Словото

ТРУДНИ ЗАДАЧИ

ТРУДНИ ЗАДАЧИ

Добрата молитва

Размишление върху силата на Доброто.

Ще прочета 4. глава от Данаила. Върху тази 4. глава всеки един от вас за следния път ще даде едно разрешение на главата, един извод. Запример дава ви се числото 10 да го разделите с едно нечетно число. Сега слушайте хубаво, после ще четете хубаво. (Чете.) Ще се поставите в положението на цар Навуходоносор19, вие ще се поставите към всички племена. Вие ще разрешите една задача. Ако не, ще окачите човека на въжето. Вие ще намерите тия племена, народи и езици, непременно ще извадите един урок. Урока ще напишете втория път. То е един ребус. Казва: „Мирът да се умножи на вас.“ Сегашните християнски царе започват ли тъй? Как започват своите манифести? Един езичник цар казва: „Мирът да се умножи на вас.“ Вие ще направите един манифест. Първо ще видите преди колко години е било.

Сега хората лесно разрешават задачите. Казват: „Ама аз съм много добър човек. Ама аз съм много кротък човек.“ Че е добър, то е едно правило. Че е кротък, то е друго правило. Добрината не разрешава въпроса. Аз съм много добър човек, но гърнето е счупено. Аз съм много добър човек, но счупих това гърне. Ти живееш в къщата и туй гърне се счупи. Ами аз? Ти си много добър човек, ще направиш това гърне. Тогава казва: „Добре, но не съм го счупил.“ Кой го е счупил? Тогава де ще намерим виновника? Друг няма освен него. Сега да оставим това.

Ще ви занимая с друго. Понеже сте учени хора, ще ви занимая с по-отвлечени задачи. Праща ви се един автомобил подарък от най-видния цар на земята, който пътува със сто хиляди километра в секунда. С този автомобил трябва да пропътувате земята и да се спрете на десет станции по пет секунди – такова е разписанието. Искам сега да разрешите задачата. Кой от вас е математик? Какво трябва да се прави? Автомобилът трябва да се тури в работа. Сега, ако бяхте един от правоверните християни, щяхте да кажете – тия работи не са за спасението на хората. В плана на спасението не влиза туй, че такъв автомобил има, това са въображаеми работи. Ни най-малко невъображаема работа, понеже с каква бързина се движи човешката мисъл? Че вие ги имате тия автомобили. Вашият ум с каква бързина пътува? С автомобила на ума вие за една секунда отивате до слънцето. Тогава колко е по-бързо от светлината? Кажете колко пъти тази бързина е по-голяма от бързината, с която се движи светлината. Знаем, че триста хиляди километра минава светлината. Тогава с тази бързина на ума колко време ще вземе да преминете Слънчевата система? После ще ви дам още една задача.

В царството на Соломон Ра имало закон за всеки един престъпник, който извършил тежко престъпление, туряли верига, която трябвало да тежи десет килограма злато. Във времето на Соломон желязото не е било намерено. Желязото е открито нещо около три хиляди години според показанията на историята. Та златни били веригите. В държавата на този цар царят произнасял присъдата, той произнасял присъдата и давал свобода на всички да намерят начин, по който тази присъда да се измени. Оставял, след като се издаде присъдата, всеки от поданиците да намери начин да отмени присъдата. И тъй, осъдили едного и първият, който трябвало да носи тази верига, бил много знаменит философ. Престъплението, за което бил осъден да носи тази верига, било, че той написал Божието име с проста буква. Не написал с главна“ буква името Божие. Но според законите на държавата всеки един философ трябвало да бъде съвършен, трябвало да пише правилно. Че написал с малка буква Божието име, осъдили го на десет години да носи една златна верига от десет килограма. Та всички съжалявали, че този мъдрец – той бил един голям мъдрец, трябвало да понесе такова наказание. Казва, не може ли с проста буква да се напише името. Той мислил, че с проста буква се пише, не знаел. Тогава книгите не се печатали, та той като написал книгата, намерили, че написал с проста буква името Божие и след като извадил книгата, трябвало да лежи десет години в затвора. Трябвало да се търси начин да се освободи. Отишли при онзи, който правил веригата. Казват: „Моля ти се, не я прави.“ Понеже за всеки затворник трябвало да се направи нова верига. Молили го да не прави тази верига. Давали му пари. Той казва: „Не може. Центърът издал заповед. Аз трябва да направя веригата.“

Сега аз няма да се спра. Има много положения, при които искали да освободят осъдения. Но след като направили веригата, дошло до ключа. Онзи, който да тури веригата, трябвало да бъде и той мъдрец. Тогава прости хора нямало. Хората били мъдреци. Този, който затварял веригите, и той бил голям мъдрец. Но затворникът бил негов учител. Ученикът трябвало да тури веригите на своя учител. Ще каже някой, не може ли да се откаже? Той трябвало да разреши въпроса, как да не може да се тури веригата. Как е разрешил този ученик? Той взел, че претеглил веригата. Тя трябвало да бъде точно десет килограма. Той, като я претеглил, намерил, че тежала десет грама повече, отколкото трябвало. Следователно писал на царя протест, че имало втора неправда, понеже веригата е с десет грама по-тежка. Следователно, ако е закон, да се приложи точно, ни повече, ни по-малко, точно десет килограма, нито един грам повече. Казва: „Такава верига не може да я туря.“ Той направил едно заявление, пратил го на царя, че не може да изпълни неговата заповед, понеже веригата не е направена както трябва.

Сега разрешете по закона на вероятностите този протест уважен ли е, или не. Ще теглиш веригата си. Значи онзи ученик, за да освободи учителя си, претеглил веригата. Сега кой от вас е претеглил веригата? Сега какво било разрешението на царя по закона на вероятностите? Сега всички вие ще се намерите в онова затруднение. Отиваш ти в гостилницата, след като ти дадат нещо да ядеш, като го вкусиш, решаваш, че готвачът не е готвил хубаво. Излизаш от гостилницата, но готвачът дава едно заявление, че не си ял яденето. В царството на Амон Ра влиза един пътник – той бил голям поет, влиза в една гостилница. Готвачът, който готвил, той бил един философ. Той дал едно оплакване на царя, че онзи не изял яденето. Този, който не изял яденето, бил осъден на десет години затвор. Днес много лесно може да минете, ако не ядете. Ще докажете защо не сте ял.

Питам сега, как ще освободите този поет от ноктите на закона? Той, като не могъл да яде, да не влиза в гостилницата. Законът бил: ако си мъдрец, трябва да знаеш хубаво ли е сготвено, или не. Щом влезеш в гостилницата, значи яденето е хубаво сготвено. Щом излезеш, значи има някакво престъпление. Втората задача как ще разрешите? Първата ученикът намерил – претеглил веригата. Обаче този път златарят направил верига много точна, десет килограма. Какво ще се прави? Какво друго да се намери, някой клуб, за да се освободи този поет от затвора.

Мнозина от вас са забравили онова истинско разрешение. Мислите, че това, което било в миналото, няма никакво отношение с онова, което сега живеете, и онова, което сега живеете, няма никакво отношение с бъдещето. Не е така. Всичките прояви в природата – от единия край до другия, имат връзка. Някой път връзката е съзнателна – голяма или малка, то е будност на съзнанието. Някой казва, аз имам голяма връзка. Значи съзнанието е будно. Малка връзка, значи съзнанието не е будно. То е степен на съзнанието. Казва, голяма връзка. Математически как бихте турили с число голяма връзка каква е? Казва, аз имам силни връзки. Според закона на механиката силните връзки какви са? Едно въже, за да е силно, какво трябва да бъде? Разбира се, има въжета, направени от две нишки, от три, четири, пет, шест, седем. Допуснете, че тази жица е един елемент. Аз го наричам елемент на въжето. То е толкоз тънко, че по-тънко не може да се изпреде. Тази нишка наричам елемент на въжето. Добре, ако от две такива нишки направите въжето, то е от два елемента. Колко нишки трябва да влязат в едно въже, за да бъдат връзките силни? Понеже по закона на единицата вие не може да турите една нишка, понеже това е законът на правдата. Това е мярката. Значи чрез едно ще ви осъдят в даден случай.

Вие с числото 1 може да проверите дали числата са прави, или не. Но нищо друго не може да разрешите. Числото 2 е закон на противоречие, контраст. Може да намерите какво е отношението между две лица. Причина = 1. Следователно отношението на тия две числа какво е? Между тях има равенство. За да има отношение, трябва да има равенство. Във висшата математика или във висшите отношения не може да има отношение между две числа, които не са равни.

Сега, вие под думата „равенство“ разбирате така отчасти. Под думата „равенство“ във висшата математика на живота подразбираме, че една малка част може да е равна на едно цяло. Функциите, които изпълнява тази частица, са толкова важни, че е равна на цялото. При равенството не е въпрос за енергията, която иждивява, не каква енергия иждивява, но работата, която съществува, работата, която трябва да се свърши. Равни са, защото, ако тази малката не извърши това, което трябва, то тия живите единици, то и цялата работа ще се спре.

Та казвам, с числото 2 вие може да разрешите този въпрос. Не може да го разрешите с числото 3. Ако е за равенство, вие това нещо с числото 3 не може да го разрешите. Следователно, да кажем, към числото 3 имате 1, 2, 3. Какво отношение съществува? Тогава може да имате 1:2, както 2:3. Сега преведете тия отношения. Представете, че това е бащата. Бащата има отношение към сина – числото 3, тъй както майката има едно отношение. Но има известни отношения, които бащата не може да ги извърши. Тогава вие имате 1:2:3. Да кажем, това дете трябва да се подува. Бащата няма мляко да подува детето. Следователно тогава се раждат отношения. Бащата има отношение към майката в този случай. Работата, която не може да извърши спрямо сина, той има отношение към числото 2.

Питам сега, с какво той ще застави майката да подува детето заради него. Майката подува детето заради себе си – разбирам, но майката да подува детето заради бащата, туй не разбирам. Вие ще кажете – нали е майка тя. Майка е тя по своето съзнание. Ние считаме, че каквото майката може да извърши, и бащата може да го направи в даден случай. Но бащата не може да даде мляко. Ще кажете, да му купи кравешко. Но в закона не се позволява кравешко мляко. Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: „Издой кравата!“ Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота. Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение. Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички – вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.

Сега как ще заставиш бащата, майката да подува детето? Те са задачи. Имаш същите отношения, не знаеш как да разрешиш задачата. Майка не си, баща не си, а синът се нуждае от мляко. Ти не може да му дадеш. Ако не му дадеш, ще умре гладен. Вие ще кажете, няма майка. Майката е заета с други работи, бащата е отговорен. Когато бащата има отношение към сина, тя е в друг свят, тя даже хич не се грижи за тази работа. Най-после аз ще ви туря задачата: 1:3, 2:4. Какво разбирате под закона 4? Под закона 3 разбираме всичките процеси, които растат. В природата под 3 разбираме растенето на числата, а под 4 в живата математика ние разбираме разпределението на всички материали, разпределението на материалите. Следователно става в 4 категории във физическия живот. Ти трябва да разбираш закона на 1, 2, 3 и 4. За да имаш едно здраво тяло, ти непременно трябва да разбираш отношението на числата от 1 до 4, вътрешните процеси, които стават. Ако ги разбираш, може да бъдеш здрав, теб болест никога не би те газила. Що е медицината? 1 се отнася към 2, 2 се отнася към 3. сега ще оставим въпроса, как да се жени. То е друг въпрос.

Фиг. 1

Сега да се спрем върху тази задача. Аз ви обяснявам отношенията до 4 какви са. Първото число какво е? Ти като човек имаш право във вселената. Ако ти не носиш числото 1 със себе си, не може да живееш на земята. За да имаш гражданство, ти трябва да знаеш как да поставиш числото 1 към 2, каквото и да е противоречието. Даже думата „противоречие“ не изяснява идеята. Какво разбирате под думата „контраст“? В закона на съвременната наука, там, дето има живот, има два полюса – то е контраст.

Следователно тия двата полюса имат различни функции. Функцията на А и В се различават. Тия двата полюса се различават. Ако вие живеете дълго време на Северния полюс, вие ще станете строг, взискателен. По естество човек става корав, ще внесете повече желязо в кръвта. Било е време, когато сте били на Северния полюс. При сегашните условия ще внесе други елементи, а ако идете на Южния полюс, той ще внесе мекота.

Следователно числото 2 е, което внася контраст. в какво седи контрастът? Туй, което същевременно внася якота и внася и мекота, то е контраст. Тия двете неща, като се преливат едно в друго, образуват се ред други отношения. Казва някой – числото 2 е контрастно, внася якота и мекота. Да се изясни идеята. Добре тогава, да ви говоря на този език. Направите вие погрешка. Казвам, няма да говорите вие за погрешката. Казвам, една от задачите на числото 2.

Ако един човек живее на Северния полюс, влязат два милиграма органическо желязо в кръвта му, а два милиграма органическо желязо уморяват човека. Как го уморяват? Става разлагане. Туй желязо ще привлече всичките микроби, всичкия ревматизъм, привлича ишиас, петнист тиф, холера, всички болести, ще повика проказата и т.н. Два милиграма желязо вършат опасна работа. Това е една теория. Като говоря така, не го Вземайте като реалност, то е само за изяснение. В дадения случай числото 2, два милиграма желязо премного са, то трябва да се пренесе от едното полушарие в другото. Сега почти ние имаме закона. В сегашната епоха има една смяна на полюсите.

Както твърдят съвременните окултисти, образува се контраст на южното полушарие по закона на числото 2, влиза в действие математически, тъй да кажем. Ние сме били в епохата на числото 1, сега вече е 2. Следователно, пренася се човешката деятелност от южното полушарие, за да се внесе известна мекота в човечеството. Елемент кой е на мекотата – пък има един неизменен. Якота дава желязото. Защото желязото, преди да бъде открито от нашите учени хора, било в кръвта. Обаче желязото във външния свят е намерено в по-последна епоха. Кой елемент спрял вашата мисъл? Елементът, който не се окислява, е златото. И действително златото на физическото поле не се окислява, но в човешкия ум се окислява. Тогава имате отношения: числото 1 е бащата. Има отношение към сила. Но неговата деятелност се свежда към минус в дадения случай. Употребяваме минуса, понеже той не може да достави мляко на детето. Тогава ще пристъпим към контраста, към числото 2. Това е майката. Тогава бащата е северното полушарие, майката е плюсът. Едното отношение на бащата към сина е 1:3, 2:3. Отношението на майката към сина е плюсът.

Но сега какво отношение може да имаме? 1:2. Туй отношение в какво седи, какъв знак ще турим? Казваме, равенство има. Казвате, че мъжът и жената са равни. В какво седи равенството между мъжа и жената? Много лесно е да кажем, че е равенство. Казва, равни са тия хора, но трябва да се изясни. Не е само да се говори. Идеята трябва да се разясни в какво седи равенството. С какво бащата ще обърне нейното внимание, че той да вземе млякото? Задачата е тъй, нали? Една хубава задача.

Сега вие, след като поучите, мислите, че няма какво да учите. Ако отворите книгата на живота, това са задачи, които децата на невидимия свят си играят. Тия задачи тук, за които най-големите мъдреци и философи се озадачават, там е турена в най-простата форма, но трябва работа, няколко часа математическа работа. Как трябва да заставим майката да даде мляко? Трябват два-три часа работа върху нея. Казвате, да даде мляко. Казвате, да се освободи. Но трябва да се намери една основа, върху която веригата не може да се тури. Вторият поет, който е осъден, казва: не съм ли свободен да ям, или да не ям. Щом влезеш в гостилницата, ти трябва да ядеш. Нищо повече.

Аз искам да оставя в ума ви една мисъл на мислите. Един малък ребус оставям, да мислите върху него. Как ще се освободи този поет? Престъплението е толкоз малко, че само един светия може да се съди за такава постъпка. Пък сега няма закон, според който един човек може да бъде осъден за такова престъпление, че не ял в гостилницата. Но ние според истинските закони на небето не трябва да влизаш на едно място, дето не си готов да ядеш. Следователно, щом ти не ядеш, вече се вмъква една лъжа. Щом не ядеш, лъжата се вмъква. Лъжата ще дойде на мястото. Сега, кои били съображенията, които заставили този поет да не яде? Кое е било онова, което го заставило да не яде? Сега не е въпросът, че аз не трябва да ям. Въпросът е, че ние идваме до същината: кое той не обича в яденето? Този готвач свършил четири факултета, не е прост готвач. Четири факултета свършил. В неговата гостилница царе са яли, князе – и всички са били доволни. Този поет казва: „Съвсем не ми харесва яденето.“ Толкоз ядене има, плаща и си отива навън. Гостилничарят счита туй за обида. Прави той заявление пред царя, да обясни защо той не е ял. Хайде, втория път, като дойде, аз ще ви дам разрешението.

Искам вие да имате за какво да мислите. Вие още не сте дошли в областта на онази вътрешна мисъл, която изяснява. Тогава аз говоря за окултна наука, за Божествена наука, че тъй трябва да се възпитаваме, че тъй трябва да се живее. Това е наука – да знаеш да живееш. То е най-великата наука, най-великото изкуство. Че е изкуство, не може да има изкуство без знание. Ти най-първо трябва да знаеш, за да имаш изкуство. Художникът трябва да нарисува. Но художникът, за да нарисува едно лице, той трябва да проучи езика. Казва, всеки може да рисува. Това не е рисуване. Знаете ли, че в царството на Соломон Ра всички художници, които са турили една линия не намясто, дето не трябва, и те са осъждани на десет години тъмничен затвор.

Малка причина, някоя малка погрешка – веднага законът те хваща – поет или философ, или художник, проповедник, какъвто и да си, законът работи, това трябва да знаеш. Казва, ние го знаем. С повдигане на рамената не става. Влиза този поет, може би много пъти ял, сега не ял. Другия пък защо го дава под съд? Той предпочита да даде заявление, защото, ако не беше дал, ще се разнесе лъжлива мисъл. Ако не беше дал заявление да се оплаче, щеше да влезе лъжата, да се развива свободно. Тогава за предпочитане е да страда един, отколкото всички. Казва, толкоз отстъпка не може ли? Не може. Ако направиш няколко отстъпки? Някой казва, защо да не отстъпи? Може, но тогава ще дойде най-голямото зло. Не е разрешение на задачата.

Природата оперира с малки величини. Следователно, ако ние страдаме в света, ние страдаме, за да не влезе голямото зло в света. Но и при това идеята не е конкретна. Какво разбирате вие под това, да влезе голямото зло? Колко време ще вземе на мисълта да излезе из Слънчевата система? („Една минута“)

Сега ще направите един манифест. Тъй ще кажете: аз, еди-кой си, манифест до всичките жители на моето тяло, до всичките граждани на моето сърце, на моя ум всичко туй давам – такъв манифест. Защо Данаил започва с мир? Защото седем години ти да бъдеш като животно, да ядеш трева, да ти израснат пера, да забравиш, че си цар. С голямо смирение се връща от една опитност. Върнал се той и разправя за опитността. Някои от вас казват, това аз не мога да го направя. Ако на Навуходоносора биха казали по-рано, и той би си подигнал рамената. Но сега с голямо смирение дошъл умът му. Първият ум къде отиде? Значи изгуби се първият ум. Започва с голямо смирение: мир на всички народи, така се случи с мене. Той казва: това, което се случи с мене, ще се случи и с вас, дребните хора. Бог е който взема царството и го дава, комуто иска. Казвате, този ум защо го дал Господ. Така като Навуходоносора може да те пратят в полето. Защо ми е това сърце? Може да те пратят в полето. Защо ми е това хилаво тяло? Ще намерите полето. Те са разсъждения.

Пак ми иде наум това, което исках да скрия, да не ви го кажа. Сега открийте какво скрих аз. По закона на математическите вероятности каква е тази дума? Без малко щеше да изплъзне, пък не трябва. Някой път, като кажа нещо, казвате, туй не трябваше тъй да каже. Като хвърлиш едно камъче в морето, ако имаш една стълба, ще го намериш ли? Не хвърляй камъчето.

Красиво е да съзнаваш, че има за какво да мислиш, има за какво да живееш. Следователно човек защо остарява? Човек остарява, понеже казва, няма какво да се прави. Като момче знаел какво да прави, да иска от майка си да суче. Като момче знаел как да играе с камъчета, в пясъка да рови. Като млад момък знаел какво да прави, да тропа на хорото. Като се ожени, знаел какво да прави. Като баща знаел, това знаел, онова знаел. Обаче, дойде до едно място, като стар човек не му стига умът, аз съм казвал – хайде от мене да замине – не му стига умът. Казвам му, трябва му ум вече. Аз, философът, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша. Не претърпявам това безчестие – умира. Умира човекът, не може да разреши.

Отче наш

35 лекция, 17 април 1929 г, София, Изгрев

Категории