УПОВАЙ НА БОЖЕСТВЕНОТО
5ч. с. Изгрев
19 глава от Евангелието на Йоана, от 20 стих до края.
В началото бе Словото.
Размишление.
Има нещо, което липсва на човека, не достига му. Всеки ден се предлага на човека по нещо. Или се предлага, или се отнема. Ако вие попитате какво нещо е светлината и какво нещо е тъмнината, какво бихте отговорили? Ако ви запитат да дадете отговор с геометрическа форма, какво нещо е тъмнината, как ще отговорите? Как ще определите геометрически тъмнината и светлината на съвременен учен език. Светлината се предава чрез трептения. И водата се предава чрез кюнците в канализацията, и някои греди. Но това не значи, че кюнците са водата. Но предава се чрез кюнците. И като знаем, че се предава чрез кюнците, мислим, че въпроса е познат. Но водата може да се прекара и без кюнците.
Първоначално когато са изучавали електричеството, са мислили, че то се предава с жици; обаче сега знаят, че се предава и без жици.
Сега всички мислите, че знаете нещо за Истината, за Любовта и за Божията Мъдрост. Но кой от вас е приложил Любовта, или кой от вас е приложил Истината, или Мъдростта. В себе си да приложите, а не отвън да приложите, само привидно. Има много привидни работи отвън.
Вчера разправям на две млади сестри събрали се около мене. Колко пъти съм им казал: Оставете ме свободен. А пък те вървят насъбрали се около мене.
Казах: Събота човек не трябва да мисли за себе си. Денят събота е за Бога. Нито за кармата си трябва да мисли човек в събота. Нито за болните си, или че няма обуща или дрехи и пр. А ще мисли за най-хубавите работи, които не се отнасят до него.
Разправям им за един закон. Знаете ли, че най-големите нещастия в света произтичат все от добро нещо. ТЕ се чудят. И гледат изпитателно, как от хубавото може да излезне лошото? Аз им казвам: Представете си един беден баща, който като работи едвам изкарва 40-50 лева на ден. Роди му се една дъщеря и стане 15-16 години и един ден се оглежда в огледалото и за първи път й става приятно. Като че тогава се пробужда съзнанието й. Оглежда се и върви по пътя. Вижда един млад момък, и запали й се чергата. Като се запали чергата й, какво става? Като дойде вечерно време бащата почне да усеща топлина и огън. Почва да гори. И тя почва да пече баща си, почва да иска обуща. Иска една хубава модерна шапка – 100 лв. А пък бащата едвам изкарва. И от другите ги взема тези пари. А тя се е намусила и иска. Иска да се хареса на онзи, когото е видяла по пътя. Иска да се докара. Че тя го е обикнала, не е лошо, хубаво е. Но че пече баща си. Какво е виноват баща й да й дава дрехи. На нея и трябва богат баща, но баща й е сиромах. И какво трябва да прави той?
С вашите дрехи, ако вие мислите да спечелите сърцето на този момък, мислите ли, че този момък ще остане завинаги на ваша страна. Ако е за дрехи, има други моми, които са с по-хубави дрехи, шапки или обуща. Тогава сърцето на момъка ще премине от твоите дрехи и шапка, на другите дрехи и шапка. И ти въпреки своето желание ще бъдеш нещастна.
Човек като се влюби трябва да съблече дрехите си. Като се влюбиш, най-първо ще идеш на баня. И ще се окъпеш, ще се освободиш от кирта си. Питам: Като отидеш на баня, облечен ли ще бъдеш? Всички хора, които ходят на баня, са все влюбени. И след като излезнат отвън, ще се облечеш с нови дрехи.
Външното облекло показва онова влюбване, което хората имат в света. Казвам им: Аз да ви дам един метод. Когато една мома се влюби, според мен тя трябва да се облече в много скромни дрехи да има най-малко 100-ина дупки на роклята си. Скромни дрехи трябва да има. И нещо да вземе в ръката си и да отиде в градината от дето минава той, и да работи. Ако искаш да те хареса с твоите хубави дрехи, ти ще бъдеш нещастна. Ако мога да предскажа. Ти така хубава както никой друг не можеш да бъдеш сега. Щом виждам, че си се качил на лош кон и си слаб човек, аз зная, че след 10-15 крачки ще бъдеш долу от коня. Щом виждам, че си се качил на една сламка, т.е. на слаба греда, аз зная, че ще се счупи гредата. Предсказвам като гледам. Да се предсказва бъдещето на човека не е лесна работа. Трябва ред години да се изучава човек. И Бог, който знае човек, и Той изучава хората. И Той ги изпитва. Например: Господ изучава с хиляди години хората. И хиляди години Бог ни изучава. Някой мисли, че Бог изведнъж всичко знае. Всички неща се изпитват, докато се изпитат реалните неща, за да се познаят реалните какви с. Ние не ги познаваме.
Някой казва: Аз искам да бъда задоволен от живота си. Знаете ли, че всичките нещастия в живота произтичат от задоволството. Един в кръчмата казва: Дай ми 1/4 кило вино! Дай ми 1/2 кило вино; и като пие казва: Разбирам кое е доброто вино! Но от това се образува неговото нещастие. Или някой пуши цигари и като срещне някого казва: Имате ли една цигара? И като срещне друг пак пита: Имаш ли една цигара? И като пуши изпитва удоволствие. Но от това иде неговото нещастие. И аз зная, че мнозина от своята цигара са обеднели. Той да кажем, е седнал при сламата. Заспи с цигарата в ръка, подпали се житото и отиде житото и сламата изгорат. Задоволството в човека е нещо вътрешно. То не носи никакво щастие. То е само забавление на физически свят.
На човека му трябва знание. Знанието седи в следното: Вземете пеението. Някой пита. Вие сте тъмен. Защо? Защото пред вас има дим. За да се махне димът, какво трябва? Вземете в съвременните градове, постоянно има тъмна атмосфера, от димът, който се е образувал от комините. Какво трябва сега? Трябва вятър, течение, за да премахне това горение. Хубаво. И в човека има едно вътрешно горение. Ти имаш едно желание, което гори. Не с онзи светлият пламък на живота, но се образува дим. Вие не сте се спирали върху това. Имате едно недоволство. Някой ден сте неразположени. Аз да ви преведа сега: Една млада сестра искаше да се подвизава. Намислила да пости. Постенето е хубаво. Но тази сестра преди да почне да пости, наяжда се хубаво и започва да пости. И във всички животни е това състояние, че когато ще настане глад, те вземат двойно повече храна.
И тая сестра започва да пости, ден, два, 3,4,5,6,7. Идва при мен съвсем закъсала и казва: Няма да мога да издържа, ще стана болна. Аз зная коя е причината. Казвам й: Ти наяде ли се хубаво преди да запостиш? Тя каза: Разбира се. Аз и казах: Преди да започнеш да постиш, трябваше да вземеш очистително. Стомахът ти, червата ти да се очистят. А пък тя 5-6 дни не е излезнала навън. И почва да се върти главата й. Само главата й.
Желанието да се пости е хубаво. Тя ме пита, какво трябва да се прави сега? Казах й: Сега трябва малко вода, топла вода. Тя пи топла вода и веднага я повръща назад. Стомахът е разстроен. Ако е някой съвременен лекар, ще й тури няколко инжекции. Но той ще влоши работата. След 1-2 дена се поправиха работите. Тя се понаяла преди да пости. Казах й: Ти още преди най-първи път трябваше да постиш. Какви са намеренията ти да постиш? Постът има за цел да очисти човека. Целта на човека при поста е да стане чист. Мисълта му и желанията му и постъпките му да станат чисти. Ако постът не носи чистота, какъв смисъл има? Според мен постът е едно филтриране на човешките мисли и чувства. И човек се нуждае от филтриране. По някой път постът е потребен и да си почине организъмът.
Та казвам: Някои с добри желания постят. Но гледам, много хора, които постят, си създават ред неприятности. Така например наядат се хубаво и после постят. И след това във време на пост, те са недоволни, все ще има нещо, което ще ги дразни. Човек, който ще пости, той трябва да е свободен от дразгите вътре в живота. И ти трябва да се уединиш вътре в себе си. И после да нямаш желание да казваш: Аз ще постя толкова дни. Ако аз бях болен, щях да постя. Понеже във време на поста се образува по силно горение. И всички онези серуми, които служат на един по-нисш живот изгарят. И тези вредните микроби, които няма какво да ядат, измират. Не могат да се размножават.
Всички болести произтичат от разможението на нисши желания. Лошите мисли, чувства, желания и постъпки в тебе могат да се размножат. И от размножението им произтича едно голямо зло. В нашия ум могат да се заченат отрицателни мисли. Някои казват: Толкова години сме служили на Бога. Не е там въпросът, но как сме Му служили? Най-първо Бог от нас не иска служение. Служението е едно качество на напредналите. Най-първо Бог иска учение. Ние мислим за спасението, само за нашата ученост и пр. Ти трябва да се учиш. Ти трябва да учиш, а не да искаш да станеш учен човек. Например: Вие сте учен човек. Чели сте теорията за квантите – Квантовата теория. Какво е това Квантовата теория? Че нещата не текат непреривно като водата, но има един ритъм в количеството в квантите. Ако здраве имаш, след това ще настане една промяна. Например ти всякога не можеш да бъдеш буден; всякога не можеш да бъдеш силен и ще стане една промяна в твоите чувства. Нещата идат на вълни. Това е Квантовата теория. Доброто е една кванта. Злото е друга кванта. Доброто върви качествено. Всякога не можеш да бъдеш добър. Ти казваш: Аз всякога мога да бъда добър. Ти всякога не можеш да направиш добро. За да направиш добро, изискват се известни условия. Представи си, че искаш да посадиш семка ябълчена или житена. Изискват се условия за посаждането. Или за да се учиш, изискват се условия: желание, разположение и прочие. Или искаш да бъдеш здрав. Пак се изисква за това разположение на мисълта. Казвам: Някой път ме считат някои хора за много силен. И всякога съм се самоизлъгвал, че хората са силни.
Тук в братството има двама или трима души от младите, които считат, че имат стабилен гръбнак. На тези младите се даде една задача, и всички тези заболяха. И аз като мислих, че са силни хора, дадох им наставления, за да се види как ще изкарат. И всички те заминаха за другия свят.
Някой ми каза: Учителю, аз усещам, че се разпръсквам, ще се разпръсна, ще отида някъде във вселената. Такова нещо чувствувам. Че те нямаха вяра. Виждам, че това не е вяра. Аз усещам, че те нямат връзка и с мене. И да искам не мога да им помогна – нямат контакт. То се иска знание за да повярват в мене. Аз от къде съм дошъл. Кой съм, кой ме е изпратил? Като че ли той е един друг. И аз като посланик трябва да представя всичките си акредитивни писма: От къде ида…
Аз като ида в един дом, веднага познавам хората от къде идат. Щом ме приемат добре, аз ги познавам. Ида при някой богат човек и той казва: Извинете, жена ми я няма тук; или казва: Не е разположена, друг път заповядайте. Но много любезно говори.
Аз си излезнах и ида в друга бедна къща. Онзи казва: Заповядайте! И казвам: Този е от Божествения свят. А пък другия иде от друг свят. Първият се извинява и в очите ме лъже, той иска да каже: Нямам доверие в тебе, като те гледам. Не искам да те приема. Нищо повече.
Сега изводът. Всички трябва да работите! Липсва ви нещо. Имате един крив метод за приложение на Любовта. Имате крив метод за приложение на знанието и крив метод за приложение на Истината. Методът ви е крив.
Аз по някой път чувствувам. Дойдат някои хора, и като дойдат, неприятно ми е, дразнят ме. И ако аз носех вашия характер, щях да ги изпъдя. И казвам си: Този човек защо ме дразни? И някой добър човек може да ви дразни. Чистият човек като те погледне, може да те дразни, че може да проникне и да открие нещо в тебе. И затова те дразни. Вие казвате: Защо този човек ми е неприятен?
Питам: На Бога всички приятни ли са? На Бога не са приятни всичките. Казват, че Бог е Любов. То не е баш така, както мислите. Някой път Господ е толкова далече, че е напуснал страданията на хората и не ги слуша. Защото те не заслужават да ги слуша.
Едно дете са го нахранили и то реве и постоянно плаче. Плаче и през нощта. Какво ще го слуша майка му? Майка му си отива по работа. Вие като сте недоволни от живота, мислите ли, че вашите страдания и желания са нещо важни. Или мислите ли, че ако аз искам грешни хора да ме обичат, че те ще придадат нещо? Какво ще ми предадат. Или ако мислят, че аз съм божество, слезнал съм от някъде какво ще ми донесат като им давам. След като не дам, какво ще спечеля аз?
Аз се чудя на една мома, чудя се на младия момъкъ; срещат се те. Тя от него очаква. Много общо го вземат това, като символ. Тя очаква да бъде щастлива. Това, което никога няма да бъде. Защото щастието единствено иде от Бога. Човек може да бъде щастлив само когато държи в ума си онзи, великият Господ, който е създал всичко! От него иде щастието. А пък да мисли, че от един, който Бог е създал и ще му даде щастието, това е невъзможно.
Законът е: Уповай само на Божественото в себе си; и уповай на Божественото, което е в хората. И не уповай на човешкото, което е в тебе; и не уповай на човешкото, което е в другите хора; не уповай на животинското, което е в тебе и животинското, което е в другите хора.
Пилат казва: „Не намирам никаква вина в Него". Имате в него един човек безхарактерен, тщеславен и страхливец. Той не намира вина. Казва, че няма вина в Христа. Но като чу този въпрос, Пилат веднага отстъпи. Евреите казваха: Ние имаме закон, Той трябва да умре. Понеже направи себе си – Син Божи. Не че направи себе си Син Божи, но те мислеха, че той ще ги лиши от нещо. И ще възпре техните интереси.
По някой път дойде при мен някоя мъчнотия, аз казвам: Ти като Пилат не искаш да помогнеш. Дойде нещо, което ми е неприятно. Аз казвам: Ти като Пилат не искаш да помогнеш. Или искаш да постъпиш както евреите.
Имаш едно възвишено чувство, една велика идея е влязла в тебе. И ти се намериш като Пилата, да я възприемеш ли или не – да я разпънеш ли като евреите по закон? Ти може би ще си кажеш: Ако тая идея остане, няма да сполуча, ще пропадна.
Не. Ако човек върви по Божия път, той от ден на ден ще става по-красив. А пък като върви по човешкия път, той ще пропадне. Всеки ден си имайте едно огледало и щом почнете да почернявате, вие сте в човешката област. А пък щом почва светлината на живота да лъха от вас, вие вървите по Божествения път.
Някой казва: Учителю, всичко можеш да направиш изведнъж. Не се качвайте на тези сламки, които сами си създавате. Те са самоизмама. Аз не седя на сламка. И не искам и вие да седите на сламка. Аз седя на греда, да не се счупва. Искам да вярвате в мен отвън, но вярването да е отвътре, защото така вярването е друго вътре, аз го зная. Някой дойде и има за мен отлично мнение. Но аз съм толкова внимателен, че вървя по неговия път, но като наруша неговите възгледи и току изведнъж погледнеш, че той няма никакво отношение към мене.
И моите отношения към вас могат да бъдат такива. Това са човешки отношения. Някой дойде при мене, казвам си: За тебе хората са добри, докато чакаш подаръци, но тези, които не донасят? Аз поставям въпроса ребром. Това е човешката страна. Това е подвързията. На хората всякога подвързията е на място. И когато в книгата няма нищо скъпоценно, тогава подвързията не е на място.
Казвам: Вие изследвайте какво е казал Христос. Цитират ми, Христос е казал така: „Аз съм Пътят, Истината и Животът". И не ме разбирате вие под думата „право". Това е единственото нещо, което може да изучавате. Това е Пътят. Аз съм "Пътят“ – това е знанието, това е Мъдростта, това е необятната Мъдрост, която трябва да изучавате. Това е онзи Божествен език, който трябва да изучавате. Това е Пътят. А пък Истината, Свободата е, която носи Истината. А пък животът е крайният резултат, който ще добием.
Като вървим по този път със силата на тая светлина на Истината, ние ще дойдем до живота. И като дойдем до живота, ще бъдем свързани с Любовта. Чрез животът ще бъдем свързани с великата Божествена Любов. Понеже Любовта носи Живота. Чрез Животът ще познаем величието на Бога. Понеже Той казва: Аз съм живият хляб, слезналия от небето, и Всеки, който ме яде, ще има живот. За да яде този хляб, човек трябва да има знание. Всеки ден трябва да учи.
Та казвам: Търсете Всеки ден да имате светлина. При най- големите си изпитания силите да се подмладят, които са от вас стари; а младите да не остаряват. Глупавите от вас да поумнеете. Слабите силни да станете.
Аз не искам да ви пренеса преди 2000 години. Положението на Христа не е такова сега. Даже ние съжаляваме, че Христос е страдал. Аз не съжалявам. Няма какво да съжалявам. Съжалявам в себе си когато не възприема тази Истина.
Пилат казва на Христа: Аз имам власт… Христос му казва: „Ти се самозаблуждаваш“. Аз се подчинявам, понеже ти е дадена власт, но ти се изпитваш. Христос му казва: Един ден и за тебе ще говорят, и за мен. За мен говорят като човек, който извърши волята Божия, а пък за тебе ще говорят като страхливец в света!
Пилат излезна и казва на тълпата: Никаква вина не намирам в Него.
Сега казвам: Вие като Пилата ли трябва да постъпвате? Пилат си изми пред тях ръцете и каза: Никаква вина не намирам в Него и никаква отговорност не намирам, чист съм с ръцете си. И ако има някое престъпление, вие да го носите, аз съм чист. И две хиляди години това са стихове все в книгата на евреите. Все се мие Пилат.
Хванете се сега за вашата идея. За Бога мислете. Не се плашете. Ако размишлявате за Христа, дръжте Го като идеал на търпение. Един човек, който е слезнал от висотата, от своето величие, слезнал е долу в рабски образ и в смирение, казва: Имам задача, която трябва да извърша.
Казвам: Всички в живота си по време на мъчнотии трябва да имате този характер. Ще си кажете: Така е определено. Ако е определено, ще носите определеното. Понеже някой ви казва: Аз имам власт, вие ще му кажете: Власт имате, но тази власт не произтича от вас. Вие считате, че дяволът е всесилен, и се плашат хората. Някои все се мъчат от дявола. Дяволът е резултат на нашата мисъл. Той е едно последствие. Абсолютно дяволът няма никаква власт над нас. И когато човек греши, той греши защото иска да греши. Защото е свободен. Само свободния човек може да греши. Щом съгрешиш, кажи на Бога: Господи, свободен съм, благодаря Ти, както съм свободен да съгреша, така съм свободен сега да поправя погрешката си. Това е характер! А пък ти сега казваш: Дяволът ме тикна. Тогаз, ако дяволът те тикна, тогава трябва да извикаш Господа да те изважда навън. Това е криво разбиране.
Вярата е онова въже, което е хвърлено и ви е потребно и за този живот и за бъдещия. И в рая като идеш, пак има неща неизвестни – ще ти трябва вярата. Вярата е нещо Божествено. А вярването е човешко. Без вяра не може да се постигне нищо. Вярвайте, че Господ ви е създал свободни. Вие вярвате, че сте слаби; и че дяволът ви изкушава, и че като съгрешите, не може да поправите грешката си. Това е вярване.
Вярвайте, че сте свободни. Вярвайте, че правите погрешки от невежество. Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки. Учен човек сте. Признайте погрешката си. Като направиш погрешка кажи: Аз съм учен човек, но невежа се показах. Като поправиш погрешката си ще станеш по-учен.
Един човек заболя. Той беше лекар. Той ме помоли да му помогна. Аз му казах: Аз не съм лекар. Ще викаш лекар и ще му кажеш той да те лекува. Той ми каза, страх ме е, че ще ме умори. Казах му: Вярваш ли, че аз мога? Твоята болест е много малка. Това ще направиш, във вярата има сила. Няма болест, която да не се подчинява на закона на вярата. Но когато се излекуваш, не отивай да разправяш никому нищо. И като оздравееш, пак не казвай. Не разправяй как си се излекувал, понеже болестта ще се върне пак на тебе. Това е една слабост. Не разправяй как си се излекувал. Щом се излекуваш, благодари на Бога, че си се освободил. И на другите хора дай им това наставление.
Аз не искам като слепци да се хванете за една тояга. Някои имат силният аргумент: Ако има бъдещ живот и аз добре живея на Земята, нищо не губя. А пък ако няма бъдещ живот, нищо не съм изгубил. Това е една дървена философия.
Има бъдещ живот! И бъдещият живот Всеки ден го живеем. Всеки ден го проявяваме. ТЕ чакат да умрат, че тогава да го намерят. Аз и сега го знам. Сто на сто зная, че има бъдещ живот.
Един евангелийски проповедник ме пита: Ти вярваш ли в бъдещия живот? Аз му казах: Аз от там ида. Аз всяка вечер отивам и се връщам. Ти толкова ли си невежа, че не знаеш това? Как проповядваш това, като не знаеш тия работи? Ти чакаш като умреш, да отидеш и да видиш бъдещия живот. Но и следующия живот като дойдеш, пак ще забравиш, и пак ще се питаш дали има бъдещ живот или не.
Когато ти обикнеш хората, ти си в бъдещия живот; когато повярваш в абсолютната Истина, ти си в бъдещия живот, когато имаш познания и разбираш как е направен света, това познание, тази радост и веселие вътре в човешката душа, това е бъдещия живот, това е онзи свят.
Ти скъсаш връзките и радостта изчезва от тебе. Ти си в една стая, завърташ ключа на лампата и става тъмно. Когато завъртам ключа стане тъмно в стаята, светлината не прониква във вас. Тогава всичко е тъмно във вас. И онзи свят го няма тогава. Завъртам пак ключа и светне в стаята, и онзи свят е пак там. Като завъртиш ключовете и стане тъмно, и като завъртиш втори път и светва.
Някой се съблазнил, идва и казва: Той проваля вярата ми. Аз не искам вашата вяра да се провалява. Ако ме видите, че минавам по една сламка, то не трябва да правите същия опит. Защото аз зная законите. Олекнал съм, станал съм по-лек. Мога да премина по тази сламка. Вие с тази тяжест, която имате, 60-70 килограма, ако минете, може да се счупи сламката. Тогава дето минавам аз, вие не минавайте. За да минете, вие трябва да измените вашата тежест. С вашите тежки желания не можете да минете. За да минеш по една сламка, трябва да измениш своите мисли, чувства, желания и постъпки, за да олекнеш. Някоя сестра казва: Аз се моля цяла нощ да стане на онази сестра това и това. И минава за християнка. И тук на Изгрева има кореспонденти, поздравлявам ви, много хубави кореспонденти, харесвам ги. Но съжалявам едно нещо: че не ви плащат. И един ден писали, и за мастилото онзи бакалин ще ви иска парите. Ще дойде един ден и ще плащате за книгата. Ще дойде един ден и всички ще плащате за книгата и мастилото.
Не ставайте кореспонденти на вестниците, на тъмната ложа. Оставете се от това. Ако искаш да направиш една такава статистика, откажи се от това.
Ако аз съм на ваше място ще направя следното. На някоя обична сестра ще кажа: Напиши на тази сестра, която те обиди следното: Напиши й едно любовно писмо и й кажи: Много ти благодаря, макар че беше горчиво, но виждам, че си права. Да допуснем, че ти й напишеш едно любовно писмо и че тя ти напише едно любовно писмо. Защо вашите погрешки да не ги отстраните, и да се споразумеете за всичко.
Аз ви говоря върху този предмет, понеже Бог е създал света за една наука. Да се подвизаваме, да се учим. Понеже много пъти с одумванието умът изгубва правата страна. Аз не отричам, аз не поддържам, че трябва да говоря за погрешките на хората. Не. Който започне с погрешките на хората, трябва да ги поправи. Ако дойде някой при мен и иска да му стана теляк, аз ще постъпвам във всичките правила и няма да оставя място, дето да не прекарам своята чистачка. И като излезне човека, да е доволен. Аз съм за чистенето.
Има погрешки, които могат да се търпят, но има погрешки, които са спънка за каквото и да е. Всички онези погрешки, които спират вашия ум, сърце и чувства, откажете се от тях. Какво ще ги правите?
Вие остарявате, отивате за другия свят. И ще хленчете пред Божиите врата, но ще ви върнат назад. Не може да отидете там. Вие ще кажете, че вярвате в Христа. С вяра тази работа не става.
Христос живее ли вътре във вас? И вие живеете ли в Него?
Христос казва: Аз живея в Отца и Отец живее в мен. Аз искам Христос да живее във вас и вие да живеете в Христа. Той казва: „Отец живее в мен и аз живея в Него". Така Всеки ден да носите Истината. Той има тази връзка и аз искам вие да живеете в Христа и Христос да живее във вас! И тогаз ще имаме едно общество, което е свързано с Любовта. Свързано с този и онзи свят.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/
6,15 ч.
26-то Неделно Утринно Слово, държано на 30.05. 1937г.
