ЧЕТИРИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ В ЖИВОТА
(Великите посвещения. В какво седи силата ми)
Размишление – 10 минути
Трета глава от Битието
„Духът Божи“
Когато се говори на човека, той разбира езика, на който му говорят. Всеки един език има три начина на разбиране. Има едно физическо разбиране на нещата, едно органическо и психическо разбиране на нещата. Вие сте учили в геометрията. Ако ви питат какво е център, що е права линия и що е плоскост, какво определение дават? Има едно определение и туй определение, което дават, то е чисто механическо. Добре, щом имате един център, щом имате една права линия и една плоскост, и един куб, какво може да направите? Всеки един може да държи цяла една лекция върху туй. Или вие сте в един театър, представя ви се една пиеса.
Отваря се завесата, вие виждате актьорите на сцената. Туй, което представляват, реално ли е? Някой човек пее там. Актьорите такива ли са, каквито трябва да са? Не са. Някой се представлява, че е цар, ама не е цар. Някой се представлява, че е царица, ама не е царица. Някой се представлява, че е философ, а не е философ. Някой – че е учен или съдия. Всичките хора там са такива, каквито не трябва да са. И ти седиш и се въодушевляваш и като се върнеш дома, разправяш всичко това.
Сега другата страна – ти си млада мома или млад момък, или някоя жена – женена си, спокойна си, но един ден получаваш едно писмо така нашарено, четеш го и току изведнъж туриш писмото в джеба си. Туй писмо произвело някакво си впечатление у тебе, криеш го. Ако си женен, като го четеш, има нещо, криеш го. Ако си млада мома – измени се лицето ти. Защо? Има нещо в писмото. Сега, какво носи писмото? Да е злато, не е. Че такива криволици, знакове. Той извади го, погледне го, пак го скрие, пак го тури, пак затваря писмото. Туй писмо е вече едно изкушение. Крие се нещо. Аз считам туй – райското дърво беше първото любовно писмо, което човек не трябваше да чете. Има писма, които човек не трябва да отваря, не трябва да приема. Защо? Като го приемеш – по обратната посока, ако искаш да ти е мирна главата. Пък има писма, които трябва да приемеш. Не е въпрос за говорене, защото актьорите искат да представят нещо на хората, което не е. Те ни най-малко не искат да преобразят света, да им покажат правия път. Те искат да покажат само на хората своето изкуство, да вземат малко парици, да си подобрят положението, живота. И онзи, който е написал пиесата, той не я е написал за доброто на човечеството. Той я е написал за пари. Има нещо идейно, не отричам, но стимулът на неговото написване е да го похвалят хората и около това да дойде малко масло, да си направи баница.
Сега могат някои да дойдат, да се спорят, да кажат: „Потребен е театърът.“ Не отричам едно забавление, потребни са куклите на малките деца. Дайте му една кукла на детето, нека си играе. Малкото дете да си играе с куклата и да си мисли за куклата, както то иска, – то е нужно. За възрастния човек да си играе с една кукла, или за бабата, ако си играе с куклата, веднага ще кажат – липсва й нещо на тази баба. Ако детето си играе с куклата, има нещо, което може да развие, но ако бабата си играе с куклата, не е същото нещо. В съвременния свят и млади, и стари си играят с куклите. Аз гледам религиозните хора – кукли навсякъде. Той донесъл куклата си, в джеба си я турил. Току извади куклата и казва: „Тук – казва, че тук е Господ. – Извади, – казва – да ти покажа този стих.“ „Как? Че как се събра Господ в джеба ти?“ Отвори книгата, пак я затвори, тури я в джеба си. Каква разлика има? Това е едно оръжие. Гледаш – един войник турил пушката си и той я носи на гърба си. „Е, защо ти е пушката?“ „Е, потребна е, врагове има.“ Ще дойде време да се бият.
Сега вие си задавате въпроса: „Е, какво ще излезе от това?“ Аз ще ви кажа какво ще излезе от това. Когато дойде онзи, който има да взема нещо от вас, какво ще излезне от това? Той няма да внесе, но вие ще дадете нещо. А когато отидете някъде, дето има да вземете, какво ще излезе от това? Може някой път да вземете, а може някой път и да не вземете.
Сега туй, върху което аз ще се спра, показва някакво влияние. Какво влияние е оказала змията? Едно влияние върху едно разумно същество като човека, който е направен по образ и подобие на Бога и оказва едно влияние такова, от което осем хиляди години човек не може да се освободи от туй влияние. Змията, животинското, присадено върху човека, оказва влияние върху човека и досега човек слуша този съвет. Тя казва тъй: „Наистина ли Господ ви запрети да ядете от всичките плодове на райската градина?“ Сега често казват: „Наистина ли вас ви учат да се не жените?“ И казва жената, сега определя: „Но каза Господ от всички плодове да не ядем, само едно дърво има в центъра на рая.“ Тогава змията казва: „Много сте прости! Господ знае, че в който ден вие ядете от това дърво, ще станете като него!“ „Тъй ли?“ И веднага влиянието, вече внушението върви. Дотогава жената, на която умът не стигаше, беше просто сърдечна като девица, девствена беше и тъй ококори си очите: „Абе, красиво е!“ Същото нещо е и сега.
Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто… Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. „А и ако ти имаш за другар такъв момък, с тебе ще стане туй, което никога не е ставало!“ Върне се тази мома, вече Вечерта не е спокойна. Този момък й се върти около ума. Вече тя мисли, че този е, който носи всичкото благо. Аз обаче тегля един паралел. Сега казват: „Защо е била тази мома толкова глупава, че е слушала змията?“ „Ама защо е била толкова глупава тази мома, че е слушала тази баба?“ „Бабата защо е остаряла?“ Защото е гледала мустачките на този младия момък. Змията защо е станала змия? Защото яде този забранения плод. И затова стана змия.
Сега думата „вие“ какво е – местоимение или прилагателно? (Местоимение.) Вие сега четете тази глава и казвате, чудите се на ума на Ева в райската градина, а правите същата погрешка. Питате: „Е, защо е яла?“ Защото й се ядеше. Първата жена би била оправдана, но ако туй би било единственото дърво и нямаше какво да ядат – като една необходимост. А имаше и други плодове, от които те можеха да ядат. Това дърво не беше единственото. Този плод не беше първият. Аз не искам да изведа като логическо заключение, защото той не е лесен въпрос. Аз уподобявам това на влиянието на животинското у човека. Влиянието на змията, която все още упражнява влияние. Човек не е свободен от змията. Сега да ви кажа тъй: Христос иска от вас да се отречете от себе си, от имането си, от всичко. И туй буквално да разберете, веднага ще настане една тревога у вас. Жената, като чу, че от плода ще стане като Бога, веднага пожела да яде от плода, на часа. Но ако на вас се каже, че трябва да се откажете от това, от онова, във вас ще настане една борба, ще питате: „Защо трябва да се отречем?“ „Че защо трябва да напуснем баща си и майка си?“ „Какво прегрешение са направили баща ми и майка ми? Те са ме отгледали.“
Най-първо вярно ли е, че баща ви ви е отгледал? И най- първо майка ви наистина ли ви е родила? Защото, ако вие влезете в един магазин и си купите дрехи, какво дължите на този магазинер? Той взема 3–4 хиляди лева за дрехите. За какво трябва да му благодарите? И питам, не си ли купи един костюм и Ева от тази змия? И то един много моден костюм с всичките му панделки. Аз го наричам един много хубав костюм. И наместо да го яде – облече го. И сега Ева накъдето ходи, все носи костюма си.
Сега онова, което е важно, че всеки един ден всеки човек проявява качествата на змията. Той не постъпва справедливо спрямо себе си. Змията ти каже: „Без пари не може! Ти трябва да знаеш, че гладен ще умреш. Трябва да ядеш!“ Змията ти казва: „Без знание не може! Невежа ще останеш.“ Змията ще каже тъй: „Без сила не може, силен трябва да бъдеш.“ Питам, какво ще внесе змията? Змията казва: „Без пари не може.“ Кому змията досега е дала пари? Толкова като е тя хитра, като я слушате, кому е дала змията пари? Ако вземеш и работиш на нивата, ще вземеш малко пари. По-лесен път има. Змията ще те научи да врачуваш на боб, на кафе, може някоя окултна наука, може да гадаеш какви са влиянията и т.н.
Сега туй, което искам да изнеса. Знанието е вътре в човека, то не се създава отвън. Богатството е вътре в човека, то не иде отвънка. Съществува в природата един закон на равноценност. Златото, което ти можеш да имаш отвънка, и богатството, което ти можеш да имаш отвънка, туй богатство трябва да има нещо равноценно вътре в тебе. То е един закон икономически, който съществува в природата. Ти никога не можеш да имаш отвън туй, което нямаш вътре в себе си – равноценното на него. Ти никога не можеш да имаш едно здраво тяло, ти никога не можеш да имаш тази сила, която не е вътре в твоя ум. Силата, която е вътре в твоя ум, тя може да се проектира в твоята мисъл, в твоите чувства. Тя ще се проектира тази сила и тя ще образува твоите мускули на тялото. Но никога ти не можеш да организираш тялото си тъй, както ти би искал, ако туй не е поставено в твоя дух. Аз в дадения случай взимам духа – туй, което носи всичко. Добре, сега вие като ме слушате, аз виждам – вашето съзнание е раздвоено. Вашето съзнание е тъй раздвоено, както ден и нощ. То е един закон засега неизбежен. И вие, за да се освободите, вие трябва да съзнавате. Не може да измените нещата на закона. Вие не може да се освободите от тъмнината. По никой начин вие не може при сегашните условия да се освободите от едни лоши ваши чувства. Какво трябва да правите? Някой път дойде туй чувство вътре. И туй чувство ще дойде от баща ви, от майка ви, от братята и сестра ви. От близките ще дойде, не от далечните предмети. Какво ще правите с туй чувство, което се предава вътре в тялото?
Сега каква беше погрешката у Ева? Погрешката не седеше там, че тя се разговаря със змията. Щом тя й проговори, какво трябваше да направи тя? Трябваше да каже: „Аз ще ида да се допитам до Господа. Ти ми казваш тъй, но аз ще се допитам до Господа, ще взема неговото мнение и след това.“ Много добре. Най-първо тя трябваше да каже: „Ще се допитам малко.“ След това питаме защо не се допита Ева. Защо не се допита Ева до Господ, а тя сама реши? Аз ще ви попитам тази сутрин защо дойдохте и туй, за което сте дошли, ще го придобиете ли. Вие от събранието може да си излезете като онзи, който си е взел билет в театъра вътре. Ще гледате една драма или една трагедия и ще се върнете. И после ще разправяте заради нея. Във вашия ум седи идеята, че преди две хиляди години Христос е дошъл от небето, проповядвал е едно учение и вие носите името християни. И го чакате пак втори път да дойде. И чакате на основание на него да влезете в рая и един ден да се спасите. Питам, ако Ева не беше работила за змията, защото яденето е една работа, която тя свърши за змията. Има последствия. Сега аз вземам положителната страна, понеже тя работеше, имаше последствия. Вие сега искате да влезете в небето, без да работите. То иде по причината, понеже вие сега искате да влезете в небето, без да работите. То иде по причина, понеже тя каза: „Понеже първия път много работа съм свършила.“ Някой казва: „Аз не искам да работя, няма да работя. И няма да се уча вече, защото от много учене ще ми се пукне главата. Колкото книги съм чел, ще ми се пукне главата. Няма да уча!“ Как? Питам сега, на туй внушение какво трябва да се прави? Защото всякога на една противоречива мисъл трябва да се противопостави друга.
Как ще се освободите от влиянието на змията, от хитрата змия? Та съмнението, което прониква във вас, – колцина от вас имате една положителна опитност? Много малка опитност имате. Вие дигате един килограм, то е едно упражнение. Дигате два килограма, три, пет, шест, хиляда килограма – това са упражнения. И след като дигате хиляда килограма, какво придобивате вие от туй упражнение? Част от вашата сила, от мускулите е минала в ония предмети, които вие сте дигали. Най- първо има едно заблуждение. Най-първо във вас се усилва мускулната система, но то е една самоизмама. Туй усилване върви до известно време и най-после всички, които разбиват мускулната си сила, туй върби до известни години, после тия мускули се втвърдяват и тия най-силните хора умират сега от затвърдяване на мускулите. Ти можеш да затвърдиш мускула си в известен смисъл, но после ще дойде една реакция, този предмет, който ти си проучвал, ще се яви едно желание – ти вече не искаш да се занимаваш с него.
В България аз имам един такъв пример от един стар свещеник, той казва: „Ей дотука ми дойде да кадя тамян. Не искам за хиляда години да го помириша. Ражда се някой – тамян, умира някой – тамян, жени се някой – тамян. От главата ми да излезе този тамян. Само дим е в моята попска глава. Не искам вече да го помириша. И накъдето ходя – все тамян, все кадене, кадене. И ми се додея вече. Отвръщение имам към него.“ Казваме: „Да живем добре, да живеем добре, да живеем добре.“ Кадене навсякъде. Или казвате: „Не живеем добре, не живеем добре. Не сме такива християни, каквито трябва да бъдем християни.“ А сега казвате: „Покажи ни.“ Няма какво да ви покажа. Вземи Евангелието и каквото е направил Христос, направи го и ти. „Кажи ми какво да направя?“ Вземи Евангелието и каквото е направил Христос, направи и ти. „Ама аз не мога.“ Като него като не можеш, сбогом. Казваш: „Какво да правя?“ Прави каквото искаш. „Ама къде ще ида?“ Иди където искаш. Чудни са някои, казват: „Ела да ни научиш.“ Чети Евангелието. Този е начинът. Туй и на себе си ще кажеш. Вие сте един кавалер със змията, като дойде тя, и на нея ще кажеш същото. Аз съм забелязал змията и в семейството. За мен външният живот съставлява – аз го проучвам – като дойде някой външен човек, мъжът или жената са много любезни, усмихнати, тъй гледаш, като ангели. Щом външните хора заминат, мъжът говори рязко на жена си, бащата на своите деца. Но всичко туй е спрямо външните хора, а в дома е лошото. Ти отвънка спрямо света искаш да се покажеш, че си нещо тъй, а в себе си мърмориш, като останеш сам.
Питам, тогава не е ли това едно раздвояване? С такова раздвояване какво може да се постигне? По този начин на разсъждаване човек никога не може да постигне това, което той иска. Не е този пътят за постижението. Сега и вие помисляте, че вкъщи вие имате дърва, имате кибрит и казвате: „Ела ми драсни кибрита, запали ми огъня.“ Казвам: „Най-лесната работа. Понеже бързам, нямам време да дойда да паля огъня, аз ще ти кажа аз как паля: ще изтеглиш от кутията една клечка, от страната на кутията ще драснеш с клечката и след като се запали клечката, ще туриш вътре клечката на дървата и после ще оставиш тия дърва сами да се разгорят.“ „Ама дали ще се разгорят?“ „Ти направи това сега.“ „Ако не се разгорят?“
Сега пътят, по който вървите сега, на вас са ви говорили много пъти за самообладание. И мнозина говорят за посвещение. Казва някой: „Трябва да мина първо посвещение, второ, трето, четвърто посвещение. Туй е първото ми посвещение.“ Че второ, трето, четвърто посвещение. Като нещо такова голямо. Такива посвещения има. Посвещение – това значи знание, придобивки. Първо посвещение значи – имаш едно ограничено познание. Второ посвещение – на кого? На знание по-широко. Трето посвещение – още по-широко знание. Четвърто посвещение – посветил си се. Тук имаше един теософ, той искаше да иде в Адеар, град в Индия, за да се посвещава. И в какво седи посвещението? Казва: „Ще ме свържат на един каменен кръст и в три дена ще ме посветят.“ То е много лесна работа. Тук можеш да имаш такива кръстове колкото искаш. Целият свят – това е посвещение. Вие всички имате посвещения. Всичките изпитания, които имате в живота си, са все посвещения. Някои от вас са в първото посвещение. За пример завързал си ти приятелство с един човек – това е първото посвещение. Оженил си се – то е второто посвещение. Родил си някое дете – третото посвещение. Умреш – четвъртото посвещение. „Ама в приятелството какво посвещение има?“ Ще научиш какво нещо е приятелството. После ще си благодарен на туй посвещение.
Като се ожениш, и там ще има посвещение. Ще се посветиш. Ако не се ожениш, никога няма да имаш това познание, което при жена си ще имаш и ще научиш. Твоята жена, твоята любезна – професор е тя, ще те научи, ще ти даде такова знание. Сега аз ви вземам като хора, които не сте женени. Аз ви считам като хора в райската градина, които, преди да сте яли от Дървото на познанието добро и зло. А пък вие ще ми кажете: „Как да не сме женени, е–хей!“ То е друг въпрос. То е учението на змията. Защото онова знание в райската градина, което имаме преди грехопадението, е друго. А сега, като се жениш, казват ти: „Гледай малко красивичка да е, богатичка и мазничка. После добре трябва да готви.“ Че това е учението на змията, нищо повече. На жената пък казват, и тя ще се възпита. Децата като дойдат, всичко туй ще се яви, ще се преобрази и ще дойде един живот, който е примесен – животинско влязло вече вътре. За животните едно е вярно. Вземете в кокошката, тя до известно време, до три–четири месеца държи пиленцата си под крилцата си, а като мине повече от три–четири месеца, тя ги клъвва вече всичките, няма вече такова криене под крилата. Животинско състояние е това. Че някой път вие имате любов. Запалите се, казвате – това е любов. Като кокошката, като пиленцата. Но след четири–пет месеца той ще те клъвне по главата отгоре.
Неустойчивото в живота – то е змията. Онзи неустойчив живот, дето хората стават нервни. Запример лекарите казват „неврастения“. Какво нещо е неврастенията? Анормално функциониране на капилярните съдове. Нервността, то не е болест, то е известно състояние, таксувана е нервната система с повече електричество, отколкото трябва. И вследствие на голямото напрежение човек става нервен. Какво трябва да направиш? Ще затвориш ключа, да не става толкова голямо влизане на електричеството. Някой затлъстял. Не знае какво трябва да яде или какво трябва да прави, за да не яде. Таксувана е неговата нервна система. Да не яде, тогава затлъстява. Симпатичната нервна система е обременена, капилярните съдове на тази система не функционират правилно. Ти взимаш много храна, всичко, но тази храна не отива на място, а остава една стока, която се пласира, пласира, образуват се известни мазнини, от които се образуват известни болести после.
Сега целта ви е – като дойдете да четете третата глава, в тази глава вие не сте се освободили от тази змия. Вие сте на пътя на изкушението, всички. И дълги години има още да се борите с тази змия – някои още двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто години още. Някои имате още хиляда години да се борите с тази змия. Изкушението не е престанало още. Не мислете, че първото посвещение беше на Адам. Адам се посвети. В какво? Че той влезе в черната ложа. Ева се посвети в лъжата на змията. Първото посвещение беше за непокорството, непослушанието, нищо повече. Змията казва: „Господар трябва да бъдеш, какво ще се подчиняваш. Човек ще станеш. Да мислиш, каквото искаш, и да правиш, каквото искаш. Е, хубаво. Какво донесе туй първото посвещение, което хората имат? Та сега по обратен път, трябва да се посветите по обратен път, трябва да се посветите другояче. Та вие сте все посветени в първото посвещение. И второ посвещение имате. Второто – изпъждането от рая. И третото посвещение, което имате и дето сега се трудите на земята. То е на черната ложа. Първото – няма никой от вас, които да нямат първото посвещение, и второто имате, и третото. Всички имате три посвещения. И затуй сте майстори. Като дойдете да се лъжете, все сте майстори. Гледам, едно дете, готово е да те излъже, да те метне, лъже така изкуствено майка си. Посвещение е.
Сега мнозина казват: „Кажи ни пътя. Какво трябва да правим?“ Не слушайте змията. „Е, кого да слушаме?“ Слушайте Христа. Ама, ако Господ дойде в райската градина и вие се скриете при дървото, и ви търси Господ, не може да ви намери никъде. И после като ви намери, какво ще кажете? Чух гласа ти и се убедих, грешен човек съм. Какво ще е другото положение, ако на Господа говорите? Той ще каже: „Кой ти каза, че си грешен? Да не си ял от забраненото дърво?“ „Е, жена ми даде.“ Какво беше първото посвещение? Приятелството е. Вие мислите, че приятелството не е едно посвещение. Че приятелството е първото посвещение. Някой иска да се посвети. Че ти ако може да разбереш душата на твоя приятел, да влезеш, да разбереш тази обмяна, която там става, ти ще разбереш Божиите пътища. И ако ти разбереш първото положение, казва – направи Бог човека, мъжки и женски пол ги създаде. То е първата женитба. Разберете, първото съчетание, което трябва да настане. Второто посвещение е женитбата, жененето. А сега, както хората се женят, то е посвещението на змията. Първото казва – Бог е създал човека по образ Божий, мъжки и женски пол ги създаде. Хората се раждат така. Туй не стана на земята. Ти се раждаш така, ти се раждаш с известна любов към някого. И тази любов – ти се раждаш с нея. А пък туй, което става от змията, тази любов сега се образува. Всяка любов, която сега се образува, питат: „Ама от колко време го обичаш?“ „Както виждаш, сега, преди няколко месеца.“ Е, от змията е тази любов. Ти с любовта към когото и да е трябва да си роден с тази любов. Не си ли роден, ти трябва да се пазиш. То е цяла измама и от твоя страна, и от страната на когото и да е.
И казва Христос „Както ме е Отец възлюбил, така и аз го възлюбих.“ Не от сега, от памтивека. (Какво се разбира под думата за Христа, че било предопределено да стане жертва?) От самото начало, когато Бог го възлюби, той люби хората. Поначало тази любов отдавна е съществувала в неговата душа. Ако тази любов сега се яви във вас, тя е онзи огън на сламата, на конопа. Но да не се отвличаме сега, те са посторонни работи. Бих говорил много отривисто, тъй както англичаните: „Говорите ли английски?“ Щом ме питат знаеш ли френски, тогава ще започнем разговора.
Питам сега, често при мене идат някои да говорят за Божията любов, а не знаят, не разбират. Чудни сте вие, аз не съм намерил в България нито един, който да знае да говори небесния език и за Божията любов. Ще разрешава една математическа проблема, а нищо не разбира. Той не е научил даже основните правила на математиката. Е, как ще обясните – вие едно число, кога се увеличава едно число? Механическото разбиране, органическото и психологическото. Числата се увеличават по механически начин, по органически и по психологически начин. Живите числа на природата по механически начин – има числа, които се увеличават отвънка, има известни числа, които се увеличават отвътре. Растат тия числа. Та казвам, ще вземете вие едно число. С кое число започна Бог в света? Първото число беше Адам.
Човешкият живот започна с Адам. Адам е първото число, а Ева е второто, Каин беше третото, Авел – четвъртото, Сид – петото число и т.н. Всички хора се наредиха съобразно тази редица. И всеки един от вас трябва да знае във всяка редица от Адама кое число представлявате вие. В живата математика имаме близките числа и далечните числа. Ако някой човек вас ви е близък и някой далечен, какво означава това? Какво подразбирате под близък и под далечен? Не че този въпрос механически може да се разгледа. Човек или предмет е далече от вас, може да го видите ясно, а близо е предметът или човекът, с който вече може да разполагате. Един предмет е близо до вас, който може да го разгледате, е под вашия взор, под наблюдението на вашия ум, на вашето зрение, а далечен предмет е този, който вие не виждате, значи до този предмет вие трябва да дойдете.
Та казвам сега, влиянието на змията. Сега тази змия всеки ден идва по няколко пъти и ако по някой път вие се спирате във вашето съзнание, виждате, че има една черна зона, има нещо черно, което ви пречи. Някой път вие казвате: „Тъмно ми е, черно ми е.“ Това е змията. Влиянието, внушението. Всяко едно лошо внушение, което вас ви се натрапва, вие знаете ли, че трябва да се справяте с една мисъл, която вас ви се натрапи? Да се освободите от натрапването на една лоша мисъл, не е лесна работа. Искаш да се молиш, казваш: „Какво ще се моля? Какво съм направил, като съм се молил толкова време?“ Някой пита: „Е, как трябва да се моля?“ Някой седне и каже: „Откъснаха ми се краката да седя прав.“ После така си легне в леглото на лявата страна, после на дясната се обърне. Тъй се моли в леглото.
Питам сега, вие как се молите? Аз съм виждал много сестри, казват: „Понеже е малко студеничко, та се молих така в леглото.“ Аз да ви кажа, не сте от много напредналите. Ако тебе те е страх от студа сутрин, като станеш, да се не простудиш, змията е около тебе. Като пътувах сега от Русе до София, имаше в трена един, аз го считам полковник, ама много упорит, сече, реже всичко. Аз се представих, че малко дремнах, той си разказа цялата история как е ходил да воюва, аз го слушам. И като отвори някой прозореца, казва: „Затворете прозореца, вратата, бързо, бързо!“ Аз казах: „Много си страхлив. Ти на бойното поле си бил.“ Той изведнъж се сепна. Рекох: „Няма нищо, малко чист въздух да влезе.“ Жена му била болна и той я пази. Тя си легне, пък коремът й се разбърка. Като го погледнах, каза, че е болна. Видях, че на младини много е ял и пил безразборно и вследствие на това е нервен, като се отвори вратата. Някои наши сестри отварят, и той каже: „Моля, затворете вратата.“ Та сестрите трепереха. А той казва: „Затворете вратата.“ У вас има една мисъл страхлива, дали сме на пътя. На кой път? Щом любиш, ти си на пътя. Щом не любиш, ти не си на пътя.
Та първото нещо, което ви трябва сега. Змията е във вас. Има едно голямо любопитство. При мене са идвали и са ме питали в какво седи моята сила. Търсят сега де се крие силата ми. Такъмът му къде е. Аз да ви кажа къде се крие силата. Силата на всеки един човек се крие в Божествената любов, която прониква в неговата душа. Силата на нагорещеното желязо не седи в самото желязо, а в топлината от сто хиляди градуса. Така и желязото добива сила. Щом престане тази топлина, желязото е пак такова, каквото е било, престава силата. И тялото дотолкова е силно, доколкото любовта прониква в него, доколкото любовта на духа прониква в него, има сила. Сега не искам да останете с мисълта, да кажете: „Толкова години ние сме следвали подир Христа.“ Е, хубаво. Адам работеше, казва: „Толкова години аз работех в рая.“ И доста години седя той в рая, историята както е, но като направи една погрешка, изпъдиха го из рая навънка. И всичката тази работа отиде нахалос. Не трябва да се губи любовта.
Едно нещо помнете: никога не трябва да губите връзката с любовта. И трябва да се пазите. Всички ще трябва да пазите – каквото и да е може да стане у вас, но пазете едно нещо – никога не прекъсвайте онази връзка, която съществува. Никога не губете връзката с любовта. Всичката сила на човека е там. Всичко може да стане, раздрусване може да стане, да става каквото ще, но не прекъсвайте връзката с любовта.
Сега какво подразбирате под „Не прекъсвайте връзката с любовта“? Та ако един от вас си зашие устата и си запуши носа, питам, какво ще стане от него? Смъртта ще го постигне, смъртта ще дойде. Не мислете, че може да живеете.
Някой път вие може да турите съзнанието си, да подложите любовта си на опит. Но никой път не се опитвайте да скъсате любовта си. Че ако някой от вас се съблазни, каже тъй: „Що ми трябва аз да вървя по този път? Мен ми побеля главата“, тогава казвам – заключението ви не е правилно. Понеже, ако вашата глава или моята е побеляла, тя не е побеляла от учението, от любовта, защото и хората в света, които не вървят по това учение, и техните глави са побелели. На друго място е причината. И ако аз остарявам и осиромашавам, и хората в света осиромашават. Причината не е в учението. И ако аз страдам и боледувам, туй ни най-малко не е по причина, че вървя по пътя на любовта. И хората от света са бледи и боледуват. Че ако някой боледува, вие не сте се освободили от слабостите на света. Туй показва, че Божествената любов не функционира както трябва. И аз съм направил строги наблюдения. Щом се изгуби любовта, веднага лицето на човека погрознее, набръчка се, очите му станат мътни, косите не се подчиняват на гребена, човек ходи намусен, неглиже, недоволен е. Сега онзи човек, който изгуби любовта си, той е недоволен. В любовта има едно хубаво качество. Любовта е доволна от всичко. Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна.
Аз говоря сега за силата на човека. Тя не седи отвънка, ако ти кажеш, че си недоволен от нещо. Но ще знаете, че за да добиете сила, вие трябва да бъдете доволни. Защото вътрешното мърморене прекъсва връзката и спира да функционира Божията любов в душата ви. И ти усещаш едно вътрешно изтощаване. И тази нервност, която имате сега, се дължи на това – щом няма среда на любовта, няма хора да те обичат. Има хора, които нас ни обичат. Има хора, които те обичат, но след като отидеш, той все ще намери някоя погрешка в тебе. Запример някои от вас, аз ви изпитвам сега, някои от вас каквото сте си намислили вие ще си вършите. Не че каквото ви кажа сега вие ще тръгнете по този път, не. Но аз като ви гледам сега, искам да зная кои са побудителните причини, защо вие не искате да вървите в пътя. Някои от вас се клатите, казвате: „Ние решихме, това ще направим, онова ще направим.“ Все ще направите, но все седите на едно място. Казвате: „Тази година ще постоим вкъщи, че идущата година.“ И пак отлагате, отлагате. Казвате – пари няма, условия няма, всичко туй. Е, хубаво, ако вашата къща не може да съградите? Казвате: „Следующото прераждане като дойдем.“ Тъй в психическия живот на човека не трябва да има никакво отлагане. После в този път аз мога да ви представя нещата. Някой път вие представяте посвещението по един крив начин. Посвещението, това го вземат като примамка. Та вие сте в най-доброто посвещение. Туй посвещение, в което сега вървите, по-добро няма. Та ти ще се научиш на търпение. Ти си търговец, изгубиш триста, четиристотин, петстотин хиляди лева, то е цяло посвещение.
Ти си мома, таман си се сгодила за един момък, върнете назад. Това е посвещение. Това са все изпити. Таман се е родило детето, ще ти го вземат назад. То е посвещение. Всичките неща, които сега стават, не са нищо друго освен един изпит, да ви раздрусат, да ви покажат какво е вашето разбиране и доде сте достигнали. Сега някоя сестра каже: „Защо всичките сестри говорят против мене?“ Че то е едно посвещение. Изпитват те. „Ама еди–коя сестра ме посмушка малко.“ Що е посвещение? Тя показва докъде е достигнала. Тя е змията, земеделецът, която смушка воловете. Следователно стой три–четири километра далеч от нея.
Та казвам, понеже сте инициирани всичките до третото посвещение в черната ложа и трябва да се разинициирате. Тази змия, това е животното, от което трябва да се освободите. Писанието казва – да не би сатана да разврати ума ви. Този път, по който вървите, аз слушам постоянно едно и също нещо – никога не съм ви казал кой е пътят на любовта. „Ама как да вървим?“ Върви в любовта. Нищо повече. „Ама как?“ Както Христос е казал. Чети Евангелието, тъй както Христос е вървял, тъй. „Ама как да си дигна кръста?“ Тъй както го е дигал Христос. „Как ще проповядвам?“ Както е проповядвал Христос. „Как ще се моля?“ Както се е молил Христос. „Ама някой нов начин.“ Новият начин е от дявола. Новият начин, това е една самоизмама, една стара дреха, която е боядисана с хубава боя, а дрехата е стара. А новият начин – тя е дрехата, която е стара, която е изтъркана, но не е боядисана. Аз искам да ви дам една дреха, която е без боя. Нито ви препоръчвам да носите боядисани дрехи. Защото природата никога не боядисва. Ти можеш да туриш призмата и после, като се махне тя, дрехата остава без боя. Можеш да боядисваш с призмата, ако ти остане боята. Ти на някой човек ако му говориш, няма да го боядисаш като себе си. Аз не съм за боядисването. Аз не споделям бояджилъка. Аз не споделям никакво религиозно боядисване. Ама той трябва да споделя нашите възгледи, новото учение. В света съществува един Божествен възглед, който е общ за всички. Всичките хора го знаят.
Ако ме питате, и аз ще ви кажа: поддържайте онзи възглед, който отначало е вложен във вас, нищо по-ново – стария възглед на любовта. Обичай всички хора, които те обичат. И не се привързвай към онези, които не те обичат. Обичай всички, които те обичат и не се привързвай към онези, които не те обичат. Защото, ако се привържеш към един лош кон, той ще те влече. И ще дойдат да казват: „Аз съм слушал много положения.“ Може да слушате както и да е. Слушайте, но не се привързвайте. Не че да не ги обичате, но да не се привързвате към тях. Слушайте и всичко изпитвайте, и всичко прилагайте. И ако на опит намерите, че нещата са верни, правете ги. Не да го е страх човекът. Този е пътят, по който трябва да се прогресира, по който човек трябва да мине и трябва да стане човек. Някой път вие искате да знаете как ще се наложи новото учение. Новото учение е наложено от памтивека. Новото учение иска само хора, които да поливат, и то само ще расте. И като дойде пролетното време, като дойде дъждът, всички тия растения ще пораснат.
И сега се изисква от вас – всички трябва да бъдете образци на любовта. Две неща, които са потребни: любов и мъдрост. Любовта без мъдростта не може да се прояви. И мъдростта без любовта не може да се прояви. Те са две неща. Бог е любов, но същевременно Бог е мъдрост. И щом приемем Бога на любовта, трябва да приемем и Бога като мъдрост в нас. И тогава всичките ония внушения в нас, които се зараждат, ние трябва да приложим само въздържание. Тук се образува една школа, дето нямате въздържание, нямате търпение. Един ден ще дойдем до новия начин, всеки ще седи вкъщи и аз ще говоря тук и вие по радиото ще разбирате. И по-добре ще разбирате, отколкото тука ако сте. Но колцина от вас бихте слушали по радиото сега?
И казвам сега, ако ушите ви бяха затворени, ако аз след като ви говоря, бихте ли могли да ме слушате? Малко памук има още в ушите ви. Инак щяхте да ме слушате на десет километра, на сто километра, и то много по-ясно. А най-после може да слушате и още много други проповедници по целия свят, които говорят, ако имате туй радио. Но за това трябва да знаете езика, този небесния език трябва да знаете. Има християни, които говорят на ханаански език. В какво седи ханаанският език? Но той ханаански не е, но е ватански език. Най-старият език, от който са произлезли другите езици. А които не знаят това, наричат го ханаански, дето са били в рая. И тогава говорят символистично: „Да идем в Ханаан.“ Ханаанската земя къде е? Говорят за ханаански език, а Ханаанската земя я няма. Тя съществува, но вратата е затворена на тази земя, както и вратата на рая. И сега се изисква особено разрешение да се влезе в тази земя. Посвещение трябва, за да влезеш в Ханаанската земя.
Евреите никаква Ханаанска земя не са имали, те отиват в Палестина. И всеки един християнин, след като прекара двадесет–тридесет години, като си замине от този свят, той ще иде в Ханаанската земя. И някои от вас мислите, че ще идете на небето. А тази Ханаанска земя още тук, на земята, ще я видите. Ще идете горе. Тази Ханаанска земя тя е горе, не е долу. Съществува тази Ханаанска земя – мястото, дето всички онези, които живеят в любов. Такива хора има, същества в човешката раса, които живеят съобразно тия закони на любовта. И те съставляват цяло едно общество. Някой път и вие имате стремеж да влезете в тази Ханаанска земя. Имате желание да станете членове на туй общество.
Но да оставим сега. И рече змията на Ева: „Наистина ли Господ ви забрани на вас да ядете от дървото?“ Сега да ви кажа, знаете ли защо змията говореше на Ева? Знаете ли защо Господ ви каза да не ядете? Всичко на земята ви е позволено да правите. От всички плодове, които имате сега на земята, може да ядете. Само едно дърво има на земята, от което не трябва да ядете. Кое е то? От забраненото дърво. Сега кое е туй забранено дърво? Вие го имате вътре в себе си туй забраненото дърво. Като дойдеш до него, там ще го намериш, няма да го буташ, дървото на злото е то. Ще го погледнеш и ще кажеш: „Казано е да не го бутам. От плода му няма да взема. То е злото.“ Злото, което е у вас, не го бутайте. Не бутайте злото. Вие ходите всеки ден под прозореца, наядете се от него.
Не бутайте дървото на злото във вас. Станете сега!
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
3-то утринно слово 7 октомври 1934 г., неделя, 5–7.25 часа София – Изгрев