ТРИТЕ ПОСОКИ
5 часа сутринта
Добрата молитва
Ще прочета няколко стиха за размишления днес. Няма да ги обяснявам. Всеки да размишлява и да види какви мисли ще му дойдат. (Учителят прочете от Евангелието на Йоана от 6-тата глава от 11 до 15 стих включително.)
Има някои елементарни погрешки, които като се правят, не принасят голямо зло. Така че, те са погрешки, но нямат последствие. Запример, ако изпуснеш в българския език „ъ“ на края или на френски ако пропуснеш нямо „е“ не е голяма погрешка. Погрешка е, но и без него може. Но ако в средата на някоя дума пропуснеш някоя буква, изгубиш целия смисъл, тогава погрешката е голяма. Сега погрешка има в правописа. Някои хора обръщат внимание на красотата на буквите. Не е толкоз до съдържанието, отколкото до формата. Писмото може да е красиво, но може да е безсъдържателно. А пък може да няма никаква красота, да е сбутано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Но за предпочитане е едновременно да бъде и съдържанието и формата.
Това са обяснения сега. Но трябва да се направи паралел с вътрешния живот. У човека има нещо, което куца или по форма, или по съдържание, или по смисъл. Човек в три Направления трябва да работи. Трябва да изправя формата, да допълва съдържанието и трябва да прилага смисъла, онова което знае. Трябва да знае къде е погрешката му, дали е в физическия свят, в духовния или в Божествения. Или трябва да знаеш дали погрешката е в нашите чувства, мисли или постъпки. Формата всякога дава движение. Движението е свързано с формата. Интензивността е свързана със съдържанието. Едно чувство може да бъде интенсивно, слабо или силно. Радостта може да я чувствуват като голяма радост или малка радост. Скръбта може да я чувствуваш като голяма скръб или малка скръб, а пък мислите се отличават с разширение. Мисълта в дадения случай може да завземе малък простор или голям простор. Това е отвлечено, понеже всички сте свикнали като децата на конкретни работи. За някой деца един бонбон струва много повече отколкото майка му да му облече новите дрехи. Понеже обличането на дрехите е нещо външно, а пък бонбоните са нещо вътрешно. Детето, ако го попитате, ще каже: „Бонбони ми дайте.“
Вземете вашите разсъждения. Вие считате някой човек за духовен. Духовният счита, че са задължени към него и казва: „Аз живея толкоз години духовен живот и какво ми даде Господ?“ Че този живот е важен за тебе. Полезен е за тебе. Какво ще искаш отгоре на това. Запример, да ядеш 10 години това, което някой ти е давал и сега да искаш да ти платят за това, че си ял. Някой казва: „Десет години вървя по този път.“ Че ако си вървял по този път, това не е заради мене, а е заради тебе. Трябва да го извървиш. Ти казваш: „Плати ми.“ Философия! После, вдига се спор между двама души кой колко път е извървял. Това е безполезно. Няма какво да се спори. Който извървял повече, ползува се повече. Който извървял по-малко, по-малко се ползува. А който нищо не е извървял, нищо не се ползува. Ще кажете: „Условията.“ Условията ги оставете. Те са праздна работа. Това са забавления само и никакъв резултат няма.
Вземете пеенето. Всеки трябва да пее за себе си най-първо. Вие се спъвате, най-първо си мислите какво ще кажат хората. Две неща ще кажат хората: или че пееш добре или че не пееш добре. Или ще те похвалят или няма да те похвалят. Ти за похвала ли искаш да пееш? Похвали се ти. Някой път си кажи: „Пях хубаво.“ Друг път си кажи: „Не ми се харесва това мое пеене.“
Ако има някой, който да разбира пеенето по-добре от тебе, добре. Но да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеенето, е смешно. Аз вземам пеенето не като едно развлечение. Пеенето е едно средство за трансформиране на Божествените енергии. Ти не може да трансформираш една Божествена енергия и да я туриш на работа без пеене. Това ти трябва да го знаеш. Пението е един метод, едно средство за тази цел. Ти не може да туриш една енергия на работа, каквато и да е енергия, без пеене. Пеенето е средство. Ти трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Запример един болен е изгубил енергията си, ако този болен не пееше, щеше да умре. Ти, като пееш, ще добиеш тази енергия, за да живееш. Ти казваш: „Аз не зная да пея.“ Ще се научиш. Ти имаш средство, за да трансформираш Божествените енергии в себе си, чрез пеенето. Трябва да пееш. Най-първо ще мърмориш, малко шумоление. Ще пееш и после това шумолене ще се превърне в музика.
Неразбраните работи са шум. Не са музикални. Разбраните работи са всякога музикални. Там, дето има разбиране, има музика. Правилното говорене е музика. Щом не говориш добре, ти нямаш музикалност. Когато пееш, трябва да обръщаш внимание на това, което пееш и изговаряш. Например: „грее Слънцето“ – пееш. Като кажеш: грее Слънцето, трябва да проникнеш в трите света. В трите света това Слънце трябва да изгрее. Ти пееш: „грее Слънцето“, а пък имаш друга идея в ума си и мислиш, че тази идея, която имаш, е много висока, пък тя никак не е висока. Запример имаш идеята да градиш къща. Само като грее Слънцето, ти може да съградиш къщата. Защото онези същества, които дойдат да работят, при светлината могат да работят, при Слънцето. Най-първо това Слънце трябва да грее във всички области на твоя живот, за да се реализира градежа на твоята къща. Градежът на къщата зависи от онези мисли, които имаме в нас, или с някой думи, или с някоя постъпка.
Има нещо, което човек трябва да реализира в себе си. Например всеки от вас иска да бъде богат. Има някой неща, които за в бъдеще ще разберете. Например разбирате думите: „здрав човек“, „богат човек“. Здравето на човека зависи от това пее ли той или не. Човек, който пее, това показва, че мисли. Че има добри чувства и че постъпва добре. Могат да ти дадат възражение, че не всякога това е вярно. Не е вярно само в едно отношение: когато не пее добре. Но щом пее добре, винаги положителните мисли, чувства и постъпки вървят добре.
Например сега песента „Грее Слънцето“. Ако ви кажа: я, ми изпейте песента „Грее Слънцето“, вие ще кажете: „Ще пея както е там дадена.“ Там е даден само модела. (Сестра Олга изпя първите две думи.) Това е един начин, това е една мярка. Правилна ли е тази мярка. Но на това липсва нещо. Някой казва: „Грее Слънцето!“ И се учудва, приятно му е. Как ще изпееш това? Трябва да имате вдъхновение. Който може да го изпее, ще му дам един лев. Ако ви бях казал: 100 хиляди лева, всеки ще искаше да пее. За мене един лев струва повече отколкото 10 000 лева. Представете си, че аз ви давам едно семенце. Само за това семенце има място да го посадиш. Другото ще бъде товар, ако ви дам повече.
Аз ви давам правилен начин за разсъждение. Трябва да разсаждавате по най-простия начин на живота. Като изпеете: „Грее Слънцето“, може да станеш проводник на една Божествена енергия. Това е наука. Преди пеенето ти си бил в нездравословно състояние, а пък като изпееш три четири пъти „Грее Слънцето“, да станеш здрав, да ти е приятно да ходиш и болката да изчезне. Тогава туй пеене има смисъл. Защото неестественото състояние спъва човека. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че тя не може да се поправи. Може да е идея, може да е идеята на някой религиозен човек, който казва: „Господ не ме обича.“ Някоя жена казва: „Любимият ме забравил.“ Майката казва: „Детето ме забравило.“ Търговецът казва: „Клиентите ме забравиха.“ Учителят казва: „Учениците ме забравиха.“ Някой път е хубаво да те забравят хората. Например приятно е да те забравят детективите. Някой път е приятно да те забравят стражарите, да те бият. Но някой път е неприятно, тези които чакаш да ти донесат храна, да те забравят или да забравят да ти платят навреме.
Вие се спъвате от вашето минало, т.е. В вас има известни идеи. Вие искате да постигнете нещо. Скромни сте всички, искате да бъдете богати, но криете. Аз разбирам, той иска да е богат, а иска да покаже, че е скромен, че не е лаком. Човек трябва да бъде богат. Казано е: „Богатите няма да влязат в Царството Божие.“ Това не е добре преведено. „Лакомите няма да влязат в Царството Божие.“ Лакомият, глупавият, грешникът, неправедникът няма да влязат в Царството Божие, а пък сега превеждат, че богатите няма да влязат. Христос не е казал така, както е думата на български. На английски е така, постоянно повтарят това. Ако богатият няма да влезе в Царството Божие, оставете богатството и ако всички сиромаси ще влязат в Царството Божие, тогава защо се оплаквате от сиромашията. Това е неразбрано. Сиромахът е, на който му липсва нещо. Той не трябва да бъде сиромах, нищо повече. Това е отрицателна дума. Сиромахът и богатият са процеси. Богатият, който не е щедър, няма да влезе в Царството Божие. Сиромахът, който е сиромах и не е търпелив, той няма да влезе в Царството Божие, нищо повече.
Следователно ти като сиромах имаш една отрицателна дума, с която да развиеш търпението. Зад сиромашията се крие една положителна енергия. Ти трябва да туриш търпението, за да изкараш енергията и да я впрегнеш на работа. Ти казваш: „Дотегна ми вече да търпя сиромашията.“ Той никога не е търпял съзнателно. И богатият никога не е бил щедър. Той е бил щедър, когато му показват кобура и даде хиляда лева. Казват му: „Ако не дадеш 1000 лева, ще те утрепем.“ Той казва: „На 10 души дадох 1000 лева.“ – Да, но не по твоя добра воля, но чрез насилие. Ще дойде при тебе една комисия от млади жени и ще ти искат, но преди да дойде тази комисия, ти не отиде да дадеш, а трябваше тази комисия да дойде и да те увещава и да ти казва, че така ще приемеш Царството Божие. Това не е даване, а насилие. Ти трябва да имаш съзнание, че всичкия си имот си готов да дадеш за Царството Божие. Някой ще дойде и ще каже: „Дай го сега!“ Никой няма право да ти каже: „Дай го.“ – „То е моя работа.“ А пък аз ти казвам: „То е твоя работа.“ Че ще те сади Господ, то е Неговата работа. Дяволът ще те изкушава, то е негова работа. Ако ме намери слаб, ще ме изкуси, за да ме изпита. Някой път се сърдите на дявола. Търговец е той. Залъгва те той. Залъгал те, и те е обрал. Кой е крив? Щом кажеш, че дяволът те е изкусил, това показва, че дяволът е по-умен от тебе. Аз не Съжалявам, че той ме е изкусил, а казвам: „Втори път като дойдеш, ще бъда внимателен.“ Дяволът по един и същи начин не те изкушава, а все по нов начин. В света може да дойде изкушението по един много естествен начин, по един много естествен път. Някой момък среща някоя мома и обърне се ума му. Той си има работа, но забрави работата. Закъснява като чиновник и ще лъже началника си защо е закъснял. Ще каже, че баща му бил болен, а той ходеше по стъпките на красивата мома и я поглеждаше.
Та рекох, онова, което ни съблазнява, не е никакъв дявол. Този човек е видел някаква идея, която трябва да я реализира. Не, че е лошо да гледа той тази красива мома. Отлично е това, но в него има едно несъответствие. Той не знае пътищата, по които да добие тази красота. Тази красота е добита от тази мома и тази красота е за нея, а не за него. Той трябва да се научи по кой път тя е добила тази красота, а не по външни пътища да взема тази красива мома.
Ако той е грозен и тази красива мома няма да го направи щастлив. Ако е грозен и се ожени за нея, той ще има цяла беля на главата си. Тази, красивата жена не е заради241 него. Тази, красивата жена е като една красива дума, написана. Ти я чуеш някой път, но нямаш право да вземаш тази дума. Ще я прочетеш и ще мислиш за съдържанието и. Като видиш един красив човек, ще мислиш за онези условия, при които той е добил тази красота. В красивия човек има нещо хубаво. Неговия поглед, движенията му, в думите му има нещо хубаво, което ти приляга на сърцето. И тогава ще се учим. Този, красивият човек, в дадения случай е професор.
Като привеждам този пример из физическия свят, някой път той е опасен, за старите не е вреден, за онези от вас, които са 45 годишни, не е вреден. Някой път на някого, който е 20 годишен, ще му мръдне сърцето. Яви се желание у него да срещне тази красива мома. И на някоя улица се е заплеснал на някой прозорец. Това всичкото, което става в света, е на мястото си. Нещата принадлежат на друг свят. Красотата принадлежи на един по-висок свят. Красивите работи са не заради нас. Ние сме само зрители, те са изложени. Когато един художник излага своите картини, той ги излага за художниците, които разбират от изкуството му, а пък минава един обикновен човек, който поглежда, това изложение не е заради него. Той може да се радва, той е преходен пътник, той не трябва да мисли, че изложението е заради него, но той трябва да се радва, че е попаднал, да види тези картини.
Красотата не е за хората на Земята, а за ангелите. Някой път те обичат да проявят красиви работи. И като минава някой ангел покрай някой красив човек, спират се, гледат го, знаят какво нещо е красотата. Тя е за ангелите, а пък покрай ангелите се ползуваме и ние. Те все на Земята правят своите изложения, между хората, за 5-6 години, за 10 години и после си вдига изложението. Значи, докато ангелите поддържат изложението, има изложение, а като си вдигнат изложението, няма изложение. И момата тогава не е красива вече. Тази мома е красива, понеже тя има известна идея, постъпките, мислите, чувствата са, които я правят красива, но един ден тя изгуби своите мисли, чувства, постъпки или идеи и ги замести с някои по-долни – не е така красива, както по-рано. Тя е изгубила първите си идеи, чувства и постъпки. Следователно който губи, слиза надолу. И после, като погледнеш, тя е станала някоя обикновена мома. Няма онази красота, очите нямат онзи жар, устата не са подвижни, да блика живот в тях. Сега са нещо мъртво. В живота ще бъдеш винаги млад и никога не остарявай! Единствената красота е в Вечното Начало. Човек трябва да дава ход на Божествените мисли, човек трябва да има желание да бъде проводник на онова, хубавото, красивото, Божественото, което се намира в Божествения свят.
Как ще изпеете: „Грее Слънцето“ по нов начин? Един учител давал на учениците си да решат една мъчна задача и целият клас не могъл да я реши. Тогава учениците казали: „Кажи ни задачата, учителю!“ Но той казал: „Втория път.“ И учителят някой път не знае задачата и той се намира някой път в трудно положение.
Основната мисъл е: Свържете се с Божественото. Вие се вплитате с физическия свят. Вие всякога се вплитате с постиженията на физическото поле и с онази идея да имате пари за черни дни. Ще ви приведа един пример. Преди няколко деня дойде една сестра от света: добра, умна, много интелигентна, разбира, схваща, много красиво, хубаво има нещо в нея. След като говорихме дълго време, тя казва: „Кажи ми нещо, което мога да занеса със себе си, кажи ми нещо, което мене ми трябва.“ Аз я погледнах и и рекох: „Ти си много пестелива, но не икономична. Нещата в 9 възела ги връзваш, но не си икономична. Ти харчиш нещата много. Тепърва трябва да учиш икономия. Понеже пестеливостта си наследила, а пък икономията сега трябва да учиш, какво нещо е икономия. После ти си чрезмерно честолюбива. Хубаво нещо е това, “ ѝ рекох. Тя минава за българка. Рекох ѝ: „Тъй, както те гледам, не ми се струва, че си българка, по линиите, които имаш, не приличаш на българка. В тебе има нещо внесено германско, английско, пак прав ли съм“, ѝ рекох. Тя каза, че съм прав. Каза баща ѝ, майка ѝ какви били и моята теория излезе права. Тя минава за българка, името ѝ българско, но линиите ѝ показват, че има нещо английско, но че има и славянска кръв. Това, хубавото в нея се дължи на славянското. Рекох ѝ: „Ти трябва да превърнеш своето честолюбие в самоуважение, т.е. онова, което Бог е вложил в твоята душа, да го разработиш. А пък честолюбието е външна обвивка. И тази обвивка някой път става много тежка.“
Ето какво разбирам под думата „честолюбие“. Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие. Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах, “ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“. Тя не е лоша дума. Той люби честността, обича честността, не обича да лъже, но е малко сприхав, обижда се. Ние сме притурили други качества и думата взема вече друго направление. Ако под понятието „честолюбие“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „честолюбие“, мисълта за докачение, тогава си на крив път. Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе. Ти нямаш време да се занимаваш с това, какво хората мислят за тебе. Това да не те интересува. И тогава, ако се занимаваш с това, няма да имаш време да си гледащ работата. В дадения случай мене трябва да ме интересува работата, която ми е дадена от Невидимият свят, какво трябва да свърша днес. За мене това е важно, да свърша работата си. А пък като остане време, после мога да мисля какво мислят хората за мене. И хората ще мислят или че съм свършил добре работата си през деня, или че не съм я свършил добре. Това ще мислят, ако знаят.
Сега за песента „Грее Слънцето“. Вие не може да разрешите въпроса, докато Слънцето не грее. Представете си, че вие пеете на Слънцето, как ще му пеете? Как бихте му попели? Някой ще каже, че е остарял, но да имате съвсем остарели схващания… Като изгрее Слънцето, това ще го кажете музикално. Първият тон трябва да бъде подтик, движение. Трябва даде подтик, движение с първия тон. Най-хубавото, което притежаваш в физическия свят, е движението. В физическия свят всяко едно движение, всяка една стъпка е едно незаменимо богатство за онзи, който разбира. Мърдането на ръката или местенето на очите нагоре, всяко външно движение е едно богатство. На тона си аз трябва да дам движение. Най-първо ще дам движение, а след това ще дам съдържание на тона – чувствата си и после смисъл. Три неща трябва да съдържа пеенето. Подтик на движението. Като мисля: „грее Слънцето“, като че искам да тръгна към него и след това трябва да образувам една вътрешна връзка между Слънцето и мене и след това на трето място, да разбера смисъла на това съдържание, което е вътре. В мене да се роди един подтик, едно движение към Слънцето.
Някой път малкото дете отива към майка си, а някой път майката отива към детето си. Когато майката отива към детето, тогава любовта на майката е по-голяма, а когато детето отива към майката, тогава любовта на детето е по-голяма. Когато майката отива към детето си, тогава казваме, че тази майка ще страда. Когато детето отива към майка си, казваме, че това дете ще стане човек. Ако това дете отива при майка си и плаче, няма да стане човек, но ако не плаче, ще стане човек. Някой път вие отивате при Бога и все хленчите. Детето ще разкаже на майка си кой го е ударил, кой го е бутнал, кой му е казал нещо лошо. Майката дава внимание, кое е било онова дете. Така ще направи майката, която не е умна. А пък умната майка ще потупа детето си по рамото и ще каже: „Няма нищо.“
Кой ще изпее „Грее Слънцето“? Левът ще остане заради мене. Ако не можете, у вас си пейте тази песен. Дайте движение, приемете съдържанието в себе си и после разберете смисъла. Какво движение ще дадеш при думите: грее Слънцето? Един лев пак давам. Движение трябва да има тук. (Учителят направи движение.) Взех лева. Ако ние в малките неща не виждаме Божественото съдържание, тогава животът няма смисъл. Ако ти в една стъпка, която правиш, не виждаш дълбокия смисъл на онова, което минава и движи крака ти, а именно цял един разумен свят. Много пъти, когато ти ходиш, има хора в разумния свят, разумни същества, които те гледат, че ходиш и се радват. Хиляди души болни, като те гледат, че ходиш, тупат сърдцата им и се радват. Ти си идеал за тях. Хиляди души болни аз мога да ги излекувам, само като ходя. Аз ще се посмея малко, ще дефилирам и гледаш, че и те почнали да дефилират. Някой от вас не знаят да ходят. Идеални същества са тези, които никога не са били болни. А пък онзи, който е боледувал, и той е добър. Някой път у вас има някой болезнени състояния. Някоя болна мисъл, чувства, постъпки, не сте доволни. Някой ангел минава и те подканя да се движиш. Ти забравиш, че те боли крака и като те боли крака, казваш: „Много ти благодаря, че дойде, за да оценя здравето“, и болестта ще си отиде. А пък ти казваш: „Тази пуста болест, как дойде и ми стегна крака.“ Така не се казва. Ти поблагодари. Като дойде болестта, тя ти казва: „Ти си хванал крив път, с твоите мисли, чувства и желания, къде отиваш?“ Не те пуща болестта. Ти казваш: „Махай се от тук, не е твоя работа.“ А пък болестта те обича, не си отива.
Ако всяка болест е един възлюблен, който те обича и те е хванал за крака, тогава добре че не знаете тази истина. В новия живот, ако така не разбирате, животът не може да се осмисли. Като върви човек, да благодари, че може да ходи. Като стане сутринта да отправи ума си към Бога, че има едно хубаво чувство; да отправи ума си към Бога и да благодари, че има една хубава мисъл и да бъде радостен. Благодари на Бога, че може да ходиш, че чувствуваш, че мислиш. Това е смисълът на живота. И онова богатство, което добиеш, ще остане за тебе.
Отче наш
32 лекция, 26.ІV.1933 г., на Общия Окултен клас, Изгрев, София.
