ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ
Личността на учителя е толкова важна, колкото са важни и принципите и методите, които той прилага. Някои нови педагогически течения искат да направят учителя почти излишен. Те искат ученикът да учи сам, за да прояви самодейност, творчество. Самодейността, творчеството са необходими, но и личността на учителя все пак си остава като един от най-важните образователни фактори.
Колкото детето се учи от учителя, толкова и последният трябва да се учи от децата. Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи.
Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег – досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях – преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя – неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.
Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”
Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.*
Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов.
Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период – до седмата година – но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен!” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.
Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище?” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа!”
Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал. Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори.
Кои лица са най-подходящи за учители? Кои трябва да следват за учители? Предимно любвеобилните натури! Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ
За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ – физичен и духовен – на всестранно развития човек.
Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс – Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество – те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем?”
* * *
Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят. Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др. списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят. Още в 1919 г. учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление.
За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира душата на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов.
Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища – някои избрани части от нея. Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е училище – поле за обучение и възпитание.
Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път – опитът. Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.
Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия. При всяко училище може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна, зеленчукова и плодна градини. За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко училище може да намери.
