Словото

ЧАДА БОЖИИ

ЧАДА БОЖИИ

Три хиляди години преди вас пророкът е казал на хората, които са служили на Бог, следната опитност: „Изведе ги през правия път.“ Значи Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен? Какво ще правиш с този багаж на Земята? Това, което е твое, никой не може да ти го вземе, да те обере. Има пазители на Божествените съкровища и кой каквото открадне, те го следят. Те вървят подире му. Има духове на златото, които го пазят и вървят подире му. Златото, това е като плодове на живота.

Някой казва: „Нали вървя в този път?“ Вървите, но колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път! Като някоя камила трябва да ви освободят. В старо време, разправя се в библейския живот, когато пристигали пътници търговци със своите камили, натоварени със стока, трябвало да бързат рано да влязат в града, защото иначе щели да заварят затворени градските врати и трябвало да завържат камилите си отвън града, но там били изложени на разбойници и стоките с камилите им били отнасяни. За да се избегне това, за тези, които закъснявали, имало някакви проходи „иглени уши“, през които едва разтоварена камила можела да мине. Та сега, като дойдем до иглените уши, все ще ни разтоварят. Ако не дойдат разбойници, ще си вземеш на сутринта камилите и ще си заминеш, но през цялата нощ ще се безпокоиш.

И тогава твоят свят ще изгрее като зората. Кога? – Когато минеш през този прав път.

Виделината на праведния е веселие.

Винаги се радвайте! Кои? – Които ходят в правия път.

Турил си в сърцето им радостта. Значи Бог е турил в сърцата ни радост и веселие. Така че, ако идва скръб и страдание, това не е от Бог, това е от друг.

Често съм наблюдавал, като минавам покрай някое село: майката избие млякото, извади прясно масло, и както е опекла топла пита, вземе, та намаже на едно парченце от нея от прясното масло и даде на детето. То се радва, вземе го. Но някое кученце му задигне хляба от ръцете и то плаче, скърби. Дойде майката, види го, че плаче – тя пак му намаже питка с прясно масло. Така е и с вас. На всички хора им е взето нещо.

Радост и веселие ще придобият.

Весели се, земя, радвайте се, небеса! Земята ще се весели в Господ. Думата Господ е емблема на Любовта. Той е мекото начало на Любовта. Ще се радваме на Господ. Ние се радваме на кого? – Когато видим някой, който ни обича, и когато ние го обичаме. Казваш: „Радвам се.“ – Защо? – Защото си видял някой, който те обича и който обичаш. Ти се радваш на една ябълка. Защо? – Защото тя те обича и ти я обичаш. Тя толкова те обича, че като те види, казва: „Искам да дойда у теб на гости.“ И ти започнеш с твоята арфа, с 32-та си зъба, да свириш, а тя се радва. Действително се радва. Това дърво се радва, защото много от неговите семена се посаждат вътре в мозъка и там растат. Да се посади една ябълка в мозъка на човека, това е голяма привилегия. Ако на съвременните хора им кажа, че една ябълка се посажда в мозъка им, ще кажат, че това е от 1001 нощ. А че те проповядват разни теории, че разстоянието от Земята до Слънцето било 92 или 93 милиона километра, това не е ли от 1001 нощ? Изчисления, в които има разлика до 1 милион, изчисления ли са? Ами ако някой тръгне, приготвен с припаси за разстояние до 92 милиона, а то е 93, и остане на тази станция, какво ще прави? Разбирам разликата им в изчисленията да е такава, че като стигнеш на последната станция, да можеш да прекрачиш до Слънцето, но такава голяма разлика, каквато те определят… Всички казват: „Вашите работи са глупави.“ Казвам: не са по-глупави от вашите изчисления за разстоянието от Земята до Слънцето.

Да престанем да говорим със славословие. След като Господ ни дава всичките Свои благости, какво трябва да правим? С какво богатство можем да откупим днешния ден? Това е несметното богатство! Представете си колко милиона лева ще ми коства, ако искам да доставя тази обстановка? Трябва да кажем: „Господи, благодарим Ти, че имаме тази привилегия.“ Детето казва: „Взеха ми хляба с маслото“ – и плаче. Нищо, пак ще ти се даде. Радвай се сега на Слънцето, а че ще се върнеш у дома си да поплачеш, това нищо не значи.

За да бъде радостта ви пълна. Кога ще бъде радостта пълна? – Когато Го славим. – А кога ще Го славим? – Когато Го обичаме. Ние сме в Неговия дом и ще Му благодарим. Даром ходим. Няма баждарници – тук да платим, там да платим. А в града, на влак ли се качиш, на трамвай ли се качиш, или другаде някъде, все ще платиш.

И вечно веселие ще бъде на главата им. На кои? – На онези, които любят Бог.

Блажени людете, които познават гласа на тръбата Му.

Ние сме чада на Бог. Този е най-важният пасаж. Възлюблени, ние сме чада на Бог. Кога? – Когато ходим в правия път, когато Му благодарим и когато Го славословим. Ако изгубим маслото, пак ще ни даде.

Пейте Богу и песнопейте на името Му! Всяко дихание да хвали Господа!

И така, запомнете този стих, който казвам лично за всеки един от вас. Така казвам: Възлюблени, сега сме чада Божии. Като обичаме Господ и ходим в Любовта Му, ние сме чада Божии. Сега ще кажете: „Защо трябва да се обичаме?“ Някои хора питат: „Защо трябва да бъда добър, защо трябва да бъда умен?“ – За да можеш разумно да изпълниш Волята Божия. Това е смисълът. Само като си добър и като си умен, ще можеш да изпълниш Волята Божия. Щом си умен и добър, ти ще имаш радост, за да изпълниш Волята Божия. И така, ще се молим, за да бъдем умни и добри. – „Защо?“ – За да изпълним Волята Божия. – „Ама защо трябва да бъда умен?“ – За да зная как да изпълня Волята Божия. Някой казва: „А, много искаш.“ – Не е много, това е Божествена мярка. Някой пита: „Защо трябва да бъда добър?“ – „Не зная.“ Трябва да знаеш, трябва да кажеш: „Аз трябва да бъда умен и добър, за да изпълня Волята Божия.“ Някои запитват: „Ама без Любов не може ли?“ – Не може. Който иска да разбере Божествения живот и да възприеме Божието благо, непременно трябва да люби. Само Любовта е, която отваря чашките на цветята. Тя е ключът. С този ключ може да се разтварят Божиите съкровища. Запитват: „Е, защо трябва да любя?“ – За да възприема всички Божии блага. – „Защо ми са тези блага?“ – За да имам Божия живот в себе си. – „А защо ми е този живот?“ – За да имам радостта в себе си. – „А не може ли без радостта?“ – Не може. Ако не дойде радостта, ще дойде скръбта, а аз предпочитам радостта пред скръбта.

Сега вие седите и си казвате: „Аз днес съм чадо Божие.“ Утре кажете: „Днес не съм чадо Божие.“ – Не, това е едно криво схващане. Онзи царски син, който е роден от баща си, той винаги е негов син. Двама братя са синове на царя, но единият е царският син, който изпълнява волята на баща си, а другият е царският син, който не изпълнява волята на баща си. Първият царски син всички го почитат, а за другия казват, че е нехранимайко. И тогава някой казва: „Аз не съм ли чадо Божие?“ – Изпълняваш ли Божията воля? – „Изпълнявам.“ – Значи ти си чадо Божие, което изпълнява волята на Баща си. А ти изпълняваш ли волята на Баща си? – „Не изпълнявам.“ – Значи ти си едно от глупавите чада Божии, което не изпълнява волята на Баща си. Всеки може да бъде добър и всеки може да бъде разумен. Кога? – Когато изпълнява Волята Божия. Сега някои казват: „Аз не съм чадо Божие.“ – Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: „Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини? Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини да крадеш?“ – „Е, с другари се увлякох.“ – „Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите – само когато ни повикат?“

Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното? Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които кучето е взело хляба. Кога кучето взема хляба? Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им. Да ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето е взело хляба на детето. Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче. Защо? – „Ами кучето ми взе хляба.“ – И това било морал. Няма да влизаш в чуждата градина, да късаш от чуждите плодове.

Някой казва: „Мога ли да бъда чадо Божие?“ Нека остане у вас тази мисъл: „Можем да бъдем чада Божии.“ – Дали сме чада Божии? – Ние сме вече чада Божии, но въпросът е от кои чада Божии сме. – „Е, от кои трябва да бъдем?“ – От тези, които изпълняват Волята Божия, които са добри и разумни. Това е – нищо повече. Това е тъй просто и ясно – никаква философия. И на Небето да отидете, Истината е тъй проста и ясна. Цената на тези думи винаги е една и съща. Където и да отидете, и на Небето да отидете, вземете ли тези думи, колкото и да искате, ще ви кредитират за тях. Тези ваши думи може да ги заложите винаги. Като отидете при един ангел и му кажете: „Аз съм чадо Божие“, той ще ви повика в градината и ще ви нагости. Ако отидеш при някоя крава и кажеш: „Аз съм чадо Божие“, тя ще ти каже: „Смукни си малко от моето млекце.“ Отидеш ли при една ябълка и кажеш: „Аз съм чадо Божие“, тя ще ти каже: „Добре, аз, както виждаш, нямам ръце, но бъди така добър, ако си висок, откъсни си няколко ябълки; ако не си висок, наведи едно клонче и си откъсни.“ Ябълката ще те пита още: „Ама изпълняваш ли Волята Божия?“ – „Изпълнявам.“ – „Тогава откъсни си.“

И така, ние сме от тези чада Божии, които изпълняват Волята Божия с разумност и доброта. Не само че можем да бъдем, но сме чада Божии. Откъде знаем? – Сега бием това масло. Елате да го видите в котела вътре и да ви намажем от него върху хляба. Ти казваш: „Приятелю, аз съм чадо Божие.“ – „Как ще позная?“ – „Добре, ти си гладен, ти си без подслон. Ела у дома.“ – Той дойде. Аз го нахраня, дам му вечеря, подслон. – „Ти вярваш ли сега, че съм чадо Божие?“ – „Да, днес си чадо Божие, но за утре не зная.“ – „Е, ще видим за утре.“ Днес те нахранвам, приемам те в дома си – и всичко това върша заради Волята Божия. Ако не вършех това заради Волята Божия, можех да те изпъдя навън и да затворя подире ти вратата. Чадо Божие съм! Ела в нашата градина да те заведа, за да вкусиш от нейните плодове. Които от вас са скръбни, които от вас са тъжни, трябва да знаете, че ние сме чада Божии – от разумните и добрите, които изпълняват Волята Божия.

Денят днес е толкова хубав, което показва, че Господ ни се радва. Ако не беше така, нямаше да имаме този ден.

Небето е чисто, светлосиньо, безоблачно, а Слънцето тихо, меко грее, като че милва и се смее.

Бог днес ни се радва и казва: „Заслужиха чадата този ден.“ На тези осем сестри, които отиват в града, Бог казва да бъдат добри и разумни, разумно да изпълняват Волята Божия. Те сега отиват – така ги изпращат. И другите като заминават, и тях ще изпратим по същия начин.

Беседа от Учителя, държана на 14 август, четвъртък, 7 ч.

Категории