ТРИ ФАЗИ ИМА
5 ч с. Хубаво, ясно, чисто небе. Времето топло. Изгрев.
(Салонът е пълен с много гости, приятели, дошли за 22 март! Има и един гост – англичанин дошъл да се запознае с Учителя и учението, защото чул от далеч нещо за Учителя.)
Нарядът:
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
Ще прочета 14 гл. от Евангелието на Йоана от 1 – 21 ст.
В Начало бе Словото.
Божественото Слово трябва да се изучава. Има много начини за изучаване, при които хората се обременяват. Има един начин, при който духовните хора, религиозните хора се обезсилват. ТЕ вземат един метод, както на физическото поле; пресилват своето духовно тяло, както пресилват своите мускули, и искат да наредят живота си; Работят много, казват: Да се преживее на Земята. С туй развалят живота си. В турско време, когато имаше юшурджии, да вземат данъците от българите; та ходят да им теглят кръсците. Тогава българите правеха много големи снопе. А тия големите снопе, тежко ще се вдигат на колата, големи кола. И тогава много българи се изсипваха. На място малки снопе, един голям сноп правеха. Та сегашните хора още този юшурджилък го имат, та големи снопе свързват, и не знаят, че те ще ги дигат.
Най-първо ние мислим, какво ще правим на Земята? Как ще прекараме? ТРИ ФАЗИ ИМА, най-първо детето при майка си, то не знае нищо, погълнато е вътре в нейното съзнание. После се пробуди, и в него се яви едно желание да се отдели от майка си. Излезе и счита, че живота при майка му е само един товар за него. И то иска да стане самостоятелно. И той направи същата постъпка както майката и баща му. Погрешката е в разбирането. Сега ние не обръщаме внимание на ония елементарни работи в духовния живот. В езика ще вземете елементарните работи. Това са звуковете. Има гласни и придъхателни звукове. И след туй има слогове; и след слоговете идат думите. Има едносложни думи, двусложни думи, трисложни. У по-нисшите животни има само звукове, а тук и там се явяват и Някои слогове. И едва у човека се явява тази реч едносложна, двусложна.
Сега ние започваме живота и си тургаме неща, които не са реални. Отделете в себе си съществените неща, които ще ви следват, и като напуснете този свят; а пък има Някои неща, които само на Земята ще ги имате. Запример като тръгнете за онзи свят, няма да си вземете вашите тигани и тенджери, кофи, нито модните си обуща ще вземете, нито модните шапки, нито палтата си ще вземете. Всичките тия работи, които имате в къщи, даже и тия разбирания, които имате, много работи, тъй ще оставите, и ще остане само същественото. Сега вие се изплашите изведнъж, и казвате: Какъв ли ще бъде нашия живот? И почнете да се плашите от него. Вие от живота няма какво да се плашите. В живота колкото отивате по навътре става по-дълбоко и по-приятно, по-красиво и по- уредено. Представете си живота на една малка микроскопическа бубулечица, която едва се вижда са един микроскоп, който увеличава три хиляди пъти. И тя си има известни научни стремежи и тази малката бубулечица от химия разбира, от физика разбира. И от ядене и от пиене, от по-елементарни работи. Но ние с нашето съзнание не може /да/ слезем долу да видим, какво е положението на тази бубулечица. Представете си, че на тази бубулечица кажем. – Ти един ден ще излезеш от това тяло и съвсем ще се измениш. И тя ще каже. – Ще бъда ли аз такава малка бубулечица каквато съм сега или ще бъда съвсем нещо друго. Разбира се, съвсем друга бубулечица ще бъдеш. И формата й съвсем друга ще бъде.
Сега въпросът е: Като умрем такива ли ще бъдем както сега или ще се изменим? Ако останем такива, то ще бъде едно нещастие. Аз не зная на какво ще се спираме. Някой път питаме: Ще се познаваме ли ние? Че ние още не се познаваме. В другия свят ние ще се познаваме много по- добре, отколкото ние тук се познаваме. Та в какво познаваш човека? Познаваш го най-първо по неговия глас. Гласът е нещо много съществено. Баща си, имаш син, с години той отсъствува не се връща. Но бащата и майката познават сина си по неговия глас. Не се изменя гласът. Или човек се познава по една черта разумна, която върви с него. Има четири неща, по които хората се познават. Познават се по дух. Познават се /по/ живот, по душа се познават, познават се по ум и познават се по сърце. Четири /неща/ има, по които хората се познават. Това са четири основни състояния. И казва се в Писанието, че с тия четири света ние трябва да познаваме Бога вътре в нас. Понеже ние не сме запознати, считаме ги тия отвън. Аз не искам да ви казвам, че вие трябва да се занимавате с това, понеже областта на духа е една отвлечена област. И ако дойдете да мислите много върху тази област, тя е толкова отвлечена за сега, че не може да мислите. Но за бъдеще тя ще бъде позната. По някой път вие виждате Духа като една далечна планина, по която трябва да се качите отгоре. Засега е невъзможно да се качите на този висок върх. Но все таки не трябва да бъдете слепи, поне погледни нагоре върха. И аз намирам, че раят се намира при този високия върх. Аз считам рая, дето ние ще живеем, то е човешката душа. Тя е най-хубавата долина с най-хубавите дървета насадени в нея. Духът е най-високият върх, а душата на човека е долина. Това е сега картината, която може да имате. Духът е един планински върх, а пък душата е една долина, в която всичките дървета и всичките извори се намират. Там има и всичките най-хубави условия за един красив живот. Туй е сега материалната, външната страна. Най-първо един човек ни привлича със своята поза, със своята стойка, с неговите очи, уста, нос ръцете си, лицето си. Това е външната страна. А колкото се запознаваме повече, почваме да се интересуваме и от неговите вътрешни качества. Да кажем красив е, много красив, отличен и тъй като видите залюбите го. А пък езикът реже като бръснач, че само като те накълца ти казваш: Много красив е, но езикът му да не опитваш.
Сега аз говоря за неща, които стават в света. Ако питаш онзи накълцания, той ще каже: Не зная, защо ме накълца той. Пък ако питаш красивия, той ще каже: Трябваше да го накълцам този невежа, този простак. Единият се чуди, как е възможно един красив човек така да кълца. А той го кълца, понеже в него съзнание няма. Казва: Той е дивак, простак, пазете се от него. Сега аз ви говоря за неща, които са познати. И вие всички сте специалисти там. И аз мога да се уча от вас. И аз тая наука се от вас уча. Тъй щото цяла наука е то. Че онази домакиня, която със своята машина може да сготви онова хубавото агне, тя го взима и го накълцва и прави от него кюфтета за своя възлюблен. Как мислите, тя нали е красива! Какво казва агнето за нея? Накълца ме, аз никога не очаквах да ме накълца така и сол ми тури и пипер ми тури и сол ми тури и на огъня ме тури. Какво ли не ми тури. А вие казвате, потребно е да се тури и брашно и пипер на накълцаното месо. Да потребно е и червен пипер и сол. Сега това са образи, но зад месото, зад агнетата, зад хората седят някакви идеи, с които ние искаме да се запознаем. Запример, човек иска да бъде красив, понеже като е красив хората ще му обърнат повече внимание. Иска да бъде силен, понеже, ако е силен хората ще му обърнат повече внимание; Човек иска да бъде учен, защото, ако е учен хората пак ще му обърнат повече внимание. Та всичките дарби, които той има, те са хубави, защото без Тях животът няма да има никакъв смисъл. Ще каже някой: Аз не искам да бъда красив. Е, какво искаш да бъдеш? Ако си грозен, ще има друго противоречие в живота тогава. Грозотията в духовния живот подразбира ония неспосните ограничения, в които се намира човешкия дух. Грозотията това е невежеството, това е ограничението; безсилието това е ограничението; сиромашията – също. И грехът, злобата това са ограниченията. Неверието е ограничение, безнадеждието е ограничение и хиляди ограничения има, от които човек трябва да се освободи. Но защо се препоръчва сиромашията? То там е иносказателно казано. Има една сиромашия, от която ние трябва да се освободим. От нямане на думи ние казваме, че богатите няма да наследят Царството Божие. Е, кои ще наследят Царството Божие. Там са посочени деветте блаженства и Понякога вие се утешавате. То е така казано само за утеха. Това са методи и начини, път по който се идва в Царството Божие. А ние ще научим, че Царството Божие ще наследят онези, които обичат Бога и вършат Неговата воля. Същественото е това; Царството Божие ще наследят онези, които служат на духа и служат на душата; Царството Божие ще наследят онези, които служат на чистата човешка мисъл и на чистите човешки желания. Аз ги вземам в най-хубавия смисъл. Защото Писанието казва, че Бог е, който действува в нас, ходенето и желанието от Бога е. Да искаш нещо и да правиш нещо това е от Бога. И цитират някой път източната философия: „Убий всяко желание". Това е крив превод. Това подразбира ония отрицателните сенки на живота, които нямат съдържание. Има неща, които нямат съдържание. Ние отделяме духовния живот от земния живот. Земният живот това е едно отрицание на духовния живот. Ти не може да имаш физически живот, ако нямаш духовен живот. Ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш мислов живот. И ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш живот. Или казано другояче: Ти не може да имаш живот, ако нямаш знание. Ти не може да имаш знание, ако нямаш разбиране и ако нямаш усещане. И ти не може да имаш живот, ако нямаш Истината. Че проявлението на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина са подтикът на сегашния живот, който имаме. Всичките ония съществени желания, които имаме те са хубави неща. А пък другите неща, които не са съществени аз ги считам за подготовление.
Когато едно дете е на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 години, то още не знае да рисува, но драска си нещо. Но майката казва, че това са рисунки, които детето прави. Пък когато детето стане на 15, 20 години неговите картини се отличавате от първите. И на 120 години човек може да нарисува една картина. Кои са сега съществените картини на човека? На кои от неговите картини може да се спрем? На тези от първата година и от втората или от сто и двайсетата му годна? Че сто и двайсет години живот ли е това? Че ти ако идеш със своите 120 години на Слънцето, ти ще бъдеш едно микроскопическо същество. Ако човек е на една слънчева година, те са равни на 20 милиона наши години. И тогава аз питам: Твоите 120 години каква част представлявате от живота на един слънчев човек. И какво ще бъде неговото разбиране в живота. Сега ти с твоите 120 години каква опитност имаш? Никаква опитност нямаш. Каква опитност имаш? Аз мога да ти изчисля, колко пъти си ял, колко пъти си пил вода, колко обуща си скъсал, колко шапки, колко дрехи си променил, колко деца си родил, колко синове и дъщери си имал, колко пъти си се женил и колко пъти си се разженвал. Това е всичко за един човек на 120 години. Това е вече схващането на светските хора. А духовните хора казват, че той не е идвал само веднаж на Земята, защото откак хората се явили на Земята, те поддържат, че има 18 милиона години. Значи 18 милиона годишни са хората и не са станали деца на една слънчева година. Още два милиона години трябват, за да станат хората деца на една слънчева година. И всичките хора едва са на една година. Може да вземем във всичките хора сега са на девет, на десет месеца. И сега при туй знание те казват: Я ми кажи, какво има на Небето? Ами тези хора, които са на Небето, Някои от Тях са на милиарди човешки години. А знаете ли какво нещо е милиарди години. ТЕ имат една такава опитност на пробудено съзнание, че едно същество от Небето като погледне на Земята всичко вижда. И най-дребните работи на Земята вижда и всичко знае. И цялята Земя в неговото съзнание е така разпределена, че то обхваща всичко в своето съзнание и всичко разглежда в живота. Тия същества на Небето разглеждат Земята тъй, както ние разглеждаме една череша на Земята. Сега вие ще кажете: Ама какво ще бъде това грамадното същество? Тия същества като вземат нашата Земя могат да я направят много малка и много голяма. Тия същества имат туй знание, че могат да я надуят нашата Земя да я направят голяма като гайдата. И могат да я изпразнат да я турят под мишницата и да я носят. Вие сега съвсем ще се объркате във вашите разсъждения.
Сега да ви направя едно сравнение, защото сравненията са необходими да се изяснят нещата. Представете си, че вие се разправяте с една малка микроба, и тя ви разправя, че носи голяма тежест и ви говори за своята форма. А тя в твоите очи е една малка капка и на пръста си може да я дигнеш. А тя за себе си представя един голям свят и тя изчислява, има си своите мерки. Тя казва: 12 хиляди километра е диаметърът на нашата Земя. Такава е мярката на това микроскопическо същество. И нашият живот, в който ние живеем е много голям, но то е защото ние нямаме съзнанието на ангелите. По някой път ние виждаме, че даже нашите сегашни учени хора, като дойдат да помислят за онова, което ангелите мислят и Тях ги е страх. И в математиката като влезат има примери, има известни задачи там, че човек го е страх да се не побърка там. Добре, човек не може да намери една основа, върху която да почива. Но казвам сега: Турете сега основата, човек сега е влезал и едва има първия лъч на вашата майка, която ви събужда да видите, света какъв е вън от къщи. Тъй през прозореца ще назърнете. И трябва да Излезете из вашата къща по тази широката Земя да се запознаете, какво има и извън. Има хора, които са много по-учени от вас. Знаете ли някой път колко е хубаво да слушаш някой добър певец. Той си пее така хубаво, свободно. И колко е хубаво по някой път след като някой те набил, нагрубил и от някъде сте чули една сладка дума и да дойдеш при някой човек, който е отличен музикант и пее хубаво, и като ви каже една хубава дума и тя ви падне като мед на сърцето. Е питам сега: Някои искате да ме питат какъв ще бъде бъдещия живот? Като идеш на Земята, че там ще седиш с хиляди години и тебе ще ти бъде приятно само да слушаш хубавите думи и чувства, които ще ти каже едно същество отгоре. Един от древните светии се молил на Господа да му покаже само един крайчец от онзи свят, на рая, да види как живеят там. Дошъл един ангел и му казал: Хубаво, приготви се. Но само ще зърнеш, какво има там! Малко само да зърна искам, повече не искам. Само една минута дай ми, стига ми толкова. Ангелът го завел и го оставил на телескопа и ангелът го чакал. Този като погледнал, гледал, гледал, че се минали 250 години и ангелът си имал работа. Поглежда – онзи още гледа на онзи свят. Извиква го ангелът. Онзи му казва: Почакай малко, само една минута искам, ти много бързаш. Човекът казва на ангела: Много бързаш ти една минута не ми остави да гледам. Пък то цели 250 години се изминали, а той не ги счита за една минута.
Сега аз ви навеждам на ония възможности, които са заложени във вас. Има такива много велики богатства във вас, на които вие още не сте обърнали внимание. И по някой път ние умираме с голямо разочарование. Та нищо не сме постигнали и умираме. Че Бог ни е направил по образ и подобие свое, внесъл е такива велики блага, за които много трябва да се вглъбяваме в своята душа и да се вглъбяваме със своя дух, да погледнем на своя ум на своето сърце. Няма нищо, че е малко окаляно. Аз другояче гледам; нима ще се сърдите на онзи, който излязъл на нивата и дрехата му е оцапана. Писанието казва: „Сине мой, дай си сърцето". Така и този син, който се върнал от нивата какво казва майката му? Дай дрехата. Тя ще тури в коритото, ще я опере, ще я изглади. И след туй пак ще даде чистата дрешка на своя син. И Господ казва по някой път: Я ми дайте вашата мръсна дреха, да я изпера малко. И като се изчисти, пак тури сърцето на място. Някой казва: Той има грешно сърце. Ние ще оставим този стария възглед. Ние грешим, защото сме много добри, ние грешим, защото сме много умни. Ние от будалилък не грешим, а от много ум грешим в живота. От много, много добрини грешим. Че от какво се ражда ревността в човека? Ти като обичаш някого, та се озлобяваш против другите. Че от много обич ти се озлобяваш против другите. Та човек, който не обича може ли да се озлобява? Че туй от което ти не се интересуваш, казваш: Да го вземат другите. А онова което ти обичаш, казваш: То е за мене и отваряш очите си на четири и казваш: Никой друг да не го вземе. Е, има ли нещо лошо в това? Няма.
Искаме новото схващане. Ревността е на мястото си. Аз разглеждам нещата, за мене всички неща в света имат място. За мене няма излишни работи. Аз не говоря за гряха. Той е един резултат на човешката мисъл. Но злото си е на място и доброто си е на място, и вярата и надеждата е на място. Безнадеждието произтича от надеждата. И безлюбието произтича от Любовта. Любовта произтича по негативен начин и безверието произтича от вярата. Когато Любовта не присъствува, когато вярата не присъствува се ражда безверието; когато надеждата не присаствува се ражда безнадеждието; когато доброто не присъствува, се ражда злото. Щом вложите вие безлюбието, Любовта ще почне да работи. Аз наричам безлюбието, сянка на Любовта.
Сега това е новото разбиране. Ако разбирате по старому във вас друго противоречие ще влезе. И когато ние казваме, че човек не трябва да греши, че възрастният човек не трябва да прави погрешките на малкото дете, туй, което правил човек като малко дете, майка му прощавала. Като малко дете много работи му са прощавани. Но като възрастен човек направи тия погрешки, не му се прощават. Не взимайте това за вас. Не е хубаво възрастният човек да прави погрешките на малките деца, понеже ще създаде излишна работа на майка си и на баща си. Значи толкова време те са работили и ако ние имаме Любов към Тях не трябва да им дадем един непоносим труд. След като бащата и майката работили за сина 21 година, ще бъде срамота да седи в къщи и да си простира краката, и баща му да ходи и да работи. Синът да лентяйства, а бащата да работи. Синът трябва да каже на баща си: Аз ще взема половината от труда ти. И дъщерята и тя трябва да вземе половината от труда на майката.
Сега аз не искам да остане във вас мисълта, че искам да ви морализирам. Не, но аз искам да ви освободя. Аз съм против морализирането. Казвате: Този брат не живее добре. Не казвайте така. Или казвате: Той не мисли добре. Аз питам: Кой е пътят за доброто мислене? Да ви дам едно изяснение. Вървя с един човек, който три деня е жадувал. Дойде той с мене и казва: Засъхна ми гърлото. Казвам му: Почакай малко. Какво ще чакам, гърлото ми засъхна. Срещаме един човек, той си носи малко шишенце. Казва: Дай ми да пия. Онзи казва: Аз не мога да ти дам! Този бабачко по-силен от него, хваща го, раздруса го, вземе му шишето и изпие всичката вода и после хвърли празното шише на земята. Казва: Какъв си ти дивак! Той е прав. Другият казва: Аз сега ще те дам под съд. А тебе ще викам като свидетел. Той няма право да ми чупи шишето и да ми изпие всичката вода. Сега аз се замесвам в тази работа. Казвам: Ела с мене, аз ще ти дам едно шише от две кила. Изваждам едно шише по- хубаво и по-голямо. Ела с мене. Тази работа аз ще уредя. Завеждам и двамата при извора, при водата, давам му шишето от двете кила и казвам: Ето това шише и ще го извиниш сега. В него има погрешка и в тебе има погрешка. Ти повече мислиш за себе си и той мисли за себе си. В дадения случай ти мислиш за своята жажда отколкото за човещината. Като престанем да мислим по човешки или като мислим повече за себе си грехът идва. Грехът идва в малките работи.
Сега аз оставам настрани, аз не се занимавам с големите грехове. По някой път има в духовния живот много съществени погрешки, на които светиите се поставят на изпитание. Аз ще ви представя един пример, който съм го разправял другояче, но сега пак ще ви го разправя, но другояче, понеже се минало много време, та и този пример е израстнал. Та ще туря друга дреха да не го сравните да го намерите другояче. Един светия, който живял 20 години светийски живот, та един ден така бил вглъбен в себе си през всичкото време, но изведнъж огладнял. Той така бил вглъбен да търси Господа, но вижда, че нямал и дрехи. И му дошло на ум една такава мисъл: Да имам сега едни хубави дрехи, че как ще ида при хората. Съвсем парцалив съм станал. Пак и по лице съм почернял и сух, да се понаям, пък и средства нямам, какво да се прави. Обаче, не се минало много време, към обед един човек идва и му донесъл едни хубави дрехи, и хубаво ядене, му дал и пари му оставил. Светията казал: Колко е хубаво, Господ послуша молитвата ми. Сега вече не искам да се безпокоя, искам да се облека и от яденето ще взема. Но ето идва една млада мома пада при светията и му казва: Моля ти се, искам да се оженя за един млад момък, пък той няма дрехи за сватбата. Тя погледнала на неговите нови дрехи и казала: Не може ли да ми дадеш новите си дрехи? Погледнал и той на дрехите си. Взима ги и ги дава на момата да се ожени. И тя целува двете му ръце и си отива. Той въздъхва и казва: Отидоха дрехите ми, но поне яденето остана. Тамън мисли за яденето си и ето иде един гладен човек и му казва: Моля ти се, три-четири деня не съм ял, дай ми твоето ядене. Той въздъхнал пак и му дал яденето. Целува и той двете му ръце, поблагодарил му и си отишъл. Светията гледа сега парите си. Но ето иде един роб от Римската империя и му казва: Моля ти се пари ми трябват да се откупя. Той пак въздъхнал, изважда парите и ги дава. И този заминал. Светията гледа кесията празна, дрехите отидоха, поглежда на мястото дали не е останало нещо от яденето. Но останала е само една трошица. Поглежда на нея, но една мишка излязла от дупката и казва: Няма ли нещо останало за мене? И той дал последната си хапка. Но в ума му се явило просветление. Това било последното му просвещение. Но като дал последната си хапка, неговите очи се отворили и той разбрал смисъла на живота. И той видял, че в себе си има по-хубави дрехи и по-хубаво ядене и всичко има на разположение.
Та казвам: Ние живеем като светията и като този светия ще дойде и дрехите си ще дадете, и хляба ще отиде, и парите ще отидат. Най-после ще дойде една мишка и тя ще пита: Няма ли нещо заради мене? Светия си сега или туй положение аз го наричам, в живота си ти ще обърнеш внимание на най-нищожното. Сега туй не може да стане по закона на насилието. Ами то трябва Любов. Това е едно дълбоко вътрешно съзнание на човешкия дух, на човешката душа, дълбоко съзнание на човешкия ум и на човешкото сърце. Сега съвсем други съображения трябват. Не да се плашиш, че ще идеш в ада, че ще те мъчат. То е друг въпрос. Но Господ изисква от нас нещо съвсем друго. Той не мяза на нас. Има ли някой от вас Господ да му е казал: Ти защо грешиш? Псалмопевецът казва: Нито хвали Господ хората, нито кори. Той само гледа кой какво прави и мълчи и никому нищо не казва. Онези, които те осъждат, то не е Господ. Христос казва тъй, аз вземам думите на Писанието: „Отец не сади никого а дал съдбата на другите".
Та казвам: В Невидимия свят има много примери, много напреднали същества като богове са те и като направиш една погрешка те казват тъй: Това, което правиш не е право, не е хубаво. Или ти кажеш Някои думи не добри. ТЕ казват: Тази дума не е на място. Меко ти казват: Не е право това. Туй го наричаме ние съдба. После има други, които ни показват и те ти казват: Това не е хубаво. Но как трябва да го направиш, не ти казват. И ако искаш да направиш доброто, ти трябва да идеш при Господа, той ще ти каже, как трябва да го направиш. Той ще ти каже как да го направиш, той сам ще постъпи така. Запример, ти казваш: Господи, как да постъпя с другите? Аз ще те туря при по-лоши условия и ще ти помогна. Да не казваме: Ти си най-големият грешник и Той ще ти прости най-големите прегрешения. Ти го питаш: Какво да правя. Ще правиш туй, което Аз правя. Ще заглаждаш нещата. Бог всякога заглажда нашите работи, понеже ние сме излезли от Него. И ако правим ние някоя погрешка, Той няма да ни сади. Че как ще садите сина си, я ми кажете? Как ще сади бащата рак сина си, че ходи криво. Синко, какво си тръгнал по кривия път? Той да сади сина си, ще сади себе си. Но нашата погрешка е, че ние не постъпваме както Господ постъпва. Нашата погрешка е, че ние в дадения случай не проявяваме доброто, което може да проявим. В дадения случай ти не казваш никому една сладка дума. Колко ще ти коствува да кажеш някому една сладка дума? Един човек се обезсърчил, да му кажеш: Ще се оправят работите ти. Не бой се! Или умряла жена му. Кажи му: Тя ще оживее. И ти като идеш в къщи, жена ти ти ще дойде, нищо повече. Умрял син ти, кажи: Ще дойде син ти. Така е в Божествения свят. Умрял някой, на гости е отишъл някъде.
Да ви покажа, какво нещо е съблазънта. Туй, което може да ви кажа е тъй. Умряла жена ти, може да кажа: Тя се влюбила в другиго и заминала със своя възлюблен. Напуща Земята. Преженила се, нищо повече. Та всичките като заминат за другия свят, се са влюбени. Сега иде съблазънта. Някой казва, че не иска да умира. То е един дулап*. На Земята как е? Когато някоя мома не иска да знаят, че обича някого, тя пред другите хора казва, че не го обича. Та някой, който се влюбил, та не иска на другите хора да го каже, казва: Аз не искам да умирам. ТЕ ще викат един лекар и вие ще питате: Този болен ли е? Аз ви представих една Истина и вие не може да я разберете и ще се съблазните. Ако някой умре, аз ви казах, той е заминал, защото е обикнал някого другиго. Казвате: Значи и в онзи свят има влюбване и женитба. И там има. Че има. Какво разбирате под думата „женитба". Ще срещнеш един човек, който носи 50 килограма на гърба си. И двамата ще тръгнете в живота. Това е то женитбата, нищо повече. А щом онзи не иска да вземе 25 кила, то не е женитба. Щом вземе 25 кила, те са женени. Ти казваш: Не взимам 25 кила. ТЕ са разведени. Туй подразбира женитбата. И в това има съблазън сега. Женитбата взимам в много широк смисъл. И в приятелството той половината ще вземе. Искаш да имаш син. И синът половината трябва да вземе. Искаш да имаш дъщеря и тя половината ще вземе. Искаш да имаш слуга, искаш да станеш господар, все половината ще вземеш. Искаш да станеш учител, половината ще вземеш. Във всяко едно отношение в Божествения свят при всичките условия ти половината ще вземеш, от туй не може да се освободиш.
Та казвам: Този закон и в положителна страна, и в отрицателната страна на човешкия живот е верен. Дойдеш при някой човек от тази Любов половината ще дадеш; ако дойдеш при един човек, който има силна вяра, половината от неговата силна вяра ще вземеш. Един който е силен казвам: в положителните неща, като ние дружим, всеки дава половината от себе си. И като идеш при сиромаха и той ти дава половината от неговата сиромашия, и като идеш при болния и той ще ти даде половината от болестта си. Туй трябва да имате предвид. Бог изисква от нас всички да пазим свещено Неговия закон. Аз не съм за човешкия закон, той е турен от хората. Хората изпълняват своите закони. Особен начин имат, по който те ги изпълняват. Но трябва да изпълняват Божествените закони. Божествени закони има, които Господ е турил вътре в нас. Та съобразно всеки един от вас не да му разправяте, какво аз мисля, за мене не може да знаете, какво аз мисля. Какво аз мисля, ще видите, как аз живея, как аз постъпвам. Не е така лесно да се разбира човек. Но казвам: Всички вие трябва да постъпвате тъй според ония закони, които са във вас. Аз нямам право като дойда в дома ви да ви дам правило, как да ме приемете. Но ще ми бъде много приятно някой човек като видя, казвам: Колко е благодарен този човек и по ум и по сърце, той ми дава един прийом много добър, в него благородство има. И мене ме радва това. И аз като постъпя така и другите като постъпят благородно и аз казвам: Всичко туй ще го направя, понеже Бог живее в мене. Ако не изпълня неговия закон, аз ще го обидя. Не че Той ще каже нещо, нищо няма да ми каже, но той ще види, как аз постъпвам. И Той нищо няма да ми каже, но аз зная, че моята постъпка не е права. Може окръжаващите хора няма да бъдат разположени към мене. А Писанието казва: Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява с външните несгоди с живота. Улеснява ни Той. Бог никога не сади, но така примирява хората. Ако ние не вършим волята му, Той оставя да си уреждаме сами работата, а Той само ни наблюдава. А щом вършим волята му, Той ни съдействува.
Та сега не от страх, но опит да направим. Да можете да вършите волята Божия в живота и да не се уморявате. Няма нищо в света, което е невъзможно при Господа. Има нещо в света възможно и то е следното: Да допуснем, че един човек е запалил въглища и по незнание тази въглена киселина е седяла повече в стаята му и той може да припадне. Този човек може да умре от тази въглена киселина. Но аз като разбирам законите, извадя го навън и той дойде на себе си и мога да му помогна. Аз даже преди години като бях във варна, турих си един мангал, правех известни опити. И наполовина като са разгорени въглищата, внесох ги в стаята в един мангал. И кой как дойде никой не влиза в стаята. Един от нашите приятели тук в София дойде при мене и моят мангал беше разпален вече. И той като дойде, казва: Ще стане някое нещастие при тия въглища. Влиза той и ме чака. Аз влизам, тамън като влизам и го хващам. И ако не бях влезъл, той щеше да падне с лицето си върху мангала и можеше да изгори лицето му. Аз го хващам и казах: Виж! При всичкото си желание да му направя една малка услуга, понеже беше зимно време и беше студено, казах му да влезе в стаята. А той седнал срещу мангала и чака. И щеше да падне върху мангала.
Та ние много близо се доближаваме до мангала. И всичките блага, които Бог ни дава, по някой път и при голямото благо, което Бог ще ни даде, ние сме толкова близо при мангала, че някой път тия блага може да ни създадат извести неприятности.
Та сега към същественото. Казва се в Писанието: „Ако ме любите ще бъдете възлюблени". Вие очаквате Христос, отвън да дойде Христос да живее във вас. Не зная дали Христос ще реши да дойде на Земята и да живее. Нещата не се повтарят. Христос при вас ще дойде, аз да ви кажа, по един вътрешен начин. Някой път ще мине едно светло чувство, ще проблесне една светла мисъл и ще загасне. Вие сега очаквате, че Слънцето трябва да изгрее. Някой път облаците са толкова дебели, че не може да блесне светлината. Та казвам: Изучете тия малките проблясъци. Когато се очисти вашето небе тия малките проблясъци ще се увеличат. Понеже не сте готови още, на небето ви има още много изпарения, пари, влага, та да не стане като моя мангал и да ви изгори. Та е за предпочитане тъмното небе някой път, отколкото ясното небе. Защото при ясното небе растенията съвсем изсъхват. А при тъмното небе, отдолу тревата расте. И човек тогава е по-здрав. Та не се обезсърчавайте. Един ден ще дойде, когато небето ще бъде ясно. Но това ще бъде в далечно бъдеще, когато всички ще бъдат съвършени светии. Сега още не сте минали последният изпит, не сте завършили изпита на дрехите, на яденето, на парите. Въпросът за парите още не е решен. Тъй както го представяте, още богати искате да бъдете. Този е един много хубав пример, отличен.
Та сега, не садете никого и себе си не садете. Или ще кажа: себе си садете, а другите извинявайте, не ги прощавайте. Защото ние не можем да прощаваме Бог казва тъй на онзи който има отношения: Няма да ви обвиня, ще ви направя несъвършени, няма да ви обезвиня. Прощавай на хората заради себе си, за да не влезеш в същата клопка. Понеже ако не простиш, ще държиш този човек в ума си и той ще те зарази, пък ако му простиш, той ще бъде вън от тебе. Грешният като му простиш, той ще бъде вън от тебе. Ако не прощаваш, той ще бъде вътре в тебе. Та от чисто хигиеническо гледище, прости му. И той и неговата дреха не я дръж в ума си. Нека бъде тя вън от тебе. Приеми го в себе си, прости го и внеси я отвън.
Та казвам: Искам да се освободите от старата година, ще приключите с вашия стар живот. Вие ще искате да станете светии. Много хубаво е светийството, но има неразбрани светии. И като станете светии, ще дойдат много по-големи изпитания, отколкото сега имате. Един обикновен човек се изпитва по един начин, а пък един светия се изпитва много тънко. Светията много малка погрешка като направи, всичките свещеници ще говорят за него. И Давид беше светия и направи една малка погрешка, и три хиляди години всеки чете, какво е направил Давид. И той казва: Няма ли това свършване. Преди толкова хиляди години Давид уби Урий и взе жена му и всички хора четат: Давид това направил, онова направил. Нямаше ли у него съзнание, еврейски цар, колко псалми е писал, а ние седим и го критикуваме. И Давид пита сега: Няма ли край това, няма ли свършване. И мислите ли, че като дойде Давид на Земята ще носи своето име Давид. Не, той инкогнито ще дойде, и ще види, какво говорят за Давид. Ще каже: Още веднъж не искам да произнеса името на Давида.
„Ако ме любите, ще бъдете възлюблени". Та турете Любовта като един основен закон, който да изпълняваме доброволно с духа си, с душата с ума и със сърцето си. Да имаме тази пълната свобода и тогава ще имаме разположението на Господа в света тук на Земята, не само горе на Небето. Не да кажете: Мене ми дотегна този живот тук на Земята да живея между тия хора. Но да ти е приятно да живееш и като сиромах, и със скъсани дрехи, и със скъсани обуща, да ти е приятно. И един ден като идеш в Небето, ти имаш и дрехи, и всичко каквото искаш. Та сега молете се на Бога и не се обесърчавайте. Това е едно временно състояние. Един ден ти ще имаш и мантия, и огърлица, и скъпоценни камъни, какво ли не, всичко ще имаш. Но при сегашните условия не да бъдем индеферентни, но като видиш някой добре облечен и ти не си облечен, да ти е все едно. Че той или ти, ако единият трябва да ходи гол, а другият облечен, аз или той не може да разделим дрехата. Тогава може да направим тъй. Тогава ще ви приведа един действителен пример с трима студенти в Русия. То, един от Тях ми го разправи, като се върна. Казва: Имахме един костюм, едно палто, едни обуща, които и тримата ги носехме. На гости ходехме само по един. Едната неделя ще отиде един, ще облече всичко това. Втората неделя той ще седи в къщи, другият ще отиде на гости. И третата неделя третият студент ще Излезе. И по този начин свършиха академията в Русия и се върнаха в България. Ако те тримата трябваше да се обличат с едни дрехи… Умни трябва да бъдем. То е законът на Любовта, който разрешава по този умен начин нещата. Сега един проповедник ще ви каже: Дано Господ ви даде благословение. Аз няма да кажа това. Блогословението вие си имате. Дано Господ ви даде здраве. И здраве вие си имате. Пожелавам ви Божествените блага, които имате в себе си да ги използувате.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека.
6 ч. с. 20 мин.
На поляната гимнастическите упражнения.
16-то Неделно Утринно Слово, държано на 21. 03. 1937 г.
