ТРИТЕ ТИПА
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Вземете за размишление 21. глава от Откровението. Вземете за размишление още и 129. псалом и го заучете.
Ще ви прочета само няколко стиха от 10. глава на Марка – от 17. стих нататък до 28-ми стих.
Може да попитате какво е искал да каже Христос. Викайте този момък и го попитайте. Понеже въпросът е частен – само за него, не до вас, това няма отношение към вас. Другояче би било подражание да искате да знаете какво той е направил. Той не може да свърши една важна работа. Исус го възлюби. Той видял, че има нещо в този младеж. Каза му да си раздаде имането. Това беше изпит. Младежът не могъл да свърши работата. Въпросът е, че този младеж остана с една задача неразрешена. Запита най-важния въпрос – какво трябва да прави, за да наследи живот вечен, и остана да мисли върху въпроса.
И сега хората си задават най-важния въпрос, но щом дойде да се разреши въпросът, там се спират всички. Маловажните работи всички ги изпълняват, но важното не. Това не се отнася до вас, защото не сте задали този въпрос. Който се е учил в училището, до него се отнасят известни задачи. Сега трябва да имате правилни възгледи за новите времена. Не как са живели хората в миналото, но как трябва да се живее днес. Може да кажете: „Да бяхме във времето на Христа.“ Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да имате невежеството във времето на Христа и щяхте да имате всичките несрети във времето на Христа. И съвсем други работи щяха да ви занимават.
Този въпрос даже след две години е мъчен да се разреши. Тя е много трудна задача. Често хората мислят. Една мома се изповядва на своя възлюблен и му казва, че е готова за него всичко да направи, да пожертва всичко. Тя не определя какво. Той ѝ казал: „Ако ме обичаш, хвърли се.“ Тя заплакала и казала: „Кажи ми да не се хвърлям.“ Та съвременните хора, като дойдат до важните неща, казват: „Дано не се случи този изпит.“ Животът не седи в изпитите. Изпитите самият човек ги създава. А пък учението е важно.
Човек трябва да се учи. Когато човек учи, всичко е възможно. Когато се изпитва, тогава много работи са невъзможни.
Толкова изпитания, които имате, откога са тия изпитания? Запример някой банкер задига къщата ви, изпитва ви, изхвърля ви навън. Това от Бога ли е? Вие имате някой план да се уредите, и пак изгубвате. Малкото, което имате, тебе ти се поревне, искаш да станеш министър. Работиш десет-двайсет години, и станеш министър. В една криза те обвинят в престъпление, турят те в затвора. Кой е виноват за това? Господ ли? Не. Ти го създаваш. Ти искаш да станеш министър по известни причини. Та всичките изпитания ние си ги създаваме. Някой казва: „Аз имам големи изпитания.“ Сега да се върнем към изпитания, които идват.
Има изпитания Божествени. Божествените изпитания винаги донасят нещо ново в човека. Те не смущават човешкия ум. Сега казва един: „Когото Господ обича, него наказват. – Казва после: – Толкова любов от Господа не искам. Много страдам.“ Отказва се той от любовта, защото страданията били много. Той казва: „Ако всяка любов се извършва с такива страдания, аз се отказвам.“
Да изясня това. Когото Бог обича, дава му известни изпитания, за да се върне от някои погрешки, които има в своето подсъзнание. Запример ние, хората на земята, нямаме ясно съзнание за живота. Какво можем да направим и какво не можем да направим. Запример погрешките на хората можем много лесно да ги видим. Но ако те повикат за отчет, да дадеш методи да ги поправиш, това лесно не можеш. Какво печелим ние, ако виждаме погрешките на хората? И най-после трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой милионер в Америка забогатял и имал десет милиона наследство? Пишат вестниците, че един милионер загубил всичкото имане и останал бедняк. Казваш: „Дано не ни даде Господ това.“ Първото желаеш, а второто – не. Тогава как ще изправиш това? Щом това изпитание е от Бога, нека дойде то и до нас. Защо ще те е страх от едно изпитание, от един изпит, който иде от Бога.
Има в света неестествени желания, от които човек трябва да се пази. Запример едно неестествено желание е чувството в човека да се нрави на хората. Това не е лошо, но това може да стане голяма спънка за човека. Ако ти се намираш между умни хора – да, но ако се намираш между глупави хора, ти, за да имаш тяхното одобрение, ще изпаднеш в известно изкушение. Когато човек се изкушава, той изучава онези неща, които са закон за самия човек. Има неща законни, има неща незаконни. Законни неща са тези, които съдействат за човешкия успех. Всяко нещо, което е законно, то носи светлина за човешкия ум, благо за човешкото сърце и здраве за човешката воля. Което е незаконно, носи обратното. Учението на Божествения свят е наука, която трябва да се изучава, както един музикант изучава музикалните пиеси. Някой мисли, че като се моли, всичко е свършено. След молитвата какво трябва да следва? Един цигулар трябва да има една хубава цигулка, хубава мисъл, добра стая, после по четири-пет часа всеки ден трябва да свири. Да свири на цигулката, ако е цигулар, или на пианото, ако е пианист. Като прави така десет години, може да стане музикант и да даде концерт.
Вие мислите, че като сте тръгнали по Бога, за една година ще станете като Бога. Да излезете и да проповядвате. Смешно е това. Някой казва, че някои деца са се родили гениални. Гениални деца се раждат да свирят, но гениален композитор не става. Има неща – по наследство не се предават. Има неща, които се предават по наследство. Не всички неща се предават по закона на наследството. Ако беше така, то е лесна работа. Запример ти се раждаш и ядеш, но изведнъж не може да се сдъвче и смели. И светията, който е направен, трябва да си дъвче храната. Някои казват, че тази храна трябва да влезе през порите. Не, и през порите да влезе, порите трябва да дъвчат. Има известна работа, която трябва да се свърши.
Мъчнотиите в сегашния свят произтичат, защото хората не дъвчат. Много неща се дават даром, но има неща, които трябва да придобием. Запример ти може да се родиш със заложби за благороден характер, но за да проявиш този благороден характер, ти трябва да работиш десет години върху себе си, за да знаеш как да се обхождаш. Ти може да се родиш със заложби за една хубава реч, но трябва да работиш десет, петнайсет, шестнайсет години, за да се научиш как да се изказваш и как да говориш. Ако всичко беше по наследство, то нищо не бихме могли да придобием. Наследяват се греховете. Всичките пороци може да наследиш. Следователно всички пороци се предават по наследство. Но Божествените работи по закона за наследство не се предават. Там съвсем друг закон има. Божиите неща в света идат по пътя на любовта, по закона на любовта, а не по закона на наследствеността. Всички човешки неща идват по закона на наследствеността, а Божиите блага идат по закона на любовта. Не мислете, че любовта изведнъж ще осени човека. При любовта ще се стегнеш да работиш.
Христос, като пристъпи на едно изпитание, той разполагаше със сила. Той се помоли да му помогнат да мине тази чаша. Макар да беше син Божи, той трябваше да се моли три пъти. При това изпитание трябваше да дойде ангел да го укрепява и му каза, че трябва да мине по този път. Кръв излизаше из неговите пори – такова беше напрежението. По някой път вие искате да бъдете като Христа. За да бъдете като Христа, трябва да излезе кръв из порите ви навън. Който иска да бъде като Христа, за него този закон е верен. Човек, за да се повдигне в света, непременно много кръв трябва да излезе из неговите пори. Искам да ви наведа на мисълта – работа трябва. Ние често се спъваме от мимолетните външни отношения на хората – какво ще кажат заради нас. Хубаво е да отдаваме внимание. Ако говорят право, да благодарим, но ако говорят криво, да ги оставим.
Ти искаш да ме критикуваш. Казвам, внимавай, защото твоята критика – едно от двете: ако те хвана в известно пристрастие, в известна духовна неорганизираност, в известно извъртане, ти си изгубил всичкото ми доверие. Нито пет пари не давам. А ако казваш истината, тогава ще имаш моето уважение. Ако не можеш да говориш истината, нищо не говори. Сега е слабост у всички да си давате мнението. Не си давайте мнението, защото животът не е завършен. Ти виждаш, че един човек става, яде. Този човек се учи. Онова дете, което се повдига, пада, става. Като падне, удари се по главата, поплаче-поплаче, няма никой наоколо, очисти си очите и се засмее. После пак падне, заплаче, погледне, че няма никой, и пак се засмее. След двайсет години не пада. Но докато се научи да ходи, главата му много е страдала. Може и вашите глави така да са страдали.
Сега някои от вас чакате. Вие чакате една година, две, три, четири, като че нещо ще дойде отнякъде, като че ще дойде отнякъде лотариен билет за десет милиона долари, ще спечелите. Вие изучавали ли сте малко закона за лотарията? От сто хиляди билета трябва да вземеш десет хиляди години, за да ти се падне първата премия. Може още първата година да ти се падне. Зависи доколко си щастлив. Защото всеки един човек е съставен от една формула, от числа. Всички хора са съчетани от числа. Аз ги наричам гладките, или четните числа. Щастливи числа и нещастни числа. Човек е една цяла формула.
Направете един опит. Един от вас може да вземе един лотариен билет за десет години и няма да вземе един милион марки. Числата, от които сте направени, не са такива. Та ще ви кажа. Ако искате да вземете билет, не си хабете времето. Някой ще каже; „Отде го знаете?“ То е моя работа. Дали вярвате, или не? Защо? Един милион марки ще развалят целия ваш сегашен живот. Невидимият свят така е съчетал, че да ни избави от това нещастие, не печелим. Вие ще плавате в морето и в дъното ще отидете. Затова невидимият свят ви е дал толкова, колкото ви трябва – четири-пет хиляди лева.
Материалните блага в света са най-последният резултат. Човек трябва да иска материални блага само тогава, когато е завършил своето развитие. В последния си живот като дойде на земята, той ще бъде маг. Каквото каже, ще го има на разположение: и пари, и богатство, и слава. Че на Христа не беше това последният му живот. Христос ще дойде още веднъж, и тогава ще разполага с всичко. Ще дойде тук да живее. Това е една велика истина. Когато дойде Син Човечески, той не си отживя, отиде си с отворени очи. Изкараха го. Като дойде Христос втори път, ще разполага с всичко. Христос се роди при едно нещастно съчетание на всички планети. По-нещастно съчетание нямаше от неговия зодиак. Хороскопът му беше един хороскоп нещастен. Ще оставите въпроса, защо и за какво. То е в реда на нещата. Защо трябва да умре? За да възкръсне. Защо трябва да страда? За да учи хората на търпение, да не ги е страх от страданието.
Той беше безизвестен в света. Всички, които са тръгнали в този път, – вас ви е страх от страданието. Страх ви е от дявола, от лошите духове, от лошите книги, от Ивана, от Петка. Човек не може без известни наследствени черти, но не трябва да ви е страх. Човек трябва да извоюва безстрашието. Тебе те е страх, но ще се научиш да не те е страх. Ще дойде време тебе да не те е страх, да не те е страх и от смъртта. Като дойде смъртта, какво може да направиш? Смъртта може да задигне твоето тяло, но да хване душата ви, не може. Душата не се хваща. Когато излезете от тялото си, душата има едно свойство. Някои души се придружават от ангели, а някой път душата излиза сама и я гонят да я върнат. Тя бяга, смалява се, става невидима най-сетне за очите на тези, които я гонят. Това е един начин, за да се отърве. Но знаете ли мъчнотията? Тази душа от страх се смаляваше. Като стана най-после съвсем малка, тя се уплаши. Не знае как да се върне в първоначалната форма, и тогава плаче. Идват тогава ангели да ѝ помогнат. Та някои от вас може да имате това положение: да дойде някой ангел да ви утешава.
Онези от вас, които отсега не изучават пътя, мислят, че като умрат, ангелите ще дойдат. Така е за съвършените, които обичат Бога, не за другите. Любовта е, която трябва да ги приближи при Бога. Че те нямат ясна представа за Бога и искат да идат при него. Дето и да сме, ние сме все в Бога и нашият вътрешен живот трябва да се измени. Вие бягате в тия мъчнотии, в които сте поставени. Не избягвайте малките мъчнотии. He отстранявайте малките добродетели. Някой път не се обленявай да кажеш някоя добра дума. Запример кажи: „Добър е Господ. Ще се оправи тази работа.“
Завчера дойде при мене една госпожа и ми каза: „Не ви познавам. Пръв път идвам при вас.“ Лицето ѝ беше хубаво, стройна. Хареса ми брадата ѝ. Приблизително наподобява на един хубав тип брада. Тя започна да плаче и ми казва: „Идвам при тебе от голяма скръб. Ще се пръсна. Иде ми да се хвърля отнякъде, не ми се живее.“ Аз се позасмях и ѝ казах: „Не, млада си. Защо ще се хвърляш? Господ не те е пратил да се хвърляш.“ Тя ми каза: „Ожених се. Девет години съм женена. Случи се свекърва ми опака жена. Не можах да живея с нея. Свекървата казала на сина си: „Синко, жени има много, но майка има само една. Аз съм ти майка.“ След това гостенката ми казва: „Аз имам две деца. И аз съм майка.“ Аз ѝ казах: „Дръж децата си. Свекървата си е права и ти имаш право на децата си.“ Тя иска да се справи със свекървата. Напуснала дома, но ще се пукне. Много е мъчно за децата ѝ. Казах ѝ: „Върни се.“ Тя казва – мъжът ѝ е казал: „Къщата е на майка ми. Майка ми не те иска. Обичам те, но не може.“ Госпожата ми казваше: „Не ми позволява да отида да видя децата си.“ Детето ѝ е болно, казали ѝ. Аз ѝ казах – ще се оправят работите. Казах ѝ още: „Свекърва ти не е лоша. Тя те е накарала да намериш правия път.“ Тя намерила някоя сестра оттук, онази ѝ дала книги да чете. „Понеже свекърва ти не те приема, ти се срещни с онази сестра и си поговорете. Ще се оправят работите. Аз не виждам голяма мъчнотия. Няма защо да плачеш. Тези деца са твои. Както ти не може да вземеш сина на твоята свекърва, така и твоите деца никой не може да ги вземе. Ще кажете на децата си: баби много, но майка само една.“ Утеших я. Казах ѝ: „Ще се оправят работите. Сега ще си вървиш.“ На себе си казвам – тя е като този младеж, за който разправя Евангелието. Всичко е изпълнил, но още едно не е изпълнил. Тя иска да вземе мъжа и децата и да остави свекървата сама. А пък свекървата е хитра и казва – жени много. В това отношение снахата трябва да отстъпва.
Мнозина от вас се намирате в същото противоречие. В живота очаквате едно, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши, понеже в човек има няколко увеличителни стъкла. Те увеличават нещата повече, отколкото са. Досега никой не ми е разправил една история, както си е. Той всеки път най-малко десет пъти увеличава своята история. Тя казва, че свекървата била много опака и тя не могла да ѝ угоди. Как тази опака майка да роди един син, който тя го обича. Значи тази снаха обича мъжа си, не може без него, обича и децата си. Тогава една майка, която ражда един син, когото ти обичаш, не е толкова лош. Значи има нещо хубаво в тази свекърва. Аз ѝ казах: „Добра е свекърва ти. Щом е родила такъв син, когото ти да обичаш, има нещо добро, хубаво свекърва ти, но ти не си разбрала тази свекърва. Ти и тя делите този човек. Теглиш ти, и майка му тегли.“ Когато дойде истинският баща, ще напуснеш неистинския. Такъв баща и майка, които не са истински и минават за такива, ще ги напуснеш. Ще отидеш при истинския баща и майка. Такива братя ще напуснеш и ще отидеш при истинските, у дома.
Досега вие нямате ясна представа за Бога. Ти срещнеш един добър човек. Бог е там. Срещнеш един учен човек, който пише, просвещава хората. Бог е там. Срещнеш един инженер, който работи. Бог е там. Навсякъде, дето срещаш хубавото, красивото, каквото и да е, там е Бог. Срещнеш една красива добра мома. Бог е там. Дето има любов, дето има доброта, истина, проявена истина, там е Бог. А пък като слушаш някой човек, който е лош, там не е Бог. Запример, ако някой човек лъже, краде, ако не е благодарен, няма го Господа там. Бог не се проявява в такава форма. Вие имате един негативен живот. Този лошият човек живее живота на своето минало. Всичко лошо е остатък от миналото, а пък доброто, което можем да направим, то е Божественото, което иде сега отгоре.
Та когато хората живеят лошия живот, те преживяват миналото си. Когато дойде някое нещастие за вас, това е вашето минало. То ще бъде ден, за два. Някой път се плашите и ще кажете – тази работа няма да се свърши. Не да се заблуждавате във вашето минало, но трябва да се повдигнете с настоящето, което Бог ви е дал. Да те разбира Господ, да те разбират добрите хора, умните хора, да те разбира учителят, като отидеш на училище. Дето и да отидеш, да имат хората доверие у тебе. Някои хора като влязат в къщата ти, ти храниш доверие в тях. Други хора като влязат вкъщи, ти гледаш дали ще задигнат нещо. Някой ще каже, че това е кармическо. Разбирам, че е кармическо, но умният човек, като дойде, като дойде някой лош човек при него, той не трябва да му дава никаква съблазън. Когато дойде при него, той трябва да задоволи всичките му най-съществени нужди, които има.
Във вас се заражда едно желание, което трябва да се осъществи. Има желания, които не може да извадите из ума си. На такова желание трябва да му дадете ход. Запример желанието да ядеш. Ще кажеш, че днес няма да ядеш, но ще бъдеш умен да ядеш, за да задоволиш това чувство, и тогава тялото ще каже, че има насреща един умен човек, който се грижи за него. Защото тялото, живите клетки имат известна интелигентност и те трябва да съзнават, че ти си умен господар и да имат всичкото уважение към тебе. Щом изгубят доверие в тебе, явяват се болестите. И силата на адепта е в това, че краката му се подчиняват на неговите мисли. Електричеството, магнетизмът, неговите желания и постъпки се подчиняват на неговите мисли. Той каквото мисли, цялото му тяло мисли, както той мисли. Той никак не налага върху тях, но е един добър господар.
Някой път имате известна неприятност. Запример често минават всички през една епоха на неразположение. Дойде един ден, и сте неразположени. Наруши се вашето равновесие. Вие сте неразположени духом. Всичките неразположения, които ви сполетяват, имат материален характер. Засега всички имате материални изкушения. Запример дойде ти мисълта: като остарея и стана на деветдесет години, кой ще ме гледа. Стане ти мъчно. Дойде такава мисъл: ако мъжът ми умре, ако ми умрат децата, какво ще стане с мене. Или: ако осакатея, или ако ослепея, ако оглушея, какво ще стане с мене. И ставаш неразположен. Някой е неразположен. Защо? Някой му написал писмо и употребил някоя дума не намясто и става цял източен въпрос. Ти си неразположен. Получил си едно писмо недобре написано. В какво седи това неразположение? Запетаята не е турена намясто, многоточието – и се питаш какво искал да каже. Казваш: „За пръв път ми пишат така.“’
Когато сте били ученици, давали са ви задачи. Те развиват ученика. Ученикът гледа тетрадката си и мисли, че много хубаво е написал задачата, а учителят, като прегледа, тури червено. Ученикът, като види, се чуди. Това е като гръмотевица отгоре му. Ученикът скъса тетрадката и казва – не разбира. Учителят е прав. Учителят се води по известен правилник. Запример някой пише без ер голям. Аз казвам, нека остане ерът, но ерът не променя думата. Ти гледай да не изядеш другите букви. Ако изядеш ера, няма голяма опасност. Някоя предна дума гледай да не изяждаш.
Всякога трябва да се повдигате. Щом станете, трябва да повдигнете ума си, да олекнете. Щом имаш материално желание, непременно трябва да дойдеш до едно течение. Ако вие погледнете в света, ще видите, всички мисли и желания вървят като река. Има цели мислови реки, чувствени реки – реки от желания. И ако погледне човек в такава река, може да се повлияе. Затова ще се повдигнеш. Някой ще каже: „Аз не мисля за себе си.“ По-добре е, за себе си не мисли. Някой казва: „Как ще прекарам?“ Това не е мисъл. Да мисли за себе си човек, това е да разреши известна задача. Като станеш сутрин, искаш да знаеш какъв ще бъде денят. Щом станеш от леглото и дигнеш главата нагоре и туриш краката надолу, всичките ти работи така ще вървят. Ти станеш, преди да е изгряло слънцето. Както станеш, така ще вървят работите. Запример при ставането с лявата ръка се издигнеш или с дясната – работите ще вървят според това.
Трябва да ви кажа как трябва да се стане сутринта. Вие не може да бъдете така щастливи. Най-първо при лягането онези, които искат да прокопсат, ще освободят ума си от всички посторонни мисли. Никакви отрицателни мисли. Не се тревожи при отиването в другия свят. Кажи на себе си: „Аз съм един псевдоним.“ Иван, Стоян, това са псевдоними. Представи си онзи милионер, който имал в Америка милиони и е ходил да опита какво нещо е просията. Облича се милионерът като просяк, взема тоягата и тръгва оттук-оттам да го хукат. Има една опитност. Като се съблече вечерта, казва: „Не съм този просяк.“ И се смее. И вие всички сте милионери, милионери, които искате да опитате света. Ще кажеш: „Защо имам несрети?“ Ще съблечеш дрехите си и ще кажеш: „Това е псевдоним.“ Вие сте милионери. Мнозина от вас сте като светии. В някои църкви вие минавате като светии. Мога да ви кажа името на църковните светии. Може да мисли човек, че е грешен. Вие сте като американските милионери – просите. И вечер като си дойдете, ще си кажете „Светия съм“. Седите да си напишете своите бележки. Хубави, красиви работи са те. И на всички тези господа, от които си просил, напиши им по едно любовно писмо и им кажи: „Господине, много добре ме приехте, аз ви посетих.“ Напишете им по едно хубаво писмо.
Та съвсем други възгледи да имате в живота. Вие сега се считате за много нещастни. Казвате: „Никак не ме обичат хората.“ Вие благодарете, че не ви познават хората. Нито един от вас няма да умре в нещастие, от глад няма да умре. Така виждам. Но ако не ми вярвате, гладни ще умрете. Ни най-малко няма да се плашите. По някой път казвам, че ще има земетресение. Те са относителни неща. Нещастията са относителни неща, изпитанията са относителни неща. Има един относителен живот. Той може да дойде, може да не дойде. Може да ги отстрани човек. Но има един живот, който е непреривен. Той е Божественият живот. Ако държите за своето Божествено съзнание, ще имате мир. Всякога у вас има едно съзнание, което ви казва: „Не се безпокой.“
Аз да ви приведа един пример. Аз ви давам това за пример, за да се избавите. Една сестра срещнала друга и ѝ казала: „Ти кажи на Учителя, че не ми вървят работите.“ Поръчала на втората сестра да ми разправи работите. Казва на втората сестра, когато дойде при мене, тя да не се занимава много с хорските работи, да си учи уроците. Ако не е доволна от живота, да се обърне към Бога, да се стегне да работи, да вземе мотиката. И като видим, че може да работи, тогава може да ѝ помогнем. Ако един брат е гладувал три дена и няма хляб, повикай го и го нагости. Но една сестра, която по три пъти яде на ден и мисли, че работите не вървят, с нея не искам да се занимавам.
Нито един от вас не трябва да се оплаква. Не казвам, че не трябва да се оплаквате, но в сърцето си не трябва да имате безпокойствие. Ако не ти вървят работите в света, ще вървиш правилно в пътя. Ако ти вървяха работите добре, щеше да вървиш по друг път. Та не ставайте пощаджии. Българинът, като дойде, казва – баба ми е болна, чичо ми е болен. За всички иска цяр. Като му дам наставление, ще ги даде на баба си, на дядо си. Та казвам, всички ваши болни сутрин, като станат, да изпият една чаша вода на глътки. И дядо ти, и баба ти. Четиридесет дена като пият вода на глътки, ще оздравеят. Човек може и без да пие вода, да оздравее. Зависи как вярва.
Първото нещо – със своята вяра вие ще се свържете с щастливите хора в света. Ако си нещастен, търсете щастливите хора. Не се занимавайте със сиромасите хора. Събирайте се с богатите хора. Нещастни сте, не ви върви. Спри се при някой банкер. Като го погледнеш, зарадвай се. Кажи: „Да бъда като него и аз.“ Една година като правите така, ще ви тръгне. Ти се учиш, студент си. Срещнеш професора. Кажи си: „Искам да бъда като него.“ Ти ще привлечеш тези сили. С подсъзнанието на професора ще се свържеш, и това ще ти подейства благотворно. Този човек, като го събудиш, той няма да ти помогне, но неговото подсъзнание ще ти помогне. Не да искаш да го заместиш.
Свързвайте се със светиите на миналото, с великите хора, понеже те и сега живеят. Когато говорим за един светия, не мислим за един, който е живял преди две хиляди години. Когато говорим за Христа, ние подразбираме, че сега живее. Тогава да познаваме Христа, както е сега. Казва Христос: „Ако думите ми пребъдат във вас, и вие пребъдете в мене. Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“ Значи Христос, какъвто е сега, ще дойде. Не какъвто е бил преди две хиляди години. Тогава е имал една задача, сега има съвсем друга задача. Сега Христос може да помага. Тогава не е могъл да помага на всички, защото бил обременен с други задачи. Сега Христос може да помага. Вие искате да се заинтересува Христос от вас и да иска да знае как живее една сестра. От слънцето вие ще се заинтересувате, а не слънцето най-първо от вас. Ако потърсите Христа, ако се обърнете към него, тогава добре. Но най-първо той да се обърне към вас, това не съществува. Вие свободно ще мислите за Христа и той ще мисли свободно за вас. Защото, ако той по-рано мисли за тебе, ако те застави да мислиш, тогава няма да те остави свободен. Щом се свържете с него, тогава вашата участ ще бъде като неговата. И у вас може да се зароди един страх. Може в миналото вие да сте прекарали тази епоха на страдание. Може по закона на кармата вие да сте преминали вече страданията. Защото един човек може да страда веднъж в ред съществувания, ако е завършена работата. Ако са ви разпъвали, ако са ви горили, сега няма какво да се плашите, няма какво да ви спъва. Ако е за разпъване, всеки трябва да бъде готов.
Сега основната мисъл, която трябва да остане. При сегашните условия, при сегашния живот трябва да имате една разумна детска вяра у Бога. Аз бих желал да бъдете като Христа, но според мене в света има три съществени типове. Тип на мъже, тип на жени и тип на дете. Христос доколкото са го рисували, никога не са сполучили. Той не е нито мъж, нито жена, нито дете. Той казва: „Отец ми.“ На друго място казва: „Ако не станете като децата.“ И вие, ако искате да прогресирате, не трябва да бъдете нито мъж или жена, но трябва да бъдете дете. Може да станеш жена, ако искаш. Но ако искаш да влезеш в Царството Божие, трябва да станеш дете. На едного казах: „Ти носиш детински принцип, ти не приличаш нито на мъж, нито на жена.“ Той се чуди. Аз започнах да му обяснявам по какво се отличава детето. Мъжкият принцип има правилни линии, женският принцип има криви линии, а пък детето има бамбашка линии. У детето няма тези пориви на мъжа и на жената. Жената, като те погледне, казва: „Онзи ме лъже.“ Мъжът, като те погледне, – като някой петел, а пък детето, изведнъж като дойде, ще се засмее. Това е детински тип. Пълно доверие, детето. Като този принцип Христос, като погледна при разпъването, каза: „Господи, прости им, те не знаят.“ Това е детинският принцип. Ако беше мъж или жена, хе-хе, нямаше да прости.
Ако не станете като смелите деца, не може да влезете в Царството Божие. Ние тепърва трябва да си създадем този принцип. Няма какво да приличаме на мъжа. От трите принципа човек започва с мъжа, после идва жената и най-после идва детето. Тези три принципа трябва да се съединят в едно. В детето ще се съберат. Не е силен мъжът, нито жената е силна. У децата има такава воля, силна воля има у децата. Жените имат сърце, а мъжете имат ум. Детето има силна воля. Детето като закресне, като заплаче, всички правят това, което то желае. Ако искате да ви обичат хората, трябва да създадете у себе си детинския принцип – детето. Казвате: „Вече ми дотегна да ме лъжат така.“ За мене е много интересно, когато дойде някой да ме лъже. Аз вярвам. Той иска да ме лъже и той казва, че е много нещастен. Че майка му била нещастна, че умряла и най-после казва, че има нужда от пари. Аз му давам един лев и му казвам: „Аз разполагам, но те са чужди пари.“ То е човешко тщеславие да кажеш:’ „Ти си добър.“ Ти искаш аз да те науча да изваждаш пари от земята. Ще научиш това изкуство. Ще вземеш една пръчка и за една, за две години ще се научиш. Ще ти кажа начина и ако можеш, ще изваждаш пари, колкото искаш. Но аз да давам за тебе, това няма да го направя.
Преди години дойде при мене една стара жена от София и ми казва: „Ти си много добър човек.“ Тя ми разправя в кое село имало три тенекии със злато заровени и ми казва: „Прати някой от вашите хора да изкопае тези пари.“ Казах на тази старата жена: „Много ти благодаря, но не се нуждая сега от пари.“ Създайте течението, и парите сами ще дойдат при вас. Ако може да се скачите с Божествената любов, богатството само ще дойде при вас. А пък ако не може да се скачите с Божествената любов, вие ще търсите парите. Няма по-мъчно нещо от това. Парите, които спечелите, ще изгубите.
Работете за създаване отношение с духовния свят, с разумния свят и с всички разумни хора, които живеят по лицето на земята. Съществата на невидимия свят имат представители на земята. Има известни хора, които се интересуват от всичките течения тук. Запример интересуват се от школата в сряда и по някой път, когато вие изпаднете, може да ви направят много голяма услуга. Като ги срещнете някой път, не може да ви услужат, но те обичат да услужат, без да се изявяват. Когато някой иска да ви услужи, той ще употреби двама или трима души като посредници, но никой път няма да излезе на сцената. Втори, трети ще свърши работата като че ли от свое име. Мнозина от вас могат да кажат: „Кажете кои са и къде са.“ Не мога да кажа къде са. Те живеят в непристъпни места на земята, дето човешки крак не ходи. И когато ходят из света, някой път ще ги видиш с дълга брада, някой път ще гледаш млада, стройна мома, някой път под формата на някоя жена, под формата на някое дете – всевъзможни форми вземат. Ти не може да го намериш в една и съща форма, дегизиран е. Някой път се явява във формата на някой слуга или във формата на някой учен професор или на някой учител.
Ако искате да срещнете някой от тези, трябва де проучвате човешкото лице. Добрите хора си имат белег, както на Каина тури онзи белег, да го познават всички. Така и на всички адепти и на всички добри хора тури белег, те си имат белег. Те имат едно камъче, което носят и ако вие имате прозорливостта, ще ги познаете. Нали тези двама ученици срещнаха Христа, разговаряха се с него и като го познаха, той се изгуби. Такова същество става видимо и невидимо. Христос, като завърши своето развитие, влезе в областта, от която излезе и може да става видим и невидим. И Христос сега пак се явява. И в Индия се явява, и в България. Христос се е явил на една стара жена в Сливен. Тя ми разправяше. Явил ѝ се и тя ми описа действителния образ на Христа. Той ѝ казал: „Като минеш през гроба, аз ще те приема. Няма да ядеш тази храна, която си яла досега, а най-хубавата вегетарианска храна.“ Никакво готвено. Само плодове да яде. И ѝ казал кои плодове, за да се поправи нейният живот. Та в България има хора, които са видели Христа. Онази светлина, която може да внесе в човешкия ум онова добро, което може да се внесе в човека. То е само един резултат на това Божественото в света.
Та казвам, Христос не е така далеч от хората. Той е съчувственик на страдащите, но иска пробудено съзнание в тях. Не трябва да има онази алчност във вас. Казано е в Писанието: „Събирайте богатство там, дето нито крадец ограбва, нито молец разваля.“ Не казвайте, че не искате да бъдете богати. Бъдете богати в добродетели, в любов. Който може така да бъде богат, той ще има и другото богатство. Под „сиромах“ разбирам сиромах от грехове, от престъпления. Под думата „сиромах човек“ разбирам един добродетелен човек. Той може да има успех. Каквото сте придобили, то е хубаво. Дръжте се за него, но в днешния ден Господ има нещо ново, което да придобиете. Имайте пълно доверие в Бога. При всички мъчнотии и изпитания да бъдете тихи и спокойни. Като се разтревожите, помислете си за Бога, за да се успокои душата ви. Помисли за тези адепти, понеже всичките действат в едно и също име.
Вие ще кажете: „За нас дребните хора са грешните хора. Те ли ще се грижат за нас?“ Не, те се интересуват за нас така, както вие се интересувате за някое плодно дърво. Както вие всяка сутрин може да гледате как растат дърветата, така и те се интересуват от всеки човек, в който се развиват добродетелите. И всеки ден се интересуват как ние изпълняваме нашите работи.
Бог работи много добре, но ние не работим добре. Ние искаме Бог да работи за нас. Има много неща недовършени. Има изостанали души в света, това, което наричат в миналото дявол или черни адепти. Това да не ви смущава. Как ще се поправи светът? Христос казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Бог е предвидил всички работи и няма какво да се тревожите за света, но гледайте да използвате условията за вашето повдигане. Вашето лично повдигане е необходимо. Може да сте скръбни, но може да бъдете и радостни. Може да нямате пари, и пак да бъдете радостни. Може да нямате къща, но ще имате къща. Христос казва: „Няма никой, който да не е напуснал баща, майка, братя, сестри, къща и да ги няма десетократно в този живот, а в бъдещия живот – живот вечен.“ Всичко, което е потребно за вашето развитие, вие ще го имате, но трябва работа. Много сериозна работа трябва. Сега дребнавите работи ни отвличат. Не че не трябва да се интересуваме, но да се интересуваме дотолкова, доколкото влиза в работата ни.
Сега имате за размишление 21-ва глава от Откровението.
Като отиваме на екскурзия в петък, няма да постим, но няма да мислите лошо за никого. Това е пак пост. Каквото имаш да вземаш, ще го оставиш, заради поста ще го оставиш. Който има да взема до сто лева, да не ги търси. Това е пост. Няма да постите. До сто лева ще дадем за общ обяд. Целият клас ще дадем общ обяд. Ще поканим и външни хора.
„Отче наш“
Двадесет и девета лекция на Общия окултен клас 27 април 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев