ХАРМОНИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ
VI година (1926-1927), Тридесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 29. V. 1927 г.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Сестра Паша чете своята работа върху книгата от Библията, която ѝ се падна: „Пророк Софония“.
Може да учите Библията по един научен начин. В зоологията защо се изучават животните? В Съдии интересно е при какви условия се явяват някои съдии. Защо този период се нарича период на съдиите, епоха на съдиите? Първо имаме Битие – туй, което става, начало. После – Изход, туй, което излиза. Трябват преходи. После – Левит: после трябва да има кой да служи на този, който ходи, да го ръководи. След ходенето –Числа: значи за колко дена ще проходи. След това – Второзаконие: законът трябва да се приложи. Исус Навин вече се явява, той спада към героите. Той се учи от Мойсей. След героите е епохата на съдиите. След Съдии – Рут, царският институт, почва да се приготвя институтът. Значи жената влиза в ролята си. Влизат жените, почват да упражняват влияние. Отвън, едно течение от света влиза в избраните – приготвят се условия да се яви еврейският цар. После идва коя книга? Например кой говори за Соломон? Той е един отличен характер. Соломон съставя историята, след Давид той е цветът, най-високото положение на културата. И тогава започва упадъкът. Краят на еврейската мъдрост завършва със Соломон. Пророците носят вече друга култура – говорят за бъдещето. Понеже остава само една еврейска цивилизация, те вече пренасят своята деятелност към другите народи. Пророкуват за далечното бъдеще, за една нова култура, която ще настъпи в света. Всеки един човек има Битие, после има Изход, Числа, има Второзаконие, има и Левит. Религиозното чувство започва с формалната, с външната страна. Външната страна – това е човешкият закон, формите. Човек е привързан към формите, към физическата страна.
Как мислите: ако сега дойде Соломон, ще бъде един виден професор, запознат с физиката. Той е снемал огън от небето, после с химията е бил много добре запознат. По отношение на морала е имал много свободен морал, понеже се е опитвал да разгадае каква връзка съществува между мъжа и жената. Искал е да изучи сърцето на жената. Там се е оплел. После е искал да изучи сърцето на жената. Соломон живее между хората, и сега ги учи на своето учение. Цялата съвременна култура, почти по-голяма част от нея, е все със Соломон още. Като дух в сегашната култура живее неговото разбиране, вътрешното разбиране, психическото, кабалистично разбиране. Той иска да проучи пасивния принцип. Той иска да проучи онзи творчески принцип вътре в Природата – но оплел се е той. Той е събрал най-видните жени в своето време. Действително, придобил е голяма мъдрост – но вследствие на това е изгубил нещо от своя характер, не е можал да издържи. Не само Соломон, но и по-напреднали от Соломон, като слязоха на Земята, и те имаха същата участ като Соломон. И не само Соломон, но и първият човек, Адам, не този „по образ и подобие“ – той, първият Адам, остана, не падна; но вторият Адам, който имаше диханието, той не можа да издържи. Видна култура беше културата на Адам.
Допуснете – по някой път ние искаме да имаме съобщение с Невидимия свят. Вие не можете да си представите туй, което човек не вижда, какво представлява. Представете си сегашния културен свят: имаме тази вечер съобщение, всички грамофони са отворени – каква какофония ще имаме. Не само музикални концерти ще чуем, но и кабарета: какво става в Лондон, Париж, Берлин, в Япония, Индия.
Човек е за една висока духовна култура… Мнозина от вас искат да се развият чувствата им, да бъдат във връзка с Невидимия свят, но опасността е в това – преди човек да образува връзка с Невидимия свят, да влезе в тази висша култура. Има едно средно състояние, преходно състояние, където седи всичката опасност, и който не може да издържи… Когато децата влязат във вашата къща, а вие имате орехи, мед – изкушения за тях, те не могат да не развържат гърнетата и да опитат. Те могат да дадат всичките обещания, но деца са. И хората, като влязат в окултното учение, като деца са. Туй прегрешение на хората е много естествено. Затуй човек трябва да бъде с един твърд характер. Вие си съставяте едно мнение, че стопанинът е скържав. Там е заблуждението. Ние бързаме. Адам не чака да се роди Ева, пожела я, преждевременно дойде тя. На седмия месец се роди Ева, не чака деветия. Вследствие на това дойде падането. Този е законът.
Някой път ние бързаме. Нашите идеи някой път се раждат преждевременно. Туй имаме и у евреите: те прибързаха. Забележете това в характера на Мойсей. Мойсей прибърза и туй се отрази върху целия му живот. Защо той не можа да влезе в Ханаанската земя? Най-първо, след като придоби всичкото свое знание в Египет, той се опита по един начин да спаси евреите и не сполучи. Вследствие на това избяга. И той се отказа от плана си. Той прибърза и затова трябваше да седи четиридесет години. След това, когато дойде същинското време, се отказа. Като дойде ангелът, той отказа: „Аз не съм човек красноречив.“ Но откъде му дойде туй пелтечене? Откато уби той онзи египтянин, гъгнив стана. Той е адепт – като знаеше всички закони, той извърши едно престъпление, което не беше простено на един член от Бялото Братство. И тъй му стана недъгът. Най-после изпращат брата му. Туй бързане на Мойсей се отрази върху него.
В сегашните времена пак същият закон действа. Туй е закон лично, индивидуално за вас. Каквато и да е идея, свещена мисъл за вас или за вашия индивид, или за вашето духовно повдигане – всяко нещо си има своето определено време. Туй трябва да се спазва. Как ще бързаш? Трябва да има хора, които да те слушат. Искаш да напишеш някоя теория – няма човек, който да те разбере – те са още деца. Ще чакаш. Ти можеш да я напишеш, но твоята теория ще чака, докато тези деца станат възрастни, та да я четат. Не мислете, че хората са възрастни. На четиридесет години е, но по ум е дете.
В бързането има друга една опасност. Бързането винаги се дължи на известни силни желания. С тях човек остарява преждевременно. При остаряването умът изгубва своята сила и човек не може да мисли. Щом човек престане да мисли, той е остарял. Докато мисли човек, той е млад. Престане ли да мисли, той почне да остарява, в него се явява само един атавистичен процес: че краката му отслабват, че стомахът му отслабва; той почва да бъде внимателен, той става като дете. В млади години е необходимо да се създаде един навик – като четете Библията, има неща, които не ви са потребни: изчисленията, родовете. За да четете родовете в Библията, трябва да учите изчисленията. Име по име, тъй да ги прочитате хубаво. Много пъти ще оставяте Библията настрана и ще се разхождате. Туй показва какъв ум е еврейският – на статистика. Тяхната статистика мяза на Секретната доктрина – малко теософи има, които са я прочели. Тя е мъчна за четене, както еврейската статистика – цитати, цитати, цитати. Голямо търпение се иска. Такава книга може да я четете, за да образувате търпение. Това е разхвърлян материал: трябва да бъдете един архитект, да съберете този материал. Такава книга е и Библията, и тя е разхвърляна. Туй е външната страна на човешкия живот.
Всеки един човек, от единия полюс до другия, има такава мисъл: „Соломон има толкова жени и толкова наложници – те го отдалечават от неговия възвишен идеал.“ Има мисли и идеи – като фараоновата дъщеря. Някоя идея те завладее, отклони те от правия път. Главната идея е: многоженството започва с грехопадението. Човек трябва да има само една идея, а всички други идеи… Едно Слънце има и около него всички планети се въртят. Тъй е създадена сега Вселената. Всеки един трябва да има една свещена идея. Външно падане и вътрешно падане – това са сегашните причини за социалното положение. Те търсят причините му.
Вие готови ли сте да понесете хулите, гоненията? – Страх ви е. Колцина от вас, ако ви подложат на един изпит, както старите християни, колко от вас ще издържат? Мнозина ще издържат, но и мнозина ще пропаднат. Пък може би някои от вас са минали този изпит. Трябва човек да има една строго определена идея, не като догматик – но идея. В Съдии интересно е, че всички имат връзка с Невидимия свят. Всички тези съдии, пророци, които са имали връзка с Божествената култура, при тях са идвали братя от Невидимия свят, или от реалния свят (този свят те го наричат невидим, аз го наричам чисто реалния свят) – те са слизали да се разговарят. Допуснете, че при вас е дошъл някой от тези братя – знаете ли какво ще му говорите? Как ще го посрещнете? Какъв е сегашният заведен ред в университета: като дойде професорът за пръв път, ставате на крака, посрещате го. След това той вече държи лекцията си.
Сега ще направя тази мисъл малко по-ясна. Като ви дойде на гости един учен англичанин и нямате преводчик, какво се изисква от вас? – Да знаете английски език. Ако той ви посети, вие трябва да знаете английски език. Това ще бъде почит за гостенина. Ако дойде един от една по-висша култура, ние трябва да знаем неговия език. Това ще бъде почит. А когато ние идем в този по-висш свят, те говорят на нашия език. Един българин като иде в Невидимия свят – ангелите знаят български език – тъй, чистия, неопетнен, в неговата първична чистота български език. Нали сте имали туй положение – някой път сънувате, че някой ви говори на чужд език, но го разбирате. Французки ви говори, но разбирате; думите не разбирате, но съдържанието на думите разбирате и може да преведете речта, която ви говори.
Пътуване… в живота не бързайте да пътувате, не трябва да се пресилвате. Изхарчването на голяма физическа енергия има своите лоши последствия. Има едно умерено пътуване, при което става една пълна обмяна. Този закон трябва да се приложи и в живота. Трябва да се обнадеждавате всякога. Там, в Съдии, може да се обнадеждите. Идват съдии: втори, трети род не се женят, живеят един добър живот – дойде им избавител. Прегрешенията в живота носят лошите условия. Тези, които са закъснели, с голям жар са вървели. Импулсът е бил в тях много силен. Бързат сега да влязат и да усвоят материала. Закъснява човек, когато влезе в един клас и не е изучавал материала. Закъснял и изостанал е. Бързането какъв резултат може да даде? Обратното: закъснението е следствие на бързането. Защото всеки, който бърза, се успива, после и закъснява. Разбира се, общото развитие на цялото човечество изисква един дълъг период, в който ще вземате участие. Дълго време се изисква още, докато човечеството дойде до онази просвета. Тогава и вие ще я получите – каквото и да направите, колкото и да успеете, вие ще чакате. Павел, след като е учил толкова време, казва: „Ние, живите, няма да изпреварим мъртвите.“ Трябва всеки да работи.
Сега има три неща, от които трябва да се пазите. Във вас често се зараждат атавистичните мисли на миналото, на вашето минало съществувание: атавистични мисли на народа, в който живеете, атавистични мисли на човечеството. Те са слоеве, течения, в които човек може да попадне и може да се спъне. Това не са ваши мисли. Най-първо ще се занимавате с онова, собственото, което вие сте създали в себе си, пък като забогатеете, после се занимавайте с чуждите. Мнозина от вас се обезсърчават. Туй обезсърчение не е ваше. Например идеята: „Как ще прекарам аз живота си, на старини кой ще ме гледа?“, тя е чужда идея. Преди вас тази мисъл от памтивека хиляди хора е преследвала – все същата мисъл. Как ще прекарате? – Всеки знае как ще прекара. Най-първо ще поседиш 4-5 дена гладен, ще ти отслабнат краката и ще умреш. Ще кажат: „Тук умря един гладен човек“, но нещастие ли е това? На друго място имаш богат човек, и той живял и умрял по същото време. Единият умрял гладен, а другият – сит. Каква разлика има? Този, гладният, има своето последствие в друг един живот. А другият умира от преяждане.
Законът какъв е? Онзи, който живее правилно, от глад не може да умре. От глад човек никога не може да умре. От преяждане човек умира по същата причина. Аз определям хора, които умират от преяждане, тъй: често в тяхната стомашна система се набират некултурни същества и като се бият за онези магнетични сили, отнемат соковете от този човек и той умира преждевременно. Той яде, но те вземат силата му. Най-първо, като ядеш, ще знаеш за себе си ли ядеш, или за хората ядеш. Вие имали ли сте туй състояние – тъкмо си се наял хубаво, дойдат да ти предлагат и ти ядеш? Ял си кисело мляко, не се минава много, идват да ти носят череши, след туй – чесън, след малко – сутляш, след туй идва някой, сварил сливи – и ти все ядеш. Най-после какво става? Туй са все подбуждения, туй са все чужди желания. А ти ще разпределиш храната така: черешите – в понеделник, чесъна – във вторник, сливите – в сряда. Тъй ще ги разпределите, че всичко да е навреме. Такава една програма трябва да си създадете, положителна програма. В света няма никаква положителна програма.
Донесли на един православен свещеник една кошница от 12 кг грозде, той бил на 60-70 години. „Какъв дявол – казва – цяла нощ ме държа да ям грозде.“ Казва: „Чета всички молитви, легна си, да спя не мога – кошницата седи пред мен. Като изядох всичкото грозде, чак тогава си легнах да спя.“ Той си признава: „Накараха ме тези дяволи – донесоха една кошница.“ Най-първо трябва човек да се научи на онова пълно вътрешно въздържание.
Сега вие, като се срещнете: някой е замислен от вас, ала вие го оставите. Но трябва да знаете да си помагате един на друг. Помагането в какво седи? Вие имате изобилно. Да кажем, че някой гладува, пък някой има повече. Как разрешавате вие въпроса? Според Божественото учение, ако ти имаш хляб, ще дадеш от този, който ти остане. Днешният хляб за утре не трябва да остане. Колцина биха изпълнили това? Днес мисли ти за днешния ден – за утре имаш пълна надежда, че ще се уредят работите. Пък ако не дойде хлябът този ден, Божественият ден не мяза на човешкия. В класа ще ви дам за един месец да живеете според правилата на Новото учение. Законът, той не е труден, той е един много лесен закон. Аз ще ви дам туй, което аз съм опитвал. Отличен резултат има. За да се убедите, че в света има нещо разумно. И като се остави човек на него, много разумно работи. Този закон ще ви се изяви според степента на вашето съзнание и тогава ще придобиете самоувереност, по-голяма, отколкото сега имате.
Проучвайте характерите. С какво са се е отличавали Давид, Исайя, ако може да извадите същественото в тях кое е. Исайя – неговият тип какъв е бил? Изобщо във всички еврейски пророци има един войнствен дух, те не са страхливи. Издръжливи са били. Достойнство трябва – така рече Господ. Само един Слънчев тип има – този на Елисей. Еремия, него като го туриха вътре в един голям кладенец, зарича се вече да не говори, става Сатурнов тип. После си казва, че се е запалило Словото Божие, ще го изгори отвътре. После много се оплаква, махна намира на Господа: „Застанал си – казва – напреде ми като мечка – плашиш ме.“ После направи той една погрешка, излъга се някъде. Казва: „Господи, излъгах, излъгах, излъгах.“ Мъчи се. После в плача Еремиев съединява и Божественото, и национализма, и своите страдания. Казва: „Господи, побеля ми главата, откак почнах да Ти служа.“
Щом един пророк плаче, колко повече – вие! По някой път и вие, ако плачете, и вие кажете: „И ние сме един пророк.“ Най-усърдна молитва е произнесъл пророк Йона. Тъй усърдно се е молил, че китът го изхвърли, не можа да го търпи. После и той се оплаква, казва: „Аз знаех, че си много милостив и благоутробен, аз ще проповядвам на тези хора, ще Те помолят, ще ги простиш и ще ме оставиш като един лъжлив пророк, за резил – затова бягам.“ Господ му показа, че любовта му е малка. Щом повяхна тиквата, каза: „Ти ми я взе! Не стига, че ме лиши от пророчеството, ами и тиквата ми взе.“ Господ му каза: „Ти за една тиква жалиш, която за една нощ порасна, Аз да не пожаля ли тези хора?“ Той има едно чистосърдечие изразено. Йона е един отличен характер.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
