Хигиена на сетивата

Теми в лекцията: Състояние и изправност на сетивата; Отношение между правилни усещания (неизопачаване на сетивните възприятия) и правата, чиста мисъл. Притъпяване на сетивата.

Как бихте определили един сладък предмет? Към кое сетиво спада? Това, което усещате с езика си, към кое сетиво спада? Сладчината към кое сетиво спада? Към вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, онова е горчиво.“ Отнасяте го към едно от петте сетива. Едно усещане на обонянието ви е приятно. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. Известни звуци, като се допират до вашето ухо, са приятни, други са неприятни. Има неща приятни за очите, други са неприятни. По какво се отличава градацията на сетивата? Идваме от най-низшето сетиво – осезанието. Някои усещания при осезанието са приятни. Едни тела са гладки, други са ръбести, някои парливи, други приятни.

По какво се отличава човешката мисъл? Казват: „Правата мисъл.“ В мисълта трябва да имаш едно чувство. Да чувстваш и какво е правата мисъл. Правата мисъл геометрическа ли е? Когато кажем, че един човек мисли право, това права линия ли е? Или когато кажем, че криво мисли един човек, това крива линия ли е? Кривото мислене, крива линия ли е?

Казвате: „Аз чувствам.“ Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива. Казва: „Аз го чувствам.“ С какво чувстваш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как го чувстваме със сърцето? На кое място го чувстваш? Някъде трябва да го чувстваш. Казвам: петте сетива са в зависимост от силите на сърцето. Има силови полета на сърцето. Не мислете, че сърцето е глупаво. Сърцето представя един по-нисш живот, в по-гъста материя.

Имате две деца. Едното дете според склонностите и чувствата, като види ябълките, явява се мисълта да опита ябълката, да направи научно изследване. Отива при градината, но градинарят заобиколил градината с плет, не дава възможност да направи своите научни изследвания. Има препятствие. Детето цял ден мисли около плета, ходи, обикаля да намери начин да направи своето изследване. Да допуснем, че градинарят един ден е заспал, тогава детето влиза, взима няколко ябълки. Градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има и вижда, че липсват две. По кой начин изчезнали, не знае, но вижда, ябълките ги няма, изчезнали от дървото. Той видял, че това дете се мернало и предполага, че то взело ябълките. Детето взе изяде ябълките и разправя на своите другари, че ябълките са отлични много сладки. Детето препоръчва на другите деца, че ябълките са много хубави. Отиват другите деца, но градинарят е търговец, продава ябълките и той не е съгласен, че детето е взело ябълките и простата причина, че не е платило. Може да турим цена на ябълките. Хубавите ябълки струват 25 лв. кг. Това дете взело ябълки, но те тежат по половин килограм, двете са един килограм. Градинарят защо търси ябълките? Той търси 25-те лева. Понеже за 25 златни лева се купуват едни обуща. Един златен лев струва 35 лв. 25 по 35, то струва около 700 лева.

Кое подбудило детето да вземе ябълките? Първо детето иска да вкуси ябълките. Ако ябълките бяха горчиви, то щеше ли да вземе ябълките? Ако помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Като слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така съчинил изреченията, така наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви. Когато цигуларят свири, като бутне с лъка тоновете излизат и тебе ти е приятно. Като вземе неправилен тон, тебе ти е неприятно. Коригираш го, направил погрешка. Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно.

Къде трябва да тури съществителното? Кое е най-важното в речта? – [Глаголът]. Глаголът е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал. След това дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола.

Казваш: „и“. На български „и“ е съюз. На турски „и“ значи „хубаво“, наречие е[1]. Защо на български е съюз, а на турски е наречие? Има случайни работи. В природата няма случайни работи, но има един закон, който определя противоречията. На френски „о“ означава вода[2], на български „о“ е буква. Французинът като каже „о“ разбира вода, българинът разбира само „о“ – една буква.

Каква роля играят сетивата в човека? Човек трябва да има правилни усещания. Твоят вкус на какво ще те наведе? Ако вкусът е правилен, при яденето ще внесе известни елементи на твоята мисъл. Много работи са минали през вкуса, много работи са минали през обонянието, много елементи ще минат през слуха, много ще минат през твоите очи, и много ще минат през твоите пръсти.

Казват: „Трябва да държим пръстите си изправно, да ги държим чисти.“ Ако не държиш чисти ръцете си, през тях ще минат някои елементи, които могат да ти причинят малка вреда, малка болка. На това основание хигиената е потребна. Има причини. Човек в тялото си има 7 милиона прозорци, трябва да ги чисти. Как става това? С вода трябва да ги чистим. Чрез тях човек трябва да диша. Ако умиеш прозорците, ако всички пори са отворени, ти ще бъдеш здрав. Може да са затворени 10, 15, 100, 1000, 20000, 1 милион, 2 милиона. Щом се затворят 1 милион прозорци в твоята къща, ще се измени твоето физическо състояние.

Първо дръжте тялото си чисто, измийте всичките прозорци. В седмицата поне веднъж трябва да измивате тези 7 милиона прозорци. Хванете някой да ги измие, платете му, затова са направени баните. Най-малко един път в седмицата отивайте да отваряте прозорците. Ако нямаше никакъв прозорец на тялото, нямахте нужда от никакви бани. Сега сте задължени. Ние сме пренебрегнали съществените, здравословните неща.

В какво състояние се намира осезанието ти напълно може да видиш, ако твоите пръсти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността си на пръстите, на кожата, на лицето. Чувствителността на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, то е лош признак. Не трябва да губиш също и вкуса. На някои вкусът е по-силен. Някой като тури една бучка захар в чая, сладко му е, друг тури две, три и пак не му е сладко. Казва:“Аз много обичам сладко.“ Не, че не обичате сладко, но твоят вкус е притъпен. Да туриш 3, 4, 5 бучки не е икономично. Достатъчно ти е и 1 бучка захар. Економията е естествено положение. Обонянието някой път не е добре развито. Слухът не е така развит и зрението също, не виждаш ясно. Ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че можеш да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да минат. Тия енергии ще минат първо през сърцето и сърцето ще сортира тия особени чувствувания. След това умът ще сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и са дошли в твоя ум. След това ти ще съставиш една програма, как трябва да постъпваш в света, в който живееш.

Много учени хора говорят сега за подмладяването. Някой път и ние говорим да подмладяване като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Първо трябва да подмладиш пипането, след това трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението. След това ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересно е подмладяването. Сега пръстите ти са притъпени и казваш: „Като умра и ида в другия свят, ще се подмладя.“ Вие умирали ли сте, да знаете как ще бъде? Отде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опит.

Казвате, че имало духове. Има спор за духове, понеже те живеят в свят с по-рядка материя и не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. Следователно техните познания да нещата са малко по-други. Това, което нас интересува, тях не ги интересува. Да ви обясня защо не ги интересува. Допуснете, че някой е гладен. Него го интересува вкуса. Гладът се обосновава на вкуса. Друг не се интересува от вкуса, но се интересува от обонянието, от цветята. Ходи, погледне едно цвете, помирише го, хареса аромата му, приятно му е. Като му е приятно уханието, взима цветето и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? Да е близо до сърцето. А защо го туря на дясната? На лявата страна като го тури, то е по-идеално, а на дясната е по-практично. Като го тури на дясната страна, то е за работа. Ще каже, че е за ума. Нали българите турят за кума и за кумата. На лявата страна за кумицата, а на дясната за кума. А кума е за днешния ден, а за кумицата е за бъдещето. Ние разглеждаме нещата за кума.

Искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Те са области, през които минава известна материя, известни сили, които ще дадат материал за градеж. Ако сте невнимателни със сетивата си, онова, което минава през тях, през осезанието, вкуса, обонянието, слуха, зрението може да ви доведе до противоречие в живота. Случва ви се понякога, че нещо ви е мъчно, нещо ви е криво. Пуснали сте нещо, което не е естествено. Трябва да знаете произхода. Ако усещате мъка, на какво се дължи вашата мъчнотия. Яли сте храна, която не е била добре сготвена, стане ви тежко. Много пъти от яденето на човека става тежко, криво. Животът се обезсмисля. Един ученик не му се учи, не е разположен. Защо не му се учи? Отде дошло неразположението, че не иска да учи? Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак. Той започва да го повтаря. Учителят казва: „От тебе нищо няма да излезе, какво си губиш времето тук?“ Ти трябва да знаеш, как да покажеш на професора, че от тебе нещо ще стане. Ти страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професор, ти си млад и при това учен, аз съм прост, но аз вярвам, че ще стана учен. Ти като ми говориш, ще ме научиш и аз ще стана учен като тебе. Ще ме извиниш, сега съм прост, ухото ми не е развито.“ Професорът има развито ухо, той слуша, пък аз не мога да разбирам. Професорът разправя една задача, казва: „а+в = ав.“ (Това е вярно само в един случай, когато „а“ и „в“ са равни на 2). Щом „а“ и „в“ не са равни на 2, равенството не е вярно.

Казвате: „Аз чух нещо.“ И аз чух, че а + в = ав. Значи ученият професор има различие на сетивата. Има музиканти, които различават тоновете, има други, които не ги различават, не им са ясни. За някои музиканти тоновете звучат. Който тон и да вземете, той веднага го познава и казва: „Той е.“ Може да различаваме тоновете по една определена гама.

Казвам: мисълта е едно изящно чувство. Това го казвам само да определя. Мисълта се води от едно крайно фино изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта. Това е правата мисъл. В правата мисъл всяко нещо е турено на свое място.

Казват: „Животът е лош.“ Как е възможно от сладкото да се образува горчиво? Възможно ли е? Ако река да коригирам тия работи, те са прави, но философия няма в тях. Ако приложим нещата в действителния живот, ще се намерим в противоречие. Както някой иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата. Разказва как видял, как слушал, как помирисал и мисли, че няма влияние, че може да гледа както иска, че може са слуша както иска. Не е така. Може да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдете внимателни в гледането и в слушането. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени.

Представете си, че вие сте любопитни. Двама души се разговарят и вие дадете ухо, слушаш какво ще си кажат. Двама души се разговарят много наблизо, единият е гостилничар, другият е негов познат. Казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?“ – „Отлично ядене има засега.“ – „Много хубаво.“ Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен. Гостилничарят казва, много вкусно ядене сготвил, в тебе остава едно впечатление. Казваш: „Ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам това ядене.“ Ти може да опиташ, но и онова дете, което прави научни изследвани в градината, трябва да плати 25 лева за това. Градинарят хване детето. Един се оплаква, казва: „Много хубаво готви, но е лош човек.“ Като ядеш, трябва да платиш. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав, ще те набие. Като те набие, казва: „Иди си сега, без пари да не ядеш.“ Онзи казва: „Без пари дава, но бие.“ Като го набие, казва: „Втори път с пари да дойдеш.“

Питам – де е лошото? Може гостилничарят да не постъпи така, аз така предполагам, че може да те набие. Гостилничарят няма да те набие. Градинарят може да бие детето. Детето има вкус, привлича се от ябълките. Като го набие градинарят, казва: „Много хубави са ябълките, но ме би за двете ябълки.“ То има две противоположни усещания на вкус и бой. Градинарят е учен човек и той иска да вкуси. Ти изучавал ли си какво нещо е усещането? Вземе тоягата, удари два – три пъти детето. Детето казва: „Много боли.“ Тогава детето сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието. То прави своите разграничения, къде има повече капитал във вкуса или в усещането. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам отношение, защото се плаща повече.“

Може един от усетите във вас да преодолява. Имате усети на обонянието, на вкуса, на зрението. Това са елементи на вашия живот. Ако вашите чувства не функционират както трябва, вие ще имате материал, който няма да знаете, какво да правите. Да кажем, не искаш да се учиш. Де е болката, де е слабата страна, че не искаш да учиш. Или не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството, или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази на обич?

Нали казвате, по права линия да се движим. Ако някой замерва да те удари, хвърли топката с права линия и ти седиш прав, какво ще ти допринесе? Вие разсъждавате и казвате: „Човек не трябва да се движи по крива линия.“ Не обвинявайте кривите линии. Под думата „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усетите си и чувстванията си да не ги е пазил чисти. Той не е пазил усетите на своето сърце. И сърцето има вкус, обоняние, мирис, слух, зрение и осезание. И други неща има. И умът има ред усети. Тези неща са само за изяснение.

Казвам: при възпитанието първото нещо сутрин като станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки. Да знаеш как да пипаш, каквото пипаш, да ти е приятно. Езикът ти не трябва да бъде обложен, но чист. Като вкусиш малко сладко, да го усетиш. Някой път много захар туряте в чашата и не го усещате. Малко като туриш и вкусиш, да ти е приятно. Обонянието да е така развито, че от половин километър да чувстваш мириса на едно цвете, не както сега от един метър. Така да е развито, както у насекомите. Едно куче по уханието на своя господар може да мине цял град, дето са минали хиляди хора, познава къде е минал господарят му и го намира. У нас това сетиво не е така развито.

Сега искате да възпитавате младото поколение. Как ще го възпитате? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение. Притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са чувствата на неговия ум. Как ще го възпиташ? Как ще възпиташ професора, или някой учен как ще възпиташ с правите линии? Елементарни неща ще му разправяш. Преди да дойде до „а“ и „в“, де е минал? Имате а + 2 = 3, 1+ 2 = 3.

В аритметиката имаме 1 и 1 е равно на 2. 1 и 2 е равно на 3. Това са количествени числа. Имате едно кило вода и две кила вода събрани правят три кила. Взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество и ги наливате в шише, което съдържа три кила. В аритметиката числата представят широка област. Представете си, че аритметиката представя вашите усещания, а алгебрата – вашите чувства, сърцето. Тогава с какво ще определим ума? Един по-широк кръг. Де съществува този процес?

Казвате: „Чиста мисъл.“ Трябва да различавате чистата мисъл. Имате отвлечена мисъл, няма нищо материално, отвлечени понятия. Като влиза в тази област, умът трябва да е здрав. Ако не е, като влезе, обърква се. Понеже не всеки може да се занимава с висшата математика, като влезеш там има голямо разширение на мозъка и може да се забъркаш. Казва някой, забърках се. Много пъти се занимаваме с известни въпроси, за които умът още не е готов. Да дойдем до елементарните работи.

Кажете, защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правата не е права, прави са, но нямат вътрешна философия. Кривата линия и правата линия в геометрията имат особена функция. Ние сме ги взели като спомагателно средство. Казва: „Прав е този човек, по права линия върви.“ Които взели правите линии, разбират. Линиите, които са родени без закон, са незаконородени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка. Не че нямат, но не изразяват един закон. Има криви линии, които не изразяват един закон. Мъчнотията в тия криви линии е, че не могат да дадат една идея. Имате крива линия някъде, не знаете идеята ѝ, какво е отношението.

За един учен човек всичките криви линии имат отношение. Всяка от начертаните линии имат отношение. Аз ги поставям на лицето. Едната е отгоре на главата, другата отдясно, третата – отляво. Отношенията вече са различни. Едната е близо до хоризонталната линия. И отношенията, които съществуват, са различни. Правите и кривите линии имат си място. Да имаш една крива линия отгоре на главата, да имаш хубава крива линия отстрани на лицето, да имаш една права линия на носа, те вече имат смисъл. Ще изучавате правите и кривите линии във физиономията и в тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии. Има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление на очите, а други са така обезформени, че не произвеждат приятно впечатление. Като се погледнете в огледалото, вие не се харесвате, но не знаете кое не харесвате. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. И прави сте, но не знаете как да поправите устата. Да кажем, че имате малък дефект, как ще го поправите?

Да допуснем, че устните имат един малко керемиден цвят, как ще го поправите? Този керемиден свят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв. Храната която ядете, условията, при които живеете да ги измените, че устните ви от керемидени да станат ясночервени, здравословни. Значи трябва да обърнете внимание на храната си.

Да допуснем, че устните ви станат сини, какво трябва да направите? Синият цвят трябва да се отмахне. Там не е мястото на синия цвят. Къде е мястото на синия цвят? Къде ще го турите? – (На очите). Ако имаш сини очи като ясното небе, какво означават? Хората, които имат сини очи и други, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е дълбока философия. Ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сини очи, някои работи растат само при кестеняви очи.

Де живеят хората със сини очи? Какви хора са те, какъв темперамент имат? Те не живеят в тропика. Тези с черните очи са повече на чувствата, те живеят в тропическите места. Хората със сините очи са по-хладнокръвни. Много широк свят имат. Хората със сините очи имат похват. Ония с черните очи всичко изказват. Първо са сините очи. Всъщност първо започнаха с белите очи, с очите на светлината. Като слизаха по закона на еволюцията, всички имаха бели очи. Знаете ли какъв бял цвят? Белият цвят, който сега имате, при онзи бял цвят е като черен. Те започнаха с белия цвят и видяха, че по-надолу не могат да идат с белия цвят. В цветната гама как са цветовете? – Виолетов, син, небесен син, зелен и т.н. После образуваха сини очи. Зеницата може ли да бъде синя? Тя е черна. Ирисът около зеницата може ли да бъде син? Онези, които имат черни очи, каква е зеницата? Черният цвят е гъстата материя, дето светлината не може да проникне.

Това са начини на размишление. Аз не съм да напуснете това, което имате. Всичко, което имате, не го напущайте, но разширете кръга на вашето сърце, разширете кръга на вашите чувства. Новото трябва да се внесе в това, което имате. Същественото е онова, което трябва да ви обнови. Ако внесете стари работи, които остаряват, какво придобивате? Нали някой път цитирате мисли на гръцки философи: „Познай себе си.“ Има изречения от Библията, които не остаряват, има изречения, които остаряват. Но природата всеки ден със същия ритъм внася нещо ново. Тя иска да вземете участие в новото. Сегашният век има своето ново. Понеже вие сте дорасли до новото, което животът внася, сегашният живот ви се вижда лош. Лош е, понеже вие не го разбирате. Когато имате много хубаво ядене, за да се запази, туряте го при 10-15 градуса под нулата. Яденето може ли да го ядете при тази температура? Ще го турите на огъня да се постопли. Всички знаете това.

Вас ви се предава една мисъл, но тя е студена. Какво трябва да правите? – Трябва да я стоплите. Но трябва да знаете как да я стоплите. Дадат ми едно чувство много горещо, какво трябва да правите? – Ще го изстудите малко. Нали говорят за студени чувства. Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място; някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казва: „Горещи чувства има.“ Щом ви са горещи чувствата, какво трябва да направите? С колко градуса трябва да намалите едно горещо чувство? Има закон в живота. Едно чувство може да го намалите с един, два, три, четири, пет, шест градуса. Значи ще намалите трептенията на това чувство, докато стане хармонично на ония усети, които имате. Тогава казвате: „Това ни допада, можем да го приемем.“ При самовъзпитанието имате същото. Ако по този начин мислите, мрачните песимистични състояния, които понякога имате, лесно ще можете да се справите и ще знаете как да се справите.

Аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже един художник? Ако изкарате някого да ушие една дреха, може да е свършил четири факултета, може да е много умен, но за да ви ушие дрехата, ще идете при онзи, който е свършил по дрехарство. Може ученият да е математик, да знае да смята, но тук не знае да смята. Дрехарят изведнъж вземе и направи дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, дайте му каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от природата няма. Толкова хиляди ястия е сготвила. Когато дойдете при нея, всякога сте доволни.

Научете се да различавате ония храни, които хората са сготвили от ония храни, които природата е сготвила. Има мисли, има чувства, има усети, които хората са образували, а има такива, които са образувани от природата. Тогава вземам усетите за сетивата на човека, чувствуванията за сърцето, а мислите са по-дълбоко. Мисълта е над чувствата. Чистата мисъл и онова чувство, което минава през мисълта, тогава стават мисли. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е, която минава през чувстванията на ума. Има други чувства, които означават чувства в по-висок смисъл – интуицията. Една мисъл, която минава през интуицията, е ясна. В интуицията нещата стават ясни. Запример, чувстваш след десет години какво ще бъде. Другото е чрез наблюдение.

Първо гледайте да спазвате хигиена на вашите усети, хигиената на вашите чувства и хигиената на вашите мисли, да развиете вашата интуиция. Три неща ще ви въведат в един разумен свят, със същества, които са минали по вашия път и трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Хората, които имат ръководство, успяват. По-умни същества, които са минали по този път, казват: „Така не постъпваш добре.“ Всеки път ще ви кажат и вие ще си оправите работите. Вие трябва да чакате, не трябва да бързате.

Някой път вие бързате, не слушате какво ви се говори. Бързането е слаба страна. Не бързайте. Защо да не почакаш половин, един час да срещнеш някого? Отиването на Слънцето не съставлява голяма мъчнотия. Аз се движа с бързината на светлината, имам три часа на разположение, че половин час ще закъснея, няма какво да ме смущава. Мене ми трябват осем минути да се върна от Слънцето. Ако имам интуиция, няма какво да чакам. Аз ще го намеря, ще проектирам ума си, ще го намеря де се е скрил, пак ще го намеря. Върна се на Слънцето и дам своя доклад. Няма мъчнотия. Не е въпрос в бързането. Казва някой път: „Не го зная къде е.“ Интуиция няма. Ще го намериш. Затова трябват познания. За да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Някой път в себе си не може да се намерите. Някой път се престорил, играе роля, както някоя жена играе ролята на майка ви.

Три неща трябва да останат във вас. Трябва пречистване на човешките сетива, поставяне чувствата в нормално състояние и поставяне интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме: „Стара работа.“ Не, тя е един от вашите професори, ще го турим на място, да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим усетите на тяхната катедра, чувствата на тяхната катедра интуицията и ще идем да слушаме тези професори и ще ги слушаме внимателно. Те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат знанието, което имат и интуицията ще ви говори. Тогава работите ще тръгнат напред. Само така вашите работи може да вървят напред. Другояче не виждам изходен път. Не че няма път. Има и други пътища, но постоянно изпити, разочарования. Да се турят чувствата на тяхното място, да се турят усетите на тяхното място и интуицията да се тури на своето място – това е новото за всички ви, което може да се каже тази сутрин.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

12 лекция на младежкият окултен клас, държана от Учителя на 19 февруари 1937 година, петък, 5 часа сутринта, Изгрев – София.