Съвременните хора имат слабост към тих и спокоен живот. Те искат да минават без мъчнотии и страдания. За обикновените хора това е възможно; обаче, за онези, които се стремят към развиване на своите дарби и способности, които искат да бъдат гениални, това е невъзможно. Не може гениалният да мине без мъчнотии. Колкото по-велик и гениален е човек, толкова по-големи са изпитанията му. Светът се нуждае, именно, от велики, от гениални хора, които са минали през големи страдания. Докато хората не станат гениални, светът няма да се оправи. Простите хора не могат да оправят света. Те не могат даже да разбират гениите, светиите, поради което остават чужди за техните идеи. Тази е причината, дето светът днес се развива по обикновен, прост начин. (Доведете ми го тук, НБ, 30 г.)
Ако искаме да работим земята, ще повикаме обикновения човек. Ако искаме някаква индустрия, ще повикаме талантливите хора. Съвременната индустрия е произведена от талантливите хора по света. Туй, което дава съзнание, същността на културата, то са гениалните хора. Религия, изкуство – всичко туй гениалните хора са го създали. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Гениалните, това са деца на човечеството. Те са, които подбуждат човешкия прогрес. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Ако живеете с илюзии, със заблуждения, а се занимавате с окултните науки, вие ще се натъкнете на ред опасности. Защо? Ако някой мисли, че е гениален, окултизмът ще му докаже, че не е такъв, и той ще се обезсърчи. Ученикът трябва да знае, че гениалното в него е в зародиш, като зародиша в семката, и трябва да мине време, докато израсте, докато се развие и прояви. Значи има гении, които едва са в процеса на растенето си; има гении, които са вече израснали. Тъй щото, кажете ли за някой човек, че е гениален, това значи, че той е израснал и се е проявил вече. В простите, в неуките хора гениалното е в зародиш. Много време се изисква, докато гениалното в тях се прояви.
Изобщо, на всеки 100 години се ражда по един гений в света. На всеки 1000 години се ражда по един светия. На всеки 2000 години се ражда по един Велик Учител. Всяка година се ражда по един талантлив човек. Всеки ден се ражда по един обикновен човек. Всеки час се ражда по един глупав човек. (Качества и проява на волята, МОК, 22 г.)
В сто години се раждат няколко гениални хора, в хиляда години се явяват няколко светии, а в две хиляди години се ражда един Учител. Гений е тяло на светията, а светията е облекло на Учителя. А Учителят е проявление на Бога. (Скрити сили, МОК, 27 г.)
Запример вие всички може да станете каквото искате. Вие имате възможности. Всичко е въпрос на време. Вие може да станете гениални, талантливи, силни, то е въпрос само на време. Изисква се десет, петнайсет, двайсет, петдесет, сто, хиляда, две хиляди, десет–петнайсет хиляди, сто–двеста хиляди, няколко милиона години. Нас не ни интересуват тия числа. Някой пита нещо кога ще стане. Като му кажа, че ще стане утре, той е весел. Като му кажа, че след една седмица ще стане, малко се посвие. Като му кажа, че след един месец ще стане, посвие се повече. Като кажа след една година, десет години, наведе глава – отслабва импулсът за живота. Като кажа, че утре ще го постигне, той е обнадежден. А пък всичко е в интензивността в работата… туй, което светлината извървява за една секунда, на човека може би ще му вземе десетина и повече години. Понеже ние не работим интензивно, затова имаме такива резултати. Аз разбирам една интензивност, която е разумна. Няма защо да бърза човек. (Даване и вземане, МОК, 40 г.)
Ние искаме да служим на Бога. Ти като развиваш музиката, служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си един лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако съвестно работиш, ти служиш на Бога… Човек трябва да развива своите заложби. Когато развиваме заложбите, които имаме, ние вършим волята Божия. Какво нещо е волята Божия? Да развиваме ония заложби и способности, които Бог е вложил в нас. Затова човек е дошъл на Земята. Ще развивате способностите си, чувствата си, които са вложени вътре във вас. (Развитие на заложбите, ООК, 34 г.)
Обикновеният човек и талантливият образуват една двойка. Гениалният и светията образуват друга двойка. Значи, обикновеният и талантливият са господари на стомаха и дробовете, а гениалният и светията – на мозъка. Светията живее в горната част на мозъка, дето са моралните и възвишени чувства, а гениалният – в предната част на мозъка, в челото. Като погледнете черепа, челото и лицето на човека, ще познаете, доколко е орал, сял и жънал като обикновен, талантлив или гениален човек. (По-горни от тях, НБ, 30 г.)
КАКВО Е ДАРБА
Всяка дарба е като един зародиш, който подлежи на съзнателно развитие. Доброто у човека е като семе, и то подлежи на развитие. То не е механически акт, но не е и като скъпоценен камък. То е като жива сила, която трябва да се развива, и ако ти не развиеш известна добродетел в себе си, тя не може да ти даде нищо. И способността подлежи на развитие. (Блажени са очите и ушите, НБ, 29)
Човек е една книга, написана с много ситни букви; и най-учените хора едва могат да я разчетат. И вие като сте се раждали на земята, са ви дали нещо, което е трябвало да прочетете. Казвате за някой, че е даровит. И ти имаш тази дарба, но не си работил. Този човек е посял своята семка, а твоята седи още в хамбара. Животът е почва, в която трябва да се сее. Мисловният свят е почва, в която мислите се сеят. (Музикален живот, МОК, 39 г.)
Има дарби в човека, които са вложени от природата, от Бога направо са вложени. Има придобити някои качества, които са вложени и от нашите деди и прадеди. Да кажем, малко си сприхав – то е вторична способност. Или си малко недоверчив – то е вторична способност… Гении са, които са развили в себе си Божественото. Те са били верни на онези черти, които са дадени от Бога. Тях са развили. (Доброта и справедливост, НБ, 37 г.)
Най-първо, какъвто и да е човек, трябват му четири качества: той трябва да бъде умен, той трябва да бъде благороден по сърце, той трябва да бъде издръжлив – това е неговата воля – и трябва да бъде предвидлив – това е свойство на неговата душа, на неговия Дух. Това са дарби, дадени на човека. (Даровити, НБ, 43 г.)
Разправяше ми един американец: един негов приятел слушал Камила Русо, една ученичка на Паганини, тя свирила „Съня на живота“. Той казва: „Когато тя свиреше и когато аз слушах тази песен, аз бях готов да раздам всичкото си имане на хората. След няколко минути, като излезе, като ме напусна туй състояние, аз останах обикновен.“ Ние временно ще се въодушевим. Временното въодушевление не работи. Туй, което е дарба, то е постоянно. (Даровити, НБ, 43 г.)
ВСЕКИ Е НАДАРЕН
В сегашния век се изисква от хората една вътрешна признателност за онова, което Бог ни е дал. И малко хора ще намериш, които са доволни от това, което имат. Всеки седи и мисли, че му липсва нещо. Погрешно е това. Ние бихме били прави да мислим така, ако това може да се обоснове. Но научно се доказва, че в човешкия мозък има големи възможности за работа. Човек не е почнал да работи още. Един учен човек прави следното сравнение. Ако вземем всичкото знание, което съществува в света, то може да се събере в 90 книги, големи като Библията. След като ги отпечатаме в човешкия мозък, в него ще остане място за още 900 такива книги. Значи, какво грамадно богатство има в мозъка! Колко много има още да се работи! Колко таланти има заровени в човека! В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употребили талантите си, които Бог ви е дал. Вие имате много възможности. (Оценка на Божествената Любов, ООК, 39 г.)
Всички сте толкова даровити, но жалкото е, че не сте работили върху вашите дарби. Какви ли не таланти нямате. Някои от вас чакате за друго някое съществувание. Че за друго съществувание нещо друго е определил Бог. Но работата, която [е] за сега, какво ще правите с нея? Някой човек е длъжен да посети в живота си хиляди души и да им направи добро. Длъжен е да каже на хиляди души, онеправдани, че тяхната работа ще се оправи. Или хиляди души нямат разрешение на някой въпрос и той да им каже, че ще се разреши този въпрос… (Посещение на Бога, ООК, 38 г.)
Всеки ден носи своите възможности. Те са Божествените възможности за душата. Сега трябва да развиете дарбите, скрити във вас. Имате много дарби, които трябва да развиете. Не се обезсърчавайте. Всеки, какъвто талант има, трябва да го развива. И най-малката дарба не трябва да я пренебрегва. (Разговори при седемте рилски езера, Заложбите в човешката душа)
Всеки има по един гений, само трябва да го долавя. Това не е нещо фиктивно, това е една действителна истина. Те го наричат ангел хранител. Той е толкова интелигентен, толкова светло лице има, такъв глас, такива трептения има около него и от него диша живот. И когато иде, всякога се усещаш радостен, всичко ти е светло; пък като си заминава, си неразположен духом. Той като идва си радостен, като си заминава – скърбен си, усещаш се стеснен в сърцето. Той все ходи по планетите, не само по планетите, но и още по-далече ходи той и се връща.
Какви са възможностите на едно същество от духовния свят? Всеки един от вас си представя сега Георги Марков*. Но има още един Георги Марков. Този Георги Марков тук на физическото поле не може да посети тия планети, той може само да ги гледа и да си мисли за тях, а онзи Георги Марков в духовния свят ще му вземе най-много два часа да иде при всичките планети да ги разгледа и да се върне. Тъй щото във възможностите на този Георги Марков и на онзи Георги Марков има разлика. Това се отнася до всинца ви. Не е само за Георги Марков. Та когато се върне онзи Георги Марков разправя на този Георги Марков какво има по планетите. А този Георги Марков долу слуша и казва: „Не те разбирам.“ А онзи казва: „Няма нищо, ще се разберем по-нататък.“ Всеки ден иде той и по един или друг начин се старае по малко да разкрие от това, което е видял. А понеже разполага с едно несъизмеримо време и пространство, той е търпелив. А, че ти си разбирал малко, той е доволен и на това. Постоянно идва при този Георги Марков на земята, разправя му и пак се връща на планетите. Най-после този Георги Марков почва да се радва и казва: „Някаква идея ми дойде.“ Той се вдъхновява, това е поетическият гений. (Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите, МОК, 24 г.)
(* За даровития астролог-поет Георги Марков може прочете в сайта: http://friendsoftherainbow.net/node/1492)
ИЗИСКВАНЕ КЪМ ДУХОВНИЯ УЧЕНИК
И всеки един не може да бъде ученик. Той трябва да има най-малко един първокласен талант. Талантлив трябва да бъде той и не само талантлив, но първокласен талант трябва да има всеки ученик. И най-малко той трябва да има едно изкуство и да го владее в първа степен… Да бъдете необикновени хора, талантливи в първа степен, и в Мъдростта, и в Любовта, и в Истината, и във всичките си проявления, във всичкия си живот. Това е, което Христос изисква от своите ученици. (Ненаписаните закони, НБ, 21 г.)
Пред вас седи велика задача: да работите за създаването на новия човек. У човека има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трябва да развива гениалността у себе си. Вие преминахте фазата на обикновените хора; сега сте във фазата на талантливите, но целта в живота ви е да влезете във фазата на гениалните. Гениалността се придобива по строго научен начин. В сегашния живот на хората не се изисква само набожност. Когато човек се моли, той трябва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трябва да знае, защо прави добро. Всяко нещо, което човек върши, трябва да бъде строго определено. (Чрез Него стана, СС, 30 г.)
ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ МОРАЛ (ДОБРОДЕТЕЛИ) И ДАРБИ
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. (Морални чувства, МОК, 24 г.)
Помнете едно нещо: всички дарби и постижения в света вървят само по един закон на любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате любов, всички постижения може да имате постепенно. Но, ако я нямате, постижения не може да имате, в каквото и да е направление. Ред поколения трябва да вървят по закона на любовта, за да имате известни постижения. Ти не може да добиеш силата, ако нямаш любовта. Ти не можеш да станеш музикален, външната страна, ако нямаш любовта. Не може да станеш красив, богат или в каквото и да е друго отношение, ако нямаш любов. Ако не вървиш по закона на любовта, то външни постижения не може да имаш. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твоите деди и прадеди са вървели в този път и ако нарушиш любовта, то дарования, както са дошли, тъй по същия път ще изчезнат. (Ключ за постижения, ООК, 34 г.)
И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. (Ядоха и наситиха се, НБ, 22 г.)
Има хора, които са много способни, но в края на живота си стават обикновени. Има хора, които в началото на живота си са обикновени, в края на живота си стават талантливи. Има хора, които в началото на живота си са обикновени, но в края си стават по-долу от обикновените, които седят даже по-долу от животните. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Ти не можеш да бъдеш гений, да развиваш в себе си нещо хубаво, ако не мислиш. Гениалността зависи от чистите мисли. (Идеален и реален живот, МОК, 40 г.)
Под „чиста, здравословна храна“ разбирам не само физическата храна, но и чистите мисли и чувства. Те създават в човека подтик към новото, към възвишеното. (Економия на енергиите, МОК, 33 г.)
И тъй, да бъдем в съгласие с живата Природа и не само да мислим и чувствуваме като нея, но и да постъпваме като нея. Само така ще живеем хармонично. Тогава ще кажем сбогом на всички мъчнотии и страдания. Това изисква новото разбиране, новият живот. Тогава обикновеният ще се храни с обикновена храна, талантливият – с талантлива храна, гениалният – с гениална, и светията – със светийска. Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл. Казват, че който много учи и мисли, отслабва. Само онзи отслабва, който се безпокои и тревожи. Истинската, положителна мисъл храни човека. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. И триците са хранителни, но трябва да знаете как да ги използувате. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата на човека. Грубата храна огрубява хората. Пеперудата се храни със сладки сокове от цветята, затова животът й е по-възвишен от този на гъсеницата. (Разумност в природата, МОК, 32 г.)
РАЗКРИВАНЕ НА СКРИТИТЕ ДАРБИ
Та сега и от вас се изисква да разкриете някои таланти, които са скрити у вас. Защото другояче, ако не можете да разкриете, че имате един талант в себе си, вие нямате никакъв стимул, но в момента, когато вие съзнаете, че нещо се крие във вас, вие вече имате един силен стимул. Не сега човек да бъде един маниак, аз не говоря за маниячество. Но всеки един, няма човек в света, който да не носи някаква скрита дарба. Стига дълго време да е мислил, той ще дойде до това, което е идеал на живота. Това, което хората сега наричат идеал, то е нещо скрито у човека; и когато човек се домогне до своя идеал, в него има нещо скрито, има такава сила, че нищо не може да го спре в пътя!… Та сега, всеки един от вас трябва да се стреми да открие нещо скрито в себе си, да открие този идеал, тази дарба. Това е хубавият стимул, който може да имате. И никога не търсете вашето щастие вънка от вас! (Физическа, духовна и умствена анализа, МОК, 31 г.)
Това, което обикновените хора не могат да намерят, тези които се занимават с окултната наука, те намират ценното. Та първото положение е да откриеш в себе си, имаш една дарба. Ти можеш да разкриеш тази дарба само по един окултен път. Не само да се разкрие от тебе, но и хората да разкрият това. Най-първо ти трябва да разкриеш своята дарба! Това е събуждане на съзнанието… Някой например ще ти каже: Ти си талантлив човек. Това е един външен стимул. Не отвън, отвътре да ти дойде този стимул, ти сам да го съзнаеш; а след като си го съзнал ти, да го съзнаят и другите хора. Та първото нещо е вие сами да откриете в себе си ония заложби, които ги имате. В това седи създаването на човешкия характер. И човек не може да създаде в себе си характер, ако не открие в себе си някаква заложба, някоя дарба, защото само хубавите работи, неща, (са) които се откриват и които трябва да се обработват. Човек може да положи известно постоянство и труд за това. За хубавите, гениални работи, които са скрити в него, струва си човек да иждиви и 10, и 15 години, само за да открие това, което го има. (Физическа, духовна и умствена анализа, МОК, 31 г.)
СЪБУЖДАНЕ НА СПЯЩИТЕ СПОСОБНОСТИ
Ние виждаме, че сегашният човек не може да прояви своите дарби и способности, които са вложени в него. Човек е нещо повече от това, което знае и разбира за себе си. Всички хора, които правят опити и наблюдения из областта на магнетизма, а не на хипнотизма, са забелязали особени прояви в човека, когато се постави в магнетичен сън от трета степен нагоре. Аз не говоря за хипнотизма, като за един особен процес, но имам предвид магнетизма. Ако поставят човек в един магнетичен сън първа, втора или трета степен, той ще се намери в положението на илюзии, които са области на илюзии, могат да кажат на този човек, че около него има вода, която той трябва да преплава, или има една стена, която той не може да прекрачи. Те ще се смеят около него, а той ще се мъчи да преплава водата или ще се спре пред стената, която не съществува. Обаче щом мине от третата степен магнетичен сън нагоре, в четвъртата или в пета степен, той вече става господар на себе си и никой не може да му заповядва. До третата степен другите могат да му бъдат господари и да го управляват, но като мине третата степен, той вече не се поддава на никакво магнетизиране. При това положение този човек, който никъде не е учил, никаква медицина не познава, може да се прояви като най-опитен лекар. Достатъчно е да му представят един болен и той най-сполучливо да му определи диагнозата. Той ще каже, че този човек е заразен от туберкулоза на лявото крило, долу някъде, и ще му предпише лекарства, които ще действат много ефикасно. Като се събуди от този сън, този човек е пак същият, какъвто е бил преди съня. Питам: Как можете да си обясните това положение? Защо става така, то е друг въпрос. Обаче опитите, правени в това направление, показват, че в човека има способности и знания, които в даден случай могат да се събудят в него и отново да заспят. (Всеки, който слуша тези мои думи, НБ, 35 г.)
Всички вие сте от спящите гении. И вие сте гениални, но спите, под юргана сте още и следствие на това не може да се проявите. Ако има някой, който да ви събуди, веднага ще проявите вашата гениалност. Нищо повече! Какво е мисълта? Един човек, който не е гений, се намира като в мъгла, не знае човекът накъде е ляво, накъде дясно. Седи и се върти. Това е обикновен човек, а на гения небето му е ясно. Той, като погледне, вижда си пътя, всичкото знае. Обикновеният човек е в мъгла. А геният е в ясното небе, няма никакъв облак. Той, като погледне, навсякъде пътят му е отворен и мъчнотии няма. Има, но той ги разрешава, докато обикновеният човек е обвит в мъгла. Значи, тази мъгла аз наричам юргана, в който ти спиш. Трябва да се освободиш от него. Ти искаш да постигнеш нещо, но си под юргана. Казваш: „Непостижимо е!“ В мъгла си, какво можеш да постигнеш? Ти си в зимно време, в буря, сняг има, виелица. Ти си в лоши условия, непостижими са нещата. Лятно време, когато слънцето грее, топло е, влага има, дъжд, тогава нещата са постижими. Та казвам, не се обезсърчавайте! Щом се обезсърчиш кажи: „Под юргана съм.“ Щом се насърчиш, юрганът е вдигнат! Всички хора, които са насърчени, без юргани са, а които са обезсърчени, са с юргани. Вие казвате: „С юрган е добре“. Само когато отиваш да спиш, юрганът е на мястото, а когато отиваш да работиш, юрганът не е на мястото. (Правият ъгъл отвътре, МОК, 34 г.)
СТРАДАНИЕТО КАТО СРЕДСТВО ЗА СЪБУЖДАНЕ НА ДАРБИТЕ
…когато природата ви удостои с изкушения, с мъчнотии, със страдания, тя е обърнала внимание на вас. И когато вашият професор ви даде най-мъчните задачи, той има своя цел. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: „В този талантлив ученик има нещо, но трябва да се раздруса по един начин, по друг начин, за да излезе нещо от него.“ Природата е учител. Тя иска да събуди всяка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: „Няма ли спиране?“ Но след като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пак ще дойде и ще даде малка помощ. (Методи на природата за събуждане на дарбите, МОК, 28 г.)
Колкото по-долу слиза една мъчнотия, толкова по-големи възможности носи в себе си за развиване на дарбите и добродетелите. Като знаете това, радвайте се, че имате мъчнотии, изпитания, изкушения, страдания, падания. Чрез тях вие обработвате и развивате дарбите си. Не съжалявайте, че сте паднали, но използвайте падането си за своето повдигане и възлизане нагоре. Така се е създала културата. (Развиване на дарбите, МОК, 28 г.)
От човека, при известни условия може да стане музикант и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един професор, даровит човек. Момъкът е богаташ плаща на професора, но изкарва го един ден от кожата му. И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън. От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар. Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става. И апостол Павел, като биха, стана апостол. Апостол Петър, като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на едно. Изключителни условия има в живота. И дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че едно нещастие, което ви сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, не щеше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността. И ако той прогледа, той ще изгуби и ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, това концентриране вътре. Ония, които искали да му направят пакост, са го лишили от очи, но с това се развили в него други някои блага. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да добиете известни дарби, нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се повдигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост, той не ще може да има постижения. (Ключ за постижения, ООК, 34 г.)
ВНИМАНИЕ КЪМ ТАЛАНТА
Имаш един малък талант, отдай му нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба във вид на семка, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които като малки семенца чакат времето на своето развитие, да се проявят като големи дарби. (Сила, благородство, светлина и доброта, НБ, 37 г.)
Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил… Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. (Постижимото, НБ, 33 г.)
РАЗВИВАНЕ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ВРОДЕНИТЕ ДАРБИ
Запример, сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещениците, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си. Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш!“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл“. – „Кой го е опопил? Не знам дали аз съм го опопил или някой друг“. Иде той със своето бакърче. „Кой те е опопил тебе, друг ли някой владика?“ – „Жена ми.“ Ти може сам да се опопиш. Трябва да се родиш със своите дарби, че да вървиш в своето занятие. (Добрите дарби, НБ, 33)
Ако мисълта, желанието за музика се ражда заедно с тебе, само тогава ти можеш да бъдеш музикант. Значи, за да бъдеш музикант, трябва да се родиш музикален; този подтик към музиката да е у тебе още от раждането ти. Остане ли отпосле да се развиваш, това вече са второстепенни дарби. Затова вие трябва да започнете с ония дарби, които природата е вложила във вас още отначало и на техен гръб да развивате и по-слабите си сили. Някои от вас са силни в математиката, други са паметливи, трети имат силно въображение, четвърти са поети, музиканти, писатели и други – всеки има известна малка дарбица, която трябва да развива в този живот. Бъдете доволни от малкото, което имате. Гледай сам да бъдеш доволен от това, което имаш. Не се спирайте върху похвалите на хората. Ако ти, един малък поет, отидеш при един първокласен, гениален поет и му се похвалиш със своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и няма да те похвали, нито ще те насърчи много, но ще каже само: хубава е тази работа. А онзи, който не разбира от поезия, ще ти каже: това е отлично нещо! Обаче тази похвала нищо не те ползва. (Малките придобивки в живота, МОК, 24 г.)
Допуснете, в този клас колко души сте? – Сто. – Каква вероятност има да станете професори? Най-първо, някои от вас не са родени за професори. Колко души са родени за художници? Колко – за музиканти? Някои са родени чисто за физически живот. Някои са родени за духовен. Някои – за умствен. Има известна пропорция. (Освобождаване, МОК, 26 г.)
Който е роден за гений, той носи гениалността в себе си. Човек може да стане отпосле гений, но за това се изисква един усилен труд, най-малко от 50–60 години. И при това положение той ще дойде само до сенките на реалността, до сенките на гениалността. Роденият гений е дошъл до същината на гения, до реалността на гения. За предпочитане е човек да се роди гений, отколкото отпосле да стане такъв. (Закон на вярата, НБ, 38)
РАЗВИВАНЕ НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДАРБИ
Като се ползувате от своята опитност и от тази на своите ближни, вие трябва да изучавате себе си, да знаете, какви сили и възможности се крият във вас. Като се изучава, човек ще знае, има ли възможност да свърши дадена работа, която мисли да започне. Разумният познава силите и възможностите си, вследствие на което предприема само онова, което може успешно да свърши. Следователно, започвайте само онази работа, която можете да свършите. Не сте ли сигурни в резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея. Впущате ли се безразборно в големи работи, вие скоро ще се обезсърчите, ще изгубите вяра в себе си. Ето защо, човек трябва да започва първо с малки величини в живота си и постепенно да върви към големи. Искате ли да постигнете нещо ценно в живота си, намерете най-голямата дарба, която природата е вложила във вас, и работете върху нея. Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба. Значи, човек трябва да работи главно в това направление, дето е най-силен. Мнозина не успяват в живота си, защото се предават на работа в тази област, дето са най-слаби. Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат ония, които са се проявили вече като майстори в дадена област. Така не се работи. Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води към опропастяване на човека. Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него. За да постигне това, то трябва да започне от най-голямата дарба в себе си. (Справяне с мъчнотиите, МОК, 27 г.)
Много идеи, които минават през ума ви, нямат нищо общо с вас. Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. – Свирил ли си на някакъв инструмент? – Не съм свирил. – Кога се яви в тебе желание да свириш? – Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. – Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. – Аз ще свиря много, по десет часа на ден. – Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. – Защо? – Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант. Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае за какво е роден и да работи в това направление. Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще. (Функции на човешкия организъм, МОК, 30 г.)
ДА ОПРЕДЕЛИШ ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕТО СИ
Да намери човек посоката на своето движение, това значи да определи за какво е роден, с какви дарби разполага и да работи за тяхното развитие. Инженерът ще поеме посока към върха A, където има заровени златни, сребърни и медни руди. Той ще копае и ще се ползва от тях. Земеделецът ще поеме посока към върха B, в подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантът, художникът, поетът също ще намерят посоката на своето движение. Изобщо, всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще. Следователно човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. (Акустика на съзнанието, ООК, 1928 г.)
РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА НА ЖИВОТА
Силните желания определят бъдещето на човека. Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализиране. Като е слизал на земята, човек е предвидил, какво трябва да свърши. За тази цел той има своя определена програма, която е подписал да изпълни. Не изпълни ли програмата си, той преждевременно заминава за другия свят. Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва да се стремите да реализирате програмата на своя живот, като започнете първо с реализирането на силните си желания и постепенно отивате към слабите. Като изучавате себе си, вие трябва да си отговорите на въпроса защо сте дошли на земята. Щом размишлявате известно време върху този въпрос, вие ще се домогнете до него. В ума ви ще проблесне една светла идея, която ще озари целия ви живот. (Справяне с мъчнотиите, МОК, 27 г.)
НАСЛЕДСТВЕНОСТ ПРИ ДАРБИТЕ
Съвременната наука говори за наследствените качества на децата, които вървят или по линията на бащата, или по линията на майката. Понякога вървят по линията на своя дядо или прадядо. Сега аз не искам да оставям във вас мисълта, че наследствеността е нещо страшно. Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Майка му е била добра певица и тя е предала това качество на сина си. Ако дядо му е бил добър поет, а прадядо му – филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото, по каквато линия върви синът или дъщерята – по майчина или по бащина, тия качества носи в себе си. Тъй щото, законът на наследствеността има две страни: човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите черти. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека. (Здравото учение, НБ, 37 г.)
Каквото и да ми говорят за закона на наследствеността, майката и бащата създават сина. Музикалното чувство те му създават. За да бъде човек гениален, талантлив, непременно майка му и баща му трябва да са били гениални, талантливи. Ако майката е талантлива, а бащата не е, синът ще бъде обикновен музикант, но не и гений. За да бъде гений, и майката, и бащата трябва да бъдат талантливи, те заедно да го създадат. Този закон се отнася не само до музиката, но и до всички отрасли на науката и изкуствата. За да се създаде един гениален човек, непременно баща му и майка му трябва да бъдат гениални. Тогава синът ще представя събраните качества на бащата и на майката. И тогава той ще може да постигне онова, което майка му и баща му не са могли да постигнат. Майката и бащата не са постигнали известно свое желание, но синът ще го постигне, защото те са му дали съответни благоприятни условия. (Ти кой си?, НБ, 36 г.)
Казват, че мъжът е гениален, учен, философ. Помнете: Гений, велик човек не може да се роди от проста и глупава майка. Само интелигентната и умна майка може да роди гениален син или гениална дъщеря. Бащата може да е посредствен човек, но майката трябва да бъде умна и интелигентна. Това показва, че бащата по-мъчно предава своята интелигентност на децата от майката. Той може да предаде своята интелигентност, само ако и майката е интелигентна. Като се събере интелигентността и на двамата, ще се създаде нещо по-добро. (Физическият и Божественият живот, ООК, 32 г.)
ПОДТИЦИТЕ ОТВЪН
Някой път може да кажеш: „Защо не съм даровит?“ Ти си даровит, но трябва да дойде учител да вдъхне нещо. В едно житено зърно има възможности да се създаде нещо, но непременно трябва да дойдат слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света са приели един подтик отвън, който е развил техните дарби. Първите подтици, които идват, са от майката и бащата. Най-силният подтик за каквато и да е дарба дават майката и бащата. След туй на второ място иде учителят, на трето място е външното общество. Това са фактори. Та сега да ви кажа кой ти е майка. Всеки един човек, който те обича тъй, както майка ти, беззаветно, той е за тебе майка, той може да те вдъхнови. Не ме разбирайте буквално. Всеки човек, който има знание, той разбира закона и може да ви помогне, той е баща за тебе. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на ония енергии. (Който направи небето и земята,НБ, 33 г. )
Какво виждаме в новороденото дете? В първо време то е обикновено дете, без видими дарби и способности. Обаче, майката счита, че от това дете ще излезе гений, нещо особено. Какъв гений е то, когато върши работи, които не го препоръчват? Обаче, като почне да расте, то влиза в контакт първо с майка си и баща си, с братята и сестрите си; после с външните хора и постепенно се учи, развива се, докато един ден прояви всичко, което е вложено в него. В първо време се изявява човешкият живот, той взима надмощие, а след време – Божественият. (Човешкият нос, ООК, 33 г.)
Каквото е вложила майката в детето си като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца.
Днес всички хора се намират в трудни положения и казват, че не може повече да се живее, не могат да издържат. – Може да се живее, но затова майката трябва да е вложила в детето си повече вяра и надежда, както в себе си, така и в Бога. Като бременна още, майката трябва да вложи в детето си мисълта, да стане истински човек, да развие своите дарби и способности, да стане гениален, или светия, да работи за благото на човечеството. (Който влиза, НБ, 30 г.)
Ако желае и знае как, майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде от него никакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубавите работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот, с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него. (Лотовата жена, НБ, 37 г.)
В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности, какви дарби и таланти е вложила природата в него, и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно. Не се ли развиват правилно, това значи тази енергия в него да се подпуши и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност. Всички престъпления сега в света се дължат именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още. Не е само това, но човек като съзнае тези неща, той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира. (Добри вести, НБ, 34 г.)
Ако ви е обичал обикновен човек, и вие сте станали обикновен; ако ви е обичал някой човек, повдигнат в умствено отношение, вие сте станали талантлив; ако ви е обичал някой гений, и вие сте станали гениален. Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичат. (Космична любов, РБ, 42 г.)
УСЛОВИЯ ЗА ИДВАНЕТО НА ДАРОВИТИ ХОРА
Да бъдеш щастлив, учен, талантлив или гений, за това са нужни разумни условия. Ред поколения трябва да живеят разумно и в чистота, за да се създадат условия за идването на такива хора. (Економия на енергиите, МОК, 33 г.)
ВРЪЗКАТА С ТАЛАНТЛИВИ И ГЕНИАЛНИ ХОРА ЗА РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИТЕ
Представете си, че вие искате да разберете нещо от новата философия. За тази цел вие трябва да четете книги от видни философи. Или пък искате да научите нещо от естествените науки. За тази цел вие трябва да четете книги на видни учени-естественици. Ако искате да научите нещо по музика, вие трябва да четете книги по музика и да слушате видни певци и певици или видни музиканти да пеят, да ви разкажат нещо по теорията на музиката. Хубавата страна в слушането на някой добър музикант или певец седи в това, че ако имате една малка дарбица, вие ще можете по този начин да я развиете. Защото казано е: С каквито хора дружиш, такъв и ще станеш. (И видях ново небе и нова земя, НБ, 36 г.)
Добрите хора са одарени, то е дарба. Но те са работили. Не може да бъдеш добър, ако не дружиш с добрите хора. Не може да бъдеш музикален човек, ако не дружиш с музикални хора. Не може да бъдеш поет, ако не дружиш с поети. Не може да бъдеш художник, ако не дружиш с художници. Не само да дружиш, но да вземеш участие в работата. (Даровити, НБ, 43 г.)
Туй, което внася в света надеждата, туй, което внася в света вярата, туй, което внася в света любовта, то са гениалните хора. Гениалните хора внасят вярата, надеждата и любовта в света. И затова те превъзмогват всичко. Затова трябва да мислим за гениалните хора, понеже те са път за великите постижения – приканват всичките хора на работа. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Сега гледайте някой път да идете на някой концерт, но не да се обезсърчите. Гледайте да идете на концерт на някой гениален, на четири–пет години като го слушате, то е достатъчно. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
ВРЕМЕ ЗА ПРОЯВА НА ДАРБИТЕ
Има специфични моменти в човешкия живот, когато човек може да прояви своята дейност и развие своите дарби. Всеки трябва да се запита, кога се проявяват тези специфични моменти и по какво се отличават. Който губи тези моменти, той всякога прави погрешки. Всяко нещо е ценно, когато се направи навреме, в неговия специфичен момент. (Развиване на дарбите, МОК, 28 г.)
Торбата със злато на природата не е нищо друго, освен скритите таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до един от тия таланти, човек престава да работи. Ще го видите добре облечен, с бомбе на главата и бастун в ръка, ходи натук–натам, нищо не работи и минава за благородник. (Опитности в живота, МОК, 31 г.)
Човек трябва да знае законите, с които природата работи. Ако спазва законите й, той може правилно да развива дарбите си. Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Някой иска да стане поет. Той има вътрешни условия в себе си да стане поет, но външни условия няма – не е дошло още времето му. За всеки човек е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби. Той трябва да бъде разумен, да използва своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне в чужди условия. Затова, именно, ние казваме, че за всяка епоха е точно определено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трябва да се проявят. Като не знаят това, мнозина се силят да се проявят, да заемат по-високо положение, да бъдат почитани и уважавани от хората. Така е за всички, които търсят човешка слава, но не и за онези, които живеят според законите на разумната природа. (Отношения към природата, МОК, 29 г.)
При сегашното състояние душата на човека не живее в тялото. Тя чрез личността има съприкосновение. Личността е, която живее. А идеите на личността са ограничени. Неговата душа не е дошла да се всели напълно, той усеща, че му липсва нещо. В личността се явява някой път амбиция, но тя не знае как да постигне. Туй раздвоение, което често чувствате, се дължи на това, че вашата личност не е скачена с вашата душа. Или – личността ви трябва да почне да се интересува от душата ви. Тогава тя ще даде друга насока на живота ви. Когато душата дойде да живее с личността, тогава се ражда гениалността. Човек не се ражда гений. Душата отпосле идва. (Скрити сили, МОК, 27 г.)
Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всичките възможности на живота”. Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш най-малката работа: ще отваряш и затваряш клепачите си на време. След това ще се оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свято почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става. Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става.
И тъй, първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас, и ние го изучаваме. (Четирите правила, СС, 43 г.)
СЪЗНАТЕЛНА РАБОТА ВЪРХУ СЕБЕ СИ
Ако си цигулар, първо ще се помолиш на Бога, след това ще настроиш цигулката си и ще започнеш да свириш. Ако искаш да станеш виден цигулар, ще свириш най-малко по четири-пет часа на ден. – Аз съм гениален, мога и без труд да постигна голям успех. Да бъдеш гений по наследство, това не значи, че не трябва да работиш. (Трите принципа, ООК, 32 г.)
Едно се иска от съвременния човек: съзнателна работа. По този начин той ще открие в себе си онези дарби, които природата е вложила в него. Тази работа наричаме вътрешна, духовна. Да открие човек своите дарби, това значи да е дошъл до пробуждане на съзнанието си. Който е проявил висшето си съзнание, минава за гениален. Той сам открива дарбите си, а не очаква на хората да го признаят за гениален. Той познава себе си и не се лъже в своите прояви. Съзнае ли своите дарби, човек сам се издига. За пример, от обикновен вестникопродавач, Едисон се издигна до положението на велик откривател. Достатъчно беше да разбере какво е вложено в него, за да си пробие сам път в живота. Той е употребил големи усилия, труд, работа, концентрация на мисълта, за да прояви талантите, които били вложени в него. (Скритите таланти, МОК, 31 г.)
Като е дошъл на земята, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе със себе си на онзи свят… Като живее човек, всеки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към своите добродетели и дарби. Печалбата не подразбира трупане на капитали, но прилагане на капиталите в обръщение. Каквото печели във физическо, в сърдечно отношение, човек трябва да го вложи в работа. (Динамическа сила на мисълта, ООК, 29 г.)
За младата музикантка, която присъстваше на обяда, Учителя каза:
Тя жъне сега плодовете на работата си от минали прераждания. Поради своята отлична работа в минал живот сега тя съкращава времето за изучаване на музиката и това, което добива за една година, друг трябва да го добие за тридесет години. (Акордиране на човешката душа, т. 2, На фокуса на музиката)
Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек. (Пътят на ученика, СБ)
Дръжте малките дарби. Вие още не можете да управлявате вашия мозък. Вие още не можете да използвате симпатичната си нервна система и мозъка си, в които има толкова сили и богатства скрити. Някой път вие седите и казвате: „Аз не съм талантлив човек.“ Не че не сте талантливи, но вие още не познавате вашите таланти. Вие сте ги заровили, а работа трябва върху тях. Гледате някой талантлив човек, но работил е той. Глас има някой – работил е той. Учен е някой – работил е той. Светия е някой – работил е той. Аз взимам работата в смисъл на най-възвишеното и благородното в света. Работата е резултат само на човешкия дух. Работи човешкият дух, разумно работи той. (Аз, не бойте се!, НБ, 30 г.)
Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. – Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на Любовта. (Събуждане, ООК, 31 г.)
Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник. (Събуждане, ООК, 31 г.)
Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче, онзи който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. Не само той, но и неговите деди и прадеди са работили усилено и в края на краищата, с общи усилия, са създали един гениален човек. Не е лесно да стане човек гений или светия. Първо, той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години, чрез съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трябва да прави ученикът, докато стане виден човек в областта на науката или изкуствата. Значи, първо ще работи човекът, а после – Бог. Когато е време за работа, не изпускай добрите условия. Когато дойде времето да работи Бог в човека, тогава човек ще гледа и ще се учи. (Два метода, УС, 35)
Поканили Паганини на угощение, на което присъствали най-знаменитите музиканти. Целта на поканата била скрита от Паганини. Присъстващите съчинили едно мъчно парче, което никой от тях не би могъл да изсвири. С това те искали да изпитат силата на неговия гений. Като свършили вечерята, един от музикантите се обърнал към Паганини със следните думи: Молим Ви, да ни изсвирите това парче. Паганини разбрал скритата мисъл на това предложение, но веднага взел цигулката си и го изсвирил. Всички останали крайно доволни от него и се убедили в силата на гениалността му. С цигулката си Паганини преодолявал всички мъчнотии в областта на музиката.
Ако Паганини се справял с всички мъчнотии на цигулката си, не можете ли и вие, като него, да се справите с мъчнотиите в своя живот? Ако и на вас дадат една мъчна задача в живота ви, не можете ли да я разрешите? Вземете цигулката и свирете. (Който влиза, НБ, 30 г.)
…ако всеки ден човек не изправя по една погрешка и не придобива по една малка добродетел, нищо не е постигнал. Да придобиваш добродетели, без да изправяш погрешките си, това е равносилно на нула. Ако пък изправяш една погрешка, а не придобиваш по една добродетел, и това е равно на нула. За да притуряте по нещо към характера си, едно се иска от вас: всеки ден да изправяте по една погрешка и да придобивате по една добродетел. Така постъпва гениалният човек.
Каква е задачата на гения? Той е дошъл в света да научи хората, как да изправят погрешките си и как да придобиват добродетели. Дали погрешките са индивидуални, обществени или общочовешки, не е важно; важно е, че човек трябва да знае пътя, по който да изправя погрешките си и да придобива добродетели. Само по този начин той става здрав и силен. (Който влиза, НБ, 30 г.)
Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се отнася до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес си обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. (Разумното слово, НБ, 30 г.)
ОБУЧЕНИЕТО НА ДАРОВИТИЯ УЧЕНИК
Всяко дете като тръгва на училище, пита: Мога ли да изуча азбуката? – Можеш. Майката казва: „Можеш, Иванчо, можеш.“ И туй дете тръгва на училището със своята торбичка. След една година то знае азбуката, знае слоговете и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и след 12 – 15 години учене минава за един добър държавник. Питам: Този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като учен, като велик човек? Не, в този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човек е блажен. Защо? – Защото разви своите способности, своите дарби и ги употреби за благото на своите ближни. (Блажен този раб!, НБ, 24 г.)
Само способният ученик трябва да ходи на училище да учи. Училището е място за способните, за даровитите ученици. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ Даром се дава само на талантливите ученици. Когато талантливият ученик отива при някой учител по музика, учителят ще го вземе за свой ученик и даром ще го учи. Защо? Защото сърцето на този ученик тупти от любов към музиката. Посредственият ученик гледа час по-скоро да свърши училището, за да бъде свободен. Умът на талантливия ученик е съсредоточен на едно място. Той мисли изключително за работата си. Умът на посредствения ученик е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно талантливият, гениалният човек се познава по това, че за даден момент той мисли само за едно нещо – за най-важното. Тъй щото, ако със своите таланти вие отивате при Бога със силно желание да се учите, да се развивате, Той ще ви приеме като свои ученици и ще ви занимава даром. (Разбор на думи, МОК, 22 г.)
ТАЛАНТЛИВИЯТ ЧОВЕК КАТО ГРУПОВО ПРОЯВЛЕНИЕ И ПРОЯВЛЕНИЕ НА ДУХА
За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после, тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва. Талантът не е резултат на един човек. Множество разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза начело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. За пример, някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле. Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите, радостите и славата си. (Направления в живота, МОК, 30 г.)
Като станеш сутринта най-първо мисли за Божествения свят, за разумния свят, дето няма никакви противоречия. Той се намира горе на главата. Изпрати кръв нагоре там. След това започни да мислиш за онзи умствения свят, дето всичките учени хора са концентрирали ума си… Ти, като мислиш, кръвта, като приижда в твоя мозък и като се развиват твоите способности, ти ще започнеш да възприемаш мислите на всичките тия хора. И толкоз може да станете учени, доколкото възприемате мислите на учените… Този Орлов, който свири, той не свири сам. Тук са цяла плеяда от виртуози. Всичките вземат участие, не един, не двама, а много са. И те са като един човек. Човек не седи само от един пръст, от два пръста, от три пръста. Той е съставен от хиляди и милиони клетки. Също така и хиляди такива същества образуват един такъв виртуоз. То е групово проявление. (Самовъзпитание, ООК, 39 г.)
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат възвишени същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човек са големи, пълноводни реки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако нямате вяра и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъскват. (Служене, почит и обич, МОК, 29 г.)
Когато невидимият свят концентрира своята мисъл към тебе, ти вече имаш тяхното знание и ти ставаш учен човек. Един гений е съвкупност на сто – двеста – няколко милиона хора. Геният е израз, той сам не е гений. Той е гений, понеже той е фокус на цялото небе. Щом имаш разположението на невидимия свят, ти ще бъдеш силен. (Видяхме славата, СС, 32 г.)
Не мислете, че в дадения случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят, нищо повече. Талантът е едно същество от духовния свят, обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, ти си от духовния свят, посетило те е едно същество. То, докато е с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят, помагат си заедно… Когато Бог изпрати Духа Си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо. (Да изповядваме!, НБ, 42 г.)
Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. (Учителя говори, Дух)
Мога да ви кажа, че някои парчета Бетховен ги е създал, но кой Бетховен? Не този Бетховен, когото хората знаят. Когато се каже, че Бетховен го е създал, съгласен съм. Музикалният дух, вътре в Бетховен, не онзи, материалният Бетховен. (Даване-вземане. Скъпоценният камък, ООК, 34 г.)
ДОСТОЙНСТВО И САМОУВАЖЕНИЕ, А НЕ ГОРДОСТ
Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. (Синове на светлината, НБ, 30 г.)
Това, което причинява най-много страдания в човечеството, най-много разногласия между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде Пръв. Там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използува, но не трябва да има желание за първенство. Първенството е относително нещо. (Писма на Боян Боев, т. 1, За смирението)
САМООЦЕНКА
Често вие искате да имате дарби, таланти и казвате: „Аз искам да пея, да свиря хубаво, да говоря красноречиво“. Какво е нужно за придобиване на таланти? – Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват. Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните. Мисъл, на която ти сам не можеш да се радваш и от която сам не можеш да се ползваш, тя не може да радва и да ползва и другите хора. Тя ще принесе колкото на тебе, толкова и на тях. (Обмяна, ООК, 26 г.)
БЕЛЕЗИ НА ДАРОВИТОСТТА
Гениалният художник, той, като постави една линия, тя остава. Той никога не трие. Този, който никога не трие, той е гениален художник. Този, който трие, не е гениален. Докато вие триете погрешките, вие сте ученици. Когато един ден няма да имате гума и няма да триете, тогава ще бъдете гениални. (Доброта и справедливост, НБ, 37 г.)
Вземете запример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че иска да каже: „Знаете ли какво знание имам аз?“ Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи и дето го пипнеш, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само че знае да говори, но може да вземе един инструмент и веднага да ви засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровитите, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. (Благоприятната Господня година, НБ, 35 г.)
По какво се различават двама души, от които единият е даровит, а другият не е? Всякога трябва да отличаваме даровития от недоразвития. Онзи, който не е даровит, иска да има всички удобства. Да е облечен с най-хубави дрехи по последната мода, да живее в хигиенично жилище, да има много пари, собствено превозно средство, с което да отива до гимназията или университета, ако следва там. По това се познава обикновеният човек. Способният не обръща внимание на това. Той иска да има само книги, учебници му трябват само. Не мисли какви са обущата му. Само книгата държи в ума си, а на външните условия не обръща внимание. Дотогава, докато вие мислите само за външните неща, вие имате обикновени дарби. Щом мислите само за науката, за знанието, вие сте с големи дарби. Като придобием знанието, обущата, шапката сами ще дойдат. (Сухота и влага, МОК, 38 г.)
В деня на сватбата си Едисон отишъл в лабораторията си да работи и толкова се увлякъл в опитите си, че забравил, че този ден не е обикновен. След дълго чакане и търсене, най-после го намерили в лабораторията му, унесен в наблюдения и опити. Напомнили му, че днес ще се жени. Булката и всички гости се смущавали, че Едисон го няма, но той бил спокоен, не се вълнувал – мисълта му била заета само с изчисления. Гениалният човек не се смущава от външните несгоди. Докато всички хора се тревожат и смущават, той поглежда спокойно към тях и си казва: „Няма защо да се безпокоят. Ако една работа не стане днес, утре ще стане“. Той знае, че това, което хората нареждат, не се съвпада с наредбите на природата. Гениалният знае, че нещата трябва да стават тогава, когато природата ги нарежда. (Скритите таланти, МОК, 31 г.)
Гениалният човек има една хубава черта в своя характер: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаят, или не, той не се интересува затова. Талантливият човек е като американците, каквото открие, съобщава го по всички вестници. Той съобщава не само своите изобретения, но и тези на гениалните хора. Който иска да стане виден човек в света, той трябва да знае, че това не е качество на гениалния човек. Геният е доволен от себе си. Той иска, каквото изнамери и създаде, да го предаде и на другите хора даром. (Чрез Него стана, СС, 30 г.)
Като талантлив не трябва да бъдеш миролюбив. В тебе трябва да има дух да побеждаваш мъчнотиите, в които се намираш, защото мъчнотиите ще те направят талантлив. Щом побеждаваш мъчнотиите, талантлив ще станеш. Щом не ги побеждаваш, ти все ще се сърдиш. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Талантливият човек преодолява лошите условия с този борчески дух. Гениалният вече има разбиране. Гениалният човек, той се ползва от всичките условия на природата, знае как да ги избере и да създаде нещо от тях. Той е майстор. Затуй аз нарекох мъха гениален. Този мъх, като се закачи за канарата, никой не може да го изкара. Седи на камъка и изкарва нещо. Той, хиляди години като седи, разтопява камъка. Талантливия никога не може да го туриш на камък. Геният е динамит. Той е като взривно вещество. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Гениалният мъх от камъните изважда храна. Като се залепи за този камък, там дето никой нищо не може да извади, той с хиляди години седи и изтегля. И след години превъзмогва, победи тази канара и от тази канара ще създаде нещо. Не само ще победи мъчнотиите, но всички тия мъчнотии, като ги победи, той ги организира и ги направи слуги. По туй се отличава гениалният човек. Той прави всичко да слугува, да работи. Ако ти знаеш как да впрегнеш своите мъчнотии, през които си минал, и като мъха можеш да превърнеш този камък в пръст, ти си вече гениален. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Гениалните хора са много търпеливи. По някой път са толкова търпеливи, че стават мързеливи. Те отлагат, отлагат, те имат всичко предвид и отлагат нещата, понеже нямат благоприятни условия. Обикновените хора ги считат много нехайни, много се потриват. Един гениален човек никога няма да свири, ако няма хубави условия. Той свири, ако има хубави условия. В един салон, който не е добре отоплен, никога няма да свири един гениален музикант. Един гениален човек никога няма да чете една книга, която не е хубаво написана. Той никога няма да яде едно ядене, което не е хубаво сготвено. Той, още като го види, знае хубаво ли е сготвено яденето. Гениалните хора имат развита интуиция, наричам [я] гениална интуиция. Аз наричам гениалните хора деца на пророците. Те предвиждат нещата. Те са най-добрите деца в природата, които се учат добре. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Като говоря за гениите и светиите, аз искам да кажа, че те разбират законите, методите и силите, с които разумната природа оперира. Геният прилага законите и методите на природата, както за себе си, така и за своите ближни. (Отец люби Сина, НБ, 30 г.)
Гениалните хора не мислят толкоз за себе си, те искат да бъдат полезни в света. Не искат да бъдат полезни, за да се прославят. Те знаят, че като се подобрява светът, подобрява се и тяхното положение. (Доброта и справедливост, НБ, 37 г.)
Всеки човек, който желае малко, а изкарва много, той е гениален. Всеки, който желае много, а изкарва малко, той е обикновен човек. (Разнообразието, МОК, 35 г.)
Каквото свири талантливият, гениалният си играе. Като дойде гениалният свирец, ти ще видиш такава лекота в ръката, те са играчки заради него. При това гениалното свирене има всичките качества на музиката. Гениалният като свири, болният става от леглото и оздравява. Талантливият като свири, ще се размърдаш. Обикновеният като свири, ще си отвориш и пак ще си затвориш очите. Гениалният като засвири, ще забравиш, че си болен. (Обикновен, талантлив, гениален, МОК, 40 г.)
Който иска да бъде даровит човек, раменете му трябва да имат широчина най-малко около 65–70 см. Това развива широчина, волева сила в човека. Тогава дробовете ще приемат повече въздух и този човек ще мисли добре правилно. Ти не може да имаш една светла мисъл при тесни, свити рамене. При тесни рамене, дробовете не функционират добре, кръвта не се пречиства правилно, събира се повече нечиста кръв и в мозъка и по цялото тяло и човек не може да мисли правилно. Такъв човек всякога ще бъде недоволен. (Разумният домостроител, НБ, 35 г.)
Мнозина съдят за гениалността по тежестта на мозъка, но всякога не са прави. Гениалността не се опредяла нито само по тежестта на мозъка, нито по неговия обем. Мозъкът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на земята. Това е факт, който ще се провери в бъдеще, днес не може да се докаже. (По-горни от тях, НБ, 30 г.)
Гениалният, талантливият човек има съвсем друг строеж на тялото си. Той не може да бъде болен човек, той не може да бъде хилав човек. Той е над болестите. Обикновените хора може да боледуват, но гениалният човек е над болестта. Той може да боледува, но преодолява болестите. (Аз съм, не бойте се, НБ, 30 г.)
Запример има музиканти, които могат да свирят, да създадат нещо, но те не разбират дълбоко музиката. Същото може да се каже и за някои художници. Тези музиканти и художници не могат да се сравнят с гениалните художници и музиканти, които имат гениални черепи. Гениалният череп е гениален сам по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по ръба на черепа. Шевовете на този череп са много деликатни. Ако се наблюдава черепът на един обикновен и един гениален човек, ще се види грамадната разлика: и във вещество, и в структура на самото вещество, и на самите нишки на мозъка, а също така те се различават и по силите, и по способностите, които функционират в техните черепи. На пръв поглед е така, както наблюдавате един съд, който грънчарят е направил от фина, от хубава кал, и един съд, който е направен от обикновена глина. (И украсиха светилниците си, НБ, 33 г.)
И природата дава дипломи. Нейните дипломи са красиви. Гениалният човек, организмът му е изтъкан от една фина материя. Нервната му система е един добър проводник, в нея няма натрупани никакви излишни вещества. Мозъкът му, ако се разгледа под микроскоп, клетките му имат особена форма. Крачката на пирамидалните клетки [се] различават. Много голямо различие има. Някой ще каже, че гениалните хора са били грозни. Но тази грозота – това са сенки. Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. Щом я огрява слънцето, красива е планината. Някой път някой гледа гениалните хора, когато слънцето залязва, и ги намира грозни. Не са грозни. Гениалният човек не може да бъде грозен. Някой смесва някои особени специфични таланти – талантът не е гениалност. Гениалността, то е целокупността на всичките му таланти. (Скрити сили, МОК, 27 г.)
В гениалния човек личните чувства са много силно развити, той е като кон, прах не дава да падне върху него. Ако се осмелиш да му кажеш някоя погрешка, втори път няма да те срещне. Той не че не знае погрешките си. Той, само като те погледне, само от лицето ти ще познае – не му казвай, че не струва; той, като го прочете, ще забележи какво не достига. Ще изправи погрешката си. (Скрити сили, МОК, 27 г.)
И гениалният, и светията грешат, но разумно използват всяка грешка. Светията поставя свещ на грешката си и с нея свети на хората. Геният туря паметник на грешките си, за да ги виждат хората отдалеч и да не ги повтарят. (Постоянни и променливи сили, МОК, 33 г.)
НАЙ-ГОЛЯМОТО ПОСТИЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА
Като ученици на живота, от вас се иска работа, да развивате своите дарби. Това можете да постигнете само когато сте в хармония с разумната природа. При това положение можете да станете виден музикант, художник, философ, учен и т.н. Обаче най-голямото постижение на човека е да си изработи характер, т.е. да се пресъздаде по нов, съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели. (Скритите таланти, МОК, 31 г.)
Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба – да слиза на земята като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята. (Събуждане, ООК, 31 г.)
ТАЛАНТИТЕ ПРЕЗ НОВАТА ЕПОХА
Та онези, които работят сега върху човечеството, бъдете уверени, които са се ангажирали с култивирането на човечеството, те са в състояние да го изведат докрай. Понеже вие падате като членове на това човечество, един ден, когато цялото човечество израсне, и вие ще бъдете изведени тъй щото цялата култура ще бъде на ваше разположение. Туй, което сега се добива, което за бъдеще ще се добие, и вие ще участвувате в тази култура. Придобитото ще бъде достояние за хилядите поколения, които ще дойдат и много от тези придобивки, тези таланти – поезия, философия, музика, вие ще ги имате, вие ще се раждате като философи, като музиканти, поети, скулптори, те наследствено ще се предават в човешкия организъм, вие ще носите придобивките. И тогава ще бъде по-лесно, отколкото при сегашните условия. (Новата епоха, МОК, 31 г.)