ТРИ СТЕПЕНИ В ХРИСТИЯНСТВОТО
(ТРИТЕ ОБЯЗАНОСТИ НА ЧОВЕКА. ДВЕТЕ КАТЕГОРИИ. ЕКЗАМЕНЪТ. БЕЛЕЖКИТЕ)
Размишление –15 минути
Единадесета глава от „Книга на Еклисиаста“
По някой път е мъчно човек да излезе от обикновеното на живота. Всичкото нещастие е, когато хората са попаднали в едно обикновено положение. Ако човек падне в един кладенец така дълбок, то е обикновено. Ще седиш вътре. Обикновените работи заробват човека в света. Тогава обикновено е дошъл. Е, родил си се, безизходно положение, къде ще отидеш? Обезсърчиш се, сърдиш се, плачеш, ходиш насам–нататък. Къде ще отидеш вънка от земята? Казваш: „Дотегна ми.“ Ни пет пари не дават за тебе. Ще плачеш на баща си, на майка си, но и те плачат. Тогава кой на кого ще плаче и кой на кого ще помага? И всичките сега на земята са болни. А болните искат, всеки търси отнякъде помощ.
Това е сегашното положение. Ще оправят, ще закърпят, и работите все си остават такива, каквито са били. Болния ще го утешава лекарят, ще му даде цяр, ще оздравее, докато най-после съвършено оздравее. И сиромаха все го утешават, че ще забогатее, докато най-после съвършено забогатее. И всички ще го утешават, че ще забогатее. И учения ще го утешат, че ще стане по-учен и най-после и той загуби всичко, което е имал. Сега така е за обикновения човек, обикновеното положение.
А животът седи в онова необикновеното. Човек трябва да се мести. Той никога не може да седи на едно и също място. Ти, какъвто си бил в младини, в старини няма да бъдеш такъв. Ако на младини си бил ревлив, в старини ще бъдеш обратното, друго ще те занимава тогава. В младини ще се занимаваш с дребни работи, казваш: „Тия са неща съществени.“ В старини ще те занимават други работи. Ти не можеш да кажеш кое е същественото.
Сега мнозина са ме питали кое е същественото в живота. Да напуснеш обикновения живот. Има едно обикновено верую. Сега обикновените работи се повтарят. Всеки ден хората повтарят едно и също нещо. Тъй както болният, да кажем, боли го коляното, той постоянно говори все за коляното си. Де как иде, все за коляното приказва. Че не могъл да спи, та туй-онуй, постоянно все за него приказва. Аз питам, коляното само по себе си усеща ли тази болка? Не. Той усеща. Той говори, че коляното го боляло. Пък не го боли коляното. Коляното ни пет пари не дава, а той говори за него. Сега какво представя коляното в живота? Какво представя лакътят, какво представят очите? Вънка от това очите са един орган за гледане. Но очите имат и друг смисъл. Устата са един орган за ядене, но устата представя и нещо друго. Животното разбира устата само за ядене и е място, дето трябва да влезе храната, но устата е и един орган, дето трябва нещо да излезе от тях. Това са цели области, дето може човешката душа да се изучава, който знае как да чете. Посинеят устата ти – показват, че ти не си здрав. Потъмнеят очите ти – показват, че има нещо нездравословно в очите ти. Избистрят се – показват, че си в здравословно състояние. Потъмнеят устните ти, посинеят или пожълтеят и т.н. Някои обичате да носите жълтия цвят, но щом дойде жълтият цвят на устата ви, не го харесвате. Защо? Жълтият цвят е съвсем за друго място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. Ако туриш една буква не на мястото й, ти ще образуваш съвсем друг смисъл. Ако не знаеш как да поставиш буквите, азбуката, която хората имат, ти можеш да създадеш едно голямо зло. Сега къде е кривото писане? То в английския има някои думи, ако туриш „т“ или „д“ на края на думата, ти ще измениш съвсем смисъла и цялото съдържание на думата.
Сега седите и мислите как трябва да се служи на Бога. То е всичкият живот. Какво подразбират под служене на Бога? Човек, за да разбере служенето на Бога, той трябва да започне да разбира думата „служене“ от обикновеното към необикновеното. Майката служи на едно дете, отглежда го, но след като стане това дете възрастно, израсне, тя вече няма какво да полага грижи повече за неговото отглеждане. Ученикът трябва да служи на книгите си, да ходи на училище. Слугуването разбира – трябва да се извърши някаква работа. И казва някой път човек: „Мен ми дотегна вече да уча.“ Ученето за кого е? Онзи, който се учи, учението е за него.
Сега допуснете, че във вас се зароди една идея, искате да проникнете във вътрешния смисъл на светлината. Какво нещо е светлината? То е много отвлечен въпрос, какъв е вътрешният смисъл на светлината. Най-първо ще изучаваш външния смисъл на светлината, слънчевата светлина. Отваряш книгата, ако можеш да четеш, тази светлина има смисъл за тебе. Отваряш очите си, ако може тази светлина да те води в правия път. Това е външният смисъл на светлината. Сега какъв е вътрешният смисъл на светлината? Този въпрос остава непонятен. Ученият ще каже какво е устройството на светлината. Светлината няма никакво устройство. Тя си има свое такси. Учените хора показват с какво такси пътува светлината. С много таксита пътува светлината. Но таксито е едно нещо, а онзи, който язди върху светлината, е съвсем друго нещо. Онзи обикновеният човек казва – светлината има толкова билиона трептения. Той е учен човек. Но питам, ако светлината не влиза?
Но човек трябва да има очи. И човек може да има очи, и пак да не разбира. Да кажем, сутрин се успивате, слънцето е изгряло. Очи имате, но вашите очи не ви служат. Има нещо друго в човека, което работи чрез очите, чрез устата. Та най-първо вие не можете да се освободите от обикновеното в живота. И голямо изкуство е човек да се освободи. Запример говори се някой път, че човек трябва да се отрече от себе си. Е, как ще се отречеш? Кажете ми. Къде е смисълът и как ще се отречеш? Може ли черният негър да се отрече от своята чернота? Учените хора сега се мъчат да го освободят от чернотата, но не са успели донякъде някой черен да стане бял. Ти си чер, искаш да станеш бял. Но не можеш да се отречеш от чернотата си. Значи няма знание човек. Сега някой ще каже: „Какъв е произходът на черното същество в природата?“ Чернотата съществува в природата. Казвате черни светлини. Когато някой ваш близък умре, вие тургате черни дрехи. Когато някой човек ви обича, вие тургате светли дрехи. В старини, виждаш всичките стари хора турили черни дрехи. Може някой да пита защо. То е един обикновен факт – този човек обича черното. На младите се сърдят някой път, че носели много светли дрехи. Пък защо да се не сърдим на старите, че носят много тъмни дрехи. Ако идете в Америка, ще видите, всички проповедници са с черни фракове. Едно време беше на мода черни връзки, за да изпъкне бялата риза. Мода е това. Нито един от вас не трябва да бъде доволен. Казвате: „Бъди доволен.“ В дадения случай бъди доволен от твоето разбиране, което имаш за момента. Но не оставай там, понеже няма да прогресираш. Обикновеното е положението, в което ти се намираш. Почиваш някъде. Ако ти искаш дълго време да почиваш, твоят път ще остане неизходен. Обикновеното е почивката. Необикновеното е ходенето. И всички се оплаквате от многото ходене. Вие живеете в една съвременна кооперация. Може на ден десет пъти да излезете, да се качите горе и да слезете долу. Мислите ли, че сте ходили много? Десет, петнайсет години вие измервате тия стъпала – може четирийсет, петдесет или повече стъпала. Качвате се горе и слизате, и пак се качвате. Питам, какво означава първото стъпало? Едно стъпало по-близо от долу на горе. Имате едно стъпало по-близо до етажа ви. А второто стъпало? Още по- близо. А последното какво означава? Хубаво. Отгоре започвате. Едно стъпало по-близо додолу. Второто стъпало? Две стъпала по-близо додолу. Представете си, че образуваш цяла една наука по това. Казваш, две стъпала от горе на долу или от долу на горе. Три стъпала, четири, пет. Е, пет стъпала от горе на долу или от долу на горе. За себе си можеш да знаеш, като кажеш десет стъпала, знаеш, че си се качил по-близо догоре. Като кажеш надолу, значи слизаш.
Питам, като си се учил да се качваш горе, какво си се научил? И тогава си задаваш въпроса, като ида в онзи свят, ще има ли такова качване от долу на горе. Ще има, разбира се. Сега сте в долния етаж на горния свят. Земята е долният етаж, но има още други етажи под земята. Вие почти сте в първия етаж на небето. А първите етажи на земята са много светли. И вторият, и третият етаж. Горните етажи не са така. Първият етаж е тук, на земята. Само че тази кооперация, този и онзи свят, жителите минават от един свят в друг с много официални форми. Ти не можеш да идеш от един етаж в друг със същия костюм, с който си. Обикновено фрак трябва да си туриш. Когато някой човек умре от този свят, те го облекат много добре. Но след като го заровят, като минава в другия етаж, митничарите вземат всичките дрехи и като влезе във втория етаж, те го облекат с нов костюм.
Сега това са ред разсъждения. Аз разсъждавам, а вие нищо не разбирате от това. И не може да ме разберете, защото, ако речете да разберете, след като ви снемат туй, което имате, казвате: „Какво ще остане от нас?“ Да дойдем малко в живота, да се разсъждава безлично, е хубаво. Човек трябва да бъде такъв, какъвто си е. Ако мисли така той като Петко Стоянов Драганов, той ще падне в много голямо заблуждение. Питам сега, Петко Стоянов Драганов ако е професор, ще държи двеста лекции в живота си, и тогава ще замине за другия свят. Но ако Петко Иванов е слуга при един господар, той ще иде за другия свят и ще се похвали, че е носил четири–пет хиляди кофи вода е пренесъл на господаря си. Ако Петко Стоянов е един свещеник, ще се похвали, че толкова хиляди кадилници е запалил и принасял толкова молитви на Бога. Туй все за Петко Стоянов Иванов.
Питам, свещеникът като принася своите молитви, принася ли молитвите си от кадилниците си. И ти се молиш за някого. Сега положително ние казваме: „Помоли се заради мене.“ Вярно е, но кои са признаците, че след като се помолиш, молитвата ще бъде послушана? Трябва да има признаци. Ще започнеш от обективния свят. Какви са признаците, след като си се наял? Гладен си, нещо те безпокои отвътре, но след като се наядеш, туй безпокойство изчезва. Значи изчезването на безпокойството показва, че гладът си е заминал. Имаш голяма болест. Безпокоиш се. Кои са признаците, че болестта си е заминала? Ако безпокойството изчезне, това показва, че болестта е заминала. Ако безпокойството не е изчезнало, болестта не си е заминала. Кои са признаците, че ти си станал по-добър човек? Защото човек трябва да стане по-добър. Не добър. Той трябва да се усъвършенства. Има нещо в него, което трябва да се пречисти съвършено. Човек засега не е пречистен. Неговите мисли и желания, нечисти са желанията и мислите му. Има много работи, които той трябва да усъвършенства. Или във вашия език, дадено ви е жито или ориз да варите. Но това жито трябва зрънце по зрънце да се прегледа, има черна пръст, камъчета. Житото най- първо трябва да се прегледа, да се изчисти, и тогава го варят. Значи чисто е житото. И у човек има много мисли, които нищо не струват. Седиш и питаш. Сега някой седи и пита, казва: „Аз съм много добър човек.“ Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Добрият човек е изчистено жито, измил го и го огрухал, добър човек е. А онзи, който не е мил житото си, не го е чистил, а тъй, както си е, го е сварил, той е лош човек.
Като вземете сега тази глава, има нещо сварено от Соломона. Може да го похвалим, че за някои неща Соломон е имал по-прави възгледи, отколкото някои от вас, от вашите възгледи, които имате. Соломон главата му е много патила. Каквото и да се каже, след неговата смърт неговото царство се разделя. Да. И синът му, който дойде подир него, ни най-малко не мязате на баща си. И ако проследите цялата история – раждането на Соломона, той се роди от една жена, която жена беше на другиго. Ще прочетете, за да извадите поука за себе си. Вие седите и разсъждавате. Всяка ваша мисъл или всяко ваше чувство, или постъпка, тя се ражда у вас. Мисълта се ражда, чувството се ражда и постъпката, и тя се ражда. Ако вие не разбирате този закон на раждане, всяка една мисъл във вас, тя си има свой баща и своя майка. И каквато е майката, такава ще бъде и мисълта. И вие не можете да се избавите от последствията.
Сега вие може да кажете: „Защо Давид постъпи така?“ Не е въпросът там. И Соломон така постъпи. Питам, вие по-умни ли сте сега от Соломона? Или сте като него? Сега вие не мислете, че мен ме интересува аз го задавам като въпрос, вие ще си носите последствията. Всеки един човек ще си носи последствията за онова, което той е създал, за онова, което той е родил. Ти не можеш да се освободиш от една своя мисъл, от едно свое желание. Ако разбираш закона, те могат да се молят колкото искат, и ти можеш да искаш, но има нещо, което в живота трябва да се измени.
За християнството казват: да вървим по Христовия път. Но има три степени на християнството. Най-първото в християнството е да вярваме в Бога. Второто положение – да обичаме Бога. А третото – да вършим волята Божия. Първо, вяра в Бога, най-долното, после – да обичаш Господа, а най-после – да служиш съзнателно на Бога. Ти разбираш туй служене, казваме – всеки може да служи, да върши Волята Божия. Не. Трябва да съзнаваш, да гледаш на целия живот, тъй както Бог гледа. И всичко онова, което ти вършиш на земята, всеки момент да е богоугоден. Това разбира служене. Ако онова, което мисля, чувствам и върша в даден случай, не е благоугодно на Бога, това не е вършене волята Божия. Второто положение. Ти казваш, че обичаш Господа. Хубаво. Щом обичаш Бога, трябва да обичаш всичко онова, което той е направил. То е първото положение. Казваш, трябва да вярваш в Бога. Щом вярваш в Господ, ти трябва да вярваш във всичко онова, което той е направил. Ти вярваш в Бога, а не вярваш в себе си. Не вярваш в баща си, в майка си, не вярваш в приятелите си. Не вярваш. Защо? Ти обичаш Бога, но не обичаш противоречията. Ти искаш да служиш на Бога. Служиш на Бога, но не служиш на другите хора.
Сега изводите. Понеже аз ги вземам, може да четете богословските тълкувания. Първото – вярата, второто – обичта, третото – служенето на Бога. Във вярата, ти можеш да вярваш в Бога, без да вярваш в другите. Второто положение – ти можеш да обичаш Бога, без да обичаш другите. И третото положение – ти можеш да служиш на Бога, без да служиш на другите хора. И обратното – не можеш да вярваш в другите, без да вярваш в Бога. Не можеш да обичаш другите, без да обичаш Бога. Не можеш да служиш на другите, без да служиш на Бога. И туй е отделен свят. Едни, които вярват в света, обичат света и служат на света. И другите, които вярват в Бога, обичат Бога и служат на Бога. Така са наредени двете категории.
Аз имам един пример. Една македонка, която беше свършила този американски колеж, оженила се за един доста виден търговец македонец. Но човекът – с особен характер. Напълно религиозен, чете Библията. Като се касае за нещо, разправя цялата история. Тя на мен ми разправя: „Мен ми дотегна да живея с един религиозен човек. Втори път, ако има прераждане, искам да се оженя за един човек, който не е религиозен, да видя как се живее тогава. От този, аман от него, религиозен. Речеш нещо, отвори Библията. И този, праведният – тя ми разправя за мъжа си – един ден ме съблича гола и ме изпъди навън, че не съм вярвала в Бога, тъй както той е вярвал.“ И тя носи това. И тя й дошло на ума, казва: „Искам да се оженя и сега, ако мога да го напусна, бих се оженила за един, който е светски човек, който има светски живот.“ Аз ви разправям сега една действителност, опитност. Искам да ви обясня, тъй приблизително е така, има тук някои неща, които не са верни. Аз като ви описвам нещата, понеже езикът е неверен. Сега вие искате да знаете защо той я съблякъл гола. Че я съблякъл така гола, има си причини, как е станала работата. Голото внася в ума ви едно противоречие. Ако река да обясня, мога да внеса в ума ви едно противоречие или да подигна в ума ви нея или него. Туй са заблуждения. Може заблуждението да падне, но може и да остане. Има си причини. Пък той е роден така. Християнството сега не е проникнало в живота му.
По някой път християнството мяза на някоя хубава земя, кална става почвата, че като мине водата, тя става мътна. Не че водата прави калта или че християнството е такова, но някой път черноземът, като се менят възгледите, казват – християнството е такова, писано е така.
Сега аз искам да ви приведа пример, да ви покажа какво е веруюто. Тази жена казва, че не иска да се ожени вече. Тъй няма защо да се жени за един религиозен човек. Аз никога не бих препоръчал на една набожна жена да се ожени за един набожен мъж. Но не бих й препоръчал да се жени и за един безбожен. Защото и двамата са еднакво религиозни. И двамата са еднакви от две противоположни положения. Запример да ви приведа, вие казвате – пет по пет е двайсет и пет. Но мисля, че тия числа – пет по пет, умножени в органическия свят, са съвършено, диаметрално различни. Ти казваш, че умножаваш едно число на себе си. Ти не можеш да умножиш едно число на себе си. Питам сега, ако ти умножиш едно пет и другото пет, по какво се отличават? Имате пет мъже и пет жени. Мязат ли си те? Казвате – туй число е пет, по пет е двайсет и пет. В света съществува само едно пет, а второто пет, то не е както първото. Имате тогава пет по пет – двайсет и пет. И този резултат не е правилен. Пет по пет е двайсет и пет. Защо като умножите вие пет по пет, двете числа, които са еднакви, и защо получавате числото 2 и 5 (25)? Отде накъде излезе двайсет и пет? И защо в резултата вие философски разсъждавате. Туй са математически числа в първа степен. Но конкретните числа откъде накъде като се умножат, че се поражда двайсет и пет? Две и пет е двайсет и пет, ако ги умножите. Ако ги съберете – пет и пет, ще получите числото десет. Изменя се единицата, явява се и една нула – 10.
Какво показва числото десет? Десетте, като се съберат, показват откъде е излязло числото. То е една дроб от числото десет. Пет е половината на десет. А двайсет и пет, ако искате да знаете, то са законите. Първо двете показва пътя, по който едното число е минало, за да дойде до числото пет. Защото едното число умножавате – пет по пет е двайсет и пет. Едното число пет върви, като го умножавате, то върви по линията на бащата, а другото число, като го умножавате, върви по линията на майката. Те са сложни работи, които трябва да ги знаете. Има известни резултати, които вървят по линията на вашия ум, а има известни ваши разсъждения и резултати в живота, които вървят по линията на вашите чувства. Тогава умът ви и сърцето ви имат един резултат – във вашата воля – двайсет и пет. И виждате едно противоречие има двайсет и пет. Двайсет и пет лева е едно приятно число. Обаче, ако ти си обидил пет души и за всяка една обида трябва да ти ударят по пет тояги? Тогава казваш – пет по пет са двайсет и пет. Какво показва? В дадения случай трябва да намалиш числото пет. Значи обидата, която си нанесъл, трябва да е малка. Казвате – хубаво да се умножава.
Та казвам, щастието на живота – обикновено трябва да се излезе от обикновения живот. Ти си недоволен. Това е едно обикновено положение. Недоволството в живота не е закон. Недоволството в живота показва, че ти си пропаднал в едно положение. Ти или по лични съображения, или по семейни, или по социални, или народни, каквито и да е, ти си в едно обикновено положение на недоволство. Питам сега, как ще излезеш от това свое недоволство? Ти си недоволен от господаря си, че си му слугувал. Но ако този господар е умен човек и вземе и ти плати колкото ти искаш, пък отгоре на това ти даде още стотина, двеста, триста лева – ти си доволен от него. То е, ако господарят ти е умен човек. Но ако господарят не е доволен от слугата? Ако слугата е умен, и той може да изправи своята погрешка. Но да кажем, ако господарят не е умен, какво трябва да правиш тогава?
Сега, аз говоря за онзи господар, който е у вас и от когото вие не сте доволен. Какво трябва да направите? Ще знаете как да слугувате на господаря си. И Писанието казва тъй: „Да обичаш Бога си, да обичате враговете си.“ Ще обичаш този свой господар. Ще го обичаш. Имаш един враг, един господар, който ти е като враг вътре в тебе. Какво ще правиш? Трябва да го обичаш. Единственото нещо, с което ти можеш да го задоволиш донякъде, ти трябва да го обичаш. Това е най-мъчното нещо, което ние можем да направим. Ние казваме по някой път: „Ще обичам себе си.“ Действително така е, може да обичаме себе си, но има едно положение – някой път ние сме недоволни. Недоволни сме, но ние отдаваме туй недоволство на Господа. Винаги се сърдим на Господа, че ни е направил така. Една жена се сърди на Господа, че я е направил жена и един мъж се сърди на Господа, че Господ го е направил мъж. Един слуга се сърди на Господа, че го е направил слуга, да служи на такъв господар. Един господар се сърди на Господа, че го е направил господар, да има такива слуги, да му трошат главата. Всеки човек се сърди на Господа тайно, за да поправи работите му. Тогава вашата работа мяза, аз често привеждам един анекдот.
Има един турски анекдот. Влиза един дервишин в банята и се окъпва. Една турска баня струва 10 металика. Влиза в банята, но мисли, че за Бога тъй даром да се окъпе. Излиза, хваща го баняджията – този благодари. Не благодарност, но металика. Ама човека няма, благодари заради Бога. Но баняджията казва: „Тази работа за Бога не става, тук е баня, трябва да се плаща.“ Тогава дервишинът почнал да се моли: „Алахън, дай ми един металик или ако не ми дадеш, да се събори тази баня.“ Помолил се и чува по едно време станало шум в банята. Баняджията влиза да види какво става и той излязъл. И по едно време вижда един ходжа се моли, и той казва: „Зная защо се молиш.“ „Е, за какво?“ „Е, за пари, но няма никакви пари. Ето, аз се молих на Господа за един металик или да събори банята, ама и металик не ми даде.“
Сега вие се молите на Господа все за пари. И тогава Господ събаря банята. Сега много е казано. Ние искаме Бог да оправи нашия живот. Мислим, че в парите е всичко. Парите са едно средство, което съществува, предвидени са те. Парите са един резултат на човешкия ум и на човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те имат известно отношение вътре в човешкия живот. В своята философия парите сами по себе си, ако човек не разбира техния закон, не носят никакво щастие. Почти, ако станеш богат човек, ти ще се скараш с всички хора. На този ще дадеш, на онзи, този върнал, онзи не върнал. Ще се скараш, взел пари, не върнал. Той не е дал. Той отрича. Защо? Един праведен човек трябва ли да има каси с пари? Не трябва да има. Най-първо той трябва да се освободи като едно малко дете.
Ако искате вие да намерите пътя, за да слугувате на Бога, най-първо трябва да се освободите от касите си. Не съвършено да се отречете, временно, докато свикнете. И ще направите други кесии. Ще се откажете от кесиите си. Един богат човек, за да намери Бога, той трябва да се откаже от богатството си, да го остави на слугите си. Казва: „Ако аз се върна, слугите ми ще ми дадат ли?“ Той това не трябва да мисли. Ако той може да намери път към Бога, да служи на Бога, той ще има хиляди други каси. Кое е по-добро? Вие казвате – да бъде човек господар на една каса или всичките каси в света да бъдат отворени за тебе. Кое е по-хубаво положение – да имаш една каса да я отваряш и затваряш или пък всичките каси да бъдат отворени за тебе? Вашата сегашна философия – по-добре е, казва, да имаш една твоя каса, отколкото всичките да са твои, защото някой път може да са затворени.
Сега аз поставям малко въпроса другояче, да ви стане ясно. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ или слънцето да те грее постоянно? Тази малката свещ да я имаш ти, касата я наричам аз. Хубаво е, но кое е по-хубаво в дадения случай: слънцето да те грее или свещта да ти свети?
Та казвам, Соломон, след като е говорил, казва: „И отдалечи лукавството от плътта си, защото младостта и юношеството е суета“ (10 стих). Питам тогава, защо Соломон не е турил и другото: отдалечи лукавството от плътта си, защото старостта, и тя е суета. Може и да се тури и другото: отдалечи лукавството от плътта си, защото и мъжеството, което имаш, и то е суета. И отдалечи лукавството, което имаш от плътта си, защото и женствеността, която имаш, и тя е суета. Питам сега, кой ще отдалечи лукавството, защото младостта и юношеството е суета? Затова, защото младият винаги вярва в момите. Всичката суета е там, че младият винаги вярва в момите. Суета е на военния, който вярва в своя нож. Той, като попипа ножа си, така вярва, че с него може всичко. Само при известни случаи ножът може да ти помогне. При другите случаи каква нужда има да си носите своя нож. В едно религиозно общество каква нужда има да си носиш кобура? Сега всички вие сте на кораба и проповядвате. Каква нужда има тук от вашите ножове? Сега физически кобури вие нямате, но някои от вас имат умствени кобури, ехееей. Аз виждам по три, по четири кобури. Тук на кръста ги носите. И като погледнеш някого, като ще му извадиш волята, изважда кобура си: дан, дан, дан, едно, две, три! Бе чакай, та и работа ще се уреди. „Ти да знаеш, да си не играеш с мене, че нищо няма да остане от тебе!“ Аз тук гледам, преди няколко дена доста артисти, няколко лазарки, бяха дошли от съседното село, малки деца и лазаруват за Великден, след Цветница, та една сестра като извади кобура си на един брат – тан, тан, тан. Аз като гледах, поспрях се. Казвам, така е. Те мислят, че сестрата е много благородна. Но тази сестра като извади от тези новите парабели и нарани брата, и трябваше аз да го превързвам.
Сега може да ме попитате: „Какво искаш да кажеш?“ Освободете се от вашите кобури. Те може да са потребни, но за някоя военна работа. Кобурите на физическото поле, кобури в сърцето, в ума, от всички тия трябва да се освободим. Че нали мир трябва да има в света. Не трябват тия кобури.
Много мъчно е по някой път човек да се въздържа. Сега аз вземам не от хората, по някой път те нападне, има една мъка, не ти върви и изведнъж отпаднеш, казваш: „Защо, Господи, тия работи на мене ли намери да ме мъчи той?“ Разболяла се жена ти, казваш: „Защо Господ ме мъчи, защо се разболя жената?“ Разболял се синът, казваш: „Защо Господ ме мъчи по този начин?“ Тя не е права мисъл. Не те мъчи Господ. Ами вие сами себе си мъчите. Ако синът ти боледува, боледува заради тебе. Да. Но когато ти боледуваш, за кого боледуваш тогава? Пазете се. Твърд си. Ако направите една струна от вълчи черва и направите една струна от овчи черва и ги турите на цигулката овчите струни и вълчите струни, вълчите струни със своите силни вибрации късат овчите струни в цигулката. Една вълча мисъл къса една овча мисъл вътре в тебе. Законът е все същият. Една лоша мисъл разваля една добра мисъл, скъсва я. В дадения случай добрата мисъл не може да функционира вътре в тебе. Доброто не може да функционира в даден случай.
Та казвам, трябва една школа. Според мене сега знаете ли на каква степен сте вие на търпението? Търпението е пробният камък и ако една комисия ви постави на изпит на търпение, едва – всички, които тук ме слушате, едва някои от вас с тройки ще свършите. А някои с единица и две. Най-високият бал, който може да ви се тури днес, едва някой ще получи, най- напредналите ще получат три, а някои единица, някои двойка на търпението.
Сега говорим за търпението. Че какво значи търпение? Да търпиш праведния, това е привилегия. Да търпиш учения, това е привилегия и т.н. Но казвам, търпението подразбира, туй е едно голямо противоречие в живота. В едно отношение човек може да е много търпелив. Та казвам, ако такава комисия дойде, че даде екзамен, то по-добре, че я няма тази комисия, но ако една комисия дойде за търпението, никой от вас не сте готови за предмета. Ето какво аз разбирам под търпение.
Мене ми разправя един българин, отива при един лекар и той го пита: „Как искате да ви направя операцията, тя е доста сериозна, с упойка?“ „Никаква упойка! Аз съм българин, който може да бъде търпелив!“ „Ама – казва – да ми не направиш някоя пакост, не започвам, доста сложна операция е това.“ Този лекар ми разправя това. „Започни!“ И започва операцията. „Не му мръдна нито един мускул. Казва: „Господине, свърши ли работата си?“ И аз теглих ножа.“ Друг щеше да окряка орталъка. Той тихо седи и казва: „Свършихте ли?“ То е търпение, самовладеене. Този човек е придобил търпение. А друг един свещеник ми разправяше: „Много нетърпелив човек съм.“ „Е, защо си нетърпелив?“ „Нетърпелив съм, на баба мязам.“ И разправя попът своята история: „В една къща живея, а в другата стая друга една млада булка, оженила се преди една година, ще ражда, пък не може да роди, охка, мъчи се.“ От другата страна и попът охка. Младата булка, която ще ражда, вика, от другата страна и попът вика. „И казвам на себе си – ми разправя попа – слушай бе, попе, тя ражда, а ти какво раждаш? Не го харесвам туй, попска работа, но седни, че вземи епитрахила, че се помоли на Господа да й улесни работите. А тя вика и аз викам, като че ще й помогна. Бе, не е така. Взима и чете, но тя като вика и аз викна, като че раждам. Един човек, който не разбира, на толкова години човек съм. Наместо да взема да туря епитрахила, да се помоля на Господа, че да я освободи от всичките тия страдания, пък аз нито себе си мога да освободя, нито нея. Може би съчувствие към нея.“
Та някой път и ние като този поп викаме от другата страна. Той си казва в себе си – не е хубаво, но можеш да направиш нещо по-добро. А в дадения случай тя вика и той вика. Питат другите хора: „Защо попът викаше оттатък?“
Сега да дойдем до същественото.
Вярвайте в Бога и вярвайте във всичките хора, които вярват в Бога. Обичай Бога и обичай всички, които обичат Бога. Служи на Господа и служи на всички, които служат на Господа.
Сега по-добро от туй не мога да ви кажа. Вярвай в Господа и вярвай във всички, които вярват в Господа. Обичай Господа и обичай всички, които обичат Господа. И служи на Господа и служи на всички, които служат на Господа. Този е смисълът в практическия живот сега на земята, който може да получите.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
26 утринно слово 21 април 1935 г., неделя, 5–6.30 часа София – Изгрев