ЧАСТ ВТОРА – ЧОВЕК И РАСТЕНИЕ

Растителното царство, бидейки подчинено на Венера, по отношение на човека има само едно значение – да го храни. Това хранене може да стане по различни начини, а именно:

1. Спрямо Физическото му тяло, което е храната;

2. Спрямо Етерното му тяло /електро-магнетическото/, което е неговото лекуване;

3. Спрямо неговото Астрално тяло – това са магическите церемонии, предизвикване сомнаболизъм, екстаз, гадания и пр. А човека, от своя страна може да въздействува на растенията по три начина:

1. Като го култивират – магическите култури на растението

2. Като го освобождават – магическо отглеждане;

3. Като го възкресяват – палингенеза. Ще се занимаем поотделно с тези

шест отдела на отношенията към растенията.

ГЛАВА ПЕТА – ВЛИЯНИЕТО НА РАСТЕНИЯТА ВЪРХУ ЧОВЕКА

Аз не ще говоря тука в полза на вегетарианството, защото болшинството учени вече, са на неговата страна, а ще си позволя само да обърна вниманието на начинаещите практиканти към някои практически подробности.

І. От местната храна към вегетарианството трябва да се преминава постепенно, и спиртните напитки да се заменят с вода или мляко, само тогава, когато вегетарианския режим е вече строго установен. За облекчаване на прехода, от месоядството към вегетарианството, препоръчително е да се употребяват обилно сочни плодове.

II. При прехода към вегетарианския режим, ако може, да се живее на село.

III. В градовете, особено в Париж, не се придържайте към вегет. освен ако не се храните никога в ресторант, и не чувствувате обща слабост.

IV. Не се плашете ако ядете по-голямо количество растителна храна, защото то не е тъй вредно както при местната.

V. Запазете за по-дълго време и вашето меню рибата. А яйцата, млякото и маслото можете да изоставите само в случаи когато искате да се отдадете на аскетизъм.

VI. Най-после, едновременно с изменението на режима, трябва поне от малко да се научим да управляваме нашия собствен организъм /физическия/ и с усилията ни волята да се изправят малките функционални разстройства.

КАК ТРЯБВА ДА ЯДЕМ?

Както знаем, движението, т.е. гимнастиката, е от голяма полза. Бидейки последователни, и свързвайки я с полезното, практиканта би сторил много  добре, ако си развежда сам растенията, които ще му служат за храна, сам би си ги събирал и варил в съдове, които не ще се употребяват за нищо друго, и от никой друг!

В естествените и пантеистични посвещения, в които се цели развитие от долу нагоре и от вънка на вътре, работата се започва с развитието на астралното тяло а с това и на разсъдъка. Затова на брахианите и на индийските аскети се предписва сами да си готвят праната, и на никого, освен на своите жени, не позволяват да се докосват до съдовете за готвене. От тука води началото си и положението на тялото във време на ядене. Съществуват определени отношения между електро-магнетичните токове на Земята и флуидните токове на хората, които я населяват. Тука не му е местото за развиване на тая теория, а ще споменем само, че се препоръчва при ядене да се обръщаме на север, с яйцето. Друга полезна операция е омиването. Индийските брамани мият преди ядене ръцете си, краката, устата, коса, очите /лицето около очите/ и ушите, като при това произнасят и свещенно извикване, молитва. У нас това съответствува на молитвата преди ядене, която, ако бъде произнесена магически, предизвиква голямо динамично въздействие. Най-после, една последна забележка при яденето: да се пази пълно мълчание във време на яденето! В това правило се придържат монасите по целия свят. Целта на това е да се съсредоточи цялото внимание на този акт на яденето, по силата на който храната се усвоява по-добре и по-пълно. Като резултатът на това следва, че за възстановяването на изгубените загуби на организма ще се приеме по-малко количество храна, и още, че за нейното преработване от Слънчевия възел ще се вземе по-мал- ко енергия. По тоя начин, нервната сила /от слънчевия възел/ остава неизразходван, и може да се употреби за други цели, напр. за съзерцание. Но хората, при сегашното общественоустройство, живеещи в тежката атмо- сфера на градовете, притиснати от грижи и неволи, та и от невежество, за да ускорят своето лениво храносмилане, прибягват до помощта на спирт ните напитки, което, разбира се, е едно зло за цялото човечество.

БОЛЕСТИ – ЛЕЧЕНИЕ

Целебните свойства на растенията са се ценили във всички времена и от всички народи, което показва една забележителна всеобща интуиция.

Даже гръцкото име на самия бог на медицината – Ескулап – преведено, означава първо надежда на спасението, или по тълкуванието на Перфирия – „способността на Слънцето да възражда тялото или още „възстановяване целостта на тъканите“.

В медицината, растенията могат да се употребяват в три форми, по три начина:

І. Живи,

ІІ. Мъртви и

ІІІ. Възкресени-Възкръснали.

I. Живото растение се употребява за изменение на средата на болния. Особено добри са в това отношение благовонните растения, защото на много от тях аромата ускорява а лекуването на възпалените дихателни пътища.

Така напр. на туберкулозните се препоръчва аромата на бора, лавандата, розмарина, босилека, ментата и др. Такова е обикновеното – екзотерическото употребление на живите растения.

Тайното – езотерическото употребление на живите растения е описано от Парацелзий по името:

ПРЕНАСЯНЕ НА БОЛЕСТИТЕ ВЪРХУ РАСТЕНИЯТА

Една болест, каквато и да е тя, може да бъде пренесена от болния на каквото и да е друго живо същество. За това е нужно да се вземе от болния каква да е „мумия“ кръв или каква да е мокрота. С нея трябва да се полее пръс /земя/ поставена в гърне, и в тая земя да се посее семе от растение отбелязано със същия знак както и болестта. Когато растението порасте, трябва да се хвърли във вода /в река/, ако се отнася за туберкулоза или за друга някаква инфекциозна болест, или, ако се отнася за болест с възпаление, при което се отделя влага, растението трябва да се изгори.

При язви или рани се употребява Лютиче, Чер оман /здрастниче/ – и др. Но преди да се изгори растението, нужно е да се подържи 24 часа в допир с болното място. При зъбобол е нужно да натърка до разкървяване венеца с корена на Кръстовче, и после отново да се посади на местото му. При разстройство на менструацията трябва да се вземе мумия от нея, и да се посее с Лютиче. А при задържането на менструация – да се направи същото с гюзум; при белодробна туберкулоза – дъб или вишна. В наши дни учените са изследва ли влиянието на лекарствата през разстояние посре- дством хипнотизирани субекти. Много интересни дан ни се съдържат по този въпрос в трудовете на Бурро, Люйс, Бюрвил и др. магнетизатори от първата поло вина на XIX век. Тук аз привеждам само отделни примери, а желаещите могат да намерят нови, като се ползват от законите на знаците – сигнатурите.

Откъснато /мъртво/ растение може да бъде езотерически употребено по следния начин:

1. В вид на Сок-

2. В вид на прах-

3. В вид на настройка-

4. В вид на отвара- Когато растението се вари във вода се получава по силен медикамент отколкото при настройките.

5. В вид на магистериум – прах, получен във вид на утайка.

6. В вид на спиртен извлек-

7. Във вид на Квинт-есенция.

Ето практическите упътвания на тази общо известна фармакопея, извлечени от книгите на няколко стари доктори. Всеки желаещ може сам да си намери всичките практически подробности на лабораторната работа, достатъчна за собственото приготовление на лекарствата.

Трябва да се запомни, че всяко лекарство, което е приготвено от здрав и морално запазен човек, желаещ искрено излекуването на болния, действува по-добре от другите лекарства. В това се крие и една от причините за успеха на хомеопатичната медицина, която си служи с разтвори и зрънца.

Аз познавам един стар военен лекар, живущ в квартала св. Георги, който лекуваше упорит запек само с топчета хляб, които сам, в течение на 2-3 часа, валяше в аптеката на своя приятел-аптекар.

ГЛАВА ШЕСТА – ПРИГОТОВЛЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВАТА

Тинктури, Отвари, Прахове и др.п.

Ще разгледаме приготовлението на лекарство от:

1. Кукуряк, Катран и Цикута.

1.КУКУРЯК

Твърде много е разпространен предразсъдък, че Кукуряка можел да лекува само душевно болните. Това не е вярно! Кукуряка лекува и много други болести, а също така да запази здравето и продължи живота на човека, защото притежава свойствата да оживява тъканите, да пречиства кръвта, и да отделя вредните продукти при обмяната, присъствието на които вредят твърде много на функциите на организма. Древните учени са знаели вси- чко това, и ние, в интереса на нашите пациенти, желаем да извадим от за- бвението това старинно средство.

По указанието на Парацелзия трябва да се вземе белоцветния кукуряк, който се среща твърде рядко, и който е най-лековития. Този вид кукуряк – Хелеборус Нигар, се отличава с своето бавно но сигурно и благотворно действие, отколкото кукуряка на Диоскорила – Хелебосрус албус, и др.

Приготовлява се по следния начин: взема се корен от белоцветен кукуряк, нарязва се на ситно и се напълва с него ябълка, която трябва да бъде откъсната нощно време. На сутринта трябва да се извлече на слаб огън тази ябълка /с кукуряка/, да се извади от нея кукуряка, да се изсуши и да се стрие на прах. Този прах се взима по 10 сантиграма, два часа преди ядене сутрин, 3-4 пъти в годината, главно в началото на всеки сезон, но непременно в началото на есента и пролетта. Това служи като прекрасно предпазно средство от всякакви болести,защото може бързо да отделя продуктите на обмяната и да ги изкарва навън от организма. По желание дозата може да се увеличи.

Може също така да се изпекат листата и корена на кукуряка в ръжен хляб, вместо в ябълка, за предаване на прахът по приятен вкус. Като се изпече хляба, корени пак се стрива на прах, и да се дава по 20-25 сантиграма на човек, а при по силните може и повече. Прахът може да се направи във вид на хапче – в капсулка – или най-после да се вземе заедно с хляба или ябълката с които се е пекъл. Прахът може да се взема и на други начини според усмотрението на лекаря. Но в всичките случаи, той трябва да се взима два часа преди ядене, обикновено сутрин. Може, най-после да се взема в цялото растение, превърнато на прах, по горния начин, както са правили това римляните.

Може да се нареже корена и да се вари заедно с месо – за супа, да се прави с него и желе, също да се приготви и тинктура. Всичко това може да се взема няколко дена подред, за леко очистване на организма. Към това може да се прибави и друго, каквото лекаря намери за нужно.

Има и такива хора, които са свикнали да ядат листата на кукуряка за пречистване на кръвта. Те събират листата в подходящото време, сушат ги на сянка, стриват ги на прах, и смесени с равно количество захар, взимат доста големи дози. Благодарение на това, такива хора достигат до дълбока старост, и до последния ден на живота си не знаят какво нещо е болест! От начало може да се взема по 10-15 сантиграма на ден, и след седмица или две, може да се увеличи дозата двойно дори и тройно повече.

По този начин, на постепенно взимане и увеличаване дозата, кукуряка престава да действува слабително, и прави само пречистване на кръвта.

Опитният фармацевт може да приготви от кукуряка и балсам, който е също много ценен за здравето и живота. От кукуряка може също така да се извлече и квинт-есенцията, която превъзхожда всички други негови лечебни препарати, но нейното приготвяне е трудно и бавно. Тя се взима по 5-6 капки в отвара от Маточина.

От цялото растение, внимателно и старателно измито и намокрено с оцет приготовляват сироп, който има също свойството да очисти организма от  всички отпадъци от обмяната на храните, а със сироп от корените му приготовляват лекарства, които изкарат навън и най-упоритите болести.

Този сироп е и едно много ефикасно слабително средство. Аз приписвам на това растение, особено на неговите корени, при продължителното им употребление, чудесното действие за излекуване на всички хронически болести, главно, както се каза няколкократно, чрез изхвърляне навън на всички отпадъци от обмяната.

Предвид на всичко гореказано, кукуряка може да се нарече „втора панацея“, при условие, че при неговото употребление ще се спазват всичките гореизброени условия.

2. КАТРАН

I. Приготовление на катранената вода. Налейте един литър хладна вода в съд, и в нея четвърт литър чист боров катран. Бъркайте с дървена лъжи ца в продължение на 5-6 минути. След това добре запушете съда и го оставете в продължение на 48 часа на умерена температура /обикновена, без загряване/, да се утаи катрана. След тия 48 часа внимателно оберете пяната, и отлейте много внимателно по-лучената ясно жълта течност, като гледате да не се повдигнат от дъното мътилките и да не се смесват и отлеят и те. Така получената бистра течност са пази добре запушена в бутилка. Добрата катранена вода е бистра и слабо жълтеникава.

ІІ. Външното употребление на катранената вода.

Налейте два литра кипяща вода в съд, и в нея един литър катранена вода. Бъркайте с дървена лъжица или лопатка в продължение на 15 мин., после оставете разтвора да седи 10-12 часа да се утаи. Прелейте получения разтвор в друг съд, който може добре да се запушва. Измиването на болните части с тази вода лекува от камъни в пикочния мехур, лекува и краста, съ- що язва в стомаха, скрокли и проказа. Освен това, тази вода е полезна още и за лекуване на: едрата шарка, кръвотечение, на покрити с рани черва, на всякакви тумори, на гангрени, скорбут, червен вятър, астма, на разстроено храносмилане, на водянка и истерия.

За приготовлението на този тъй ценен медикамент трябва да се вземе катран от бор, който е от високо и сухо място, при това да е изложен на северен вятър.

3. ЦИКУТА

Приготовление на екстракт от Цикута.

Вземете свежа Цикута /стебла и листа/, изстискайте от нея сок и го изпарете на слаб огън в глинен съд, като се бърка през време на изпаряването, за да не загори по дъното на съда. Изпарянето трябва да се прави до тогава, докогато сока се сгъсти до като стане като мед.

Прибавете към така сгъстения сок толкова прах от цикута, колкото е нужно да се получи тесто, което може да се валя на топчета – хапове. Тези хапчета ще бъдат по 20 сантиграма едното. При липса на свежа цикута, може да се приготви лекарството и от изсушена такава, но силата на лекарството ще бъде, разбира се, много по слаба.

Лекуваното ще трябва да става с малки дози. Отначало може да се взема по половин хапче, т.е по 10 сантиграма, и след седмица да се увеличава с по 5 сантиграма, докато се стигне до 40-50 сантиграма, т.е. до половин грам. Но ще трябва да се запомни добре, че това лекуване е свързано и с пиенето на чай от бъз /бъзан/, веднага след приемането на хапчетата от цикута. Може да се прави и лапа от цикута за налагане на болното място.

Прави се като се вземе цикута, зашива се в парче платно, намокря се – накисва се – в кипяща вода и се налага болното място, където остава една нощ.

Всичките тези медикаменти имат свойството да разтварят, освобождават и успокояват. За тяхното приготвяне са годни следните видове цикута: …………………………………/в копието не личи текста/………………………………… Парацелз казва, че добрата цикута расте на сянка, в хладна земя. Най-добрата цикута се намирала в околностите на Париж, и в Италия.

Хипократ, Гален, Меркуриялис, Аструн и мн. др. медици на древността и в средните векове са предписвали цикута за вътрешно употребление против отоци, колики, маточни възпаления и др.

Нашите прадеди чисто са употребявали есенции от желтениче, маточина, шафран, и алое като общо тоническо средство.

ГЛАВА СЕДМА – ХЕРМЕТИЧЕСКА МЕДИЦИНА

Църковни запрещения.

Древните лекари са считали като едно важно условие за ефикасното действие на лекарствата времето за събирането на билките. Те са знаяли, че билките не се берат безразборно в кое да е време, защото се намират под влиянието на звездите, и трябва да се знае времето за тяхното събиране. Също така и приготовлението на лекарствата трябва да става в избраното за това време, съответствуващо на болестта и на билките. По тоя въпрос ние ще говорим по обстойно в нашия словар, в последната част на тоя труд. Католическата църква също запрещава да се берат някои билки произволно.

Кога и как да се берат билките.

Денят на летния Иван Кръстител, който се пада на 24 юни, е най-благоприятния за събиране на билките, или в навечерието на този ден. Обаче,  трябва да се знае, че за всяка билка си има един точно определен ден когато нейната целебна сила е най-голяма, и тя трябва тогава да се бере.

Но ако това не може да се направи, защото трябва да се познава добре астрологията, горната дата е най-удобната. Билките се берат нощно време! При изваждането на билка, която искаме да помогне за лекуването на ед- на тежка болест, се налага една магическа церемония. Преди да се откъсне тя, трябва да се освети с знаците и думите /словото/ на планетата, която е покровителка, на растението. След това се изважда билката с корена, или се от рязва от нея само оная част, която е необходима, и то с специален нож – с който друго освен билки не се режат.

Херметическа обработка на растенията.

До сега говорихме за обикновеното фармацефтическо обработване растенията. Херметическата им обработка, обаче, има съвсем друг характер. Тя има за цел не да използва колкото е възможно повече физическите свойства на растенията, на техния сок предимно в освобождаваме на тяхната жизнена сила, тяхната същност, душата, или да се извлече „балсамът“, както е казва Парацелзий. Тоя „балсам“ е една основна, маслена течност, но нека като обикновените масла, а нещо ефирно, което е носителят на астралното тяло на растението. Той се получава чрез огън, и не чрез ферментация. Парацелз го нарича още „аркан“ /тайна/, твърдо вещество, което е безсмъртни, безтелесно, избеляващо, възстановяващо и съхраняващо телесния организъм. Тази сила е заключена в „небето“ или „същността“, се получава като се преведе растението от неговото вторично материално състояние в първично такова; или както казва Парацелз от „Магастрим“ в „Илиаструм“.

Точно казано, лечебната сила на едно растение се заключава в неговия  дух, но в естественото му състояние дейността на духът е скрита, и неговата светлина е затъмнена от материална му обвивка. Затова тази обвивка ще трябва да се разруши, или най-малкото да се преобрази в нещо чисто и неизменно. Това преобразувание може да стане по пътя на ферментацията, като се прибави в това време и нещо /вещество/ което може да поглъща нечистотиите.При избора на такова вещество ще трябва да се ръководим от съображението, какъв е вкусът или стремежът на растението, защото то се стреми към един идеален тип растение. Когато се вари билката, както се каза, ще и се прибави веществото, което ще извлече от материалните и обвивки нечистото, излишното, вредното, онова, което спъва свободната проява на целебната душа. Тая добавка е минерална сол, която се отнася към известна планета. От каквато планета е набелязан вкусът на билката, със сол от същата планета се почва и варенето. В резултат се получава една сол, търсеното първично вещество, и един вид живак – т.е. неизменна вода, течност с особени свойства.

Получените соли са три вида: Юпитерова, Марсови и Меркуриеви. Първата – Юпитеровата е благовонна, и сладка, защото в нея се кръстосват влиянията на Слънцето и Венера, ала самата тя не е достатъчно силна за да лекува отделно.

Втората – Марсовата, е горчива, стипчива или люта. Третата – Меркуриевата – или смесен вкус: и сладни и налютява, и сладни и накиселява, и сладни и нагорчава. Обикновено се примесва Юпитеровата с другите две, за да спира отровното им действие.

Първичното вещество, което се извлича от билката е хранително, в повечето случаи то е масло, от което черпят сили снагата и етерният двойник на болния. Колкото пък за живака, възродителното и живително средство, той не може да се получи от всяка билка, а само от ония, които са под влиянието на Слънцето, Венера и Юпитер, и те всички имат сладък вкус. Другите билки простират своето действие по границите на четиритях елемента – на природната и етерната област – а тия, за които споменах, стигат и до най-горните области на духовния свят.

За да се получат лечебните отвари /извлеци/, билката се нарязва на дребно, докато е още прясна, потапя се в спирт да поседи 6-7 дена на Слънце, след което спиртът се прелива в стъкло, а гъстото и късчетата се турят в топла вода, дето се слага и потребната планетна сол, да постоят един ден на тъмно в глинен съд. Тогава солената течност се прелива в друго стъкло а утайката са изсушава, докато се втвърди. Вземат се две колби с съединени гърла, в които се сипва гъстото и двете течности – спиртът и водата – гърлата се замазват внимателно и облепват с троен слой молетон – черно вълнено платно – и тъй се държат двете колби в постоянна топлина от 30 до 40 градуса топлина три седмици. Каквато и да е билката, не трябва да се получи питие със слаба гъстота, червено и неменливо на цвят и на вкус. Другите въздухообразни, течни и твърди тела, които се отделят спо- ред случая, имат също особени свойства. Тоя общо изложен начин се мени в своите подробности според основните качества на билката. Марсовите и Меркуриеви сили са по деятелни, затова е под-добре именно те да се употребяват, като се смекчават с малко Юпитерова сол. Получено то се излага за малко на слънце, и се разклаща за да се смеси добре. Към добрите билки не трябва да се смесват Сатурнови и Марсови, защото ще се пов- редят. А тия последните – Сатурнови и Марсови – стават добри когато им се действува с влияния на Слънцето, Венера и Юпитер. Венерина билка не се дава за Юпитерова болест, а се избира растение, у което гневът на Марса е смекчен по изкуствен път от Юпитер и Венера.

Магията на растителното царство се свежда към работа с природните духове на растителния живот, наречени в древността дриади, худриали, хамадриади, силвани, фауни; блажения Августин ги нарича дузии; средновековието – феи, а Парацелзий нимфи и силвестри. Надарени със особен нагонен разум, безлични и безотговорни, те си менят изгледа с промяната на вещественото същество, към което са привързани.

Някогашните Розенкройцери са ги използвали за своите чудотворни лекувания, тъй като тия духове са покорни служители и се подчиняват на заповедите изречени от напреднал духовно човек. Магичното действие на билките се проявява било върху нагоните среди било върху чувствените, било върху умствените. В първия случай се цели постигане на здраве, болест или смърт; във втория на любов или на друга страст; а в третия – на сомбулизъм, ясновидство, видения, пророчества, яснослушане, гадане, изстъпление и др. За тия цели билките се употребяват по много начини: от тях се правят магични питиета, мазила, прахове, маджуни, кадилни миризми, течни благовония, прах за смъркане, води за миене, вещества за пушене, хапове за гълтане и муски, които се носят.

Всеки е чувал или чел за шабаш и черни литургии, за пренасяне на болест или убиване отдалече, за отравяне с билка или предмет накаден с магична мириз ма, за пиене, което дава любов /сводниче/ или омраза /разводниче/.

За въздействие върху сетивата и умствените центрове, билките се употребяват и днес както на изток, така и на запад. Най-познати подобни средства са хашишът и афьонът, употребяващи от някои будийски, китайски теоисти, тибетски лами, туркестански шамани в мюсюлмански дервиши, както и от тантриците на Бутан.

Тия средства се употребяват за причиняване на временно ясновидство и яснослушане, някои от тях навяват лек сън, други зашеметяват, трети приспиват дълбоко, та душата се отлъчва съзнателно от тялото, а четвърти навяват образи и видения. Някои требници за черната магия сочат между тия билки корен от развалниче /беладона/, черен разводник /кучешко грозде/, червено кучешко грозде, синя шапка /аконит/, блатен магданоз, тополови листа, буника /блян/ ,бучиниш и др. Употребата на такива средства е, разбира се, винаги опасно и непрепоръчителна. В тия требници се посочват и средства да вижда човек и призраци, да пропъжда зли духове, да вижда чудновати неща, да предвижда бъдещето и пр. В състава на тия билки вли зат преди всичко билки, смоли, корени от известни дървета, семена и листа: шафран, алое, мандрагора, мак, магданоз, разтравниче /вреси/, лен, коноп, теменуга, див джоджен, божур, боже дръвце и др.

За да бъдат билките в пълната си сила, те трябва да се берат по време когато са в съюз благоприятните планети, с които са отбелязани, а неблагоприятните са в изгнание. /В Словара, който е втората част на настоя щето съчинение всяка билка е отбелязана с нейните знаци/.

По нас берат билки по Енюв-ден, 24 юни или 7 юли, което е Рождеството на св. Иван Предтеча, или летния Иванов-ден. Тоя ден се нарича още бильобер. Билки се берат още и на Гергьовден, пред изгрев Слънце.

Момите турят тогава във водата, с която замесват хляб мащерка, набрана рано заранта. Това е обичай на билкарите и на билкарките от народа, който обичай сигурно почива на преданието, но в него човек не може да се придържа, защото и двата, дена – Еньовден и Гергьовден – макар, че спадат с благоприятното време за бране на някои билки, не подхождат за всички.

Извличане на първа есенция от Маточина, според Парацелзий.

Вземете половин килограм чиста сода за сапун, и я оставете да се втечни на влажен въздух. Филтрирайте течността и поставете в нея колкото може повече, листа от маточина, но така, че те да бъдат напълно покрити от течността. Затворете плътно съдът и го оставете за 24 часа на топло място.

След това отлейте внимателно течността, която е над нея, над листата Маточина, и пак внимателно налейте на мястото на отлятата течност спирт.

Остава се така с спирта да седи две денонощия, или малко по дълго, докато спирта добие хубав цвят.

Тогава се отлива спирта и се заменя с нов, и тази операция се повтаря дотогава до когато спирта почне да не се оцветява вече. След това спирта се вари да се изпари и стане като сироп.

Универсална противоотрова.

Една много добра противоотрова от растителен произход е: Нагрява се винен камък /тригя/ с спирт, слабо но дълго време, и да се получи от тая смес една червена маслена течност. После се дестилира, и най-после се остави да ферментира.

ГЛАВА ОСМА – МАГИЯ

Практическата магия е преди всичко индивидуално изкуство, защото, когато се изучава каквото и да е от магическо гледище, нужно е преди всичко да се обърне внимание на личността, която изучава магията. За практикуването на магията се изискват две неща, без които тя или е само залъгалка, или най-опасното занимание, защото, при липса на двете качества, които ще кажем, тя винаги води към катастрофа. Тия две качества са:

Знание и морал. Оня, който ще вика духовете, трябва да знае как и кога да ги вика, ако няма силната воля да ги командва, те ще го завладеят. А той може да ги командва само, ако стои в морално отношение недосегаемо от никой лош дух. Затова и един Учител /И.В./ казва, че магията е един чук с който се работи, но ако тоя чук не е в една здрава ръка, с него същия духовете ще му смажат главата!

Начин за виждане горските духове.

След обикновените за целта очиствания /пост, молитва и пр./, тръгнете в ранно утро в гората, и потърсете такова място – гъсто – от който да не може да се вижда небето. Седнете и затворете наполовина очите си, гледайте неподвижно пред себе си, като призовавате мислено силваните – горските духове с каквито име на искате. Ще имате едно любовно настроение към тях, т.е. ще ги считате за добри и красиви същества, на които и вие бихте могли да сторите добро. Вие непременно ще ги вадите, особено ако им предложите и храна /зърна/ и вода. Ако не се успее от един път, опита трябва да се повтори и потрети.

Горските духове принадлежат към класът на „елементалите“, т.е. те саастрални обитатели /същества/, които се надяват да се издигнат до положението на хората. Те обладават един особен инстинктивен ум, и външният им вид се мени в зависимост от предмета към който се привързват.

От техните услуги са се ползвала някога Розенкройцерите, при своите чудесни лекувания, защото са слуги на природа, и естествено са подчиняват на човека. Елементалите обладават доста голяма власт над /природата/ материята, поради обстоятелството, че обитават в областите гранични между физическия и астралния свят. Те могат да предизвикват излекувания, или да извикват удивителни видения. Елементалите от минералното царство, при едно умело ръководство на оператора, могат да извършват всичките алхимически операции. А елементалите от животинското царство произвеждат голяма част от медиумическите явления.

Религиозна магия.

Свещените книги на древните религии често се ползват от растенията за символическото изобразяване на понятия, иначе неразбираеми. Например: „Дървото за познанието на Доброто и на злото“ в Рая, изображението двата способа, от който Адам е могъл да се възползва за изпълнение на своята мисия. Да споменем още кабалистическото дърво на сефиротите; дървото „асвату“ – свещената фигова палма, символизираща интегралното знание; маздейците почитат Хаома – дървото, чрез което Зороастър представя кръвоносната и нервната система у човека и в вселената. То е тъждествено с Зампум в Тибет и Иградзил – дъбът на фересидите и на древните келти.

Всеки от тия символи има най-различни значения. Без да се отдалечаваме от нашата тема, ние ще споменем за значенията им имащи само връзка с умственото развитие на човека. Всяка религиозна легенда говори за своя основател, че Той се отправя винаги когато има важна работа или иска да медитира, под едно свое любимо дърво. Само един Христос прави изключение, който, впрочем е и въплътеното знание. Причината на това е покрита с тайни, макар и да може да се подозира, че тука е връзката със самото определение на творението, или, ако искате, с двоякото употребление на волята от това творение. Предвид на това, пълният религиозен символизъм говора за две дървета, за които кабалистическата и египетската традиции говорят ясно за тях, само затова, защото всяка традиция, според тях, трябва да се завърши с въплъщението на Сина Божий. Останалите предания, бидейки наследство на разлагащи се народи, могат да гово рят само за древните науки.

Едно от прелюдиите естествени посвещения представя човека в неговата вътрешност. То казва, че стеблото на дървото съответствува на гръбначния мозък, а клоните му – на нервите, 72000 на брой, които са известни на индийските йоги. Седемте цветове на дървото съответствуват на седемтях центъра /чакри/ на астралното тяло. Листата са двойния дихателен апарат, отговарящ на белия дроб на човека; корена отговаря на краката и на органите за възпроизвеждането; сокът – космическото електричество, циркулиращо по нервите и специфициращо се в различни секрети на организма, започвайки с най-ефирното – мозъка и свързвайки с земята – семето.

На санскритски език думата „йога“ е синоним на думата религия, а думата „религия“ или от латинското „религаре“, което значи свързвам. Значи „Йога“ означава свързане. Значи „йога“ и „религия“ означават съединителното звено на човека с Бога и със световете /физически и духовен/. Механизма на тази връзка е подобна на механизма свързващ зърната с почвата, от която зърното ще извлече от безформения и черен земен пласт необходимите материали за да си изгради прекрасния цвят.

Практическия идеал, към който се стремят йогите е, да превърнат нечистото молекули на своето тяло в чисти – които са неизменни неразрушими; превръщането на низките страсти в чист ентусиазъм, превръщане на невежеството в светлината на знанието, на Истината. На тази именно причина Учителят по тая свещена наука „Йога“, е изобразен седящ под свещеното дърво.

ЕСТЕСТВЕНА МАГИЯ – НАГАЛИЗЪМ

Разните традиции учат по различен начин да се използват окултните сили на растенията. Според обстоятелството използва се или цялото растение или някоя негова част.

Цялото растение се използва например от туземците на централна Америка, Нова Гвинея, Нова Зеландия, Индия, Германия и др. които желаят да свързват съдбата на едно новородено дете с съдбата на едно нарочно избрано от тях дърво. По този път се установява една тясна връзка между двата организма. Детето се ползва изобилно от жизнените сили на дървото; но от друга страна, ако това дърво бъде повредено, например отсечено, то детето ще пострада. /Виж по тоя въпрос и „Астралното поле“ от Ледбитер/.

В Индия и най-малкото, най-западналото или незначително селце, си има своето свещено дърво, и при това, живущия в него гений се прекланя пред местните жители, даже и на тия от долните касти. От гръцката митология знаем, че елините са вярвали, както във всяка гора живее по един гений /геният на гората/, и във всяко дърво – по една нимфа, силва. Нерядко в Нилгирия – в Сините планини на Индия, дебели

дървета, са изпъстрени знаци с червена боя, в корените им поставени по три камъка, също боядисани червено. Тези дървета са места за поклонение, и за принасяне на жертви, като останки от животни, рогозки от козина и пр. оставени от всякакви болни и от душевно болни /умопобъркани/. Духовете пазители на тази дървета се наричат на местното наречие униспури, които са приятелски разположени към човека, но тяхната власт е твърде ограничена.

Туземци понякога посвещават на подобен гений на гората някое от своите деца докато то достигне седем годишната си възраст, а понякога и за по-дълго време. При навършване на времето, на гения на гората се пренася голяма жертва, а косите на детето се отрязват и се окачат на дървото. Тези дървета обикновено са от рода на Ясена /Нех/, а понякога и Канелското или Миртовото дървета.

ФИЛТРИ

С името филтър може да се нарече всеки вид питие, в състава на което влизат магически приготвени вещества, което се дава на пациенти за да се постигне предварително набелязана цел, и то по окултен път. И трите природни царства дават изобилен материал за приготовлението на подобни лекарства от билки и пр. подобни. Ние ще се занимаем само с ония от тях, които произлизат от растителното царство.

Всякакъв вид магически мазила, каши, разтривания, компреси, и напитки принадлежат обикновено към черната магия. Тяхното число е твърде голямо, и то може да порасте още повече с малко съобразителност и изобретателност. Така например, китайските таоистки свещеници употребяват за нуждите на своята медицина, Психология и Магия само 13 вещества от растителен, животински или минерален произход, но те умеят да си приготвят от тях, чрез различни комбинации, твърде много лекарства. Тези лекарства може да бъдат приготвени от самите пациенти или от други лица. Всичките тези лекарства действуват на астралното тяло в някои от неговите центрове на инстинкта, на страстите или на разсъдъка.

В първия случай, когато се действува на инстинктите, може да се възстанови здравето или да се предизвика разболяване; това въздействие върху човека в изобщо върху неговата физиология, изменят се неговите физиологически функции.

Във втория случай с тези напитки и др. средства се извиква любов, ненавист и пр. – действува се на неговите страсти изобщо.В третия случай се предизвикал сомнамбулизъм, ясновидство, яснослушане, а понякога и явления от по-висш разред.

Народният фолклор и историите за Шабаша ни предават множество разкази за отравяния и убийства от разстояние както на хора така и на живо- тни, посредством действието на магическите лекарства на съответният център. Не малко разкази съществуват и за любовните филтри, но изобщо ползването от растенията за тези цели не са тъй широко разпространени, може би от незнанието за тяхното психическо въздействие. В сегашно време те се практикуват в доста от будийските манастири, у китайските таоисти, у тибетските лами, у бутанските тантрици и у шаманите на Туркестан, както и в някои от мюсюлманските братства, като не считаме безсъзнателното ползване от тревите от някои диви племена.

От растенията, които действуват най-много на разсъдъка е Хашиша и Опиум, които се и най-много употребяват, обаче на Запада почти никой не знае секрета на неговото приготовление, който секрет може да се научи само в Далечния Изток. Разказите на Бодлера и други като него, не ни дават никакви указания за това приготовление, колкото и художествени да са техните описания. Единственото нещо, което можем да кажем е, че тези медикаменти могат да произведат интелектуален екстаз само в тези случаи, когато лицето се е научило да управлява чрез силата на своята во- ля своите психически сили, и да ръководи правилно асоциациите на своите идеи без помощта на възбуждащи средства, а това, както се знае, не е лесна работа. В противен случай, оня, който се заема да прави опити с на- ркотици, не укрепнал предварително волево и разсъдъчно с подходящите за целта упражнения е подобно на моряк, който се впуща с лодка без кормило по един бушуващ океан, който е по-страшен от индийския с неговите циклони! Той може да се върне от такова „плаване“ побъркан, а може и съвсем да не се върни!

Нашият съвременник Рагон, Велик Майстор на Масонската Ложа, който е дал и най-забележителните тълкувания на Масонския ритуал, в едно от своите произведения – „Окултна Масонство“ – е описал следните направени от него опити: той взел разноцветни дискове, намазвал ги с сок от различни растения,и ги по казвал на лица приспани в дълбок магнетичен сън.

Ето резултатите на неговите опити; които доказват влиянието на растенията върху астралното тяло на човека:

ДИСК №1- Виолетов

Вземат се растенията: Попадийка, Беладона, Татул, Индийски коноп, Стрихнин.

Произвеждат следните действия: непрекъснато движение на ръцете и краката, желание да се пипне нещо с ръце или да се тъпче с краката.

Викане, подражание на кучешки лай; желание да се хапе или да се мушне някой с нож. Пълно опиянение, явяване на райски видения; илюзия за изпълнение на всички желания. Субекта помни като на сън всичко преживяно.

ДИСК № 2 – Син

Вземат се растенията: Чер пипер, Чемерика, Сабадила.

Произвеждат действията: трескава възбуденост, слабост в долните крайници. Субекта застава на колене и иска да се моли; но не може да си спомни думите на молитвата; очите престават да виждат, но той смело ходи из стаята и се натъква, сблъсква с предметите; клепките треперят известно време, но после се отпушват и той заспива. Единственото средство да се разбуди субекта е, да му се облее лицето с вода.

ДИСК № 3 – Небесно син /гълъбов/

Вземат се растенията: Пипер кубеба – не обикновен чер пипер, Лаврово дърво, Камфора, Асафетида, Бучиниш.

Произвеждат действията: обща възбуда, конвулсивни движения, сънливост, загуба на разсъдъка, премаляване, изнемощяване.

ДИСК № 4 – Зелен

Взети растения: Мандрагора, Лактука вироза.

Произвежда следните действия: изобилни сълзи, субекта си играе с ръцете като малко дете, има желание да бяга, лицето е уверено, че може да се надбягва с кон и да го изпревари – надбяга, треперене на всичките мускули на тялото, прощава се с близките си като че ли ще умира, общо вцепенение, летаргия.

ДИСК № 5 – Жълт

Взети растения: Стрихнин, Ориум, Бърдоква, Зайча сянка, Чемерика, Стрихнин игнатиев.

Дава: клатене на главата напред и назад, общо вцепенение, сън. Ако повдигнат на лицето клепача, то вида на жълтия кръг предизвиква у него ярост, на която причината той не може да обясни. Другите цветове не му произвеждат никакво впечатление. Изпитва още сладострастни сънища, силен студ, и бледност, пълно изнемощевание, нов сън. Субекта изпада в магнетическо състояние във време на което той свободно се разхожда из стаята, вижда всичко макар, че очите му са добре вързани, отговаря на въпроси и при събуждането си не помни нищо, не остават никакви възпоминания.

ДИСК № 6 – Оранжев

Взети растения: Дилянка, Тютюн, Повет, Произвежда действия: силна радост, вцепеняване на крайниците, сън. Ако открие очите на субекта и ме се покаже оранжевият диск, у него се появява силен порив за смях, прекъсван със стенания, нещо, което той не може да обясни. Плач. Склонност към ясновидство.

Д И С К № 7 – Червен.

Взети растения: Сечено биле, Лавандула, Червен напръстник, Лавандула вера.

Произвежда сложните действия: викове на ужаса, субекта се страхува, че скрилите се врагове ще излязат от своята засада и ще го нападат. Пронизителни и откъслечни викове. Това състояние продължава по два и половина часа у едни, и по 4-5 часа у други. На субекта му е необходимо доста време след опита за да се оправи.

Ние не съветваме никого да прави тези опити, макар и заради науката, защото на нещастния изследовател ще му бъдат разстроени нервите, а резултатите за науката ще бъдат, може би, съмнителни!

Също така ние считаме за съвършено непозволени всякакви опити с Натуралната и Психическа магия, и с изключение на Терапевтическата, Лечебната. Задоволяването на любовта или омразата на някого, или при добиването на каквото и да е никому ненужно знание съвсем не е толкова важно нещо, щото да се отнема свободата на волята на някого с тези опити, или да се изменя нормалния ход на явленията в природата. Само едно е нужно на човека: да люби Бога и ближния си, а всичко останало е суета и прах.

МАЗИЛА НА МАГЬОСНИЦИТЕ

Ето няколко указания, извлечени от любопитство, от една малко известна книга, която ние имахме случая да видим в библиотеката на нашия скъп и оплакван от всички другар – Станислав де Гуайта.

Между всичките растения, от които дяволът се ползва за да извращава чувствата на хората, изброените по-долу заемат първо място. Някои от тях предизвикват дълбок сън, други приспиват само леко, но при това те повреждат и извращават чувствата така, че субекта и в сън и в бедност вижда необикновени неща, кои то другите не виждат.* /* Магическият диск се състои от картонен кръг, облепен с цветна книга. В центъра, на кръга се написва цифра, която показва мястото, което заема в слънчевия спектър цвята на тоя кръг. На левия край е означено действието, което трябва да произведе тоя кръг с съответствуващия цвят, а на десния край е отбелязал знакът на планетата, която отговаря на тоя цвят. Девет диска съставляват пълния комплект, от който седемтях са оцветени с цветовете на спектъра, осмия е бял а деветия – чер. Тези два диска означават начало и край на операцията./

Тези билки и други средства са: корени от Беладона, кръв от прилеп или от Папуряк, Аконит или жълт Борец, /казва се още Жълтата Сама китка/ Кирвиз, Пълзящ сикборец, Водна перуника, Магданоз, Листи от Топола, Опиум, Попадийка /лен/, Бучимиш, различни сортове Мак.

Тези средства позволяват да се виждат адски сенки, т.е. зли духове, в билката извиква Ангелите да се явяват. Нино различава в фармакопеята на магьосниците три вида маст:

Първата дава само сън, и се състои от мазнина смесена с целина /кервиз/, Аконит /сама китка/, Пълзящ очиболец/. Кучешко грозде и сажди.

Втората има действието да дава на дявола възможности да внушава на магьосника увереността, че той като седи на една метла, се носи с голяма бързина, лети /през кумина/ към Шабаша – адското сборище.

В състава на третата маст влизат неща, които, посредством които дяволът внушава на човека мисълта, че той може наистина да се превърне в животно и като такова да тича по полето. В състава на тези мазила не влизат прости наркотици само, а такива, които извращават чувствата, като предизвикват симптоми близки до самоубийство, или до умопобъркване. Такова влияние има, както се знае, и алкохола в голямо количество когато се пие; също така влияят и котешкия мозък, беладоната и други, за които аз не ще говоря, за да не стана участник в престъпления. /Аз ще последвам тука благоразумния Д-р Рино, като не споменавам всичките неща и като премълчавам дозите, които са необходими за целта/. В състава на тези мазила, влизат още части от тялото на скорпион, на змия, на таралеж, на лисица, човешка кръв, и различни още корени и треви, които, както казах по-горе, не ще кажа.

Съветникът Екхар Хаузен, живял в края на XVIII век, дава следната рецепта за предизвикване на видения: правят се топчета и се изсушават от Сама-Китка /Амонит/, Бучениш /Микута вироза/, Попадийки, Лен, Шафран, Алое, Опиум, Мандрагора, Мак, Аса – фетица, Магданоз.

Против злите духове той препоръчва: Сяра, Аса – фетица, Воброва маст, жълт кантарион и оцет. В цитира ната вече книга, Нино споменава и следната рецепта за благовонни миризми: За да се видят странни неща: корени отворика вереска, сок от Бучиниш /цикута вироза/ и Попадийка/, семе от червен мак.

За виждане на бъдещето: семе от Лен и от Пселия, корени от Теменуга и от див магданоз /целина/. За изгонване на зли духове: Планинска мента, Божур, Мента, Кърлеж.

Ако се изгори жлъчка от Сепия, Мащерка, Роза, къс от дървото Алое, и пръснете в огъня малко вода, ще ви се стори, че цялата стая се напълва с вода.

Ако пръснете кръв, ще ви се стори, че стаята се напълва с кръв. Ако пръснете Земя, почвата ще почне да трепери под краката ви.

ГЛАВА ДЕВЕТА – АГРОНОМИЯ. МАГИЧЕСКАТА КУЛТУРА НА РАСТЕНИЯТА

Съществува специална магическа Агрономия, която е загубена за сега. Нейната основна мисъл е в това, че посетите в почвата семена трябва да намерят в нея своите допълнителни качества. И както при един мистически режим, човек, /мъжът/ намерил своето духовна сестра, става могъщ в думи и в дела, също така и семето, посадено в своята съответна почва, до- стига своето съвършенство.

Посаждането трябва да стане под влиянието на Сатурна, поради което и Галите наричали семето „Сат“, а сеячът – „Сатурн“. Да сееш, значи да поставиш нещо на тъмно, на дълбоко и в уединение. Кракът предизвиква светлината, и безформената маса на гниещите семедели извикват към живот един прекрасен цвят или едно величествено дърво. Да разгледаме какво произлиза в голямото число случаи, когато земята не съответствува точно по своите качества на повереното и семе.

Както вече знаем, подземното развитие на семето се извършва от „солта“, „сярата“ и „меркурия“ на земята. Слънцето в случая играе в тоя процес ролята на универсален източник на живота, но неговите невидими живителни лъчи могат само тогава да бъдат усвоени от зърното когато Земята се поляризира – квалифицира – неговите свойства /на Слънцето/ в съотве- тно допълнителните на зърното свойства. Затова, смя та, която заобикаля зърното, се окаже неподходящо за него, то „енсът“ на зародиша като изпуща коренчета, изтощава своите сили в търсене на недоставените му елементи. Коренът и стеблото стават в този случай сухи и грапави – възлести. В такъв случай „солта“, „сярата“ и „меркурия“ се унищожават взаимно едни други, и поглъщат безрезултатно слънчевата енергия, идваща до тях в неусвоен вид.

В този случай изкуството може да помогне на работата по два различни начина: или като избира щателно земята с подходящите качества на зародиша, който ще я оплодотвори, или, ако зърното вече е прорасло – да стимулира изкуствено неговата жизненост.

В първия случай наложително е да се знае в какви пропорции се съдържат в земята и в семето трите елемента – сол, сяра и меркурий, т.е. да се знаят техните химически състави.

Във втория случай, трябва да се ползваме от различните течности, получавани като междинен продукт при приготовлението на философският ка- мък, особено при сухия начин, и с тези течности да се служим като с лекарство спрямо прорасналото вече растение. По-нататък ние ще говорим повече по тоя въпрос. Независимо от подбора на подходящата почва, доставяща на растението материалната храна, необходимо е да се погрижим още и за обществото, което ще го заобикаля. Има растения, които растат добре само в съседство с известни растения, и загиват в близост с други. Цялата работа тука се състои в това, с какви планетни знаци са отбелязани съответните растения. Някои подробности по тоя въпрос ще бъдат дадени в края на книгата.

Маслината обича лозата, избягва зелето. Лютичето обича водната роза. Седефчето, обича Смокинята, и пр. Най-после, и външното въздействие като светлината, оказва също влияние за растежа на растението. Така напр. небесно синия цвят – гълъбовия – ускорява растежа, а жълтия цвят го забавя. Камил Фламарион е направил твърде много опити в това направления.

БЛАГОПРИЯТНОТО ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА

Астрологията ни учи, че растенията трябва да се берат в благоприятните за това моменти, което значи, в моментите, когато планетните и зодиакални знаци, под които са тези растения, са в добро съчетание. В тази именно моменти на бране, планетите, които са противни на тези растения /Марс и Сатурн/, трябва да бъдат в изгнание. Подробности по тоя въпрос ще бъдат дадени в Словара /Речника/, който съставлява втората част на тоя труд.

МАГИЧЕСКО ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Необикновени явления.

Професор Д-р Карл дьо Прел, цитира следните думи на Симон Всахай: „По мой знак Земята се покрива с растителност, а дърветата се издигат към небесата. Аз мога да направя да порасте брада на юноша. Много пъти аз съм правил да израстат храсти в един миг“…

Опити правени от факири.

Христофор Ланг Хаус привежда следните факт в отчета на своето пътешествие: „факира поиска ябълка от „сина“ си. Взел я, разрязал я, взел семената и я посадил във влажната земя. Покрил посаденото зърно с малка кожничка, и поставил в устата си шепа тютюн. Взел след това конец прекаран през восък, турил го в устата си и почнал да го покрива с сдъвкания тютюн. Така направил с целия конец, прекарвайки го през устата си, между зъбите си. Като свършил тая „операция“, повдигнал кошничката, с която била покрита посятата семка, и показал поникналото вече растение. После пак го покрил с кошничката, направил няколко скокове, и открил кошничката – растението вече опирало върхът си спирало върхът си в дъното на кош ничката и било покрито с ароматни цветове. После помощника на факира покрил малко дръвчето, и след малко на него се появили плодове. За да ги накара да узреят, факира почна отново да плюнчи своя конец със сдъвкан тютюн, и след четвърт час ни поднесе хубави и узрели ябълки. Аз ги опитах, и ги намерих превъзходни!

Комисарят си запази една за спомен. Самото дръвче факирът го изскубна от земята, и го по- стави във вода.“

Ето и друго свидетелство от съвременен пътешественик: „На верандата на най-добрия хотел, на главната улица, аз забелязах група фокусници да играят на карти. Всичките им дрехи се състояха от къс хасе,обвито около бедрата им, която това е обикновено у тях. В та кова одеяние, естествено, не може да се скрие нищо, с което да се лъже, макар, както избрах, тези хора са най-ловките каквито някога съм виждал.

Един от тях постави на камъка орех и го покри с два парцала, които повдигаше от време на време за да ни докаже, че няма никаква лъжа. Ореха се разтвори най-напред, и после бавно се разви в едно малко дръвче, с листа и корени.

РЕЗУЛТАТИ ДОСТИГНАТИ ОТ ЕВРОПЕЙКИ УЧЕНИ

Подобни случаи са били наблюдавани и в Европа. В 1715 год. един доктор на име агринола, е направил следните опити във Ватисбен, в присъствието на граф Вратислав.

Най-напред той направил да израстат от лимонови семки 12 лимонови дръвчета, с корени, клони, цветове и плодове. После направил същото нещо и с ябълки, праскови и зарзали, като получил дървета високи до метър и половина – два. И трето, за да завърши своя сеанс, той направил 15 семена от карамфил да прорастат колкото нокътната става на пръста, които после прокълнали своя растеж.

ЯВЛЕНИЯ ПОЛУЧЕНИ В СПИРИТИЧЕСКИТЕ СЕАНСИ

Да приведем най-после още един твърде чудесен разказ за отглеждане по магически начин на цветовете – привидения. Този разказ ние заемаме също от съчиненията на Д-р Карл дьо Прел, който е получил точно описание на това явление от участник в опита.

В един английски спиритически кръжок, медиумът Есперанс е получил материализация на дух, който се нарекъл Йоланда. Веднъж Йоланда поискала да и се даде едно шише, пясък и вода. Тя изсипала пясъка в шишето с водата, което /шише/ е било поставено на пода пред нея, направила над него няколко кръгови паси, после хвърлила в шишето няколко зърна от растението, след което покрила шишето с кърпичка и отива в кабинета.

Ние видяхме, че кърпичката се повдигаше нагоре. Тогава Йоланда излезе от кабинета и ни показа растението, което имаше вече листа, корени и пъпки. След това шишето беше отново поставено на пода и Йоланда пак отиде в кабинета. Минаха още 5 минути, и за голямо учудване на всички присъства щи – повече от 20 души – видяхме, че от шишето са показваха израснали дръвчета, по 20 сантиметра всичко, украсени всяко със свежи и блестящи цветове.

Много такива разкази могат да се намерят в книгите на: Де Таверние – „Пътуване из Турция; Де Исте „Вестник за магнитизъма“, ХVІ,146., Гужено де Русо – „Висшите феномени на магията, стр.230; Гор – „Християнската Мистика“,ІІІ. Всичките тези разкази се потвърждават и от съчиненията на Луи Шаколиьо, които са много разпространени и се ползват с голям авторитет.

ТЕОРИТИЧЕСКА ОСНОВА ЗА МАГНЕТИЧНОТО ВЛИЯНИЯ НА РАСТЕНИЯТА

Най-известните философи на днешното време признават напълно теоретическата възможност на подобни явления.

„Ние знаем – казва Едуард фон Хартман – че физиологическите функции на растителния живот могат да бъдат възбуждани и усилвани от силна светлина, електрически ток или с химически вещества. Даже четири годишни деца могат понякога да постигнат развитието на 50 годишен човек.

Затова, лесно може да се допусне, че прорастването на някои семена, които изобщо бързо се развиват, може да се ускори още повече, и това прорастване да стане в необикновено кратък срок. Възможно е и медиумическата сила да действува по същия начин на зърното.

Доктор Карл дю Прел предлага, твърде интересна теория по тоя въпрос. „Органическият живот на човека, както и неговия интелектуален такъв,  ни дават пример за ускоряване или забавяне на произлизащите в тях процеси под влиянието на вънкашни сили, точно тъй както го виждал да става с растенията. После, същият автор се базира на друго свое съчинение където говори за съотношението на времето когато спиш в сравнение с това, което знаем в едно състояние. Той набляга на факта, че в сънно състояние ние можем да проживеем една толкова дълга серия от събития, които, за развитието си в физическия свят се нуждаят от много часове, даже и от денонощия. В случая можем да направим една интересна аналогия: в своя утробен живот, човек преживява това, което е преживял за милиони години в своя еволюционен процес от миналото.

/Виж по тоя въпрос трудовете на Ернст Хекел/. От тука извода: защо да е невъзможно за една силно развита воля да не може да създаде около съзнанието /енса/ едновременно, импровизирано тяло, било това съзнание /енс/ животински, растителен или даже минерален? Тука имаме само едно съкращение на времето, но, както забелязахме по-горе при съня и при будното състояние, то – времето е нещо относително, т.е. времето може да се „разтяга“ тъй да се каже и да се „сгъстява“. Същото това правят и факирите, както обяснява Д-р Папюс в своят „Практическа Магия“, факирът предава от своята жизнена сила една необикновена енергия на прорастващото зърно. Неговата душа /на факира/ е съсредоточена в известен пункт на негово то астрално тяло, в тъй наречената по санскритски чакра „Суадистана“, и от силата, която се струи през тая чакра, факирът подхранва зърното и го възрастява. /За повече подробности виж „Индийски Факиризъм“/.

АЛХИМИЧЕСКИ НАЧИНИ

Вместо да се вземат материали за изхранването на едно растение от невидимите тела на човека, същите те зи материали могат да се вземат и от живата природа, във вид на химически елементи. И това се състои и алхимическия начин за растението, който ще опишем тука накратко.

„Вземете една унция „разтворени“ Марс и Венера, оставете ги известно време да ферментират, при 75 градуса в дебела стъклена колба.

Ферментацията може да се счита завършена, когато веществото приеме червен или зелен цвят на дъното на колбата, с по-бистър също зелен слой течност над тоя пласт от дъното. Подложете течността на дестилация до като напълно изсъхне утайката, така повторете операцията 5-6 пъти до като изчезне напълно утайката. Оставете дестилата да се изпари при обикновена температура в стаята, от който ще трябва да се получи твърда червена сол. Семена от каквото и да е растение накиснати в разтвор от малко такава сол, растат много бързо, листата им стават златисто жълти и плодовете много вкусни.

ГЛАВА ДЕСЕТА – АЛХИМИЯ. ТЕЧНОТО ЗЛАТО – НЕГОВОТО ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Течното Злато – неговото приготовление и приложение. Ето една от многочислените рецепти за приготовлението на тая течност. Поставете „Магистериум“ от сяра няколко време при 400 градуса температура. Магистериума сгъстен /желиран/ в начало, се разтапя, после се дестилира но не всичкия, а три четвърти. Този остатък се смесва със солта, която може да го фиксира. Тъй приготвената смес се дестилира на силен огън. Остатъка от дестилата стрийте на прах, излейте му от течността която не е дестилирана и отново дестилирайте. Повтаряйте дестилацията до като получите безцветна и безвкусна течност, и остатъка от дестилацията изчезне. Като обработите тази вода с чист алкохол, както показахме при приготовлението на универсалната противоотрова в края на VII глава, ще получите две течности – едната маслена, другата водна, които ще трябва да се отделят една от друга. Водната течност разтваря златна сол. Когато е наситена с този разтвор, с нея може да се поливат лози, хилави плод на дървета и пр. за да дават много плод.

ПАЛИНГЕНЕЗА

Днешните учени все повече почват да обръщат внимание на тайните процеси на биологията в трите царства на природата. Ония от учените, които са надарени с интуиция чувствуват, че зад официалната химия, ботаника и зоология има нещо още, което е невидимо и отвлечено. Това невидимо и тайнствено нещо, във всичките времена на миналото са го знаели хора надарени Велики Посветени, които от време на време са казвали по нещо на хората.

Тайно е блестяла алхимията в историята на западната наука, окултната ботаника е била малко изявена и из вестна, а окултните зоология не е била никак позната. А всъщност трите тия науки не могат да съществуват отделно, те винаги са вървели ръка за ръка, и там където е била едната, до нея засядала и другата и третата.

Въз основа на този всемирен живот, който преминава през трите царства на природата, древните мъдреци са изграждали цялата своя премъдрост, преподавана в храмовете. Вие не ще се впущаме в подробности по този въпрос, а само ще изброим необходимите материали за теоретическата разработка на това знание.

Между физическия и духовния свят се намира един междинен свят, който се нарича астрален свят. Този свят, който се намира в трите царства на природата, в растителното царство се нарича „Лефас“, според Парацелзий: В съединение с жизнените сили на растението, този астрал съставлява тъй наречения „основен енс“ – енс примум – който обладава и най-целебните качества. Този първичен „енс“ всъщност и съставлява предмета на палингенизията.

От това следва, че това изкуство е тройно: то се състои във възкресението на душата, т.е. да се направи „фантомът“ на растението; второ – да възкреси тялото на растението заедно с неговата душа, или най-после да се съгради цялото растение от минералните му съставни части. Ще дадем няколко рецепти за първата операция от споменатите три. За физическото възкресение, или за сътворението на растението, никога нищо не е писано.

ПАЛИНГЕНЕЗАТА НА СЕНДИВОГИУСА

Един знаменит полски учен е успял да затвори астралното тяло на едно растение в стъклен съд тъй, че е можел във всяко време когато е желаел, е можел да застави растението да се появи в стъкленицата, която изглеждала празна. Този учен е имал няколко съда /стъкленици/, във всяка от които е имал отделно растение. На дъното на стъкленицата е имало малко земя подобна на пепел. Съдовете /стъклениците/ били запечатани с печата на Хермаса. Когато ученият е искал да покаже на някого затвореното в стъ- кленицата растение, невидимо за никого, той полека и внимателно е загрявал долната част на съдът. И според топлината, която прониква в съда, от дъното му почва да се издига от пепелта стебло с клони, листа и цветове на растението, чиято душа е затворена в съда. Растението е било видимо до тогава до когато топлината на експериментатора го е сгрявала, и щом това е преставало и растението отново изчезвало.

Този растителен фантом, или приведения, се образува винаги по един и същи начин, според морфологическия калъп на растението, т.е. според неговото сидерално /звездно/ или потенциално тяло из видимата материя, която лежи във вид на пепел на дъното на съда. При нормалното растене на растението този шаблон /малък/ или звездно тяло, ръководи групирането на живите клетки. Ще споменем още за растителните форми на леда, които се образуват зиме и на прозорците.

РЕЦЕПТАТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ.

В „Великата книга на природата“, издадена в края на миналия век от ордена на Кръста и Розата, са описа ни всичките фази на спагирическата – алхимическата — операция, имаща за цел възпроизвеждането на „Растителния феникс“. С тази метафора авторът означава приготвянето на съда с необходимото му съдържание за произвеждането на опитите за палингенезата. Ние ще споменем няколко от най-главните операции за приготвянето на този съд, за подробностите на която операция интересуващия се читател ще намери в горепосочената книга на Розенкройцерите.

1. Нужно е да се смелят грижливо 4 фунта узрели зърна от растението, с което искаме да правим нашия опит.

2. В една ясна вечер, когато атмосферата е прозрачна и небето чисто, горния продукт /смлените зърна поставени в една разлята съдина/, да се оставят на открито, за да попият с живителната роса на нощта.

3. Трябва да се събере 10 литри от тази роса, и…./липсва текст в копито/.

4. Да се филтрира росата, но това да стане преди изгрева на Слънцето, защото първите лъчи на Слънцето имат свойството да изпаряват най-тънката и ценна част на росата, която е и най-важната за нас, и която е винаги много лесно изпарима.

5. Филтрираната роса трябва да се дестилира докато се изпари всичката, и остане на дъното на съда твърда част, утайка „феция“, и да се извлече една черна сол, която е приятна на вид, и надарена с любопитни свойства.

6. Тази сол трябва да се разтвори в дестилата /който се е събират, до неговото насищане, и с този разтвор трябва да се полеят смлените зърна. След тази операция полученото трябва да се постави в стъкло, което да се затваря много добре, да се замаже със смес от тъмнокафява боя и счукани стъкла и да се постави в конски тор, където да преседи един месец.

7. След изтичането на тези срок смлените зърна се превръщат на една пихтиеста маса /на желе/, по повърхнината на което ще плава една ципа, отразяваща различни цветове. В тази ципа е концентриран духът на растението. На дъното на съда ще остане маса, подобна на тиня, и между нея /тинята/ и ципата, ще се получи една зеленикава роса, която е най-важната част за нашите бъдещи операции.“

8. Когато ферментацията достигне до тая степен, затворения съд със сместа трябва да се излага денем на слънчевите лъчи /на Слънцето/, а нощем – на Лунните лъчи. В дъждовно време съдът трябва да се пази на сухо и умерено топло място да настъпването на хубавите слънчеви дни. Тази операция трябва да продължи няколко месеца, а понякога и година. Тя се счита завършена само когато материята набъбне и се удвои по обем, и ципата изчезне.

9. В края на цялата обработка, материята трябва да добие видът на гълъбов прах. Из тоя прах ще трябва да излезе стъблото, клоните и листата на взетото растение, когато се нагрее слабо шишето – съдът.

Растителната палингенеза би била твърде интересна забава, ако от нея не произлизаха много и велики следствия. Химията като изкуство може да възкресява различни вещества – като разруши едно вещество чрез огъня, по химичен начин това вещество може отново да бъде възстановено в първоначалната му форма. От тука и следствието, че превръщането на металите и философският камък са само магически следствия от мета лическата палингенеза. С животните може да се прави същото както и с растенията, но по силата на обещанието, което съм дал да не издавам тая тайна, аз не мога да я кажа.

Ще кажа само, че тия сведения имам от съчиненията на Незнайния философ – Луи Клод де Сен Мартен./. За него има нещо в сп. „Орфей“, год.1 кн.5 бел. пр./.

Най-интересните опити с палингенезата безспорно са преработването на животинските остатъци. И наистина, какво щастие е да имаш винаги възможност да виждаш сянката на обичен приятел, който не е вече между живите!

Някога Артемида глътнала пепел от останките на нейния любим Йавзол! Уви, тя не е знаяла тайната как да се избави от своята скръб, защото от тая пепел е можела да има сянката на своя възлюбен!

Понятна е голямата важност на това бегло указание. Единството на Вселената позволява на човека по аналогия да преминава от едно царство на природата в друго, и когато теоретическите изводи не са погрешни, резултатите потвърждават техните опити. Затова, явленията правени от нас в растителното царство и добре разбрани, по аналогия биха могли да ни ориентират за онова, което става в висшите царства на природата. Това разбиране би ни дало възможността не само да превръщаме металите, но и да възкресяваме хора.

ИСТОРИЯ И ПРАКТИКА НА ПАЛИНГЕНЕЗАТА СПОРЕД НА КАРЛ КИЗЕВЕТЕР.

По примера на Д-р Карл дю Прел, който подробно е разработил в своите съчинения въпроса за ускореното растене на растенията, и ние мислим, че би било интересно за нашите читатели да имат подробен очерк по историята на теоретическата и практическа палингенеза.

Този очерк е достатъчно подробен за да може читателя да се опита сам да прави тези опити, които са наистина твърде сложни и бавни, но нито скъпи нито безинтересни. В течение на много години аз съм се занимавал с тия документи, повечето в ръкопис, и мога да дам сведения каквито не се намират другаде. Аз из оставям от моите записки всичко което не се отнася до нашия въпрос като ненужно за случая, или като сведения, които могат да се намерят и в други книги.

Различаваме две вида палингенеза:

1. Палингенеза на сенките, която възпроизвежда астралното тяло на растенията или животните, и

2. Палингенеза на телата, която ускорява растежа и в същото време възстановява разрушения организъм. В най-високото свое развитие тоя вид палингенеза води към създаването на „хомункулуса“ – изкуствения човек – човекът създаден по химически начин, което е едно допиране на крайностите – на материализма и на мистицизма.

МНЕНИЕТО НА ОВИДИЙ

Овидий, още в древността се е изказвал твърде ясно за форсираното произрастване на растенията, като влага в устата ми своя Медей думите: „от всичките тези вещества и от хиляди още други, които не мога да изброя, тя правеше лекарства за умиращия старец. Сухото и голо маслиново клонче тя потапя в кипяща хранителна каша и клончето се оживява, пуща зелени листа. Когато пяната е прекипявала, и горещи капки са падали през ръба на съда по земята, веднага всичко се покривало с разкошна трева и прекрасни цветя.

Средновековните алхимици са се занимавали често с палингенезата. Такива опити са правили напр. Алберт Велики, Абу Бекър ал Вали, Исак Холандецът и др.

ПАРАЦЕЛЗИЙ ЗА ПАЛИНГЕНЕЗАТА

Само у Парацелзия ние ще намерим подробни указания за тия два вида палингенеза. За палингенезата на сенките той казва:

„От това следва, че силата на първоначалното същество, заключена в съда, е в състояние да възпроизведе първоначалната форма на растението без помощта на Земята. Когато се появи тази растителна форма в съда и стане видима, тя не е материална, тя е видима само за очите и няма нищо материално в нея, понеже е произлязла не от Земята. Този дим, който не оказва никакво влияние на нашите сетива.“

Парацелз не дава рецептата за палингенезата на сенките, но дава такива за телата, и то в следния и вид: „Вземете току-що излюпело се пиле и го поставете в херметически затворена колба. Нагрейте колбата до толкова щото пилето да се превърне на пепел. После поставете колбата с тая пепел в конски тор, където трябва да седи докато съдържанието и се превърне в една лепкава течност – продукт от взаимодействието на пепелта и прегорелите масла.

В допълнение към тази палингенеза на сенките, Максвел говори и за палингенизия на телата, и описва с следните думи „истинската Мандрагора“ на Агрипа: „смесете в съд който може добре да се запушва, напр. яйчева черупка, малко кръв – с парче от най-благородните части на тялото, и под- ложете това под мътеща кокошка. След известно ще получите в черупката нещо напомнящо на човешка форма, което плава в една маслина течност. Като смесите тази течност с ваша собствена пот, вие ще можете само като се докосвате до него да измените впечатленията, които добивате от нашите сетивни органи.

ВАН ДЕР БЕК

В хубав ясен ден наберете зрели семена, счукайте ги в аптекарско хаванче, и ги поставете в колба достатъчно голяма за да ги побере свободно, и която да може добре да се запушва. Запазете колбата до такава вечер, когато ще има през нощта обилна роса. Вземете счуканите семена, поставете ги на широк стъклен съд /тавичка/, и го изложете на тихо място в градината или ливада, ако има наблизо. Приберете така намокрените семена рано сутринната – преди изгрев Слънцето. Ако слънчевите лъчи сгреят тия семена, опитът попада. Филтрирайте това съдържание, после го дестилирайте да не остане никаква течност. Утайката на грейте докато стане на пепел, после извлечете и пригответе сол, която разтворете в дестилата.

Забележка: когато се приберат преди изгрев Слънце още, намокрените семена те се изцеждат от росата, доколкото това е възможно без да се стискат, и тази роса се филтрира и дестилира. Само от остатъка от този дестилат се прави сол, която като се разтвори с дестилата се налива в колбата, където са семената, на три пръста височина, и се запушва добре. Поставя се колбата /шишето с семената/ на тихо и топло място. След няколко дена семената почват да се превръщат в една слизеста зеленикава пихтия /желе/, течността става на бразди и се покрива с една ципа.

Излагайте колбата известно време на Слънчеви и Лунни лъчи, като внимавате винаги при лошо време колбата да бъде прибрана. Продължавайте това до като почват да се появяват в колбата образи, отначало разпокъсани, после все по-ясни и големи, наподобяващи части на растението, докато почне да се появява и самото растение цяло, с всичките му части, включително ли- ста и цветове. При охлаждане на колбата растението т.е. изображението на растението, ще изчезва. Този способ за палингенеза т.е. за възкресяване на мъртви растения, може да се приложи и към всички видове растения. Ван дер Бек твърди, че при наличността на части от тялото на умрели хора, направете това същото, което се прави за растенията, може да извика и сенките на умрелите.

РЕЦЕПТА НА ЕДИН АНОНИМЕН АВТОР

Вземете 2 кг, зърна, от каквото искате растение. Счукайте го на едро в остъклено хаванче, поставете го в дебелостенна чиста /прозрачна/ колба, която може добре да се запушва, и го запазете докато дойдат нощи те през м. май с най-обилната роса. При една такава ясна нощ разложете семената в една табличка, но по-дълбока, за да не изтече набраната роса, и го оставете в градината. Росата ще предаде на зърната своята живителна сила. Освен това трябва да се събере с чисти чаршафи и по-голямо количество роса. Нужно е да се съберат 8 литри роса, която да се държи в чист стъклен съд /дамаджана/. Намокреното с росата съдържание от семената да се прибере преди изгрева на Слънцето. Да се филтрира и дестилира събраната роса, и от утайката да се направи чрез нагряване пепел, от която да се извлече солта. Тази сол да се разтвора в дестилата, и този разтвор да се налее в колбата на семената, като ги превишава три пръста в колбата. Запушва се херметически колбата. Поставя се колбата в конски тор да седи 1 месец. След един месец в колбата ще се образува познатата ни маса на зърната, с зеленикав цвят, и с ципа отгоре.

Друг опит: вземете 4 фунта, т.е. 2 кг. понеже 1 фунт е равен на половин килограм, само или различни семена, но добре узрели и брани в ясно време, поставете ги в стъкленица, която да може добре да се запушва, да бъде голяма един лакът, а отверстието да бъде колкото палец за да може да се запечати. Така запазете семената до месец май, когато пада добра роса.

Извадете и счукайте семената, да станат на трици, разложете ги на каменни плочи за да могат през нощта да попият колкото е възможно повече роса – ще внимавате да не бъдат семената на куп, а разложени на тънък слой – за да се овлажнят повече. А заедно с това, опънете на колчета няколко части чаршафа, хоризонтално, още през вечерта, за да се събере с тях много роса. Изстискайте тези чаршафи и съберете росата в бутилки, които също да могат добре да се запушват. Росата, която ще се употреби за счуканите зърна ще трябва да бъде 2 пъти повече от зърната.

В случая ще трябва да се вземе 4 кг. или 4 литра роса. Разстланите семена трябва да бъдат прибрани от каменните плочи преди изгрева на Слънцето.

В противен случай опита не ще излезе сполучлив , те ще се повредят.  Тряб ва да се съберат и да се поставят някъде по възможност на тъмно.

Събраната роса обаче, преди да се сме си със семената трябва добре – много внимателно – да се филтрира, после да се дестилира на водна баня дотогава докогато не се изчистят всичките и утайки. Останалите утайки да се калцинират, те ще дадат една черна сол, която също принадлежи към дестилираната вода. Тази солена роса излей в овлажнените през нощта семена в шишето, така че да превишава семената в шишето два пръста. Запуши до- бре шишето и го постави на влажно и топло място, или в конска тор на дълбочина 2 фунта /1 фут – 30.5 см./, т.е. на 61 см.,

където трябва да престои един месец. След един месец извади шишето, ще видиш семената станали на желе, на пача, покрити с кожица, а спиртът и росата останали ме- жду желето и кожицата, която показва различни оттенъци на зеления цвят. Така приготвения и запечатан съд се поставя на такова място, където да може денем да го грее Слънцето, а нощем – Луната. При лошо време, обаче, съдът трябва да се прибира, и да се държи на сухо място. Като се оправи времето, съдът пак да се изнася вън.

Случва се, че тази работа понякога може да се свърши за 2 месеца, а някога чак на следващото лято, според това какво е време то – добро или лошо. Истинските признаци за сполучливия опит са: пихтиестата материя, се повдига нагоре от дъното, спиртът и кожицата от ден на ден намаляват, семето дава отражение, и в съда се появяват мъгла и изпарения, които образуват формата на растението, което се повдига и пада на дъното – непостоянно още в зависимост от действията на Слънцето и Луната.

Накрая всичко се превръща на сиво бяла пепел, от която после ще се формират частите на растението: корени, стебло, клонки, листа и цветове. Това растение ще се появява винаги когато му се предаде топлина, за предпочитане от човек, и ще изчезва когато се охлади. и ако съдът е здрав и се пази, това чудо на природата може да трае вечно!

Върху палингенезата са писали и други, напр, Вилиян Максвел и Густав Жефер, по техните описания са до глупост символични и неразбираеми. Ето едно описание на В.Максвел: „вземете достатъчно количество венечни листа от роза, поставете ги в тигел, или друг подходящ съд, и ги загрейте до като се превърнат на пепел. Извлечете от тая пепел солта с обикновена вода, поставете това в стъкленица с шлифована запушалка за да се запушва добре. Оставете тази стъкленица на огън /слаб/ 6 месеца, после го поставете в конски тор също 3 месеца за да се разложи съдържанието. След изтичането на трите месеца отново поставете стъкленицата на огън – слаб – и го дръжте докато почват да се явяват в стъкленицата образите на растение то.“

Максвел препоръчва този способ за произвеждане на всевъзможни растения даже и на хора. Той казва: „подобно на това, което правим за да се появява образа на растението, може и кръвната сол, т.е. кръв добита от пепелта изгорена кръв, да възпроизведе при слабо нагряване една човешка фигура, която е „хомункухуса на Парацелзия“.

След това колбата трябва цяло лято да се държи денем и нощем вън, на Слънчеви и Лунни лъчи, но да се внимава при лошо време да се прибира. Операцията, при добро време може да се завърши за два месеца, а при лошо за две години. Признака за завършването на процеса е, че в колбата трябва да се получи еднородна материя – ципата и течността трябва да изчезнат, а гъстата маса на семената да се превърне на еднородна сива рядка каша. Накрая, при ясни Слънчеви дни в колбата ще се образуват тънки пари, в които пари ще се появят образите на растението, отначало като паяжина, които ще се явяват и изчезват в зависимост от силата на Слънчевите лъчи. И най-после масата в колбата ще се превърне на бяла пепел, от която ще се явяват вече ясно растението. При всяко нагряване това ра- стение ще се явява, и при всяко изстудяване – ще се изгубва. Този опит, е съвсем малко изменение, е същия като описания преди него.

РЕЦЕПТА НА ХИМИКА ЖЕХЕР.

Вземете едно какво да е растение, но за да бъде опита сполучлив, то трябва да бъде взето на части и не в едно и също време, понеже всичките му части не са жизнени в едно и също време на годината. Затова корени на растението, с което ще са прави опита, ще се вземе през м. ноември, след узряването на плодовете; цветовете му ще се вземат когато са в пълния си разцвет, а останалите части на растението ще се вземат преди то да е почнало да цъфти. От всичко това трябва да се вземе в порядъчно количество, и да се изсуши на сянка, където не прониква нито Слънчева нито каквато и да е друга топлина. Когато всичко доб ре изсъхне, изгорете го в до- бре затворен глинен съд, и извлечете от пепелта неговата сол. Освен това тряб ва да се приготвите и сок от всичките части на растението: от корените, стеблото, листата и цветовете. Разтворете солта в тия сокове, които ще се смесят наедно. Вземете девствена земя от планината от място където никой никога не е орал и сял. Тази земя трябва да бъде хубаво червена, чиста и без примеси. Стрива се и се пресява. Поставете тази земя в стъклен съд, полейте я с соковете в които сте разтворили солта. Като се напои добре земята, ще добие зелен цвят. Съдът, в който се доставя тази земя да е такъв, че да може да се похлупва със стъклен калпак, и то добре, за да не влиза никакъв въздух. Там където се допира калпака до съда да се замаже с восък. Калпака трябва да бъде достатъчно висок, за да може да побере расте нието, което ще се образува. Но въпреки замазването на калпака, в долната част на съда трябва да има дупка, за да може само от там да влиза въздух, който да има достъп до земята в съда. Поставете тоя апарат на Слънце или на друго топло място, и след половина час под калпака ще се появи сиво изображение на растението.

ВТОРА РЕЦЕПТА НА ЖЕХЕР.

Счукайте в хавана растение с корени, стебло, листа и цветове, поставете го в колба и го оставете да седи на топло за да почне да ферментира с отделяне на топлина. Изстискайте сокът от тази ферментирала маса, филтрирайте го и го налейте пак отново на масата да ферментира още. Тази операция повтаряйте дотогава, докогато сокът добие цвета на растението. Тогава отново изстискайте сок, филтрирайте го и го поставете в много топло място да седи докато течността добие чистия цвят на растението, като се отделят в него всичките му примеси. Налейте този сок в реторта и почнете да дестилирайте на слаб огън фракционно, ка то гледате, да добиете три вещества: твърдия остатък от дестилацията ние ще наречем „сяра“ – сулфур – оставете го временно на страна. От по-тежките дестилати отделете от сместа пак с по-слаб огън следващите дестилати, от които първият трябва да бъде амонячен продукт на ферментацията, който има малко относително тегло. И тези продукти запазете настрана. Остатъка от дестилацията внимателно нагрейте силно, и извлечете от него също тежкия дестилат на летливата сол, т.е. амонячните соли, съединени с киселите продукти на горенето. Отново дестилирайте получения разтвор в водна баня /бен пари/, за да се отдели летливата сол, и нагрейте утайката докато побелее като пепел.

Излейте постилата на тази пепeл отделно, и с промивки извлечете от утайката постоянната сол. Филтрирайте няколко пъти промивната вода, и с изпаряване отделете от нея дестилата и очистената сол. След това, вземете двете соли: изпаряемата и постоянната, налейте им най-лекия /първия/ дестилат – сярата в огнения спирт, добит при дестилацията на другите два дестилата по-рано, и ги оставете да постоят за да се даде време на тия вещества да се съединят. Вие можете да се ползвате вместо от тежкия дестилат, от дестилираната дъждовна вода, и да разтворите в нея вместо в постоянната сол – постави, каква да е растителна сол, после прибавете сярата, сгъстете /коалирайте/, изсушете на слаб огън, и по тоя начин получите съединението на „трите начала“\. Поставете тези „три начала“ в голяма колба, и прибавете вода дестилирана от самото растение, или огнен спирт, или от дестилирана майска роса, или също така дестилирана дъждовна вода. От тези течности достатъчно е да имате една успеха на операцията. Запушете херметически колбата, и я подложете на слабо нагряване, и вие ще видите как в тази вода ще почне да расте нематериално растение със своите листа, цветове и пр. което ще бъде видимо до като го нагрявате и ще изчезне щом го охладите. Това явяване и изчезване може да се прави колкото пъти желаете, и това е едно чудо на природата.

ОПИТИТЕ НА АЛБЕРТ ВЕЛИКИ

Първи опит.

Спиритус Универсалис се намира в някои минерали, от които може да се извлече. Но има два минерала, от които този „спиритус“ сам се отделя. Единият от тях е Минера бисмути, по всяка вероятност окис на бисмута, който се намира по планините. Вторият е минерална земя, с тъмножълт кафяв цвят, който се от нася към сребърните руди, който съдържа в себе си този чудесен и животворен „спиритус“: малките изгладени камъчета, който се намират по дъното на реките дават също тази течност, но те се намира главно в металите, и то в ония които се намират по височините.

Ето как се получава „спиритуса“ от бисмута. Вземете минера бисмути в този му вид в който той се намира по планините стрийте го на съвършено си тен прах и сипете този прах в реторта, и почнете да загрявате този прах на много силен огън, който се  получава като се горят заедно с дървени въглища и железни стърготини,нагряването почва равно и се успя ва постепенно. Разбира се, колбата е свързана с тръба за охлаждане с серпентина, от която почва да тече като капки сълзи получения дестилат. В тази операция ще се употребява само роса а не и вода, защото само от росата се получава спиртус универсалис, както това аз вече съм казал на друго място. Преди още да си почне опита, налива се спиритус бисмути в роса а не обратното. След свършването на дестилацията угасете огъня, и оставете всичко, бавно да изстине. След като изстине, прелейте дестилата в колба и дестилирайте във водна баня – бен мари. От новия дестилат да се получи новия „спиритус“, чист като кристал, и сладък като мед. Този спиритус е за който се говори в магията, и той е животворния дух, който се търси. Този „спиритус“ направи маг. Той е единствения магически елемент, активен надарен с магическите свой ства, получени от Господа Всевишния, с които сили и свойства той може да се облича в най-различни форми. Той е живота, защото е създал животните, по същата причина и е растителен. С неговата сила расте всичко в природата. Той е минерален, защото е в основата на всички неща. Той е астрален, защото иде от небесните светила, а е пропит от тяхното излъчване. Той е и универсален, защото е създаден преди всички неща. Той е Словото свише, и следователно е постижим, и е основата на

всичките неща. Той е чистата природа, произлязла от светлината и от огъня, и затова е пренесена и въплътена в всички земни твари. Хермес Тримогъщи, в своята „Смарагдова таблица казва, че той, заедно с затворения в него дух носи вятъра в своята утроба. Този дух дава и отнема живота, и с неговата помощ могат да се правят нечувани и не виждани чудеса.

ВТОРИ СПОСОБ ЗА ПАЛИНГЕНЕЗА

Вземете голям съд с тясно гърло и налейте в него половин килограм Спиритус универсалис, после поставете в шишето клончета с недозрели плодове, с листа и с цветове. Запушете шишето и го оставете на тихо и спокойно място. След ден – два ще видите, че плодовете ще узреят, цветовете ще станат блестящи, и цялото растение ще се освежи. Този спиритус може да служи и за много други още работи, за което може да свидетелствува и самия Папа.

Веднъж аз изгорих по тоя начин птица в един тигел, и поставих нейния прах в колба. В друг съд аз поставях част от разлагащ се труп на дете, но предварително превърната /тая част/ на пепел, и в трети съд поставих пепелта на цяло растение, с неговите цветове. В трите съда налях от тоя спиритус догоре. След 24 часа душата /астралното тяло/ на детето и на растението се появиха в съдовете. Нима това не е възкресение от мъртвите? Спиритуса извиква към живот такива форми, които ни дават да разберем, че самите ние сме чисти и прозрачни духове, и че сме облечени в също такива тела, с които един ден ще съзерцаваме Твореца.

УСТРОЙСТВОТО НА ЖИЗНЕНОТО КАНДИЛО

Аз притежавам съд, в който е запазена тази течност с капки кръв от Тома Аквински – ученик на Алберт Велики – и в отец Тома има също капка моя кръв. По тази капка може да се знае по всяко време на денонощието какво е състоянието на тоя от когото е взета. Когато нейния притежател е добре, капката е светеща. С всяка промяна на неговото състояние, се променя и яркостта на светещата: ако е малко болен, капката е малко потъмняла, ако е тежко болен – тя в тъмна, ако притежателя и е разгневен – съдът се нагорещява, ако той работи – капката се движи, и най-после, когато лицето умре, светещата капка кръв угасва и съдът сам се пръсва на парчета.

Може да се установи даже и връзка за разговор чрез тази капка; спиритуса има всякакви чудотворни сили и това е напълно естествено. С правене на жизнени кандила /лампади/ са се занимавали най-много Розенкройцерите и учениците на Парацелзий, понеже те са били главно алхимици и лекари. Техните описания, обаче, са почти неизползваеми, защото са написани на език, който разбират само те самите.

СПИРИТУС УНИВЕРСАЛИС

Начин за приготвяне на спирт от сняг, майска роса, дъжд, слака и скреж. Съберете в голяма бъчва сняг, дъжд, роса /майска/, и нека седи бъчвата на открито, за да погълне и от другата атмосферни осадъци чак до м.юли. Водата, естествено, ще почне да се разлага. Процесът ще е бъде за вършен, когато землестата маса престане да бъде еднородна, и на повърхнината на течността се появи ципа – зелена – и почнат да плават в водата ма- лки червейчета. Когато масата дойде в това състояние, внимателно и разбъркайте и отделете в една голяма реторта /аламбин/ 5

литра от нея, и я дестилирайте на огън. По тоя начин дестилирайте всичката вода в бъчвата – 50 литра, разложена вода, като дестилирате по 5 литра наведнъж. Ще дестилирате дотогава, ще повтаряте, докато тя остане само 5 литра. Прелейте тоя дестилат в друга реторта или съд и дестилирайте я пепел докато остане от 5 на 3 литра, променете съда и пак дестилирайте във водна баня докато остане на литър и половина. Това количество от литър и половина ще дестилирате 7 пъти. Този дестилат е вече чистия спирт, с който може да се правят чудесата описани по-горе.

Една лъжичка взета от него може да върне болен от гроба. ако видите, че действието му е слабо, дестилира- йте го още 7 пъти, и тогава той ще бъде съвършен.

ТРЕТИ ОПИТ ЗА ПАЛИНГЕНЕЗА

Вземете пепел от изгорено растение или животно, птица или гущер, или най-после пепелта на разлагащ се труп на малко дете, нагрейте го до червено и го поставете в голяма колба. Налейте в съда на височина една длан над пепелта от спиритус универсалис, и без да го разбърквате, внимателно го оставете на тихо и топло място. След три денонощия онова, което сте затворели вътре – растение, животно или дете – ще се появи като един ефирен образ. Тези образи са, разбира се, нематериални, и само едно леко разтърсване на съда или слабото му охлаждане, ще направи образа да изчезне. Но щом се остави съда в покой и на топло, образите пак се появяват. Интересно е да се наблюдават тези явления, защото те ни дават идеята за нашето възкресение.

ЧЕТВЪРТИ ОПИТ ЗА ПАЛИНГЕНЕЗАТА

Вземете сух, извехнал цвят, какъв да е лист, тревичка или чепка от грозде с стеблото и с листата, и изсушете всичко това на сянка. Може да се направи също и букет от незрели плодове, изсушени по същия начин – на сян- ка. Поставете ги в съд, който да е с широко дъно и тясна шия и да може да се изсушава добре. Налейте в съда, в който сте поставили всички тези не- дозрели плодове, сухи цветове и пр. от спирта и след 24 или 48 часа те ще узреят и ще бъдат свежи като сега откъснати.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ЖИЗНЕНАТА ВАРНАДА – КАНДИЛО

В малко шишенце, кристално и с шлифована запушалка да се запушва херметически, налейте от спирта а също капнете и от вашата кръв, ако искате да направите ваше кандило, или от кръвта на ваш приятел, ако искате да направите негово кандило. С това флаконче /шишенце/ вие ще можете да знаете състоянието на вашия приятел. Ако приятеля ви е щастлив, шишенцето ще свети, а също и спирта около капката ще бъде светъл, ако са добре и близките на вашия приятел. Ако опасност застрашава приятеля ви, спирта около капката ще бъде тъмен. Ако е болен, тежко, спирта ще бъде тъмен и капката ще седи неподвижна. Ако умре – от естествена или насилствена смърт – флакона ще се пръсне с гръм. С този спирт, при малко повече находчивост, могат да се направят и много други чудеса.

Край на първата част на настоящия труд.