УМНИ, ДОБРИ И СИЛНИ
„Отче наш“
„Сила, здраве е богатство“
(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)
Някои от вас, изберете си една песен от всички песни, които имаме, доброволно я заучете. Разни песни си изберете като една задача. Кой която песен избере, да я заучи.
Нещата, които не се заучават, те не ползват.
Сега вие искате да идете в оня свят, да се научите да пеете. Тук имате най-добрите условия да пеете. В оня свят като идете, ще имате друга обстановка, други условия, други предмети ще ви занимават. Оня свят е тук.
Оня свят е светлина. Тази светлина е оня свят.
Божественият свят е светлина, духовният свят е топлина, физическият свят е сила. Трите свята са това – главата, сърцето и стомахът. Ние сме в стомаха. Не смесвайте стомаха с търбуха. Под търбух се разбира едно желание в човека да яде, което се намира при слепите очи. Стомахът са сили, които събират материал за градеж. Ако стомахът не събира материал за градеж, тогава нашата работа е свършена. Ако лятно време не събираме храна и хамбарите ни останат празни, какво ще правим? Ако си жаден, изворите са сухи и няма водица, какво ще правим?
Казвам, щастието в живота седи в светлината, която имаме на земята, в топлината, във въздуха, кой то ни лъха, във водата, в хляба. Същественото са те. Него като не разбираш, какво ще разбираш.
1000
10000
Кое от тези числа е по-голямо? Тия двете числа са равни. Хиляда и десет хиляди са равни числа. Десет хиляди е число, което е раздробено на повече частици, но количествено тежестта е еднаква. Имате сто лева. Сто лева по сто стотинки правят десет хиляди стотинки. Десет хиляди стотинки повече ли е от сто лева? Не са повече.
Имате числото 1, имате и числото 2. Кое число е по късметлия от тези двете числа? Сега, не изхождайте от богословските идеи, но в дадения случай едното е за предпочитане. Едното представлява слънцето, двете представят месечината. Едното зависимо ли е? Двете е резултат, сянка на едното. Месечината се нуждае от слънцето, то ѝ праща светлина. В дадения случай, едното е реално, а двете е число на сенките и вследствие на това произтичат всичките противоречия. Книжните пари са сянка на златото. Цената на златото остава всякога еднаква, книжните пари губят своята стойност.
Сега, трябва да се приложи. Всяко едно учение се прилага. Вие може да имате най-хубавата храна, може да я милвате, да я гладите, да я целувате. Може да пишете цели трактати за нея, но туй няма да ви ползва. Може на тази храна да се молите, всичко да правите, без това да ви ползва. Храната, която се приема, тя ползва човека. Първото нещо е – всяка една мисъл, всяко желание и всяка постъпка да мине през душата. Ако тази мисъл не мине, и като мине, ако не остави нищо, тогава не се ползвате. Умът е спомагателно средство на душата, сърцето е спомагателно средство. В дадения случай, Духът е ръководството на душата.
Не се стремете да разберете какво нещо е душата.
Искаш да разбереш отвън какво нещо е светлината. Нямаш никакъв определен образ. Или за вятъра какъв определен образ имате? Усещате неговото движение, милва ви някой път, взема ви шапката, търкули я, дигне ви палтото. Няма кому да се сърдите.
Ние се сърдим на определените работи. Щом имаш определена идея, спреш се. Неопределените работи са хубави. Ако турите една малка прашинка в окото, която е определена твърда, какво ще ви причини? Едно болезнено състояние ще ви причини.
Та казвам, често вие спорите какво нещо е любовта. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Под думите „неразбиране любовта“, какво означава? Който не е разбрал любовта, не [е] ял от любовта, не е ял от плодовете ѝ. Ако е бил здрав, е едно положение; ако е бил болен друго. Ако е болен, че е ял, съвсем други ще бъдат неговите понятия. Ако е бил разположен или ако е бил неразположен, съвсем други ще бъдат вашите понятия.
Аз и на вас като ви говоря, дали сте разположени, може да ви занимавам с други мисли. Може вие да си мислите: да имате един апартамент хубав, да имате едно хубаво скривалище. После, мисълта ви се занимава да бъдете осигурени в банката, да имате пари. Или някои от вас сте самотни и си мислите: не си струва човек да бъде сам, да си има другар. Кой няма другар? Имаш двама другари – краката, имаш други двама другари – ръцете, очите, ушите. Но като дойдеш до любовта – имаш една уста. Една уста имаш, но тя вътре е двойна. Два канала имаш, единият отива в стомаха, другият – в дробовете. Стомахът се допитва по някой път до устата. И въздухът, и той се допитва.
Имате една дроб, имате 1/2. Една втора, това е една дроб. Имате единица от слънчевата светлина. Месечината дава на земята една единица, и за себе си задържа – две единици. Две единици взима от слънцето и едната дава на земята. Имате една втора – едно е слънцето, две е луната. Тогава, в обикновените изчисления, от една ябълка дадеш една част. Ябълката, разделена на две части – имаш две половини и едната половина дадеш на някого. Ако на стомаха си дадеш половина ябълка, ще приемеш нещо. Но ако на стомаха не дадеш половин ябълка, тогава какво ще даде стомахът? Или ако в мозъка не възприемеш една мисъл, какво ще ти даде? Правата мисъл всякога е храна. Тебе една мисъл, която не те успокоява, не ти дава мир, едно желание, което не ти дава мир – тези желания не са съществени.
Някои от вас имате желание да пиете една чаша вино или една чаша ракия. Не е лошо. Хубаво е. Ракията е излязла от сливите. Доста хубаво е. Но в тази ракия всичките хранителни вещества и масла са отишли във въздуха. Останало туй, което не е хранително. Ако някой от вас иска да стане медиум, да пийне ракийца – едно наркотично средство. Всеки човек като се напие, той е медиум. Като дойде на себе си, вече не е доволен. Ракията привлича не възвишените духове, но нисши духове привлича. Ако искаш някои отдолу да дойдат, пий ракийца, пий вино. Всички тия ненапреднали същества идват. Като минат през твоя ум, ще оставят своите нечистотии. Като станеш сутринта, ще видиш, че са оставили всичките нечистотии. Яли, пили и оставили ти да чистиш.
Казвам, по стария начин вие седите и мислите, че доброто [е] нещо, което може да го вземете – да бъдете добри. Вие мислите, че и любовта може да я вземете. Не се взема отнякъде любовта. И доброто не се взема. Кои неща ти обичаш и любиш? Майката обича детето, понеже то е излязло от нея. Като дойде друго дете, чуждо дете, тя казва: „Не е като моето дете.“ По какво се отличава нейното дете? Отличава се по това, че тя е вложила нещо, което познава. Другите което са вложили, тя никак не го познава.
Вие обичате едно дете, и не знаете защо го обичате. Като гледам някое дете, гледам как е създадено. То е създало на майка си много неприятности. Майката, като гледа, казва: „Това ангелче!“ Аз гледам тази форма как е създадена – то е въоръжено с пушка, със стрели. Военен е, пък майката иска да го прави владика или поп. Въоръжили са го от оня свят.
Вие обичате някого, и не знаете защо го обичате. Вие го обичате по някой път по простата причина, че в него има животворен магнетизъм. От този човек иде нещо много приятно, което разполага. Да кажем, обичаш гроздовия сок заради сладчината. Обичаш зрялото грозде заради сладчината. От добрите хора излиза нещо добро, което влиза в теб и ти е приятно. Онези хора, които избягваме – от тях излиза нещо неприятно, гниещо като кал. Избягваме ги. Много лошо е да обичаш един лош човек. Ако го погледнеш, ще видиш. Но благодарение, че ние не виждаме… Ако всички вие бяхте ясновидци, при туй съзнание, което имате, щяхте да се хванете гуша за гуша. Ще намериш, че някой от вас в миналото ти направил някое голямо нещастие и сегашният ви живот се дължи, че той ви е направил някое голямо зло.
Вие вземате сега само лошата страна. Тогава, ще хванеш този човек и ще кажеш: „Изправи погрешката си.“ Той не знае как да изправи, ще се извинява. Казвате: „Не искам празни извинения. Моята сиромашия, моята беднотия и нещастия се дължат на тебе.“ Какво ще правите? Дали това е тъй, или не, то е друг въпрос. Ако вярваш – тъй е; ако не вярваш – не е тъй. То зависи от вярата на човека.
Да ви кажа кое е вярно. Може опит да правите. Някой казва: „Кое е вярно?“ Всеки един от вас може да направи опит. Вечерно време помислете за вашия приятел и помислете си дали е в стаята си, или не е там. Как ще познаете? Ако познаете, е вярно; ако не познаете, не е вярно. Ако познаете, вярата ви е силна. Видял си нещо. Нали вечерно време в сън сте яли кокошка или ябълка сте яли. Като се събудите, каква ябълка сте яли насън, кажете ми. Аз съм виждал, някой стане и плюе, че ял месо. Никакво месо не е ял – въображение в съня. Самата мисъл за месо ще му причини едно отвращение. Ако вашият приятел е там, звукът ще бъде музикален, много ясен, много мек, приятен. А пък ако го няма приятелят ви, звукът ще бъде тъп, като някоя пукната стомна. Или пък ще усещате една празнота, ще се раздвои съзнанието ви. Ако приятелят ви е там, ще усещате, че съзнанието ви не е раздвоено. А пък като го няма, ще се раздвои съзнанието. По някой път, като помислиш за вашия приятел дали е в стаята, ще започне да ти играе окото или веждата [отляво]. Туй показва, че го няма. Ако ти играе дясното око или дясната вежда, значи е там. Казваш: „Играе ми.“ Провери. Първия път ти проиграе лявото око, идеш – няма го. Втория път ти проиграе, идеш – пак го няма. Трети път, десети, деветдесет и девет пъти като провериш, вече идваш до закона. Когато лявата вежда ти играе и когато усещаш празнота, мак направи опит. Когато ти играе дясната вежда, пак направи опит. Като провериш, можеш да се осланяш на този извод. Дошло ти нещо наум, още нищо не показва, че е закон.
Може да направите един опит. Вземете един билет от лотарията и пак направете опит. Щом е раздвоено съзнанието ви, никога няма да вземате нещо; щом не е раздвоено съзнанието ви, ще спечелите малко, може да си вземете парите назад, колкото сте дали. Някой път може да вземете хиляда, две хиляди, двайсет и пет хиляди. Но ако вие ще спечелите двеста и петдесет хиляди лева, вие ни най-малко няма да мислите за билета. Човек, който ще спечели, взема билета и казва: „Ако дойде, добре; ако не дойде, пак добре.“ Като че не го интересува. Ако дойде – добре; ако не дойде – пак добре с. Онзи, който много се интересува, много малко печели. Който [не] очаква да спечели, ще спечели. Аз да ви кажа. Онзи, който иска, е раздвоен в себе си. Когато се тегли лотарията, със своето вълнение раздрусва ръцете и не може да вземат неговия билет.
Вие по някой път отивате при някой банкер, съмнявате се в него, казвате: „Той няма да ми даде, той е такъв изедник.“ Настройвате го против себе си. Той казва: „Не давам.“ Ако държите в ума си най-хубавите работи за него, той ще ви даде.
Вие имате превзети възгледи. Казвате: „Този е религиозен.“ В какво седи религиозният човек? По какво се отличава богатият? Има богатство. По какво се отличава ученият човек? Има учение. По какво се отличава цигуларят? Знае да свири. По какво се отличава художникът? Рисува хубаво. По какво се отличава здравият човек? Работи. По какво се отличава болният? Лежи, слугуват му.
Казвам, в живота си имайте нещо реално. Кой е набожен? Да кажем, аз съм набожен, но седя като някоя костилка в някоя каса, непосят. Питам, тази набожност какъв приход ще принесе. Ако аз съм посят в земята, вече съм динамичен – ще принеса полза.
Всяка идея, всяко чувство, което се е приложило, то дава плод. Има много чувства, възхищаваме се от тях. Да допуснем, че ти нарисуваш една картина. Възхищаваш се, много хубава е. Питам, след като си нарисувал картината, какво ще се ползваш? Ако си художник, ще се ползваш, разбира се. Ти ще направиш различие между всичките краски, които са вложени в картината. Тези краски в тебе вече са пренесли слънчевата светлина, която дошла и принесла полза. И след като нарисуваш тази картина, ти си се изменил. Каквото си вложил в картината – картината е излишък на онези идеи. Художник, като няма една идея, не може да нарисува картината. Не да копира, но да рисува. Отвън като копирате, вие копирате идеите на другите хора. Най-първо се занимавай с идеите на баща си, майка си, брата си, докато дойдете до онези идеи във вас. Вашите идеи във вас са приложение на новото, наслояване на новата насока.
Аз много пъти досега съм ходил на концерти. Свирят Бах много добре. Един го свири по един начин, друг го свири по друг начин. Виждам колко време е взело на този човек да свири Бетовен, Бах. Има стотина или двеста хиляди ноти, които е запомнил – где трябва да свири тихо, полека, силно, какво изражение трябва да даде. Този цигулар колко пъти са го поправяли, вие без поправки мислите да станете религиозен. Религиозен човек не може да стане, докато не е срещнал стотина религиозни хора, гениални, да му дадат нещо. Ако дъждът не полива посятото, нищо не става. Всички добри хора около нас трябва да внесат от тази енергия на доброто в нас, за да расте. Трябва да дойде отвън доброто, от Бога. Трябва да дойде и да израсте в нас. Дъждът, светлината, топлината трябва да дойдат, за да израсте посятото. Ние мислим, като влезе доброто, че то изведнъж, само по себе си ще израсте. Трябва да има условия.
Котката седи на стола срещу Учителя и се чисти.
Тя е тълкувател. Казва: „Чисти трябва да влезете в училището.“ Поддържа идеята. Това е едно животно, което аз съм го дресирал. Аз му внуших тук да дойде, за да ви бъде едно предметно учение. Вие ще кажете, някой дух влязъл. Не, моята мисъл, аз го доведох. Казвам: „Ще се качиш на стола.“ И той изпълни. Слуша значи. Като отнема мисълта, хич не се интересува, не седи. Той мисли дали ще има малко сиренце. Казва: „Като дойда, дали ще има малко баница? Малко сиренце, кашкавал?“ Аз вече имам баница приготвена.
Тя много внимателно ходи. По някой път аз вървя в лозето и котката върви с мен, разхожда се отпред, в ляво, надясно. Обръщам се, и тя все седи. Някой път ѝ казвам: „Върни се. Може да те подгонят кучетата. Не може да ходиш, за котките още няма закон. Свобода няма.“ И той слуша. Две седмици беше се изгубил. При мене беше станал много религиозен, четяха му се ребрата. След две седмици като се върна, беше се оправил. Къде е ходил, не зная. Някъде на екскурзия, на гости.
Казвам, доброто, което имаме сега, всичките дарби, които имаме – изискват се условия. Ние остаряваме по единствената причина, че изгубваме условията. Вие казвате: „Остарях вече.“ Вие се осакащате. И на сто и двайсет години като си, ако искаш да си заминеш и повикаш близките си, ще кажеш: „Отивам си, връщам се в другия свят.“ Вие сега не искате да се върнете и по някой път насила те изкарват оттук. Хората те презират, казват: „Ха върви си.“ Безполезен си в света – иди да се учиш.
Казвам, старите да се учите да пеете. Старият може ли да пее? Може много хубаво да пее. Старите пеят много хубаво.
„Стар“ на български, а на английски значи звезда. Старите хора значат звезди. На англичанина като кажат „стар“, той разбира звезда на небето, а българинът разбира остарял човек, той не разбира звезда. Казвам, как вие, звезди, да не светите?
Звездата не остарява, тя е винаги млада. Който остарява, той няма светлина. Човек, за да остарее, изгубил е светлината, изгубил е топлината, изгубил е силата. Бакалско понятие на стария човек. Щом изгубиш топлината, светлината и силата, краката не държат – това е самовнушение.
Много мъчно е да се освободите от внушенията.
Някой дойде при мен и казва: „Много ми е мъчно.“ То е внушение вече. Някъде с някого имаш сродство, но той има някаква несполука в работата или в търговията – изгубил е сто, двеста, хиляда. Или жена му и децата му умрели, голяма скръб има. Ти си свързан с него и по радиото той ти предава своята скръб. Ти не знаеш защо страдаш. Страдаш заради него. Ако той се радва, и ти ще се радваш. Понеже той скърби, и ти страдаш. Деветдесет процента от страданията са на другите, десет процента са наша собственост. Някой път и за себе си страдаме. Казва някой: „Не зная защо не съм разположен.“ Друг е неразположен. Някой ден си разположен, но друг е разположен. Тия неща са хубави.
По някой път, по този закон хората може да се лекуват. Човек може да се свърже с добрите здрави хора, които да го обичат. Достатъчно е пет–шест души хора, които да го обичат, да му помагат, да му кажат нещо хубаво и веднага той ще се почувства здрав. Достатъчно е да идат десетина души, които мразят някого или десетина души, които имат да му дават, и да се почувства зле. Да кажем, по сто хиляди лева си дал на всекиго и всеки казва: „Да си върви.“ Ще те уморят. Ако искаш да живееш, като дойдат десетината души, прости им дълга. Те казват: „Господ да го поживи, здраве да даде.“ И ще остане да живееш.
Много хора умират по единствената причина, че не искат да правят добро.
Сега, някой път вие искате да бъдете кротки. Вие не може да станете кротки, ако не се свържете с кротките хора. Помислете за тях и веднага ще станете кротки. Вие искате да бъдете умни вън от умните хора, само в себе си. Вие искате да бъдете здрави. Направете опит – свържете се със здравите хора по цялото лице на земята. Седнете и вижте къде има здрави хора. Помислете за Германия, за Англия, за Русия – макар че се бият, все ще намерите здрави хора, които са в съгласие с вас. Искате да пишете хубаво. Помислете за поетите. Има поети, които са писали своите книги, има други, които не са ги писали, тепърва ще ги пишат. Има добри хора, които не са се проявили, тепърва ще се проявят. За нас важи туй, което е проявено, защото онези, които не са се проявили, то е бъдещето. Откажете се да мислите по старому.
Дойдат при мене и казват: „Ние не живеем добре тук на Изгрева.“ Не само вие, но хиляди идат от видимия и Невидимия свят и някои от тях оставят своите извержения. По някой път вие привличате тия хора. Вие мислите, че хората на Изгрева са ангели. Като дойдете, виждате, че не са. На Изгрева има ангели, но всичките не са ангели. Едни са дошли и знаят да служат, а другите са кандидати за ангели, които се учат да слугуват. Ангел значи, който знае да свири много хубаво, а кандидати са тия, които сега вземат първите уроци по музика. За в бъдеще, като се научат да свирят, все ще бъдат добри музиканти.
Сега оставете старите ваши възгледи. Казвате: „Помоли се.“ Вие мислите по много лесен начин да придобиете. Казвате: „Я да се помолим.“ Че трябва да се молиш – то е говор на Небето. Ако не говориш на съвършения език, не ще те чуят. Да говориш, да се молиш дълго, мислиш, че ще ти дадат. Когато се молиш на Господа, нищо няма да искаш от Него. Чудни сте вие. Вие искате да ви дадат. Животът е тъй нареден и ако вие знаехте… Ти искаш да се помолиш на Бога и Бог да ти подобри работите.
Някой път минава един човек. Само ако му говориш една сладка дума, този човек ще бъде на ваше разположение, тебе ти е слуга. Ти казваш: „Този човек е неразположен, болен.“ Ти го гледаш и казваш: „Карма му е, нека тегли.“ Кажи на този човек: „Ще оздравееш скоро, едно голямо добро иде за тебе.“ Този човек, като се върне дома, ще каже: „От туй голямото благо, което е за мене, ще му дам на него. Много му благодаря, насърчи ме.“ Ти казваш: „Ще стане ли?“ Ти само кажи, че слънцето ще изгрее, не че ти заповядваш. Кажи: „Утре в шест часа слънцето ще изгрее.“ Излез да го видиш. Има астрономически календари, където е показано всеки ден слънцето кога изгрява, и ти ще му кажеш кога слънцето ще изгрее и кога ще залезе. Откъде го знаеш? От календара.
Говорете само за неща, които са реални в света – ще изгрее слънцето. Ще дойде тъмнината, нощ е в мене. Ти си кажи: „Слънцето ще изгрее. Защото, ако не изгрее слънцето, ще замина за другия свят.“ Дотогава, докато слънцето изгрява, ще живееш; като престане да изгрява, ще заминеш. Под думата „ще си заминеш“ аз ето какво разбирам – слънцето няма да изгрее, значи ще се образуват облаци, ще бъде тъмно и няма да виждаш кога е изгряло. Казваш: „Не изгря тази сутрин, не го видях.“ Като залезе, пак не го виждаш. Четири, пет, десет дена има облаци, буря, вятър и всичко туй произвежда цяла пертурбация в ума ти. Тогава ще кажеш: „Туй е за добро.“ Тия облаци са благо – ще падне дъжд. Тревите се нуждаят, плодните дървета се нуждаят, посятото, и то се нуждае от него.
Казвам, страданията, които сега ги имате, то е дъждът. Таман си излязъл с хубави дрехи, дойде дъждът, намокри те. Аз имах един такъв пример може близо преди двайсет и пет години. Аз [бях] в Борисовата градина, много хубав ясен ден, и виждам, че скоро, след един–два часа, ще има проливен дъжд. Гледам три дами, облекли се в празнични дрехи, с хубави шапки, минават. Аз ги гледам и се поусмихвам малко. Седя в Борисовата градина и след един час се изля проливен дъжд. Гледам, дамите се връщат съвършено мокри – дрехите полепнали по тях, шапките смачкани. Те, като ме видяха, се поусмихнаха малко, дрехите им седят залепени по тялото. Хубавото е, че те не се сърдят, но се смеят, закачат се. Казват: „Сега сме под най-хубавата парижка мода.“ Шапките увиснали, дрехите увиснали.
Някой път и ние така излезем. Ти си се облякъл хубаво, завалял дъждът, намокрил те и ти казваш: „Днешният ден такъв ли е за мене? Човек не може да излезе да види хубав ден.“
Вие трябва да знаете кога ще се оправи времето. Ако ви хапят мухите, не излизайте. Ако се образува някакъв сърбеж, не излизайте. Ако сте раздвоени в ума си, не излизайте. Когато сърцето и умът са една и съща мисъл, едно и също желание, излезте, всичко е на добре. Щом сте неразположени, стойте си вкъщи.
Мнозина от вас стават неразположени, когато ще се развали времето. Мнозина, когато ще има буря, чувствате болка в гърба. Мнозина от вас, когато ще вали дъжд, чувствате болка в плешката. Дъждът образува тия работи.
Казвам, полиците ви са чисто фиктивни, те са благословение. Полиците са отражение на външните прояви, които стават. Като ги изявите, има болест. Не че всичко е фиктивно, но времето има влияние. Някой път сме радостни. Туй показва, че времето ще се подобри. Ще дойде повече светлина, повече топлина, повече електричество, повече магнетизъм. От Невидимия свят ще дойдат хубавите мисли. И там ни пожелават доброто.
Вие тук сте заети със земните работи. Казвам, някои от вас не трябва да бъдете заети. Вие трябва да отдавате и на земния живот, и на духовния, и на Божествения еднаква цена. Еднакво трябва да ги цените. Казва: „Аз искам да напусна земята.“ Няма какво да напуснеш земята. Ти ще напуснеш земята, когато има място къде да идеш. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Ти искаш да умреш. Не е приготвено мястото. И в Божествения свят да идеш, трябва да ти е приготвено мястото. Като слезеш на земята, трябва да ти е приготвено мястото. Мнозина на земята служат, без да им е приготвено мястото, и страдат. Онези, късметлиите, които са дошли, имат приготвено място. Баща им и майка им им е приготвил място. Те се учат, навреме са дошли. Някои са дошли не навреме, и казват че нямат късмет.
Някой българин отива в Америка да си проправи път, понеже тук в България не му върви. Някой път му провървява, но всички са минали през много голяма дисциплина, докато научат езика, докато научат характера на американеца. Онези, които са късметлии, нямат тесни и високи чела. Тези с такива лица късметлии ли са?
Аз някой път чувствам вашето състояние като някой твърд камък. Сега може да ви се помага. Ако си помага човек сам, е по-добре. Правил съм много опити. Вземал съм някой път, без да знае някой човек, влизам в съобщение с него и го слушам, когато той казва: „Не ми се живее.“ Аз вземам и представям в ума му най-хубавите работи, как ще се оправят работите му. Най-първо той е наведен, но като му изпратя тази мисъл, че работите му ще се оправят, той се поизправи – усеща, иде нещо отнякъде. Казва: „Малко ми мина това лошото състояние. По насърчих се малко.“ Най-първо никак не му се ходи, но аз като му пращам така мисли, на първия, на втория ден, той тръгне, казва, трябва да се работи вече, трябва да се учи.
Вие тук сте се събрали и се състезавате. Състезание да няма между вас. Състезания може да има между виртуозите да свирят. Вие трябва да се учите. Учениците какво ще се състезават? После, никога не определяйте да кажете: „От него учен човек няма да стане.“ Какво разбирате, като кажете, че от него учен човек няма да стане, виден човек няма да стане? За мен е толкоз ясно. Виждам, че кончето е слабо и казвам, туй конче няма да носи сто килограма на гърба си. Малко конче е. Кон хиляда килограма носи ли? Казвам, този кон е слаб, не е млад. Слабият кон не е ли хубав? Че в света само коне ли има?
Защо са направени мухите? По някой път накацат по човека. Тези мухи дойдат, изядат ги. Освободят те. Някой път микробите са отровни, мухата кацне по челото, обира микробите, а ти казваш: „Тази муха е досадна.“ А тя иде да ти помогне. Ти не разбираш.
Някой път аз не искам да ви говоря, защото ще станете суеверни. Човек, като започне да изучава Божия свят, трябва да бъде много учен, да има голямо знание, другояче ще падне в крива посока. Мухи има, които предсказват, че ще дойде някой. Дойде мухата, кацне на тебе и ти показва, че ще дойде някой да те човърка. Или ти казваш: „Този е изедник.“ Тогава ще дойде някоя муха да те ухапе. Тя ти казва: „Днес ще дойде някой, който ще те ухапе, както аз те хапя. Аз те хапя, за да вземеш мерки.“ Тази муха казва: „Ти, както дължиш сто–двеста лева, да промениш полицата.“ Мухата тъй ти казва, а ти вземеш кърпата и я изгониш, каквото тя ти казва, не вземаш предвид. Дойде този и започне да ти чука. Казва ти: „Едно време мислех, че си честен човек, а сега виждам, че не си.“ За хиляда лева ще тури всичките неразбрани думи отгоре ти. Казва: „Десет лева две години ги взел и не ги връща.“
Тук нали копаят скривалища. Тия, които копаят, набрали зелени круши, нахапали ги и, понеже не може да ги ядат, ги изхвърлили. Няма да дойдат да поискат зрели круши, но ще яде от зелените, ще ги опитва и като не са хубави, ги хвърля.
Българинът има един характер. Като влезе в бостана, не разбира коя диня е узряла, но с ножа направи едно квадратче – види динята дали е зряла и като е зелена, тури квадратчето. Иде на друга диня и на нея направи квадратче. И тя зелена. И така може двайсет дини да осакати, докато намери зряла диня.
Този български начин не го правете, да правите квадратчета. Потупайте динята. Да ви кажа коя диня е узряла. Задницата на динята трябва да е потънала, да е хлътнала, и като я тупаш, да не е тежка, да не е „тин–тин“. Когато динята е узряла, е като красива мома, добива лъскав цвят. Сладките дини имат много хубав лъскав цвят. Тия, които имат един неопределен цвят, не са хубави. Онези, които разбират от дините, познават коя диня е зряла. Много приятен цвят имат сладките дини. Цветът показва каква е сладчината.
Та, най-първо, трябва да се откажете от много ваши навици. Станеш сутринта, седиш – един много лош навик – почешеш се по врата. Не го прави. Не бутай главата си отзад, това са лоши навици. После, станеш сутринта и туриш десния крак върху левия. Сутрин като станеш, не туряй левия крак върху десния, нито десния върху левия. Държи краката си отделно, дай им свобода. Тия навици ги оставете, нищо повече. Отправете мисълта си към Бога, разположен–неразположен, благодари на Господа. Ако имаш неразположение, то ще си замине, може да е чуждо неразположението. Поблагодари на Бога и кажи: „Доста голям бърборко съм, искам да се освободя от тази мърмория.“
Заболи те плешката, изпоплашите се, идете при някой лекар. Поблагодарете за плешката. Заболи те ръката, поглади си рамото – тури малко вода. Като дойде някой ваш приятел, кажете му да се запознае, да пипне рамото. Той иска да се ръкува, да прекара ръката си по рамото отгоре.
Вие искате някой път да ви не бутат. Хубаво е. Но някой път е хубаво и да ви бутнат. Ако вятърът нас не ни бута, ако слънцето не ни бута, какво щеше да стане? Благодарение на тази слънчева топлина ние се освежаваме. Тя, светлината, освежава.
Хората със своите погледи си влияят. Вие не сте наблюдавали какво голямо богатство се крие у човека. Някой човек, като мине, погледне те – едно голямо богатство е, едно Божие благословение е. Може да е дете или стар човек, погледне те, като че ти казва: „Добър е Господ, върви напред.“ Ти сега мислиш, като че всичките хора, които минават, не са добри, пазиш се от тях.
Всичките хора са проводници. И добрите, и лошите хора са проводници на Божието благословение. На вас ви говоря, ако искате да разбирате, понеже искате да знаете истината. Всичките хора в света са проводници на Божието благословение. Ако вие вярвате в това, тия благословения ще дойдат; ако не вярвате, няма да дойдат. Законът е туй: в което ние вярваме, то идва. Ние вярваме в порядъка и той идва. Не говоря за порядък, който не съществува. Казвате: „Как могат всичките хора да бъдат проводници?“ Вашият миялник вкъщи зло ли е, добро ли е? Оттам излизат нечистотии. Но едно удобство е за вас. От едно място иде чистата вода.
Казвам, лошите хора, те вземат лошевината. Един лош човек, като мине покрай тебе, ще вземе лошевината от тебе и тебе ще ти бъде приятно. Добрите дават, лошите вземат. Лошият човек, ако няма лошо да вземе, той ще вземе доброто. Затуй трябва да имаш малко лошо, че като вземе лошото, той се задоволява. Като няма какво да вземе, ще вземе от доброто. И тогава и вие страдате. Казвате: „Еди–кой си ме нагруби.“ Законът – че и вие нагрубихте. Казвате, той е груб човек. Няма човек, който да не е груб. Хващате един човек, раздрусвате го. В света или давате, или вземате. Вие си отворите устата, дишате. Вие или давате, или вземате. В света всичко има една обмяна. Погледнеш един човек. В дадения случай, той или дава, или взема. Тази обмяна вие не може да я избегнете. Ако вие я избегнете, ще дойде голямо зло.
Правилна обмяна трябва. Срещнеш човека, казва ги нещо. Погледни го добре, поздрави го. Познаваш го, не познаваш го, поздрави го.
Сега вие искате да поздравявате само хората, които познавате. Като идете при някоя хубава ябълка, трябва ли някой да ви запознава с нея? Тя самата се препоръчва. Добрият човек носи препоръката със себе си. Добрият човек, като те срещне, казва: „Поздрави Онзи, Който е с мене.“ – „Че кого да поздравя?“ – „Този, Който е с мен, поздрави Го.“ Добрият човек има няколко души, които вървят с него. Той го е създал. Онази картина сама не е създадена, друг я създаде. „Аз съм човек. Има Един, Който ме е създал, поздрави Го.“ Тебе те срещне някой, ти му кажеш: „Поздрави Онзи, Който ме е създал.“
Навсякъде ние трябва да поздравяваме Господа, Който е в хората.
Сега оставате „в оня свят“. Но оня свят е на светлината. Ако загасим светлината, какъв свят ще имаме? Няма да се виждате. Като отворим светлината, виждаме се. Като затворим светлината, нищо не се вижда. Светлината, която е в нашия ум, е важна.
Вие искате на Изгрева да разрешите всичките въпроси. Ако сега разрешите всичките въпроси, в бъдеще какво ще правите? Учителят може ли да даде за един ден всичките задачи да разрешите? Днес може две–три задачи да разрешите, но хиляда не може. Има неща, които за далечното бъдеще ще останат. Най-първо, това ще носите в ума си.
Сега искам да изберете по една песен и да я научите. Насила не ви казвам. Онези от вас, които искат, изберете си по една песен, и като я изберете, хубаво я заучете. Ще намерите някой да я изсвири, ще я заучите хубаво, тъй както трябва. Ще пееш веднъж, дваж, ще пееш, докато ти е приятно, че пееш песента. Ако искате, от българските може да си изберете, но по една песен да си изберете. Аз искам да видя какъв резултат ще има.
После, не се считайте, че сте много набожни. Някои от вас искате да бъдете набожни. Не искайте да бъдете царе. Най-първо, искайте да станете царе на сърцето си, на сърцето си стани цар. Да знаеш как да се обхождаш със сърцето си, това е да си цар. Да знаеш как да се обхождаш с ума си, това е да си цар. Да знаеш как да се обхождаш с душата си, това е да си цар. Като се научиш да царуваш в себе си, така можеш да изучиш характера на един човек и да му дадеш едно добро наставление.
Сега, ще се научите да контролирате старите си пориви. Което не знаете, да направите. Кажете ми една песен, която обичате всички. Ще кажете: „Аз мога да любя“. Че кой от вас не може да люби? Вие може да кажете другата песен, „Аз ще се подмладя“. То е на опашката – мъчно се пее.
„Аз мога да любя“
Изпейте песента „Настанаха светли дни за младите и за старите“. Какви са тези, младите? Младите да бъдат здрави, а старите да бъдат умни. Здравият може да яде сладко. Умният може да чете хубави книги, да се радва.
Сега, вие трябва да се освободите От вашите полковници. Доста полковници имате, а вие сте редови. Полковникът не позволява войникът при него да е свободен. Ако ти е полковник, ти ще седиш при него козирьок, не може да бъдеш свободен.
Старите възгледи са все полковници. Щом ги носите, навсякъде ще ви спират и все козирьок ще вдигате. Ще снемете униформата, да ви не познават, в цивилна форма ще бъдете. Ако носите военна форма, трябва да давате чест. Ако не знаете да отдадете хубаво чест, полковникът постъпва, както намира за добре.
Сега, кое е по-добре, да пеете или да ви пеят? Кое е по-добре, да ядете ли, или да гледате другите как ядат? Хубаво е, когато ние слушаме. Хубаво е, когато и другите слушат. Най-хубавото е ние да вярваме, после другите да вярват. Аз трябва да вярвам. Ако аз не вярвам, и целият свят няма да вярва.
Казвам, моята вяра ми е донесла благословение. Вие, като дишате, ще донесете същите благословения. Вие, като пиете, ще имате същите благословения. Като ядете хляб, ще имате същите благословения.
(Учителят пее)
Настанаха, настанаха, настанаха,
настанаха светли дни, светли дни,
светли дни, светли дни
за младите, които сега идват в света,
и за старите,
които се готвят да си идат от света.
Настанаха светли дни,
настанаха светли дни
за младите, за старите –
младите да работят,
старите да не седят на столовете.
Вярвайте в това, че има кой да ви обича и кой да ви люби в света. Най-малко трима има, които да ви обичат и то от най-добрите, най-умните и най-силните. Туй трябва да бъде едно верую. Като вървиш, кажи си: „Трима души има, които ме обичат.“
Ще кажете: „Аз искам да бъда най-умен, най-добър, най-силен, понеже ни обичат и ние трябва да бъдем като тях.“
„Отче наш“
2 лекция, държана от Учителя на 13 октомври, 1943 г., София – Изгрев.
