ТРИТЕ ТИПА ХОРА – ПОЛОЖИТЕЛЕН, ОТРИЦАТЕЛЕН И НЕУТРАЛЕН
5 часа сутринта
Добрата молитва
(Учителят чете темите и върху една от тях се спира. Някой е писал: „Когато душата е излязла от Бога, тя е имала знания, но после, поради отклонението си от този път, тя е изгубила знанията си“.)
Сега аз ще направя едно малко възражение на тази тема. Питам: Децата, които е раждат в един дом, т.е. идват на училище, учени ли се раждат или не са учени? Учени ли са те или невежи? С други думи: когато хората излизат от Бога, учени ли идват или невежи? Когато говорим за знанието, то е прогресивно, то е във време и пространство. Вие не смесвайте невежеството със знанието или с незнанието. Има два вида невежество. Понякога невежеството се взима като причина на всички нещастия в света. Това отчасти е вярно. Всъщност невежеството не е причина за всичките нещастия, за всичките злини. Знанието е причина за нещастията, а не невежеството. Така мислят и много учени. Защо мислят така? Когато човек е сиромах, той сам носи товара на гърба си, а когато забогатее, той търси вече хора, които да му го носят. Той плаща на други хора да му носят товара.
Сега да оставим този въпрос, да дойдем до друго едно понятие. Когато правите погрешки, вие минавате като деца, поставяте се в положението на децата, а когато учите, минавате на мястото на ученици. На първо място, ученикът трябва да учи. Не, има едно повторение, което е необходимо, неизбежно повторение е то. За пример ученикът никога не може да се освободи от първите уроци, той постоянно трябва да ги повтаря. И велик философ да се родиш, пак трябва да повтаряш нещата. Ти от седемте ноти не можеш да се освободиш. Колкото да ги считаш детински, ти ще ги туряш в едно отношение, в друго отношение ще се чудиш как да ги комбинираш, за да изкараш нещо от тях. Това ново комбиниране на седемте ноти с различни знаци, все дават по нещо ново. После, разпределението на тактовете, според правилата на съвременната музика, според траенето на нотите, дали са осминки, четвъртинки, шестнадесетинки или 32-ни или 64-ни, все дават нови неща. От 64-тинките нагоре не се знае, какви ноти има. Та какво ще кажете тогава за живота? Какво представя животът? В живота има процеси, но сам животът не е процес. Животът е едно благо, но самият живот не е благо. Ние казваме, че животът произтича от любовта. Отчасти е вярно това. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Майката, за пример дава повод на детето да се роди, но детето не дава повод на майката да живее.
Някой казва: „Ти не знаеш ли, че майка ти те създаде?“ Това отчасти само е вярно. Когато един зидар дойде и ми направи една къща, отчасти само е вярно, че той е направил къщата. Той само тури камъните, но камъните са работени от други работници. Той направи къщата, но не направи и мене, който живея в тази къща. Та тялото, което е създадено, е едно нещо, но онази същина или реалност, която вие представяте сами по себе си, тя има съвсем друг произход. Сега нещата трябва да бъдат конкретно дефинирани, за да се освободите от временните ограничения и разбирания: че ви е студено или топло, че сте облечени или не, че имате шапка от кашмирска вълна, че обущата ви са направени от хубава кожа. Всички тия неща са външни, върху които няма да се спирам. Някой казва: „Ти защо носиш тези обуща, знаеш ли волът колко е страдал?“ Някой ще възрази: „Щом волът не е искал да страда, да не е ставал вол. Пък като е станал вол, да не е направил такава дебела кожа, че да я дерат. Щом е направил такава дебела кожа, всеки ще я дере. Я, да си направи една тънка кожа, да видим кой ще я дере.“
Тогава рекох, площта, която заема мозъкът или неговите възприятия са причина до известна степен за интелигентността на човека. Ако имаме два топа плат: единият – тънък, копринен, а другият – дебел, който има два милиметра в диаметър, питам: кой от двата топа ще заеме по-голямо пространство? – Дебелият плат, разбира се. Тогава рекох, когато кожата е по-дебела, тя заема по-голямо пространство, но когато е по-тънка, тя заема по-малко пространство. Следователно когато мозъкът възприема повече трептения, той заема по-голяма площ. Площта не е нещо статистическо, то е възможност в даден случай. Щом нещата се определят, с това определение заедно се изгубва и онази дефиниция, която прави предметите по-ясни.
За пример вземете числата 1, 2, 3, 4 и т.н. до 10-те са обикновени работи. Дава ви някой 9 лева, например и вие ги употребявате за нещо. Но какво представят българските девет лева тези години? Какво може да направите с тези девет лева? Ако те са 9 швейцарски лева, или поне девет долари, те все пак представят една сметка над хиляда лева. Представете си, че вие в същност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях.
Сега вие трябва да събуждате възможностите, които се крият във вас. Невежеството, това е ограничение, което произтича от външни причини. Например боли ви кракът, имате ревматизъм и по причина на тази болка вие не можете да отидете на лекциите си, ако сте студент, или на църква, ако сте религиозен човек. Всичко отдавате на крака си. Обаче има случаи, когато и да не ви боли кракът, пак не отивате нито на църква, нито посещавате лекции. Значи отчасти е вярно, че болният крак служи като причина за неотиването ви на църква или другаде някъде. Тъй щото и невежеството понякога е привидно. Опасни са последствията, които могат да дойдат от невежеството било или от някакъв недостатък или слабост у човека. Представете си, че пиете малко вино от 15 годишното. Първата чашка винце ви действува ободрително, вие изпитвате една приятност, едно стопляне на корема. След това пиеш втора, трета и повече чашки, след което ставаш пияница и постепенно изгубвани, общественото си положение. Съзнанието на пияницата се разширява толкова, че той изгубва общественото си положение.
Рекох, пиянството е последствие, но не е реалност. Реалните неща се дефинират по следния начин: реални неща са тия, които са достояние за всички. Нереални неща са тия, които се отнасят специфично до някой, в даден случай те не засягат всички. Вземете например светлината, колкото и да е относителна, нейната реалност е достояние на всички. Сянката обаче, е специфична, тя е достояние само за някой. В даден случай само някой могат да седят под сянката на една круша или на едно дърво. Това не е нещо реално. Малко хора има, които могат да се ползуват от сянката. Някой хора лятно време могат да седят под сянка. Сенките, нереалните неща ние сами си ги създаваме. Невежеството ние сами го създаваме. Сянката например служи за разтуха в горещите дни, а в студените дни и да искаме да си създадем такава разтуха и разхлада, не можем. Зимно време листата в нашите места окапват, вследствие на което, не може да се създадат сенки. Сега вие можете да извадите една аналогия. Всички нереални неща са преходни. Такова нещо е и невежеството. Когато слушаме някой певец да пее или някой поет да декламира, ние намираме, че всичката песен или поезия седи в съпоставянето на думите. Не е само до външната форма. Всичко седи и в съдържанието, в което непременно трябва да има някакво знание.
Рекох, числото две представя мъчните процеси в света. Числото две представя един от най-красивите процеси, то е процес на прогреса. При този процес в окултната наука числото две винаги се разглежда като незавършен процес. Всички спорове седят в числото две. Когато числото две, което е отрицателно, умножиш на две, т.е. само на себе си, дава числото четири, което е едно положително число. По какво се отличават отрицателните и положителните числа? Казват за някого: „Той е отрицателен човек.“ Това показва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, едновременно изпущат и положителни атоми. Онези атоми, които изпущат електрони от себе си, са положителни, а другите, които взимат, са отрицателни. Следователно когато човек дава някога от себе си, той е положителен.
Питам: каква е разликата да ви обичат и да обичате. Когато ти обичаш, даваш нещо от себе си, а когато тебе те обичат, ти взимаш. Следователно тези два процеса са необходими и съществуват в природата. Бог е положителен. Той дава нещо от себе си, а ние сме отрицателни и трябва да възприемем. Всеки, който не възприема, той иска всякога да бъде положителен, думата му да се чува, каквото каже, да стане. Това е най-голямото нещастие. Няма по-голямо нещастие от това, да стане това, което ти искаш, а някога е хубаво да стане това, което ти искаш. Някога пък е нещастие да не стане това, което ти искаш. Някой казва: „Трябва да стане това, което аз искам.“ Това на половина е вярно. В това седи всичкия спор. Ти казваш: „Най-после аз няма да им бъда слуга.“ в сегашното положение господарят е плюс, слугата е минус. Това е в едно отношение, а в друго отношение слугата е плюс, а господарят е минус.
Когато някой човек умре, турят му кръст. Това показва, че той се събрал с някого. А когато човек се роди, какво му турят? Човек не може да бъде всякога господар, т.е. той не може всякога да дава. Ще дойде време, когато той ще бъде слуга, ще приема. Човек не може да бъде и всякога слуга, ще дойде време, когато ще бъде господар. Процесите едновременно се сменят. Ти ще бъдеш и господар, и слуга, но и едното, и другото са временни положения. Ако вие не разбирате този закон, ще кажете: „Моята дума да стане!“ И ако ви се случи и най-малката неприятност, ти веднага питаш Господа: „Защо ми се случи това нещо? Аз ли съм най-големият грешник?“ Въпросът не е за греховете на човека. Ако се случи да умре някой в дома ви, вие казвате: „Защо умря?“ Ако пък някой се роди в дома ви, вие се радвате. Това показва, че вие нямате ясна представа за света. Като се роди някой, вие се радвате, като умре някой, вие скърбите. При раждането на някой човек, вие се радвате, защото сте получили нещо от Господа. Господ казва: „Аз изпращам толкова хора на земята, но ако никой не идва при мене, тогава Небето ще осиромашее.“
Следователно ако двама дойдат на Земята, един трябва да се върне назад. Ако хората не се връщат назад, знаете ли какво зло щеше да бъде? Ако вие се намирате в дома си, като в клас сега, да слушате моята лекция, на вас ще ви е приятно, но ако също толкова души живеете в една къща, какво ще бъде положението ви? Това, което е приятно в клас, не е приятно в дома. В къщата ви трябва да има един или двама души най-много. Често и двама души не могат да се търпят. Ако е студено, както и да е, ще се търпят, но ако е топло, няма да се търпят.
Сега ще пренесете нещата към себе си. Сега не е въпросът, как спите вие. Въпросът за съня аз съм го оставил, не го засягам, той е научен въпрос. После, защо хората са невежи, и този въпрос оставям настрана. Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински връх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок връх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. Египтяните, които иначе имаха добри условия, те имаха равнини, но нямаха планини. Те създадоха пирамидите, само за да имат планини. Това, че в пирамидите те погребвали своите умрели, това е било привидно така, всъщност пирамидите представяха за тях планини. Та ако мястото е равно, все таки човек трябва да си направи една пирамида някъде. Този стремеж у хората, да си правят високи къщи, се дължи на същия закон. И това, че едни хора са високи, а други по-ниски, това се дължи пак на същия закон. Едни хора са по-широки, а други по-тесни. Едни са по-нервни, други по-разположени и това се забелязва и в темпераментите на хората. Това се дължи пак на същите закони. Значи едното течение е положително, другото е отрицателно. [Но щом] се дойде до знанието и невежеството, те вървят заедно. Само невежият може да се учи и само Ученият може да оцени невежеството, и само невежият може да оцени знанието. Когато невежият научи нещо, той се радва, както когато детето научи някоя буква, то се радва. Като се върне от училище, то започва да разправя на майка си, какво е научило в училището и майката го слуша, тя е снизходителна.
Та сега и вие, като сте придобили известни окултни знания, радвате се. Аз съм говорил много в окултната наука, какво нещо е любовта, какво нещо е истината. После вие делите любовта на Божествена и на светска. Любовта не може да бъде нито Божествена, нито светска. Само Бог е Любов. Единственото реално нещо в света е Любовта. Може ли любовта да се изменя. Когато се говори за Божествена и за светска любов, има се предвид количеството на любовта. В светската любов има по-малко количество любов, а в Божествената има по-голямо количество любов. За пример ако някой те обича, каквото му попадне от тебе, той ще го пази, ще го крие в джоба си, близо до главата си, ще го счита за свето нещо. То може да бъде някой косъм от тебе или някой лист или друго нещо. Ако пък не те обича, каквото му падне от тебе, ще го захвърли настрана. Това е едно общо чувство у всички хора почти. Когато детето на някоя майка умре, тя му запазва пеленичките и като ги види, легне на тях и започва да плаче и да нарежда: „Ох, майка, майка, тъй ли беше майка, това ли очаквах?“ Тя е права да си плаче, но не знае, че ако това нейно дете е взето в един от университетите на онзи свет, след години то ще се върне при нея като учен човек, ще ѝ се усмихне, но тя не може да го познае. То ще бъде един голям господин с мустаци и с брада и ще ѝ каже: „Аз съм онзи, за когото ти толкова време плака. Колко пъти ти си плакала над моите пелени? Аз ти благодаря, че плака толкова, защото ако не беше плакала над тях, от мене нищо не би излязло.“
И сега някой ще каже, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, трябва да плаче, но кога? Докато не се върне благото, което е изгубила, тя има право да скърби. Но когато тя придобие изгубеното си благо, има ли защо да скърби? На една софиянка умряло детето. След време ѝ се родило второ дете. Като станало на шест години, то виждало, че майка му понякога плаче за първото си дете и ѝ казало: „Мамо, ти не трябва повече да плачеш, защото аз съм същото дете, което по-рано замина. Аз се върнах от онзи свят, ти няма защо да плачеш.“ След като на тази майка се родило второ дете, което е преродено първото, има ли нужда да ходи тя по гробищата и да търси първото? Ако вие сте изгубили една грамадна сума, десет милиона лева и след това ви върнат тия пари, има ли нужда пак да плачете? Няма защо повече да плачете. Ако продължавате още да плачете, вие не разбирате законите. Обаче, животът има съвсем други отношения. Той е цяла система. Има отношения между синове, дъщери, майки и бащи, които представят една хубава система на живот. Колкото и да ви се вижда тази система неподходна, основната причина върху която тя почива, е вярна.
Слушате някой път едно музикално парче, което ви се вижда малко нехармонично, но достатъчно е да се направи в него една малка модулация и то съвсем се изменя. Та и вие трябва да изучавате закона на любовта, както проучавате почвата. Ако някой не ви обича, вие трябва да знаете защо не ви обича. В даден случай сте или много положителен или много отрицателен, т.е. или много давате или много взимате. Има и други причини за това, но главните са тези две. При това, туй, което давате, трябва да се отличава по качество. Някой казва: „Аз ви много обичам, готов съм да се пожертвувам за вас“, но това е още въпрос. Разбирам да се пожертвува човек, но ако за всичко това, за което е готов да се пожертвува, е от чист материал, без никакви примеси, без никаква фира, разбирам обаче ако има повече примеси, тогава тази жертва няма да даде своите резултати. Ако от три хиляди килограма гюл изкарате само един килограм розово масло, знаете ли колко работници и колко време трябва да работят, за да изкарат това малко количество розово масло? При това, знаете ли, колко време ще отнеме, докато тези работници пренесат гюла на разстояние от един километър най-малко? Тъй щото има смисъл човек да се жертвува, когато придобитото от тази жертва оправдае енергията на работниците, както и средствата, които са отишли по тази работа. Та нима онзи, когото обичате, не ви товари? Товари ви. Вие носите чувалите му. На онзи, когото обичате, вие му носите даже и без пари. Любящите хора се отличават по това, че когото обичат, те му носят без пари. Ако той им даде пет лева или един лев, те и на това са благодарни. Но когато носиш чувалите на онзи, когото не обичаш, на него ще вземеш три – четири пъти повече.
Та сега ние се отвличаме от въпроса. Вие знаете тези неща, че обичате някого, вие знаете. Че не обичате някого, и това знаете, но защо обичате и защо не обичате, това не знаете. Има професори, които знаят много работи, но когато се оплетат в мрежата на любовта, и тези професори стават като деца. Разправят един действителен случай за един виден професор някъде в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време студентите му го забелязали, че както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала, той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите му забелязали, че това става всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е съвпадение, но студентите проследили и забелязали, че когато тази студентка е в клас, професорът се борил нещо в себе си, разсейвал се, а когато студентката отсъствала от лекция, професорът бил пак тъй съсредоточен, както и по-напред. Казвате: „Какво отношение може да има между студентката и този професор?“ Студентката възпитава професора си, тя го пита: „Ти можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някаква тема за любовта.“ Професорът казва: „Не му е времето сега. Сега има други теми, които трябва да се развият.“ Рекох, ако професорът почне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и веднага отношенията му към студентите ще се изменят. В първо време професорът ходи малко небрежно облечен с разрошени косми, но щом почне да се замисля, да се вглежда в студентката, той започва да се облича добре, да приглажда космите си, гледа да няма нито едно леке на дрехите си, всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта.
Питам: защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти, спретнати, а когато не го обичаме, ходим както ни падне? И в живота съществува същият закон. Когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо, но когато грешникът ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си и казва: „За мене животът няма смисъл, да става каквото ще.“ И двамата са опитали любовта: единият сега я опитва, а другият я изгубил вече. Той е изгубил вярата си, изгубил е Бога, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това той не може да се примири, и в него става една вътрешна борба. Кои са причините за това? – Господ е напуснал човека.
Ако Господ е напуснал човека, има причини за това. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини. Ако почвата е съвсем изсъхнала, кои са причините? – Слънцето. Значи, слънцето, вятъра, сушата са причини почвата да изсъхне. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва почвата лесно? Той трябва да я полива. Понякога човек мисли, че Господ го е изоставил? Господ не го е изоставил толкова, колкото той сам се е изоставил. Слънцето ще вземе от тебе само толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане само толкова, колкото е необходимо. Значи от влагата ще остане само толкова, колкото е прилепнало върху земята. Тъй щото изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага, която те спъва. Този процес трябва да се вземе от тебе. Но ако не разбираш законите, с които работиш, когато земята ти стане суха, ти ще кажеш: „Не се работи с тази земя.“ Да, така не се работи, но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо много хубаво. Той ще има вода в запас и ще я полива.
Рекох, това не е нищо друго, освен окултно градинарство, с което се занимава и окултната наука. Та и при неблагоприятните условия, когато се намирате, вие пак трябва да знаете законите. Има в запас влага, която трябва да използувате. За тази цял вие трябва да направите една канализация, през която да прекарате тази енергия, която седи в заспало състояние. Ако вие чакате времето да свърши тази работа, много още ще чакате. Тогава вие ще се намерите със старата философия на разсъждения, според която ще кажете: „Господ е добър, Той ще помогне.“ Да, но ако вярвате.
Вие съвсем криво схващате вярата. Знаете ли какво нещо е вярата? Мислите ли, че е достатъчно само да вярвам у вас, че сте добър човек, че това е достатъчно? Ако вие сте един господар и цял ден седите и хвалите слугата си, че е добър, работлив, послушен, че това е достатъчно? Какви ще бъдат тогава отношенията между господаря и този слуга? Преди всичко няма да има никакви отношения. Или какво ще бъде отношението на господаря към слугата, ако слугата цял ден хвали господаря си, че е добър, милостив човек, че прави добрини и т.н., а нищо не работи? И в този случай между слугата и господаря няма да има никакви отношения. Ако слугата съзнава, че господарят му е много добър човек, той непременно трябва да направи нещо за него. Какво ще се ползувате, ако цял ден говорите за Бога, че е много велик, че е направил това, че е направил онова? Наистина, Господ е велик, много нещо е направил, но всъщност вие знаете много малко от това, което Господ е направил. Единственото нещо, което съвременните учени хора знаят за Слънцето, например, е че то е горящо тяло. Това пък, което знаят за Земята, е че тя е отгоре твърдо тяло, а вътрешността и е в разтопено състояние. Рекох, докажете едното и другото нещо. Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително.
В дадения случай вие трябва да знаете какво нещо е топлината, защото и топлината си има своя положителна и отрицателна страна. Ако вие не знаете положителната и отрицателната страна на Слънцето, на Земята, на вашите мисли, чувства и постъпки, тогава вие не бихте могли да се справите със средата, в която живеете. Тя винаги би ви оказвала известно влияние. За тази цел именно, се изучават окултните науки, за да могат хората да си хармонират. Едно валчесто лице не може да се хармонира с друго валчесто; едно продълговато лице не може да се хармонира с друго продълговато; едно крушообразно лице не може да се хармонира с друго крушообразно и т.н. Те могат да си хармонират, но важна е идеята. Хора с валчести лица лесно се търкалят. Те са бързи, кавалеристи са те. Бързо пътуват.
Под думата „кавалер“ какво разбирате? Казвате за някого, че е кавалер. Той е кавалер, но ходи без кон. Всеки, който е кавалер, той непременно трябва да ходи с кон. Сегашните кавалери ходят все без конете си. И много хора ходят с любов, без да имат любов във себе си. Казвате за някого: „Кавалер е той, от почетния орден.“ Много хора ходят с истината без да имат истината в себе си. Тъй щото кавалеристът всякога трябва да езди на кон. А сега, без да езди на кон, той минава за кавалерист. Значи можеш да бъдеш кавалерист, без да имаш кон. В същност не може така. По същия начин и човек има едно качество, по което се отличава: ти не можеш да бъдеш човек, ако не мислиш. В същност мисълта отличава човека.
Мисълта има нещо противоположно, то са чувствата. Същинската мисъл е положителното, това, което дава; чувството е отрицателното, това, което всякога взима. Следователно мислите на човека могат да се складират само от чувствата му. И тогава ние казваме: Ако човек има само мисли, а няма чувства, значи, няма нищо складирано в себе си, той е беден човек. Така че щом се е образувала човешката глава, която е положителна, в противоположност на нея се е образувал стомахът. В стомаха седи друг един мозък, а именно дето е симпатичната нервна система. Та когато казвате, че някой човек е богат, това показва, че благоутробието му е нараснало, той е складирал всичкото си богатство в своята житница. Не е лошо, че стомахът на някой човек е голям, но ако се трупа чрезмерно, стомахът няма да може да се развива. До колко може стомахът да стане голям? Понякога е необходимо човек да натрупа малко. Стомашната система на човека има отношение към мозъка. Между стомашната система на човека и мозъка има известно съотношение, както и между двама души, които се обичат. Ако стомашната система е в изправно положение, в същото положение ще бъде и мозъкът. Ако мозъкът е в изправно положение, в същото положение ще бъде и стомахът. Следователно ако човек страда от коремоболие, причината е горе в главата. Ако пък го боли главата, причината е в стомаха. Тъй щото, главата си ще лекуваш чрез стомаха, а стомахът си чрез главата.
Щом човек се излекува, веднага в ума му ще настане едно прозрение. Ако си сиромах, сиромашията трябва да те застави да мислиш. Ти трябва да знаеш защо си сиромах и защо си богат. Сиромашията и богатството са два полюса на живота. Ти не можеш да кажеш на Господа: „Господи, аз искам да бъда само богат.“ Това е невъзможно. Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и сиромашия. Богатството и сиромашията вървят заедно. Щом ви дадат знание, ще ви дадат и невежество. Няма някой от вас, който в дадения случай да не е невежа. Каква представа имате например за света? Когато светът се е създавал преди всичко вие не сте били там. Учените хора дават разни теории за създаването на света обаче каквито теории и да имат, те не са били там, не са били зрители при създаването на света. Обаче има същества, на които съзнанието участвувало при създаването на света и те знаят, как е станало това създаване. Един ден, когато отидете на онзи свят, там разни професори ще ви разправят за създаването на света. Те ще ви показват картини за създаването на света, и тогава ще имате ясна представа. Като се качите в по-висок свят, там няма да ви държат никакви лекции, няма да ви показват никакви картини, но ще впрегнат кабриолета и ще ви заведат на разходка, да видите всичко това, което сте слушали в лекциите на професорите. Всичко това, което от милиони години се е създавало, вие ще го видите в няколко часа, като направите тази разходка. Тези няколко милиони години ще ви се сторят, като един – два деня. Вие ще се чудите на всичко това, което ще видите там.
Следователно същият закон се отнася и за здравия и за болния. В едно отношение болестта е отрицателно състояние, а здравето е положително състояние. Но човек не може всякога здрав да бъде. Ако болестите не идват, вие скоро ще свършите. При всяка болест човек придобива по нещо ново, той става по-здрав. Онези хора, които от детинство още са боледували, те издържат болести много повече от онези, които никак не са боледували. Онзи, който никак не е боледувал, като хване болестта, веднага го завлича. Каленият в болестта, като го хване някоя болест, той скоро се справя с нея. Не е хубаво болестите да се задържат с дни и месеци, но за два – три деня е добре да поболедува човек и скоро след това да се излекува. За умния човек болестта е една възможност за постижение на нещо. Аз наричам болестта най-красивата, най-хубавата жена в света. Когато болестта дойде при своя възлюбен, тя го хване, простре го на леглото, помилва го малко и след това си отиде. Това хората наричат болест. Тя казва на своя възлюбен: „Сега малко си почини, цял ден се въртя на една и на друга страна, изтощи се. Аз те съжалявам, искам малко да си починеш.“
Болестта е отлично състояние и за прилежния, и за мързеливия човек. Мързеливият и прилежният са две състояния в човека, еднакво необходими. Лошото не е в мързела, но в това, че понякога човек иска все да бъде мързелив, да не работи. Прилежният пък всякога иска да бъде прилежен, да работи. Не, и той трябва понякога да бъде мързелив. Необходимо е някога човек да бъде малко мързелив. Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни.
Злото и доброто също са два полюса. Какво представя злото и какво доброто? Злият човек всякога взима, то е отрицателен, а добрият всякога дава, той е положителен. Понякога и злият човек дава. Като те срещне, той те удари веднъж или два пъти по носа и с това ти предава нещо от себе си. В това време добрият приема. Обаче, по отношение на злия, и добрият е лош. Злият казва на добрия: „Ти си балама.“ Какво значи балама? – Човек, който нищо не може да даде. С това той иска да му каже: „Ти си много страхлив човек, страх те е да удариш някого. Ти не искаш да дадеш нищо от себе си. Голям простак си. Удари този човек, дай му нещо от себе си.“ Питам: приятно ли е да удариш човека? – Не е приятно. Приятно ли е да дадеш нещо на човека? Приятно е. Но всякога ли е приятно да се дава на човека. Представете си, че аз имам едно огнище пълно с жарава и ви казвам: „елате при мене“, и ви предложа една лопата от тази жарава, приятно ли е това даване? На място ли е това даване? Не, вие веднага ще се откажете и ще кажете: „Не искаме тази жарава.“
Някой хора ни дават пари, но ние се отказваме от тези пари. Защо? – Защото са много горещи. Отивате при един банкер да искате пари, но веднага се отказвате от неговите пари? Защо се отказвате? – Защото той иска големи лихви, най-малко 50 на сто. Ако вземете от него хиляда лева, тези пари, в една година само, ще се удвоят и утроят. Но ако ги държите десет години, вие цял живот няма да се изплатите на този банкер. Та, никога не взимайте пари с лихва. Това значи: никога не оставайте една погрешка непоправена. Защо? Защото с една ваша непоправена погрешка ще се занимават ред същества и ще я използуват за свой интерес, а с това ще увредят на вашия интерес. Ако ние не поправим живота си, други някой разумни същества ще го използуват. Те ще използуват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал и вие ще останете голи.
Сега с един разказ ще ви разкажа каква опасност се крие в неизправянето на погрешките. В Индия имало един адепт, който правил ред опити. Той обичал да се заравя в земята и там да прекарва по няколко месеца. Той имал един голям противник, който постоянно го дебнел, мислил как да му напакости. Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. Това индиецът не знаел и като го заровили, мравките го нападнали и той повече не се върнал дома си. Та и вие ще правите вашите опити, но тези червени мрави, вашите погрешки, ще ви нападнат и ще ви изядат, а вие повече няма да се върнете в живота. Ако ти допуснеш една погрешка в живота си и не я изправиш, твоят противник ще внесе червените мрави при тебе и те ще те изядат. Щом у вас влезе една погрешка, тя ще ви изяде, жива е погрешката. Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека. Ако твоето съзнание не е будно, тия погрешки ще те оглождат и всичко, каквото си имал, ще изчезне.
Сега аз не искам да оставя у вас мисълта да се плашите, но казвам на кое място седи опасността в живота. Аз не говоря за обикновените погрешки, защото обикновените погрешки са като един стимул за човека. Няма човек който да не е направил една погрешка в живота си, било в писането или в смятането, все ще направи някъде поне една малка погрешка. Когато направиш една малка погрешка в живота си, не считай това за нещастие, това е една голяма привилегия за тебе. Който може да направи една погрешка и после може да я изправи, той е умен човек. Като направиш погрешката, в съзнанието ти ще се яви друга мисъл, че ти можеш да изправиш погрешката си. Започнал си да правиш нещо, но не ти върви. Защо? – Ти си допуснал една погрешка, която спъва целия ход на твоя живот.
За пример ние казваме, че човек трябва да се моли на Бога. Ти искаш да се молиш, но не знаеш какво да кажеш на Бога. Защо не знаеш? Ти отиваш със съзнание, че си някой учен човек или че си цар, имаш толкова хора на разположение, на които помагаш и в това положение, ти не знаеш, как да застанеш пред Бога. В това положение, ти трябва да се съблечеш от своите царски дрехи, да си представиш, че не си цар и така да се явиш пред Бога. Щом отиваш при Бога, ще отидеш като прост, обикновен човек. Отиваш ли като цар и Бог ще те приеме с всички почести, но това, което искаш, Той няма да ти го даде.
Сега ще ви обясня, де седи противоречието. Представете си, че една мома се моли на Бога, като че е някакъв цар или царица. Тя иска от Бога да ѝ даде един красив момък, без да има пред вид, че този красив момък е голямо нещо, той е цяло царство, на което тя иска да заповядва. Тя иска, каквото каже на този момък, той веднага да го изпълни. Тъй щото, в това отношение красивата мома иска да има един красив момък, на когото да заповядва. Ако му каже: „Коленичи!“ И той веднага да коленичи. „Моли се!“ И той веднага да се моли. „Донеси това!“ И той веднага да го донесе. Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. И Господ най-после и даде един красив момък. Обаче, не се минава много време и в този красив момък се заражда едно чувство, той не иска вече да коленичи, не иска да изпълнява това, което момата му заповядва. Той съзнава, че е красив. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира.
Казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Господ направи света такъв, за да се карат момите за красивия момък. Какво лошо има в това, че две моми се карат за един красив момък? Какво лошо има в това, че хиляди хора отиват при една чешма с чиста вода, да си наливат от нея? Какво лошо има в това, че една красива мома не е доволна от друга, която погледнала красивия момък? Де е неморалното в това? Казвате: „Нима е добре, когато две моми едновременно гледат един красив момък и се карат за него? Красотата е достояние изобщо на всички същества без изключение. Позволено е човек да гледа всички красиви форми в природата. Но при красотата, в душата на човека се заражда едно кисело чувство. Когато ти си грозен, а видиш един красив човек, в тебе ще се зароди едно недоволство и ще кажеш: „Защо този човек е красив, а аз съм грозен?“ Ако Бог те беше направил красив, всички хора щяха да се карат за тебе. Твоята красота щеше да стане повод за скандали и разправии между хората. За красивата мома най-малко десет момци ще се карат, а за грозната няма да се карат никой няма да и обърне внимание и ще кажат: „Тази мома не заслужава човек да я погледне.“
Сега, аз изяснявам нещата, като взимам момата и момъкът като образи, като символи. Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. И като се срещнат тия моми от две страни, непременно между тях ще стане едно естествено сблъскване. Ако човек върви по една гладка площ, никакво сблъскване няма да стане.
Сега, като разглеждам нещата по този начин, в душата ви се заражда едно кисело чувство и вие казвате: „Защо Господ е постъпил спрямо нас така?“ Питам: как трябваше да постъпи Господ спрямо вас? Да допуснем, че Господ постъпи спрямо вас така, както вие бихте желали. Какво щяхте да придобиете от това? Какви щяхте да бъдете? Щяхте да бъдете един господар, който щеше да заповядва на всички. Какво ще ви ползува това, ако можете да заповядвате на всички хора? Какво ще придобиете, ако кажете на едного това да направи, на другиго да стане, на трети да си легне и т.н.? От сутрин до вечер вие само щяхте да разполагате. Каква придобивка щяхте да имате от това разполагане е с хората? От сутрин до вечер ще бъдете като в една архива и кой как дойде, все ще ви дава отчет, де бил, какво направил и т.н. Какво ще се ползувате от такъв живот? В дадения случай в ума ви седи идеята, че ако сте господар, вие ще бъдете съвършено независим от хората. Не, тъкмо това не може да стане на Земята. Колкото и да си независим, ти пак си зависим, ти си зависим от почвата, по която ходиш, ти си зависим от водата, която пиеш, ти си зависим от въздуха, който дишаш, ти си зависим от светлината, която възприемаш.
Ти си напълно зависим от всичко това и въпреки всичко пак искаш да минеш за господар, да бъдеш независим.
Сега някой казва: „Аз искам да бъда слуга.“ И това не е вярно. Служенето е еднакво потребно и за слугата, и за господаря. Има положения, които са еднакви за всички хора. И вие трябва да дойдете до известни длъжности, които са еднакви за всички хора. Ако вземете числата едно, две и три, едното е положително число; двете е отрицателно число, а трите е число на равновесие, равнодействие. Ако искате да турите едно равнодействие в себе си, вие трябва да изучавате числото три. Числото три е един от принципите, които действуват в човека. Волята е тази равнодействуваща сила, която работи в човека. Умът и сърцето, това са положителната и отрицателната страна в човека, а волята е числото три. И ако вашата воля не е силна, това значи: ако това, с което можеш да регулираш своя ум и своето сърце, не [е] силно, ти нищо не можеш да направиш. Не мислете, че ако сте положителни или отрицателни, че има някакво преимущество в това. Някой път господарят е толкова почтен, колко и слугата, а някой път слугата е толкова почтен, колкото и господаря. Да бъдеш един почтен слуга е едно нещо, и да бъдеш един почтен господар, това е друго нещо. Почетният господар и почетният слуга са еднакво необходими.
Та първото нещо, което можете да приложите, е в преработването на вашия характер. Вие се спъвате във волята си и казвате: „Аз вярвам в Христа.“ Като дойде на Земята, Христос каза: „Аз за това дойдох, да работя.“ Казаха Му: „Учителю, седни да ядеш.“ Той им отговори: „Аз имам работа.“ Христос представя в това отношение едно съзнание, което знае защо е дошло. Той е дошъл да изпълни волята Божия, да проповядва от град на град и от село в село Божието Слово. Христос имаше малко време на разположение. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Ако вие вярвате в Христа, трябва да имате Неговия характер. Вие вирвате в Христа, а сте недоволни. Христос богат ли беше? Ведно отношение Той беше богат, а в друго отношение не беше богат. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение Той беше един от най-големите слуги. В едно отношение Христос беше един от най-праведните хора, а в друго отношение Той понесе греховете на хората. Значи, кой каквито грехове е направил, Той отговаряше за тях. И след всичко това, този най-голям господар беше подложен на най-големи поругания. Римските войници му туриха на главата един трънен венец. И Той трябваше да изтърпи всичко това. Най-после и Христос се запита: „Нима онова Начало, на което служа, не намери друг метод? С бой ли само може да се постигне това?“ Питам: досега разрешихте ли въпроса, защо трябваше да бият Христа? Христос опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: „Когато ти даде свобода на хората, когато ти стана гарант за тях, запита ли се, пресметна ли това нещо в себе си?“ Хората казаха на Христа: „Ти ни даде свобода, следователно ние имаме право да се бием.“ И Христос научи едно нещо на Земята. След като хората се бият, и те ще научат нещо, а именно: не си струва човек да се бие. Какво се ползува човекът, ако при един бой си счупи крака или ръката?
Сега не трябва да се вадят крайни заключения. Рекох, боят има своето място. Да биеш и да знаеш как да биеш, това е цяло изкуство. Много деца остават невъзпитани, защото никога не са опитвали пръчицата. За малките деца има такива тънки пръчици и с тях майките трябва да бият децата си по дебелите, меки места. Всяко удряне трябва да е музикално. Най-напред ще удариш хоризонтално, ще гледаш пръчицата да не бъде нито наклонена надолу или нагоре, но съвсем хоризонтално. Ударът трябва да бъде такъв, че да намериш неговата равнодействуваща. Много майки и бащи не знаят как да удрят и затова всеки удар, не турен на място, той се връща назад към майките и бащите. Ако майката и бащата не бият децата си както трябва, един ден синът и дъщерята ще бият майка си и баща си. Преди няколко деня дойде един господин, да се оплаче от сина си и казва: „Видиш ли, отидох в монастир, избягах от сина си. Той иска да ме убие. Главата ми е начупена от него.“ Та у вас може да се зароди едно чувство, една мисъл и ако вие не знаете как да я възпитавате, тя може, като този син, да тури край на вашия живот.
Сега въпросът не седи в това, защо онзи свят е създаден така. Той е създаден по известни правила, по известни методи. Всички вие трябва да имате отношение към него. Според законите, които аз разбирам, вие тук в клас не сте наредени както трябва, не сте наредени според темпераментите. Вие не сте наредени и според степента на развитието на вашия мозък. Който има малко по-развито благоутробие, трябва да седне при някой, който има по-добре развита глава. Един нервен темперамент трябва да се постави при един сангвиник. Който има добре развито благоутробие, трябва да седне близо до един с учена глава, нервен темперамент. Ако се наредят по този начин, всеки ще бъде доволен. Обаче, ако се наредят един дипломат до друг дипломат, те ще изпитват едно неразположение, което ще довежда до сън, до дрямка. Понякога аз изучавам причините, защо хората спят. Спането се подчинява на един закон. В всички събрания, които стават, на сто души най-много един трябва да спи. Ако са хиляда души, десет трябва да спят; на две хиляди души – 20 трябва да спят, на три хиляди души – 30 трябва да спят и т.н. Това трябва да бъде като правило. Когато хората не са наредени по закона на хармонията, винаги числото на спящите е повече, отколкото трябва.
В Америка един от американските проповедници решил да приложи един начин, по който да събужда слушателите си. Той мислил така: да снабди столовете с електрически жици, че щом заспи някой от слушателите му, като бутне клавиша на някой от органите, органът веднага да засвири и по този начин да събуди заспалия. Една от причините, по която слушателите заспиват, е че се говори на тема, която те знаят или по която доста са запознати. Та всякога човек не се интересува от един предмет, който не е нов за него. Обаче, ако предметът е нов и интересен за него, той се намира в положението на гладен човек. Който не е гладен, каквото ядене и да му сложат, той го погледне и казва: „Не ми се яде.“ Трябва да е някой специалитет, за да заинтересува вниманието на човека. Някоя сестра ходила в града, научила някоя новина и дохожда да го съобщи. След нея иде втора, която знае същата новина, и тя я съобщава. Дойде трета, съобщава същото нещо. Дойде четвърта, пета, все едно и също разправят. Ония, които са принудени да слушат все същата новина, най-после се отегчават и или излизат навън, или започват един след друг да заспиват. Онази сестра, която иска да съобщи нещо, тя трябва да бъде достатъчно умна, че като дойде, първо трябва да запита: „Съобщиха ли ви еди коя си новина?“ Като разбере, че тази новина е вече известна, тя трябва да си мълчи. Ако и тя иска да я съобщи, тогава нека не се обижда, когато види как един по един я напущат, не искат повече да слушат.
Някой имал някакви възгледи, но същевременно такива възгледи имат и други някои. Казвате: „Да живеем по братски.“ И други поддържат тази идея, че трябва да се живее братски. Въпросът е да се живее, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее и т.н.
Та всички трябва да се стремите всеки ден да събуждате в ума си по една нова мисъл, върху която да работите. Сега например, аз говорих за числата. Трябва да ви дам да направите един опит, например, върху числото три. Вземете например, помежду си да определите, кои типове между вас са положителни и кои отрицателни. Нека всеки от вас намери по пет души положителни и по пет отрицателни и после да определи, на какво основание, въз основа на какви белези ги определяте, като положителни и отрицателни типове. Аз не ви давам модели, вие сами ще ги намерите.
Хора с продълговати лица, са положителни типове, те са мъжки типове. Има хора с овални лица, едни от които са положителни, а други са отрицателни. Дебелите вежди показват един положителен характер, който дава. Тънките вежди, тъй изписаните, те са отрицателни типове. Ако мустаците на някой човек са дебели, увиснали, кой е положителен тип. Ако мустаците му са тънки, той е отрицателен тип. Ако ухото на човека е голямо, той е положителен тип. Човек с голям нос е положителен тип, но ако носът му изгуби от своята широчина, той става отрицателен тип. Може ли обаче да се каже, че всеки човек, който има дълъг нос, е положителен тип? Не, това са относителни неща. Носът трябва да има и дължина, и широчина. Когато брадата на човека горе е широка, той е положителен тип, ако брадата горе е тясна, той е отрицателен тип. Онези хора, на които брадата долу е широка, те в физическия свят са положителни, а в умствения свят са отрицателни. Ако искате човек за работа на физическия свят, долу брадата му трябва да бъде широка. Ако търсите човек за работа в умствения свят, долу брадата му трябва да бъде тясна, остра.
Каквото и да се прави, човек устоява на това, за което е роден. В това отношение аз съм правил ред опити. Тук имаме един брат бояджия, той не трябва да се обижда, че ще се каже нещо за него. Той е умствен тип. По едно време той дойде да работи на „Опълченска“ 66. Започна една работа и я изкара до половината. По едно време му дойде на ум да отиде във Варна. Напусна работата и отиде. По конфигурация на лицето този човек не е за голяма работа. Той обича разнообразието. На него няма да му дам работа за една година, но за по-кратко време. Ако му се даде голяма работа, той ще се отегчи. Та и на мнозина от вас, ако им се даде една голяма работа, те ще се отегчат, ще ги хване огън и ще кажат: „Дотегна ни тази работа.“ Това показва, че по естество тези хора не са склонни на голяма работа, те обичат разнообразието. Те стават негативни, искат да възприемат нещо. И тогава господарят, който ги е ангажирал, трябва да им даде почивка за известно време.
Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: „Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.“ Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам пред вид вашето състояние. Вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да ѝ кажат няколко ободрителни думи. Тя ще се освежи. Вие взимате тези правила като незначителни и казвате: „Човек трябва да бъде сериозен, концентриран.“ Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. Когато дойде страданието и природата даже се концентрира. Дойде ли до човек едно страдание или нещастие, той се вглъби в себе си, ходи между хората, но нищо не вижда.
Рекох, трябва сега да се работи вече. Досега аз съм ви оставял свободни, не съм се месил в работите ви, искал съм да видя, какво можете сами да направите. Като наблюдавам сестрите, виждам, че работят доста добре, но знания нямат. Най-напред се образува една група от сестри и братя, а после те се разделиха на аристократическа група, която се състои от напреднали братя и сестри. Аз наричам напреднали сестри и братя тия, които могат да превръщат желязото в злато. Който не може да направи това, той не е напреднал брат. Много работи има казани, но те не са реализирани. Най-малкото вземете, вие трябва да имате едно предвкусване на Божествената Любов, трябва да я разбирате поне малко. Вие имате естествените прояви на любовта, но не зная колко от вас могат да кажат, че познават онова специфично проявление на Божията Любов, за която окултистите говорят. Имате състояние на по-висока любов, особено след всяка скръб, но и те още не са онези неизгладими впечатления от Божията Любов. Който е имал такова предвкусване на Божията Любов, той изпитва състояние на човек, който се намира пред оазиса на някоя пустиня. Достатъчно е само един път да е изпитал човек тази любов, за да може при всяко страдание и изпитание, да си спомни само за нея и веднага всички страдания и изпитания да изчезнат. Това значи да носи човек реалното в себе си.
Това е подобно на положението, в което се намира, човек, който има ключовете на всичките станции. Той се намира на една станция, но се нуждае от нещо. Щом удари ключа на тази станция и веднага от другата станция му отговарят. Казано е в Писанието: „Човек, който е познал Божията Любов, още преди да е поискал нещо и ще му се отговори.“ Няма ли тази любов в себе си, колкото и да иска, ни глас, ни услишание. От станцията ви отговарят, че са заети много и ти трябва да чакаш с месеци и години, докато ти отговорят. Понякога и с десетки години трябва да чакате да ви се отговори. Едва ли някой от вас можете да получите отговор в продължение на десет години. Някой от вас може да иска само един обяд и ще го получи, а някой може да иска десет милиона лева, но за това ще трябва дълго време да чака. На някой от вас може и в десет години да ви се дадат тези милиони. Казвате: „Как ще стане тази работа?“ Все може да се намери някакъв начин, разни начини има за това. Все ще се намери някой американец, който да ви осинови, но за това трябва да се постоянствува от ваша страна.
Не са материалните богатства, които представят желание на хората. Има и вътрешни богатства, до които човек иска да се домогне, но за това човек все трябва да се свърже с някоя велика душа. Богатството в света, това са великите души. Вие не можете да дойдете до никакъв прогрес, ако не влезете в съприкосновение с някои велики души. Прогресът в света зависи от тия велики души, които минават и заминават покрай вас. Великите души правят хората богати по ум и по сърце. Ако Слънцето в света не изгряваше, всички хора щяха да измрат. Казвате: „Има и други неща в света, които изгряват като Слънцето.“ Тази сутрин трябваше да наблюдавате Слънцето, да видите какви хубави цветове имаше през време на изгряването си.
Та първото нещо, което трябва да задържите в ума си, е мисълта, че вие сте дошли на Земята да научите изкуството да слугувате. Единствената ви мисия на Земята е да се научите как да слугувате. Вие можете да свършите университет, можете да придобиете голяма наука, но в края на краищата ще ви турят да слугувате, да видят какво сте научили, какво можете да приложите от наученото. Слугуването е едно от най-красивите неща, за които мога да ви говоря. Сега вие се възмущавате от слугуването. Даже най-голямото нещастие на хората седи в слугуването, т.е. В това, че те не са слугували както трябва. Да служиш, аз подразбирам да служиш и на другите така, както искаш и на тебе да слугуват.
За следния път ви давам като задача всеки от вас да намери помежду ви по един положителен, по един отрицателен и по един неутрален тип. Неутрален значи: нито положителен, нито отрицателен, среден тип да бъде, т.е. нито плюс, нито минус. Има хора, които от рождение са положителни типове, такова е естеството им. Има хора, които са по естество отрицателни, а има такива, които постоянно се сменят – ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога даден човек е положителен и кога е отрицателен. Ако това не знаете, всичко, което знаете, не е истинско знание. Човек не може всякога да бъде положителен или всякога отрицателен, той трябва да сменя тези две състояния в себе си. Някога човек ще заповядва, някога ще му заповядват. Някога човек ще дава, някога ще взима. Единственият, Който всякога е положителен, това е Бог. Той никому не заповядва, никого не съди. И на доброто, и на злото Той еднакво гледа. Той от доброто не се възхищава, нито пък от злото се възмущава. При Бога и злото има същите отношения, както и доброто. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Обаче, когато Божественото добро дойде при нас, то има вече отношения на зло. Как ще разберете това нещо? Няма защо да го разберете.
10-та школна лекция на Общия клас, държана от Учителя на 23 ноември, 1932 г., Изгрев.