УСТАТА (продължение)
5 часа сутринта
Добрата молитва
Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порасне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.
Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнаж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан сад. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.
Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърцето.
За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл отде е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“
Искам да ви изнеса някой положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“.
Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“
Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.
Фиг. 1
Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.
Всеки един от вас си има по една наследствена черта. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.
Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшествуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл.
Фиг. 2
Фиг. 3
Тази нарисуваната уста (Фиг. 2), този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. Тази линия може да се огъне(Фиг. 3). Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба ѝ, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото ѝ, гледам какъв е умът ѝ. Тази млада жена обича дреболиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите ѝ, устата ѝ, носа ѝ, челото ѝ, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка229 човек седи отзад и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.
За някои хора сме чували следните думи: „Остави го, той е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало ѝ сърцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дела на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.
Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те сади, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това той си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.
Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някои от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!“ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз Съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“
Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.
Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.
В средата на някой уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.
Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога. Как ще угодиш на Бога? Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.
Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някои отношения си приличат, а в някои отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.
Фиг. 4
Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу, това е едно състояние на мъчнотии (Фиг. 5). Когато краищата се подигат, това е благоприятно.
Фиг. 5
Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.
Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох ѝ: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох ѝ: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз ѝ рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“
Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не садете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.
Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън.
А пък във време на енергичния живот ще работиш.
Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“
Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи по-нататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.
Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.
28 лекция, 29.Ш.1933 г., сряда, Изгрев, София.
