ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА
Прочете се Йоан, 4 глава.
В прочетените думи от Свещената книга се съдържат Велики истини. Те са велики по това именно, че носят живот. Великото в света е Животът. Съвременните хора искат да станат велики извън живота. Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие. Всъщност величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието. Всички учени и прости хора знаят това нещо и го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитвал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките Ă води. Който се е опитвал да определи Любовта, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно да се определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае какво нещо е Любовта. Други казват, че знаят какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта и Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за Любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи Любовта не се описва – тя се чувства. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче ако спре на това място и започне да мисли, че като е влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в преддверието на Любовта, а мисли, че всичко е разбрал. Не, от тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото, когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, т. е. в зазоряването, радвай се, че то някога ще изгрее и ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. Засега има неща, скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите. И в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща, които са скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скритото? Скритото – това е Любовта.
Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не, щастието е закон, който еднакво обхваща и големите, и малките величини. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща, когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в края на краищата нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. Защо? Те не мислят право. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато скърби или когато страда, човек е обременен с нещо. В този смисъл скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми. Щом мине през тази скръб, т. е. щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Докато не мине тази граница, човек винаги живее във временното, в преходното. Когато някой пита защо е необходима голямата скръб в живота, казвам: голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, незнайното – във Вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използва ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
И тъй, за да се домогнете до Великата любов, вие трябва да придобиете вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще разберете ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са вложени във вас от памтивека още. Като ги разберете, ще можете и да ги разработите. Вие се движите натук-натам, лягате, ставате като някое малко дете, което знае само да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката му сила е в тях. Майката се радва на тия ръчички, прострени към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея това ще Ă дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може вече да радва майката. По същия начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат, искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може цял живот да простира ръце към майка си, нито голямото дете – човекът – може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: тя иска да се пробудят неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди, както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг: движенията в него са живи, съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва майката.
Сега питам и вас: за какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни, събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познаете. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са границата, пред която всеки се изпитва. Злото и Доброто, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница: през нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата любов и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: „Господи, все на мене ли пращаш страдания? Защо ме товариш с това зло?“ Страданията представляват накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в Живота. Женитбата е влизането на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представляват външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешният живот обаче е неизменен. Значи животът на човека има две страни – външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представляват външната страна на живота, т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, да се очисти и да се облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните добродетели, без които тя не може да влезе в живота.
Когато отивате при Бога, по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас. Вие трябва да носите в себе си онази вяра, която горите мести. Вие трябва да бъдете накичени със смирение, кротост, въздържание, търпение и т. н. Щом имате тия накити в себе си, Бог ще ви приеме. Това всеки може да опита. Какво правят с някои хора? Турят им един накит, а те го хвърлят настрани. Турят им друг, и него хвърлят. Защо? – Защото не разбират цената на тия накити. И като не ги разбират, някои казват: „Дотегна ни това търпение!“ – Какво търпение е това? Вашето търпение може да се нарече неволя, но не е още истинско търпение. Търпението, с което се кичат съвременните хора, представлява обикновени, прости стъкълца, но не и скъпоценни камъни. Днес турите на главата си такова едно стъкълце, и на другия ден виждате, че се е изменило. Дойдете ли до търпението, то представлява онзи скъпоценен камък, който вие грижливо ще пазите под вашия език. И върху този камък един ден ще бъде написано вашето име. Ако не изработите този камък, на който да бъде написано вашето име, вие не можете правилно да се развивате, не можете да станете Синове на Светлината. Без търпение човек е подобен на дърво без корени. Без търпение човек е подобен на труп, т. е. на тяло без крака. На Небето сакати, хроми не приемат. На Небето няма да срещнете нито един човек без крака.
Какво представляват краката? Те са символ на Доброто. Както краката се движат, така и Доброто в човека трябва да бъде в движение. Като гледате краката си, вие трябва да мислите за Доброто. Щом мислите за Доброто, трябва да мислите за търпението, което е свързано с Доброто. Доброто пък е свързано със злото. Следователно, за да придобие търпение, човек непременно трябва да се намира под влиянието на две противодействащи сили. Злото и Доброто вземат еднакво участие при развитието на човека. Един ден те ще представляват неговите накити. Засега злото е вън от човека, но се стреми да проникне в неговия вътрешен живот. Доброто пък е вътре в човека и не пуща злото в него, вследствие на което между злото и Доброто се заражда непрестанна борба. В тази борба злото някога ще се умори и ще се обезсили. Щом се обезсили, то ще се откаже от желанието си да проникне в дълбочините на Божествения живот, дето царува Любов и вечен Мир.
Тъй щото всички трябва да знаят, че само Бог е в сила да освободи човека от злото. В дълбочината на нашата душа, в дълбочината на Битието, в дълбочината на незнайното, на неразбраното, живее Онзи, в Когото злото не може да проникне. Обаче като се погледнат, хората се обезсърчават и казват: „Окаляхме се!“ – Какво лошо има в това? Докато е на Земята, външно човек всякога ще се каля като биволите. Външно той всякога ще се праши, както се праши къщата му. Външните мазилки от човека ще паднат така, както пада мазилката на неговата къща. Външните керемиди на живота му ще паднат така, както падат керемидите на неговата къща. На Земята ще настане епоха на чудеса, каквато хората никога не са преживявали. Като гледат тия чудеса, те ще пишат за тях, ще правят свои коментари и заключения. Какво по-голямо чудо от това – да дойдат спасителите на човечеството, да разрушат стените на затворите и да освободят всички затворници, които са излежали вече наказанието си? Казвате: „Може ли да стане това без закон?“ – Може, разбира се. Има ли нещо лошо в това? Кое е по-добре: затворът да остане неповреден, а затворникът да лежи години още в него, или затворът да се разруши, а затворникът да излезе на свобода? – Затворникът трябва да излезе на свобода, на чист въздух. Това, което е съградил, човек сам трябва да го разруши. Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да събори, да разруши този затвор и да излезе вън от него, на свобода. Хората днес заминават за онзи свят и не мислят как да се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как да наредят работите си на Земята.
Разправят един подобен случай за две бездетни етърви. Едната от тях, 60-65- годишна, заболяла и била вече пътница за онзи свят, но извикала при себе си етърва си и Ă казала: „Слушай, оставила съм една от нашите тенджери у съседката ни. Иди да я вземеш, да не остане у нея.“ Питам: защо Ă е тенджерата на тази умираща? Тя не мисли, че трябва да се освободи от затвора, а започнала да се грижи за една тенджера. Много тенджери имате забравени по съседите, но и да ги вземете, положението ви с това няма да се подобри. Няма дом в България, в който да няма тенджери. Ако българите имаха толкова добродетели, колкото тенджери, по-добри хора от тях нямаше да има.
Христос казва: „Иде час, когато истинните поклонници ще се поклонят на Бога в дух и истина.“ Това поклонение е свързано с великото разбиране на Живота, с великото разбиране на Любовта. Щом разбере Любовта, човек ще разбере и страданията. Иначе при всяко страдание той ще се обезсърчава и ще казва: „Няма спасение за мене!“ Докато мисли така, човекът не ще намери в себе си възможностите за своето спасение. Който мисли, че е спасен, и уповава на външния живот, той всякога може да бъде изненадан. Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота. Следователно, ако искате да нямате изненади, вие трябва да се стремите към вътрешното, към Божественото разбиране на живота. В Божествения живот няма скърби и страдания, няма противоречия и недоразумения между хората. Там всички живеят в единство и в пълно съгласие. Там всяко живо същество представлява уд от великия Божествен организъм. Там няма болести, няма сиромашия, няма несгоди. Достатъчно е човек само да си помисли, че живее при Онзи, Когото обича, за да изчезнат моментално всички смущения, всички неприятности, дошли в него отвън. Хората на Земята имат брашно, имат вода, но хляб не могат да си направят. Те ходят от фурна на фурна да търсят хляб и казват: „Гладни ще умрем!“ – Не, пресейте брашното си, сипете в него вода, замесете го, оставете го да втаса и го опечете. Ще имате топъл, пресен хляб. Няма защо да ходите по фурните да се молите за едно-две кила хляб.
Казва Христос: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее во веки. Тя ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.“ Христос подразбирал Живия хляб и Живата вода, които идат отвътре. Живият хляб представлява Словото Божие. Един ден посетих един болен, който ми каза: „Учителю, заминавам за онзи свят, умирам вече.“ – Че умираш, това е вярно; ти умираш в своите грехове, в своето невежество, но че заминаваш за онзи свят, лъжеш се. Ти ходил ли си в онзи свят, за да знаеш какво значи заминаване? – „Какво да правя, сърцето ми е слабо. В един момент то ще престане и аз ще се намеря в другия свят.“ – Сърцето ти може да престане да тупа, но в онзи свят не приемат хора, на които сърцата са престанали да тупат. Който отиде в онзи свят със сърце, престанало да тупа, той веднага се намира обратно на Земята. Там не приемат хора със загаснали сърца. Ако смъртта е в състояние да уплаши човека и той престане да чувства, да мисли и да действа, по никой начин няма да го приемат на Небето.
Когато смъртта дойде при някой човек, той трябва да е готов на борба с нея. Господ ще му каже: „Дръж се добре!“ Ичовекът ще започне борбата: той ще държи, тя ще държи; той отгоре, тя отдолу; после тя отгоре, той отдолу, докато най-сетне той я победи. В тази борба ще има падане, ставане, каляне, късане на дрехите, докато най-после човек стъпи върху нея, победи я и каже: „Да знаеш, че няма да ти се поддам!“ Герой трябва да бъде човекът! Бог иска герои хора. Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогата и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията – това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. Някой се страхува и от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: „Добре дошло е това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила.“ Когато Давид се би с Голиат, с този великан, той взе със себе си своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие. Запита го Голиат: „Защо излизаш пред мене с тази прашка като пред куче?“ Давид му отговори: „Ти излизаш пред мене със своята сила, а аз – с Името Божие. Ще видим кой от двамата ще победи.“ Давид отправи с прашката си едно камъче в челото на Голиат и го повали на земята.
Като четете историята на Давид, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиат. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиат? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиат в себе си. При това той трябва да излезе срещу него гърди в гърди, а не да върви след него и да очаква после кръст за храброст. Всеки човек ще мине през изпитанията на Давид, на Йосиф. Лесно е да се каже, че Йосиф е станал пръв в Египет. Обаче докато дойде до това положение, той трябваше да бъде изкушаван от жена и да издържи на изкушението. Той беше наклеветен, заради което трябваше да лежи две години в затвор, и след това да бъде освободен и повдигнат като първенец в Египет. Какво правят съвременните религиозни хора? Като им дойде някое малко страдание или изпитание, те започват да се оплакват, че им дотегнали страданията, че не могат повече да носят. Казвам: чакайте, братя, вашите страдания са едва една педя над земята. Те трябва да се увеличат толкова, че да минат над главите ви. – „Ама тогава ще се удавим.“ – Ако искате да не се удавите, ще се научите да плувате. – „После?“ – После ще си направите един здрав, модерен параход и ще се качите на него. Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате бъдещ живот. Всички трябва да бъдете готови да минете това море без страх, с упование и вяра в Бога.
Съвременните хора, особено религиозните, говорят за Небето, описват го. Те говорят и за бъдещия живот, и него рисуват, но всички тия описания са толкова верни, колкото са верни фантастичните картини, представени на кинематографа. Казано е в Писанието: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ В този смисъл, който се наеме да опише бъдещия живот, той не познава Истината. Де седи силата на героя: в оръжието му или в самия него? Оръжието на героя е само външно условие, външно пособие, а силата на героя се заключава в ума, сърцето и волята му. Всеки герой трябва да има оръжие, но какво? – Вътрешно оръжие. И в Писанието е казано: „Вземете меча си!“ Мечът е Словото Божие, с което всеки герой трябва да се огражда като с броня.
За да се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Казва се, че Бог е дълготърпелив. В това отношение човек трябва да бъде подобен на Бога, да проявява търпение като Неговото. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. Вие падате, ставате, каляте се, чистите се, а Бог поглежда към вас със снизхождение, търпи, чака деня, когато ще се изправите и ще тръгнете смело в Божествения път. Като не можете да оправите някоя работа, вие се обръщате към Него с молба да продължи малко времето, докато я свършите. Обещавате, но не изпълнявате. Ако всеки отвори книгата на своя живот, ще види, че тя е пълна с безброй дадени обещания, но неизпълнени. Всеки лист от тази книга е написан само с дадени и неизпълнени обещания. Въпреки това Бог никого не е изпъдил от себе си. Той все още вярва на хората. Понякога като метод за изправяне, временно само, Той ще изпъди някого от себе си, и когато човекът се осъзнае и разкае, Бог отново го приема.
Питам: трябва ли след всичко това човек да върви в стария път, по стария начин да не изпълнява обещанията си? Слабата страна на човека седи в това, че не изпълнява думата си. Каже нещо, обещае пред Бога да извърши известна работа, но като се намери пред някои затруднения, веднага се отказва, под предлог, че е слаб като човек, че условията били тежки и не може да ги преодолее и т. н. Не, за дадено обещание пред Бога никакви извинения не се приемат. Бог изпраща при вас един ангел в положението на просяк, за да му дадете малко хляб, а вие го пъдите под предлог, че имате важна работа, че сте професор в университета и трябва да предадете лекцията си. Ако бяхте приели просяка в дома си, вие щяхте да научите от него повече, отколкото от лекцията, която ще предадете на студентите си. Какво ще предадете на учениците си? Ще им разправяте за болестите, за причините на болестите, а именно за бацилите, които ги предизвикват. Според мене в света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието, вторият – на безверието, а третият – на лъжата. Тези са най-страшните бацили, които пречат на човека да влезе в рая. Някой се зарази от непослушание, направи някаква погрешка, усъмни се, а след това изпада в пълно безверие и започва да си служи с лъжата. Той казва: „Не вярвам вече в Господа.“ – Ти не си разбрал Господа. Ти си дал място на отрицателните бацили в себе си и мислиш, че това са твои състояния. Като говоря за послушанието, имам предвид абсолютното послушание към Бога, към Онзи, Който ни е създал, а не към хората. Най-малкото непослушание или колебание към думите на Бога са условие да се лишите от познаването Му. Дойдете ли до послушанието към Бога, ще бъдете смели и решителни. Най-малкото колебание, най-малкото спиране подразбира загуба в главното сражение.
Значи човек трябва да се пази от бацилите на непослушанието, на безверието и на лъжата. Щом дойде до вярата, той трябва да бъде категоричен, да не се съмнява в Бога, да не пита защо светът е създаден, има ли някакъв смисъл в това създаване. Един добър български свещеник ми казваше: „Чудно нещо, каквато добра дума кажа, каквото добро направя някому, веднага нещо в мене ми казва: „Какво си тръгнал да заблуждаваш хората? Какво мислиш да правиш? Ти ли един се намери да правиш добрини?“ Като чуя този глас, веднага се отказвам от намерението си.“ – Не, щом сте намислили да направите едно Добро, не отстъпвайте. Малкият вятър не трябва да ви спира от целта, към която се стремите. Каквито ветрове и бури да срещате на пътя си, не се отказвайте от Доброто, което сте намислили да правите, колкото малко и да е то.
Казано е: „Иде час и сега е.“ За какво иде този час? Този час иде, за да проявите Любовта. Как ще я проявите? Като се освободите от непослушанието, от безверието и от лъжата. Това изисква Новото учение, това изисква Животът, това изисква Любовта. Докато се поддавате на непослушанието, на безверието, на лъжата, никакви нови идеи не могат да ви стимулират в живота. Човек трябва да се освободи от отрицателните влияния на тия бацили и тогава, при каквито изпитания и да се намери, да каже: „Всичко в света може да се измени, но Бог – никога. Той е абсолютен, неизменен. В човека противоречия съществуват, но в Бога – не.“ Каквото Бог ви е казал да направите, изпълнете го. Дръжте думата Му свещено! И светът да се събори, изпълнете думата Му! Никаква лъжа – ни бяла, ни черна; никакво безверие, никакво непослушание! Аз не говоря само за външните прояви на човека, но имам предвид и неговите вътрешни прояви. Следователно каквато погрешка да направите, малка или голяма, не се стремете да я покривате. Изнесете я пред себе си като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете. Щом осъзнаете погрешката си, изправете я без никакво самоосъждане. Какво правят съвременните хора? Мнозина от тях, като направят някаква погрешка, бързат да я замажат отгоре, да я скрият и от себе си. Не правете втора погрешка. Това е лъжа, от която трябва да се освободите. Ако не изправите погрешката си, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън. Каквато погрешка и да видите в себе си, не я скривайте, извадете я навън и изчистете дрехата си, да няма никакво петно. Дрехата, с която ще влезете в другия свят, трябва да бъде чиста, бяла, светла.
Сега, като говоря за Чистотата, не смесвайте външната чистота с вътрешната. Вие трябва добре да разбирате външното и вътрешното естество на човека. Външно човек ще бъде едно, а вътрешно – друго. Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду си. Има случаи, когато външно някой човек е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен. И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист. Такъв пример имаме в Евангелието, дето се представят два образа: един в лицето на богатия, който се ползвал с уважението на всички, и друг – в лицето на бедния Лазар, който живял при входа на богатия дом, и то болен, покрит с рани, гладен, изоставен от хората. Като минавал покрай пазара, богатият поглеждал към него с презрение и се запитвал: „Защо ли Бог търпи този грешник на Земята?“ Но какъв бил краят на тия два живота? Лазар умрял и го занесли в Рая, в Божествения живот. След него умрял и богатият, но него занесли на мястото на мъчението. Казвам: не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският. Любовта не съди нещата само по техния външен изглед. Тя има съвсем друга мярка за нещата.
Мнозина се спират върху външния си живот и казват: „Голям грешник съм!“ – Радвам се, че си грешник. Съзнанието ти се е пробудило, ти виждаш своя външен живот и намираш, че си грешен. Невъзможно е човек външно да не се окаля. Докато се движи между хората и им помага, невъзможно е да остане чист. Това е външната страна на живота. Тя не трябва да ви смущава. Щом се окаляте, ще отидете при най-чистия извор на живота да изперете дрехата си, да се измиете, преди още Слънцето да е залязло. Някои се перат сутрин. Не, когато тръгвате за другия свят, вие ще се перете един час преди залязване на Слънцето. Сутрин ще отивате на работа, а надвечер ще се перете. Гледате някоя жена, че е станала рано и е започнала да пере. Цял ден пере тя, но работите Ă не се оправят. Ако привечер започне да пере, тогава само работите Ă ще се оправят. С утринното пране светът не може да се оправи.
„Иде час и сега е, когато истинните поклонници ще служат на Бога в дух и истина.“ Желая и на вас да служите на Бога в Дух и Истина, да служите на Любовта в Дух и Истина, на Мъдростта в Дух и Истина, да служите на самата Истина, която носи Свобода за човешката душа. Като резултат на това служене ще има следните прояви: Вечен живот, Знание и Светлина и Свобода – неща, за които вашите души копнеят.
И тъй, всички трябва да се въоръжите с Любовта, да възлюбите Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Любовта да бъде идеал в живота ви! Само чрез Любовта можете да преодолеете мъчнотиите и страданията.
Тайна молитва
Беседа, държана от Учителя на 19 август, 5:00 ч., София – Изгрев
