Словото

ТРИТЕ ЧАШИ И СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

ТРИТЕ ЧАШИ И СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

(Небето много ясно, чисто, светло. Тихо, топло, меко време. Слънцето изгря в 4.58 ч.)

Добрата молитва

Венир бенир

Понеже много се е говорило, сега малко ще се говори. Ценните неща са в малкото. Ако на една нива се сее много жито, то не израства. Ако израсне гъсто, плод не дава. Много рядко дава плод. Вие сега не сте от тия неразумни деца. Неразумните деца искат само да плачат – плачат няма съзнание в тях.

Животът е сериозен, това е цяла наука. Сега трябва да се учи, и то не само да се учи, но туй, което човек е научил, трябва да го прилага; и най-малкото трябва да се приложи. Понеже нещата не могат да се знаят изведнъж, ако не опитате. Никога не можете да разберете един предмет, за който ви се говори, ако не сте го опитали. Например, ако не сте опитали любовта, никога не можете да разберете какво нещо е тя. Или ако не сте опитали обичта, не можете да разберете и нея. Това са непонятни работи. Всичко, което разбираме, показва, че сме го опитали, имаме опитност за него. Същото е и за добротата. Онзи, който има опитност за сладкото, той ще го познава, може да говори за него, но който не го е опитал, не може да говори.

Днешният ден е ден на почивка. Тъй е било от началото и до днес. Човек трябва да си почива, но трябва и да работи. Не трябва да работи за себе си, но за съботния ден. Човек трябва да работи, но ще работи за другите, за Бога. Не трябва да има нито една мисъл, която да ви смущава. Вие се смущавате. В света какво ви липсва? Целият свят е създаден за вас: глава имате, ръце, крака, уши, стомах имате, каквото искате, имате. После, на главата си имате колкото искате антени, косми, повече от 250 000. Цели космоси са това. Говорите с един косъм, хванете една станция, после друга, трета, четвърта. Някои от вас имате по една, по две станции и обичате да слушате отвсякъде, обичате да слушате джаз-банд, като свири. Защото и в природата има джаз-банд. Каквато песен и музика съществува в живота, такава и в природата я има. Например, караницата е една музика – джаз-банд, но има и един земен тон. От новото гледище има две положения. Ако храниш детето с твърда храна, ще го умориш. Когато детето се ражда, то отначало майката го храни с мляко, със своята храна. Но ще бъде смешно, ако то стане на 21 година и тя пак го храни с мляко. До една-две години майката приготовлява храна, но после то трябва да дъвче храната си, трябва да му израснат зъби. Разбиране трябва.

Та казвам, онези, които имат здрави зъби, трябва да се научат да дъвчат. Ако храната не се дъвче, тя не може да бъде полезна.

Сега в съвременния свят има едно механично разбиране. В живота може да имате три разбирания. Едното е механично, външно, в което нещата нямат никаква връзка, другото е органическо разбиране и третото е психологическо разбиране. Но това са процеси неразбрани. Учените хора знаят какво нещо е механически процес, какво нещо е механиката. Знаят фактите, че връзка между предметите и частите няма. Например, между частите на една каца трябва да има тясна връзка—те са така хубаво сплотени, споени една с друга, че могат да изпълняват своята служба. Но щом се отпуснат обръчите, кацата казва: „Мене ми беше достатъчно толкова време така. Разговарях се с всички, прекарах добре с тия господа, сега искам да бъда свободна.“ Питам, ако една част от кацата се отдели, каква работа ще свърши? Тук-там ще бъде подхвърляна и най-после ще изгние. Но ако кацата седи на едно място, най-първо Господ ще поеме грижа за нея. Органическият процес прилича на една ябълка. Психическият процес е процес да знаеш как да се обхождаш за всеки даден случай. Това значи в природата да знаеш как да се обхождаш. Като внимаваш, на един камък да знаеш какво да кажеш. Трябва да знаеш езика на камъка. Някой път и камъните се обиждат. Ако не знаеш да му говориш, обижда се и той. Някой път може да те удари, да те блъсне! Дава ти се възможност да внимаваш. Като внимаваш, той казва: трябва да гледаш да не падне нещо от горе ти, от някой планински връх.

Един германец разправя случай, за вид маймуни, за които имал понятие, че били крайно кротки. Той казал, че имали ръст около един метър и тридесет-четиридесет сантиметра височина и били с много дълги ръце. И няколко души от тези германци взимат своите револвери, взимат и едно куче с тях и отиват до мястото, дето живеели маймуните, с намерение да ги изучават. Като наближили, по клоните се качват те нагоре и кучето се качва с тях, и маймуните се разбягват. Останала само една голяма маймуна, която се разхождала като стражар и гледала към тях, а другите се изпокрили. Голямата маймуна се нахвърлила върху кучето и за няколко минути нищо не останало от него. Тогава и другите маймуни наизскочили и се нахвърлили върху тях, а те хукнали да бягат. Те стрелят, но онези маймуни хвърлят камъни така, че един голям камък стигнал до автомобила и силно го ударил в задната му част, и те едва се спасили. Тогава разбрали, че тези маймуни не са толкова кротки, а са много раздразнителни, и работата им се провалила. А най-първо кучето се нахвърлило върху маймуните.

Та казвам: животът прилича на една такава маймуна. Ако я предизвикаш, ще се нахвърли отгоре ти. Всички маймуни се сдружават и тогава ти трябва да бягаш от този живот. Хората на земята имат едно неправилно понятие. Ето какво наричам аз неправилно понятие. Когато човек се храни, не трябва да бъде болен. Езикът му трябва да бъде в нормално състояние. Защото много е трудно да ядеш, когато нямаш добро настроение, когато нямаш вкус и храната не може да влезе в стомаха ти, неприятна ти е. Само когато си здрав, когато усещаш онзи вътрешен глад, тогава храната е сладка. Та казвам: в живота все трябва да имате вкус и все трябва да имате едно желание. Някой казва: „Не ми се живее, искам да умра.“ Но хубаво, като умреш, смъртта какво е, какво ще направиш в другия живот. Където и да отидеш в природата, и три пъти да умреш, пак ще ти намерят работа. След като умреш, ще се явят всичките по-малки братя и ще ти кажат: ти заминаваш за един свят, дето не ти са потребни тези блага, защо ти са на тебе? И ти трябва да ги раздадеш. И току погледнеш – този взел нещо, онзи взел нещо, и след време ще видиш, че останали само мертеците на къщата. Пък и в главата ти: каквото е имало събрано, ще излезе и ще остане главата ти тука. От този, великия човек ще останат само костите, ще ги турят в една торба и ще кажат: баща ми е това. Смешно е, че това е къщата на баща ти, а той е заминал за онзи свят. Докато е бил на земята, Господ му е направил една колибка. Човек, като отива при Господа, Той го пита: доволен ли беше от къщата, която ти направих? Хигиенична ли беше, имаше ли някакви неудобства? Нужни ли са някои нововъведения, които да внесем в къщата? Ама ти не познаваш къщата си. После ще те питат: доволен ли беше от земята, на която беше в този параход, който те разхождаше, парахода, на който те изпратиха да се разхождаш? Ако не си доволен от него, ще те изпратя на някой друг параход на екскурзия. После, трябва да знаеш в кой клас беше на земята: в първи, във втори или в трети. Сега, вие мислите: „Като умрем…“ Но какво нещо е умирането, никой от вас не знае, вие не сте умирали. Та първо като умрете, ще узнаете какво нещо е умирането. Има едно умиране, което прилича на положението на мишката, която влязла в капана, дето я затворили и тя умира. Тя е свободна в дупката си, ходи по целия таван, от всичко си взема, каквато част си избере. Един ден тя вижда един хубав капан, но е много умна – ходи, разглежда го, изучава го навсякъде отвънка. Казва: много хубаво е направено това нещо, туй същество е много умно, което е направило този капан. После, като види малко кашкавал, казва: много умно е направено това, от Господа е направено. Той е помислил за мен да живея. После, като види, че къщата ѝ е много тясна, казва: мисля, че това е подарък за мене, ще го взема в своята дупка. Мишката изучава всичко, но някои неща не знае. Тя не знае, че след като бутне кашкавала, капанът ще се затвори.Че каква беля е направила? По-рано, докато е била свободна, тя пак ядеше от кашкавала и от всичко, което виждаше, и никой не я съдеше. Тук бутне тя, там бутне, никой не я спира, никой не я съди. Но сега бутна кашкавала и се хвана вътре в капана. Седи тя вътре, дойде господарят, гледа я, казва: „Какво да те правя сега, кажи ми?“ А тя, като се движи, трепери ѝ устната и казва: „Господарю, дойдох тук да разбера туй хубавото нещо, което си направил!“ – Обича да лъже малко. Казва: „Дойдох да се порадвам малко.“ Хубаво, но не е вярно. „Не зная, казва тя, но като минах, бутнах нещо вътре, без да искам, и се затвори, та ще бъдеш добър да ме пуснеш да се радвам на този Божий свят.“ А той я гледа кръвнишки и казва: „А, такава си мазна Гана!“ Не зная в думите „мазна Гана“ какво лошо има, без мас нещата прегоряват, а с мас добре се опържват. Като казват някои „мазна Гана“, разбира се, че има достатъчно мас и яденето става хубаво. Ако е за ядене, „мазната Гана“ всичко си има, но под думите „мазна Гана“ ние разбираме всяко нещо, което е извънредно, т. е. повече, отколкото трябва. Ако турят на един човек повече товар, отколкото трябва, това подразбират думите „мазна Гана“. Всякога, когато нещата се пресилват, ние разбираме поговорката: „Прекаленият светец и Богу не е драг.“ Прекалените неща значи доста твърдост имат. А когато нещата стават твърди, стават и крехки. Но животът не е само в твърдостта. Ако две твърди тела се ударят едно в друго, по-силното ще разруши по-слабото. Но ако едното тяло се превърне в течно или въздухообразно, тогава няма да има разрушение. Казвам тогаз: ако вие знаете в даден момент да се превръщате в тези три състояния – твърдо, течно и въздухообразно, и ако знаете законите на светлината, нямаше да ви се случи никакво нещастие в света.

Един камък трябва да го влачиш по земята. Светлината ни най-малко не трябва да я връзваш, тя си има свой апарат. Качи се на аероплана си и се движи. А пък камъкът трябва да чака някакъв благодетел да го качи и да го вози. Кой ще вземе един камък? Пък ако го вземеш, с него никъде няма да можеш да отидеш. Вие имате една идея, която е твърда, но какво ще ви ползва? Твърда идея е, например, че искате да бъдете щастливи на Земята. Това е един твърд камък. Или искате да бъдете щастливи като отидете на Слънцето. Ама много пари се изискват за това. Понеже пътните врати на Слънцето са на разстояние 92 милиона мили оттук, ако платите по лев на километър, ще ви трябват най-малко 92 милиона лева. Доста скъпо е да отидете до Слънцето. И ако живеете 20 дена на Слънцето, ще ви трябват 300 000 000 лева; и като се връщате още 92 милиона, общо – 484 000 000 лева, и то за трети клас пътуване. А пък тук, на Земята, човек с 484 000 000 лева минава за доста голям богаташ. Това е един механичен процес.

Та, за да отидеш на Слънцето, трябва да изгубиш своята тежест, да не тежиш. Който иска да тръгне за Слънцето, той не трябва да има почти никаква тежест или, на друг език казано: нищо не трябва да го привлича към Земята. Щом имате една идея, която е за Земята, вие не можете да се помръднете. Тогава ще се намерите в положението на пеперудата или бръмбара, които децата свързват за един конец и те, като хвръкват с крилата си до една малка височина и пак падат долу, конецът не ги пуска повече. И ако този конец се отреже, той е свободен вече.

Вие обичате някого, но вие не сте научили какво нещо е обичта и какво нещо е любовта. Любовта е опасна връзка. За да обичаш и за да те обичат, за да любиш и за да те любят – този, който ще те обича или люби – той трябва да бъде добър, справедлив и разумен човек.

Днес, щом те люби някой, той ще те върже; и щом те обича, пак ще те върже. И щом го любиш, ти ще го вържеш; щом го обичаш, пак ще го вържеш. Питам тогава: ако двама души се любят – те се връзват. Ако дойде един и ме връзва и аз го връзвам – каква полза от това? Преди е бил свободен да ходи, където си иска, а щом го обичам, ще му туря един моден юлар и ще му кажа: „Вие отивате само на служба.“ Ще има ред и порядък. Сутринта ще станеш и ще отидеш в 8 часа на работа. С юлар си вързан. Вечер в 7 часа да се върнеш в къщи. И тогава има друга работа, пак започва работа. Най-напред ще те питат: „Къде беше, как прекара, с кого се срещна?“ Ти отговаряш. После ще те питат: „Как ви посрещнаха там?“ Той ще каже: „Ето как.“ Всички тези подробности 30 години все да ги разправяш, 30 години все да разправяш едно и също нещо – де си ходил, с кого си се срещнал и т.н.! И най-после ще ти четат един морал – с тези и тези хора не трябва да се срещаш. Тогава какво ще правиш? Когато дъщерята излиза от дома на баща си, той ѝ казва: „ С еди кого си няма да се срещаш.“ И на сина ще кажат: „С еди коя си няма да се срещаш.1’ Тогава с кои да се срещаме? Ако остане да се срещаме само с тези, които са ни посочени, тогава ще дойде най– голямото нещастие в живота.

А сега виждам, че ние, хората на земята, не разбираме живота в неговата пълнота и свобода. Ние казваме, че Бог всичко е създал. Но обичаме да лъжем. Най-големите лъжци в света сега са англичаните. По-големи лъжци от тях няма – като те излъже, на свят ще те излъже. И всички хора са толкова лъжливи сега! Дойде един човек, студено му е, трепери и казва: „Много съм добре.“ Но ни най-малко не е добре. Питат го: Как мина пътят?“ – Той казва: „Много добре.“ Но ни най-малко не е минал добре.

Ние осъждаме другите хора, но най-първо трябва да съдим себе си. В какво седи съдбата?

Как станахте вие тази сутрин? Някои от вас станаха преди да изгрее слънцето. Който е станал преди слънцето, той говори по един начин – хубаво. Като станеш преди изгрева на слънцето, какво си придобил? И ако станеш подир слънцето, какво си придобил? – Ето какво: ако пръв отидеш за ядене на казана, като войник, ще имаш най-мазното, а пък ако отиваш последен – никаква мазнина няма да има. Ако отидеш пръв да си купуваш дрехи, дрехите, които ще купиш, ще бъдат най-хубави, а ако отидеш последен, ще купиш някоя мърда.

Преди една година донесли тук един чувал с 80 килограма ориз. Туриха го на тавана, казаха ми: „Нека стои за запас.“ Казах: „Нека да бъде така – запас.“ След една година на Петровден дошло им на ум да правят пълнени пиперки, казаха, че има ориз. Дойде ми на ум, че преди една година на тавана сме турили ориз. Идва един брат и носи в една бака от ориза, но в баката виждам аз нещо като камък. Казаха: „От влажното оризът се е развалил.“ Доста ориз има в чувала. Значи тук е проявена немарливост. Трябваше да се разстеле този ориз, а той е държан в чувала. Казах: „Ще вземете този ориз и ще го пръснете на птичките, понеже ние не можем да го ядем, и ако те го ядат, значи намерили са нещо хубаво в него, но ако не го ядат, значи този ориз е отровен.“ Та сега ще видим дали птичките ще ядат разваления ориз. Хубавият ориз е лъскав, а пък този прилича на човек, когото го е тресло три години. Такива ми се виждат зърната.

Да направим превод. Сега вие се затворите някой път във вашия човешки материализъм, както оризът в чувала. И хубавото във вас ще се развали, защото нещо, което не се употребява, се разваля.

Бог, като ни обича, Той минава покрай нас, оставя ни нещо и си отива. Той никога не се спира да Го видиш. Ние виждаме Слънцето, звездите, земята, но Господа Го няма никъде. Има една благородна черта в Бога. Той не иска да Го видим, понеже Той е велик и ако се надвеси над нас, не ще можем да живеем. Той се държи далеч от нас, за да бъдем свободни. Ние сме деца, оставени свободни да си поиграем. Били са се две деца. Какво лошо има в биенето? Опитват си силите. Когато се бият, бият къщата, не бият тебе. Какво лошо има в това? Когато двама души се бият със саби, най-първо се удрят сабите, сабите се бият и после сабите мушкат тялото, но и тялото не е още човекът.

Никой не може да повреди душата на хората. Но и за душата има една опасност. Душата някой път може да се свърже, и тя попада понякога под закона. В името на любовта душата я излъгват и тя влиза като мишка в капана. И се чуди как е влязла. С нищо друго не можеш да я измамиш. Но като дойде любовта, тя, горката душа, ще каже: „Имам само една слабост – като ми покажат любовта, дето искат, влизам и после страдам.“

Та сега ще настанат страданията ви за любовта. Някой ще дойде и ще каже: „Аз ви обичам.“ Щом ме обича някой, значи той ми дава и да си върви. Някой ми казва: „Аз ви обичам.“ Щом ме обичаш, оцени това, което ви давам. И не седи да искаш още. А пък ти казваш: „Малко си ми дал.“ Това е престъпление да искаш! В Божествения свят не се позволява да искаш. Вие сега ще ми цитирате стиха: „Просете и ще ви се даде.“ Вие ще кажете: „Нали трябва да искаме от Господа!“

Сега ще ви кажа моето разбиране, то е следното: ще кажеш така на Господа: „Аз искам, Господи, да обичам, както Ти обичаш, това, което имам, да го раздам. Аз се уча от Него. Искам да не мърморя. Каквото дам на някого, не искам да му казвам: Знаеш ли какво ти направих! Това което направих не е много.“ А пък ние искаме да оценяват това, което сме направили.

Ако на един човек съм му дал добра храна и виждам, че той е весел и жив, тогава неговата радост аз ще я възприема. Та доброто, което правим на другите хора, то засяга и нас. Любовта, която изпращаме на другите хора, тя засяга и нас. Щом любиш, и ще те любят; щом обичаш, и ще те обичат и като даваш, ще ти дават. Като оценяваш любовта, която другите са ти дали, и твоята любов ще оценят. Ако ти не я оценяваш, и твоята няма да оценят. Както оценяваш любовта на другите, така ще оценят и твоята любов. Това са закони.

Казва се: „Хлябът наш насъщний“ – това е доброто. Ние казваме: да ни даде хляб. Няма ли да бъде смешно да казваме: дай ни хляб, когато цялата земя е пълна с узрели плодове. Значи човек си представя че е голям аристократ, и не иска да си откъсне нито един плод.

Законът със забраненото дърво в Рая се разбира така: беше забранено само от едно дърво да се къса, а пък хилядите други плодове бяха свободни. Това дърво, което беше забранено, то беше за боговете. Само боговете, които са достигнали до една безпределна мъдрост, само те имаха право да ядат от това дърво на доброто и злото.

Казвам: какво му липсваше на човека? Въпрос на бъдеще – като станеше по-възрастен, щяха да му дадат от това дърво. Лошото е, че той яде преждевременно. Онзи готвач, който дойде отвън, той му сготви едно ядене. Това беше първата мода в Рая да се готви. Това познание на доброто и злото – това е модерно готвене. Как да си готвите нещо? Днес, например, имаме чушки, пълнени с ориз и магданоз, но липсва нещо—липсва агнешко месо, после липсва мас от пуйка, после пък от малките пиленца.

Да ви кажа сега същественото. Вие искате да ви го кажа. Същественото в една песен не седи само в един тон. Една песен може да има 20-30 тона и всички изпети представляват един мотив, и този мотив има едно централно съединение. Щом пееш тоновете, ти предизвикваш най-разумните същества. И ако знаеш как да пееш, тия същества ти пращат своето благословение, своите блага. Често съм виждал някой цигулар—той свири с любов. Но така хубаво свири, че на някого, който седи там сълзи потичат от очите му. Той си отвори кесията и хвърли на цигуларя нещо. Друг, гледам, и на него му потичат сълзи и той също хвърля нещо на цигуларя. Значи този цигулар е намерил златната мина и златото идва. Разправят така за един беден цигулар на 80 години. Доколко е верен примерът не се знае. Седи цигуларят и не може да свири. Паганини спира при него, взима цигулката и почва да свири. Всичката публика почва да хвърля монети в паничката на стария цигулар. И онзи старец казва на Паганини: „Защо не дойде по-рано да напълниш копанката?“ Неговата копанка дотогава е стояла празна.

Та казвам сега: гледайте през тази година някой музикант като Паганини да се спре пред вас, та да се напълни копанката ви.

Три копанки имате сега. Вие ще разсъждавате, понеже сте много умни и затова ви говоря с притчи. На децата се говори без притчи, а на добрите и любящите се говори с притчи. Три чаши имате, направени от безценни камъни. Една от чашите струва 500 милиона лири стерлинги. Това е първата чаша. Втората струва 300 милиона, пък последната струва 100 милиона. Така че имате 900 милиона английски лири стерлинги. Само чашите струват толкова. Вие пили ли сте от такива чаши? Това, с което боговете разполагат, и вие разполагате. И боговете имат такива чаши, и вие имате. Досега вие ги държахте във вашите шкафове, не сте ги напълнили още. Пили ли сте от една чаша, направена от диамант, която струва толкова много? Но тези чаши стават видими тогава, когато любиш и те любят. Както ти обичаш, и тебе те обичат. И тогава всяка една чаша става видима и достъпна. Щом не обичаш, тази чаша не се мърда от мястото си. Тя е недостъпна за тебе.

Сега вие може да помислите: „Как е направена тази работа? Защо е така?“ Вие виждате едно момиченце черничко, сополиво, нищо не струва; вие не му обръщате внимание, но мине някой и като погледне в тази, предрешената, веднага се влюбва в тази чаша. Та момците се влюбват не още в момите, но в техните чаши от 500 милиона, от 300 милиона и от 100 милиона. Момата мисли, че момъкът е дошъл и ще напълни нейните чаши. Тя го гледа с добро око, но като усети най-малкото подозрение, се затваря и му обърне гърба си. И той се чуди. Щом момъкът помисли да вземе чашата на момата, тя си затваря очите и не ходи вече на рандеву.

Вие искате да знаете защо хората не се обичат. Един човек, щом почувства, че искат да му вземат най-скъпоценното, казва: този човек не е за мене. Закон е: хора трябва да бъдат тези, които ще напълнят трите чаши; едната от 500 милиона английски лири стерлинги, другата от 300 милиона, а третата от 100. Човек, който може да напълни твоите чаши, той е добре дошъл, той е вашият ближен, вашият брат и на него можете да разчитате. И вие комуто можете да напълните тези чаши, вие сте му брат и ближен. Вие сте човек, на когото той може да разчита.

Тази година да намерите някого, който да напълни вашите чаши, понеже са празни. Вие може да кажете: „Гори ни сърцето от любов.“ Аз още не зная какво нещо е горене. За мен горенето е проявление, не е противоречие. Да гори едно тяло, е проявление за мене; сиромашията е едно проявление; и богатството е друго проявление. Всички неща в света са само проявления. Щом дойде най-малкото съмнение в душата ти, то ражда едно противоречие. Противоречието всякога произтича от следния факт: всеки човек, който не е способен да напълни вашата чаша, произвежда противоречия. Тези чаши трябва да се пълнят. Те са чашите, които определят човешкия морал вътре във вас. В тези чаши ти не можеш да туриш нищо нечисто. И всичките престъпления в света са станали от факта, че някой се е опитал да налее нещо нечисто в тези чаши, да излъже. Възвишените същества, ангелите, така са паднали. Те паднаха по същата причина, те изгубиха първата си чистота. Щом човек се опита да опетни тази чаша, той изгубва своята чистота. А щом изгуби чистотата си, човек изгубва смисъла на живота си. За да те обичат хората, ти трябва да имаш нещо. Те те обичат за Божественото, което има в тебе. Божественото, което е вложено във вас, което изтича от вас, за него те обичат. От това, което изтича, всеки има нужда. Ние имаме всякога нужда от това, което изтича от хората. Това, което изтича, е Божественото, а пък това, което не изтича, е човешкото. Докато изтичат от нас Божествените мисли, няма какво да се плашим; докато от нашите сърца изтичат Божествените чувства, няма какво да се плашим – това е Божествено състояние.

Та казвам сега: просете. Може да се обърнете към Господа така: „Господи, научи ме да пълня чашите на моите ближни с тази любов.“ Да обичам някого, това значи да му налея от най-хубавото – от любовта. В първата чаша се налива любовта – това е най-ценното; във втората чаша се налива знанието, а пък в третата чаша се налива тази течност, която излиза от истината. Та три чаши има, които се пълнят с любовните сокове, със соковете на знанието и на мъдростта и със соковете на истината. И когато се напълнят тези чаши, това се нарича достигане до съвършенство. И тогава човек започва да върши волята Божия, така както Бог изисква. И Писанието казва: „Преди да поискате, ще ви дам.“ Христос казва: „Имам чаша Аз да пия.“ Защото ще се опиташ. Това изглежда като страшна работа! За да се напълни тази чаша, ти ще минеш през такива страдания, каквито не си и сънувал. Представете си онова унижение, което Христос преживя. Той дойде и мислеше, че ще преобрази света, че ще Го обичат хората. Той дойде с вяра и после един малък народ като евреите Му казваха: „Ти си един самозванец, какво си дошъл да ни лъжеш, никакъв Спасител не си.“ Подложиха Го на изпитание да Го подиграват, да Го бият и най-после да Го разпънат. Вие, ако сте на Неговото място, какво ще чувствате! Той, Който разбираше нещата, казва: „Господи, защо си Ме оставил на подигравка на тези хора?“ И каза после: „Да бъде така, както Ти си определил.“

Вие ще кажете: колко са лоши евреите. Всички съвременни хора са евреи, които разпъваха Христа. Всеки човек, на когото чашата не е пълна с любов, той разпъва Бога. Всеки човек, на когото чашата не е пълна със знание, той разпъва Бога. Всеки човек, на когото чашата не е пълна със сока на истината, той разпъва Бога. Христос каза на онази жена: „Дай Ми вода.“ Ще дойде Господ да иска вода от тебе. Тя каза: „Как Ти, Който си евреин, ще Ти дам аз вода? Виждам, че Ти не познаваш правилата.“ Христос ѝ каза: „Ако ти би знаела кой е Този , Който ти говори, ти би поискала и Той би ти дал жива вода.“

Коя е тази жива вода? Онези, които коментират тези думи, могат да дадат какви ли не коментари за това.

Бях решил да говоря много малко и всякога правя една погрешка, и не съм намерил как да поправя тази погрешка. Погрешката ми не е в това, че много говоря, а в това, че сипвам в чашата, и това, което изсипвам, се излива навън. А да му кажа, че се излива, той ще се докачи. А пък някой, след като му сипя в чашата, той го близне и казва: „Това не е за мене, я ми дай от червеното вино.“ И вдигне и пие. Или казва: Я ми дай малко абсент или ракийца сакъзлия“, по български казано.

Аз днес мислих: ще бъде ли времето ясно или не. Казвах, ако е намусено времето, какво да ви говоря. Ако е светло времето, пак какво да ви говоря. Защото ако е намусено времето, ще ми кажат: „Защо се е намусило?“ Как ще го обясня? А пък това са тайни, не мога да ви разправям з^що е намусено времето. И ако е светло, пак не мога да ви разправя. Вие ще питате: „За кого е светло времето?“ Ако кажа за някого, вие ще се обидите. Ако кажа, че само за вас е светло времето, то е обида за цялото човечество. Та единственото нещо е, че Слънцето изгрява за всички.

Какво бихте ме попитали сега? Бихте ме попитали следното: Как ще бъде през годината, как ще живея през годината, каква ще бъде годината? Какво мога аз да ви кажа, какво ще бъде? 365 пъти ще си лягате, 3 по 3 е равно на 9. И 6 по 3 е равно на 18 – 180. Та по двеста пъти ще сядате на масата да ядете, после, понеже всякой ден ще говорите най-малко по 100 думи, то за 365 дни по 100 думи на ден колко прави? Толкова пъти трябва да обърнете езика си. И после ще питате това онова, после ще се чешете, ще се обличате, ще ходите на баня и т. н. Това е живота. Та цялата година ще бъде едно робство.

Ако ви кажат през тази година, през тези 365 дни да не лягате, какво ще бъде? Трябва да имате едно легло толкова меко, че като седнете, всяка част да бъде така поставена, да бъде като в рая. Та като седнеш на стола и като легнеш на леглото, да ти е приятно.

Човек, който не обича, който не люби, не може да спи. Най-добрият сън е в любовта. Няма по-добър сън от любовта! Като обичаш, ти заспиваш много добре. Като не обичаш, те пържат. А с любов няма пържене.

Та ви пожелавам две неща: да обичате и да ви обичат. По-хубаво нещо от това няма. После, тази година да ви обичат, значи да ви пълнят чашите. Божествените чаши се пълнят. Това е най-голямото благо, което можете да имате. Тогава животът в Божествения свят, в духовния и на земята се преливат. Преливат се тези три живота. И на земята, и в духовния и в Божествения свят е рай. При Божествените врата се примирява всичко и добива своя смисъл. При Божественото всеки от вас ще бъде гениален певец, ще пее седем октави и като запее човек в този салон на седем октави, салонът ще се разшири и ще събере 50-60 хиляди души. Но ако не се напълнят чашите, вие певци няма да станете. Под певец аз разбирам следното: новото в света е да бъде човек един отличен певец! Под пеене аз разбирам човек да мисли така, че неговата мисъл да бъде творческа; да чувства така, че неговите чувства да бъдат творчески; и да постъпва така, че неговите постъпки да бъдат творчески. Има в света един ключ, който като се завърти, то цялата земя ще се освети; има един ключ и като се завърти той, по цялата земя всичко ще расте. А пък като се завърти пак този ключ, земята ще стане пустиня и всичкото знание ще изчезне.

Някой път ставате смешни. Аз забелязвам някой човек и нещо ми казва: „Кажи му, кажи му!“ И да му кажа, работите ще станат още по– лоши.

Често питам някого: „Ти можеш ли да ме научиш какво искаш да правиш, можеш ли да научиш и мене?“ Той ме пита: „Ти какъв си?“— Аз съм музикант, но търся да ми предадеш урок, да ми предадеш нещо.“ Ако му кажа: „Ти от музика не разбираш“, той ще вземе това за лошо.

Та отивайте при всички хора да се учите, а не да ги учите.

Вие отивате при Бога и казвате: „Господи, това не стана добре, онова не стана добре“, а не отивате при Бога да се учите. Ти казваш на Господа: „Ти не знаеш ли, Господи, че това не стана добре – трябва да се изправи.“

През тази година ви позволявам да се разсърдите само по веднъж .За всяка една чаша по веднъж ще се разсърдите, позволявам ви. Това аз наричам свещено сърдене. За първата чаша ще се разсърдиш веднъж, за втората чаша – веднъж, и за третата – веднъж. Три пъти да се разсърдите по свещен начин. Знаете ли колко красив става човек, като се разсърди? Светнат очите му, той иска да каже: „Ти знаеш ли аз кой съм! Ти знаеш ли аз какво мога да направя. Аз като кажа една дума!“ Нямам нищо против това. Но като кажеш и не стане, тогава? Дойде някой и ми казва: „Ние много ви обичаме.“ Какво означава обичта? Онзи, който те обича, ако ти си болен, като идеш при него, ти ще оздравееш; ако си сиромах, като дойде при тебе този, който те обича, то знанието от този ден ще започне да живее в тебе. В тебе ще се събуди желанието за знание.

Като дойде любовта във вас, тя дава подтик. Тогава и най-малките неща се осмислят и всичко ти става приятно. Каквото кажеш, на всичко си доволен.

Сега аз зная нещо положително: че тази сутрин Господ е минал покрай вас и вие сте спали, и след като си е заминал, вие сте станали и сте дошли тук. Защото ако не беше минал, вие не щяхте да дойдете дотук. Като е минал покрай вас, и вие дойдохте тук.

Защото когато Господ не е минал, човек не може да се помръдне. Щом се мръднеш, щом започнеш да кряскаш,Господ е дошъл. Аз не съм против това, че кряскаш, но ти кажи така: не мога да кряскам, ако не беше дошъл Господ. Та ти като мислиш за Господа, Той ще превърне твоето кряскане.

Нали има един уред – като погледнеш през него, разхвърляните предмети изглеждат, като че ли са хармонично наредени. Та в любовта в дадения момент, щом помислиш за Господа, всичко има порядък, който съществува вътре в нас.

А пък този безпорядък, той съществува в природата. Оттам се взима всичкият материал, за да се направи всичко. Щом само помислиш за Господа, и всичкият безпорядък, който съществува в тебе започва да се организира.

Та всеки ден мислете за любовта. Мислете за онази любов, която не изключва никого! Вие мислите за любовта, но само за вас, за вашия дом или само за любовта към вашите близки. Мислете за онази любов, която включва всичко в себе си, тя е Божията Любов.

Не трябва много време да се мисли за това, достатъчно е само една секунда да мислите за нея и тя ще внесе много повече блага, отколкото цялата година да мислите за любовта по особен начин.

Старият как ще покаже любовта си? Старият ще покаже любовта си, като остави мястото си на младия и замине за своето отечество; а пък младият ще покаже любовта си към стария, като остави своето място на стария. Така че младите ще завземат мястото на старите, а пък старите ще завземат мястото на младите и ще се образува една обмяна. Това е самопожертването – да оставиш мястото си на другите.

Когато обичате някого, какво правите? Вие го взимате и го държите в ума си, и му давате най-хубавото място в себе си. Вие го държите в светилището си. Когото обичате, вие си имате особено светилище за него, а пък щом не го харесвате, изваждате го от там навън. Щом го разлюбите, изхвърляте го вън и казвате: тук кракът ви не може да стъпи вече.

Та през тази година внесете онази истинска идея на Любовта в сърцето си; през тази година внесете в ума си онзи истински идеал на Божията Мъдрост в ума си; през тази година внесете онзи истински идеал на Истината във вашата душа. Това ви пожелавам. Само тогава, като си напълните чашите, ще бъдете готови да служите – да работите. Това е, което се казва в Писанието: „Духът ще ви научи.“ И онзи, който е добър певец, като започне да пее, знае как да пее. Той, като види нотите, веднага запява. Та, пожелавам ви, като вземете Божествените ноти, като погледнете малко, след няколко упражнения да запеете на хората и те да кажат: „Това е пеене!“ И да кажат: „Още да заповядате, пак да дойдете.“

Та ви пожелавам: всеки ден да дадете по един концерт и всички да са доволни от концерта на вашето пеене.

И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил, (три пъти).

Моята идея е следната: мен не ме интересуват касичките. Една касичка може да е направена от злато, от сребро или от някой скъпоценен камък, за мен е важно какво съдържа касата. Това, което тя съдържа, трябва да е нещо скъпоценно. Може касата да е направена от просто дърво и да има вътре скъпоценен камък. А пък може да е направена от най-хубавото дърво и да няма вътре скъпоценен камък.

Та ви казвам: Всеки от вас да има по един скъпоценен камък.

Беседа от Учителя, държана на Петровден, 12 юли (събота) 1941 г., Изгрев

Категории