ФЕРМЕНТИ
„Отче наш“
Каква беше последната тема? (Глаголите – всеки един да напише по 9 глагола.) Главната мисъл от миналата лекция? (Аурата представлява кожата на духовното тяло. Аурата е здравословното състояние на човека. Кой човек е невежа? – Който не учи. Млад човек е този, в ума на когото няма раздвояване. Работа трябва да има в дробовете, не в стомаха. Висши и нисши мисли. Нисшите мисли се отнасят до органическия свят, а висшите мисли – до психическия, до по-висшите чувства. Прилагането на Любовта зависи от съзнанието. Изисква се съзнание, изисква се послушание. Как трябва да слушаш? Има начин за правилно слушане. Човек в съзнанието си не трябва да има влияние от другите. Пътят на страданието е път, който води към освобождение.)
Представете си, че изпращате през поляните, където има цигански тръне, две деца. Едното е босо, другото обуто. След като се върнат тия две деца, какво ще ви разправят те за своята екскурзия? Как ще я опишат? Питам тогава: босото дете трябва ли да ходи на екскурзия? Ако се оплаква от тръните, не трябва да ходи. Но ако не се оплаква, да ходи. На какво може да уподобите едното дете, което е босо, а другото, което е обуто? Значи има известни външни условия. Тия външни условия как може да ги преодолее босото дете? Животните, които са по-нисши от човека, са преодолели тия мъчнотии. Някои от тях, птиците, са преодолели тия мъчнотии, а човек не ги е преодолял.
Някой път вие казвате, че вашето щастие или вашето добруване е нещастие за другите хора, за други живи същества. Не изцяло, но отчасти. А пък вашето нещастие е щастие за някои, които са изостанали, които седят малко по-долу от вас. За пример, ако една въшка се качи на вашата глава, то е едно щастие за нея; но ако вие стъпите върху въшката, тогава то е едно нещастие за нея. Ако вие турите въшката между двата си нокътя, то е нещастие за нея. А ако е на главата ви, то е щастие, че е намерила една умна глава. Някой път вие се почесвате. Защо въшката образува сърбеж върху човешката глава? Моите изследвания показват, че въшката, колкото и да е глупава, като се качи на умната глава, пуска малко киселина, образува въшлива киселина. Тази киселина създава сърбеж да омекоти кожата, да изважда въшката по-лесно кръв. Там, дето има въшлива киселина, човек усеща известен сърбеж.
Сега законът е същият. Всяко едно ваше нисше желание, даже и най-нисшето желание, има това свойство – да произвежда известна киселина. Вие сте неразположени. Има желания от рода на паразитите, които живеят и произвеждат известни неприятности. Питам сега: Има ли право човек да убие една въшка? Имам право да ги извадя с гребен, да ги туря някъде да измрат. Те нямат никаква еволюция. Тогава се задава другият въпрос: Ти имаш едно желание в себе си или една мисъл, която е непотребна. Трябва ли да я държиш в себе си? Да допуснем, че имате едно желание да станете богати. Материално да станете богати. Мислите ли, че туй желание е благородно? Вие започвате едно предприятие, имате няколко души работници и всеки ден тези работници ги подяждате с един лев. От хиляда работници вие ще имате една заплата от хиляда лева спестяване. От хиляда работници за 365 дена колко ще спестите за една година? Вие ще бъдете много добре облечен, ще имате хубави обуща, ще имате ръкавици, ще имате златен пръстен. Всичко това е външната страна. Другите хиляда работници, от които вземате, какво ще усетят? – Всеки ще усети в даден случай, че този господар е паразит, който живее върху гърба на своите работници. Те усещат един малък сърбеж. Казва: „По един лев трябва да оставите“ – уж за някакъв пенсионен фонд, за някаква благотворителност може да го наречем. Едновременно в работниците се заражда недоволство, че господарят е несправедлив. А господарят, като си прави сметките вижда, че неговите работи се поправят, за една година 365 хиляди лева, за две години 730 хиляди, за три години, това са милион и сто хиляди, след 10 години три милиона и половина. Защо са на човека да има три милиона? Нали по някой път вие казвате, че човек трябва да бъде морален.
Да кажем, някой от вас има едно окъсано палто. Друг някой ходил в гората, разхождал се и си забравил горното палто. Ден минава, два, той разбира, че си е забравил някъде палтото, но не знае къде е. Вие минавате, намирате палтото, зарадвате се и казвате: „Господ премислил!“ Вие вземате палтото, обличате се. Другият, който загубил палтото, неприятно му е. А вие, с вашето скъсано палто, като обличате новото, на вас ви е приятно. Когато Господ промислил за единия, какво прави за другите. Според туй, което вие сега мислите, вашият морал е почти същият. Вашите схващания са все такива. Та вие събличате една овца, остригвате я. Казвате: „Слава Богу, че са създадени овцете. Когато и да е, тази овца все си хвърля вълната.“ И действително, като ходи, ще изпада вълната ѝ. Човек остригва вълната на овцете, цяло едно производство има. Грехът не е много голям, това са погрешки. Да оставим сега малките погрешки. Допуснете сега, че човек развъжда два вида овце, 2000 овце. От тях се раждат хиляда мъжки и хиляда женски. Той взема от овцете хиляда женски и ги задържа, не ги коли. 500 мъжки продава, 500 оставя. Тук имате един закон в природата – имате две женски едно мъжко. 500 мъжки се изяждат, заколват се. Господарят има ли право да продава 500-те? Той прави възражение. Казва: „Ако не се ядат, ще се разплодят.“ Той ги размножава, оставя 100 женски и на тях оставя 100 мъжки, те пак ще се разплодят. Но се размножават, за да може мъжките да се продават. В природата не страда женският принцип, страда мъжкият принцип. Жените се оплакват, че страдат. Жените – само тук-там. Мъжете опитват на гърба си страданието. Мъжкият принцип страда. Когато дойде страданието във вас до гушата, искате да се самоубиете. Това е мъжкият принцип, който страда. Мъжът е, който страда. Една жена никога не се самоубива. Мъжът, дошъл до крайния предел, иска да се самоубие. Историята не помни жена да се самоубива. Женският принцип не може да се самоубие, но мъжкият може. Вие не разбирате причината, защото страдате. Казвате: „В лишение съм, обуща нямам, хляб нямам да ям!“ Допуснете, че вие страдате, гладен сте, седите под една круша. Посяли сте нива, поникнало житото, дошла градушка, убила го, вие гладувате. Обяснете ми защо природата уби вашето посято жито? Защо градушката уби вашето жито? Когато в известно място мъжкият принцип вземе надмощие, град може да се образува в природата. В природата тия противоречия се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Вие питате: „Как може тъй?“ Вие считате, че мъжкият принцип има ред и порядък.
Представете си сега, едно модерно дете. Давате му една кибритена кутия пълна с кибритени клечки. То иде в гората, носи кибритената кутия. В гората 3-4 месеца не е паднало дъжд, местността е суха. Туй дете извади клечка, драсне. Казва: „Да видя как ще горят сухите листа.“ Най-първо то се радва, едно листо, 2, 3, 4, 100, 200 се запалят, но когато цялата гора пламне, както в Америка става, детето хукне да бяга, пък и животните бягат, всички бягат. Де е причината? Вие казвате: „Нали имаме чисто природно явление? Нали горението е процес на природата?“ Но къде е причината? – В туй неразумно дете, което запали цялата гора. Умните хора дават тревога, секат дървета, може да секат 5 – 6 дена, може да изгорят 20 – 30 хиляди декара от гората. Коя е причината? – Едно неразумно дете, което носело кибритена кутия, искало да опита как горят сухите листа. Друг пример: Някой български посланик си позволи да каже някоя дипломатическа обида и другата държава вече се обидила. Иска извинение, но другата държава не иска да даде извинение. Веднага за една дума се отваря война. Идват чуждите параходи, започват да бомбардират и най-после те искат извинение. Коя е причината?
Друго обяснение. Има ученички, изключени заради писмата, писани от мъжкия принцип. Много ученички са изключени, не могат да свършат гимназия, защото мъжкият принцип им пише. За да се освободят учителите от мъжкия принцип, който разстройва женските гимназии, разстройва умовете на момите, тази мома, която е заразена с тия писма на мъжкия принцип, се изключва от училище, не може да следва. Когато аз ви говоря, вие разглеждате нещата много частично. Аз не се интересувам, не разглеждам писмата, но казвам: Някой път една малка причина може да даде много големи последствия. Хората отдават всичко това на природата.
Ако не може да се намери детето, ще кажат, че гората е запалена от само себе си. Причината е туй дете, но сухите листа имат свойството да горят. Туй е явление на природата, но причината къде се крие? – Причината се крие в малкото дете, но се крие и на друго място. Причината се крие и в онзи бакалин, който продаде кибритената кутия на това дете. Причината се крие и у бакалина. Бакалинът иска да спечели. Причината е в онзи фабрикант на кибрита, но причината не е и там; причината е в държавата, която иска да спечели. Причината е в онзи изобретател, който иска да помогне. Причината е в онзи гений, който измислил кибрита, да направи едно добро, да покаже как се пали огъня. Какво ще правите сега? Какво ще направите, за да не горят горите? Какви предпазни мерки трябва да вземете? Правете превод – у вас често стават такива пожари. Човек се разгневи, горение е това! Някое дете запалило гората и тича. Най-после утихне. Казват: „Едно дете запалило гората.“ Ти хукнеш, разгневиш се и, докато се гневиш, не можеш да си дадеш отчет как си се разгневил за нищо и никакво. Една кибритена клечка паднала някъде, ти си стъпил с крака, тя се запали. Мисли той, завърти крака, запали се кибритената клечка. Без да знае човек, запалва се. Те са неволните прегрешения. Някой казва: „Направил си едно човешко прегрешение. Искал си някак да си позавъртиш крака.“ Сега да дойдем до малкото дете, което запалило гората. Туй явление природно ли е? Туй явление е на глупавата природа. В умната природа такива пожари не стават, но в глупавата природа стават. Има една глупава природа в света.
Как се е образувало пиянството? Знаете ли природата му? Коя е причината за пиянството? Вие ще кажете – виното. Но за да стане виното, коя е причината? – ферментирало виното. Ами причината за ферментирането? Как започва ферментирането? Коя е причината? – Микробите. Един нисш живот влиза в този, сладкия живот; сладките плодове се превръщат в упоителни. Човек, като ние казва: „Наздраве!“ От тази наздравица започва да се върти главата му. Виждал съм хора, имат наследствен навик, формени пияници са. Коя е причината? – Малките микроби. Какво трябва да се прави? Не е виновен човек за пиянството, микробите са виновни. Защото, ако ги нямаше, сладкото вино нямаше да се превърне в упоително питие. Де е погрешката на човека, защо го съдят? Когато съвременните хора казват „социални злини,“ те са от този род. Де трябва да търсим причината за прегрешенията на хората? Това не е нещо, което ти можеш да го изправиш.
Вие някой път се занимавате с окултната наука, искате да прогресирате. Докато не изучавате живота на тия ферменти и ако не може да се справите с тях, много пъти ще ви горят горите, много пъти ще ви се замайва главата. Докато вие вярвате в едно любовно писмо, хора не може да станете. Докато вярвате в човешките теории, които създават учените хора, никакъв окултизъм не е това. Окултизмът не трябва да почива на теории. Всяка теория е заблуждение. Това са предположения. Казвате: 2 по 2 е 4. Какво означава? Два дни работа по два лева се плаща, колко е тогава? – 4. Дай парите! Казвате: „Аз имам един съвременен факт. Два дни съм работил по 2 лева – 4 лева“. И казва на господаря: „2 дни съм работил по 2 лева, 4 лева имаш да ми даваш. Ако съм работил 5 дена по 10 лева, правят 50 лева, плати ми ги!“ Господарят вдига рамене, казва: „Нямам“. Какво трябва да правите с господаря, който не иска да плати? Ти казваш, че си работил. Де е погрешката? Има една погрешка – или е в работника, или е в господаря. В дадения случай, когато казвам на господаря 2 по 2 е 4, погрешката е в мене. Да ви обясня защо е в мене. Представете си, че някой иска от мене нещо и ми казва: „Не може ли ти да ми направиш едни гащи?“ Той да ми даде материала. Имам работник, който знае да шие гащи. Или зидар майстор, който знае да гради къща. Казвам: „Нямам материал, аз не мога да изградя къщата.“ Но ако аз съм един предприемач, господарят ми казва: „Ти вземи направи тази къща. Материал вземи, всичко ти тури и направи сметка, аз ще ти платя.“ Нали има такива предприемачи? Някой път си недоволен; някой даде пей5 и богатите фирми строят къщата. Де е погрешката? Да направиш една дреха ти си се ангажирал. 2 по 2 е 4, изхарчиш парите, но не ти плащат. Тогава ти трябваше да вземеш материала от тях, а труда от тебе. Ако и материалът, и трудът са от тебе, а той не ти плаща, ти си изгубил и труда, и материала. Тогава защо ще вярвате в едно любовно писмо? Сега вие имате една полица, то е едно любовно писмо. По-голямо любовно писмо от полицата няма. Те са най-глупавите работи, които хората са създали в света. Защото след време господарят ще те принуди, като му работиш, да се изплатиш.
С полица ще те принуди да си продаваш времето, което не съществува. Ти вземаш пари назаем, ще ги изплащаш след 10 години, даваш една полица. Полиците благо ли са? Не, нещастие са те. Та всички вие питате: „Какво нещо е кармата?“ Научно ще обясня какво е кармата? Кармата е полица, с която се продава бъдещето време. Ти си ял и пил, правил си някакви сделки в миналото, сега в този живот си дошъл; онези носят полиците, ще плащаш. Без полици, без карма! Освободете се от кармата! Кармата е полица, с която се продава вашето време за бъдеще. Питаш: „Как ще преживея този живот?“ В този живот ще взимаш пари назаем, а в останалото време ще опъваш каиша да изплащаш изядените пари. Тогава какво придобиваш? Вие питате, как ще се оправи светът? – Да се изхвърлят полиците. Да се изхвърлят кибритите. Да се изхвърлят пушкалата, ножовете, да се изхвърлят теориите, да се изхвърлят лъжливите веруюта. Всичко туй, което не е вярно, да се изхвърли. Без вяра! Някой казва: „На вяра!“ Днес с пари, утре на вяра. Трябва да се пише: „Днес с пари, утре на вяра!“ Аз турям: Днес с пари, утре на вяра. Какъв процес е това? Икономическо правило е това. По този начин човек по никой начин няма да фалира. Другият процес: днес на вяра, утре с пари, какъв процес е той? – Ще фалира. Щом дава на вяра, утре ще фалира. Някой път за това и вие сте виновни. Вие казвате, че някое дете палило гората, вие не сте виновни за последствията. Не сте виновни, но носите последствията на природата. Вие гладувате. Тази гора е изгоряла, материал за градеж няма. Някой път се случва цели ниви да изгорят, градини изгарят и хората гладуват. Следователно започва моралът в света.
Някой пита: „Какво нещо е самоотричането, от какво да се самоотрека!“ Ще се отречеш да носиш кибритена кутия в джоба. Когато ходиш в гората, където има сухи листа, няма защо да носиш кибрит да палиш гората. Ще се отречеш да носиш бутилка с вино, с която хората се опиват. Като искаш едно шише вино, ще се напиеш. Тогава в пиянството с този нетрезвен ум ще кажеш обидна дума, ще ти пукнат главата. Казваш: „Биха ме някъде.“ Защо те биха? Щом те биха, ти си пил от онова вино, което е образувано от тия ферменти, от тия живи същества. Ти минаваш за герой, лъжеш се. Ще кажеш: „Аз дадох някаква идея на човечеството, те не разбират истината, пукнаха ми главата“. Ти си казал една дума не на място, запалил си гората. Питаш: „Защо се е запалила гората?“ Детето може да се изправи и да каже: „Аз запалих гората, за да се стоплят животните.“ Представете си, че е зимно време и то казва, че е запалило гората – толкова животни има, които треперят. Аз ви накладох огън. Вие ще ми възразите, че това не е естествено логическо заключение. – „Вие не мислете право.“ Прави сте, че аз не мисля право. Но онзи, който създаде кибритената кутия, мислеше ли право? Създаде ли кибритените клечки за благото на човечеството или за себе си? Защо във вас има идея, вие искате да благувате; вие искате да уредите живота си. На място ли е тази идея? Вие искате всичко да ви е уредено. Вие искате да имате първокачествени обуща, искате да имате най-хубави дрехи. Но да оставим сега това. Тия обуща, които са направени от най-хубавата кожа, какво говорят? Вие носите страданията на тия животни, които са заклани, в кожата има туй страдание и вие усещате в себе си една тъга. Вие казвате: „Откак взех тия обуща, съм малко неразположен.“ Обущата хубави, а вие сте скръбен. Мислите ли, че хората не си влияят? Мислите ли, че един човек, който страда от проказа, ви ушие най-хубавата дреха и, като носите тази дреха, ще благувате. Щом ушие дрехата и ти я облечеш, проказата ще дойде на тебе. Ако прокаженият ти шие нови дрехи, те благо ли са за тебе? Нещастие са те. Известни социални добрини носят цяла проказа, от която са заразени умовете и душите на хората. Как ще се оправи светът? Вие казвате: „Ти не мислиш право!“ Кажете ми сега кой от вас мисли право? Вие мислите криво, понеже хиляди поколения преди вас са мислили криво. Де е причината? – Причината е в първата жена, която драсна една кибритена клечка в райската градина. Запали цялата гора и побягна от рая. Сега гората гори още, не е изгасена. Осем хиляди години вече гората гори и престъпленията продължават. Хората се раждат и умират със същите склонности. Ако погледнете цялото човечество, ако изучавате съвременната медицина, какви страшни болести има вътре. Ако влезете в разните домове, ако идете на война – разпокъсани хора, или ако идете в мините вътре – също. Всички тия нещастия се дължат все на първоначалната причина. Целият свят, най-ученият свят мисли как да поправи света. Турят една теория, не върви, турят един закон, не върви, правила, правила, и най-после казват: „Да го оправи Господ!“
Сега представете си, че аз ви дам една премия, малка, не голяма – от 10 хиляди лева, за да дадете една теория за изправянето на един човек. Как да се изправи един човек? Десет хиляди лева ще получите, ако дадете една теория как да изправи човек живота си? Ако дойдат астролозите, какво ще дадат? Те веднага ще турят Марс, Венера, Сатурн. Те са големи грешници. Венера развращава, Юпитер ги прави горделиви, да ходят да се бият за своята чест; Сатурн подозира всички хора; онзи меркурианец те използува, лъже като търговец; Марс ги кара да се бият; Земята да те залюби, да ти тури удоволствията на нисшия живот; месечината те изпраща за „зелен хайвер“. Само за Слънцето няма да кажа нищо. Всички бих ги нарязал, но за Слънцето ще мълча. Аз не искам да осъждам, но в астрологията известни истини, които хората не са ги намерили, като не знаят истината, говорят лъжи. Аз ги наричам астрологически лъжи. Има френологически, физиогномически, химически, физически лъжи. Навсякъде има неразбрани работи. Аз не казвам, че трябва да се изнасят, но има известни неща неизяснени. Това е едната страна. Така може да говорят зайците. Ако зайците се оплакват, то е специфично за тях, те са доста поумнели. Зайците в наше време са еволюирали много повече отколкото хората. Едно време зайците са се връщали на мястото си. В турско време някога, като подгониш един заек, той се връща пак там, дето е бил скрит. А сега ловците по цял ден го гонят и не могат да го ударят. Съвсем опаки станаха зайците. Едно време се връщаха на мястото си след половин час и ловецът знае, че ще удари заека след половин час. Сега целия ден варди, но заекът не се връща на същото място. Бамбашка6 са тия зайци! Защо зайците не се връщат на същото място? Научете се и вие като зайците да не се връщате на същото място, отдето сте излезли. Зайците разрешиха въпроса. Те разбраха, че който се върне на същото място, отдето са го дигнали, ще го убият. Казват зайците: „Баба ми, дядо ми все бяха убити, като се връщаха.“ Кой от където е станал, като го гонят, да не се връща. Върне ли се, ще го убият. Вие сега казвате: „Да се върнем към старите навици, към старите привички. Към старото да се върнем.“ Де седи старото? – „Че едно време хората живееха добре.“ Съгласни ли сте с това твърдение? Де е прогресът тогава? Ако има еволюция, днес не е по-лошо отколкото едно време. Казвате: „Днес е по-лошо отколкото едно време.“ Едно време хората бяха яйца, много добри бяха в кошницата. Сега хората се излюпиха и се показа какво е естеството им. Сегашният свят опитва във всяко яйце какво е заложено. Външните условия винаги изпитват човека какво е заложено в него. Природата няма никаква теория. Тя пет пари не дава за теориите. Тя казва: „Да се излюпи яйцето, това яйце не е лошо.“ После няма факт, че има престъпление. Всякога едно яйце, докато не се излюпи, не го знаеш какво е. Винаги вярвайте в онова, което става, а не вярвайте в онова, което ще стане. В дадения случай вие вярвайте в онова, което имате. Вярвайте в щастието, което сега имате. Сега в дадения случай ти се помоли да имаш едно верую.
Болен си и ако ти помогне това верую, този Господ, вярно е, ако не ти помогне, не е вярно. Причината или е вътре в теб, или е в Господа. Или че Той не те разбира, или ти не знаеш как да се молиш. Ако Господ не те разбира, не е много учен; ако ти не знаеш как да се молиш, ти си един простак. Простак разбирам, който не разбира. Учен вземам, който всичко знае. Щом му се молиш, и ако Господ те излекува, поумнял си. Ако не оздравявам, ще зная, че не съм говорил на Господа както трябва.
Питам тогава: Колко причини има за доброто? Човек трябва да бъде носител на доброто. Доброто трябва да има само една причина. Щом в доброто има две причини, ще се роди злото. Две причини за доброто няма. Какво разбираме под причина в дадения случай? Господ е добър, че работи много добре заради Него. Че Той е добър заради тебе. Доброто създава ли се в дадения случай? Това не е мое добро. Под „добър човек“ в природата се разбира онзи, който не разваля добрите условия, които са създадени за кое да е същество, та туй същество да може да се развива. Това е добър човек. Всяко едно същество, което разваля дадените условия за себе си и за другите, то е едно лошо същество, неразумно същество. Всяко същество, което спазва добрите условия, то е добро същество. Значи доброто съществува като условие, не като причина. Доброто не е причина. Доброто е условие. Следователно доброто в себе си вие го схващате като условие, което трябва да използувате.
Представете си сега, че сте осъдени, дадено ви е едно наказание – да носите на гърба си сто килограма злато и да го пренесете на километър, с условие, че никому няма да давате от тия пари, които носите на гърба си. Принудени сте да носите тия сто килограма на един километър разстояние. Какво ще правите? Нямате право да давате парите никому. Какво трябва да правите, за да се спасите? Представете си, че вие сте един човек, който може да носи 20 – 30 килограма. Ако пренесете сто килограма, добре е, ако не ги пренесете, ще умрете под златото. Ще ви оставя да помислите малко. Времето не ни позволява да говоря повече, защото ще запалим гората. Въпросът остава неразрешен. Туй, което съм ви говорил, тия неща ги давам за размишление. Нека ви бъдат тема за следващия път. Всеки един от вас да извади, не каквото аз съм казал, но общото заключение, което аз само засегнах. Може да извадите да образувате цяла една теория, но казвам: Без теории, фактът, детето, което запали гората, фактът за въшката, фактът за ферментите, от които са произлезли всички противоречия, които съществуват и после фактът за този осъден, който носи товара и ако го пренесе ще спаси живота си, ако не, той ще умре. Как трябва да се разбира? Това ще бъде темата за следующия път. Извадете вашите конкретни заключения без теории.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
31 лекция от Учителя, държана на 21 юни 1935 г., София, Изгрев.
