Палингенеза (от старогръцки πάλιν – отново и γένεσις – възникване, раждане) – теория на немския философ Артур Шопенхауер, че волята на човека никога не умира, но тя се проявява отново в новите индивиди. Въпреки това, Шопенхауер отхвърля основните разбирания на реинкарнацията (повторно въплъщение) за прераждането на конкретна душа (метемпсихозата). Теорията за „палигенеза“ е представен във втория том на книгата му „Светът като воля и представа“ – по-специално в главата „За cмъртта и oтнoшeниeтo ѝ към нeразрушимocтта на нашата cъщнocт cама пo ceбe cи“.
Палигенезата разглежда пространствените граници между хората в метафизичен план, тоест, един човек не може да съществува едновременно на две или повече места в пространството. Терминът палигенеза за първи път се използва в Новия Завет – παλιγγενεσία (Мат, 19:28; Тит, 3:5).
Терминът палингенеза носи смисъла на регенерация и прераждане, а оттам и умението да се съживяват растения и животни. Процесът не се отнася само за хората, а по-скоро за всичко, което някога е живяло. Палингенезата се споменава и в алхимията, а нейният символ е две змии, оплетени около скиптър. Една от известните рецепти за извършване на палингенеза принадлежи на доктора на английския крал Чарлз II:
„Трябва да се вземе достатъчно количество цветчета от рози и след като се изсушат достатъчно на бавен огън, трябва да се духа върху тях, докато не се превърнат в чисто бяла пепел. След това чрез вода трябва да се отделят солите и да се поставят в затворена бутилка. Тази бутилка се нагрява бавно в продължение на три месеца и след това се поставя в комин на печка. След това, бутилката се взима и се излага на топлина, докато не започнат да се появяват фигурите на растенията.“
За този процес е писал и немски йезуит на има Киршер. Той обяснява как творческото начало на всяка съставка се концентрира в солите и в момента, в който започнат да се движат, благодарение на топлина, те се издигат и създават вихър. Солите започват да се подреждат така, както първоначално природата ги е подредила. Ако процесът се извършва върху растение, подредбата започва от корените, преминава през стъблото и накрая се оформя корона.
Съществува легенда за поляк, който бил способен да хваща духовете на растения в празни бутилки. Във всяка бутилка полякът имал различно растение, което се виждало, само когато е изложено на топлина.
Учителя: "Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато искат да се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично разположение, откъсни си едно карамфилче и кажи: “Колко бих желал да бъда като тебе. Колко си спокойно.” Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.“ И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. (НБ, изнесена на 5 март 1933 г.)"
Виж още по темата: Магически растения на Пол Седир и Розата на Парацелз на Хорхе Борхес
