Херменевтичен прочит на беседата „Разцъфтяване на човешката душа“
Интерпретацията е тълкуване на писмен текст или говоримо слово като целта е свеждане на непознатото до познато, на чуждото – до свое, за да може то да се проумее по-пълноценно. Херменевтика се среща за първи път в заглавието на едно от съчиненията на протестантския богослов Йохан Данхауер, който през 1654 г. я използва вместо думата интерпретация. В своето начало този метод е използван единствено в богословието за тълкуване на Свещеното писание, но като цяло той е познат още в античността от Платон и Аристотел. В съвременната епоха за баща на херменевтиката се приема Фридрих Шлайермахер (1768-1834), който започва да я прилага и в други дисциплини като философия, право и литература. Терминът херменевтика е с гръцки произход, съставен от три думи, които означават буквално изкуство да дешифрирам. От етимологична гледна точка идва от името на бог Хермес и се отнася до неговата главна функция като пратеник и медиатор между върховния бог Зевс и простосмъртните.
За Блажени Августин е необходимо не само да се вярва в Свещеното писание, но и да се разбира то добре. Именно така се повява още един термин – херменевтичен кръг, който представлява особеност на процеса на разбирането, свързана с неговия цикличен характер – за да бъде нещо разбрано, то трябва да бъде обяснено и обратното. Шлайермахер твърди, че за пълноценното осмисляне на даден текст е необходимо да се разберат неговите отделни съставни части, но за разбирането на отделните части вече ще трябва да се има представа за смисъла на цялото (думата е част по отношение на изречението, изречението е част по отношение на текста, текстът е част по отношение на творческото наследство на дадения автор и т.н.)[1].
Според херменевтиката текстът не говори сам за себе си и опасността да бъде разбран неправилно е не само вероятна, но и живо реална. Пътят към неговото правилно разбиране е дълъг и труден. Той върви стъпаловидно от по-малката към по-голямата точност. На всяко стъпало възприемателят предпоставя някаква идея за смисъла на текста, за да я съпостави с него и в по-добрия случай да смогне да открие, че идеята му в една или друга степен е неадекватна. Осъзнатата неадекватност може да стане подтик за по-нататъшни търсения, т.е. да стане това полезно, плодотворно криворазбиране. Поредната идея се замества от нова, по-адекватна, която също се оказва плодотворно криворазбиране и на свой ред бива заменена със следващата и така, докато най-сетне не се стигне до възможно най-пълния и точен за момента смисъл на текста[2].
Учителя в своето Слово ни съветва да не следваме само линейния прочит, а дава конкретни насоки как да работим с текстове: Ако искате да се ползвате от прочетената книга, четете бавно, като размишлявате върху главните мисли; по този начин ще извлечете жизнената сила, която се съдържа в тия мисли, и така ще се свържете с мисълта на автора, ще разберете подбудителните причини, заради които е написал книгата – това значи да черпите от водата на източника[3].
На друго място той казва, че трябва да сме адекватни читатели и интерпретатори с оглед на времето и средата, в която живеем. Но най-важното е да търсим „лицето на автора“ и да направим жива връзка с него, за да ни се разкрие в пълнота идейния му замисъл: Четете всички автори, поучавайте се от тях, но същевременно вдълбочавайте се и в себе си, в своята мисъл. Някои автори са писали своите творения преди хиляди години и тогава са мислили по един начин, а днес мисълта им е отишла напред; затова те трябва да дойдат при вас, да изтълкуват какво са разбирали тогава и какво днес трябва да се разбира. Техните мисли и разбирания за живота не са безсмъртни, нито са абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоан например, свържете се с него и пожелайте да ви обясни мисълта си, да разберете как може да се приложи днес – преди две хиляди години, когато той е писал Евангелието си, условията са били едни, а днес те са други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си и всичко ще ви се даде, но мнозина искат само външни знания, без да ги прилагат; не, и най-малкото знание трябва да се приложи[4].
В съборната беседа Разцъфтяване на човешката душа се прави опит за някакъв херменевтичен прочит, който, разбира се, няма претенции за изчерпателност и точност. Към традиционния линеен прочит, който условно можем да наречем Формат 2D, ние тук прилагаме и елементи на Формат 3D. В следващите редове ще приложим кратък алгоритъм на работа по беседата:
1. Първо целият текст се разделя на отделни абзаци (в първичният текст те са по-окрупнени);
2. После се прави допълнително разделяне, но вече на смислови части (осем на брой), които се озаглавяват подходящо, като целта е по-лесна ориентация и общо осмисляне на отделните елементи в едно цяло;
3. Във всяка една смислова част се маркира и ядрото ѝ.
4. Използва се допълнителен онагледяващ материал под формата на снимки и схеми;
5. В един от разговорите си с учениците Учителя казва: Музиката прониква беседите. Трябва да има някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. (Разговор с Учителя, проведен през 1930 г) Тук се прави опит за прилагане на идеята, маркирана от Учителя, че всяка дума има своя вибрация, подчинена на определен принцип. Ще използваме само 4-те основни цвята, произтичащи от 4-те основни добродетели, а именно: червено – Любов, жълто – Мъдрост, синьо – Истина, зелено – Правда. Тези добродетели от своя страна отговарят на определени ноти – до, ми, фа и сол. За Майстора, както се изразява Учителя, няма да е трудно да чуе всички възможни предкласически музикални жанрове като пасиони, хорали, кантати, сонати, прелюдии, токати и фуги.
6. В множеството бележки под линия се дава възможност за:
- поясняване на чужди и остарели думи;
- откриване и уточняване на допълнителни препратки и цитати;
- някои пояснения по самата беседа;
- тълкувание и разширяване на използваните понятия в беседата, като се цитират други места от Словото, където те се срещат. Така всяка дума получава дълбочина и широта, с което се постига и по-голяма пълнота на възприятие на беседата.
Изложената херменевтична техника е прилагана от нас многократно както в Словото на Учителя, така също и в различни художествени текстове. Ползата е голяма най-вече за този, който работи с метода. За четящия наготово също има известен ефект, но добре е всеки със своите си сили да опита да пресътвори и оживотвори дадения текст.
Накрая ще се опитаме да отговорим на въпроса дали Херменевтиката може да се разглежда като метод или като методология. Методът се отнася до начин на извършване на нещата и включва използването на определени инструменти и/или техники. Освен това, като се използва опит, той може да бъде коригиран навреме. Методологията е теоретичната рамка, която поддържа даден метод и се характеризира с това, че е нормативна, тоест оценява методите (определяйки дали те са адекватни според целта, която се стреми да постигне), но също така е описателна и сравнителна, анализирайки различни методи, за да се познаят предимствата и недостатъците на всеки един. С прости думи, методологията е насочена към изследване на методите. По този начин методологията е клон на изследването, тя е концепция, по-свързана с академията, докато методът е инструмент, това е термин, по-свързан с практиката[5].
За нас Херменевтиката си остава метод, път, подход към даден текст, който е възможен при интерпретацията на дадено слово. Като такъв той би се различавал дори при всеки един тълкувател в детайлите си и затова би могъл да се развива, калибрира и усъвършенства в перспектива. Освен Херменевтика, биха могли да се намерят редица други методи за тълкуване, които ще допринасят определени резултати. Тогава вече ще се появи нуждата от методология на самата интерпретация, където би трябвало да се опишат добре всички методи и да се направи сравнителен анализ, който да се базира на конкретни резултати и изследвания. Тогава ще имаме най-пълно и обхватно възприемане на какъвто и да било текст, тъй като той ще бъде огледан от всички страни, ще му бъде направен напречен и надлъжен разрез, ще се види дълбочината и ширината му, за да се събере накрая и да придобие своята нова цялост.
1. Пътят на душата след излизането ѝ от Бога.
Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието[6]. Туй отделяне в Ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота“[7], а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се създават световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят[8]. И тъй, при всяка една Божествена Издишка, или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия[9] като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда[10], или на своята предназначена работа, която ѝ е дадена да я завърши[11].
Сега, вие, които сте събрани тук, усещате този вътрешен Божествен импулс като един неопределен стремеж. Съвременните хора това го наричат „младини“. Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката на младините. Те някой път вървят вляво, някой път вървят вдясно. Младините не са нито вляво, нито вдясно, а това е равнодействаща линия. Линия, която определя всичките посоки на Битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е царството Божие“[12]. На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно.
2. Митът за царският син Хусенфрах.
Сега, у всинца ви трябва да има благородните черти на онзи царски син, наречен Хусенфрах. Един мит има за него. Той се считал за един от най-гордите синове на царството, непристъпен по своя характер, несъобщителен. Един ден той излиза на лов и намира в планината една бедна овчарка, на която разбойниците задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили така. За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той превързва раните ѝ, взима я на коня си, и я завежда в своя палат, прислужва ѝ, докато се изцерят всичките ѝ рани, и като оздравява, връща я в планината. Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка, да се занимава със своето старо занятие в планината.
Вие ще кажете: „Тази овчарка трябваше да остане при царския син.“ Не, тя трябваше да опита една от неговите благородни черти и да се върне в планината, да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син. Мисля, че и вие, в света, сте като този царски син и ще намерите много овчарки. Аз наричам „овчарки“ изоставените човешки души, без разлика от кой пол са те.
3. Полът е само метод за самоусъвършенстване.
Полът в този случай, не играе важна роля. Той е само един метод за самоусъвършенстване. И аз бих желал всички вие младите да схванете онази идея, че сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света. И ако не положите във вашето съзнание идеята, че сте души, ако се поставите като умове или сърца, или като мъже или жени, или като момци или моми, вие нищо няма да завършите. Тия методи всички са ги опитвали. Но ако напишете във вашето съзнание: „Ние сме живи и разумни души“, мисля, че вие ще внесете нещо ново в живота си, ще му дадете една нова насока. Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То е едно състояние, което носи в себе си всичките условия, всичките възможности на Божествената Любов. Само в душата именно Бог може да се изрази и да се изяви в своята пълнота. Любовта може само чрез душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любов чрез сърцето[13], вашата любов ще бъде наполовина; ако вие изразите вашата любов чрез ума[14], вашата любов ще бъде наполовина. А всичките слабости в света седят само в половинките.
4. Разцъфтяване на човешката душа.
И знаете ли как самата природа примирява тия половинки? Най-първо, как се образува дръжката в една череша[15](Фиг. 1), как се образува нейният цвят отпосле[16] (Фиг. 2)? Дръжката, това е единицата, нали? Значи пътят, който душата е изминала, след като е излязла от своя първоначален източник и стигнала докрая, образува един кръг. Този кръг чрез диаметъра си, се разделя на две равни части. Така се образува един цвят, на който като дръжка отдолу служи единицата. При прекарване на другия диаметър образува се кръстът и цветът, който по-рано е бил във вид на пъпка, сега се разпуква. В него вече се виждат тичинките[17] (Фиг. 3), които заедно с цвета се отправят към центъра на слънцето, или към Любовта[18]. Сега, като махнете дръжката – единицата, остават двете полушария, които се проектират в своята нова посока. Така се образува числото 3 (три), от което може да съставите един триъгълник.
И тъй, този цвят засега представя човешката душа. Ние можем да кажем, че едва сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка, но сега за пръв път тази пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти[19] в този космос[20], наречен „разцъфтяване на човешката душа“[21]. И всичките възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката[22] (Фиг. 3), в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи вътре в нея своята светлина и своята Любов.
5. Разцъфтяването на душата като храна за ангелите.
Тъй щото всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света[23] – разцъфтяването на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте души, и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашите чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те, от милиони години, от незапомнени времена, чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото у човека, да съберат от нея тия сокове. А с идването си те ще внесат Новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любов“[24].
И тъй, искам да остане у вас една съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде тъй силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви[25]. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфтят душите ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити в него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж.
6. Грехът и недъзите са само на повърхността на душата.
Сега и вие младите носите греховете на старите, но то е отгоре само. Грехът, това е един прах отгоре на повърхността на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвътре не сте покварени. Да не ви излъже някой, прах имате само отвънка. Някой може да дойде и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стих, че „в грях ме зачна майка ми“[26], и т.н. Не, човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога.
Искам тази съществена идея да залегне у вас, като една основа. Не залегне ли, смисълът на живота[27] няма да бъде разбран. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие няма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Един е пътят! Схванете ли така, няма да има у вас различие накъде сте – наляво ли сте, или надясно, нагоре ли, или надолу. Във вас ще има едно единство, ще знаете, че Бог е навсякъде. Щом схванете тъй мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е душата, там е раят. Душата образува рая. Мястото, отдето се оттегли душата, там се образува ада. И тъй, адът е място на бездушие, а раят – място на душите.
Сега, аз обръщам вниманието ви на времето вънка, да видите какво говорят заради вас. Денят е много хубав, хубаво слънце грее, чисто небе, а това е един много добър признак. Този ден само вие сте в състояние да го развалите, никоя друга сила не е в състояние да го развали. Той е за всички ви, той е ден за всеки едного от вас. Ако вие схващате идеята, че сте души, излезли от Бога, и искате да Му служите, животът ви ще бъде такъв[28]. Всичко във вселената ще бъде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, в които Бог живее. Само при тази мисъл Вие ще почувствате в себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която съществува между всички същества. И тогава не само земята, но и небето няма да ви бъде чуждо. И по този начин вашият живот сега на земята, който съставлява една микроскопическа част от тази целокупност, ще се осмисли само от тази велика идея.
Мнозина от вас може би да имате известни наследени недъзи, те са само външни, защото всичките болести и недъзи са по повърхността или на вашите умове, или на вашите сърца. При този великият ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите за тази Божествена светлина и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с което душата е била свързана. Щом ги разкъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в душата ви, и ще се образува една връзка между вас и Бога, между човека и Бога.
7. Благопожелания на Учителя към учениците.
И тъй, аз искам да ви представя Небето като нещо близко, достъпно за вас, да не мислите, че то е място на чужбина. Не, то е за вас. И когато Божественият лъч ви озари, тогава още първата вечер като излезете и погледнете небето, всички звезди ще ви проговорят и ще ви кажат по една сладка дума; ще разберете, че и звездите, и те могат да говорят. И всички тия думи ще бъдат тъй съчетани, че ще образуват една нова книга на вашия живот. Вие ще имате тогава всичкия кодекс, всичките правила, всичките закони, всичките методи и начини, по които да живеете. Всичко това ще ви бъде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всяка звезда, на която погледнете, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начин няма да има нещо невъзможно. Тогава всичко ще вършите с радост и веселие.
И аз желая сега вие да се считате като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляват мъчнотия или нещо, което може да ви спъне, а да бъдете герои. Разбирате ли какво значи „герои“? „Без страх и без тъмнина, или с Любов и светлина“ – туй наричам аз герои.
И тъй, аз ви пожелавам работата, която имате в туй ваше събрание, да е успешна[29]. Вие ще напишете само няколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво. Туряте една основа и гледайте да я положите много добре. Нека има единство, нека има съгласие и всичко между вас да се върши по Любов. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислите, всичко туй, което чувствате, всичко туй, което произтича от волята ви, да произтича от онзи велик принцип на Любовта, да се диктува от нея и да я чувствате. И от тази Любов да се проявяват във вас великите Божествени мисли. Всички да бъдете идейни, да имате такава дълбочина, че всеки, при когото се приближавате, да чувства, че сте носители на нещо ново. Всеки да изтъкне нещо самобитно, което вашата душа очаква с един свещен трепет[30]. Пазете този свещен трепет, няма по-хубаво нещо от него. Когато сърцето ви трепне, когато умът ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нещо е вятърът за онзи цвят, който малко се поклаща от него? Туй поклащане е един от благословените моменти. Някой се плаши от такива трепвания, но когато ви потрепери сърцето, когато ви потрепери ума, това са едни от най-красивите моменти в живота ви[31].
8. Събличане на стария човек и обличане на новия.
Гледайте да извършите всичко по закона на Любовта. Както ви казах вчера, гледайте да дадете един пример на старите[32]. Ако вие го дадете, ще бъдете всякога млади. Не дадете ли вие този пример, тогава ще дойдат други млади, те ще го дадат, пък вие ще станете стари. Дадете ли този пример, вие ще бъдете за всякога млади.
Аз желая вие да сте последното поколение, да прекъснете рода на стария човек. Нали старият човек трябва да умре? Той е човекът на греха, на заблуждението, на всички произволи и нещастия, които сега съществуват в света, а младият, това е онзи новият, роден по образ и подобие Божие[33]. И аз казвам: младият човек, това е човекът, който се разцъфтява по образ и подобие Божие. Тази идея ви давам не само за тука, но като се върнете по домовете си, носете тази велика идея. Няма по-велика идея от тази! Кажете: „Ние очакваме онзи велик момент, когато нашата душа ще се разцъфти. Ние ще възприемем Божествената светлина и Божествената топлина, ще дадем новия плод, който ще бъде за изцеление на всички недъзи в съвременното човечество.“
Сега, моето желание е да имате съдействието, благословението на цялото Всемирно Бяло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство[34], да имате и Любовта Божия, която е смисълът на живота[35]. Всичко туй да залегне във вашата душа, за да бъдете носители на Новото учение – реализиране на Царството Божие, изпълнение на Волята Божия на земята!
Сега, може да изпеете една песен и да започнете вашата работа.
София, 2 Юли 1923г., (Понеделник) 7:00ч.
[1] „Философски речник“, изд. „ГАЛ-ИКО“, София 1993.
[2] Георгиев, Н. Квадратурата на херменевтичния кръг – В: Георгиев, Н. Мнения и съмнения (По дирите на едно литературоведско чергарство). С. 1999.
[3] ООК, 16 май 1928 г.
[4] ООК, 14 март 1928 г.
[5] Разлика между метод и методология – https://bg.economy-pedia.com/11033005-difference-between-method-and-methodology
[6] В беседите и лекциите си Учителя неколкократно споменава, че човешката форма, в която се намираме, съществува отпреди 18 млн. години: Аз ви казвам, че вие сте още малки деца в сравнение със слънчевата година [225-250 млн. години]; млади сте, нямате дори една слънчева година. Откак се е появило човечеството в настоящата си форма, има 18 милиона години. (ООК, 11 март 1925 г.) Същите години за първи път се появяват през 1888 г. в книгата на Елена Блаватска „Тайната доктрина“: „Тайната доктрина твърди, че физическото човечество е съществувало на земното кълбо в течение на последните 18 млн. години“. Точно в неделната беседа от предходния ден (1 юли 1923 г.) Учителя говори следното: Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на херувими и серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на ангелите. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на архангелите. Това е еволюция. И в сегашната епоха, която съществува от 18 милиона години, се пише Божественият живот на милиони същества. На всеки един милион години се пише по един Божествен лист. Значи тази написана книга има 18 листа. Велико нещо се крие в тази книга – животът на ангелите, архангелите, херувимите и серафимите. Душата е велика свещена книга, в която е написана историята на нейния живот. (НБ, 1 юли 2023 г.)
[7] Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. (Учителя говори) „В живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. […] Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. (ООК, 14 май 1931 г.)
[8] В структурата на физическия свят констатираме винаги едно постоянно взаимодействие между Цялото и частите. Цялото съдържа частите, но както то, така и частите не могат да съществуват едно без друго. Това взаимодействие лежи в основата на ритмичната изява на света – в неговата „Вдишка“ и „Издишка“, в неговия колапс и в неговата експанзия, в неговата еволюция и инволюция, в неговото зараждане и отмиране. В състояние на сингуларност (колапс) Цялото е единно в себе си, обединено, без външни изяви, поради което то е за нас едно „Нищо“. В състояние на експанзия цялото е разгънато, изявено чрез всевъзможни форми и части, то се диференцира. В това изявяване експанзия Цялото, за да се прояви в разнообразието, трябва да ограничи възможностите си, да се изяви чрез по-нисши от него форми, да се проектира в по-ниско измерение, при по-елементарни условия. Затова този процес на изява се нарича инволюция. При еволюционния процес, при колапса, или възвръщане към Първоизточника – към сингуларност, частите трябва да се проецират в Цялото, да съзреят, за да намерят своето първоначално състояние, да се усъвършенстват, за да се възвърнат към висшето Начало, да могат да бъдат обединени в Първопричината. (Божественото учение, Ил. Стратев) Учителя осветлява този процес по следния начин: Пътят на еволюцията е път към Бога, инволюцията е излизане от Бога. (НБ, 8 януари 1933 г
[9] Правата линия представлява двата полюса на една точка, която иска да се прояви, затова ние казваме: „Право ходи, право мисли!“. И когато говорим за Правдата, ние винаги мерим нещата по права линия; в този смисъл правата линия подразбира отношение между две разумни същества – тия две разумни същества са Бог и ти самият, значи правата линия означава отношения между Бога и човешката душа. Който не разбира законите на правата линия, той не може да разбере своите отношения към Бога. (ООК, 5 януари, 1927 г.) В цялата вселена се забелязва стремеж, на всички движения, да вървят по права линия. В този смисъл, еволюцията на човека не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа, да върви по права линия, да дойде до познаване на правата линия, или до отношенията, които съществуват между Бога и самата нея. (НБ, 4 март, 1928 г.) Човек при сегашните условия на живота трябва да има едновременно две посоки на движение в душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, но да има и широчина в своите чувства. (ООК, 16 април 1924 г.)
[10] Ако думата е записана правилно от стенографите, то вероятно идва от Errand – поръчение, задача. Това е т. нар. хипакс – рядко употребявана дума, която се среща само веднъж в писмените текстове на някоя култура, автор или конкретно произведение. Такава дума не съществува никъде другаде в Словото на Учителя.
[11] Сега има три категории души едни, които слизат – те са в инволюционния си период. Други, които се качват – те са в еволюционния период. А има и трети вид души, които са се спрели на едно място, т.е. дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето възлизане. (Изворът на доброто)
[12] Мт, 19:14: „А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“
[13] Женската същност на душата.
[14] Мъжката същност на душата.
[15] Става дума за т.нар. цветна дръжка, представляваща скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът.
[16] В ботаниката цветът представлява размножителен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още цветни растения. В цветовете се извършва опрашването и оплождането, след което от тях се образуват плодове и семена. Цветовете обикновено са ярко обагрени и с приятен аромат, с което привличат разнообразни опрашители.
[17] Тичинките са видоизменени микроспоролисти съставени от дръжка и прашник и представляват мъжките полови органи. Те заедно с плодника съставят репродуктивната (фертилната) част на един цвят. Плодникът се формира при срастване на един или повече плодолисти (спороносни листа) и представлява женските полови органи.
[18] Тук се има предвид връщане на човешката душа към Бога/Слънцето.
[19] „Един от…“ – не най-великият, тъй като има още накъде да се развива душата, докато узрее и даде плод.
[20] „В този космос“ – тъй като има и други вселени/галактики.
[21] Тук Учителя за първи път в Словото си използва понятието „разцъфтяване на човешката душа“. В един от „Разговорите“ той слага знак на равенство на разцъфтяването с пробуждане на душата и също със сливането ѝ с Бога: Някои говорят за еволюция на душата. Тя може да еволюира, да се развива, но това още не е пробуждане. Душата трябва да възприеме първия лъч. Казано е: „В последния ден ще дойде новото“. Под „последен ден“ се разбира пробуждане на душата. И тя ще се облече в най-хубавата си дреха. Това наричаме разцъфтяване на душата. Наричат го сливане с Бога. Но тези идеи са неразбрани. Като че ние сме извън Бога, та ще трябва да се сливаме с Него. Това е пак форма. Ние не сме вън от Бога, а сме вътре в Него, но трябва да Го оставим да се прояви в нас.
[22] Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систематичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна Вж. (Фиг. 3).
[23] За втори път „една от най-великите епохи“.
[24] В „Учителя говори“ се казва, че сме в първата фаза – на зазоряването, което представлява именно Любовта: Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината.
[25] За трети път „един от най-важните“, не най-важният в „живота на душата ни“.
[26] Пс. 51:5 – „Ето родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми.“
[27] Смисълът на еволюцията е този: Божественият Дух работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисъла на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух, великите заложби на монадата да се проявят по един съвършен начин. В минерала се проявява Божественият Дух в по-малка степен, в растителната и животинската форма в по-голяма степен; в човешката форма в още по-голяма степен. Още по-добре в ангелската форма и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. (Разговорите)
[28] Смисълът на нашия живот като души „се заключава в служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще му се наредят. (Разговорите)
[29] Учителя благославя Младежките събори.
[30] „Свещен трепет“ е понятие въведено от Учителя за първи път през 1922 г.: Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, което е създало цялото битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? То е едно велико преживяване! (НБ, 25.06.1922 г.) По-късно през 1929 г. той дава по-сетивно и конкретно обяснение на това усещане: Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. И грешникът, и светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване. Той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. – Защо? – Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. – За кого? – За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. (СБ, 21.08.1929 г.)
[31] За четвърти път се използва „едни от най-красивите моменти в живота ви“, с което разбираме и конкретното усещане, съпътстващо разцъфтяването на душата.
[32] Предният ден на 1 юли 2023 г. Учителя завършва неделната беседа „Ще дойдем при него“ с думите: Днес аз се обръщам и към младите, и към старите. Защо? – Защото старите са родили младите, а в бъдеще младите ще родят старите. Понеже старите не вървяха по Божия път, затова и младите приличат на тях. […] Още в тази епоха младите ще насадят плодни дръвчета в градините си и ще оставят старите да ядат от плодовете им. (НБ, 1 юли 2023 г.)
[33] За стария и новия човек ап. Павел говори в Еф. 4 :17-25: „17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, 18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. 20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.“
[34] Идеята за Христос като Главата на Цялото, от което ние сме части е изразена най-пълно и образно при ап. Павел в Еф. 4:11-16: „11. И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пак благовестители, а други пастири и учители, 12. за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово; 13докле достигнем всинца в единството на вярата, и на познанието на Божия Син, в съвършено мъжество, в мерата на възрастта на Христовата пълнота; 14. да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирството, по ухищрението на измамата; 15. но с истинство в любовта да порастнем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 16. от Когото всичкото тяло, съчленявано и свързвано чрез всяко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави тялото да расте за своето назидание в любовта.“ Вж. също І Кор. 12:12-27, както и Рим. 12: 4-5.
[35] Учителя казва: Любовта към Бога – това е вътрешен, мистичен опит. Магичната сила на тази опитност се разкрива, когато човек отправи ума си и сърцето си към Бога без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на живота. Смисълът на живота седи в Любовта към Бога. (Разговорите) На друго място продължава същата идея: Смисълът на живота седи във вечното постигане на Любовта! Единствената основа, върху която можем да градим, това е Божествената Любов. (Разговорите)
