямаме.)
Пишете върху прилежанието.
От какво е излязла думата „прилежание“? Прилежание или приляга, или думата „лежа“ на български. Какво разбирате под думата „лежа“? Какво друго значение може да има, когато човек ляга да спи. Значи отива от един свят в друг. Ляга си той, за да иде от един свят в друг. Значи от физическия свят той отива в духовния свят. Сънят е малък опит да си почине човек. Прилежен човек е, който отива в другия свят. Тук ще работи, пък онзи свят е училище. Трябва да идеш в оня свят. Човек, който няма два свята, той не може да бъде прилежен. Две точки трябва да има, да се движи. От една точка не може да се движиш, само между две точки може да се движиш.
За пример, ако вие нямахте обич към хляба, ни най-малко не щяхте да ядете. Вие ядете неща, които ги обичате. Неща, които не ги обичате, ни най-малко не ги ядете, не ги приемате на гости. Всяко нещо, което обичаш, ще го ядеш, значи имаш стремеж.
Да кажем, искате да живеете. Кои са точките на живота? Скръб и радост. Скръбта, това е южният полюс на живота, радостта, това е северният полюс. Защо е скръбта? Съвременните хора нямат понятие какво нещо е скръбта. Скръбта и тя си има свои капризи. Тя е сприхава, но е един отличен професор. Много учена е скръбта. Въобще на земята тя е най-учената. Като дойде, научава хората на ум и разум. Радостта, като дойде, дава развлечение, угощение има, дава ядене и пиене. Скръбта, като дойде, туря всички да учат. Казва: „Това ще учиш, онова ще учиш.“ Понеже тя е скръб. Какво произтича от скръбта? Имате скърби. „Би“ е един слог с две значения. „Би“ значи да бъде нещо, минало време от „съм“. „Би“ значи изтупване на праха. Черги се бият. „Би“ значи бил съм с майка си. „Би“ значи някой го налага. Вие имате бие турено нещо, което приляга на врата бие. И действително бието приляга. Като бие, пръчката приляга на мекото място. Защо майките обичат да бият децата си по задницата? Защо обичат да бият по голямата възглавница на децата? Природата е толкоз внимателна, че е дала на всеки човек по една възглавница. Понеже тази възглавница е свързана с нервната система, въобще човек, като седи, се учи. Като седнеш, тази възглавница е много умна, като седнеш, показва дали е студено, или топло, веднага ти си избираш място. Майките винаги децата, които не са послушни, събуждат тяхната нервна система, да бъдат внимателни, да седят. Когато се говори за тия работи, понеже са създадени криви теории, не се разбират.
Има теория за скръбта. Никой не иска скръбта. Всеки иска радостта. Но скръбта е майка на радостта. Коя майка не е скърбила, докато е бременна. Отпосле, като се роди детето, се радва, но като носи, като е бременна, знаете ли вие какво минава? Вие не сте били бременни. Трябва да питате майка си какво състояние има. Колко се страхува, може да умре, много неща може да дойдат, хиляди мисли минават, които я мъчат. То е скръб. След като се роди детето, се радва. Като носи това дете, е скръб, но като се роди, радост е. Човек в състояние е внимателен, мисли да не би да направи някаква погрешка.
Сега има някои неща, които хората правят, и това го наричат скръб. То не е скръб. Туй, от което се плашат, то не е скръб. Има едно страдание приятно. Страданието не е страшно. Има неща, които мязат на страдание. Има неща, които мязат на скръб. Тя, скръбта, не е опасна работа, но тия неща, които мязат на страдание, и не са страдание и които мязат на скръб, и не са скръб, те са опасни. Страданието не е опасно. Но има нещо, което мяза на страданието, то е опасно. Има ракия, която мяза по цвят на водата, но ако пиеш от тази бялата вода, има нещо опасно. Като носили тази бялата вода на диваците в Америка, те изпратили една комисия. „Избавете ни от тази дяволска вода.“ На комисията на Съединените щати те казали да не изпращат английските уиски, изопачиха се хората.
И в страданието има уиски, ракийца. Ако пиеш от водата на страданието, тя е отлична вода, но ако пиеш от ракийцата на страданието, виж, тя приспива. Ако пиеш от водата на скръбта, е хубаво нещо. Ако пиеш от ракията на скръбта, е опасна работа. Та казвам, когато избягвате страданието и скръбта, вие сте прави.
Имате линията АВ. Казвате, че тази линия е перпендикулярна, но тя не е правилен перпендикуляр. Но какво е перпендикулярна? Казвате, че нещо е перпендикулярно. Но какво е перпендикулярно? На какво се спуща перпендикуляр? На посоката, в която земята се върти по своята орбита. Като вземем основата на земната орбита, всяка линия, която е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита, е перпендикулярна. Тази плоскост се образува от движението на Земята около Слънцето. Докато ние сме перпендикулярни, в която земята се върти, ние вървим правилно. Щом изгубим този перпендикуляр, често стават залитания, падания, ставания. Или аз наричам този перпендикуляр правата, която свързва центъра на Земята с центъра на Слънцето. А е Земята, В е Слънцето. Тогава тази линия, която свързва центъра на Земята с центъра на Слънцето, тя е перпендикулярна. Тогава защо ни е един перпендикуляр? Онези, които градят сградите, всякога си служат с перпендикуляр. Перпендикулярът защо е? Защото той е най-устойчив. Щом се изгуби равновесието или нещо, този перпендикуляр става неустойчив.
Идете в някоя долина и ще видите как расте борът. Борът, след като израсте, не върви перпендикулярно на площта на долината, в която расте, но върви нагоре. Не върви по перпендикуляра на плоскостта, в която расте, но върви по линията, която свързва центъра на Слънцето с центъра на Земята. Растенията не са перпендикулярни на самата долина, но винаги гледат да имат връзка с центъра на Слънцето и с центъра на земята.
Тогава и в умствения свят има перпендикуляр. Кои са точките на перпендикуляра? Вие казвате, разумният живот. Но разумният живот има две точки. Тази линия, която ни свързва със знанието на Бога и с нашето съзнание, тя е перпендикулярът. Когато ти мислиш за Бога, ти образуваш един перпендикуляр, който те свързва с твоето съзнание.
Следователно казвате защо трябва да вярвам в Бога? Образува се един перпендикуляр, едно постоянно течение. Ако ти постоянно мислиш за Бога, ще се образува един перпендикуляр и този перпендикуляр ще даде направление на живота. Без перпендикуляр ти никъде не можеш да се движиш. Та съвременната философия казва да имаш един перпендикуляр. Значи във физическия свят има перпендикуляр, в духовния свят има перпендикуляр, който е перпендикулярът на сърцето. Скръб и радост са перпендикуляр на сърцето. Този перпендикуляр на сърцето защо се образува? Аз ще ви попитам какво трябва на един художник, за да стане художник. Зрение му трябва. Художник без зрение, той не може да бъде художник. Какво трябва на музиканта? Ухо. Без ухо той музикант не може да бъде. Какво трябва на говорителя? Уста му трябва. Но тази уста колко функции има? Най-първо има една функция за ядене, второ за вкусване и третата функция е за говорене. Три функции има устата. След като се научиш да ядеш, ще направиш разлика в храните, които приемаш. Кои храни са здравословни, приятни или не, вкусни или не. Но освен зрението на художника още какво трябва? Художникът трябва да изучи перпендикуляра. Трите перпендикуляра трябва да ги изучи перпендикулярът на ума, перпендикулярът на сърцето и перпендикулярът на тялото.
Да кажем, вие искате да дадете една мека художествена линия. Как ще я дадете? По какво се отличават меките линии. Криви линии са. Крива линия е, която минава през най-малките съпротивления. Тя е крива линия. Да кажем, имате кривата линия на змията, която оставя, когато се движи. Тази линия е избягване на препятствията. Тя върви, не се блъска. Реките вървят по този начин. Избягвайте големите стълкновения.
Казвате: „Аз не искам да криволича.“ Ако си в едно гладко поле, може да не криволичиш, но какво ще правиш, ако си в едно планинско място? Там ще криволичиш. Турете един човек в гладко поле, ще видите, че той ще върви по една крива линия. Ако вървите по снега, ще видите, че се образува една крива линия. Вие мислите, че може да вървите по една права линия. Вие се заблуждавате. В правото ходене има крива линия. То е пътят на най-малкото съпротивление. Казва, по крив път върви. А под думата „криво“ какво разбирате? Кривият път е много добър път. Казвате, крив човек. Не е лош кривият човек. Кривият човек е много разумен. Ако искате да научите ум, идете при един крив човек. Казвате, той е шмекер. Шмекерът е много умен, той не е глупав човек. Изваждате едно заключение много лъжливо, мислите, че е лош, че е глупав. Умен човек е. В дадения случай защо сте му дали туй име. Той, казва, е един шмекер. Какво разбирате под думата „шмекер“? Или какво разбирате под думата „лош човек“? Лош човек разбирате не си стои на думата. Вие сте принудили човека, дал едно обещание, той не го изпълнил. Казвате: „Елате в пет часа да ме видите.“ Той на десет места дал обещание, че ще иде в пет часа. И да има доброто желание да дойде, не може да дойде в пет часа. Не може в пет часа на десет места да иде, които са на разни страни. В пет часа на десет места не може да иде. Но може на едно място да иде. Шмекер и лош човек са много услужливи, лесно дават обещания, но лесно не изпълняват обещанията. Те не са големи философи, те са много практични. На десет души като обещаят, аз да ви кажа, че само на един ще изпълнят онова, което обещали. Деветте ще ги шмекеросат. Не че иска да не го направи, но една необходимост е. На десет души обещал. Какво ще направи шмекерът? Ще видите последствията на шмекера. Той ще ви каже кой е най-богатият, най-знатният. Ако обещал на министъра, той ще изпълни обещанието си. Ако не си знатен, шмекерът ще каже: „Нека да чака.“ Шмекерът всякога отива на най-високото място, на високия връх. Ако искате да знаете кои върхове са високи, питайте шмекера.
Сега по някой път говорите за идеал в живота. Какво разбирате под думите „идеал в живота“? Казвате, той трябва да има идеал. Какъв е идеалът на живота според вас? Какъв е идеалът на ученика? Да иде в училище и да свърши. Какъв е идеалът на земеделеца? Да изоре земята и да посее. Какъв е идеалът на лозаря? Да направи хубаво лозе. Какъв е идеалът на говорителя? Да говори хубаво на публиката. Какъв е идеалът на цигуларя? Да свири хубаво. Какъв е идеалът на художника? Да рисува хубаво, да направи хубави картини. Какъв е идеалът на живота? Да ядеш сладко, да пиеш сладко, да чувстваш сладко, да мислиш сладко и да постъпваш сладко. Моето определение, реално разбиране: да ядеш сладко, то е идеал. Да пиеш сладко, то е идеал. Да мислиш сладко, е идеал. Да чувстваш сладко, е идеал. Да постъпваш сладко, е идеал.
Казва, вечен живот. Какъв е този вечният живот? Какво разбирате под думата „вечен живот“? Казвате, безконечен. Какво нещо е безконечното? Без конец, без кончина. Какво е туй безконечно? Безконечно е туй, което не може да се измери, понеже всяко нещо, което не може да се измери, казваме, че не съществува. Пък не е така. За безконечното нямаме мярка да го измерим. Следователно казваме, че безконечното не може да се измери. Под думата „безконечно“ трябва да разбирате неизчерпаемите възможности на живота. Изчерпаемите възможности са конечни. Конечен живот, казваме. Безконечен живот разбираме безконечни възможности. В безконечността седи всичката радост на живота. Конечната радост е временна, която трае може би няколко деня, няколко часа, няколко години и след туй престава.
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: „Би ме.“ Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде. Страданието е професор. Току чака да направиш погрешка, и те хване. Ако е художник, хване художника и каже: „Какво правиш? Така не се рисува.“ Цигуларят направи погрешка, хване го страданието и каже: „Така не се свири.“ Говорителят говори, направи погрешка, хване го страданието, каже: „Така не се говори.“ Някой прави добро, направи една погрешка, хване го страданието, каже: „Ти какво правиш! Така не се прави добро.“ И зло като правиш, някой ще ти каже: „Зло така не се прави.“
Страданието регулира и злото. Казва: „Какво правиш! Така зло не се прави.“ Злото някой път убие човека, но злото някой път изкорени едно дърво от едно място и го посади на друго. То препятства. Злото по някой път прави добро. Злото от едно място извади човека, посади го на друго. Онези, които не разбират закона, страдание ще има. Страданието ще дойде. Страданието казва: „Слушай, оттук трябва да те преместя. Ако не те преместя, ще хвръкнеш.“ Когато едного уволняват от една служба, ще го турят на друга. Какво означава това? Ти си на някаква служба, не си за нея, ще намериш друга, ще те преместят на друга. Имаш едно желание, което не ти допринася това, което търсиш, защо да го не заместиш с друго желание? Имаш една мисъл, която не можеш да постигнеш. Защо трябва да държиш тази мисъл?
Казвам, страданието е път, който показва как трябва да избираш нещата. Всякога, когато не избираш редовно нещата, идат страданията. Ако не можеш да избираш желанията си, ще дойдат страданията да ти покажат как трябва да постъпваш.
Казвам, сега трябва да имате един жив перпендикуляр. Перпендикулярът е едно живо съзнание. Някое по-висше съзнание трябва да има да те ръководи. Ти искаш да свършиш една работа. Трябва да имаш съзнание, да знаеш как да я свършиш. Ако искаш да се заемеш с пианото, трябва да се запознаеш с белите и черните клавиши вдясно или вляво. На цигулката ще вземеш от центъра, от себе си към периферията. Отвън към центъра ще знаеш де е перпендикулярът. Онези, които знаят, държат цигулката по един начин. Онези, които не са вещи, държат я по друг начин. Аз съм гледал цигулари, не държат цигулката правилно. Някой път я вдигат нагоре, някой път я слагат надолу или вдясно, или вляво. Когато някой иска да изрази нещо силно или мощно, Божествено, взема една поза, вдига цигулката, вдигне си главата. Когато иска да изрази нещо земно, вземе друга поза, наведе се, намръщи се. Първия път главата е изправена, лицето е весело. Вие ще попитате не може ли без това. Не може. Той трябва да вдигне цигулката малко.
Да кажем, ако вие говорите в някоя зала, в някой голям салон, трябва да увеличите малко гласа си. Но ако говорите в една малка стая, говорът ви ще бъде тих. Вие си повишавате гласа в салона, за да могат всичките да ви чуят. Но не е викането, яснотата. Аз съм забелязал, че това зависи от тембъра на гласа, за да прониква гласът. Веднъж бях във Варна и бях излязъл в местността Кокарджа. Най-малко три километра от новата махала във Варна. В лозята сме и слушам, някой вика „Мляко!“. Казвам, какво търси този млекар? Казват ми, той в града вика. Той вика за три километра далеч, пък се чува, като че на сто метра вика. Той и на двеста хиляди хора да говори, ще го чуят. Той бил за оратор, но станал млекар. Така силно провиква гласът му. И другите млекари викат, но гласът им не се чува. Сега няма да се спирам върху последствията.
Едно чувство, колкото е по-интензивно, прониква, чува се надалече. Една мисъл, която е интензивна, прониква. Една постъпка, която е интензивна, и тя се разпространява. Та казвам, най-първо, във вас желанията ви трябва да бъдат интензивни. Интензивността е нещо разумно. Искаш да слушаш нещо по музика, но има съпротивление, казваш: „Не искам.“ Мисълта ти не е интензивна, желанието ти не е интензивно. За интензивните желания спънки няма. На сто места ще заобиколи, и пак ще постигне. Интензивното желание не се обезсърчава. Ще дойде обезсърчението, но едно правило е постоянство има. Та казвам, когато вие някой път се обезсърчите, вашите желания не са интензивни. Вие нямате идеал, перпендикуляр нямате. Щом имаш перпендикуляр, никога няма да се обезсърчиш. Щом се обезсърчиш, ще регулираш перпендикуляра. Или умствен, или сърдечен, или физическия перпендикуляр трябва да регулираш. Ако не ги регулираш, нищо не можеш да постигнеш. Седнеш, философстваш, че животът няма смисъл. Отде знаеш? На колко хора животът няма смисъл? Понеже постъпваш неразумно. Една птичка намира, че животът има смисъл, свършва си добре работата. Ти човек разумен, не намираш смисъл. Тя взема клечици, направи положка, разбира от работата си. Пък ти човекът, с една отлична глава, при най-малката спънка казваш: „Тази работа няма да я бъде.“
Колко деня може да се откажеш да не ядеш? Христос четиридесет деня не яде и после огладня. Казва, трябва да се яде. След четиридесет деня огладня и отиде да намери храна. Като дойде гладът, на глада мъчно се противодейства. Казва, да умра. Гладът и със смъртта върви. Като идеш в другия свят, колкото време и да седиш в другия свят, четиридесет и пет години да седиш, гладът ще седи. Тогава ще търсиш този човек, ще искаш да ядеш. Стомах нямаш, глад усещаш. Дробове нямаш, имаш желание да дишаш. То е терзание. Няма да мислите, че като умрете, ще се освободите от глада. Не може да се освободиш. Като умреш, пак ще търсиш хляб.
В Америка има един, който писал писма от оня свят, на английски ги има. В какво седи оня свят? Казва, всичко има наредено на масите за ядене ябълки, круши, сливи, но речеш да се подвижиш към масите и масите тръгват. Ти вървиш към масата, и тя върви. Не може да дойдеш до масата. Всичко има, но нищо не можеш да вземеш. Туй показва, че стомах нямат. Той не знае, но в ума седят най-хубавите плодове. Вижда ги, но никой не може да ги бута. Какво те ползват тия плодове? Непостигнато желание. Това са непостигнатите желания на оня свят. Ако на този свят не можеш да постигнеш желанията си, на онзи свят никак. В оня свят много книги ще имате, но посегнеш да вземеш книгата, и тя тръгне. Спреш ти, и тя спре. В оня свят и пари има. Но тръгнеш към парите, и те тръгнат, не може да бръкнеш в касата. Накъдето ходиш, все същото. Видиш приятел, тръгнеш към него, и той тръгне. Никой няма да ти говори.
Тогава питам, какъв смисъл има? Щом нещата не се спират при тебе и никой не може да ти говори, вие сте в един илюзорен свят. Непостижимите неща са илюзорни. Туй, което е непостижимо, е в друг свят. Значи в един по-нисш свят вие не сте си свършили работата, тъй както трябва. Ако на физическото поле не си живял добре, и в оня свят не може да живееш. Ако си живял добре на физическия свят, ще имаш отворен път. Понеже законите там са други.
Сега ние се отклонихме. Вие ще започнете да мислите. Да ви представя оня свят какъв е. Да изясним малко по материалистически. Да допуснем, че вие сте богат, милионер, но десет язви имате в стомаха. Пътувам веднъж от Княжево и в трамвая пътуват двама българи милионери, седят и се разговарят. Казва единият: „Какво така си загазил? Защо не се храниш?“ Казва: „Не ми позволяват“ „Кой не ти позволява? Как тъй не ядеш?“ Казва: „Стомахът.“ Веднага онзи омекна. Като мисли, че някой отвън не му позволява, мисли си, с пари разполага, може да яде. Но като каза, че има язва в стомаха и лекарите не му позволяват, казва: „То е друго.“ Вече разбира. Че то е оня свят. Ти ще ядеш хляб, но после ще се въртиш около земята.
Та казвам, не създавайте язва във вашия ум. Вие казвате, това е невъзможно. Под думата „невъзможно“ разбирате в дадения случай, че нещо е невъзможно по един начин, но то е възможно по друг. Следователно ще отвориш този невъзможния случай и ще го замениш с друг. Невъзможните неща по един начин са възможни по друг. На една ненагласена цигулка е невъзможно да свириш една песен, но при една хубава цигулка е възможно. Значи при пукната цигулка е невъзможно, но при добре настроената цигулка е възможно. При една добре създадена къща е възможно да се живее добре. Невъзможно е да се живее при една не добре нагласена къща.
Следователно ще избереш ония форми в живота, които ти подхождат. Ти си господар на положението да избереш онова подходящото. Казва: „Как ще ги избера?“ Ако вие посетите една градина и искам да ми донесете карамфил, как ще го познаете? Казвам, цвят карамфил. Ако сте запознати вие с уханието на карамфила, вие по уханието ще го намерите. Или пък ако разбирате неговата форма, пак ще го намерите. Казвам, знаете вкуса на една ябълка. Казвам, донесете ми една ябълка. Вие чрез очите си, чрез уханието, чрез вкуса може да я познаете. Значи, когато природата изисква нещо от вас, тя ви е дала пособия, че който иска нещо, да може да намери това, което търси. Когато говорят, че нещо е непостижимо, това трябва да се разбира.
Казват, непостижимо е този човек да бъде богат. Това са лъжливи работи. Богатството, както вие го разбирате в човешкия порядък, това са илюзорни работи. Истинското богатство седи в ума на човека, в сърцето на човека и в тялото на човека. Богатството не седи нито в парите, нито в банкнотите. То е само един резултат на онова богатство, което е в ума на човека. То е резултат на онова богатство, което е в неговото сърце. Вие вземате резултата и казвате, невъзможно е човек да бъде богат. То е крива мисъл. Ако някой ми каже, че е невъзможно да бъде богат човек, мисля, че на този човек му липсва нещо в ума, липсва му нещо в сърцето, липсва му нещо и в тялото. Може умът му да е беден, може да е бедно сърцето или тялото. Щом богатството е в неговия ум, не може така да говориш. Вие търсите богатството отвън, но това богатство не е ценно, защото хората са направили парите. Най-първо, ценно е златото. Туй злато хората го ценят. Ако не ценяха златото, не им върви. Или имате банкноти. Понеже държавата ги кредитира, вървят, ценни са. Но този порязък е временен.
Да допуснем, че вие сте един умен човек, отличен ботаник, знаете ценностите на растенията, с които да лекувате всички болести. Питам, ако знаете това, вие тогава може ли да бъдете сиромах човек? Да може да лекувате проказата, да може да лекувате всичките болести, да лекувате туберкулозата, да лекувате живеницата, да лекувате главоболието. Дето и да идете, и най-видните хора ще ви дадат място. Ако вие сте силен човек, че можете да вдигате петстотин килограма, няма ли да си изкарате прехраната? Ако с тази сила вие седите и казвате: „Няма какво да се работи“, тогава де е причината? Имате един глас и може четири-пет октави да пеете, но не искате да пеете. Де е спънката? Ако имате ум, че един камък не може да го вдигнете, не може ли да употребите един лост? Не искате да търсите лост. Природата има ред лостове. Кой е първият лост на природата? Ръката е отличен лост. Краката са отличен лост. Като тръгне богатият човек, може да го познаете ще сполучи или не. Защото, ако имате един лост, подпората е в средата, къде лостът е най-силен? Колкото предметът се приближава до центъра, той е по-силен.
Та казвам, по някой път вие скъсявате раменете на вашия, губите вашата сила. Ще удължите раменете. Следователно законът е същият. Ония хора, които имат дълги ръце, са сръчни. Ония хора, които имат къси ръце, не са сръчни. Ония хора, на които пръстите са дълги, са сръчни, добри математици са, икономисти. Ония, на които пръстите не са дълги, не са математици. Та казвам, като видя пръстите, за мене един пръст е лост. Какви са вашите лостове, с които разполагате, веднага ще си съставя понятие за вашата физическа ученост. Срещам един човек, на когото пръстите са много дебели в основата, към клая са тънки, конусообразни са пръстите. Защо на някои хора пръстите в основата са по-дебели, към края са по-тънки.
Вземете бора. Колкото отива нагоре, става по-остър. Вземете другите дървета. Колкото отиват нагоре, не се заострят. Кои са причините? Тези растения, които се разширяват отгоре, щом се намерят между борови дървета, и те стават като тях. Най-първо се стремят нагоре да хванат слънчевите лъчи, но като израснат и хванат слънчевите лъчи, ще си покажат естеството. Борът е свободен. Да го оставиш отвън, той ще стане остър не от добра воля, понеже борът е голям икономист. Боровете са емблем на стремежа към светлината.
Един човек, след като е постигнал онова, което иска, той се развива нашироко отгоре. Щом стане широк отгоре, тогава не може да постигне това, което търси. Река, която става много широка в своето течение, изгубва своя стремеж. За да направиш една река буйна, трябва да ѝ дадеш наклон. Когато желанията на хората са широки, тихи са в своите стремежи, мудно се движат. Когато наклонът е по-голям, тогава тяхната широчина или площ е по-малка. И за желанията същият закон е. Ако вашите желания са широки, постиженията ще бъдат медленни. Ако се стегнат, ще се ускори времето. Едновременно вие искате да постигнете всичко. Мислите ли, че можете да бъдете щастливи? Не. В дадения случай щастието на човека не зависи от многото. Може човек да има десет чувала с ябълки, но всичките ябълки не може да ги изяде. В даден случай ако аз имам десет чувала с хубави ябълки и започна да ям и един, който има една ябълка и той ще се ползва, колкото и аз, който имам десет чувала. Който има много ябълки, мисли, че за много време ще има. Не са многото ябълки, които може да донесат щастие на човека. Една ябълка е в даден момент, което трябва на хората. В даден момент много малко трябва на хората. Една ябълка ти трябва, не десет чувала. Даже една хапка трябва на човек в даден момент. В природата е така. Не може да туриш цяла ябълка в устата. Една хапка. В даден момент малко ти трябва. На всеки един момент туй малкото трябва да дойде. Малкото в устата иде повече, отколкото голямото, което човек схваща. Мисли той, че е постигнал голямото.
Природата от всинца ви иска постоянна работа. Да бъдете доволни на малкото, което ви се дава в даден случай. Затуй трябва да изучавате себе си. Вие твърдите, че нищо няма да стане от вас. То затуй не става. Ако носиш едно празно шише и ти каже някой, че шишето е пълно с вода, ще се напълни ли то? Или ти носиш пълно шише с вода и ти каже някой, че шишето е празно, ще се изпразни ли шишето?
Казвам, в дадения случай вярвайте на това, което става. Казвам, обръщайте внимание на онова, което се прави. Щом главата е пълна и ти каже някой, че главата е пълна, на този човек вярвай. Щом те срещне някой и ти каже, че от тебе нищо няма да стане, остави това настрана. Не дружете с хора, които имат отрицателни мисли. Не дружете с хора, които имат отрицателни чувства. Не дружете с хора, които имат отрицателни постъпки. Аз чувам мнозина да казват: „този не го бива.“така не се говори. Не го бива, значи прави погрешки, той е способен. Способен, но се е надценил в дадения случай. Може да вдигне петдесет килограма, но се надценява, казва: „Може да вдигна сто килограма.“ В дадения случай този човек се надценява. Никога не трябва да кажа една мисъл, която не е вярна. В дадения случай трябва да зная за себе си колко може да вдигна без усилие.
Всякога, когато правите нещо, трябва да имате запас от енергия. Не трябва в даден случай да турите цялата си енергия в едно нещо. Вие ще фалирате. Да кажем, слушате някой, който пее. Понеже вие не можете да пеете, не се радвате. Ами вижте хубавата страна, изслушайте го веднъж, дваж и триж. Ако всички хора са певци в света, кой щеше да ги слуша? Половината свят трябва да бъдат слушатели. Половината трябва да пеят. Ако всички бяха все философи, на кого ще трябва тази философия, на кого ще философстваш? Какво ще ми доказват на мене, че слънцето съществува? Какво ще доказва на вярващите има ли Господ, или не? Ще дойдат да ми доказват, че слънцето съществува вечерно време. Като залезе, цялата нощ ще ме занимават, математически ще ми доказват, че слънцето съществува. Казвам, спрете тази философия. След дванадесет часа аз ще зная тази работа. Ще чакам. Ако не изгрее, няма го. Ако изгрее, има го. Нищо повече.
Та казвам, вие всички вярвате в шмекерите. Четете някоя шмекерска книга. Има шмекери и в музиката, има шмекери в художеството, има шмекери в говора, навсякъде. Шмекерите са умни хора за себе си, но не викай шмекера да ти прави нещо, не викай шмекера да ти купува музикална книга или някой музикален инструмент. Не викай шмекера да ти купува дрехи или обуща да ти направи. Настрана дръж шмекерите. Шмекерът е за себе си. Защо да не бъдете вие честни спрямо себе си. Казвате: „Неспособен човек съм аз.“ Така не се говори. Кажи си: „Способен съм, но съм мързелив. Способен съм, но съм нехаен. Способен съм, но не ценя времето, губя си времето.“ Казваш: „Не съм способен човек, нямам условия.“ То са бели лъжи. Откажете се от лъжите в света.
Сега да си представим, че вие представяте голямата стрелка на един часовник. Каква е вашата поезия? Искате да вземете страната на малката стрелка. Защо? Кой ще бъде на вашето място? Ами че двете стрелки се координират. Голямата стрелка определя възможностите, които се крият в малката стрелка. Малката стрелка показва преимуществата, които има голямата стрелка. Те една друга се допълват. Малката стрелка си има толкоз важност, колкото и голямата. Голямата стрелка ще покаже малките единици, малката стрелка ще покаже големите единици, като мине един час, това ще го покаже малката стрелка, едно малко разстояние. Тя ще покаже деленията, тя е вещ математик. Ще ти определи, ще те осведоми да не грешиш. Голямата ще те заблуди, малката ще те поправи.
Малките погрешки се определят от голямата стрелка. Големите погрешки се определят от малката стрелка. Ако вие в живота си виждате само големите си погрешки или големите си способности, вие имате малката стрелка. Ако виждате малките си погрешки, тогава голямата ви стрелка ви показва. По-добре е във вас и двете стрелки да ги има. Кои са тия двете стрелки? Де ще турите сърцето? Умът е голямата стрелка, показва минутите или секундите. Сърцето показва часовете. Сърцето има предвид щастието само заради него. Накъдето ходи, все щастието сънува. Умът по някой път е търговец. Малките работи, скъпите работи ги взема. Сърцето казва това не трябва, онова не трябва. Сърцето казва да бъде богато, чака милион. Умът, той лева, като го намери, туря го в кесията. Тури един лев, втори. Върнат се вечерта, сърцето няма нито един лев, търси милиона. Умът все ще има пет-десет лева.
Та казвам, слушайте ума си, който се занимава с левчетата. Не отказвайте. В края на живота си все ще имате един милион. В един живот, ако вземате петдесет-шестдесет години наред билети от лотарията, ще ви се падне един милион. Аз съм сигурен сто и един процента, че в шестдесет години ако вземате билет, ще ви се падне един милион. Голямо постоянство се изисква. Пък може да съкратиш това време. Ако аз съм даровит цигулар, наместо билет, ще взема цигулката. Като употребя пет-десет години, след десет години ще имам и двадесет милиона. Една вечер като свиря, сто хиляди лева ще взема, на втората вечер двеста хиляди лева.
Отива един американец при един виртуоз. Чука на вратата му и му дава хиляда долара, за да му изсвири едно парче, една соната. Като му изсвирил, американецът казва: „Дай и аз да ти посвиря, че да се произнесеш дали от мене ще стане виртуоз като тебе.“ Дава му хиляда долара, то са сто хиляди лева. Дълго време трябвало да го убеждава да му свири. Дава му сто долара, но не става да свири за сто долара, иска да си почине. И за двеста долара не става. Като му дава хиляда долара, става по нощница и свири отвътре. Онзи го слуша отвън. Тогава трябва да отвори вратата, да му даде хиляда долара. Казва му: „Моля, дай и аз да посвиря, да се произнесеш дали мога да стана виртуоз като тебе.“ Като посвирил, казва му: „След десет години, ако свирите, тогава ще станете.“ Изважда и му дава още петстотин долара. За едно парче и за един съвет виртуозът взема хиляда и петстотин долара. С хиляда и петстотин долара вие един апартамент може да си направите.
Не допущайте никакъв паразит, нито бълхи, нито въшки под ризата си.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Беседа, държана от Учителя 12 септември 1941 г., петък, 5 часа София – Изгрев
