ФИЗИЧЕСКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ
Следния път като тема направете опит всеки от вас да се нарисува, да видите кой може да успее. Ще се гледате в огледалото и така ще се рисувате.
На човека е потребно знание в света. Ако човек не знае как да се ползва от знанието, то се превръща в гордост. Следователно гордостта не е нищо друго освен неизползвано знание, натрупано знание. Когато богатият човек натрупа своето знание и не го използва, той се възгордява и в него започва обратен процес. Всеки човек, който живее само за себе си, той не разбира знанието и натрупва само.
Фиг. 1
Кръгът показва истинския живот и възможностите, които се крият в него. Значи кръгът показва скритите възможности в човека, т.е. това, което му е дадено да направи. Нулата в този случай може да се тури и като точка в центъра на окръжността. Нулата е взета от Индия. Мнозина казват, че нулата е нищо, т.е. по съдържание тя е по-малка от единицата. Но това, което е нищо, само по себе си съдържа вътре една сила, която дава възможност да се увеличат нещата.
Запример, ако след единицата турите нула, тази нула увеличава единицата десет пъти. Тази сила, която се съдържа в нулата, показва възможностите за човешкото развитие. Ако вземете числото 700, 800, 500, то показва няколко милиона. Обаче нулата след седморката показва, че числото 7 има възможност да расте. И най после нулата след петорката показва, че петорката има възможност да расте. Сега, когато се говори за количествените числа, които означават простата материя, това е едно нещо. Обаче когато числата означават количеството на живата материя или силите, които са вложени в известни форми, тогава човек трябва другояче да разбира закона. Запример, ако вие измерите човешката глава, вземете нейните размери, ще се натъкнете на двата диаметъра – единия, който означава широчината, а другия – дължината на главата. Това показва, че човешката глава не е валчеста, но е повече продълговата. По форма главата на човека е малко елипсовидна. Изобщо дължината на човешкото тяло винаги представя интелигентност и сила. Например дългият нос, дългото ухо, дългите вежди и т.н. говорят за интелигентност, а дебелите вежди например представят по-голяма чувственост, отколкото интелигентност. Колкото по-дебели вежди има човек, неговата чувственост е по-силно развита. Още значение имат и дължината на космите на веждите, направлението, което те имат, положението на самите вежди и т.н. Когато веждите са дълги и тънки, това означава интелигентност. Когато носът е дълъг и правилен, и това означава интелигентност. Тази интелигентност се обуславя още и от широчината на ноздрите, от формата и правилността им. Колкото ноздрите са по-правилни, колкото линията на носа и на лицето са по-правилни, това определя и интелигентността на човека. От страна на носа има две или три линии, които определят качеството на човешкия ум. Носът е израз на човешкия ум. От работата, която той е извършил, ще се определи и неговата форма и правилност. Носът е станция или кабинет, в който се проявява човешкият нос. У низшите животни носът е сраснат с горната челюст, а у човека носът се отделя от челюстите.
Кръгът, който е представен на хартията, представя зародишите, или живите сили, които са скрити в човека. От кръга, от тази овална форма излизат сили, които могат да се развиват. Сегашните математици показват, че в кръга има известни знаци, изразени във вид на ъгли в противоположни посоки. Тези сили към върха като че ли се губят.
Следователно числата, които се намират на върха на ъгъла, са по-малки от тия, които се намират на края на ъгъла. Така и носът към челото нагоре е остър, а надолу е широк. Интелигентността и силата на човека зависи от долната част на носа. Горната част на носа изразява подтика в човека. Тя е свързана с веждите. Изобщо голямо значение има правилното развитие на долната част на носа, на неговите крилца. Това правилно развитие на носа зависи от човешките мисли и чувства. Колкото човешките мисли и чувства са по-развити и по-фини, толкова и развитието на линиите е по-красиво. Тези линии понякога мязат на една запетая, а понякога – на еврейската буква „йот“. Буквата „йот“ е творческа сила. Според еврейската кабала човек е направен само от йотове, окачени помежду си.
Сега аз искам да ви наведа на една отвлечена мисъл, да знаете, че сам по себе си животът е невидим. Животът се познава по своите движения, а човешката интелигентност се познава по светлината. Дето има повече интелигентност, има и повече светлина. Изобщо светлината е признак на интелигентността. Дето пък чувствата са по-силно развити, там материята има по-голяма гъстота. Щом чувствата са по-силно развити, и материята е повече сбита. Значи онези хора, у които чувствата са по-силно развити, у тях страстите са по-силни. И ако претеглите на везни такъв човек, той ще тежи повече от онзи, у когото интелигентността, т.е. светлината е по-голяма. Затова именно духовните хора са по-леки от материалистите. Тъй щото, когато учените хора искат за в бъдеще да определят дали даден човек е духовен, те ще го турят на везните и ще го претеглят. От теглото му ще съдят какъв е този човек.
Има хора, които са рационални, умни. И има хора, които не са рационални, умни. Тъй щото има два вида хора – едните боравят само с обикновения свят, например със 700, с 500 или със 100 хиляди лева и т.н. Такива хора обикновено не са запознати с вътрешното съдържание на живота. Тези хора не са запознати с вътрешното съдържание на растенията и гледат на тях като на прости, като на глупави същества. Те не считат растенията за умни същества. Те мислят по същия начин и за животните. Обаче има животни, които живеят много дълъг живот. Някои животни например живеят около 500 или 800 хиляди години. Даже и за рибите, за които мислят, че живеят малко време, някои от тях живеят много дълъг живот. Това показва, че тия животни разбират от науката за дългия живот. В това отношение човекът, който седи на високо стъпало в лествицата на развитието, живее малко време на земята. Съвременният човек не може да достигне даже и 120 години. За оправдание на своя кратък живот хората казват, че това се дължи на интензивния живот, който те прекарват на земята. Те казват, че вследствие на интензивния живот те нямат достатъчно сила да издържат.
Питам, в какво седи интензивният живот на хората? Човек има възможност да живее дълъг живот, но той няма достатъчно храна и затова трябва да замине от земята. Животът трябва да се поддържа с известно количество храна. И ако човек с тази храна не може да уравновеси организма си, той трябва да напусне земята по-рано, отколкото му е определено. Мнозина хора трябва да заминат преждевременно. Това не показва, че така им е определено. Защото онези неща, които са определени да станат, непременно трябва да бъдат разумни.
Сега да се повърнем към кръга D. Целият този кръг е направен от малки величини. Най-голямата величина е центърът О. Цялата окръжност е направена от малки величини, които излизат все от центъра О. Този център е душата на тази разумна сила, която навън е или клончета, или във вид на силови линии. И човешката душа по същия закон е в центъра на неговото битие. Благодарение на това всички органи в човешкото тяло са направени от неговата душа, която изпраща навън силови линии.
Де е душата на човека? Изобщо душата на човека се предполага да е някъде под лъжичката, или тя е в центъра, дето се намира тъй нареченият стомашен център, стомашен мозък. В стомашния мозък се намират ред ганглии, които образуват първоначалния мозък на човека, който служи за неговото храносмилане и кръвообращение. Там именно се намира симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система пък е на мисълта. И тъй две нервни системи има в човека. В едната нервна система функционира душата на човека, а в другата функционира духът, или умът на човека. Корените на човека се намират в симпатичната нервна система, а клонищата са пръснати в цялото тяло. Когато човек изпитва страдания, обич или симпатия, това се дължи на симпатичната нервна система. А мислещата нервна система е на мисълта. Следователно мислещата нервна система на човека се влияе от неговото лице. Значи лицето е един акумулатор, който събира енергията от външния свят. Затова именно трябва да се обръща най-голямо внимание на човека в това отношение на неговото лице. Ние постоянно мием лицето си, обръщаме голямо внимание на него, за да възприемаме правилно енергиите. По лицето си човек познава какво е неговото състояние.
Например чрез очите, чрез носа, чрез ушите, чрез устата или чрез челото човек познава своето състояние. Какво е състоянието на човека, това на първо място се познава чрез неговия нос. Носът на човека е една пирамида, поставена хоризонтално с върха нагоре. Цялото лице на човека представя една пирамида с върха надолу и отгоре на тази пирамида е поставен мозъкът. И друга една пирамида има на лицето. Едната пирамида е с върха надолу, дето е брадата, а основата на тази пирамида е широчината на лицето при скулите. В горната част на човешката глава са двете сфери на мозъка, в който са включени възможностите на човека. Непроявеният живот е горе, а долната част на тази пирамида е проявеният човек. Както виждате, триъгълникът, обърнат с върха надолу, показва неговото паднало състояние, неговото грешно състояние. Този човек е грешният човек, човекът на чувствата, на греха. Носът, който представя пирамида или триъгълник с острието или с върха надолу, представя добрия човек, доброто естество на човека. Тъй щото човек има две естества – добро и лошо.
Та този триъгълник с върха надолу е падналият човек, обърнал всичките си стремежи към земята. Този човек е поставен в противоречие. Както човек е поставен с лицето си, като се вземе горната част, която е по-широка, това доказва, че той гледа само към света. Нищо друго реално не съществува за него. Според падналия човек реално е само онова, което съществува на земята. Всичко друго на небето не е реално, не съществува.
Човекът на интелигентността е представител, неговият ум представя възвишеното и благородното у човека. Писанието казва – първият човек е старият, големият човек, а праведният човек е малкото дете, което сега се е явило. Понякога големият човек е недоволен от малкото човече и постоянно го кара на работа, понеже е турен на голяма работа, да регулира неговите дробове.
Ако вземете човека в неговата дихателна система, той показва падналия свят. В този смисъл той представя една пирамида с единство към земята, а в противоречие с небето, с Бога. Тъй щото това малкото човече е турено да регулира дихателната система. И ако човек не мисли правилно, в него става натрупване. И когато се говори за туберкулозата, тя не е болест на дробовете, но е болест на изопачената човешка мисъл и чувства. Щом съедините една човешка мисъл и едно изопачено чувство, туберкулозата сама по себе си се явява и дробовете започват да отслабват. По тях се натрупват известни отровни вещества, които предизвикват тяхното разлагане.
Следователно туберкулозата може да се лекува, когато внесете в ума си една отлична мисъл и едно отлично чувство. Щом не се допуща никаква отрицателна мисъл в ума ви и никакво отрицателно чувство в сърцето ви, туберкулозата веднага ще изчезне. Кажете ли например: „Аз ще умра“ – това вече е една отрицателна мисъл. Кажете ли, че не можете да търпите някого – и това е една отрицателна мисъл. „Не се носи този живот“ – това е една отрицателна мисъл. Бият те – ще търпиш, няма какво. Това не е търпение. Ти скърцаш със зъби, казваш: „Бий ме, но нека аз един ден да дойда на власт, че тогава ще видите.“ Това заканване нищо не дава. Вижте какво беше положението на мъчениците за Христа. Когато избиваха светиите, мъченици за Христа, всеки, който дигна ръка против тях, се зарази от тяхната чиста мисъл и станаха християни. Не можете да ударите един християнин или един светия и да не станете като него. Достатъчно е само да бутнете с пръста си един светия или да кажеше една лоша дума против него, за да се хванете вече на хорото, от което няма пущане. Достатъчно е само да кажете една лоша дума за един добър човек – и да се хванете за него.
Сега аз искам да ви наведа на онази вътрешна мисъл, която трябва да държите в ума си. Сега вие искате животът ви да се складира според вашите разбирания, според този стар човек, според вашата придобита опитност на миналото, която е опитност на животните, на рибите и т.н. При това трябва да знаете, че в семейно отношение птиците например седят по-високо от човека. Мъжете у птиците са разбрали, че жената е много нещо, равна с тях, и затова са ѝ дали голяма свобода. В птичето царство жените имат най-голяма свобода. Там има пълно равноправие. Като дойдете у млекопитающите, жената се губи там, тя е робиня, няма никаква свобода, а мъжът го няма никъде. Той се явява само като гост и оставя майката да носи всичките последствия. Децата познават само майка си, защото бащата го няма никакъв там.
Следователно днес у човека се възстановява авторитетът на бащата. Мъчно нещо е човек да стане баща. Той казва: „Що ми трябваше да ставам баща?“ Какво означава бащата? Той е в първия закон, според който трябва да се научи да обича и другите. Човек трябва да стане баща, за да се научи да не е толкова егоист, да престане със своя егоизъм. Той непременно трябва да стане баща, за да се очовечи. Не стане ли баща някой, той няма възможност да се очовечи, не може човек да стане. И ако младата мома не стане майка, и тя не може да се очовечи, и тя не може да мисли. Щом се ожени и стане майка, тя започва вече да мисли другояче. Докато е мома, тя мисли само за себе си, мисли само да се начервиса, да се напудри, да се хареса някому. Сега вече мисли. Тъй както е поставена устата у някои хора да е дебела, това показва, че те служат само на коремчето си. В устата на човека е изразена една малка интелигентност само на две места, дето има едно малко завъртване горе някъде на устата. Тя е микроскопическа интелигентност. Устата на човека придобива по-голяма красота и интелигентност, ако се обърне внимание на носа му, да се работи повече върху него. Той е магът на лицето на човека. Очите, веждите, устата на човека могат да станат красиви, и тогава те придобиват смисъл.
Вие можете да насочите кръга си накъдето искате с помощта на вашия ум. Щом той е достатъчно развит, с помощта на вашия ум вие ще можете да преобразите лицето си както искате и да станете господари на себе си. Има закони, има методи за това. Но ако вие знаете тези методи, можете да ги приложите, дето не трябва, да правите насилие. И сегашните хора, макар и с малко знания, те са злоупотребили и с тях. И забележете, когато Господ дойде при Адама, запита го: „Какво си направил? Да не си ял от забраненото дърво?“ Адам каза: „Господи, другарката, която ми даде, яде и на мен даде. Аз мислих, че тя е добре обмислила тази работа.“ Той не я обвини. Господ премълча, с което искаше да му каже, че не си направил добре. След това той отива при жената и я пита: „Какво направи?“ Тя веднага обвини змията, като каза: „Змията ме излъга.“ Адам не обвини жената, но жената обвини змията. Тогава Господ каза на жената: „Понеже ти се научи да лъжеш без мое позволение, проклета да си.“ Това показва вътрешната страна на жената. И каза тогава Господ: „Ще поставя вражда между твоето семе и змията.“
Следователно днес борбата не е между мъжа и жената, т.е. днес не се бори мъжът с жената, но жената се бори със злото. Така седи въпросът в библейския разказ. И ще ви обясня защо е така. Жената е последното творение на Господа, а всяко последно творение седи по-горе от другите. И ние виждаме, че преди човек Бог създаде растенията и животните, а после създаде и човека. След човека се роди и жената. На Адама Бог вдъхна жива душа, а на жената вдъхна интелигентност. Следователно жената носи интелигентността в себе си. И когато казват, че жената е само женствена, но не и интелигентна, това не е право. В дадения случай жената е по-интелигентна от мъжа. Мъжът е нагоден повече да воюва, да ходи на война, но той няма голяма философия в себе си. И когато казват, че мъжът е учен, гениален, те трябва да имат предвид следното. Никога не може да се роди един велик, учен и гениален мъж, ако майката не е интелигентна. Глупава майка не може да роди гениален син или гениална дъщеря. Това се вижда и в съвременната наследственост. Бащата може да е посредствен. Това не е важно. Майката трябва да бъде умна. Бащата много слабо предава интелигентност. Той може да предаде своята интелигентност, ако и жената е интелигентна. И тогава, като се съберат две интелигентности, ще се създаде нещо повече.
И сега аз привеждам. Знанието, интелигентността в света седи в любовта. И тогава мъдростта може да се прояви у човека дотолкова, доколкото любовта в него е просветена. Ако вие нямате една просветена любов, нищо не може да се роди. Така мислят и животните, така мислят и птиците. В това отношение някои птици са много благородни. В тях има много малко ревност. След като отгледат малките си, те вече са свободни. В тях няма разпуснатост. Те живеят много трезв живот.
Службата между мъжете, жените и децата е правилно разпределена, но като дойде да раждат, пак се явява един малък спор. Много от птиците са еднобрачни, както е примерът с орела, а другите са свободни. Някои от тях могат да се влюбят само за една, за две или най-много за десет години, след което се напущат. Обаче орелът се жени само един път. Той два пъти не се жени.
Това са вметнати положения, които имат значение само за изяснение на въпросите. Женитбата в това отношение е процес, който освобождава хората от крайния егоизъм, който ги е обхванал. Бракът значи е едно възпитателно средство, което предпазва хората от техния егоизъм. В егоизма човек се втвърдява и от това втвърдяване той рискува да умре, да изгуби живота си. Затова именно домът се е създал за възпитанието на човека, за превъзпитанието на неговия егоизъм. Само така може да се прояви любовта. Само чрез закона на жертвата ще може да се разбере общият закон на любов към Бога. Любовта към Бога е центърът. Бог е винаги в центъра на всяка една възможност, на всеки един живот. И всеки от вас може да наблюдава това нещо.
Като наблюдава себе си, той ще види двете естества в човека. Едното естество постоянно се дразни и сърди, а другото естество е тихо и спокойно. Първото естество се сърди и дразни за най-малките работи, то е много претенциозно. Обаче и двете естества са свързани помежду си. Едното бърза за всичко, а другото му казва: „Не бързай толкова. Почакай малко.“ И започва да му доказва, да аргументира защо не трябва да бърза. Най-после разумното естество в човека, като види, че той бърза, не иска да чака, казва му: „Направи, каквото искаш.“ Това естество постъпи, както си иска, и вижда, че нищо не сполучва. Тогава казва: „Не успях в тази работа.“ „Аз ти казах да не бързаш, но ти не ме послуша.“ Разумното начало казва на неразумното: „Не ходи на фурната за хляб. Още не е опечен хлябът.“ „Как да не е опечен? Аз ще отида.“ Отива на фурната и вижда, че наистина хлябът не е опечен. „Ама защо да не е опечен?“ Разумното, Божественото начало вече нищо не говори.
Ти казваш: „Защо боледувам?“ Божественото не ти казва защо боледуваш. „Ама защо страдам?“ И на този въпрос Божественото не ти отговаря нищо. То само казва: „Ако ме слушаш, няма да страдаш. Ако не ме слушаш, ще страдаш.“ Ти искаш да станеш величие, това-онова, но не успяваш. Защо? Защото това са стремежи на различни същества, които са преплетени помежду си. Когато човек иска да стане велик, той се поддава на низшето начало в себе си. Той, като вижда богатството на духовния човек, иска да го постигне, да се приближи към него. Ако човек върви по стремежите на низшето в себе си, той е осъден на падане, на сгрешаване, при което той постепенно потъва, докато най-после изгуби всички условия на развитие.
Тъй щото изгуби ли се духовното от човека, той е определен на смърт. Затова именно човек умира. Затова казват, че човек има две души – едната е животинска, а другата Божествена. Докато човек страда, докато се бори, докато има Божественото начало в себе си, което го ръководи, той има шанс да се развива. Когато Божественото те напусне, всичко е свършено с тебе. Изобщо бъдещето на един народ се определя от стремежа на всички хора към Божественото. Ако всички души на един народ са свързани с любовта към Бога, те имат бъдеще. Ако пък тези души имат стремеж към великия човек, който има надмощие на Божественото, тогава се явяват анормални прояви. Като прочетете Пета глава към Галатяном, там ще намерите седемнайсетте качества на греха и деветте плодове на духа.
Та, когато се развиват лошите качества на човека, те покварят неговото кръвообращение. Тогава лицето придобива един неестествен цвят, очите изгубват своята яснота, носът се претъпява, деформира се. И ако ред поколения вървят по този път, тогава брадата започва да ляга назад. Когато брадата има една вдлъбнатина, тя показва един успех, един придобитък, един напредък. Ако брадата мяза на едно малко чуканче, тя е деформирана. Трапчинката на брадата показва благородство у човека. Обикновено долната устна у човека е пасивна – тя само възприема, а горната е активна. Следователно, ако горната устна на човека е силно развита, той е много активен. Ако долната е силно развита, този човек е силно пасивен. Когато долната устна е по-силно развита, тогава човек се дразни много, но когато горната е по-силно развита, такъв човек е активен в чувствата си, но лесно му минава. Пасивният човек изглежда кротък, но той отвътре боботи.
Хармоничното лице на човека е спокойно. Всяка негова част има спокойно движение. Като погледнете този човек, той има едно спокойно трептение на лицето като трептенията на слънчевата светлина. Аз уподобявам такова лице на сутринната зора. Както се увеличава сутрин светлината, такова сияние има върху лицето на хармоничния човек. От добрия човек като че се излива нещо, което постепенно се усилва, докато най-после и слънцето в него се прояви. И всеки от вас може да знае дали неговият дух има надмощие в него, или човешкото има надмощие. Ако човек има надмощие, той ще усеща в себе си едно вътрешно неразположение. Обаче имате ли надмощието на духовното в себе си, пет пари да нямате в джоба си, вашата работа пак ще се оправи. Има ли надмощие физическото у вас, даже и да сте богати, вие постоянно ще се безпокоите да не се разболеете, да не изгубите богатството си, да не се разсипите. Дето ходите, вие не можете да се освободите от тази мисъл.
Казвам, вие трябва да имате нова философия, да измените начина на вашето мислене. Мога да ви дам начини на правилно мислене, да измените вашата мисъл. В какво седи правата мисъл? Трябва ли да нарушаваме съзнанието на Бога? Вие седите и казвате: „Защо Господ ме създаде такъв?“ Бог не те е създал такъв. Ако ти изпиеш виното на един кръчмар, Бог нищо не се ползва от това. Той не се интересува дали си ял или пил. Или ако ти имаш някакъв лош навик, за това Бог не е виновен. Че ти обичаш да знаеш и да виждаш погрешките на хората, Бог не те е създал такъв.
В това обаче няма никаква философия. Погрешките на хората са извержения, които ти ходиш да събираш оттук-оттам. Видиш ли ги, замини ги, не се занимавай с тях. Да изследваш една добродетел, това разбирам, защото добродетелта е един скъпоценен камък. Що се отнася до погрешките, тях оставяйте настрана. Те и без това са на съзнанието на хората. Закон е – докато се ровиш и търсиш погрешките на хората, те ще се пренесат у вас. Те са зараза. Там е лошото във възпитанието, че се търсят погрешките на хората. Не търсете погрешките. Когато Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени“, това значи – не търсете погрешките на хората, за да не дойдат у вас. Тези погрешки могат и несъзнателно да дойдат у вас, понеже хората са скачени съдове. Щом се интересувате от погрешката на един човек, тя непременно ще премине у вас. Ето защо и влюбването в това отношение е много опасна наука.
Аз говоря на ваш език. Щом се влюбиш, става обмяна между хората, които се обичат и те започват да си приличат. Затова и Писанието казва – лошите общества развалят добрите нрави. В каквото общество влезеш, щом се съединиш с хората в него, ти ще измениш характера си.
Следователно не може да има любов, ако човешкият ум не вземе ръководството. Човешкият ум трябва да ръководи работите в любовта. Не ръководи ли той работите на любовта, човек ще се забърка и любовта не може да се прояви. Запример онзи, който по-видимому се е влюбил във вас, той мисли, че имате някакво богатство, знание, сила, но като види вашите слабости, неговата любов веднага се изпарява. Този човек е физически. Така постъпва и вълкът. Той със своята дълга муцуна минава за интелигентен. Това се вижда от дългата му муцуна. Вълкът е интелигентен, но не е разумен. Като види някоя болна овца, той я побутне по корема, помирише я и си заминава, казва: „Болна овца не ми трябва.“ Но като се приближи до стадото, още отдалеч познава коя е най-тлъстата овца и я взима.
И лошите хора в това отношение са като вълците. Като видят някой човек, те отдалеч още знаят кого могат да излъжат и кого не могат. Те, като видят някого, познават дали е суеверен, или не. Този човек, като те познае, че си религиозен, веднага започва да се мажи около тебе, да ти говори мазничко, да те увещава, че той ще уреди твоите работи, но вземе ли веднъж нещо от тебе, ти трябва да пиеш след това студена вода. Добрият човек пари назаем нито дава, нито взима. Той трябва да помага на хората, но пари назаем не трябва да дава. Той поставя като правило в дома си следното положение. Дойде ли при мене някой гост, аз мога да го нагостя, да му дам и пари за път, ако няма, но пари назаем не давам. Ако искаш да ти е мирна главата, никому не давай пари назаем.
Сега аз говоря какъв трябва да бъде строго определен животът. Всичко друго са панделки на живота. Ако сте доволни от живота с панделки, дръжте тия панделки. Казвате: „Можем ли да взимаме пари назаем?“ Можете да взимате пари назаем, ако има с какво да ги посрещнете. Един честен човек никога не трябва да взима пари назаем, ако няма с какво да ги посрещне. Ако няма с какво да посрещне тоя заем, по-добре да страда, но да не взима пари назаем. Ако той може да посреща дълговете, нека взима пари назаем, да се благослови и другия. Но ако не може, да не взима.
Аз говоря това нещо, за да няма недоразумения между хората. Това е мимоходом казано, посредством което се изявява животът. Който е излъган в този случай, той нищо не губи, но онзи, който лъже, той губи, понеже сам си създава една отрова. Чрез тази отрова той отравя краката си. Тази отровна мисъл се предава на поколенията, които постепенно се израждат. Лошата мисъл е повече от отрова. Ето защо човек в себе си трябва да държи винаги прави мисли, Божествени мисли, чрез които да изпълнява волята Божия. Така трябва да бъде, ако човек иска да живее и за в бъдеще. Той няма да живее само един живот.
Следователно каквито са погрешките на хората, той трябва да си прави никакви оглушки. Той не трябва да се смущава и за своите погрешки, но трябва да има желание само да ги изправя. Сегашните погрешки са неизбежни, те са наследени и затова човек трябва да се стреми да ги изправи. Правете опити в това отношение, но недейте ходи да разправяте опитите си на хората. Преди да знаете нещо, преди да сте го опитали, не го разправяйте на другите, защото по този начин вие губите знанието си. Мнозина от вас разправяте за неща, които сами не знаете. Много пъти вие казвате: „Така каза Учителят.“ Да, но това не е знание още. Истинско знание е това, след като приложиш нещата, да имаш резултат.
Да допуснем, че вие имате някакво лошо разположение на духа. Какво трябва да направите? Ще си турите лявата ръка отгоре върху очите и ще се допира до носа и след това тегли ръката си надолу покрай устата леко и слизай надолу. Това значи всичката търговия на стария човек, всичкото взимане-даване, всичко това оставяте да си върви надолу. Тъй прекарайте лявата си ръка три пъти, да се допира много леко на очите, на линията на очите. След това прекарайте пред носа втория пръст на дясната си ръка също така три пъти и всякакво неразположение ще изчезне. По този начин твоето неразположение ще се разпръсне. Всичката тази пъпка ще се разнесе. Иначе можеш да се пръснеш и не знаеш какво да правиш. Ще ти олекне, ще се разнесе напрежението. Това напрежение е предизвикано от същества, които се събират около тебе. Тогава човек мяза на бомба и само чака някой да го бутне.
При някаква голяма скръб човек може моментално да умре. Когато човек се намери в такова положение, той стиска ръцете си, чупи си ръцете, стиска си главата, но всичко това нищо не помага. Донякъде човек е прав, като стиска главата си особено отзад. По този начин той хваща вълка в себе си и казва: „Ти ме докара до тази беля.“ Затова човек трябва да си тури ръката на своя съветник, на носа си, да се помоли и да иска от него помощ.
Илия, като чу гласа на Бога, покри лицето си, тури ръката на носа си и започна да мисли. Значи Господ му проговорил на ума. Не на външния, но на вътрешния човек. Казва се за Илия, че дигнал дрехата си и се разговарял с Господа. Много пъти, когато човек иска да мисли, той туря леко ръката на очите си не да ги натиска, но леко отгоре и така мисли. Това са психологически наблюдения, които дават добри резултати. Тези опити може да ги прави всеки, но който има мъчнотии, той може да ги прави по три пъти наред. Капиталът на физическия човек зависи от духовния свят. За тази цел човек трябва всеки ден да черпи от духовния свят. Ако не черпи, той ще бъде постоянно изсмукван. Външният свят смучи, отравя хората.
Казвам, не преливайте водата от едно шише в друго. Колкото внимателно и да преливате тази вода, все ще излеете част от нея навън. Затова човек трябва да мяза на извор. Този извор е човешкият ум. Извира ли водата, т.е. извира ли човешкият ум, тогава и чувствата на човека могат да се облагородят. Чувствата показват, че в тях е посятото, те са пръста. Значи Бог възраства нещата само чрез нашия ум, чрез едно правилно схващане на нещата.
Някой казва: „Аз съм религиозен човек.“ Това нищо не значи. „Ама аз мисля.“ И това нищо не значи. „Ама аз разбирам този въпрос.“ И това нищо не значи.
Отивам при едного, разглеждам как седи работата, пошепвам му само три думи, и веднага работата се оправя. Това е знание. Ще кажете: „Как така?“ Чудни сте вие. При един богат американски банкер милионер отиват десет души да искат пари. Той казва: „Не разполагам сега, нямам нищо в касата. Друг път елате.“ Или: „Да си помисля малко, да си направя сметката.“ Един ден при този банкер отива една млада красива мома, усмихва се и му казва само три думи на ухото. Той веднага отваря касата си и дава сто хиляди долара. Ум има тази мома. Ще кажете, че тази мома му завъртяла ума. Не, тази мома има сила, умна е тя, знае как да говори на този човек, духовно му говори. Тя се усмихва не със задна цел, знае какво прави тя. И той вече е готов да ѝ услужи. Умна е тази мома. Взима парите, и не се минават шест месеца, тя ги връща назад. Тя взима парите, но не мисли да го изиграе, но след шест месеца ги връща назад. Това е само външната страна на въпроса.
За да създадете един правилен живот, вие трябва да имате правилна идея за Бога. Някога вие се усъмните и казвате: „Дали Бог съществува, или не?“ Ако вашият нос изчезва, Бог го няма там. Ако вашият нос е на мястото си, Бог съществува. Носът е свидетелство за съществуването на Бога. Въз основа на това, че имате нос, и Бог съществува. Затова един ден Бог ще ви съди. Вие ще кажете: „Не знаех, Господи.“ Тогава носът и всички същества, свързани с него, ще дойдат при Господа и ще кажат: „Ние му говорихме.“ Всички тия същества са живи и ще свидетелстват за вас какво сте правили. Най-голямото доказателство за Бога е носът на човека.
Та казвам, вие трябва да имате такава вяра, която да не се разклаща от никакви вътрешни и външни бури. Бъдете като един параход, който вълните бият отзад и отпред, но той не се счупва, издържа. Вълните ще бият отвсякъде, но ако вие имате вяра, ще излезете на спасителния бряг. Няма никаква сила в света, която ще може да ви потопи, докато имате разумното, Божественото в себе си. Докато господства Божественото, там е Господ. Дето господства човешкото, там Бог не е. А човешкото именно трябва да се подчини на Божественото.
Някога трябва да се спрем на геометрическите форми. Казвате: „Какво нещо е квадратът?“
Квадратът е физическият, проявеният човек, а кръгът, това е духовният човек. И тогава виждате, че физическият човек с духовния има само четири допирни точки. Тези допирни точки се отнасят до неговите мисли, чувства, постъпки и волеви действия. И физическият човек като се движи, и тези допирни точки, и те ще минат. В дадения случай тези точки, като се движат, те са верни и само той може да ги знае. А като се движат около духовния човек, около кръга, може да се предаде разумното у човека. Най-после квадратът ще се отдели и може да се каже, че ще остане само духовното в човека. Квадратът, това са двата триъгълника. Горният триъгълник означава човешкия ум. Значи квадратът едновременно има отражение и на духовния човек, и на физическия. Затова именно хората построяват къщите си все на квадрат. И затова трябва да знаете коя част на квадрата е духовна.
Сегашните хора страдат от незнание как да строят къщите си. Това е цялата наука. Този квадрат, на който те строят, трябва да има определени размери. Защото има числа, които са нещастни. Например числото 13 е нещастно число за съвременните хора. На едно богато угощение в Англия били поканени 13 души. Трима от тях се надумали да се борят с числото 13. Тримата стават като един човек и казват: „Ние. взимаме всичката отговорност. Каквото се случи, ние поемаме последствията на това число.“ И след няколко години и тримата свършват нещастно. Това било в Англия. Тези трима англичани не могли да изненадат числото 13.
Ако трима души се хвърлят от една голяма височина на камъните, ще останат ли живи? Следователно числото 13 показва, че човек пада от високо място на камъни и затова трябва да вземе мерки. Най-малкото трябва да има един парашут.
Сега аз не искам да оставите вяра в суеверието. Незнанието произвежда нещастията в света, понеже има известни числа, дни и месеци, които не са полезни за човека. И ако човек беше разумен, той щеше да избира само онези дни и месеци, които са полезни за него. А онези нещастните дни и месеци той ще ги прекара в молитва. Като дойдат те, той ще се моли. И така правят хората. Като дойдат нещастията в света, те трябва да се молят. Само Бог може да ви извади от тази безпътица. Ако ти си нападнат от един неприятел, какво ще направиш? Ти ще се молиш на Бога по някакъв начин да смекчи сърцата на тия хора.
Ще ви приведа един пример за едни разбойници, които върлували някъде из България. Те се криели из горите и като минавали хора, все ги обират. По едно време един добър човек минава през тази гора, но като знаел, че там има разбойници, той казал: „Господи, в твоите ръце предавам духа си.“ И тръгнал напред. Като минал покрай главатаря, той се спрял и казал: „Ето, десет лева имам, но ви ги давам.“ Главатарят му отговорил: „Ти си върви, свободен си. Твоят път е отворен.“ Бог казва на главатаря: „Искам да пуснете този човек.“ Те слушат Господа, понеже той ги поддържа и им дава живот. Той им казва: „Аз ви кредитирам, но само този да пуснете. Богатите можете да обирате, но този човек ще го пуснете да си върви.“
Казвате: „Господ позволява ли да се избират хората?“ Позволява, разбира се. Той им е дал ум, дал им е и живот, но после ще ги държи отговорни. Та ако ние имаме силна вяра в законите, които Бог е поставил, ще има по-малко нещастия в света. Ние едва сега сме започнали тази наука. Тя трябва да се приложи, да имаме малки опити, да можете да преустроите себе си. Ако не можете да преустроите себе си, ако не можете да промените външните условия на своя живот, вие нямате никаква наука. До известна степен поне вие трябва да измените външните условия на своя живот. Запример вие очаквате светът да се подобри. Помнете следното нещо. Оправянето на света зависи от самите вас и от Бога. Помнете, че оправянето на света е една от най-трудните задачи. Светът съществува от толкова хиляди години и не може да се изправи изведнъж. От осем хиляди години Бог работи усилено и светът все още упорства. Каквото и да правите, все има нещо упорито в човека. Не е лесна работа да се оправи човек, но той сам може най-лесно да въздейства на себе си. Като дойде Божественото, лесно се изправя.
Има един начин, по който може разумно да се въздейства на човека. Кой е този начин? Той е любовта. Чрез любовта става спасението на хората. Този начин именно трябва да се приложи. Другояче – да казвате на хората, че не живеят добре, той ще ви каже: „Това и аз го зная.“ Като видя един човек, който и да е той, и е неразположен, аз в пет минути мога да му отнема неразположението. Как? Като го видя гладен, ще му дам едно хубаво угощение. Като го видя бос, ще му купя едни нови обуща или една нова шапчица, или едно ново палто, или ще му кажа няколко благи думи. Все трябва да се даде нещо материално на човека, ако искате да му въздействате. Трябва да знаете, че за материалните работи пак духовният свят въздейства. И Господ прави така. Той дава плодове, храни, това-онова на хората той дава. Той дава деца, той ги взима. Когато иска да залъже някого, той му дава, каквото поиска. Той даде някому една дъщеря или един син. Ако не го слуша, Господ му взима сина или дъщерята. И този човек започва да скърби. И после му казва: „Ако ме слушаш, ще ти дам друго дете.“
Та материалните блага са необходими и ако ние слушаме Бога, той ще ни даде тези материални блага. Ако не го слушате, той ще ги вземе и вие ще останете като кукувици. Аз уважавам кукувицата, че тя има вяра в другите птички, че като снесе яйцата в чуждите си гнезда, ще излюпят яйцата ѝ. Ако кукувицата вярва в чуждите птички, колко повече човек трябва да вярва в себе си, че като снесе яйцата си в своите полочки, ще ги излюпи. И ние не трябва да очакваме да вървим по стария метод на кукувицата да искаме другите птици да мътят нашите яйца. Когато хората знаят, че някое яйце е кукувиче, те му дават пътя. Щом знаят какво е нашето задно намерение, те ще изхвърлят това кукувиче яйце навън.
Тъй щото, започнем ли една работа, трябва да я завършим. Нашата работа седи в това, че да свършим всичко успешно, трябва да имаме знание. Тъй както върбите, това не става. Вие идете от топлите страни и сте с тънки дрехи, но отивате на север, дето трябва да си облечен. За студено място трябва кожуси. Ще имате предвид в каква посока пътувате. Някой казва: „Аз слизам от Бога.“ Щом слизате от Бога, трябва ви дебел кожух. Това значи – ако слизаш на земята, трябват ти дебели дрехи, топли дрехи и здрава къща. Ако отиваш при Бога, тънки дрехи ти трябват. Щом си на земята, ще се облечеш дебело и няма да проповядваш, че живееш за Бога. За Бога се живее, когато отиваш горе. Като отиваш при Бога, ще му кажеш какво си свършил на земята. Та като отивате при Бога, тънки дрехи ви трябват, а като слизате от Бога, трябват ви дебели, топли дрехи, здрави обуща. Че като се облечете, да бъдете разумни.
Та сега ние се събираме, за да образуваме нови отношения, понеже Вие почвате да съзнавате своите погрешки. В религиозните, както и в окултните общества, когато хората се съберат, те започват да виждат погрешките си и се скарват. Вие още не сте светии, но сте кандидати за светии. Вие още не сте ангели, кандидати сте за ангели. Вие още не сте гении, кандидати сте за гении. Ще бъдете един ден това нещо, но засега сте само кандидати. Тия хора, които влязат в религиозните общества, първо време заживяват в голяма любов, но като видят погрешките си, те се скарват.
Има един начин, по който можете да станете светии. Погрешките са си погрешки, но ако вие минавате по този път и вървите разумно, ще свършите повече работа, отколкото ако минавате от едно учение в друго. Казвате какво са казали пророците, какво е казал Христос. Това е хубаво, но и те имаха известни опитности. Вие трябва да работите, да дойдете до техните опитности и знания. Христос като беше с учениците си, събра се около него хиляден народ. И като нямаше достатъчно хляб, той се помоли, и хлябът се увеличи. Сега вие ядете същия този хляб, но не можете да го увеличите, не знаете как е станало това. Христос знаеше законите. И пророкът се молеше и Бог го чу. Данаил се помоли и Господ затвори устата на лъвовете. Трите момци в огнената пещ се помолиха на Бога и ангел Господен слезе между тях и огънят не ги изгори. Ако някой от вас влезе в такава нагорещена пещ, непременно ще изгори.
Казвате: „Господ ще ни избави.“ Може да ни избави, но трябва да знаем как да се молим. Трябва да имате една абсолютна реалност за нещата. Съвременните хора разполагат с относителната реалност и се изпъчат. Мислят, че всичко знаят. И като дойдат до Господа, те мислят, че го познават, имат големи претенции. Не се минават няколко дни, и те се разколебават. Те мислят, че Господ е човек като тях. Щом не им се отговори на молитвата, те се сърдят на Господа. Казвам, не се сърдете на Господа. Той не е като вас. Неговите постъпки са други. Господ абсолютно нищо не ни дължи. Ние имаме всичко даром дадено. Само трябва да работим. Каквото ни даде, трябва да бъдем благодарни. Ако сме верни на малкото, което ни дава, за нас ще дойдат и по-хубави работи.
Сега искам да насоча ума ви към това, че ние трябва да имаме едно просветено знание, а не знание, което възгордява. Изисква се знание, което спасява, за да се образува едно общество с добри нрави. Например една сестра може ли да умре за друга? Не може. Една сестра може ли да се жертва за друга? Не може. Тя не е длъжна да се жертва, но ако се пожертва, тя трябва да е доволна, радостна, че се е пожертвала и да благодари на Бога, че ѝ се представил такъв случай. При това и другата, за която се прави тази жертва, трябва да благодари за доброто, което ѝ се прави. Изобщо всички трябва да бъдем готови за тази жертва, която Бог изисква от нас.
Сега аз искам да оставя в ума ви мисълта, че при новото възпитание всеки трябва да живее добре. Запример аз трябва да дишам, защото то е една необходимост за мене. Аз трябва да отворя очите си, за да влезе светлината в тях. Аз искам по този начин всички да бъдете свободни, да вършите всичко от съзнание, а не от принуждение. Вие си носете стария живот, както искате и дето искате, но никакви вземания-давания с него, нито корения, и хваления. Новият живот не може и не трябва да бъде основан на стария. Какво съм бил в миналото, аз оставям това нещо настрана. Важно е какво съм днес и какво ще бъда в бъдещето, в новия живот. Старата материя е калпава, тя нищо не струва. Сега трябва да градим новото с нова материя. Едва сега започваме новия градеж. Вие едва сега започвате да градите. За тази цел от всички ви се изисква добро поведение. При това всеки да се заеме за това, за което е роден. Кой за каквото е роден, такъв да се прояви, без да му се казва, че ти не си такъв, какъвто трябва. Нека всеки се прояви такъв, какъвто Господ го е създал.
Аз зная едно. Всички вие сте добри, но не знаете как да проявите своята добрина в живота. Всички сте умни, но не знаете как да проявите ума си. Всички сте силни, но не знаете как да проявите силата си. Това е много лесна работа. Само ще бутнете ключа, ще го завъртите, и всичко ще потече. Ако аз река да затворя очите си, има ли някаква мъчнотия? Или ако аз отворя очите си, има ли някаква мъчнотия? За да ям, има ли някаква мъчнотия? Да мисля правилно, има ли някаква мъчнотия?
Подръж носа си няколко секунди, и ще дойде в ума ти някаква хубава мисъл, която трябва да задържиш в себе си известно време. Каквато мисъл ти дойде хубава, кажи я на Господа. Ама че не си я казал хубаво, нищо от това. Втори път ще я кажеш по-хубаво. Кажи в себе си: „Аз съм прогресивен човек. Сега толкова мога да дам. Втори път ще дам нещо по-хубаво.“ Сега имам десет лева, десет лева ще дам. После ще имам двайсет лева, всичките ще ги дам. След това ще имам сто лева, и тях ще ги дам. И т.н.
Двадесет и втора лекция На Общия окултен клас 2 март 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев