Словото

ЧЕТИРИ НЕЩА В УМА СИ

ЧЕТИРИ НЕЩА В УМА СИ

Размишление – 15 минути

Шестдесета глава от „Книга на пророк Исая“

В начало бе Словото“

Четири неща има, които човек трябва да държи постоянно в ума си. Бог създаде земята, за да бъдат хората добри. Създаде водата, за да бъдат чисти. Създаде въздуха, за да мислят право. И създаде светлината, за да ходят по правия път.

Пророкът, който преди повече от две хиляди години е говорил и създал нещо, което ще стане за бъдеще. Напреднала душа е душа, която е добра, която е чиста, която мисли и която ходи в правия път. Има много неща, от които човек постоянно трябва да се освободи. Има неща в света, които са потребни временно и с времето те ще окапят, както окапват листата на едно дърво. Вземете един орех. Той има една външна черупка, в която е обвит. Като узрее орехът, тази черупка пада. След като оберат ореха, има друга една външна черупка, и тя трябва да се махне. И най-после ще останат ядките, от тях човек ще възприеме. Така и всички хора, религиозните хора, са облечени някой път с външни черупки. От черупките на ореха хората си правят боя и си боядисват дрехите. Същественото е вътрешната ядка. Същественото за човека, това е животът.

Духовният живот иде по четири метода, четири неща. Човек не може да дойде до правилния път, до правилния живот, ако не е добър. Т.е. доброто не се прави. Казват: „Да правим доброто.“ Човек трябва да ходи в пътя на доброто. Всякога трябва да ходиш. И ако този човек не е чист, значи водата ще го направи чист. А водата е проводник на живота. Във въздуха той като диша, ще се научи да мисли право. За да дойде животът, право трябва да мисли. Ако не, ще си причини вреда на себе си. И най- после той трябва да ходи в правия път – светлината. Като дойде светлината, той трябва да се научи да чете, не само да ходи цял ден да се шири. Или да знае какво му носи светлината. Светлината, това е написано писмо от Бога. Някой гледа света, не разбира нищо. Писмо е то. Всеки ден има какво да се чете. И ако човек не чете, той остава прост. И ако хората са лоши, то е, защото не знаят защо земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят защо водата е създадена. Лоши са, защото не знаят защо въздухът е създаден и лоши са, защото не знаят светлината защо е създадена. Пият водата, и чисти не са. На земята живеят, и добри не са. Въздуха дишат, и не мислят право. Светлината имат, и не са в правия път. И после казват: „Защо Господ създаде света?“ Не защо Господ създаде света. А ние защо не разбираме това? Там е сега.

Тогава, когато човек попита защо Господ създаде света, тогава Господ изпраща своите ангели да вземат човека и да го заведат в другия свят, то е умиралка. Всеки, който пита защо светът е така създаден, Господ го вика за онзи свят, да му покаже защо е така създаден. И тогава има два вида посвещения. В онзи свят по два начина посрещат хората от земята. Два вида ангели има, които въздигат хората от земята – едни, които въздигат както Лазар и го занасят в лоното на Аврама да се весели и разбира защо Господ създаде света, а вторите, които викат богатите и ги задигат в ада, за да разберат защо Господ създаде света, и да изправи глупавите хора, които не го разбират. Мъчението в света е един път за изправление. Хората и тук се мъчат. И защо е мъчението и страданието? Това е път да минат хората в доброто. Защото, ако хората не страдат, те не могат да се научат.

Та казвам, всички онези, които са познали пътя, са минали по пътя на страданието. И казва: „Какво трябва да се прави?“ Две степени има, две учения има. Срещаш един човек, той казва:„Какво трябва да правим?“ Кажи му: „Трябва да бъдеш добър.“ „Ама после?“ „Трябва да бъдеш чист.“ „Ама после?“ „Трябва да мислиш право.“ Никога да не изкривяваш душата си. После трябва да ходиш в правия път, да се учиш, да четеш. И вечерно време, когато лягаш, да не лягаш както някое животно ляга, да те вържат с някой юлар и ти дадат малко слама. А без юлар да си лягаш и краката ти да не са подковани с копита, и да няма нужда да ти тургат чулове на гърба. Защото, щом ти тургат чул, ти живееш в един яхър. В Божествения свят няма такъв студ, както тук. Мислите ли, че като отидете в онзи свят, ще имате юргани и кревати, както тук, да ви покрият с един–два юргани? Онзи свят не е място за спане. Казва, съзнанието на човека ще бъде будно да се учи. Сънят е за уморените хора в света.

Сега да определя – черупката на един орех е потребна само докато този орех узрее. Тази външна черупка е, това е един юрган – той е потребен, докато узрее орехът. Щом узрее, той го хвърля и казва: „Нямам нужда от него.“ И втората черупка, щом повикат ореха на гости, той казва: „И тази черупка не ми трябва.“ И най- после той влиза с онова, с което може да расте. Някой ще каже: „Защо е така?“ Много естествено, както малките деца майките ги повиват с пелени, после свързват ги с повой, но като станат четири–пет години, всичките тези пелени и повой трябва да се освободи човек от тях.

Та казвам, всичките хора трябва да дойдат до онова вътрешното освобождение. Сега всички имат такива специфични възгледи за живота. Всеки има един възглед. Но за да познаеш дали твоят възглед е прав, ще видиш, ако мислиш, че си праведен, тогава ти трябва да имаш всичко. Четири неща трябва да имаш. Ако си добър, земята е твоя. Ако си чист, водата е твоя. Ако право мислиш, въздухът е твой. Ако ходиш по правия път, светлината е твоя. Питам тогава, човек, който има земята, сиромах може ли да бъде? Че земята ще остане за добрите хора. А всичките лоши хора след време болни ще станат. Нищо повече. Лошите хора ще кажат на добрите: „Елате да работите тук. Нивите, говедата, всичко оставяме на вас.“ Какво ще работи този, на когото краката са вързани? Може да работи само добрият човек. Може да работи само чистият човек. Може да работи само човекът, който мисли. Може да работи само човекът, който ходи по правия път.

Сега туй, което пророкът казва на сегашен език, как ще стане туй? Сега силните, лошите хора, те оправят света. То е довреме. Едно време животните управляваха света. Сега още човекът животно управлява. И постепенно иде, дето казват „кротките ще наследят земята“. Ще дойде едно време, когато на земята ще се тури туй правило за кротките. И туй време е дошло, то сега се прилага. Мислите ли вие, че ако имате в ръката си една запалена главня, че вас може да ви нападне мечка? Хей! Мечката я е страх от тази главня. Като я туриш в козината, и мечката ще гори. Но ако нямаш запалена главня, мечката ще дойде, и вълкът ще почне като някоя кобра да те следи. Няма животно, което има козина и което да не го е страх, ако носиш запалена главня.

Добрият човек е силен човек. Човекът–човек е добрият човек. Чистият човек е силен човек. Човекът, който мисли право, е силен човек. И човекът, който ходи в правия път, той е силен човек. Тъй трябва да го свържете. Щом човек отслабва, туй показва, че в него доброто отслабва. Как ще бъдем ние слаби, ако живеем в Бога. По някой път вие по детински мислите. Може ли слонът да роди едно слабо дете? След време детето му ще стане силно, както той е силен. И мравята ще роди едно дете като себе си, червеят ще роди едно малко дете, слабо като себе си. И ако човек се роди от Бога, може ли да бъде слаб като червея? Не, той ще стане силен, какъвто е баща му. Ние трябва да бъдем родени от Бога. Не само човек да вярва в Бога. Вярата е само един път към любовта. А любовта е една вътрешна връзка с онзи, който те е родил. Любовта. А служенето на Бога, това е за придобиването на силата. Като служиш на Бога, ще придобиеш силния живот. Само тогава човек може да стане силен в света. И дотогава, докато ние търсим Бога вънка от себе си, ние не можем да го намерим. Бог ни ограничи със земята. Ако търсим Бога отвънка, ние ще намерим земята. Ако търсим Бога отвънка, ние ще намерим водата, ще намерим въздуха. И ако търсим Бога отвънка, ще намерим светлината. И някои сега казват: „Има ли Господ, или не?“ Щом ядеш хляб, Господ е в хляба вътре. Щом пиеш вода, Бог е във водата вътре. Щом дишаш, Бог е във въздуха вътре. И щом възприемаш светлината, Бог е в светлината вътре. Ако ти в туй не вярваш, онова, с което нямаш никаква връзка, къде ще намериш Бога на друго място? Ако ти не ядеш хляб, смъртта е готова. Ако не пиеш вода, ти от жажда ще умреш. Ако не дишаш, ти ще се задушиш. И ако не виждаш, постоянно ще се спъваш в живота, ще бъдеш един нещастен човек.

Тогава вие ще се намерите в положението – двама души се возили на един автомобил, на една модерна, съвременна каруца.

На едного двата крака са били отрязани, а на другия краката са били здрави. Като прокара автобуса, и двамата летят. Но се прекатурва автомобилът, счупва се. Този със здравите крака върви по пътя, а онзи с отрязаните крака чака да дойде друг автомобил. Сега лошите хора припкат като нас. А като се счупи автомобилът, те ще чакат друг автомобил, а ние със здравите крака припкаме напред. Казват „парите“. И то е автомобил. Като изчезнат парите, ще се покаже краката здрави ли са, или не. Ако можеш да припкаш, добре е, ти си здрав. Ако трябва да чакаш да дойде друг автомобил, краката ти са отрязани.

Главното в света е да познаем Бога. И да му служим тъй от сърце и душа. Тогава навсякъде можем да намерим Господа. Където и да ходим по лицето на земята, навсякъде можем да го намерим. Ако идеш в Англия или във Франция, или в Америка, където и да е, ако знаеш езика им, който и французин срещнеш, ако знаеш сладко да му говориш, той ще те приеме. Ако не знаеш сладко да му говориш, той ще си подигне рамената. Казва сега, верующе има. Какъв е езикът на вярата? Вярата не знае какво нещо е безверие. Щом знаеш какво е безверие, ти не знаеш какво е вяра. Чистотата не знае какво нещо е нечистота. И правата мисъл подразбира, че човек не знае противоположност. Защото, щом чистият усеща, че той е нечист, той е изгубил своята чистота. Щом добрият усеща, че е лош, той е изгубил добрината си. И щом някой не може да разреши най-обикновените работи в живота, той не мисли право. Ако някой така се е забъркал, че не знае кой път да хване човекът, значи той не ходи в светлина. А тук в цялата глава, шейсета глава от Исая, казва Господ какво ще направи с неговите синове, откъде ще дойдат синовете и дъщерите му.

Е, питам тогава, ако Господ има толкова много синове и дъщери, и вие идете при един ваш брат и не ви приема, и почнете да плачете на портата на този ваш брат – щом не ви приема един ваш брат, идете при втори, трети, те са хиляди. И ако вие се спрете само на една порта на вашите братя, вие не разсъждавате добре. Тогава как трябва да ви приеме вашият брат? Какво разбирате, че трябва да ви приеме брат ви? Ако някой ваш брат не ви приеме? Има братя в света, които представят доброто. Ако ти не си добър, този брат не те приема. Има братя, които са само на чистотата. И ако ти не си чист, той не те приема на гости. Има братя, които са на правата мисъл, които мислят. И ако ти не мислиш, те не те приемат. Има братя на светлината. И ако ти не разбираш светлината, не учиш, и те не те приемат. Та някой път някои ми се оплакват, че не ги приели братята.

Казвам, четири неща има: стани добър, ще те приемат; стани чист, ще те приемат; почни да мислиш право, ще те приемат; почни да учиш, ще те приемат, стани нещо – ще те приемат. И не може да не те приемат. Туй може да го проверите. Ти можеш ли да идеш при Бога, ако не го обичаш? Ти можеш ли да познаеш ближните си, ако не ги обичаш? Не може. Те са две неща. Значи ние искаме, без да сме добри, да ни приемат хората. Трябва да бъдем добри. Казвам, те така трябва да мислят, онези, които искат да бъдат чада Божии. Каквото проповядват другите, могат да си проповядват разни учения. За хляба може да се говори каквото и да е, но всеки един от вас, след като яде хляба, може да го познае този хляб хубав ли е, или не. Може да го хвалят колкото искат, но стомахът, като го приеме, той знае хлябът хубав ли е. Той някой път като приеме хляба, казва – не е за ядене този хляб.

Та казвам, Бог е турил всичките предохранителни мерки в нас. И ние по закона на природата трябва да бъдем като малките деца. Сега учението какво е? Казват: „Ти на всеки човек не вярвай.“ Питам тогава, Бог във всички хора вярва ли? Именно, няма същество, когато всички се обезсърчат в някой човек, Бог не се обезсърчава. И в най-лошите хора, като види, той казва: „След време той ще се оправи.“ Макар Бог да постави най-големи изпитания на човека, той казва: „Той ще се оправи. Един човек, след като страда дълго време, той ще се оправи.“

Та казвам сега, всички сте дошли до онзи вътрешен изпит. Вие се изпитвате не дали хората са добри. Не е въпросът там, дали Божиите дела са добри. За мене не важи дали хората са добри. То е посторонен въпрос. За мен важи въпросът, онова, което Господ е създал, добро ли е. Добро е. За мен не важи, не е важно дали хората са чисти. Дали онова, което Бог създаде? Чиста ли е водата? Чиста. За мен не е важен въпросът, дали хората мислят право. Дали във въздуха, който дишаме, може да се прояви Божията мисъл. И светлината. Дали хората ходят в правия път, то е второстепенен въпрос. Дали аз мога да ходя в тази светлина право?

И казвам, ако ние живеем и се движим в Бога, Бог всеки ден, постоянно ни наблюдава, тайно ни наблюдава колко сме добри, колко сме чисти, мислим ли право и дали ходим право. Няма нищо скрито, но всякога той мълчи. Той се отличава с голямо мълчание. Но когато той мълчи, той ти дава страдание. А когато говори Бог, той ти създава радост. Щом страдаш, Бог мълчи, щом се радваш, Бог ти говори. Той е правият говор. Щом дойде скръбта, той мълчи. Питаш тогава, какво трябва да правим, когато дойдат страданията? Мини от страданието в доброто вътре. Щом Господ престане да говори, ще дойдат страданията. Всякога, когато млъкне Господ, страданието иде. Нали знаете вие, когато майката млъкне и не говори на децата – те са виновни нещо. Когато майката говори, весела е, но когато майката млъкне и бащата млъкне в някоя къща, всички деца се сгушат. Умният баща не кряска, той мълчи. И тогава умният баща заповядва на слугите да бият децата. Еди–кой слуга бие детето, а бащата мълчи. Слугите бият децата, а бащата мълчи. И сега ние сме в периода, дето слугите бият децата. И тогава лесният път кой е? Ще се обърнем към Бога да изпълним волята му. Да изпълним неговата воля. Тогава тази тояга ще се сложи на земята, да ни проговори Господ. И дотогава, докато ние ходим в пътя на непослушанието, дотогава ще има тояга. Тояга – това са страдания. Ти страдаш или чувстваш някоя болка – тояга е това. Но можеш да се освободиш от всяко едно страдание.

Всичките хора казват, че Господ е на всяко място. А нас ни е страх. Ти не можеш вечерно време да излезеш и да не те е страх. Защо те е страх? Защото не вярваш. Тебе тъмнината те плаши. Казваш: „Защо е станало тъмно?“ Не мислиш право. Праведният човек и вечерно време като ходи, пак има светлина, за него няма тъмнина. Добрият човек и в злото да ходи, доброто е с него.

Та казвам, в тази глава това е, което проповядва – една вяра, която да превъзмогне всичките мъчнотии. Да. Ще започнеш от доброто. Да чувстваш, че земята е твоя. Да не ходиш да търсиш една къща или да плачеш, че ти взели къщата, че ти взели нивата. Никой не може да ти вземе нивата. Един светия, едно време имал един чифлик и работил си. Дошъл един богат човек, изпъдил го от чифлика, той се курдисал там, десет години ял и пил, работил, израснали децата му. Но всичките почнали да боледуват, жена му също. Останал само той да работи за тях. Всички болни лежат на легло. Идва един лекар, втори, трети, парите отиват, но те не станали от леглото. Най-после той осиромашава съвършено. Идва светията, пита: „Как? Вървят ли работите?“ „Съвсем съм закъсал, много съм закъсал.“ Казва му: „Ти не разбираш Божиите пътища. Аз – казва – ще излекувам всичките, ще повърна живота и на жена ти, и на децата ти, но ти ще признаеш ли, че този чифлик е мой? И ще работиш ли за мен? Ще ми даваш ли приходите си?“ „Как не, ще ги давам.“ Този светия десет години имал търпението, да види ума на богатия.

Чудно е, че хората, синовете Божии, са дошли до това положение, да ходят да просят. Те толкова се страхуват, че ходят да просят. Ако аз бях дошъл на земята, първо ще отида в един дом и ще видя хората, ще им посвиря, ще им попея. Ако те градят къща, аз ще им покажа начина, как да съградят къщата си. Те са невежи, ще ги науча. Няма защо да ходите да просите. Вие трябва да владеете всичките занаяти в света, да няма занаят, от който да не разбирате. Сега нямате нито един занаят и казвате – той много се е молил. Седят двама калугери, единият казва: „Аз познавам много хора и различавам ония, които се молят, и ония, които не се молят. – Казва на един от калугерите: Ти много се молиш.“ „Откъде познаваш?“ „Понеже много си коленичил на земята, клинове са хванали ръцете ти.“ По четиридесет–петдесет поклона е правил той на ден. Ако вие знаете колко поклони правят хората на ден, каква полза имаш от това? Ти си сиромах, отиваш при един богат човек и се поклониш, но нищо не получаваш. Поклониш се втори път, пак нищо не получаваш. Отиваш при втори, трети, четвърти, покланяш се, нищо не получаваш.

Казвам, иди, поклони се на Господа и той ще ти отговори. Направи тези четиристотин поклона на Господа, не на хората. Сега някои казват, да се поклоним на църквата. Не, поклони се на Господа, никъде другаде не се покланяй. Като се поклониш на Господа, всичко друго ще имаш. Господ всичко ще уреди. Щом се кланяш на този, на онзи, ще има страдания за тебе. Казано е от един български поет: „Преклонената главичка остра сабя не сече я.“ Не е право това положение. Всичките преклонени глави хората ги изсякоха. Само онази глава, която се покланя на Бога, сабя не я сече. Това значи преклонена глава – глава, която се прекланя на Господа. Която се покланя на Господа, сабя не я хваща. Който се прекланя пред Господа, той не осакатява. Който се покланя пред Господа, ръката му не се отсича. Който се покланя пред Господа, окото му не ослепява. Щом се прекланяте пред Господ, ухото му не оглушава. Който се прекланя пред Господа, глава го не боли. Щом те боли корем, коремът ти не служи на Господа. Щом те болят дробовете, дробовете ти не служат на Господа. Ти можеш да търсиш лекар, то той нищо няма да ти даде. Трябва да знаеш, че като те боли нещо, този болен уд не служи на Господа. В края на краищата лекарите ще те изпратят на онзи свят Господ да те лекува. Защо умират хората? Защото ги изпращат Господ да ги лекува. Като ги излекува, той отново ги праща на земята и казва: „Идете на земята да бъдете добри, да бъдете чисти, да мислите право, да ходите в правия път, да изпълнявате волята на Господа.

Сега вие можете да направите едно възражение, да кажете: „Дали не е така?“ Ето защо е така. Щом страдате – така е, щом престанете да страдате, баш не е така. Аз тъй разрешавам въпроса. „Ама баш не е така.“ Хубаво, ще страдаш. „Баш така е.“ Щом почнеш да вършиш волята Божия, така е. Щом престанат страданията, ти си влязъл вече в правия път. Като престанат страданията, баш не е така. Щом страдаш, баш така е. И като страдаш, ти ще туриш причина баща си, майка си, дядо си и т.н. Остави тези неща настрана. Онези от вас, които се готвят да служат на Бога, искат да го видят на земята, трябва да вземат хляба, да знаят, че се намират пред него. И да ги обхване един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата им. Само добрият човек има право да яде, само чистият човек има право да пие вода, само онзи, който мисли право, има право да диша въздух. И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприеме всичко това, той ще види целия свят, ще види, че всичко онова, което Бог е направил, е хубаво, и душата му ще се изпълни с радост. Щом душата ти се изпълни с радост, ти си разбрал вече Господа, ти имаш общение с него.

Та казвам, вие трябва да дойдете до едно вътрешно разбиране и да не ви спъват вашите братя. Защото всички вие сте братя. Макар че някой път не приемате, че сте братя. Някой път казвате: „Еди–кой си брат не ми е брат.“ За четири неща може да не те приеме един човек в дома си. Опитайте това, което ви казвам. Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия път, имайте вяра, имайте надежда, имайте любов и ще видите тогава, че всичките ваши братя идат. Кой няма да приеме богатия човек, като носи торбата си с хляб, дето ходи? Всеки ще го приеме. Но онзи, който отива да проси тук–там, ще му дадат само някое сухо парче хляб. И ще го изпъдят. А вие отивате да просите. Ако искате да просите, друга просия има, не като обикновената. Ако някой от вас иска да проси, при Господа да отиде. А от хората нека светът проси. Вярващите нека просят от Господа. За вярващите трябва работа и вяра в Бога, за да могат да уповават на Бога, че той ще благослови тяхното добро на нашата земя, на която те живеят. Нека пият вода и да знаят, че Бог ще им даде тази чистота, която е във водата. Аз говоря за живата вода, на която нашата вода е една външна представа.

Казвам, това е дълбокото разбиране, което Господ иска да даде на своите деца – да ходят по неговите пътища. Ние сме дошли на земята да носим знаенето и знанието, да знаят всички хора, че ние сме чада на Бога. Бог не греши, и ние не трябва да грешим. Бог е винаги благ и добър, и ние трябва да бъдем като него. Той е чист и свят, и ние трябва да бъдем като него. Всякога мисли право, и ние трябва да мислим като него. Той никого досега не е оскърбил. Ако някой се оскърбява, то е по причина на това, че не ходи по правия път.

Сега аз не говоря за неща, които хората си притурят. Какво хората могат да ви кажат, то е друг въпрос. Право е онова, което вие виждате в себе си. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш доброто в себе си, ти си добър. Ти си чист дотолкова, доколкото съзнаваш тази чистота. Дотолкова си прав, доколкото мислиш право. Толкова ходиш в правия път, доколкото наистина ходиш в този път. Каквото хората казват отвън, това е второстепенно нещо. Всеки човек има свои състояния, но вие не може да се произнесете какво е състоянието на даден човек. Вие може да кажете, че някой човек е добър. Но не може да се произнесете доколко другите са добри. Всеки човек може да знае дотолкова, доколкото чувства нещата. Ако болният отиде при добрия човек, по какво ще го познае, че е добър? Понеже добрият е здрав, и

болният ще оздравее. Оздравяването показва, че този човек е добър. Ако нечистият човек отиде при водата, водата ще го очисти. Щом отидеш при един чист човек, той ще ти покаже пътя, по който и ти можеш да се очистиш. Не е въпросът сега да се съдим, осъждането нищо не дава. Въпросът е, че животът изисква чистота. За да бъдеш чист, за да бъдеш весел, за да бъдеш здрав, ти трябва да имаш прави мисли, прави чувства, прави постъпки, да бъдеш чист, да няма нищо в тебе, което да помрачава ума и сърцето ти. Щом нещата постоянно се помрачават, това показва, че имаш известни пукнатини в живота си. Тези пукнатини трябва да се изправят. Ако ти носиш една счупена стомна и водата изтича от нея, трябва ли да я носиш? Направи си нова стомна. Затова всички онези съдини, всички онези вярвания, които нищо не допринасят, ние трябва да ги турим настрана и да носим онзи съд, който държи чиста водата. Когато водата не изтича, това показва, че стомната е здрава, да пием от нея вода. И тогава казва Писанието: „И твоите люде ще бъдат всичките праведни, ще наследят земята вечно, вейка на насаждането ми, дело на ръцете ми, за да е прославян. Малкият ще стане нисяща, а малочисленият – силен народ: аз Господ ще ускоря това според времето му“ (Исая, 21. и 22. стих).

Това Господ го е говорил преди повече от две хиляди и петстотин години. Как мислите вие, трябва ли да чакате още две хиляди и петстотин години? Онези, които не разбират, могат да чакат още две хиляди и петстотин години, но за онези, които разбират, това време е дошло.

Следователно нито един от вас няма право да се оплаква. Ако се оплаквате, вие не разбирате. Ако не се оплаквате, вие ще наследите земята. Тогава земята ще бъде ваша, водата ще бъде ваша, въздухът ще бъде ваш, светлината ще бъде ваша. И тогава няма защо да плачете, живейте и се веселете в Бога.

Всяка сутрин, като ставате, благодарете, че сте дошли на земята да изпълните Божията Воля и ще видите колко той е благ. Тогава няма защо да треперите като зайци. Сега хората ги е страх от смъртта, страх ги е от болести, страх ги е от глад, страх ги е от земетресение. Праведният няма защо да се страхува. Той няма от какво да се страхува. Земетресенията не са за праведните, бурите не са за праведните. Те са за хората, които не слушат, те са за непослушните, за глухите. И наистина глухите хора нямат какво да слушат, това е безразлично за тях. Онзи лекият въздух, който едва полъхва, то е за онези, на които ушите са отворени.

Та казвам сега, бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, вървете в правия път, учете Божиите пътища, и ще имате неговото благословение.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)

28 утринно слово 5 май 1935 г., неделя, 5–6.10 часа София – Изгрев

Категории