ТРИ НЕЩА СА ПОТРЕБНИ
5 ч. с. Приятно, свежо време. Изгрев.
Нарядът.
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитва на Царството.
12 гл. от Евангелието на Йоана, от 26 ст. до края.
В Начало бе Словото.
Всеки един от вас има своята задача. Всеки един живот има своята задача да се решава, Някои въпроси. По някой път схващанията, религиозните схващания на хората стават много еднообразни. И тогава верующият изгубва чувствуванието. Задачата на малкото дете е да расте и да порасне. Колко трябва да израстне то? Колкото е определено. Колко е ръста на малкото дете, и колко трябва да израстне? И в умствено поле, в умствено отношение определено е, до къде трябва да израстне. Един религиозен или духовен човек трябва да се развие. До къде трябва да достигне неговият ум? И неговото сърце, и то е определено. Умът трябва да се развива. И красотата не седи в неговите дрехи. Защото могат да облекат един мъртъв човек с най- хубавите дрехи, могат да облекат и живия. Но хубавите дрехи прилягат добре само на живия. На мъртвия човек те ще се загубят. Който и да е мъртъв човек, каквито и хубави дрехи да му турат, те ще се загубат. Нищо няма да излезе. И каквито украшения хубави да му се турат, и Тях ще изгуби. Той не може да ги запази. Нищо няма да остане на него. Та онова, което трябва да се постигне, е същественото. Кое е то? Детето трябва да расте. Човек казва, че той вярва в Бога. Вярва, но много относителна е нашата вяра. Когато човек дойде до големи изпитания в живота и той почва да се разколебава, дали това, в което той вярва е право. И даже и в Божествената правда, и там се разколебава. А всичко е определено. Сега разберете. Определено е, какво човек трябва да премине. Ти не можеш да избегнеш от своята съдба. И праведният и грешникът ще минат по един и същ път. Тогава вие питате: Каква ще бъде разликата тогава? Ето каква е разликата: Че праведният ще мине по пътя, и всичко ще си превърне за негово добро. Каквото му се случи, ще бъде за негово добро. А на грешника, каквото му се случи, ще стане за негово зло. Казвате сега: Какво ще спечелим ние, ако вървим по този път, като вярваме? Всичко ще се превърне за ваше добро! А какво ще стане, ако не вярваме? Всичко ще се превърне за ваше зло. Крайните резултати са това. Следователно, ние се стремим за крайния резултат. Ще видим, че онова, което ще ни се случи, ще бъде за наше добро. Че ако вие бяхте във времето на Христа, еврейският народ посрещна ли Го? Някой път вие се обезсърдчавате, че онова, което вие говорите на хората, не ви слушат, и не ви вярват. Не зная, че кому са вярвали хората до сега? Това не е една мярка, дали хората ще вярват във вас, но въпросът е, дали вие ще вярвате в онова, което казвате. И вие като проповядвате, и вие сами не вярвате в това. И вие се колебаете. Ако вие се колебаете в себе си, защо ще изискате, другите хора да се колебаят. Та силата ви ще седи в това и всички хора да се разколебаят, вие да се не колебаете! Че ако Слънцето залезне, и аз легна и съм тих и спокоен; другите се безпокоят, а аз вярвам, че Слънцето ще изгрее. И като изгрее Слънцето, другите хора казват: Ние се молихме и омилостивихме Бога. Аз вярвам, че онова което е направил Господ, то ще стане. Има един разумен вътрешен свет. Сега когато нашият живот малко се помрачи, дойдат облаците, вие се обезсърчавате. Е, кое е хубавото сега? Че хубостта на Небето става във всичките тия промени, които стават. Докато на някой умът му е тих и спокоен, небето е ясно, звездите се виждат. А някой път всичко е намръщено, тъмно, вятърът бучи, има ветрове, бури. Това е нашето неразбиране. Бурите носят голяма влага. ТЕ носят влагата. По някой път и в нашия живот дойде някоя буря, пречистване дойде. Дойде влага, дойде и дъжд. Сега онези които са облечени с хубави дрехи, и като ги завали дъжд, и се измокрят хубаво и изгуби се хубавата краска на дрехите им. ТЕ казват: Отидоха дрехите ни. Дрехата не се е развалила, но само малко се е изхабила краската, която дрехите имат, външната страна. Но казвам сега, кое е по-хубаво? Хубаво е по някой път, като се окваси, има една поговорка, която казва, че рибар, който не се окваси, риба не хваща. Все трябва да се омокри малко, и ако никак не се омокри рибата няма да излезе на брега. Ти ако не се измокриш то друг някой трябва да се измокри. И тия хора, които са писали
Свещената Книга, все са се измокрили. Нали са се измокрили. Вие чакате на готово рибата. Казвате: хубава риба е тази! Но нека ви пратят на морето и вие докато я хванете! Аз веднъж гледам по брега на Варна, като се приближавам, гледам двама рибари теглят една голяма мрежа, мисля, на 150 – 200 метра разстояние от морето, теглят я! Спрях се да видя това изкуство. Защо я теглят и какво? Наближават до брега, теглят мрежата, и гледам тия кефали, искаха да ги хванат, като дойдоха до края на мрежата, стиснаха добре мрежата, като влезне рибата там, не може да излезе. И като почнаха да изваждат рибата, почнаха и те като овци да се хвърлят навън. Онези псуват, а те се хвърлят и излизат навън. И едва изкараха 10 – тина. Казвам, и рибарите умни, и рибите умни. Те казват: А, в този конусообразен чувал не влизаме вътре! Като влезем, ще изгубим своята свобода. Казвам: По някой път и лошите хора в света си имат своята мрежа в морето. Пуснат я, и праведните често влизат вътре в тия конусообразни чували. Но като дойде до края, и изкочат навънка. Дойде някое изпитание, ти като рибата изкочи и пак в морето иди. Та казвам, при сегашните условия тъй както сте поставени, понеже е краят, вие държите краят на тази епоха, и каквото сте учили, кой каквото е учил, ще даде матура. Може матура на отделенията, може на прогимназията, на гимназията матура, или университетски изпит, но все таки ще се държи една матура, без, която не можеш да минеш. И колкото отиваш по-нагоре, тази матура става по трудна. Ако мислите, че в Царството Божие ще влезете много лесно. Някой път много лесно влизат ще цитират думите на разбойника, който каза на Христа: Господи, помени ме днес в Царството си! И казва ми Христос: Днес ще бъдеш ти с мен в рая. Но вие имайте пред вид, че този човек държа изпит с Христа заедно. Христос държа изпит, закован на кръста, този не го заковаха. Казват, че другите двама разбойници са били само превързани през краката и ръцете за кръста. Само Христос е бил закован. Но този човек е държал матура пред Христа. Единият беше страхливец от ляво, и каза: Такъв голям човек и силен, имаш и знание, слез от кръста, и спаси и нас, да повярваме в тебе. На него Христос с мълчание каза: Ти в този свят ще останеш. А онзи, той се обърна към Христа и каза: Имено ние страдаме за онова, което заслужаваме. А този Човек е праведен и страда! Защо говориш ти така? Помени ме, казва, Господи в Твоето Царство! Че този човек си държи матура. Умира човека. И на него казва Христос: Ти който си издържа матурата, с мен ще бъдеш. Аз и ти, двамата ще бъдем пред лицето на Господа в рая. Сега мнозина Цитират този стих. Но те трябва да го цитират и да се поставят на мястото на този умирающ разбойник, да се поставят напълно, че и той умира.
Тогава Толстой превежда един пример, един богат човек винаги отговарял на проповедника така, казва, не се пада на човека да дава много, то е много лесно – разбойникът и на кръста като беше, пак влезна в Царството Божие. Тогава се обърна онзи проповедник и каза на този богат: Онзи беше един умирающ разбойник, и умираше с Христа, а ти си един жив разбойник, който няма да влезнеш в Царството Божие. Та умирающите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не влизат. Ние казваме: А, разбойник е този. Не. Но имаше в него съзнание. После не се знае историята на този разбойник. Какъв разбойник беше той? Този разбойник има някаква връзка, той с онова, с Христа, което е станало. Но нас ни интересува онази велика Истина, която седи пред нас. Един ден този живот, който имаме сега ние, ще го напуснем. Тия условия на живота ще се сменат. Ние живеем в един живот, който е както на сцената. За няколко часа трае той. Едно представление трае 3, 4 часа някой път, и след туй се сменя, и пак хората отиват в друг живот. Този живот ще се смени, ние трябва да го изслушаме, представлението. Ти не съжелявай, че ще престане представлението но от онова, което представлението представя, извади поука от това. Актьори ще играят тази роль. Ти трябва да разбираш Истината, която се представя в живота. В този живот се представя една нова драма. И трябва да проучим съдържанието на тази драма.
Питате вие тогава: Защо е дошъл човек на света? За три неща е дошъл човек на света. Вие ги знаете тия работи, аз ви ги напомням: Да намери майка си, да намери баща си, и да намери брата си. Вие ще кажете: Ама сестрата? Сестрата е той самият. Че който търси, той е сестрата. Вие сте все сестри, които търсите. Сестри сте. Ще кажете, как така, ние сме мъже. Никакви мъже не сте. Ама ние сме жени. Никакви жени! Аз употребявам думата сестра, девица значи. Чистота. Ние сме онази чистота, която търси Истината. И само с тази чистота, човек може да намери майка си, и баща си, и като ги намери човек, тогава ще се създаде едно условие за неговото развитие, и едва тогава той ще разбере. Ти като намериш майка си, ще се пробуди в тебе съзнанието.
Сега казваш Някои хора се обезсърчават, и казват: Няма кого да обичат. Че кого ще обичаш най-първо. Най-първо ще обичаш баща си, на Земята казано, и най-после ще обичаш брата си. Че това е великият закон, който е поставил Моисей: Че трябва да възлюбиш Господа. Това подразбира онзи, който е роденият от Бога. Този е същият закон на родените от Бога. Нали търсим Онзи, Господ, Който ни е родил, нашето съзнание. Че ти на Земята ще ти е приятно, каквато и служба да имаш, да вършиш. Дали тази служба е ниска или висока, пред тебе има една свещена идея. Майка ти седи в твоя ум. И тогава има какво да обичаш, има и кой да те обича. И тогаз работата лесно се върши. И като живееш леко, и като умираш Навсякъде е леко. При Любовта и животът има смисъл, и смъртта има смисъл. А при безлюбието, дето Любовта я няма и животът няма смисъл и смъртта няма смисъл. За да се осмислят нещата, непременно трябва да имаш Любовта. Тя е майката. Тъй реално да чувствуваш Навсякъде присъствието на майка си. Че за Бога каквото и да стане, окото ти да не мръдва. Че ако вие имате тази Любов може да минете през най-големите опасности и нищо няма да ви стане. Та с ония тримата млади момци, които хвърлиха в пещта, какво стана? Разхождаха се, и шалварите, и чорапите им, и обущата им, всичко това беше на здраво, и извадиха ги навънка непокътнати. А които ги хвърлиха вътре, те пострадаха, а тези само се разхождаха в пещта. И Данаил, като го хвърлиха в ямата при лъвовете, какво стана? Нищо. Има художници, които представят, че той си тури ръцете на лъвовете, и те приемат.
Та казвам: В сегашния век всички трябва да се отличавате с една непоколебима вяра! И онзи, който има вяра, в него Любовта се проявява. Онзи, който има вярата, в него надеждата се проявява; Любовта, който има, вярата се проявява. А в него, който има вярата, надеждата се проявява; а който има надеждата, живота се проявява. Не може да се прояви вашата вяра без Любов. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата; а надеждата е майка на живота. А самият живот е туй, което ние обичаме. Сега това са ред думи. Без Любов тия думи нямат съдържание. Аз разбирам под „Любов", когато едно семе хвърлено в нивата почва да израства, и вие виждате неговите краски какви са. И благата, които то съдържа. Но ако нямате Любов, посято семето на камениста почва. То няма да израстне, и няма да даде никакъв плод. Та не е в сухата вяра. И туй вярване е суха вяра. Във вярата винаги се подразбира следното: Срещнеш едно голямо противоречие но по какво се познава човекът на вярата? На един учен математик дайте му една трудна задача, и той ще я реши. По какво се познава един силен човек? Най-силните товари му се дават на него. Големите чували се дават на силните. По големите чували се познава силния човек. Вие преди да сте дигнали чувала, ще кажете: Аз имам вяра. Но вие нямате вяра. Я дигни чувала. Аз от чувалите ще разбера, от мъчнотиите, които вие претърпявате, ще разбера, до колко вие сте силен човек. И не само аз ще разбера, но и аз като минавам през мъчнотии, и вие като минавате през мъчнотии, ще познаем, колко сме силни.
Мен ми разправяше един български полковник, като бил на Солунския фронт. Един генерал по-сръчен насърдчавал войниците. Казва: Напред войници! По едно време почнаха да ни обстрелват англичаните, и мен почнаха да ми треперат дрехите и челюстите, казва полковника. И казвам; Г-н генерал, как сте? Но на генерала и на него му треперат челюстите, но казва: Г-н полковник, много добре! Какво добре? Гранатите пукат! По едно време и двамата се скрихме. И ако не бяхме се скрили, и полковника и генерала отидоха! Не. Генералът не трябва да се крие, и полковникът не трябва да се крие. Щом се криеш, в тебе твоята вяра е слаба и твоята надежда е слаба. Не че е лошо човек да се скрива, но ако всичкият живот седи в криенето, е една игра. Ще се скриеш, докато те намерят. А като те намерят, какво ще правиш тогава? Щом те намерят, тогава почва другата задача. Туй, което хората правят, някой път онези в училището. Пък учителят като влезне, тези гимназиалните ученици, учителят ги поглежда, и по движението на учениците той ги знае. И гледа някой ученик, той горкия се свива да не го изпита учителят тогава, а той извади тевтерчето си, и каже: Я ти там! Няма да намери някой, който знае, а ще намери вас, някой, който не знае. А той ще каже: Днес ли трябваше да ме намериш мене, аз вчера си знаех урока, не можеше ли вчера да ме дигне, а днес. Та бележката ми да е такава. Не търси той от даровитите ученици. Даровитият ученик всякога трябва да бъде готов.
Всичките изпити в живота трябва да се издържат. Ще кажеш, като плачеш? Ако плачеш, плачи на свят, както се плаче; че Някои от вас, вие не знаете да плачете. Разправяше ми една ученичка от Софийската гимназия; тя не си знае урока, иска малко да заблуди учителя си, та казва: Няма сълзи та почнах да си мажа очите с плюнка, да види учителя, че съм плакала. Е, втори път, казва учителя, като си научиш урока, ще те вдигна. Много очи има намазани с плюнка. В духовния свят плюнките не помагат. Плюнката помага но при яденето. Да, ако не намажеш онази храна, която ти дъвчеш, ще ти бъде зле на стомаха. Ако намажеш хубаво тогаз добре. Ще намажеш очите си с плюнката на очите. ТЕ сълзите са плюнката на очите. И ако плачеш, плачи на свет. Тези сълзи имат значение. После, музикално плачи. Аз съм слушал мнозина като плачат, пък не знаят как да плачат. И тогава ми разправя един наш приятел. Той беше Петко Гумнеров. Отивам, казва, на едно място, пък викнало, креснало детето, не може да млъкне. Бащата го утешава, майката го утешава, плаче то плаче! Няколко часа плаче какво да правим? Той казва: Оставете на мен сега. Влиза Петко при това дете, гледа го, то турило ръцете, и плаче. Петко и той си турга ръцете на очите и той плаче. Това дете плаче, и той реве. И по едно време детето казва: Бе, много плачеш! Биха ли те тебе? И спира се тогава да плаче. Та казвам сега, то вижда себе си. На това дете му обръща вниманието, като слуша, че онзи плаче; почва детето да мисли, казва: Аз зная, защо плача, а този коскоджа мъж човек защо плаче? Този възрастен човек какво има да плаче? Та работата е там това дете в плачът намира една утеха. То е едно състояние смяна на чувствата. Когато човек минава от едно сухо състояние в едно влажно състояние, от една коравина, от една неразбранщина в живота, плачът ще дойде като едно последствие. Като поплаче човек ще стане по-мек. Като не плаче човек, казват: Корав. Да престанат сълзите. Не. Сълзите са за човека едно благословение. И не съжалявайте вие, че плачете. Защото при всеки един плач, се мият вашите очи. И вие ще виждате по-ясно. Ама не да плачеш няколко часа. Разбирам един плач от една минута, от две минути, от пет минути, от 2-3 сълзи да потекат от очите, туй разбирам. А Целият ден да плачеш. Това няма смисъл. Щом се омият хубаво очите ти, прозорците ти, щом съзнанието ти е просветлено, плачът вече е постигнал своята цел Та казвам, вие не утешавайте в този случай. Поне не утешавайте. Например Петко не му казва на детето: Не плачи, не безпокой баща си и майка си, че то е срамота! И той почва, и той като него да плаче. Ти като влезеш при един скърбен човек, не отивай да го утешаваш, ами викни и ти да плачеш заедно с него. Той за каквото плаче, и ти като него викни с него заедно.
Та законът е следующият. Когато се изучава характера на Христа, не да се спрем върху туй, някой път може да разсъждаваме: Нямал ли е Христос сили? Защо е трябвало Той да вземе участие в тази скърб? Ти, казва, готов ли си да страдаш? Тъй само не минава, и мен ако ме заковат така на кръста, то ще има страдания! Не мислете, че няма да ви заковат. Най-малко един път в живота ви ще ви заковат. И все трябва да има един, който да ви снеме от кръста. И ако мислите, че няма да ви заковат, вие още не познавате тази опитност. И тогава сте забравили вашата опитност. Туй не трябва да ви плаши. Христос се моли за онова положение: Ако е възможно да мине тази чаша, ако не – да бъде Твоята Воля! Някои неща могат да минат, но Някои няма да минат. И има ли Христос да съжалява, че Той едно време е страдал. Той ни най-малко не е страдал. Христос след своите страдания казва, до тогава нямаше вяра в Него, но след като мина през тази опитност, казва: Сега ми се даде всяка власт на Небето и на Земята. Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И тази власт ще бъде и с вас.
Та аз обичам някой път да видя, които плачат. Има защо да плачат. Според мен за какво трябва да плачете? Че са го били? Не. Всяка вечер като се върне човек, да плаче, че не е направил едно добро. Не да плаче, че е направил една погрешка. За туй ни най-малко не трябва да плаче. Но да плаче, че не е направил едно добро. Че е изгубил едно условие. И като плаче, той ще поправи своята погрешка. Ти не съжалявай, че си направил една погрешка. Съжалявай, че не си направил едно добро. Ти не съжалявай, че омразата е дошла при тебе. Но съжалявай, че не си проявил Любовта. Ти не съжалявай, че си станал безверник, но съжалявай, че не си проявил вярата.
Положителното дръж. Защото животът е един голям изпит. Защото онзи, когото ти любиш, той ще те изпита. Мислите ли че един учител, който люби своите ученици, които не ги изпитва, че той е спечелил нещо? В изпита ученикът придобива нещо. Учителят ще дигне някой път някой ученик, ако не знае, нищо няма да му каже, и бележка няма да му тури. Но при всяко дигане, се образува една връзка. Образува се една вътрешна връзка между Бога и нас при всяко изпитание, което ние минаваме. Всяко изпитание е връзка. Това са връзки. Без изпитания не може да има връзки между нас и Бога. Нямаме тогава връзка. Следователно, големите изпитания, това са вътрешни връзки, които ни свързват. И ние уякваме. И тогава Любовта на Бога ще се прояви. Защото, при големите мъчнотии, ако ние не можем да издържим? В нас има някой, който може да издържи. Че Христос беше с Петър, Той знаеше, че Петър ще бъде поставен на един изпит, и няма да може да си издържи изпита. Христос едновременно държа с Петър своя изпит. Христос държеше матура, и след туй Петър го скъсаха. Тъй като го хванаха с един въпрос казаха му: И ти си Негов ученик. Не, не съм. Никак не познавам Този човек! То е матурата! И Христос му каза: Петре, ти миналата нощ ми казваше: Няма да се отрека, ако и всички да се отрекат от Тебе, то аз, Петър няма да се отрека! И като го погледна Христос, дойде му на ума, и стана му ясно на Петра. И излезна от вънка и плака! И Петър казва: Не можах да проявя Любовта си. Какъв страхливец съм аз! Питам, от там кат е излязъл Петър, къде е отишъл? Понеже Петър значи, камък. Къде отиват камъните? Апостол Петър, който е камък на христианската църква, той показваше, какви бели ще има той, на главата му ще дойдат. Той на крайъгълен камък ще стане. Че ще спорят с него, в коя църква трябва да бъдат верни? Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви. И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? ТЕ питат, ти в църквата вярваш ли? Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в папата вярваш ли? И като идеш в евангелската църква, не питат: Вярваш ли в Христа, но в Евангелието вярваш ли? Значи, днес едни вярват в църквата, Други в папата, а трети в Евангелието. А къде е Христос? Той е Петър, който се отрече. И като го погледна Христос, казва: Та вие нали сте онзи папите. Та Петър трябва сега да учи всички тия хора.
Сега да се върнем, тези са минали неща. Не искам да ви навеждам на Някои неща, които може да ви съблазнят. Запример аз не поддържам онова възпитание: Казват на детето, няма да крадеш! Че аз го турям тогава в пътя на кражбата. Аз ще остава детето в градината, нека да се прояви, да краде. Няма да му кажа: Да не краде. Това е, което Бог направи на Адам, тури го в градината, и го остави да краде. И го остави да види, дали ще краде? Опита го Господ. Та казвам, ще му кажеш: Туй няма да правиш, и ще видиш, докъде е достигнало. И на вас казвам сега, ако малките страдания не можете да носите, какво ще стане с големите като дойдат? Та помнете малките страдания са предвестници на големите, които ще дойдат. И вие казвате: Ела зло, че без тебе по-зло. Малките страдания са предвестници на големите страдания. А големите страдания са предвестници на малките блага. А малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който ще минете. Този е истинският път. Ако искате да знаете. Ако искате да знаете във вашия живот растете ли вие или не? /Учителят затваря Библията/.
Ако ни постават сега на един изпит, на онзи изпит, за който се говори в Евангелието: Да се отрече човек от себе си, от всичко да се отрече по всичките правила, знаете ли, колко мъчно може да се издържи на изпита? В къщи може да бъдеш и да не бъдеш най-възлюбленият. Ако в къщи всички нямат доверие в тебе, ако онова, което говориш на хората, не вярват в него, ако трудът ти не е оценен, ако твоите мисли не се оценяват, ако чувствата ти не се оценяват, ако работата ти не се оценява, знаете ли колко мъчно се живее? Какво трябва да правиш тогава Какво трябва да прави сиромахът за да се подобри неговия живот?
Три неща са потребни. Най-първо човек трябва да стане богат, и хората ще изменят своето отношение към него. На второто място, сиромахът да стане добър; на трето място, сиромахът да стане умен. Ти щом си сиромах, три неща ти трябват. Богатство, доброта и знание, умение, знание е туй.
Е, какво трябва сега на богатия? Щом си богат, на богатия трябва Любов, трябва вяра, трябва Надежда. Това е естествено положение. На сиромаха му трябва Богатство, Доброта и Знание, Умение, а на богатия му трябва Любов, Вяра и Надежда. И сега казвам на онези от вас, които сте сиромаси, не ви зная, какви сте богати или сиромаси? Но ви казвам, който е сиромах, трябва му богатство, трябва му доброта, трябва му знание! Онези от вас, които сте богати, буржоа, трябва ви Любов, трябва ви вяра, трябва ви Надежда. Вземете думите богат си, буржоа, пролетарий или сиромах, то е едно криво разбиране. При ония положения, при които ние се намираме, сиромашията нищо не разрешава, ако ги нямаш тия неща; и богатството без Любов, без вяра, без Надежда, и то нищо не разрешава. А сиромахът щом има тия качества, които аз турям, – богатство, доброта и умение, тогава сиромасите хора са на място.
И казвам сега, всички се съюзете с Христа, и вървете по Неговия път. Не че не вървите, вие вървите, но се колебаете. У всинца ви има едно колебание вътрешно. При мен идват Някои, казват: Не искам да умра! Казвам, защо не искаш да умреш? Е, не съм готов. След 10 години, този го гледам, той пак казва: Не искам да умра! Защо? Пак не е готов. Някои след 20 години ги срещам, пак не са готови да умрат. Наближи той 80, 85 години, пак казва: Не съм готов, иска ми се да поживея още. Казвам: На 85 години сте. Ти следваш в училище, и не си готов да излезеш из училището на вънка. И вече крайният предел е до 120 години. След 120 години има изключение. При всички изключения, след 120 години всеки трябва да напусне това училище. И като напуснеш едно училище, ще влезнеш в друго училище. Или работата ти е една вътрешна смяна. Защото трябва да се смени състоянието. В обикновения живот, ние тук изгубваме смисъла на живота. И в обикновената Любов човек изгубва смисъла; и в обикновената вяра, Надежда и във всички обикновени неща, човек изгубва смисъла на живота. И трябва да влезем в необикновеното, или в това, което само по себе си не се изменя. Или аз наричам необикновеното, това е великото, и промените, които стават там, то не се изменя. То е туй, което носи в себе си всичките блага. Като казвам, че Бог е Благ, подразбирам, че Бог има всичко онова, от което ние се нуждаем. И няма нищо, което да изменя Неговото Естество!
Сега онази опитност, имате вече една набрана опитност богата; имате достатъчно знание, имате и достатъчно добродетели. Остава сега само закона на проявлението, да се проявите! Единственото, което не знаете, вие още не знаете, как да се проявите. Аз някой път забелязвам, някоя мома иска да се прояви, дошло е времето да прояви Любовта, а не знае, как да се облече. Три, четири рокли е направила майката. Някои имат само една рокля, а тя има 3 – 4 рокли, та облече тя едната, другата, третата, и не знае, с коя ще се хареса. Аз ако съм една мома, най-първо ако искам да се харесам, ще се облека в една дреха с зелен цвят. Ако не ме харесат, ще се облека втората рокля с жълт, златист цвят. Ако и тъй не ме харесат, ще се облека със син цвят, ясно син. И най-после ще се облека с белия цвят. И ако и тогава не ме хареса: Е, какво ще стане? Ще му запаля чергата. И според мен, щом кажат, че му е запалена чергата, той вече нито зеления цвят е харесал, нито жълтия, нито синия нито белия, тогава чергата гори!
Четири начини има, по които ние може да се проявим. И като дойде горенето и то си има място! И като се запали чергата ти, тогава всичките ония правила на миналото, трябва да се изгорят! Има неща външни, които не зависят от нас. Но в нас има едно вътрешно недоволство. Всеки в себе си има едно вътрешно недоволство. Някой път каквото и да направиш и във вярата си, и в Любовта си, все усещаш, има нещо, което те гложди. Много малко е то, както в очите като влезне нещо, и насълзят се очите, че си недоволен. Е, то е, което трябва да се премахне сега. Да знаеш, как да се проявиш. Зеленият цвят, ще кажеш на света, че богатство трябва. Жълтият цвят, ще кажеш, умен трябва да бъдеш. Синият цвят, значи, Истината ще обичаш. А белият цвят, че трябва да ходиш в чистотата и да я носиш. И тогава ще му запалиш чергата, че да гори! И ако при всички тия цветове, не ме обича, ще му запаля чергата, за да гори. И ако ме попита моя възлюбен, защо ми запали чергата? Ще му кажа: За да станеш богат! Защо ми запали чергата? За да станеш умен, за да обикнеш доброто. Защо ми запали чергата? За да станеш чист! И тогава тури коритото, и пери! Най-първо ще започнете с тия 4 работи. И Христос казва най-после, понеже не Го разбраха, огън дойдох да запаля. Ако този огън се запали? Какво иска да каже? Да запали чергата! И ако огънят дойде, ще Го разберат! И всичките хора сега горят! Защо? За да станат богати, умни, добри, истинолюбиви, да станат чисти. Затова нека мине Светът през страдания, и да придобие тия Добродетели. И няма какво да го съжалявате. Ама да се изпълни Волята Божия, и със света и с нас. И да влезем в Царството Божие, и да живеем с Господа заедно !
/Амин/
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/
6. 15 ч. с.
На поляната упражненията.
13-то Неделно Утринно Слово, държано на 28. 02. 1937г.
