ЧЕТИРИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Отче наш
„Ще се развеселя“
Ще прочета няколко извадки върху Мъдростта.
„Духът Божий“
В света има четири математически отношения. Съвременните хора едва са започнали да изучават двете от тези отношения: отношенията на сърцето и отношенията на волята. Изобщо едва сега хората са започнали да съзнават отношенията на духа и отношенията на душата. В частност обаче, мнозина отричат душата т. е. те не съзнават дали имат душа или нямат. Те не могат да направят разлика между сърцето и душата си. Те не съзнават, в какво се заключава тази разлика. Под думата „душа“ аз разбирам цялата вселена, с всички материални светове, цялото пространство, което е обгърнато от душата. Душата включва всичко в себе си. Под думата дух аз разбирам онази сила, която работи в това безкрайно пространство. Под думата ум аз разбирам светлината, която осветява това пространство всички твърди места, които съществуват в света. За мене поне е така, а за вас как е, не зная.
Следователно човек трябва да има ясна представа за тия четири неща. Човек трябва да има ясна представа за твърдата материя, върху която е поставена основата на живота. Докато не разбирате основата на твърдата материя, вие не можете да се справите с физическия живот. При това, вие трябва да разбирате и законите на водата. Водата представя сърцето. Водата е отражение на живота на сърцето. Ако не разбирате законите на водата, вие не можете да разберете и живота на сърцето. Когато говорим за твърдата материя, за сегашното състояние на земята, в химията ние разбираме елемента въглерод. Под думата „вода“ в химията разбираме елемента водород. Най-после ние трябва да разбираме и законите на въздуха, законите на кислорода и на азота. Също така трябва да разбираме и законите на светлината. Светлината е свързана с знанието. Тъй щото, ако вие нямате тези три състояния, т.е. ако не можете да разбирате твърдата, течната и въздухообразната материя, ако не познавате законите, от които те се управляват, вие не можете да се запознаете с Мъдростта. А трябва да познавате Мъдростта. Мъдростта е област, която примирява всичките противоречия в живота. Най-непримиримите неща из областта на живота намират примиряване в Мъдростта.
За пример вие изваждате една кокошка от курника си и намирате, че е в реда на нещата да я заколите и изядете, но когато дойдат до вас, когато вас изяждат, неприятно ви е. Щом ви е приятно да изядете кокошката, също така приятно трябва да ви е, когато изяждат и вас. Често съм срещал мъже, които са се оплаквали от жените си, както и жени, които са се оплаквали от мъжете си. Някой мъж казва за жена си: „Изяде ме тази жена!“ Рекох му: „Напусни я тогава.“ – „Не, нека си е при мене, че ако ще да ме изяде. Обичам я.“ Има един стих в Евангелието, който казва: „Който ме яде, той има живот в себе си.“ Значи, Христос изпитва приятност, когато го ядат. „Който пие кръвта ми и яде плътта ми, той има живот в себе си.“ Според това учение, приятно е на човека да го ядат с любов, но лошо е, когато го ядат без любов. Няма по-голямо страдание за човека от това да го ядат без любов, но когато го ядат с любов, това е много приятно.
Ето какво разбирам да ядат човека с любов. За пример един човек взима едно кокоше яйце без любов и го опражи и изяде, това е лошо за самото яйце. Но ако той обича това яйце и го пази в джоба си, добре е за яйцето. Още по-добре е за яйцето, ако го тури под една квачка да се излюпи. По този начин той му дава живот. Следователно по същия начин, някои хора, като те изяждат, дават ти живот. Други хора, като те изяждат, нищо не ти дават.
И тъй, знанието е потребно в света. Някои религиозни хора казват, че знанието възгордява. Това е един крив път. Възгордяват се само онези невежи хора, които са проучили една книга и мислят, че всичко знаят, че са учени хора. Обаче онези, които са придобили своето знание чрез труд, те никак не се възгордяват. Затова [и] теорията, според която някои вярват, че светът ще се развали от учени хора, не е права. Светът се разваля от глупави хора. Домът се разваля от глупави жени, а не от умните. Аз считам всеки човек, който работи за себе си, е лош. От това становище всеки човек, който работи само за себе си, е лош. Онзи, който работи за ближния си, той е добър. Лошавината на лошия човек се заключава в това, че той иска благото само за себе си. Тогава ние считаме такива хора, че живеят само за себе си, вследствие на което, се заражда една борба. В това отношение силният всякога има право.
И тъй, думата „мъдрост“ изразява известни същества, които имат всичкото знание, всичката сила в света. Съществата на Мъдростта са създали цялата вселена. Следователно целият живот на земята, всичко това, което сега става, се дължи все на тия разумни същества. Тези същества постъпват с нас както учителите с своите ученици. Понякога те разместват учениците, турят едного на едно място, другиго на друго място; едного изпъждат от клас, другиго остават; едного турят близо до себе си, другиго – далеч. Както учителите правят с учениците си каквото искат, така постъпват с хората и разумните същества. Те всякога постъпват справедливо, но хората, като не разбират този път, по който те ги ръководят, намират известни противоречия.
За пример разумните същества някога изпращат една душа на земята в формата на красива жена и изпращат десет мъже след нея да я учат. Като тръгнат тези мъже подир нея, казват ѝ разумните същества: „Направи тези мъже да станат по-добри.“ Как ще ги научи, как ще ги направи по-добри? За да ги направи подобри, тя трябва да знае мъдро да им говори. При един богат американец от Ню-Йорк, но голям скъперник, идвали различни хора, мъже и жени, от различни възрасти и положения, да му искат помощ, но той отказвал на всички. Бил около 50-60 годишен. Един ден при него идва една млада, красива мома, която му се поклонила много учтиво и му казала: „Господине, имам една молба към Вас.“ Той веднага се усмихнал, сърцето му трепнало и казал: „Госпожице, на ваше разположение съм. Кажете, какво искате.“ – „Можете ли да ми дадете 25 хиляди долара на заем?“ – „На ваше разположение съм.“ – „Тогава да подпиша?“ – „Нищо не е нужно. Заповядайте, вземете сумата. И когато обичате, пак заповядайте. На вашите услуги съм. Кажете ми къде живеете. Дайте адреса си. И не ме забравяйте, минавайте по-често покрай мене.“ После един от неговите приятели му казва: „Защо си толкова глупав, да даваш такава сума на тази мома?“ Сладък език има тя. Като влиза и му заговаря, той се променя коренно и е готов да ѝ услужи с всичко, от което се нуждае. Той си казва: „Богат човек съм, имам много пари, но това, което тази мома внесе в мене, струва много повече от тези 25 хиляди долари.“
Сега вие можете да критикувате възможно ли е това или не е възможно. Каквото и да говорите, това е възможно. Някой се моли на Господа, но Господ не му отговаря. Друг се моли, Господ му отговаря. Защо на първия не отговаря? – Защото не знае, как да се моли. Той не знае, как да говори на Господа. Сладко трябва да се говори на Господа. Който не знае, как да говори на Господа, щом отиде при Него и започне да му говори, Господ казва: „Изпъдете този човек навън, той не знае още, как да говори, не се е научил да говори. Изпратете десет мъже подир него, те ще го научат.“ Някой е сиромах? Защо? – За да се научи сладко да говори, да стане езикът му сладък. Като богат, човек се държи с достойнство, но като осиромашее, той се сгушва, свива се. Сиромахът трябва да знае, че неговото спасение и богатство седят в езика му.
Спасението на човека седи, освен в неговия език, още и в ларинкса му. Какъв пример имаме с прочутата певица Аделина Пати. Тя получила запис от 25 хиляди долари, които трябвало сама да получи от пощата. Отишла в пощата, но директорът на пощата ѝ казал: „Извинете, госпожо, не ви познавам. Донесете някакво доказателство, че действително сте вие, за да ви дадем парите.“ Тя влиза в общото отделение и започва да пее. Веднага всички посетители и чиновници се събират около нея. Дохожда и директорът. Като чуват гласа ѝ, всички я познават и директорът казва: „Дайте ѝ парите.“ Ако човек не знае да пее, той ще вземе торбата и ще почне да проси от врата на врата. Кое е по-хубаво: да знае да пее човек или да проси от врата на врата? Някой казва: „Аз не искам да бъда богат човек.“ Това значи, че не иска[ш] да проявиш ума си. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да знае, как да вложи богатството си, парите си в работа. Някой казва, че не знае да пее. Как ще пее, когато заема само пози? Той мисли, като пее, да произведе ефект върху слушателите си. Който пее, той трябва да пее само за себе си. По-добра публика от самия човек, който пее, няма. Той най-добре разбира от пението.
И тъй, всички ние трябва да бъдем израз на Божественото начало в нас. Бог е вложил хиляди дарби у нас, които от памти века седат неразработени. И след всичко това те седат и чакат Господ да ги спаси. Някой има 400-500 декара земя, която не обработва, но оставил да се покрие с плевели, с треви и ходи да купува лотарийни билети, да печели от тях. Той очаква по някакъв начин да спечели един милион лева. Имаме един българин, наш познат в Патагония, който от 20 години насам си купува билети лотарийни, дано спечели нещо, да се върне в България, но горкият нищо не печели.
Наскоро един наш приятел, който ходил в Милано, ни разправяше един интересен случай. В това време се разигравала държавната лотария.“ Гледам, казва той, един англичанин седи и мисли нещо. Вземе един билет, спечели 15 хиляди лева. След това се изгуби за известно време, после пак се яви, пак купи билет, пак спечели.“ Защо? – Този човек разбира законите на лотарията, знае които билети печелят. И в лотарията има закони, които трябва да се знаят. Нищо не става произволно. За пример ако човек отиде някъде или предприеме нещо, все мисли, че сто на сто ще спечели, той нищо няма да спечели. Докато в душата на човека има едно малко колебание, има вероятност нещо да спечели, но ако е много самоуверен, че ще спечели, той нищо няма да спечели. Защото забележете, щастието на човека се корени в неговото сърце. Между мозъчната и симпатичната нервна система в човека, именно под лъжичката се намира трети център. Този център подсказва на човека как ще се наредят работите му. Някой човек е мрачен, неразположен, роботите му не вървят, но въпреки всичко, нещо под лъжичката му подшепва, че работите му ще се оправят. Той не вижда никакъв изход от положението си, но това чувство, което му подшепва, че работите му ще се оправят, не се лъже. Както му казва това чувство, така и става.
На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърцето на младия момък? Казват, че младият момък се е влюбил. Не се е влюбил той, но запалил се е и гори. Младата мома казва на момъка: „Или ще ме слушаш, или ако не ме слушаш, така ще те изгоря, че пепел няма да остане от тебе.“ Той ѝ казва: „Ще те слушам.“ – „Добре, ако ме слушаш, човек ще станеш. Тогава ще ти кажа, какво ще правиш. Ако не ме слушаш, на пепел ще станеш.“ Питам: при това положение, как да не я слуша? Някой път момъкът запалва сърцето на момата и казва: „Слушай, ако не ме слушаш, от тебе пепел няма да остане.“ Законът е верен. Сега питам кое е най-хубавото: да горим или да не горим? От две възможности, все трябва да се избере едната. Казвате, че горенето е лошо нещо. И аз съзнавам това и аз съм съгласен с вас, лошо нещо е горенето. Но и ако не гори човек и то е лошо. Представете си една зима, при която температурата е около 30 градуса и няма горене, какво ще правите при такъв студ? Значи лятно време може без горене, а зимно време трябва да има горене.
Всички вие, които сте нещастни, всички хора са нещастни по причина на това, че не сте намерили някой, който да ви запали. И то на свят да ви запали. Мнозина говорят за любов, но аз виждам, че тяхната любов дига само дим. Любов, която произвежда недоволство, не е любов, нито е знание. Истинската любов се придружава с мъдрост. Онзи човек, който ви люби, той има в сърцето си. Има една любов, в която петте добродетели са съединени в едно. В любовта има една велика прозорливост. Онзи, който те люби, той е прозорлив и вижда всичкото твое бъдеще. На същото основание Бог знае всичко за нас, защото ни обича. За Него всичко е открито. И ако хората обичаха Бога, те щяха да имат всичката прозорливост.
И тъй, знанието трябва да започне. Откъде трябва да започне? В знанието има един основен тон. Основният тон не е Любовта. Основният тон на Любовта е началото на живота. Основният тон на живота е Истината. Ти не можеш да разбираш живота, ти не можеш да разбираш Мъдростта, ако нямаш основния тон на Истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“ И когато се даде основния тон на живота, тогава се явява Любовта. Любовта подкрепва живота, но Истината дава основа на живота – да се прояви. И ако ние нямаме Истината, тогава животът у нас не може да се прояви. Тогава и Мъдрост не може да имаме. Ти трябва да имаш желание да научиш нещо. Знание трябва.
Представете си, че аз ви давам едно яйце от боа или змийско яйце, което вие държите в ръката си. Докато го държите в ръката си, това яйце е безопасно за вас. Но ако речете да измътите това яйце, змията, боата, която излезе от него, ще ви погълне. Следователно има известни знания, които, докато са в зародиш, не са опасни. Вие трябва да знаете това. Обаче знанието е подобно на яйцата на боата. Оставиш ли зародишите на това знание да се измътят, това знание ще ви погълне. То става опасно за вас. Да допуснем, че вие имате знанието да хипнотизирате хората. Но всички закони в природата имат и обратни реакции, понеже в дъното на битието седи Бог, Който наблюдава постъпките на всички хора. Когато види, че човек злоупотребява с великите закони, Бог му дава първия урок. Като се ожениш, че родиш един син, който ще те хипнотизира. Можеш да родиш една дъщеря, която също може да те хипнотизира.
Много хора се страхуват от дявола. Няма защо да се страхуват. Защото дяволът не живее в света, в който и ние живеем. Той живее извън света и си служи с дилафи. Той не разбира законите на света, но си служи с куки, с които вади човека от света, в който живее и отвън се разправя с него. Той отдалеч хваща с тия куки. Ето защо дяволът е неуязвим. Някой хука дявола, но трябва да знае, че неговите думи няма да хванат, няма да стигнат до дявола. Той е Луцифер! Той е светлина, като ангел е той и е непристъпен, безсмъртен. Твоите думи, твоите плюнки ще паднат върху самия тебе. Ако си стар, ще паднат на брадата ти. Аз съм давал много примери за дявола. Българинът обича да говори за дявола. Дяволът често говори на човека: „Слушай, с мене да не се занимаваш. Нищо лошо не трябва да говориш за мене.“ Един ден дяволът намислил да даде един добър урок на човека. За тази цел той внесъл в него желанието да има едно хубаво магаре. Човекът отишъл на пазар да си купи магаре. Там видял едно младо, красиво магаре и пожелал да го купи. Запитал за цената му и го купил. Това магаре не било никой друг освен дявола, който се превърнал в магаре. Селянинът завел магарето дома си. Той казал на жена си: „Жена, отсега нататък работите ми ще тръгнат добре.“ – „Ще видим“, казала жената. Един ден той завел магарето на чешмата да го напои. Обаче, магарето влязло в курната18 и оттам показвало ушите си. Като дошъл един човек да точи вода от чешмата, селянинът му казал, [че] магарето влязло в курната и не може да го извади. Човекът погледне към курната, но никакво магаре не вижда. – „Защо ме лъжеш?“ Взел, че го набил. Дохожда втори човек и селянинът и на него казва, че магарето му е вляло в курната и се виждат само ушите му, но не може да го извади сам. Поглежда човекът в курната, нищо не вижда. И той го набива добре. Но магарето току показва ушите си през курната и селянинът се чуди какво да прави. Като го набили десетина пъти, най-после селянинът погледнал към магарето и казал: „Сега и да те виждам, не смея нищо да кажа. Ще си мълча.“ Както виждате, дяволът турил на тясно този селянин, дал му един урок да не говори лошо за него.
Дяволът може да постави човека в такова положение, както един турчин, ходжа бил поставен от един, който дошъл да вземе пари на заем от него. Той взима от него 200 лири на заем, като се обещава да му плаща по сто на сто лихва. Шест месеца плащал редовно и го запитал: „Доволен ли си от това, което ти давам?“ – „Доволен съм.Ами майката на парите?“ – „За майката не питай, остави я настрана.“ Той изял половината, а половината оставил настрана.
Рекох, когато човек има сметки с дявола, последният ще изяде половината, а само половината ще ти даде. И в Писанието е казано да не се говори лошо за дявола, за злото в света. Сега ние разбираме, че като постъпваме по някакъв начин, или като постъпват хората по някакъв начин спрямо нас, че това е несправедливо. От ваше гледище е така, но в същност не е. За пример как ще убедите сега съвременните хора да не се бият? Както и да ги убеждавате, невъзможно е да ги убедите да не воюват помежду си. Само по един начин хората могат да не воюват – ако се превъзпитат. Хората трябва да възприемат съвършено други възгледи, да се убедят, че има само един Господ в света, само една Мъдрост, само една Любов, само една Истина. Ако хората вървят по този начин, това е възможно, но понеже половината от тях вървят по пътя на Луфицера, това е невъзможно. Хората казват, че трябва да добият свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. Свободата се добива само по закона на Мъдростта. Свободата се пази само по закона на Мъдростта. Добрите хора имат силата в себе си. Бог е вложил силата в тях.
Сега вие ще отидете при един богат човек да се молите да ви даде пари. Че вие постъпвате много глупаво. Защо да не се молите дъщерята на този богат човек да се разболее и вие да отидете да я лекувате? По този повод вие ще се запознаете с цялото семейство и за услугата, която сте му направили, ще получите, колкото пари искате. Вървите с някой богат човек, накарайте го да стъпи някъде на високо място и оттам да скочи, да изкълчи крака си и после вие да му го поправите. По този начин той ще ви възнагради добре. Докато вие само му разправяте за Господа и казвате, че вярвате в Него, той ще ви отговори: „Аз пък в такъв Господ не вярвам.“ Обаче, като си счупи крака, вие му го поправите, той ще повярва в знанието ви. Като наместиш крака му, той ще види, че в тебе има знание. И тогава ти ще му кажеш, че твоето знание не се изкупува лесно. Ще кажеш, че за наместване на крака му трябват не по-малко от десет хиляди лева. Какво струват десет хиляди лева за един милионер? В този смисъл мога да ви приведа много примери, но като се говори на хората за пари, те се докачат. Като се говори за млади моми и момци и те се докачат. Като се говори за учители, за ученици, за свещеници всички се докачат.
Изобщо съвременният свят е такъв, че трябва да бъдете много внимателни, много трезви в думите си. Аз не искам да засягам въпросите лично. Някой казва, че не може да угоди на никого. Няма какво да угаждава на хората. Минавам покрай някой човек и изпитвам едно желание да си купя лотариен билет. Това желание е негово, той иска да си купи лотариен билет, да спечели един милион. Някой купува лотариен билет за мене. Той мисли, че като се свърже с мене, ще спечели. Не, не си хабете парите, аз не съм късметлия човек. Който иска да купува лотарийни билети, аз ще го посъветвам да дойде при мене, да му дам магическата тояжка, да се научи къде има заровено богатство. Ако някой е много закъсал в положението си, но има красива дъщеря, аз ще му кажа, къде има богатство. Когато живях на улица Опълченска 66-ти номер, дойде при мене една баба и ми казва: „Синко, много те обикнах, ще ти кажа къде има заровено богатство. Цели три тенекии богатство има на едно място.“ – „Бабо, мене не ми трябват пари.“ Седи при мене един приятел и аз му рекох: „Понеже ти искаш да станеш богат, иди с тази баба заедно да намерите парите.“ И той отиде с нея, ровиха, но нищо не намериха. Аз зная, че едно богатство, което е заровено в земята преди 20 и повече години, не може да се намери. Почвата постоянно се мести. На четири – пет сантиметра поне, но все ще се премести. Премести ли се, не може повече да се намери това богатство. Оттук – оттам ще ровите, но все малко няма да ви достига. Някои изчислявали това злато на 750 милиона. Като се знае, че относителното тегло на златото е 19, можете да си представите каква тежест представя то. Три тенекии злато е това!
Като говоря по този начин за златото, аз не искам да създавам някаква реакция у вас. Имайте стремеж към златото, стремете се към него, търсете го, но в всички направления. Да бъде човек богат с вяра; да бъде човек богат с сила; да бъде човек богат с светлина; да бъде човек богат с свобода; да бъде човек богат с добродетели; да бъде човек богат с здраве. Да бъде човек богат с речта си. Да бъде човек богат с глас, даден от природата. Това, което обикновеният човек не може да изкара за цяла година усилен труд, един певец може да го изкара само за една вечер. Той изкарва около 50-60 хиляди лева. А някои певци изкарват и повече. Значи, певецът е по-учен. Съществува един закон, който определя нещата. Любовта е сила, която разтваря сърдцата на хората. Ако ти имаш истинска любов към природата, тя ще ти разкрие такива тайни, че ще направи живота ти сносен. Ако ти постоянно я човъркаш и не вярваш в това, което имаш, тя ще ти го вземе и него. Тогава нищо няма да имаш.
В себе си аз виждам вашите желания. Сега, като ви гледам, аз виждам, какви желания имате. Като наблюдавам някоя млада мома, младо момиче, то иска да се ожени за някой млад, красив, богат и силен момък. И момъкът също иска да се ожени за добра мома, да има хубава жена, хубави деца, да бъдат богати. Тия желания са добри. Няма лоши желания в света. Някой ме пита, добре ли е да се ожени? – По-добро нещо от това не можеш да направиш. Като се ожениш, ще помниш, че си се оженил. Като се ожениш, всичките ти илюзии ще изчезнат и ще помниш, какво значи да се жени човек. Тогава ще се намериш в реалността на живота. Като ядеш, тогава ще опиташ какво е яденето. Като го изпиташ, ще видиш, че е много хубаво. Често мене ме питат, съгласен ли съм с женитбата. – Съгласен съм. – Защо? – Защото, за да дойда на земята, накарах двама души да се оженят. Иначе нямаше да дойда на земята. Единият от двамата беше решил да се покалугерява. Аз го убедих, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той имал една идея – да служи на Господа, но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бягаше от жените, искаше да отиде в монастир. Той може и като се покалукери, пак да мисли за жените в монастира.
Разправят за един игумен в един руски монастир следния анегдот. Една вечер късно той носял нещо в един чувал. Игуменът го видял и го запитал: „Какво носиш в чувала?“– „Отче свети, гъби нося.“ – „Дай да видя, какви са гъбите.“ Отваря чувала и вижда там една млада, красива жена. – „Какая щука“, казал игуменът и се засмял. В мъжките монастири не допущат нито една жена. Не само жени не пущат, но не пущат нито едно женско добиче, нито женско животно – котка или куче. По този начин хората са намерили средство да не се развращават тия, които са в монастири. Това е добре, но какво да се прави в този земен монастир, в който има всичко? Да оставим настрана тези официални монастири, но какво да се прави в земния монастир, в който от нищо не можеш да се освободиш? За този голям монастир именно ни трябват знания.
И бъдете уверени, че човек всякога заболява не от изобилие на живота, но от недоимък на живот. Когато живътът в човека отслабне, тогава се явяват различните болести. И съвременният свят страда не от изобилие на любовта, но от недоимък на любов. Много неща са заместили любовта. Като дойде любовта, човек се обновява. Всеки човек може да се обнови. Съвременната наука, медицината специално прави операции за подмладяване на човека. Те прикрепват по особен начин някакви жлези. Любовта е, която подмладява. Ако в сърцето ви влезе любовта, тези жлези се обновяват и човек подмладява. Ако човек не обича този или онзи, тези жлези се атрофират. Казвате: „Какво е тръгнала тази мома подир този момък?“ Оставете я да върви. – „Ами, този мъж какво е тръгнал подир жена си?“ Оставете го да върви подир нея. В нас има една идея на неразбиране. Като влезете в един дом, пожелайте доброто на нози дом. Пожелайте доброто на децата, на жената, на мъжа в този дом. Ако мъжът на някоя жена не е добър, вие кажете: „Добър е твоят другар.“ Като казвам така, аз изхождам от следното положение: този човек върви по един плъзгав път. Ако и аз съм на неговото положение, непременно ще падна и ще се окалям, плъзгав е пътят.
Светът е един хлъзгав път. И от незнание и неразбиране на нещата, хората могат да се подхлъзнат. От незнание на нещата, ние правим много погрешки. В природата нищо не отива напразно. Всичко, каквото правите, ще послужи за благо в природата. Вие не можете да харчите енергиите на природата както искате. Тя ще ви впрегне на работа. Ние не сме по-умни от нея. Тя ще си вземе и капиталът, и лихвите. Ето защо всички ние трябва да бъдем много внимателни с нея. Дойдем ли до нея, абсолютно никаква лъжа. За природата ти трябва да бъдеш като отворена книга. По отношение на природата ти трябва да бъдеш много чистосърдечен, без никаква лъжа. Затова в ума си не допущай никаква тъмнина и в сърцето си никакво безлюбие. Ако искате да ви върви, така трябва да постъпвате.
Тъмнината, лъжата, безлюбието е нещо външно. Някой казва: „Аз излъгах.“ Поправи тази лъжа. В какво седи лъжата? Имайте пред вид, че всякога, когато обикнете някого, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо не ви иска, но като се увери, че вие го обичате, той започва да ви иска едно, второ, трето, четвърто и т. н. И при това положение вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Не очаквайте само той да иска от вас, но като иска той и вие ще искате. После пак той ще поиска, пак вие ще поискате и т. н. Така ще има една правилна обмяна. Не се оставяйте само вие да давате, т.е. само единият да дава. Даването е качество на Бога. Веднъж ти ще дадеш, после той ще даде и т.н. – „Ама който е богат, той трябва да дава.“ Не, и двамата ще дават.
Та рекох, не губете идеята в ума си, че сте даровити и че още днес можете да постигнете нещо. Изгубите ли тази идея от ума си, вие ще мислите, че не сте даровити и ще оставите всичко за следното прераждане. Не чакайте никакво друго прераждане. Според мене, вие още в този живот, вие умряхте и утре ще се преродите. На вечерта вие пак ще умрете, а на сутринта отново ще се преродите. Всеки ден е едно прераждане. Ако човек всеки ден не се преражда, животът няма смисъл на земята. Казвате: „Прераждат ли се хората?“ Прераждат се, но те криво разбират идеята за прераждането. Прераждането е закон за подобрение на живота. Прераждането подразбира благоприятните условия на живота да прогресират. Днес ще свършиш една работа; утре – друга, това са прераждания. Преражданията, това са дни на живота, а смъртта това е почивка. Като се раждаш, ще работиш, за да се подигнеш в живота.
Сега вие се нуждаете от някои практически правила в живота. При мене са идвали млади моми и са ми казвали: „Обичам еди-кого си, но той не ме обича. Не можеш ли да направиш някак да ме обикне?“ Рекох, аз мога да направя друг някой да те обикне, но този, когото ти обичаш, не мога да го накарам да те обикне, защото той обича друга някоя. Аз не мога да разваля това, което Бог е направил. Аз никога не мога да разваля една обич. – „Ама тя не заслужава, или той не заслужава.“ – Заслужава или не заслужава, аз не мога да развалям. Ако намеря някого, който не е обикнал друга мома, мога да направя да те обикне. Това поне е много лесна работа за мене.
Питат ме някои, какво влияние оказва Божествената мисъл върху човешката? Ето какво им отговарям: като срещна едно бедно момиче, на което никой не обръща внимание, аз ще се спра при него около половин час. Ще видите какво става след това. След това, който мине покрай него, ще се спре, ще започнат хората да го разпитват, да се занимават с него, ще стане важно, като че е царска дъщеря. Тъй щото, когато вие се свържете с Божествения принцип или когато Бог хвърли върху вас само една мисъл, всички хора ще се съберат около вас.
Помнете, че Бог е, Който устройва домове. Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато двама се разлюбят, това е от дявола. Вие не можете да излъжете Господа, да представите безлюбието за любов. Двама души могат да се обичат, защото и двамата имат живот. Двама души могат да се обичат, понеже и двамата са свързани с Мъдростта. Двама души могат да се обичат, защото Мъдростта създава свободата и двамата имат свобода. В свободата има един закон на преливане. Вие трябва да обичате хората, за да имате свобода, за да имате знание. Ако нямате любов към професора, който ви преподава, вие не можете да имате неговото знание не можете да се ползувате от него. Ако вие не обичате живота, животът не може да мине през вас.
И тъй, Христос е дошъл на земята да научи хората на закона, как да изпълняват Волята Божия. И хората тълкуват, че Волята Божия трябва да се върши така, както никой досега не я вършил. Бог изисква от нас да имаме правилни отношения към всички: към богати и бедни, към учени и прости. Като се приближавате към някое дърво или към някое растение, към някое бръмбарче или насекомо, или към някое изворче, вие трябва да оценявате онова, което Бог е вложил в него. В дадения случай, като оценявате всичко това, вие се свързвате с Онзи, Който е създал тия неща. Като не разбират това, хората погледнат към някое малко животно или растение и казват: „Това е без съдържание.“ Често цитират стиха, че Бог дава Мъдрост на хората. – Така е, Бог дава Мъдрост на онези, които са при Него. Не може да ти даде Господ Мъдрост, ако ти не Го обичаш. Това са твърдения. И нас не могат да ни обичат, ако не дадем нещо от себе си. Бог очаква от хората да Го обичат, понеже много е дал и те трябва да дадат нещо от себе си. Другояче казано: ние трябва да дадем повод на Бога, да се прояви в нас.
Вие имате ли съзнание, какво нещо е Бог? Мнозина мислят, че като се съберат мъж и жена на едно място и започват да говорят, непременно и Бог присътствува между тях. Не, не е така. Бог присътствува между хората само тогава, когато всяка тяхна постъпка, всяка тяхна мисъл или всяко тяхно чувство е проникнато от любов. Когато мъжът хване ръката на една жена и я стисне, в това хващане тя трябва да усети, че има нещо в този мъж, на което тя трябва и може да разчита. И после, като говори мъжът, жената трябва да чувствува, че в всяка негова дума има любов. Рекох, любовта трябва да дойде отнякъде, тя не може да се роди от нас. Дето забележите любовта, вие трябва да я пазите. Не мислете, че вие можете да произведете любовта. Любовта иде от един източник и може да мине през човека. И ако ти знаеш, как да използуваш тази любов, тя ще внесе в тебе живот. Христос казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истиннаго Бога.“
Сега, като говоря по този начин, вие можете да мислите, че аз засягам вашия живот. Не, аз не засягам въпроса как сте живели вие. Аз отхвърлям този въпрос и вие трябва да го отхвърлите. Как сте живели, оставете този въпрос настрана. Какво сте мислили за любовта и това остава настрана. Вие обичате един човек, но задайте си въпроса защо го обичате. Вие може да го обичате за неговото тяло, за неговото сърце, за неговия ум, за неговата душа или за неговия дух, но важно е в вашата обич не влиза ли нещо користолюбиво. Щом влезе нещо користолюбиво в вашата любов, пазете се от него. Користолюбието не е някаква добродетел. Користолюбието е от съвсем друг свят.
Та рекох, всички хора се нуждаят от една добродетел, която да възстанови добрините на тяхното сърце. Когато сте свободни, добре е да седнете спокойно и да измерите как бие сърцето ви – ритмично или не. Ако сърцето ти не бие ритмично, това показва, че има нещо криво в твоите чувства. Ако ядеш и храносмилането ти не става правилно, това показва, че в тебе има нещо криво. Ако мислиш и работите не стават както трябва, има нещо криво в мисълта ти. В един хармоничен живот, какъвто е Божественият, всички неща стават така, както си ги мислите. Те стават много по-добре, отколкото си ги мислиш. Възложете надеждата си в вашия ум, който работи според законите на Божествената светлина. Възложете надеждата си в вашето сърце, възложете надеждата си в вашата сила. Не търсете Бога отвън.
Има едно нещо, което е свойствено на хората. Когато хората се обичат, интересите им стават общи. И тогава нещата стават преизобилни. Когато хората не се обичат, интересите им се различават. Като не се обичат хората, всичко се харчи напразно. Вследствие на това те нямат тези постижения. Наблюдавайте живота и правете свои заключения. За пример виждате, че някой човек е станал вярващ. Като вярващ, той непременно трябва да претърпи известна промяна в своето тяло, лице, сърце и т.н. Не стане ли никаква промяна, той не е станал вярващ. За пример някой човек, като мине 50-60 години, казва: „Моята работа се свърши вече. Мина моето време.“ – Не, човек и до 120 години трябва да има младо сърце, да бъде млад. Сърцето, душата на човека никога не остарява. Тялото на човека може да остарее, но душата му е винаги млада, тя е от друга еволюция. Понякога, по закона на внушението, като остарее тялото, човек започва да мисли, че и душата му, и той цял е остарял. Сърцето и душата не остаряват, а що се отнася до тялото, вие трябва да знаете, как да го обновите. Едно трябва да знаете: ако устните на човека станат много дебели, опасна му е работата. Ако устните изтънеят много и това е друга опасност. Ако носът стане много широк, опасна е работата на човека, но ако носът стане много тънък, изтънее и това е опасна работа. Ако носът стане много къс, има една опасност; ако стане много дълъг – друга опасност. Ако челото на човека е ниско, има една опасност, но ако стане много високо, има друга опасност. Това са противоположности, които вие трябва да разбирате. Един съвременен християнин или един какъв и да е човек, трябва да знае, как да работи за придобиване на червения цвят в себе си. Някои, като искат да имат червени устни, току се мажат с червена боя. Щом искате да имате червени устни, вие трябва да работите всеки ден по половин час върху светлината, да възприемате червения цвят на светлината.
Тук наскоро мина една полякиня, много даровита, но очите ѝ изкривени, липсва ѝ нещо съществено, разглеждах я внимателно. Гледах устните ѝ, дебелината на веждите. Веждите ѝ – много симетрични навсякъде, но малко дебели, повече, отколкото трябва. Рекох си, тя може да бъде много наблюдателна, но интуицията ѝ е слаба. Веждите на Толстоя са много дебели, което показва, че той трябва да мине през една голяма опитност, докато съзнае, какво освен конкретните неща, има и друг един свят, по-висок от обективния. На стари години той придобил такива знания, които на младини не можа да получи. За да имат тънки вежди, някои скубят космите на веждите си. Не, ако искате да поправите веждите си, вие трябва да внесете в ума си най-хубавите мисли. Като се занимавате малко с червения цвят, ще измените цвета на устните си, ще ги направите червени. Всяка вечер, като си лягате, в продължение на една седмица, повтаряйте в себе си, че ще станете с пет години по-млада. Ако сте на 55 години след една седмица ще се подмладите, ще станете на 50 години. Следната седмица пак си кажете, че ще се подмладите с още пет години. И наистина, след една седмица ще станете на 45 години. Така продължавайте докато всяка седмица слизате с по пет години. Щом станете млада на 25 години, ще спрете.
Ще кажете: „Вярно ли е това?“ Това, в което човек вярва, всякога е вярно. Това, в което човек не вярва, е всякога невярно. Много хора казват, че не вярват на Бога. Това е лъжа. Те вярват, но се представят, че не вярват. Някой казва, че не вярва в Бога, но в същото време казва, че има някаква сила в света. Значи и той вярва в нещо. Дръжте онази вяра, която имате в себе си. Друго нещо, от което трябва да се пазите, е да не се дразните. Понякога човек може да се раздразни от много малко нещо. Един ден си оставих шапката не на място и после виждам една дупка на нея, скъсала се нещо. Трябва ли за това да се дразня? Много причини има за скъсването ѝ. Може би се е закачила на някакъв трън, може да е минал някой покрай нея и да я закачил, може да се е приприщила между някой камък и т. н. Никога не трябва да забравя човек шапката си. Някога я оставя на един камък, мисля, че като тръгна, ще я взема. Аз тръгвам да си вървя, но после виждам, че съм гологлав. После си рекох: може да се ходи и без шапка. Първоначално човек е бил без шапка. Шапката е дошла в последствие. Ако искаш да не забравяш шапката си, закачи я някъде на себе си, че дето и да отиваш, да не пада от главата ти.
Един свещеник ми разправя една своя опитност. Молил се 50 години наред и един ден, като се молил, нещо му казва: „Престани вече да се молиш. Ето, 50 години вече как се молиш на Господа. Няма какво повече да се молиш.“ Рекох му: „Ти трябва да си отговориш в себе си: досега аз съм се молил, но не от любов към Бога, а от занаят. Сега ще се моля от любов.“ Всяка сутрин, като ставаш, помоли се на Господа и кажи: „Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал. Благослови ме.“ Като малко дете, всеки ден казвай на Господа: „Господи, помогни ми да се увеличи доброто, което си вложил в мене. Увеличи светлината, която си вложил в мене. Увеличи свободата, която си вложил в мене. Увеличи и силата, която си ми дал.“ Понякога, като ти дойде някаква идея, че знаеш много, обърни се към една от най-отдалечените звезди и си кажи: „Като знаеш толкова много, кажи сега каква е тази звезда, която се намира на един милион светлинни години от земята.“ Така ще видиш, че много малко знаеш.
Рекох, има неща, които в даден момент ни стават много ясни, но има неща, които в даден момент ни стават много тъмни. Наблюдавал съм същото и с себе си. Понякога свиря много хубаво, чудни работи свиря. А някога, като започна да свиря, и най-обикновените работи не мога да свиря. Музиката е една дарба в човека, която всякога не се проявява еднакво. Човек може да се прояви, само когато влезе в връзка с музикалния свят от невидимия и от видимия свят. Дръжте всякога връзката си с невидимия свят и не се влияйте от хората. Няка всеки човек разправя своята опитност. От 20 години насам при мене идва един дух, който постоянно ме пита: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ Ставам сутрин и той ни в клин ни в ръкав ще ме пита: „Ти знаеш ли, кой съм аз?“ Какво да му кажа? Вие какво бихте му казали? Някой може да си помисли, че е Господ. Друг може да си помисли, че е дявола. Питам го аз: „Кажи, кой си?“ Ако му кажа, че не зная кой е, той веднага ще каже: „Голям простак си ти!“ Често такива духове се явяват при вас и ви питат: „Ти знаеш ли, кой съм аз? Аз съм Арахангел Михаил.“ Друг казва: „Аз съм Арахангел Гавраил.“ Когато Арахангел Гавраил ти проговори, ти ще се простреш на земята мъртав. Когато се явява един такъв ангел, велик дух, човек непременно ще се простре на земята. Когато при пророк Данаил се яви ангел Господен, той се простре на земята. А на сегашните пророци, като им се яви някакъв ангел, нито един от тях не пада. Не се самозаблуждавайте. Аз познавам присътсвието на Бога по едно нещо. Когато Бог ме посети, аз ставам готов да услужа на всички. Като мина покрай едно камъче, аз го повдигам. Като мина покрай едно цветенце, аз веднага го поливам. Като мина покрай една тревица, гледам и на нея път да сторя. Ставам много внимателен. А когато Бог не е в мене, вървя както ми падне. Така и вие: когато Бог не е у вас и вие вървите, както намерите. Не, бъдете внимателни в всички случаи, защото не знаете кога Господ ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете. Когато дойде при вас някой човек да ви се оплаче, бъдете внимателни към него! Не го пъдете. Кажете си: „Когато аз съм нещо неразположен, веднага отивам при Господа да мърморя, да се оплаквам и Той ме изслушва.“ Тогава, бъди и ти готов от своя страна, да приемеш и изслушаш този човек, който е дошъл при тебе. Дойде този човек при тебе, попитай го, какво иска. Той ще ти каже, че е дошъл да си поговори, да му олекне, да се извини пред Господа. Кажи му: „Няма какво да се извиняваш, братко, но изправи погрешката си, нищо повече.“ Като дойде някой човек втори път при тебе, кажи му: „Не се страхувай, тази работа ще се оправи.“ Какво ти костува да кажеш на човека няколко насърчителни думи?
Като ви говоря така, аз съм готов да взема вашите погрешки върху себе си, за да изправите и вие своите погрешки. Всички хора куцат в едно отношение: всички веднага режат. Не, ние трябва да оправдаем днешния ден. Да изпратим в света към всички хора по една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка и да пожелаем всички от сърце и от душа да се въдвори Царството Божие на земята. Да пожелаем мир между всички хора. Но всички трябва да работим, да станем проводници на Божия Дух и той да работи между нас. Всички трябва да държим една положителна мисъл. Някой направи нещо и после казва: „Учителю, аз направих тази работа, както вие ми казахте.“ Не, ти се самозаблуждаваш. Не е въпрос само в казването. Ти трябва да дойдеш при мене, да видиш как работя. Ако не видиш как работя, ти ще направиш известни погрешки. Казвате: „Както е казал Христос, така и ние постъпваме.“ Не както е казал Христос, но как е постъпил, това е важно да знаете. Ако Христос днес беше на земята, Той щеше да постъпи по съвсем друг начин.
И тъй, съвременният живот се нуждае от чиста Любов, безкористна. Съвременният живот има нужда от чиста Мъдрост, от такова знание, което може да му помогне в всички случаи. И най-после, съвременният живот се нуждае от една Истина, в която да няма абсолютно никаква лъжа. Всички трябва да бъдем чисти като деца. Каквото говориш, в него да няма никаква задна, користна мисъл или користно желание. Това се изисква сега от всички хора на земята.
Сега и на вас пожелавам.
Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, да бъдете възрастни като Мъдростта и да бъдете чисти като Истината!
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва
Беседа, държана от Учителя на 22 август, 1937 г., неделя, 10 часа пр. обед. София, Изгрев.