ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ
„И пак се наведе долу и пишеше на земята.“ (Йоана, гл.8, ст.8)
Всички велики работи в безмълвие и в тайна стават. Великите въпроси, великите мисли, великите чувства, всичко това в мълчание се заражда.
Христос имаше да извърши едно велико дело, Той трябваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха пред Него една жена хваната в прелюбодейство, в обществено престъпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната в самото дело, като прелюбодействуваше. А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз, с камъне да ги убиваме. А ти, според твоето учение, що казваш? „ Исус се наведе долу, пишеше с пръст на земята, разрешаваше един велик закон, дали да се убие и ако се убие или осъди, по какъв начин трябва да стане това. И като разреши въпроса, дигна се и каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли върху нея камък. „
Изводът, който може да направим е, че съдиите трябва да бъдат хора безгрешни. Ако днес ме попитат – защо светът куца, то е понеже всички съдии са хора грешни. Един съдия, който може да се подкупи с пари, един съдия, който може да се подкупи от общественото мнение или за свое благо, какво ще донесе за своя народ? Питам: народ с такива съдии може ли да прокопса? – Никога. Следователно онзи, който заема пост съдия, да отсъжда според думите на Христа, трябва да бъде безгрешен, понеже безгрешните хора да дойдат и с камъни да те бият, не само няма да те убият, но ще възкръснеш. Тези камъни ще падат отгоре ти без да те нараняват. А сега се качват на власт хора, които са пълни с грехове и като те бият с камъни, те нараняват. Следователно, в съдбата на праведния има живот, а в съдбата на нечестивия няма живот.
Казва се, че Христос се навел долу и пишел на земята. Сега като говоря аз тука, някои от вас имат тефтерчета, записват. Някои пишат за добро, а някои – за зло. Някои идат с цел да се учат, а някои идат с цел да напишат нещо противоположно, да кажат, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, аз ще кажа, че е безгрешен и ще приема първия камък, но онзи, който е грешен, да си затвори устата и когато Господ говори, всички грешни уста трябва да мълчат. Е сега светът трябва да млъкне! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че там всички уста са затворени. От 8000 години Господ затваря устата на всички хора. Следователно, онези, който умират, са грешни, а онези, който се раждат са праведни. Такъв извод правя аз.
Когато Христос се наведе на земята, каза: „Постарай се за в бъдеще да раждаш праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, няма да иде на добро. Постарай се, жено, да родиш нещо по-хубаво, защото и онези, който вярват и онези, който не вярват, в лош път са тръгнали. Ще си направиш малко усилия да родиш нещо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното в света, то не се ражда при условия с чаша в ръка в бирарията, то не се ражда в съда, когато обесват некого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и в дипломацията, нито в онези интриги, който стават сега и в миналото. Там се раждат само деца на престъпленията, мисли, желания и действия на престъпленията.
И Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
Те знаяха закона и всички един по един си излезоха, защото ако не си излязоха, щяха да паднат в дъното на земята. Всички излезоха навън. От къде? – Отвътре навън. Следователно и вие по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи дигат гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам; иди си и от сега не съгрешавай вече!“ Заключение.
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, жените все бели вършат, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжът, бели нямаше в света, но когато създаде жената, белите дойдоха.“ Така говорят противниците на жените. Но въпросът е, ако светът беше останал дълго време без жена, дали нямаше да има по-големи бели. Аз вадя заключение. Господ каза: „За да не се създадат по-големи бели, нека дойде жената!“
Ще кажете: „Как ще докажеш това?“ Ами вие как ще докажете това? Нещата се доказват само тогава, когато съдим по едни и същи принципи, по едни и същи величини. Ако ви дам няколко величини – x (първа степен), x2, x3, x4 и ако аз боравя с x4, а вие с x, как ще се разберем? Тези две величини еднакви ли с? Ако аз боравя с x3, разликата е по-голяма; ако боравя с x4, разликата е още по-голяма. Следователно, моралът, това е една неизвестна величина. Що е морал? И право казват, че моралът е създаден за слабите хора, защото когато силният краде никой не може да го накаже, но когато слабият краде всички го наказват. Ако дойде един лъв в кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!“ Но ако дойде в кошарата ви едно малко палаче и разгони овците, ще дигнете един прът, ще го ударите и ще кажете: „Да знаеш, друг път да не дохождаш!“
И сега съвременният свят е пълен с малки палачета, а големите тигри, лъвове, тях закон ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законът е само за слабите хора, а не и за силните“. А аз казвам: законът трябва да бъде закон за всички, от най-малките до най-големите. Този закон трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не с стражари. Ако ти си честен човек и си служиш с стражари, аз се съмнявам в твоята честност. Ако ти си честен човек и си служиш с затвори, аз се съмнявам в твоята честност. Аз бих желал да няма затвори, стражари, да бъде навсякъде отворено и тогава ще кажа: Тук има честни хора! А сега навсякъде стражари, войници, затвори и казват: „Тези хора са културни, изправни.“
Питам, при такъв един багаж на съвременни мисли, при такова едно схващане на живота, можем ли да осмислим вътрешния смисъл на живота и да му дадем права директива? Защото коя е целта на един дом? Нали неговите деца? Каква е целта на църквата? Нали са онези поклонници вътре, които трябва да бъдат какви? Честни и любящи хора. Каква е целта на държавата? Нали нейните поданици? Какви трябва да бъдат те?
Следователно, Христос туря този основен закон, че навсякъде само праведните трябва да наказват. Когато разберем този основен закон, в обществения живот ще има една велика реформа. Кого взимаме днес за учител? Нали този, който е способен, учен, а не невежия? В всички отрасли на науката хората са дошли до това положение. В църквата до какво положение са дошли? Например, в една църква, в една религиозна школа, свещеникът не трябва само да е свършил, но да има друг морал, да е абсолютно чист, безгрешен. А сега казват: „Не гледай делата на свещеника, а расото му гледай!“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господ е създал хора, които трябва да бъдат благородни. Казват: „Гледай му шапката!“ Че какво може да видим от човешката шапка, от човешкия ум? Я ми кажете една благородна човешка мисъл, която човек да е създал до сега! Аз не съм намерил нито една благородна човешка мисъл досега.
Защо не можем да създадем благородни мисли? – Защото живеем само за себе си. Нашият морал е създаден въз основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добре, светът върви отлично!“ Влезте в домовете, в църквите – същият морал. Докато мъжът принася всичко в къщи, мил и драг е той, няма втори като него, но щом не може да принася, жената казва: „Глупак е той.“ Като изгуби парите си, изгубва и ума си. Питам, как е възможно умът да бъде вътре в парите? Че парите, това са продукт на човешкия ум. Те са символ, емблем, който човек е турил в ход. Интересно е, когато хората казват, че човек като изгуби парите си оглупява. Аз казвам обратното – всички, които имат пари са най-глупавите, а които нямат нито пет пари са най-честните хора. Като нямаш пет пари в джеба си, никого не обираш. А като се съберат богати, започват да играят на хазартни игри, обират се един друг. И така изопачили поговорката, че който изгубва парите си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господ постъпва. Когато иска да поправи някой човек взима му парите. Сега и жените казват: „Как, без пари може ли да се живее?“ Ами вашата първа майка, като ви роди, с пари ли ви роди или без пари?
Ще ви разкажа един случай, който станал преди години в София. Един беден чиновник, нямал нито пет пари в джеба си, получавал много малка заплата, никой нищо не му давал. Ражда му се дете. Той казал: „Ех това малкото, де се намери сега, когато нямаме с какво да го кръстим.“ Излиза един ден и намира една банкнота от 100 лева. Кръщава детето. Същият ден, когато се родило детето, началникът му го повишава. Цели осем години работата му вървяла добре. След осем години детето умира. Още същият ден го уволняват от служба, изгубва къщата си и дохожда в същото материално положение, в което бил, когато се родило детето му. Питам сега: детето ли създаде парите или парите създадоха детето? В света ние се нуждаем от дете, което да ни даде просветление на ума и сърцето, за да разберем този велик закон на любовта, който създава гении на човечеството, но не като тези гении, които разрушават всичко, а гении на доброто.
И Христос, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш права насока на децата си.“ И действително, земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не взимам земята в смисъл, както вие я виждате. Малко философски трябва да разсъждавате. Когато вземете едно зрънце или един жълъд и искате да разберете жълъда, можете ли само от него да го разберете? Не, трябва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пъти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излезете от земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тези хора, които казват, че виждат земята, те са още на дъното на земята. Така е и с рибите, те виждат само водата, но не и земята. За да видите земята, трябва да излезете от условията, при които живеете. Така и рибите казват: „В водата е всичко.“
Питам културата долу в океана ли е по-голяма или при нас на земята? Ако ви кажа, че като излезете от този океан има друга земя, с друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибите, че извън водата има земя с по-висока култура от тяхната и те ще ви кажат, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трябва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолците отиват на църква. Аз бих предпочел водите на океана да хлопат, да шумят, отколкото да са тихи. Защо? Да ме предупреждават. Тихите води са опасни. Аз предпочитам канарите да шумят. Защо? За да ми кажат, че има преграда, препятствие. Аз бих желал дърветата да дигат шум. Мълчание трябва да има само кога? Когато човек иска да прави добро. Когато съвременната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човек трябва да мълчи, докато се роди известна идея. Роди ли се, трябва да има шум за нейното прорастване.
И сега в съвременното общество трябва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онези елементи, които са необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, в което сме дошли да се учим. Следователно, всеки от нас трябва да знае в какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родих четири деца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа децата ѝ. Търговецът се кахъри на кого ще остави къщата, парите си. Министърът, свещеникът, всички се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: важно ли е това нещо в света, да бъдеш министър, цар или владика? Това нещо е второстепенно. Да бъдеш мъж или жена, това нещо е второстепенно. Някой казва: „Какъв да се родя, мъж или жена?“ Безразлично е, това е второстепенно нещо. Дали ще бъдеш с мустаци или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Не е въпросът там.
Спорят дали детето да бъде мъжко или женско. При сегашните условия женските деца са опасни. Защо? Защото трябват от тези валчестите, най-малко 10–15000 лв. да се дадат. Значи, не само че ще продадеш дъщеря си, но ще платиш и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно време старите хора, като женеха дъщерите си, на бащата се даваше една сума, а на сестрите ѝ се правеха дрехи. Сегашните хора са обърнали света надолу с главата. Сега всички трябва да работят. Защо? – Имаме две дъщери, та трябват пари, за да се оженят. И женитбата и тя не е важно нещо в света, тя е второстепенно нещо.
Питам тогава: мислили ли сте, кое е същественото в живота? Трябва да се спрем върху онзи велик основен принцип. Ще каже някой: „Е, тези неща са празни работи, кое е същественото.“ Не, има неща важни и когато разрешите този съществен въпрос за вашия живот, вие ще разрешите индивидуално за себе си въпросите: от де идете, какво ще направите, де ще отидете, какви са вашите сили, как може да се развивате правилно в този свят и други. Вие казвате: „Майката отглежда детето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че детето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която от сянката на човека бега, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срещу човек, срещу някой вол, за да го защити. И волът бега. От де е тази смелост? Знае волът, че това пиле е опасно.
Друго едно заблуждение между хората. Казват, че човек трябва да бъде стар, за да е умен, та да управлява света. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправят, сега младите идат, Старите казват: „Тези млади, като дойдоха, развалиха света.“ Те искат да хвърлят грешките си на младите. Не, не, вие развалихте света, вие трябва да поправите грешките си. Не се обиждайте, според мене стар човек е този, който живее в себе си. Сега старият човек казва: „Едно време много нещо правех, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразен старец. Да, вече краката не те държат. Идете в младите му години, там ще го видите. Ние в нашата философия не се заблуждаваме от видоизмененията на човешкото естество.
Питал бих тогава: кое е същественото в света? Малцина могат да отговорят. Ако кажете умът – умът се разваля; някой ви хлопне в главата, мозъкът ви не работи логически, не може да разсъждавате, да говорите. Питам: де е умът? Учените казват: „Онова съчетание на клетки в мозъка се разваля и човек не може да разсъждава.“ Е, в мозъка има три билиона клетки, тогава де е човекът? При повреда на мозъка човек престава да мисли, но мисълта не е човека. Мисълта е само едно условие за човека, това е само физическото, най-долното у човека.
Ще кажете: „Тогава в сърцето, в чувствата е човекът.“ Да, но сърцето и чувствата се изменят. Мъж, който обичал жена си, като остарее, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мъжа си, като остарее, казва: „Ех, този дъртият да се махне!“ А той, засуква мустаците си, гледа някоя млада и си казва: „Ах, онази младата!“ Но после се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега в този свят няма. Някой път човек, като не може да направи нещо, казва, че на шега било.
В руско-турската война двама руснака се спират пред една рибарница, хвърлил се в очите им един хубав шаран, но нямали пари да го купят. За да го спечелят, решават да се скарат помежду си. Скарват се, дохожда до бой. Рибарят ги гледа, ръкопляска. Единият сграбчва шарана, замерва с него другаря си. След 5–10 минути шаранът отиде. Ако беше на първата минута, щяха да кажат, че е на шега, но след 10 минути шаранът изчезна. В света има шеги, когато нещата не могат да се направят, една привидна хитрост, да се извиним. Не, аз не приемам никакви шеги.
Тогава кое е същественото? Ако кажа „човешката душа“, вие.не вярвате в нея. Вие нямате опитността, разговаряли ли сте се некога с себе си? Ние поддържаме една наука, в която всяко нещо трябва да се опита. Ти с своята душа разговарял ли си? Ами как може да се разговаряш с душата си? Това е най-велик въпрос. Докато може да се разговаряш с душата си, ти ще разбереш много велики неща, а щом не можеш да се разговаряш с душата си, ти ще бъдеш първокласен глупак. Душата, това е майката на човека. Човек има две майки в света. Майка, това е „мая“, това, което обвива човека в материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индусите наричат това нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всичките си нещастия и ще бъдеш готов да пренесеш своите грехове, както и греховете на всички.
Когато Христос казва: „Ако не се отречеш от майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Аз те родих, ти ще ме слушаш, ти ще имаш морал, но ще гледаш да се осигуриш в живота. Позволено ти е да направиш едно престъпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре децата си, тя е в крива посока. Вие, майките, как възпитавате децата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се храниш добре, за да бъдеш пълна, здрава, да се харесаш, ще се усмихваш.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има пред себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, в моя ум думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по крив начин.
Например, имате един вол, бодете го с остен, за да работи, а като дойде един стържел, дига опашка и бега. Питам, този вол има ли ум да бега? – „Бръмчи, казва, нещо!“ Сега чета по вестниците, хлябът се повишил на 6 лева. Започват всички вестникари, забръмчат – „6 лева хляба“. Ама после станал 4 лева. Добре, свалят опашките си. На другия ден дойде хляба 8 лева, пак опашките нагоре. Защо туряме цена на хляба при такива разбирания на живота? Когато Господ даде хляба на земята, Той забрани да се продава. И най-голямото проклятие в света е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хляба и брашното. И след това се питаме, защо светът бил лош.
Първото условие е хлябът да се дава без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да отидеш да си купуваш хляба, да ти се продава хляб. Бъдещите хора ще се чудят на сегашните, че са били такива говеда. Говедата на XX век са продавали и купували хляба. И след това теорията, че онези хора, които са злоупотребили с продажбата на жито, до четвъртото поколение хаир не са видели. Не мислете, че този кармически закон прощава. Не казвам това да стане изведнъж, но да дойде в нашите умове мисълта, че хлябът трябва да бъде без пари, понеже така е определено отначало. Ни помен да няма от това, да се продава хляба. И България трябва да бъде първата държава, която да приложи това правило: хлябът без пари.
Да се повърна назад. Хлябът ще стане без пари само тогава, когато се изпълнят Христовите думи: „Онзи, който направи този закон, хлябът да бъде без пари, трябва да е праведен човек.“ Ако е грешен, той ще създаде по-лош закон, затова нека хлябът бъде без пари. Онзи, който създава този закон, трябва да бъде човек праведен, мъдър и благороден в най-висша смисъл.
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има в света, които са продали своята чест само за хляба, изгубили са най-възвишеното и благородното от себе си, само за хляба! И сега седим и казваме: „Господи, да бъде Твоята воля!“ Да бъде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молим ние. Ходим с хубави дрехи, с цилиндри, а тези наши сестри в порока киснат. – Защо? – За един самун хляб продават своята чест. Е, как ще оправдаем това нещо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господ направил нещата.“ Лъжа е това. Вие направихте тези неща в миналите поколения. Следователно, това, което хората направиха, ние трябва да го оправим. Ако някой е развалил къщата на некого, умните трябва да я поправят. Затова у нас трябва да влезе този велик импулс, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че такъв бил Бог, онакъв бил Бог.
Питам: в вашия град хлябът продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черният хляб е по-евтин, белият – по-скъп.“ Казвам: аз имам по-особено мнение за вас. Ако това разбиране в света не се промени, животът за в бъдеще може да стане 100 пъти по-ужасен отколкото е сега. В 100 години хората ще се изродят само от тази фалшификация на хляб с примеси от вар, пясък, боб и други. Защо го фалшифицират? Всеки иска да спечели. Сега вие, религиозните хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато в света дойде онзи облак, който плава на небето, от една капка ли е? Нали всяка капка в него има инициатива да слезе, да измие нещо като падне, иска да причини некаква полза? Тези хиляди капки измиват цветята, тревите и започва всичко да расте. Ние сме сега тези водни капки. Ако вие не турите вашия ум, желание, инициатива, как ще стане всичко това? В един от еврейските пророци Господ казва: „Когато потърсите с всичкото си сърце, ще намерите Господа“. Какво значи да намерите Господа? Значи да започне този велик закон на любовта да действува у вас. Какво трябва да правим тогава? Аз разрешавам въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бедните ядат, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи в скоро време света. А сега ние сядаме на обед и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора в София, които харчат за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни легат. И после водят една такава блудна жена, престъпила за хляб. И питат Христа: „Какво да направим с нея?“ Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трябва да бъдете абсолютно чисти. Според учението, което сега идва от невидимия свят се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бъде мощен, силен, няма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човешкия ум; чистотата, това е здраве за човешкото сърце; чистотата, това е здраве за човешката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. В света ние имаме затвори за престъпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нямаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитност се прави в училищата. Ако този опит се направи така, че да се затворят всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, друг резултат ще има. А сега дойде докторът, пипа пулса, пулсът е 120, сърцето ненормално, черният дроб разстроен, но кои са причините за тези разстройства? – Хлябът.
Аз мога да направя опит с вас. За в бъдеще в месенето трябва да има хигиена. Болните, нечестните хора не трябва да бъдат фурнаджии, но честни, здрави хора трябва да бъдат фурнаджии. Този човек като меси хляб трябва цел ден да пее. Аз бих препоръчал на вас жените следното – когато някоя жена някой ден е неразположена, да извика някоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, аз днес не съм разположена, не съм достойна да меся хляб, затова услужи ми ти.“ Неразположен ли си, това е проказа в хляба. Казвате: „Днес хлябът не е измесен.“ Казвам: не е измесен, не е изпечен. Защо? Защото отиваме да ловим блудницата, а че онзи продава хляба с пари, казваме, че това е закон в обществото.
Аз искам да разрешите този въпрос в себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, който идват и те ще го оправят, те ще го разрешат. В света има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всеки, който не е готов, знаете ли какво ще стане с него? Ще ви кажа. Когато на един барабан има много прах, какво става с праха? Взимат пръчицата и удрят барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи с топуза, 1000 км. ще отскочите от барабана. В този закон няма да те питат как си, към каква партия принадлежиш, а ще те питат: „Ти хляб купувал ли си с пари, продавал ли си?“ – „Да.“ – „Вън от барабана – дум!“ Някой заема високо положение. Ти хляб купувал ли си с пари, продавал ли си? Вън от барабана! И царе и министри, до един ще има хвъркане. Великият Господ, който е направил света, ще каже: „Благото, което съм ви дал, нямате право да го продавате, да развращавате вашите и сестри и братя.“
Сега приемете това в себе си. Ще кажете: „Аз имам особени вярвания.“ Долу вашите вярвания! В света има само един закон, закона на любовта. Искаш ли всички да чувствуват тази велика любов, искаш ли тази мисъл да бъде за всички? Защо да не желаем за всички това добро? Това няма да дойде изведнъж, но ние трябва постоянно да работим, за да се подготвим. Трябва онзи, онзи вътрешния, как го наричате? Когато мъжът на някоя жена донесе месо, хляб, тя казва: „Милички!“ Бум от барабана!
Сега вие, жени, проповядвайте: хлябът трябва да бъде без пари, тъй е казал Господ първоначално. Ще ви дам един проект. Ще видим колко хляб трябва за България, колко декара земя ѝ е нужно и аз ще бъда първия, който ще работя всичко без пари. Ще изорем, ще ожънем нивите, за да бъде хлябът за всички без пари. Всички ще отидем да работим на нивата, за да направим хляба даром. Има ли нещо лошо в това? Може да се отдели толкова земя, че да даде колкото хляб ни е потребно, а за всичко друго, добър е Господ, защото Господнята молитва казва: „Хляб наш насъщний дай ни го нам днес!“ Сега вестникарите пишат: „Хлябът струва 6 лева, 8 лева, какво ще правим, как ще преминем? „ Казвам: наместо да се създаде член 4, нека се създаде член 10, хлябът да е без пари. Нека на всички граждани да се определи известна част земя, всички да поработят, за да направим хлябът да е без пари. Тогава няма да водят пред нас блудницата и да казват: „Учителю, какво да правим с нея?“ Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
За да обясня мисълта си, ще приведа един разказ. Ние трябва да добием тази велика истина в света. Един цар имал три дъщери. Те били родени в различно време, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродетелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държал затворена, да не я виждат човешки очи. Научили се съседни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искат да им стане царица. Но бащата, както и някои мъдреци искали да узнаят кой момък е достоен за нея, затова бащата облякъл десет момичета с слугински форми и между тях турил и трите си дъщери. Най-младата му дъщеря била с начернено лице. Дошли сватове и царят им казва: „Изберете си, която искате“. Всеки царски син като виждал най-хубавата от момите, казвал: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бъде!“ На грозната между момите никой не обръщал внимание. Оженили първата, обаче работите в царството не вървят. Всички моми една по една се оженили, но никой от царските синове не попаднали на една от трите царски дъщери. Един от тези царски синове, който бил най-добрия и най-мъдрия, като дошъл на гости, той искал да им отдаде най-голямо почитание и уважение, но като правил тези поклони, паднал и строшил крака си. Всички слугини, като видели, че му се счупил кракът, избягали, но най-грозната, като го видела, дошла да му превърже крака и казала: „Нищо, това е един инцидент.“ Той казал: „Тази е царската дъщеря, познал я.“ Ние съвременните хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облечена в дрипи, тя е, която ни превързва крака. Сега тези три сестри трябва да дойдат в света.
Всички говорят все за любов, всички говорят за истина и мъдрост, но Любов нямат. Запитвал съм мнозина: „Изпитвали ли сте Любов?“ – „Как не, сърцето ми е горяло!“ Казвам, Любовта гори, но не изгаря. Някой казва: „Е, едно време с моята млада каквото опитах, сърцето ми гореше!“ – „Сега гори ли?“ – „Не.“ Казвам, този огън е фалшив, ти Божествения огън не си изпитал. На този огън кокошки, агнета не се печат. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрее. Първият опит, който направихме в време на войната, беше да познаят хората тази идея, тази жива енергия. И цялото духовенство дигна олелия. Аз разбирам тази енергия като такава, която дава живот на всичко, която кара всичко да зрее. Тази енергия идва само сутрин, при изгрева на слънцето, на обед не идва. Тази жива енергия не идва от слънцето, няма да ви кажа отде идва. Ще кажете: „От де е Господ ?“ Откъде? – Отпред, отзад, но не и долу. Неприятелят идва, казвате, отвсякъде. Да, в този кръг на движение неприятелят идва отвсякъде, но тази жива енергия не идва отвсякъде. По нейния път никое живо същество не слиза, тя само слиза; даже и ангелите не може да минат по нейния път. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Вас не ви трябва да търсите сутрин в природата, ами тук в църквата. Ако тази сила е в църквите, питам – де е животът тогава? В коя църква е тя? Я ми кажете една църква в България, в която, като внесем един човек, да оживее? Да, тя е в църквата, но де е тази църква? Тя е в църква, дето живее тази жива енергия. Ако имате закона на Мъдростта в ума си, закона на любовта в сърцето си и истината в душата си, тази жива природа ще ви се изяви по един особен начин. Това може да проверите. Ще ви обясня закона, дето често се раждат някои добри деца, светии или гении. То е защото майката е излязла точно в такъв момент, когато тази жива енергия е слизала. Понякога, като попадне тази велика струя върху некого, се ражда и някоя хубава, велика идея. Доброто не идва всякога, животът не идва всякога, той идва само при определени периоди, при определени времена, когато Господ идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само един път да я посрещнеш, ти ще получиш благото на света. Стига един път да посрещнеш тази царска дъщеря и ще кажеш: „Разбирам смисъла на живота, готов съм, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писал така, онзи писал така, толкова полета имало, такъв бил раят. Къде е раят? Били ли сте вие там? Този рай не е такъв, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракът ви не може да влезе там. Онзи, който е купувал и продавал хляба, ни косъм може да попадне от него там. Хора, който са купували и продавали хляба, в царството Божие не могат да влязат. Ще проверите това, като отидете горе. Ще прочетете този надпис на рая: „Човешки крак, който купува и продава хляба, не може да стъпи в този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трябва да се тури на земята и за в бъдеще всички хора трябва да ядат хляб без пари. Не е позволено да продаваш хляба на брата си.
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работят, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че няма добри хора по земята. Има добри хора, но техните списъци не са на земята, а са горе. Онзи, комуто е записано името в някоя църква, да се не лъже. Празни са тези списъци. В каквото общество или църква да си записан, това не важи. Само в една книга е важно дали си записан и тези хора, които са записани там, се наричат чада Божии, дъщери и синове Божии; те са хората, които са готови да се жертвуват за благото на човечеството. В тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашите имена.
Сега някои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човек!“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любов, единство, съгласие. Единство с Бога, съгласие с Бога, Който е Любов и Който обича всички. Съгласие с Бога, Който иска да тури в всичко ред и порядък. Някои деца Той е турил с главата надолу, дърветата например, други е направил кристали, някои направил бръмбъри, мухи, говеда, а някои направил хора с два крака и те мислят: „Ние не сме като нашите братя.“ Чакайте, вашите глави не са излезли още. Ние трябва един ден да станем дърво с листа, цвятове, да оживее това дърво.
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далеч сте вие да разбирате Божиите пътища, далеч сте още да съдите.“ Това пишеше Христос. И днес Христос пак пише. Когато жената хока мъжа си, Христос пак пише. – „Господи, за такъв глупак ли трябваше да се ожена?“ Христос пак пише, казва: „Жено, ако си безгрешна, хвърли камък върху него.“ Мъжът казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голям нещастник, на такава ли жена трябваше да попадна, по-красива ми трябваше“. Христос пише: „Ако си безгрешен, хвърли камък върху нея“. Учителят в училището казва: „Тези деца, тези свини, дето майките им ги народили, на мен ли трябваше да се паднат? „ Христос пише: „Който е безгрешен, нека тури ръка на тези свини.“ Свещеникът казва: „Тези лицемери, това паство от де ми дойде?“ Христос пише: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху това паство.“ И за всички сега Христос пише. И почват хората да излизат. Как излизат? Казват: „Иван снощи умрял“. Тъй ли? Господ да го прости. – „Мара снощи умряла.“ – „Еди-кой си министър умрял.“ Казвам, излизат из църквата всички, всички един по един излизат, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, беше тази блудница. – „Жено, не те осъждам, иди и не съгрешавай повече, защото в твоята душа има нещо възвишено, благородно.“ Знаете ли как излезе тази жена? Няма да завърша своята беседа, ще оставя вие сами да турите заключение. На умните малко е достатъчно. Любовта с пари не се купува и с пари не се продава. Запомнете тези неща. Истината с пари не се купува и с пари не се продава. Мъдростта с пари не се купува и с пари не се продава. Правдата с пари не се купува и с пари не се продава. Добродетельта с пари не се купува и с пари не се продава.
Беседа, държана на 22 май 1921 година
