Словото

Жела Николова – Хайку

              Беше по време на отворените врати на музеите в Пловдив. Имаше различни представяния и програми навсякъде. Избрахме си да отидем на четене на Хайку. Много ми харесаха нратките стихчета, изпълнени с простота, красота и образност.

              Хайку е стихотворна форма от три стиха, която се заражда във феодална Япония през XIV век, а днес е популярна из целия свят. Този успех се дължи вероятно на изначалната връзка на човека с природата и стремежът му да я поддържа, създавайки така „поеми за природата“.

             Затова много се заинтригувах и ми се прииска да бих могла и аз да пиша толкова красиви неща.

            След известно време сънувам, че се опитвам да напиша хайку. Идва при мен една приятелка, която е поетеса и хайку е силната страна на нейната поезия. Та идва до мен и ме пита какво правя. А аз – какво, опитвам се да напиша хайку. „Хайку ли искаш? Ето ти едно –

            Капят листата

            На прозореца виси

            рибарска мрежа.

            Събудих се, записах си го и след това започнаха да се раждат малки стихчета, някои от които споделям с Вас:

 

Море от цветя

Самотна пеперуда

застина в тъга

 

Уличка. Луна

Дреме куче, вехтошар

прегърна котка

 

Капе капчукът

Едва набола трева

пророни сълза

 

Буря

Поточе люлее

Листа

 

Кръстопът

Два свята ме

Очакват

 

Земята диша

Дихание – жарава

и пепел от студ

 

Мълния в нощта

      Опашка на акула

 

Рок-балада

Струни, вятър

и огън

 

Мост от мен до теб

Река влече спомена

 

Скок през времето.

Младостта

скъса нишка.

 

Старица с лула.

Златна рибка танцува

в аквариума.

 

Лястовиче гнездо

капан за котки

 

Клекът се огъва

Песни

Паневритмия.

 

Трепти водата

Слънцето сипе

звезди

 

Връх

Дъга и облак

Изблик на екстаз

 

Блуждаят сенки

Върба провеси клони

и отпи роса

 

Блести Зората

Небето се загърна

с розови пера

 

Люшна се ръжта

Мак разпери крилца

Дали ще литне

 

Полетя орел

Първия улов на Зората

 

Потоци листа

Наплакала се е

гората

 

Златни вихрушки

над побеляла Луна

Пръстен за обич

 

Бели облаци

над огнено езеро

Самодивски бал

 

Керван от звезди

разсипа сребърен прах

и очерта път

 

Лунна пътека

се люлее с вълните

Приижда пасаж

 

Нестинарски танц

по огнения кръг на

времето. Живот

 

Стъпка цветята

ловец на пеперуди

Избухна звезда

 

Слънчев лъч

прониза пространството

Роди се светец

 

Поглъщат светлините

на града звездните

сияния

 

Звънят клоните

със сребърни звънчета.

Канят пролетта.

 

Слепият върви

по въже над пропастта

Мъдрият мълчи

 

Нечие небе

е нечия земя

Словото прелива

 

Не чуваш себе си

Как ще чуеш мен

 

Бяга слънцето

между дърветата

Спра ли ще падне

 

В далечината

събират се релсите

Рухват мостове

 

От болката

се ражда перла –

капка съвършенство

 

Расте.

Не се пречупва от вятъра

тревата.

 

Бяло е над мен.

Бяло е под мен.

И как да не е бяло в мен.

 

Спира вятърът

Дъх на ябълков цвят

сипе спомени

 

Облак и птица

летят към Слънцето

Полъх и жар.

 

Дъжд от пеперуди.

Полива цветята.

 

На другия бряг

теменужки.

Търся брод.

 

Звън на камбана.

Стъпки разчупват леда.

Спи лунапаркът.

 

Голи върхове

вятърни централи –

чакат Дон Кихот

 

Рушат вълните

пясъчните замъци

на детството

 

Следят лъчите

извивките на танца

Магия. Копнеж

 

Под топлата завивка

с чаша чай и Пушкин.

 

Разпукна се розата

Залепна пчела

 

Снежно е, чисто

топят се годините

 

Краят на нощта

Трудна е раздялата

със сънищата

 

Носталгия –

копнеж по съвършенство

някъде далеч

 

Влече рибата

края на лятото –

сноп водорасли

 

Изгрев – залез

толкова пропуснати

възможности…

 

След залез Слънце

безброй звезди не стигат

светлината му

 

Жужат мислите

Цветен прашец посипва

нечие рамо

 

Вдига се вълна

възсяда я сърфист –

пяна след това

 

Как бялото от

черното да разделя

във теб, Пингвине

 

Вятър полъхна

Разсипа глухарчето

сребърен пух

 

Мокри стъпки по

мойто ежедневие

търсят пътеки

 

Цъфна сливата

Врабчета пият роса

от цветчетата

 

Секунди са минали

а разплитат Вечността

 

Бяло облаче

в гнездо от черен облак

разпери криле

 

Невидимото –

врата  към други

измерения

 

Зима с дървета-цигулки

врабчета-слушатели

 

Пространство-

развитие в движение

звук и форма

 

Вятър в кладенец-

начало на песен

 

Мак и лилия

посрещат утрото

лебед в длани държа

 

Скитници звезди

чертаят по небето

откровения

 

Едно стъпало

и една пътека

не намерих

 

Сняг по шипковия

Храст

Отдолу поточе

Категории