ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ

ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ

А Исус им рече: „Гледайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“ (Матея, гл.16, ст. 6)

„Всичко изпитвайте – доброто дръжте.“ (1-во Посл. к Солуняном, гл.5, ст.21)

Квасът, това е стимул, необходимост в света. Няма човек, който да няма некакъв квас в себе си, все е заквасен с нещо. Злото не е в това, че всеки е заквасен, но важното е, какъв може да бъде резултатът от този квас.

Всички сте чели този стих и за некого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това са само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите некого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросът трябва да се разбере принципално. В самия човек има две велики течения. Той е фарисей по ум, а садукей по сърце. Фарисеите минават изобщо за много набожни, за правоверни хора. Те са мерило за всяка истина в света, те са индуските брамини. Преведете какво означава в съвременния език думата „браминин“. Аз няма да ви превеждам, вие сами превеждайте.

Садукеите са хора на отрицанието в живота, те не вярват в нищо. И фарисеите и садукеите са свободомислящи хора. фарисеите казват: „Ние сме свободомислящи хора, мислим за Бога, вярваме в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеите, освен че вярват в Бога, вярват и в парите и то повече. Садукеите пък, не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар че има разлика в възгледите на фарисеите и садукеите, но и едните и другите вярват в силата на оръжието и едните и другите имат затвори, стражари, шпиони. Всеки, който се отклони от тяхното учение, той е осъден на смърт, той е еретик, враг на отечеството, на държавата, на човечеството. фарисеите се хвалят с това, че ходят на църква, палят свещи, като минат през някоя църква, не я отминават, все кръстове правят, в всяка своя реч най-малко 10 пъти ще споменат името на Бога. Садукеите се хвалят с своето неверие навсякъде твърдят, че няма Бог. И тъй, едните се хвалят с вяра та си, а другите – с безверието си.

Павел в посланието си към Солуняните казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И в фарисеите и в садукеите има добри страни. Че има Господ в света, това е вярно, но че не е такъв, какъвто те си Го разбират. Че няма Господ в света и това е вярно, но не е точно според учението на садукеите. Ще кажете: „Как така, тука има голямо противоречие?“ Да, противоречие е, но когато твърдим, че Господ е всесилен, всеблаг, даваме Му тези атрибути, то когато се обесва един човек, там ли е Господ, когато осъждат един човек на чиста правдина, там ли е Господ? Не е. Там дето няма правда, Господ не е. Не че Го няма Господ в света, но в дадения момент Господ не в умовете и сърцата на тези хора.

Едното учение е стремеж да се приближим към Бога по форма, а другото учение е стремеж да се отдалечим от Бога по форма. Интересни са причините, който са породили тези две противоположни учения. За мене те са много ясни. Например, като се влюби някой момък в една мома, по 10 пъти на ден минава покрай прозорците ѝ, кръсти се, носи ѝ цветя, казва: „Не мога без тебе“. Момата ще надникне от прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома ѝ, моли се. Казват: „Този човек е много набожен“. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момък.

В Пловдив имаше женско и мъжко евангелски училища, който бяха едно срещу друго. Един от учениците на мъжкото училище се готвил да стане проповедник. Според евангелистите, който иска да стане проповедник, трябва дълбоко да се разкае за греховете си, да плаче, да измоли прошение от Бога. Този младеж бил много способен. Всички го следели и виждали, че много често плаче. А той се влюбил в една ученичка от женското училище и постоянно гледал към прозореца на стаята ѝ и казвал: „Господи, много съм грешен!“ Казвали: „Колко много се кае този младеж за греховете си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговият Христос. Когато кажат за некого, че е православен, зная, че на прозореца е православен. – „Да, но той е евангелист.“ Зная, на прозореца е евангелист. Какъвто и да е човек, все некъде има прозорец.

Сега, кои са причините, по които човек става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се в друг и той става садукей и казва: „Не искам да зная нищо за нея!“ Минава под прозорците на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога имат същите възгледи. Докато Господ дава власт, пари на хората, те са фарисеи, казват: „Този е нашия Господ, като Него няма друг!“ Утре, като им се отнеме всичко това, казват: „Господ ли, не искаме да Го знаем, Той е несправедлив!“

Това са съвременните християни, които се смеят на езичниците, че вярвали в идоли. Аз не намирам голяма разлика между съвременните християни и едновремешните езичници, но по форма – християните имат отлична култура. Ако влезете в софийските хали или в халите на кой и да е голям европейски град, ще видите външно голяма чистота, а на куки висят закачени късове от заклания добитък. И тези хора минават за културни, за християни. Аз не вярвам в християнин, който окачва на куки един одран вол, да го продава; аз не вярвам в свещеника, ако отива да си купи от там месо или ако си е купил кокошка и я носи в дома си да я коли. Не вярвам в чувствата на такъв християнин, аз взимам страната на кокошката. Тя казва: „Аз не вярвам в този поп, владика или кой и да е“. Човек, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човек. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трябва да ликвидираме с всяка грубост с всяко насилие. Нито фарисеите, нито садукеите, нито верующите, нито неверующите ще поправят света. Господ не се нуждае от верующи или безверници, за Него е безразлично дали ще вярват хората или не. Как мислите, слънцето ще измени ли топлината си според това, дали вие ще вярвате или не? Земята ще преустанови ли движенията си от това дали вярвате или не? И да не вярвате, слънцето не грее само за вас. Пак повтарям, на земята има същества, които са много по-културни от вас. Ние знаем много хора на земята, които не ядат месо от рождение, а не се отказали от него чрез убеждаване.

Питам ви, какво благо е донесло на света фарисейското и садукейското учение? Грехопадането започва с тези учения. Преди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живяла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човечеството едва след 400 000–500 000 години ще има. Раят, за който се говори в Писанието, ни представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нещата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения в света, на земята настава един катаклизъм, при който цялата раса изчезва и хората изгубват великото Божествено учение на любовта. С това хората са дошли до последната точка на падането си, по-долу от това вече те не могат да отидат.

Да не ви се вижда чудно, защо хората днес са лоши, кисели, защо [има] толкова злини в света. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минават през ада, затова и повече злини ще дойдат. Хората, като минават през разните области на ада, заразяват се от тамошните епидемии. Нали, като минавате през различни места, вие се заразявате? И сега, щом сте в ада, носите всичките му злини. Ще питате: „ Къде е този ад? „ – Някои са влезли вече в ада, други се готвят да излязат, а трети са излезли. Тези, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 21 години, докато излязат от него. Ако тренът ви е бърз, ще можете да преминете през ада за по-малко време, но ако е бавен, ако има повреда в машината ви, ще се бавите повече време. Когато Христос дойде на земята, Той ще приготви човечеството, ще им покаже истинските научни правила и методи с които да се бранят, когато минават през тази област на материята. Затова дойде Христос. Затова са нужни и нам добродетели, та като минем през ада, да устоим на неговия огън. Сега хората казват за некого: „Пари го този огън!“ Разбира се, че ще го пари, в ада е!

Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажеш, че вярваш в Бога готов ли си да умреш за този Господ, готов ли си да пожертвуваш живота си за Него и за тези, които любиш? Като казваш, че любиш Бога, трябва да умреш и за тези, които Той люби. Как, съвременните хора имат ли любов? Ако твърдя, че любовта на Бога е еднаква и към най-малкото животно, към всяка птичка, гълъбче, както и към човека, ще ми възразите: „А, човек стои по-горе от всяко животно“. Това е друг въпрос, но по същество няма разлика между човек и едно гълъбче. След време гълъбчето може да стане човек. Човек трябва да има стремежите на гълъба – да литне на високо, да се храни с зрънца като него. Гълъбът е чиста шпица. Как мислите, ако вашият мъж беше един гълъб, не щяхте ли да живеете по гълъбски? Ако вашата жена беше една гълъбица и се хранихте с зрънца, не щяхте ли да живеете по гълъбски?

Ще кажете: „Сега толкова много плачем!“ Плачът спасява ли света? От хиляди години хората все плачат, плачат деца, мъже, жени, светът спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте в това, че плачът ще ви спаси. Е, кое тогава? – Няма друга сила в света, освен любовта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако някой каже, че може да се спаси чрез друга някоя сила, той не разбира Божествените истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия път, това е вяра та; ако има принцип в света, който да ви посочи правия път, това е Божествената мъдрост. Едната сила спасява, другата – умъдрява и с това показва на хората, как трябва да живеят. Всяко друго учение извън тези истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.

Ако сега, като ви проповядвам, имам мисълта да ви омотая и започна след това да ви предлагам да образуваме църква и всеки от вас да даде известна сума, моите мисли чисти ли с? Колко трябва да плащаме на това слънце, което грее отгоре ни? Колко трябва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трябва да я гледам, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи същество на абсолютно безкористие; брат значи същество на абсолютно безкористие; сестра е същество на абсолютно безкористие. Това разбирам братство, основано на пълно безкористие. Дето има користолюбие – няма никакво братство.

Да говорим принципално по въпроса. Може някой от вас да се обижда от думите ми, това нищо не значи за мене. Аз казвам: тези, които обиждат любовта и аз ще ги обидя, а които не я обиждат, ще имат от мене по една целувка. На тези, които имат Божествената мъдрост, ще им дам по една целувка, а тези, които я нямат – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидиш, но да му мислиш!“ Вие да му мислите, аз няма какво да мисля. Кога човек започва да мисли? Когато работите му не вървят добре. Жената кога започва да мисли? Докато мъжът ѝ е жив, тя знае само да иска това-онова, да заповядва като някой диктатор. Но умре ли мъжът ѝ, започва да мисли: „Е, колко беше добър мой Иванчо, няма го вече, дали ще намеря друг такъв будала, да се ожени за мене. Не се намира втори като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с некаква работа.“

И с мъже и с жени е същото нещо. Хубаво е това учение – да се работи! В деня, когато фалираме, започваме да мислим. Съвременните хора мислят, как да оправят света. Тези хора аз ги наричам фалирали търговци, които започват да превръщат тефтерите си, да мислят как да оправят сметките си, т.е. как да оправят света. Че как ще оправите света? С онези изгнили греди ли? Не, здрави, железни греди се изискват, здрави основи са нужни.

И след всичко това препоръчват яденето на месо. По този въпрос аз говоря принципално, а не от вегетарианско гледище. Смешно ми е да се считам и да ме наричат вегетарианец. Аз съм същество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господ ни е дал. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но няма какво друго да се яде.“ Смешни са днес хората, като казват, че нямало какво да се яде, че животът бил скъп. Защо? – Защото трябвало масло, сирене, зехтин, а тези неща са скъпи. Минавам покрай пазаря, слушам пазаруват се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за няколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скъпо. Вярно е това, но направете си друга сметка и вижте, как ще прекарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на вас дневно ви е потребно 250 грама, значи 1 лев; 100 гр. ориз костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 ляв за дърва за огъня – ето с 3–4 лева ще прекарате деня. А сега по колко харчите на ден? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а после се оплаквате, че животът бил скъп. Нямам нищо против това, как се храните и как живеете, но не се оплаквайте. Математиката трябва да приложите в живота си.

А сега лекарите казват че, ако не ядете месо, в тъканите ви ще стане някакво видоизменение и ще отслабнете. Ами майката, като роди някое дете, не отслабва ли? Отслабването е отличен процес. Аз не се радвам на много угоените хора, нито на много сухите, а се радвам на хора, на които умът и сърцето не са фарисейски и садукейски и мислят здраво. Някои ме питат: „Твоето учение съгласно ли е с православната църква?“ – Аз не признавам никаква църква, а признавам в света като мерило само Божията Любов и Божията Мъдрост. Сега съм в Божия дом и ще постъпвам тъй, както там постъпват. Като дойда в вашия дом, искам не искам, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя детето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Един ден това дете казва на майка си: „Мамо, като дойдох да живея в този дом, ти ме излъга, научи ме да живея по вашему“. Като умре, казва си: „Повече няма да дохождам в този дом“. Майката пита: „Какво прави моето детенце там, какво ангелче беше!“ Да, но то се разбра вече, повече няма да дохожда при теб. Когато момата започне да слабее, да пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправиш, червенина да имаш.“ Зер червеното обичат момците!

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“

Когато имате някои мисли, които ви тревожат, съмняват, проверявайте, как произлязоха те, търсете причината им. Когато се касае за болестите, вие много определено казвате, че те се дължат на известни микроби. Но трябва да знаете, че в тебе ще се загнезди само този микроб, с който имаш подобие. Той става с тебе ортак и започва да разполага напълно с тебе. Ти усещаш, че нещо изтича от организъма ти, част от енергията ти и се разболеваш. Никога не е възможно да се загнезди в тебе някой микроб, с който да не си в съгласие, който да е антипод с тебе и да ти създаде някоя болест.

Следователно, когато не сме съгласни с Божественото, създаваме у нас дисхармония. Вложете в себе си идеята за Божествената Любов и мъдрост, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете съществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живее Бог в вас и с живота си показвайте, дали сте верующи или не. Някои ме питат вярвам ли в Бога? – Аз съм престанал с вярванията. Любовта и Мъдростта трябва да се въплотят в живота ви. Аз мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че някой човек се издига, отида да го спъна, подливам вода под краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя някой учен, умен човек, започне сърцето ми да се свива от болка? Християнинът трябва да се радва на всичко.

И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но в края на краищата задръжте доброто, като принцип за вашето повдигане. Принципът на доброто не е отвлечено нещо. Някои казват: „Отвлечени работи са тези!“ Българите казват, че някоя мома е отвлечена, например. Тя пристанала некому, това говори ли, че тя е отвлечена? Отвлечен въпрос е този, който сме оставили на заден план, а за да не е отвлечен, трябва да го поставим близо в живота си и така да се заемем с решаването му.

И тъй, някои от вас скоро ще излязат от ада. Питам ви: като излезете от този затвор, какво ще правите в новата култура с тези умове, които сега имате? Ще ви върнат назад. В това ваше повдигане има една опасност, а именно следната: ако останете с старите си вярвания, с старите си възгледи и започнете да се изкачвате нагоре, колата ви няма да издържи ще се откачи, ще паднете отново в ада. Това англичаните го наричат backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали от вяра та. Аз зная причината за това нещо, то е, защото сте скъсали връзката между Божията Любов и Мъдрост. Няма човек в света, бил той свещеник, учител, владика, майка или баща, който като престъпи този закон, да не попадне под него. Този закон действува безпощадно в новата култура.

Тази култура е велика, защото в нея не може да се търпи никаква лоша мисъл, никакво лошо действие. Всеки от вас ще мине 77 пъти през огъня. Като минете през огъня, ще ви проверят и ще кажат за вас: „Това същество е чисто, нека мине!“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачем пред Христа и Той ще ни прости греховете“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трябва. В Писанието се казва: „Ако повярваш в Бога, ще бъдеш спасен ти и дома ти“. Същевременно се казва: „Ако искаш да наследиш царството Божие, ще трябва да се простиш с майка си, с баща си, с целия си дом и имот“. И когато вътре в душата ви стане некаква промена, светът дори не трябва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли някой некаква реформа, цел свят я узнава преди още тя да се е осъществила. Така стана с 14-те точки на Уилсона. Българите казваха: „14-те точки на Уилсона ще оправят всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измъти. Този процес, който поправя, който спасява, е вътрешен, не е външен. Никой човек в света не е в състояние да измъти такова яйце, което да спаси света, но всеки човек за себе си може да измъти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя друг да мъти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другите, ще се намерите отново в дъното на ада.

Какво ни липсва сега? Казваме: „Светът ще се оправи, но като дойдат едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промени правителството, като ни дадат земи в Македония, в Тракия“. Колко пъти досега са имали българите тези земи! Оправени ли бяха тогава? – Не. Колко свят, колко земи владеят англичаните! Оправени ли с? – Не. Казвате: „Англичаните са културни хора“. Да, културни са, но и англичанинът те обира и заколва, като и другите, само че по-деликатно. Всички имат една цел, служат си с различни средства и методи. Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да ти изсмучат кръвта, да те изядат, но методите на действие у тях са различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че в края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнат. Някой казва: „Мене ме изяде един паяк“. – Е, братко и паякът и вълкът са ортаци.

И тъй, злото не е вън в света, а е вътре в вас. Сега, като ви гледам, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Някои казват: „Е, ще се приготвим“. Не, не сте по-умни от мене, няма да ме излъжите. Аз съм изпитал и фарисейското и садукейското учение, зная техните плодове. Сега лекувам и фарисейството и садукейството, има специалитет, приготвен за тях. Ние имаме специално лекарство за лекуване на всички болести. То е хиляда пъти по-ефикасно от пенкилер. Ще ми кажете: „Я да видим това лекарство!“ Аз ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любов и Мъдрост“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаем тази Любов и Мъдрост, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовта и Мъдростта, а имате само опитността на разни чувствувания и мъдрувания. Някой момък хване ръката на някоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той!“ Да, но той ще те изяде. Така постъпва някой благородник, хване едно агне, милва го, глади го с ръката си, а после го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколим!“ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъв начин да прекара ножа си по гърба ти. Не вярвайте в тази култура!

Ще кажете: „Как да се проповядва истинското учение?“ Господ иска от нас да сме справедливи към всички беззащитни същества, колкото малки и да са те. Дави се някое малко животно. Спаси го! – „Аз не се занимавам с такива работи.“ – Ами с какви? – „Искам да оправя България.“ Ти ще я оправиш, колкото и всички други българи. С един алегоричен пример ще ви обясня, как ще се оправи България. Аз го взимам в алегорична смисъл, а той е действителен факт, станал в 1895 година в град Джонстаун в Америка. Умните американци, граждани на този град, за да си доставят удоволствия през зимата, решили да превърнат едно блато, което се намирало над града, в езеро за пързаляне. Решили да направят един бетон, с който да запушат блатото. Така и направили. Запушили блатото и няколко години наред се пързаляли по него. При едно голямо наводнение, обаче, бетонната стена се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. След това нещастие те видели, че не направили добре, но нали отидоха толкова души! Питам ви, ние не сме ли запушили тази река? Да, но като се събори стената, 2000 души ще отидат. И сега, като дойде някоя катастрофа, хората започват: „Хайде това-онова да направим, да запушим тази вода.“

Гледам днес всички хора запушват реки. Над града бент не се прави, а долу, под града. Не ни трябва учението на фарисеите и садукеите, а ни трябват хора с благородни, сърца и умове. От нас се изисква живот на себеотрицание, живот на добри дела. Ще кажете: „Мнозина са говорили като тебе“. Да, мнозина са говорили, но аз съм последен и след мене ще се събори тази стена и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябва това блато. Вие сте запушили омразата, завистта си, всички лоши чувства, но казвам ви – братя, стената ще се събори, Джонстаун ще отиде! И сега, ще се свикват свещениците на събор да ме съдят. Докато ме съдят, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде.

Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите, а страхливите нека си държат още бентовете. Онзи, който иска да реформира другите, трябва да снеме своя бент. Като свали своя бент, да каже: „Братко, аз свалих бента си, тебе те грози пакост, да започнем реформи, каквито трябва“. Трябва да поправим всички злини на миналото. Колко пъти сте се любили, мразили, колко пъти сте се убивали, затваряли! И от всичко това има ли смисъл? – Абсолютно никакъв смисъл няма. Ще оправдаете ли един вълк, който изяжда една овца, когато е гладен? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава как ще оправдаете вашия живот, през който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бъдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълът на живота не е в яденето и пиенето, гладни няма да останете, но от вас се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви живот. Вие може да бъдете щастливи още сега. Това практикувате всеки ден. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате в устата си 1–2 пъти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излезе навън всичко нечисто от вашия ум и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли в името на великата Любов и Мъдрост, готови ли сте да държите страната на ангелите. Ако си отговорите в положителна смисъл, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и в дома ви всичко ще се нареди.

Нека 10 души от вас, който си хармонират по ум и са в пълно съгласие, без всякакво съмнение, предприемат опити в това отношение и нека наблюдават резултатите. Ще проверят дали са верни моите думи.

Христос казва: „Пазете се от кваса фарисейски и садукейски“. Този квас е заразил съвременните хора и той трябва абсолютно да се изхвърли навън. Господ не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни хора, срамота е да се наричате такива. Господ се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за любов, вие си представяте вашата Любов към децата ви, към братята, сестрите ви и т.н. Не, подигнете се една степен по-горе в тази любов, която имате. Да обичаш дъщеря си, това е естествено, да обичаш сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичаш врага си, това е геройство.

Как ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберем. Законът е следния: някой ти е направил най-голямото зло, най-голямата пакост в света и един ден Господ му взима всичко и като последен просяк го изпраща в дома ти. Ако ти го приемеш най-любезно, нахраниш го, напоиш го и не му напомниш нищо от стореното зло в миналото, не му се заканиш, това значи, че ти любиш врага си. Ще ме запитате: „Ами как да любим врага си?“ Когато Господ извади ноктите, зъбите на вълка, приеми го у вас си, но докато още има зъби и нокти, докато не се е реформирал, не ви препоръчвам да го гладите, да го приемате у дома си.

Фарисейското и садукейското учения са обладали съвременната наука, съвременния политически живот. Изобщо навсякъде в света съществуват тези два полюса. Ако мислите, че в науката ще намерите смисъл на вашия живот, лъжете се. Ако употребите науката като средство за развитието на вашия ум, на прав път сте. Ако употребите политическия живот като средство за развитие на вашите добродетели, на прав път сте; но ако го употребите като средство за прехрана, на крив път сте. Ако употребите религията за добри дела, на прав път сте; но ако я употребите като средство за прехрана, за ваши лични изгоди, на крив път сте. В душите на всинца ни трябва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другите. Ще кажете: „Аз това не мога да го направя, не мога да бъда полезен за другите“. Не, ти можеш да извършиш такава реформа в себе си, каквато е предвидена. От де знаеш, че като завъртиш ключа си, след тебе няма да тръгнат още хиляда души? Хиляда души, като завъртят ключа си, ще поведат след себе си един милион. Казвате: „Ние не можем да оправим света“. Няма какво да оправяте света. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любов и Мъдрост, ще изхвърлите навън всички лъжи, всякаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бъдем хора на доброто, на истината – да станем истински човеци“.

Ще ме извините, че издавам една ваша тайна, но като наблюдавам хората, в най-големите грешници виждам маска на лицето им, с която приемат благочестив вид. Започват да се запитват: „Как сте?“ – „Много сме добре. Ами вие?“ – „И ние слава Богу, много сме добре, благодарим на Бога!“ Това е актьорство. Не са добре тези хора. Ти трябва да си естествен, душата ти трябва да диша любов. Като влезеш в някой дом, трябва да носиш благословение и радост за всички. Ако има някой болен в тази къща, ще се запретнеш да изпереш, да им наредиш и изчистиш къщата. Ако тези хора нямат средства, ще им донесеш малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всеки ден да правя това?“ – Ти направи това днес, защото си определен дежурен, а за утре не мисли. Утре ще дойде друг дежурен, той ще изпълни това.

Вие казвате: „Като дойде Христос, тогава всичко ще изпълним, сега сме грешници“. Не е така, разберете ме, с тази беседа ще ви заставя да вършите доброто! От мене няма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушите и вас и всички други, ще ви душа и ще ви питам: „Ще вършите ли доброто или не?“ Когато намислиш да кажеш една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажеш добра дума, отпусни се, кажи я. Някои си мислят: „Че и тебе може да те душат“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванат за гушата. Аз бих благодарил и целунал този, който стори това с мене.

И тъй, това учение е свързано с онова велико същество в света, което наричаме Бог и Който се изразява в нашите души под символ на Любов и Мъдрост. Всички имаме тази Любов и Мъдрост. Разбирането на духовния свят, съобщенията ни с другия свят, зависи от това, как са проявени в нас тези две велики сили. Никой човек не може да бъде ясновидец, какъв и да е деец, реформатор, майка, баща, ако тези две сили не живеят в ума и сърцето му. По това няма две мнения. Ако искате да бъдете силни, крепки, да познаете смисъла на живота си, въоръжете се с тези две велики сили и ще видите, каква реформа ще стане с вас. Не искам да действувате точно по моя начин, не, на големия котел ще трябва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у вас, но да бъде абсолютна, да няма две мисли у вас, да се колебаете, дали е така или не. В това учение няма никакво изключение в Любовта и Мъдростта. Ако бих направил едно изключение от закона на Любовта и Мъдростта, бих се превърнал на въглен, бих почернел. Няма същество, което след като е изопачило този закон, да не е станало на въглен. Ако изопачите този закон, ще станете въглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.

Ще кажете: „Тежка работа е това!“ Не е тежко това нещо, то е 10 пъти по-леко от това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовта и Мъдростта не е тежко. Аз не ви говоря за охолен живот, а ви казвам, че в този живот ще имате много мъчнотии, но трябва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се некога, защо имате ръка, защо имате лакет и юмрук, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукът е за удряне, лакетът – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробием път“. Не са създадени те за клинци, за удряне. Ръката е дадена на човека да носи той благословение на страждущите си братя. Ръката е дадена да се отписват смъртни присъди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начин на страждущия си брат. А сега хората с тази ръка те обират, убиват и после ти натъпчат кърпа в устата. След това казват: „Еди кой си умрял!“ Не е умрял той, но в устата му има натъпкана кърпа. Колко хора виждам из пътя и колко живи носят към гробищата, като им натъпкали кърпа в устата! Ако кажа, че тези хора не са умрели, ще ме вземат за луд. Като гледам този умрял, казвам му: „Сега си мълчи ти, но като дойдеш друг път, ще живееш по закона на Любовта и Мъдростта!“ Той казва: „Тежко, тежко ми е!“ Да, едно време ти туряше кърпи в устата на другите, затова трябва сега да опиташ сам резултата от тях. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи в устата си и ще казват за вас: „Бог да ги прости!“

И тъй фарисейското учение трябва да се превърне в Любов, а садукейското – в Мъдрост. Както днес учените знаят да превръщат водата в пара, а енергията на тази пара да се превръща в електричество, тъй и вие трябва да научите този велик закон за трансформиране на злото в добро. Злото не е лошо нещо, то е сила, посредством която ще се трансформира всичко в добро.

Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“.

Поддържайте доброто, както в себе си, така и в всички хора. Знаете ли какво би било, ако София представляваше един високо просветен град и всички софиянци насочат мисълта си към небето, към целия свят и се свържат с ангелите? Ако това станеше, работите на България 100 пъти щяха да се оправят досега. А какво правят българите днес? Изпращат комисия в Англия да урежда работите ѝ. Но с това няма да направят нищо. Англичаните ѝ дават по малко, отварят ѝ по едно прозорче. Те мязат на банкери, които, колкото повече дават, толкова повече вземат. Това положение, в което се намират българите, е според един закон, по който Господ ги е поставил на тясно, за да се научат в бъдеще да мислят правилно. Всеки себе си трябва да поправи!

Бих ви казал следното: Не очаквайте от никого нищо, бъдете доволни от това, което Господ ви е дал, уповайте само на Бога, станете силни вътре в себе си и с това ще се прояви у вас един тласък, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можем да направим сега“. А като бяхте на фронта, много нещо направихте, там герои. Ако кажем това на свещениците и те ще отговорят, че не могат да го изпълнят, не е в интереса на църквата. Когато бяха на война, това в интереса на службата ли беше? А какъв е интересът на църквата? – Да се проповядва Любовта и Мъдростта в тяхната активна, а не пасивна смисъл, да не се препоръчва вяра в църквата, нито в попове, владици, в мене, а да се вярва само в живата Любов и Мъдрост, които ни дават светлина и велико благо. И тъй, вярвайте само в Живия Господ!

За в бъдеще ще стане едно чудо в света, а именно – верующите ще станат неверующи, а неверующите – верующи. Онези, които са в Царството Божие, ще ги изпъдят навън, а които са отвън – ще влязат в Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпъдят от Царството Божие, трябва да излезете преждевременно и да помагате на братята си. Христос трябва да ви намери с неверующите, та заедно с тях да влезете в Царството Божие. Защото Христос е казал, че синовете на Царството Божие ще бъдат изпъдени навън. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бъдем в света!“ Вие казвате: „Господ е много добър към мене.“ Не, Господ е еднакво добър към всички, но понеже отношенията ни към хората не са еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господ е лош, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господ ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, няма да остане човек, на които коремът да не се изпразни.

Ще се повърна към мисълта си, искам всички да живеете по закона на Любовта, да се възстанови между вас хармония. Когото срещна по пътя и видя, че няма в него тази хармония, ще го уловя за гушата. Решил съм да употребя бързата процедура. Ще действувам бързо, както действуват крадците, които изнасилват богатите. Отиде някой крадец при някой крупен богаташ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!“ Богаташът се замисля, казва му: „Аз имам жена, деца, има кого да поддържам; освен това и жена ми не ще се съгласи“. След дълго размишление, дава една малка сума, но после се счита излъган. Некога дойде някой апаш при богаташа, насочва насреща му револвера и го пита: „Ще дадеш ли такава и такава сума за това и онова дело или с живота си ще платиш? „ Богаташът скоро изважда кесията си, дава исканите пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!“ Апашът, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнил волята Божия, давай скоро!“ И след това богатият завежда углавно дело, че го изнудили. А че той изнудил толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждаш в света едно дело против некого, но в небето има против тебе милиони, милиони дела. Всинца ще бъдете съдени, всинца ще бъдете душени, казвам ви една велика истина. Земята и небето ще заминат, но Божият закон на Любовта и Мъдростта ще бъдат приложени.

Като служите на този закон, щом се срещнете двама души, всеки ще почувствува, че нещо го закриля, издига. Такова влияние трябва да има всеки от вас. А сега, съберат се 2–3 души, образуват една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има в България. Двама трима мъже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислят, че разрешават нещо много важно. Долу вашето партизанство!

Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видим още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дам едно угощение. Ще дойдете в моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблечете дрехите и аз ще ви дам нови обуща, нови дрехи, ще ви дам по една целувка, ще ви нахраня, сам ще ви прислужвам и като излезете, ще кажа: „Братко, искам и вие да постъпвате по същия начин“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелите и на всички добри хора. Този е пътт, който сега Христос отваря на човечеството. В този път ще срещнете Христа и Той ще каже: „Аз съм с вас“. Не ме разбирайте криво, Христос е вътре, търсете Го в светлината, която днес виждате вън. Днес Христос казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение от умовете и сърцата си, аз ще почина в сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други след 10, след 20 или след 50 години, но всички ще го почувствувате.

Ще дойде ден, когато тези думи, които ви говоря, ще горят, а вие ще играете на ръченица. Хубаво нещо са ръчениците. В доброто има игра. Защо болните хора не играят, а само здравите? Аз бих желал всички хора да играят. Някои казват: „Утробата ми, сърцето ми, умът ми заиграха“. Играта е едно отлично средство за тониране вътре в живота. Вие казвате: „Сега не ни трябва игра“. Да, в лошото не трябва да се играе, но в доброто, препоръчвам и на млади и на стари да играят. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашият ум и сърце да бъдат бодри и весели.

Сега да не останете с мисълта, че ако ви срещна на пътя, ще ви душа. Ако видя, че в гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна в устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всяко действие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавам, виждам, че половината от вас сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убедихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко!“ Може да си мислите, дадох ви срок 1000 години, та ако искате можете и днес да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трябва да излязат вън и всеки от вас да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Някой път обидата струва повече, отколкото една целувка. Случва се понякога, че некому припадне и за да го събудят, удрят му плесници.

И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“.

Приложете Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си, освободете се от всички стари вярвания и заблуждения, освободете се от миналото и почнете да обработвате новите си добродетели. Бъдете герои да се проявявате искрено в всички ваши мисли и действия. Не искам да казвате, че решихте да бъдете искрени, добри и т.н., а действувайте.

И тъй, като дойдете в моята гостилница, никакви пари няма да носите. Който носи пари в джобовете си, ние го арестуваме. В Царството Божие парите са проклятие, а в света са средство. Вие трябва да ликвидирате веднъж за винаги с въпроса за парите и да го извадите от ума и сърцето си. Поставете в ума и сърцето си Любовта и Мъдростта и уповайте само на Бога. Няма по-голяма гаранция в света от тази, Божията сила да е с вас и да знаете, че има едно същество в света, което винаги ви обича, а то е живият Господ, Когото аз виждам сега и се радвам. Уповавате ли на Бога, всички ще бъдете учени, а не невежи; ще пеете, ще работите и ръката ви ще направи всичко, каквото намери за добро. Невежеството е непростимо за сегашния век.

Бъдете учени, мъдри, с чисти, благородни сърца и чиста кръв. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то от сега нататък, ще дойде. Някой казва: „Аз съм чел Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посеяли още нейните принципи. Вие не сте разбрали още живота на тези велики пророци, които са я писали. Христос и тези пророци винаги присъствуват тук и казват: „Ние положихме живота си за тази книга“. Следователно, ние трябва да вярваме в всеки, който е положил живота си в тях. Христос не е идвал един път на земята, а много пъти. Той казва: „Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончание века“. Църквата казва, че Христос стои от дясната страна на Отца си. Не, Той работи с всички хора и е най-добрия работник. Той донесе на света учението за Любовта и Мъдростта и от Неговата ръка мъчно може да се избавите.

Ако някой ми каже, че срещнал Христа, ще го запитам: „Стана ли некаква промена с тебе?“ – „Не.“ Значи не си Го срещнал. Може ли един плод да се пече на слънце и да не узрее? Така също може ли един човек да се пече на Божията Любов и да не узрее благороден? – Не може. Казвам ви, не се самоизмамвайте, аз не обичам самоизмамата, обичам истината и виждам всичко в математическо отношение. Някой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабостите ни“. Не, слабости не виждам, те стоят под мене, с дреболии не се занимавам. Аз виждам само доброто. Казват ми за некого, че е голям вагабонтин. Казвам: това нещо не виждам, не съм го проверил. Както виждам душата на този човек, тя е добра, но в ума му се върши известно престъпление. Този брат е благороден, но неговите слуги – способностите, чувствата и силите му вършат престъпления. Следователно, вие трябва да влезете и да му помогнете. Това е разбирал Христос в своето учение.

Мислите, че ще ви преситя, нали? И си казвате: „Ти ни кажи нещо съществено, как да се оправи България“. Както виждам света, той е оправен, но светът, в който вие живеете, не е още оправен. Няма да се минат много години и този свят ще се оправи.

Вложете вяра в живия Господ, да възкръсне Той. Идват, приближават се вашите ангели отгоре и ще започнат да отварят вратите на вашите гробища и да казват: „Лазаре, излез навън!“ Като ви извикат, ще ги послушате ли? Когато Лазар излезе от гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Последното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излез навън!“ Казвам ви, излезте от гробищата на фарисейството и садукейството и влезте в Божествения свят на Любовта и Мъдростта, снемете този плащ от себе си! Тогава ще видите лицето на Божиите ангели и ще се зарадваме всинца и вие и аз.

Беседа, държана на 20 март 1921 година.