ТРИ ВЪПРОСА ЗА БОГА
На земята има два момента важни – когато живите заминават или умират, тогава на земята има голяма скръб; и второто положение – няма по-голяма радост, когато умрелите се връщат, оживяват.
Ще ви прочета двайсета глава от Евангелието на Йоан. „И в първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба, сутринта рано, когато още беше тъмно.“ Това е едно материално състояние, когато още нищо не се вижда – те виждат само, че е гроб. Сега някои от вас минавате покрай гроба, ходите, гледате и казвате: „Няма го, дигнаха го.“ Това е в духовно отношение.
А Мария седеше отвън на гроба и плачеше.“ И някои от вас седят още и плачат. Значи ангелите не са тези, за които ние говорим.
„Това както рече, обърна се назад и видя Исуса.“ Сега има неща, които не са толкова необходими. Запример някои от вас да мислите, че трябва да имате същата опитност, която имаха учениците на Христа. Аз ще ви дам едно сравнение. Нима е необходимо всеки един от вас, когато отива при някой хлебар, да знае как той меси хляба; къде е мястото на чувала, дето стои брашното; как той го замесва; как се тегли тестото на везните; как се турга тестото в пещта; как се опича и т.н., че най-после да си вземе хляб и да яде? И така е хубаво, но нима не е хубаво, без да види всичко това, да яде от хляба? Сега, опеченият хляб – това е Словото Божие. Аз мисля, че е по-добре да има човек Словото Божие, отколкото да гледа как се пече хлябът. Защото мнозина гледат как става печенето без да могат да ядат от хляба.
Та казвам, има един начин за четене на Словото. Защото в сегашния век има толкова непотребни неща в живота, които изместват хубавото у нас, ако ние се спрем на тях. За пример ние искаме да израснем, да забогатеем, да станем учени, да опитаме всичките блага на земята, че след това, ако ни остане малко време, да търсим истината. Питам, какво ще ни коства, ако имаме обратния процес – ако намерим най-първо истината, че после да търсим всички други работи? Да обърнем нещата в обратния смисъл? И аз мисля, че вторият начин е по-хубав. Човек трябва да намери най-първо истината и тогава да търси всички други блага. Понеже по първия начин всичко, което се е постигнало, благата на земята – те пак са ги изгубили; а по втория начин благата, които сега ще придобиете, никога няма да ги изгубите. Такава е разликата – по първия начин нещата се губят, а по втория начин нещата остават.
Сега, да вземем другото сравнение: кое е по-хубаво – майката да има деца, че тогава да се научи да служи на Бога, или по-напред да се научи да служи на Бога, че тогава да има деца? Друго едно сравнение ще ви дам: кое е по-добре – човек първо да придобие книгите и знанията или да придобие първо своя светъл ум, да стане господар на него, че после да придобие всичките тези книги и знания? А този е най-важният процес, оттам трябва да се почне: първо ще търсите истината. И всеки ден между вас нали стават дразнения из шатрите си – седите и се сърдите за нищо и никакво. Вие сте дошли тук да се учите или да служите само на себе си? Никой никому няма да бъде нито слуга, нито господар. Понеже Бог, като ви е създал – кой на кого ще бъде господар или слуга?
Ако Бог те е турил да бъдеш някому господар, добре. Тогава дай си акредитивните писма. Пък ако те е турил да бъдеш слуга, пак си дай акредитивните писма. Защото щом вземеш един слуга без препоръчително писмо, работата е опасна. И щом идеш при един господар, и той трябва да има тези писма.
Сега идеята: защо човек иска да бъде господар? Ние нямаме нищо против това, но да знае той защо е господар. Не е лошо това. Някой казва: „Аз искам да бъда господар.“ Хубаво, ние нищо нямаме против тебе, но трябва да знаем защо искаш това. Или някой иска да слугува – и той трябва да знае защо. Сега представете си, че господарят е разбойник, който в миналото е обирал хората, насъбрал е всичкото това богатство, но се е обърнал към Господа. И Господ го праща на земята да си изправи греховете. Всичките тези слуги наоколо му са все тези, на които той е задигал богатството – на тях той трябва да повърне ограбеното и да им прави добро. Сега с тях той трябва да се отнесе много добре. Ще кажете вие: „Защо той трябва да бъде господар?“ За да си оправи отношенията с ограбените слуги.
Второто положение: защо трябва да дойде слугата да слугува? Това не е само едно обяснение, но едно от обясненията, защо слугата трябва да дойде да слугува. Първото положение може да седи в това, че господарят, като намери всички онези, на които той е правил пакост в миналото, да каже: „Не знаете ли, че аз съм вашият господар – аз всичко мога да направя за вас.“ И те кажат: „Вярваме, ние сме опитали твоето господаруване, приемаме всичко.“ Но той стане слуга и каже: „Едно време аз господарувах на вас и спрях вашето развитие – тогава не изпълних волята Божия, но сега аз сам ставам слуга и искам да служа на вас, защото, ако аз не стана слуга да ви слугувам, не мога да изправя погрешките си. Едно време вие на мене слугувахте, сега аз ще ви бъда слуга, вие ще ми бъдете господари – вие ще ми заповядвате и каквото искате, аз ще го направя. Едно време аз заповядвах, вие слугувахте; сега аз ще ви направя господари – вие ще заповядвате, пък аз ще слугувам; каквото ми кажете, ще го направя.“ Ето новата философия. Или ще заповядвате, или ще ти заповядват. Втория път той ги произвежда всичките тях господари, казва им: „Искайте от мен -каквото искате, аз ще го направя.“
Сега другото положение, което спъва по някой път учениците, то е следното: когато някоя мома иска да се хареса на своя възлюбен – влюбила се е тя, но е грозничка. А въобще правилото е – момата трябва да бъде красива. Тази мома се чуди какво да направи – пръстени турга, лачени чепичета, модерно се облича, ще се маже с това, с онова; ще се усмихне, за да го привлече. Но това е само външната страна на живота. За любовта герданите и пръстените не съставляват един атрибут, нито едно качество на любовта. В дадения случай знанието, което човек може да има -това е един гердан. А че носиш един скъпоценен камък, какво от това? Ами че той може да струва няколко милиона лева – ти ходиш с пръстен, но гладен си. Този пръстен не може да те нахрани. Обаче в истинския живот онзи камък е скъпоценен в духовния свят, който може да стане на хляб и след като го изядеш, той пак стане малък и ти го носиш на пръста си. Изгладнееш – той пак се обърне на едно самунче. Тогава казвам: който носи такъв скъпоценен камък, той има живота в себе си. Това са скъпоценни камъни, които се превръщат на хляб и после пак стане на скъпоценен камък. Щом го носиш на пръста си, ти си слуга и господарят те носи – ти ще му слугуваш, След това ти ще го изядеш, ще станеш господар, после пак ще влезе на пръста ти и ти пак ще го пазиш. Казваш: „Радва ме този скъпоценен камък, той може да направи за мен това, което аз не мога да направя.“ Или той прави това, което на господаря не стига на ума как да направи. Този пръстен седи като една мощна сила за тебе. Та и затова Писанието казва: „Всеки ще има по едно камъче.“ Това е камъчето на живота – това подразбира Писанието. И дето Христос казва: „Зидете се като живи камъни.“
Та сега, вие сте дошли до първата фаза. Някои от вас аз ви харесвам – пръстените ви са намясто, на ръцете; камъните, всичко това е намясто. Много хубаво сте окичени. Всичко имате, само че пръстените ви още на хляб не стават. Друга някоя погрешка не намирам у вас. Чепичетата ви, всичко това е първокачествено, но тъй, както ви гледам от моето гледище, пръстените ви не могат да се превърнат на хляб. Щом те се превърнат, всичко ще стане. Сега, това е новото за днес. Тази е мисълта, тази е идеята, която трябва да бъде в ума ви и да я разбирате. И аз казвам: вие я разбирате, тя е толкова проста, но и толкова сложна; толкова обективна и толкова отвлечена, но това е една реалност в живота. Защото и Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето, и който ме яде – той има живота.“ Разбирайте сега. Седемдесет души от Неговите ученици не Го разбраха, казват: „Тази работа не е за нас“ – това е буквалното разбиране. А онези, които разбраха вътрешния смисъл, те станаха ученици и те съградиха това, което и сега се гради. Това се дължи на тяхната вяра [в] този живия хляб.
Сега като слезете долу, като се върнете в лагера, прочетете си тази глава. Този вятър, който сега духа, иска да ви каже да мислите. Под „вятър“ всякога се разбира „мисъл“. Той казва: „Трябва да бъдете много умни. Много малко мислите, трябва да мислите повече.“ И цяла нощ този вятър раздрусваше палатките ви, не ви остави да спите. Казва: „Станете да разрешите една от задачите си, със спане тази работа не става.“ Човек, след като разреши един въпрос, тогава той може да спи, колкото иска. Но до това време той трябва да мисли, да разрешава въпросите си. Затова сме сега тука, на планината. Почти сме разрешили един въпрос.
Сега както сме окичили нашия извор, той има цена, но защо? Защото има вода. Ако бяхме окичили този извор, а нямаше вода, той не би имал тази цена. И какво щеше да струва той? Ще ни се чудят хората на ума – как сме имали време да се бавим с такива украшения, като няма вода. А сега това, което дава смисъл на този извор – най-ценното на него, това е животът вътре – живата вода, която излиза. Тя осмисля всичките тия камъни наоколо. Та сега всичко, което правим, е на мястото си. Като дойде живата вода – тя е най-важната, тя е нужната; и ако я няма водата, всичките тези камъни стават като нещо старо – една стара сграда, и остават за едно възпоменание. И хората ще си вземат само за спомен от тези бели камъчета. Аз говоря за живота – не за обикновения живот, за обикновеното знание; обикновеното всеки го има. Вашите щерни са пълни с вода – дъждовна вода имате само; ще си извадите вода, ще се миете, ще пиете – но дъждовна е водата ви. После, и друго нещо има. Когато годината е дъждовна, работите ви вървят; но когато се случи четири-пет години да няма дъжд, тогава какво ще правите? И аз казвам: дошло е време сега – без щерни. Сега живите извори трябва да текат. Това е Божественото, което ние търсим; това е Божественото, за което ние говорим. И в истинския живот Божествените неща не остаряват. Там страдания няма и скърби няма, и сиромашия няма – нищо отрицателно няма там, и болест няма. Там всичко е положително, всички Божии блага са там. Там е положителният живот. Всичкото Божие величие се намира в този новия Божи живот.
И казва Христос: „Мир ви оставям.“ След като Му удариха толкова удари, значи пак може човек да бъде жив. Той даде едно доказателство, че човек може пак да оживее. Значи животът е по-силен и от смъртта. Смъртта не е в състояние да лиши човека от неговите атрибути на живот. Казвам: когато дойде новият живот, ти ще си погледнеш на раните и ще видиш извадените гвоздеи, ще сe поусмихнеш малко и ще се радваш, че си бил разпънат – минал си само покрай кръста и си добил новия живот; защото животът оттам излиза – от тия гвоздеи.
Някои хора много се оплакват, че нямат някоя дупка направена. Че устата не са ли една дупка? Какво лошо има, като през тях влиза хлябът? Че очите не са ли две отверстия? После, двете ноздри? Все трябва да се отворят каналите, през които да мине животът. Дяволът дошъл и казал, че човек трябва да мяза на една валчеста топка – отвсякъде да бъде запушена, без никакви дупчици, за да не го оберат; без прозорци да бъде – само там е спасението. А новият живот казва, че човек може да има хиляди дупки и пак да е жив. И мисля, седем милиона пори имаме – седем милиона прозорци има тялото. Всеки един прозорец е място, през което Божественият живот влиза. Всяка една пора на тялото, това е един прозорец. Седем милиона прозорци има тялото, които трябва да бъдат отворени. И представете си, ако вие съградите един палат със седем милиона прозорци и всяко едно стъкло на прозореца да струва по десет лева – колко ще струват всичките? И ако се счупят при едно земетресение, каква голяма катастрофа е това. Само че на тези прозорци стъклото е толкова гъвкаво, че никога не се чупи. Там е спасителното положение.
Сега заключението: човек ще бъде отворен отвсякъде за доброто и ще бъде затворен отвсякъде за злото. Това е философията на живота и ние търсим живота. Казах ви: отворени за доброто, отворени за любовта, за мъдростта, за истината; отвсякъде отворени – отгоре, отдолу, отстрани, отляво, отдясно – че като дойдат тези сили на доброто, да могат отвсякъде да влязат. А щом дойде до злото, всичките ви врати трябва да бъдат затворени. Вън да седи злото.
Та има два извода: или трябва да бръкнете с пръста си в раната да се убедите, или трябва да повярвате, без да проверявате. Тогава кое е единственото, с което ние се свързваме с реалността? Ще знаете: без вяра човек не може да се свърже с реалността, с вяра ще се свърже. И след като се свържете с Първото Начало, тогава можете да функционирате правилно в живота. И Писанието казва: „Без вяра не можеш да угодиш на Бога.“ Докато растението не се свърже със земята, то не може да черпи сили. И вие докато не се свържете с въздуха, слънцето и дъжда, и вие не можете да черпите сили. Ти не можеш да черпиш никаква светлина без тази връзка. Една връзка всякога трябва да съществува.
Та сега да дойдем до най-простата идея, първата идея: какво нещо е Бог? Може да се определи така: Този, Който е бил преди мене, преди аз да съм бил, Той е бил – това е Бог. После, въпросът: „Къде е Господ?“ Отговарям: там, където аз не съм бил. И най-после, трети въпрос: „Где ще Го намеря?“ Там, където всякога съм бил. Сега, това са новите положения. Какво е Бог? Там, където никога не си бил. Там, където всякога си бил. И Този, Който е бил преди тебе, това е Бог. Следователно, когато ви питат: „Кой е Бог?“ Първият, Който ни е събудил в живота; Този първият, Който ни е създал живота; Този, първият, Който е създал всичко заради нас – това е Бог. Ама ще кажете: „Аз не съм Го виждал.“ Това е твое положение. Отвори си очите и ще видиш истината. Измий си очите и ще видиш светлината и истината. Отвори ги, започни да мислиш право и веднага ще разбереш, че това е най-очевидната истина. Сега тази истина е скрита още, понеже вие носите противоречие в себе си – не сте се доизплатили още на вашите длъжници, че те като дойдат – на тях трябва да проповядвате новото учение. Сега вие трябва да идете в света, за да се види доколко сте разбрали истината. Ако тази истина можете да я предадете на хората, вие ще издържите изпита, ще минете в новия живот.
Сега как ще предадете тази истина, как ще докажете, че има Господ? Ще кажете: „Слушай, аз ще ти стана слуга, а ти ще ми бъдеш господар. Досега аз бях господар, а ти – слуга, учението беше без Господа. Сега, за да ти докажа, че аз съм влязъл в това учение, че аз повярвах в Бога – аз ще ти стана слуга, а ти ще ми бъдеш господар.“ Който е добър слуга, ще бъде и добър господар. Следователно всички слуги са верующи, а всички господари са безверници. Тогава ще знаете защо са господарите в света – за да има на кого да проповядваме и второ, за да имаме добри бъдещи слуги. Пък и слугите, и те трябва да излязат от господарите, за да станат добри слуги. А ако питате: „Защо ни са слугите?“ Защото от слугите излизат най-добрите господари. От господарите излизат най-добрите слуги, а от слугите излизат най-добрите господари. Затова са потребни и едните, и другите.
Сега вече разбрахте. Да свършим.
Четиридесет и седма лекция на Младежкия окултен клас,8 август 1930 г., петък, 6:10 ч. Елбур, второто езеро на Рила
