ЧИЙ Е ТОЗИ ОБРАЗ

ЧИЙ Е ТОЗИ ОБРАЗ

И казва им: „Чий е този образ и надписът? “ (Матея, 22:20)

Ще прочета част от 22 гл. от Евангелието на Матея.

И отвеща Исус и говореше им пак с притчи и казваше: (2) Уподоби се царството небесно на человек цар който направи сватба на сина си; (3) и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. (4) Пак проводи други слуги и казваше: Речете на званите: Ето, обеда си приготвих: юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово: дойдете на сватба. (5) Но те не рачиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; (6) а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. (7) Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си та погуби онези убийци, и града им изгори. (8) Тогаз казва на слугите си: Сватбата е вече готова, а призваните не бяха достойни. (9) И тъй, идете на кръстопътищата, и колкото намерите призовете ги на сватба. (10) И излязоха онези слуги по пътищата та събраха всички колкото намериха, зли и добри; и напълни се сватбата с гости. (11) И като влезе царят да прегледа гостите, видя там человек не облечен със сватбарска дреха; (12) и казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като нямаш сватбарска дреха? А той замълча. (13) Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го, и хвърлете го във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане с зъби. (14) Защото мнозина са звани, а малцина избрани.

(15) Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума. (16) И проваждат до него учениците си наедно с Иродианите, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав, и Божия път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа, защото не гледаш на лице на человеците. (17) Кажи ни прочее: ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? (18) А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? (19) Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. (20) И казва им: Чий е този образ и надписът? (21) Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу. (22) И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.

Ще взема 20 стих.

И казва им: „Чий е този образ? “

За да познаем какъв и да е предмет или какво и да е живо същество, то трябва да имаме някакъв образ. Образът трябва да има известни качества, чрез които да се познава. Целият съвременен културен свят, не само сегашният но и от хиляди години насам, всички се стремят към една неопределена цел. Всички хора нямат една определена цел. Ако попитаме хората на реалния живот, имат една цел; ако попитаме духовните хора, те имат друга цел; млади, стари, учители, хора с разни знания, имат разни цели, но нямат една обща, определена цел. Да, не само те. Ако попитате съвременните философи, които минават за най-видните хора, които са извадили всички факти от положителната наука, и са старали да ги приложат в живота, за да създадат нещо хубаво, стройно, и те нямат определена цел. Ако ги попитате какъв трябва да бъде идеалния живот, каква форма трябва да има, и те ще дадат едно смътно описание. И всички си дават вид, че знаят. Всеки един философ като напише едно съчинение, като започва със своя предговор, започва тъй величествено, първото предложение е громко, и после, постепенно към края, туй громкото изречение се преобърне на един пукнат мехур. Там е нашата погрешка, че всички започваме със славни предложения. Които и да е християнин, казва: „Аз съм християнин последовател на Христа, аз съм проповедник, аз съм свещеник, владика, ръкоположен съм, аз съм солиден; “ но към края на живота, като разглеждаш тия, които следват Христа, свършват с един пукнат мехур. Сега, за да бъде някой последовател на Христа, той трябва да има Неговите качества, той трябва да има Неговия образ. Ами че така е, разбира се!

„Чий е този образ? “…

И действително, има много образи в света, но има два отличителни образа между тях. Единият образ е на хора духовни. Под думата „духовни“, аз разбирам хора на висшата интелигентност, на висшата културност и добродетел, в които всичките им мисли, всичките им желания, всичките им действия, подтици, са напълно определени, имат си и мярка. А другият, светският образ, мерките на тия хора са различни, те имат 100-ина мерки в джоба си. Турците казват в една своя поговорка, че такъв човек знае всякога как да мери, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиозните хора, те имат скрити мерки от стария живот, скрили са ги, и някой път, когато не ги види никой, те ги изваждат, а щом ги види някой, който ги познава, те ги скриват, и вадят правата мярка. Сега, Христос казва: „Чий е този образ? “ Какво се подразбира под образ? Образът, това е човекът, това е изразът на неговия живот. Как се е създал този образ? Физиогномистите се помъчили да определят какво нещо е човекът, но те са още далеч от да създават една стройна наука, с която да определят как се е създало човешкото лице. Защо например, човек да няма две лица, защо да няма три лица, или четири лица? На главата си има едно лице, на ръцете си две лица, на краката си две лица – всичко пет лица има човек. Двете са скрити в обущата, двете на ръцете – на тях са много неща написани, а другото е на главата – лицето, което държат отворено, а по някой път и на него турят воал, було, по някой път се дегизират. Всичката интелигентност, всичката деятелност, всичката воля на човека се отразява в неговия образ. Например, енергиите на стомаха са свързани с известни части на лицето; волевите движения са свързани с други части на лицето – волевите движения са свързани с долната челюст. И когато вземем да разглеждаме долната челюст у някой жив или умрял човек, може да определиш каква е била неговата воля. Има известни геометрични ъгли, и по тия ъгли можеш да определиш какво е било отношението, какво е било хармоничното движение. Това е, разбира се, тази трансцедентална геометрия, която аз наричам Божествена геометрия. В Божествената геометрия нещата са живи, тия ъгли са постоянно в движение. За пример, аз образувам една фигура, заемам едно положение (Учителят простря ръцете си настрани, хоризонтално), то значи: някой дига шум, казвам: „Ш… ш… деца, не се карайте“. Снимам ръцете си, казвам: „Ще свършим тази работа“. Ръцете напред простряни, значи: Е, какво искате повече? Това са все движения и всеки един човек, според своята интелигентност, заема известно положение, известни ъгли. Когато енергиите на стомаха се отразяват на лицето и странично на челото, те са под прямото влияние на ума. Човешката интелигентност е свързана с челото. Като разделим лицето на три равни части, челото, носа и брадата, то когато дойдем до човешката реч, тя е свързана с човешките очи. Строежът на очите показва какъв е строежът на мозъка, какви сили се крият, дали ще може този човек да говори или не. Като казвам очите, не разбирам само как гледа човек, но какъв е общия строеж на очите, с всичките свои външни сенки. Това показва дали човек е идеен, или е богат само на думи. Думи, думи, думи, но ако вземеш да ги преведеш, след като е говорил 2–3 часа, едва ли ще е казал две важни идеи вътре. Тогава всички казват, че той е учен човек. Челото на всеки има известен строеж, и показва дали той е философ, дали той е практичен човек, дали е религиозен, дали е духовен, дали е музикант, дали е художник и т.н – неговата интелигентност се изразява по челото му, по строежа на челото му. В умните хора челото се строи по-особен начин, а който не е умен, челото му има друг строеж. След туй, като слизате надолу по лицето, до човешкия нос, той е част от лицето. Сега, нас в съвременния свят ни е страх да се докосваме до тази книга, не я отваряме, тя е свещена, и аз няма да я зачекна, има неща, за които да ми давате и милиони, не бих ви ги казал. Но, трябва да знаем, че най-свещеното нещо, което човек има в себе си, след главата си, това е неговото лице. Това е външната страна на човека, това е образът му. И действително, някой път енергиите у човека са така накоплени, те се събират по лицето му. По всичките части на лицето има особени центрове, и когато тази енергия е накоплена, събрана по тия центрове на лицето, вие може да усещате едно вдъхновение, а когато изчезне тази енергия, вие се усещате демагнетизирани, изпразнени, изгубвате си куража. И тогава, когато всички хора изгубят куража си, наблюдавайте какъв става цвета на лицето им. Някой път човек е весел, пее си, уплашите го, и той пожълтява. Защо пожълтява? Това показва, че след като се е уплашил, почнал е да мисли, преди това не е мислил той.

И казва сега Христос: „Чий е този образ? “ Тази наука е необходима за всички онези, които са тръгнали по духовния път, те трябва да имат едни истински познания за себе си. Често, гледам, вие искате някой човек да го вземете и да го направите духовен. Вие не можете да създадете човека духовен. За да бъде човек духовен, той трябва да е роден духовен. Духовният човек е едно създание на хиляди и милиони години, а не на един век, на два века. Хиляди, хиляди и милиони години са изминали и са създали един човек. Следователно, той е нещо извънредно. И човешкото сърце е създадено по същия закон. Сега, за да познаете себе си, имайте си по едно огледало, та някой път, като се разгневите, изследвайте се, и то по следующия начин. Вземете си туй огледало, и когато имате най-хубавото, благородното разположение на лицето си, огледайте се, и забележете туй изражение на лицето си. След туй, когато стане една резка промяна у вас, на гняв например, пак се огледайте, и забележете ъглите на лицето, които се образуват. След туй, вие сте един търговец, християнин сте, за Бога говорите, за право говорите, но искате да изиграете съдружника си, отвънка му говорите мазничко, обаче, искате да скриете един план. Огледайте се, и ще видите, че ъглите на лицето се изменят. И ако тия черти постоянно се преповтарят, на цял живот, то се ражда едно поколение хора с тия качества, природата ги отбелязва. И ако наблюдавате така по лицето, ще забележите и най-скритите промени, които стават в живота ви, ще ги видите да се отразяват в разните части на лицето ви. Сега например, когато констатирам тия истини, някои може да се обезсърчат. Не се обезсърчавайте. Най-великото нещо в живота е, човек да съзнава своите грешки. Вие може да си мислите, че сте благородни хора. Да, вие сте благородни хора, но в сравнение с животните, а в сравнение със светиите и ангелите, вие сте животни. Кой от съвременните християни, който носи Христовото име, е готов да раздаде своето имане? Ще кажете: „Чакай да видим!“ Когато Христос дойде на земята, Той каза: „Давам всичко за човечеството“, и не мисли, остана беден. И като нямаше работа на небето, Той слезе на земята, раздаде богатството си, и взе да работи между онези, на които раздаде имането си. Те не Го оцениха и казваха: „Като си такъв един глупак, да видим какво ще правиш, ще ти покажем” – туриха Го на кръста. Ами че тъй, най-видните, най-учените равини там Го туриха на кръста. Те му казваха: „Ти, Учителю, ние те знаем, ти не познаваш живота, ти не си практичен човек, ти искаш да разрушиш това, което сме съградили. Не, ние за такива като тебе, имаме кръст!“

Казва сега Христос: „Чий е този образ? “ Този стремеж, тия мисли на кого са? В дадения момент две направления има. Някой казва: „Кажи ми правото!“ Кое е правото? Аз да ви кажа. За пример, съвременната църква, съвременното духовенство, изобщо всички християнски църкви са войнствени, там си имат особени школи. Войнствени, но как? – На думи. Те си имат умствена картечница. Там се учи изкуството как да уплашиш своя противник, да изкараш, че той нищо не знае, и ако си крив, да убедиш някого, че ти си на правата страна.Чудно е! Тези мои аргументи, които аз имам, са толкова силни, че всичката им тактика – фиу – отива. Дойде един свещеник или един евангелски проповедник, които казва: „Ти не си на правия път“. Казвам: „Радвам се, че срещам един човек, който е на правия път“. Кажи ми ти: жена ти здрава ли е? Колко деца имаш? – Четири. Слушат ли те, обичат ли те, почитат ли те? – Е, нали знаеш, векът е такъв! Не, не. Най-после, ти си проповедник, проповядваш, половината от слушателите ти вярват ли в твоите идеи? Питам те: Ти с пари ли проповядваш, или без пари? – Разбира се, с пари, толкова глупав няма да бъда! Е, хубаво, ти си православен свещеник, как проповядваш, с кръста в ръка ли? – Да. Е, колко взимаш за този кръст като го целуват? Аз ви казвам: Хора, които се държат за умрели кръстове, хора, които се държат за църквата, хора, които учат другите хора как да живеят, а те сами не знаят как да живеят, те дошли да ми казват, че аз не съм на правия път. Казвам: Хубаво, най-силното доказателство, което имам, то е, че като ми каже някой, „че ти не си на правия път“, тогава зная положително, че съм на правия път. Когато някой глупав човек ми каже, че съм глупав човек, аз зная, че съм умен. Тъй, глупавият човек винаги ще те сравни със себе си. Той ще каже: „И ти си като мене“. Да, само че има разлика: аз и той ще минем живота си по два различни начина. Сега, тия хора казват тъй: „Ние трябва да бъдем умни, нали? Умни трябва да бъдем, и както Господ е наредил нещата“. Добре, виждам някой евангелски проповедник, или някой православен свещеник, обикалят някоя река, минават, разхождат се, и казват: „Няма ли някой човек да е направил тук някой мост. Как, правителството какво прави? Няма ли мост, как да мина, да не измокря, да си изквася расото?“ Търси как да мине. – Да си изуе обущата! Но, казвам: Ако този проповедник го гонят отподире, няма да разсъждава, че расото, ами тъй – хайде през водата. Где е вашето разсъждение тогава? Сега, вие, които имате тия разсъждения, вас ви питат: Защо бягате през реката? Ами неприятел бил! Вие, на които пътищата Божии са отворени, защо бягате? Нали имате Истината вие?

„Чий образ е този?“

Този въпрос засега всинца ни еднакво. Аз говоря принципално, този въпрос не засега само тях, но който и да е. В света има един велик закон, един образ има, който Бог е турил, и по който Той прави всички хора, не еднообразни, а за всеки един човек, Той има по един образ. Милиони, милиони образи има, и тези образи се различават по тънкости. Един принцип има, който прониква или минава през целия човешки живот. Този принцип постоянно описва престъпленията на всички хора безпощадно. И когато отиваме в другия свят, ще кажат: Духът няма образ. Не, и Духът има образ, и душата има образ. Аз се чудя на окултистите, които казват, че Духът няма образ. Да, няма образ плътски, но духовен има. Който има вътрешните си очи развити, ще види, но който няма тия си очи развити, няма да види. Една мравя човека не може да го види; мравя, мравка може да види, но човекът не може да види. Следователно и Духът има свой образ, и душата има свой образ, и умът има свой образ, и сърцето има свой образ, и волята има свой образ. Образът изменя мястото и пространството, в които човешката воля се проявява по един или друг начин. Сега, спорът, който съвременните религиозни хора водят, понеже аз се застъпвам за тях, виждам, че всичката спънка, която днес съществува, не е в светските хора. Пътят, който се спъва към Царството Божие, това са религиозните хора. Те са застанали напред в този път, и по-нататък не отиват. Светските хора им казват: „Вървете напред, искаме да видим, да разберем какво нещо е Бог” . Те са застанали, искат да наложат своите възгледи на света. Че най-първо вие нямате образ за Бога! Един велик художник представлява в картини идеала на човека, като един висок планински връх. Около този връх всичките хора са събрани, и всички имат желание, всеки да се качи към този идеал, но тези хора са толкова егоистични, че един от тях като тръгне, всички други го хванат – върха иска той да заеме. И всички съвременни хора се дърпат, дърпат. И ние съвременните хора, учените хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглят, от толкова милиона години са все около тази планина, и казват: „Такъв бил Господ, онакъв бил Господ, но нито един не е отишъл при Господа.“ Като казвам, че не е отишъл, подразбирам за тези, които са наоколо. За да излезеш от туй тържество и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, а този път Христос го нарича „тесния път“. В проповедите, ето где е опасността. Сега даже мнозина от моите слушатели казват: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло времето да се приложи“. Вие сте отлични, по някой път може да проповядвате по-хубаво от мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спрем се.

Сега, не мислете, че някой път, като говоря за вашето богатство, че мене ме интересува туй ваше богатство. Ако е за богатство, аз имам знания, зная всичките богатства, които са скрити в земята; и ако исках да парадирам като хората, бих употребил туй богатство, и скъпоценните му камъни, и златото, и среброто, и електричеството, което се образува от земята, и туй, което иде от слънцето, и магнетизъма. Ако искаме да влияем по този начин на хората, ние бихме употребили туй богатство, но тия неща са отживяли в нашия ум. Разбирате ли? Има неща много по-велики, отколкото златото, има неща много по-велики от всички скъпоценни камъни; има неща много по-велики, отколкото електричеството и магнетизма. Да, за съвременния свят златото е един импулс, стимул за живота, но в душата на един духовно събуден човек ние отхвърляме златото. Когато искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в органическо в нашите мисли, и когато внесем това злато в света, ти ще принесеш полза на човечеството. И цялото съвременно човечество, идете днес в Америка, навсякъде казват: „Всесилен е доларът” . В България, Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице“. Там на изток казват: „Пари, пари“. Идете в Македония, ще чуете: „Е, пари, пари“. Знаете ли, там в Македония, хванали един евангелски проповедник Кириас, той вече е заминал за другия свят, държали го близо цял месец при себе си, и един ден го потопили до гуша във водата, и след като го извадили, искали от мисионерът пари, за да го освободят. Та, един ден, като се събрали там албанци в гората на ядене, на печено агънце, и тъй както били разположени, проповедникът рекъл: „Таман добър случай да проповядвам за да се освободя“. Дигнал си ръката и проповядвал почти цял час. Главатарят турил по едно време главата си на гърдите и го слушал. По едно време той казал: „Море пари, пари море. Най-важното е пари. Ние това го знаем, но пари, пари ще дадеш. Като дадеш, ще те пуснем. Затова те хванахме, пари ще дадеш” ,

„Чий образ е този?“

И сега, ние всички трябва да бъдем последователни. Аз казвам: От моето гледище, светът ще се оправи, когато хората почнат безкористно да работят, без пари. Най-първото нещо, което искаме, не от другите хора, но от свещениците, от проповедниците, от турските ходжи, от брамините навсякъде в небето за тях тъй са решили: даром, даром ще работят, и те, ще станат слуги на човечеството. Един владика не го е турил Господ да развежда мъже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповядвал Христос. Сега православната църква трябва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трябва да разреши, че Христос е глава на тази църква, и в името на тази глава аз проповядвам. Над тази глава има друга глава, Тя е Бог. Светът е сега на съдба, и съдбата най-първо ще започне от свещениците, от проповедниците, те ще го изпитът туй.

„Чий образ е“, казва Христос „този“?

Сега, някои ще кажат: „Ама тъй като говорите, нашият народ не може да се подигне“. Как ще се подигне вашият народ? Ако вие ме слушате, аз ще ви дам един морал, с който този народ може да се подигне. Аз мога да ви дам един начин за копане и оране, и да благословя тази земя да се получи жито много повече, отколкото сега, но се изисква едно сърце благородно, един ум просветен, а не един опорочен ум, какъвто е сега, дидактически, да се надхитряваме. Не, не, ние имаме и други едни доказателства. Ако аз съм сега като всички други проповедници, които казват, че съм на кривия път, ще седна да им доказвам противното, но аз ще им кажа: Братя, елате, най-първо ще запостим, да видим кой колко може да издържи. Ще започнем всички проповедници и свещенослужители в целия свят. Ще започнем един ден, два, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, после 20, 25, 30, 35, 40 дни. Мислите ли, като дойдеме до 40 дни, колко владици и колко попове ще останат? И тъй, всички онези християни, които вярват, ще им кажем: На пост! Понеже сега се спориха главатарите, ще ги видим колко дни може да издържат. И не само да постят, но след като постят, да бъдат весели и бодри. Не да се показват привидно такива, но през цялото време 40 дни като постят, да бъдат радостни и весели. Тъй трябва да бъде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарност.

И тъй, ще дойдем до всички православни, католици, протестанти, да докажем коя вяра е най-права – с поста. Да кажем, че този изпит издържаха. Ще кажем: не ни костува много да постим. Добре, после ще дойдем да раздадем имането си. Ще започнем да даваме: един 1,000 лв., друг – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв. след като стане всичко туй, след като раздадем имането си, тогава ще кажем: „Господи, свършихме работата си“. Не, ще вземем по една мотика, ще идем на нивата си, и ще кажем: „Елате, братко тук, ще разорем и ще направим ниви, ще посадим бахчи и дървета, ще започнем с труд, и с пот на лицето си ще изкарваме прехраната си“. Не само така, не само ще орем и копаем, но всички треби, които се правят в псалмите на Давида, ще ги пеем. После, онези евангелски песни няма в църква да се пеят, и ние, като излезем, и нашите песни и техните песни, та онова лозе, онази нива, онази бахча, на които по този начин орем и копаем, знаете ли какви сладки плодове ще дадат. Които яде от тях, болен няма да бъде. Сега, всички ще кажат: „Тия неща, това са утопии“. Вчера, казваше един приятел, че като спорил с едного, последният казвал: „Е, според вашите умове, още два милиона години ви трябват, докато се разбере този човек” . Не, туй учение е дошло, можем да го приложим още сега.

„Чий образ е този?“

Ние трябва да създадем един нов образ. По някой път аз се спирам. Някой човек дойде, казва: „Кажи ми Истината!“ Аз се спра, в себе си се спра. Дойде някой човек, казва: „Кажи ми лошите черти“. Казвам: „Ти искаш да ти кажа, дали си добър или лош човек. “ Казвам: ако след като ти кажа погрешките, и ти се приближиш до Бога, добре, но след като ти кажа погрешките и ти се обезсърчиш и оттеглиш от Бога, няма да ти ги казвам. Ти още не си се събудил да познаваш твоето лице. Но, знайте, че у вас всяка душа има заложби, дарби, да пресъздаде своя образ. Сега, у всяка църква се развиват известни центрове. За пример, у православната църква се развива само сърцето. От това има опасност, от там се раждат тия анормалности, човек може да стане фанатик. В евангелската църква се развива ума, а в католическата развиват сърцето и волята. Там човек трябва да се подчинява. Военна дисциплина има там. Те са военни, там са хора на волята. Дисциплината на света пред тяхната нищо не е. Питам: ако се развият нашите сърце, ум и воля, ние приближаваме ли се към Бога? – Приближаваме се. Но, ако този ум е насочен в крива посока, какво постигаме ние? Питам: защо са тогава тия борби? От какво произтича тази борба?

Сега, да допуснем, за мене някой път може да се произнасят много зле. Това с много правдоподобно. Хубаво, аз съм противник, но вие помежду си защо не можете да живеете? Вие владици с владици защо не можете да живеете по любов? Вие свещеници със свещеници, защо не можете да живеете по любов? Коя е причината? Сега, разбира се, аз не трябва да се занимавам с владици и попове, българите казват, че който се занимава с чужди работи, оголява. Но сега, принципално засягам тази логика, да се види, че в тази лъжа те искат да покажат, че Христос е с тях. Покажете ми лицето на Христа! Аз го зная това лице, аз всеки ден съм Го виждал, изявявало ми се е. В това лице има благородство! Влиза в едно село дето живеят три попа и 10-ина души учители. Идва един пътник, похлопва на къщата на единия свещеник, казва му: „Нямам място“. Отива похлопва на къщата на втория: „Нямам място“. На третия: „Нямам място“. Отива пред домовете на учителите – също: Нямаме място. Отива най-после при един беден селянин, разказва му всичко. „Заповядай у дома на гости, такива са учителите и свещениците“. Питам: Где е Христовият образ? – У този бедния българин, там е Христовият образ. Разбирате ли? Той казва: „Ела, приятелю, ти си мой брат, аз не зная това учение, но зная как да посрещам странници, и да ги угощавам” . Питам сега: Каква е задачата на всинца ни? Ние нали трябва да внасяме мир в света? Нали трябва да бъдем изразители на Божията Любов? Но някой ще възрази, ще каже: „Природата не била мирна“. Не, има известна дисхармония. Тази дисхармония, каквато заварвате, това са останки от минали култури. Ако има наследствени черти, такива извратени черти, това са останки на човешкия живот. Как са се образували в природата тия планини? Под тия планини са заровени много човешки култури. Едно време земята е била рай, но сега хората, със своя лош живот са я направили една развалина. Земята не е земя. Господ трябва да преустрои тази земя. Едно време, седи един поет и ми казва: „Ах, колко е красива тази земя!“ Казвам: „Тя е една развалина, но благодарение, че дървета има тук-таме, та не се вижда тази развалина, не се вижда всичката грозотия.“ И нас ще ни казват, че земята била красива. Где е красотата на земята? Аз бих желал да ви събуя обущата и тъй боси да походите, да се качите на едно високо планинско място, да видите каква е тази красота. Казвате за някой извор: „Красив е този извор. Птички весело чуруликат, красив е той!“ Казвам: „Бих желал да ви съблека, че да постоите вие там 2–3 часа“. „Чудни цветя“, казвате. Постоите там между тях 2–3 часа, да видите няма ли да се упоите. В природата, в този образ има друго нещо красиво, което ние не виждаме. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което ние правилно схващаме. Ние виждаме неща невидими, това е образът Божий, Който се изразява в природата. Някой път природата ни се вижда по-хубава. Някой път слънцето, небето ни се виждат по-хубави, по-светли, някой път ни се виждат мрачни. Питам: Стават ли тия промени в природата? – Не. Това е образът Божий. Друг един образ има, който постоянно действа. Това е Божественият образ. И когато ние не живеем добре, хвърляме една сянка, и този образ го виждаме мрачен и сериозен. Спреш се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаеш ли това?“ Спреш се при някой извор, той ти говори: „Слушай, ти пиеш от мене, но онзи ден ти обра брата си и го уби, аз съжалявам, че влизам в тебе“, Но, аз съм жаден. Ти като пиеш от този извор, върнеш се дома, казваш: „Съвестта ме бори“. И сега, като се върнем, казваме: „Съвестта го бори – това-онова.“

„Чий образ е този?“

И после, философстват, какво нещо е съвест, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимават, тия желания, който сега ни занимават, тия действия, който сега ни занимават, на кого са те? На Бога ли са? За пример, аз не съм срещнал още едно общество, дето хората, като някои стоици да стоят, да гледат със снизхождение на другите. Даже у най-религиозните хора виждам едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеален” . Ами кой от нас е идеален? Знаете ли какво аз разбирам, когато имам онзи Божествен мир, онова Божествено благоволение, онази висша Любов, онази висша интелигентност, и когато аз чувствам, че съм във връзка с вас, и вие сте във връзка с мене?

Сега, като ме слушате, вие казвате: „Покажи ни един начин, как да подобрим живота си, как да добием хляб? “ Няма защо, не е въпросът за хляба! Хлябът е осигурен, въздухът е осигурен, водата е осигурена, къщите ви са осигурени, всичко ви е осигурено.

Христос казва: „Чий е този образ? “ – На Кесаря. Дайте го на Кесаря! Ако моят образ е свещен, божествен, аз всякога ще го покажа, ще го дам в изобилие, да видите какъв е Божественият образ. Този образ се напечатва навсякъде, нищо няма да се изгуби от него. Той няма да се изгуби никога. Аз ви казвах в един мой превод, че законът в другия свят е такъв; в другия свят няма кражби. Касите на хората там са отворени, и хората, от тук, които отиват за онзи свят, като надникнат там, видят една торба, скриват я. А онези там, видят ги, и се подсмиват. Те отидат на някое скрито място, оставят я там. После, тя се дигне през въздуха, и отиде на мястото си. Десет пъти се дига и слага. Вашият образ, накъдето и да отивате, той е Божествен. Вие ще го видите във всеки ваш живот. Казвате: „Как ще може толкова много души да живеят заедно?“ Да, всички човешки души, 60 милиарда са те, всички могат да се съберат, да живеят в една черупка, и да бъдат всички щастливи. Всички тия души могат да се разпръснат в целия космос, и следователно, те знаят законите да се разширяват и смаляват. Човек, който има туй знание, това е вътрешна хармония. Ти можеш да се смалиш и да бъдеш щастлив, а можеш да се разшириш и да бъдеш нещастен. Не, ще бъдеш щастлив и в едното, и в другото състояние.

И тогава, казва Христос: „Чий е този образ? “ Вижте какъв е образът на един вълк! Ние ясновидците виждаме, човек отвънка има човешки образ, а отвътре – няма, не е с човешки образ. Ние мълчим. Сега, това състояние, за в бъдеще, ще дадем, за пример, фотография на един владика, или на който и да е, отвънка ще фотографираме лицето му, туй благородното, а отвътре астралното му лице ще е като на вълк. Отвънка благовиден, а астралното му лице, като на вълк, като на една котка. Вие ще кажете: „А“! Е, отивате в този свят, ще си видите фотографията. Не само те, но и вие, и който и да е.

„Чий е този образ? “

И разбира се, някои седят, казват: служат на Господа. Но, да се служи на Господа, знаете ли какво е това? Когато дойде до вас, да нямам абсолютно никаква задна мисъл да ви използвам; да имам всичката тази любов; като ви видя, да ви пожелая всичкото добро, и ако у вас не се е събудило съзнанието да се помоля за вас, да кажа: „Братко, слушай, отвънка си много красив човек, но отвътре не си“. Най-първо, ти не можеш да превърнеш вълка. Вълкът, ако знае законите, не може да се превърне в човек, но той трябва да се превърне в овца. И Христос казва: „Вълкът трябва да се превърне в овца, а после, овцата постепенно ще се превърне, ще добие човешки образ. “ И действително, като разгледаме главата на вълка, вълкът си има отбелязани места, че е вълк. Благодарение на това френолозите имат голяма заслуга. Те като вземат един череп, напълно могат да опишат чертите и способностите. В Англия, в Америка има много такива френолози. Които искат, нека отидат в Америка, аз ще им дам адресите. Ще им дам моите показания, затворени в един плик, понеже предварително няма да ми вярват, и ще им кажа: „Идете в Америка, в Германия, в Англия, в Италия, в Индия, навсякъде където искате и като се върнете, ще сравните техните показания с моите, и ще видите съгласни ли с” . Науката навсякъде говори едно и също. И затуй ние се стремим към Любовта. Любовта към Бога е една велика наука. Най-първо трябва да познаем Бога в света, а то значи, че ние трябва да развием своето лице, а после ще развием всичките свои дарби. Художници ни трябват нас сега! Где са онези велики художници? За сега имаме много художници, но знаете ли в какво седи великото художество? Няма човек, който да е нарисувал едно ангелско лице. Христос от 2,000 години Го рисуват, и не са го нарисували още право. Не, образът на Христа до сега никой не Го е нарисувал – нерде Шам, нерде Багдат. Аз гледам образа на Христа и техният образ, който са нарисували те, но това не е Христос, туй е измислил художника. После, в музиката. Где е онази музика? Сега е дошъл в София един велик музикант – американец, за велик минава, той свири много хубаво, много хубава техника има, но при едно развито музикално ухо ще се забележат, че там има известни дисонанси. Навсякъде това няма да го забележат, но ухото на един светия, на един ангел ще забележи тия дисонанси. Значи, има нещо още по-велико. Онази Божествена музика като я чуеш, ще забравиш всичко, и като се върнеш дома си, при жена си, ще кажеш: „Въпросът е свършен с мене, отсега нататък ще служа на Господа, ще се простя с хората“. Апостол Павел се моли, плака, казваше: „Господи, доста са моите тръне“. Най-после, за да му покаже Господ, че му е необходим този трън, прати го в третото небе, в това училище, там да чуе музика, и като се върна, каза: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И от сега вече не живея в седмата глава, а в осмата“. И друга песен пее Павел.

И следователно, аз бих желал, всички вие, като Павла да отидете на небето. Ще кажете: „Може ли?“ – Може, всеки един от вас може. Христос е готов да ви вземе на небето, да присъствате там, и като се върнете, като Павла ще говорите. Вие казвате: „Как, ти сериозно ли говориш, ами че не знаеш ли, че ние не можем да отидем? Че после, ние не сме готови!“ Как, от 2,000 години не сте готови за един концерт! „Ние“, казвате, „сме много големи грешници“. Това е една измама на черната ложа. Грешници, грешници! Не, ние сме хора, които любим Бога. Нищо повече. Нас да не ни забавляват с това, че сме грешници.

„Чий е този образ? “

Ние трябва да имаме едно правилно схващане за нещата. Ние съвременните хора учим една философия, която няма нищо общо с онзи възвишен и идеален живот. Ако аз взема едно житно зърно в ръцете си, и го милвам от една страна от друга страна, и го целувам, мислите ли, че то ще познае моята любов? Не, това са залъгалки. Мога да го целувам, и да го разваля, нищо да не излезе от него. Любов от вътре! Ето в какво седи. Ще го взема, ще го туря в хубава почва, ще го залея, ще го заградя, ще го поливам, и тогава житното зърно ще разбере моята любов. Щом поникне, то ще се зарадва, и ще каже: „Аз съм ти много благодарен, виждам сега слънцето много добре, колко ти се радвам” . Сега, някои от вас идват при мене, казват: „Учителю, искам да бъдем щастливи“. Казвам: „Всеки от вас може да бъде щастлив” . Два приръста ще му туря отгоре пръст. Най-първо, като пилето в яйцето, ще претърпите вътрешни страдания, ще се разпукате, ще си покажете главичката отвънка, нагоре към слънцето. Като у Павла, пропуквание ще има, и ще отидете в небето. Този е истинския образ, който можем да създадем. Вие можете да запалите милион свещи в църквата, нищо нямам против. Това е само едно приготовление. Може да направите хиляди поклони през целия си живот, това е само едно приготовление. Може да раздадете вашето имане, и това е едно приготовление. Ако във вашата душа не дойде Този великият образ на Любовта, туй велико съзнание, че си в свръзка с най-великото, най-разумното, най-интелигентното същество, с Бога – да съзнаеш, че в ума ти, в душата ти съществува само една мисъл, че си в свръзка с Бога, тогава, който и да би ти казал: Ти ли си този, който можеш да се мериш с Бога, ти ще кажеш в себе си: „Аз зная, аз зная, с Бога всеки може да се свърже.“ Ние живеем в Бога и се движим в Бога, само че се изисква от нас ние да се пробудим, да Го възприемем в себе си, и да имаме туй съзнание.

Ето какъв е законът. Спрете се, направете един малък опит, и знаете ли какво ще почувствате? Сега, аз казвам на онези от вас, които ме слушате: Не се страхувайте, оставете вашата философия, не казвайте че не сте готови, че не сте приготвени. Този метод е един естествен метод, това е един малък, микроскопически опит, но като е верен той, всичките други неща вие сами ще си ги намерите, нищо няма да изгубите.

Вие ще се спрете за една минута в себе си, и ще кажете тъй: Господи, аз съм готов сега да изпълня Твоята воля, но ще подразбираш тази велика воля, която движи всичко живо в света. Под „Всичко живо в света“, ще подразбираш не само хората, но всичко в света. „Господи, ако съм намерил благодат пред Тебе, в името на Твоята Любов, в името на Твоята Мъдрост, и в името на Твоята Истина, нека почувствам Твоята радост. “

И знаете ли какво ще стане с вас? Вие ще почувствате в себе си един свещен трепет, такъв, какъвто никога не сте почувствали, и ще олекнете. Като излезете навънка, всички онези утайки на омраза, на съмнения, на раздори, всичко туй ще слети от вас, и вие ще се усетите възродени, ще бъдете готови за всяка една работа. Ако ти си богат, ще кажеш: „Сега зная как да живея“.

Сега, не искам да си играя с чувствата на никого. Тия чувства са свещени, и когато човек има тия чувствания, те са най-свещените чувства, които човек може да опита. Това е идеалът, към който можем да се стремим; той е, който може да обнови всичките млади. Ами че тъй! Вашите лица трябва да бъдат девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственост, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени в един момент. Кажете: „Господи, тури ме в твоята топлина от 35 милиона градуса на Твоята Любов“. И Господ, като те потопи в този огъни, ти ще бъдеш чист, като кристал, и няма да има помен от твоите грехове, и всичките твои действия на миналото ще изчезнат. Ще бъдеш тогава една мома или един момък на 33 години, който ще знае да разрешава всички велики въпроси. И тогава няма да плачете. Някому се счупила колата, плаче. Минават покрай него: Е, хайде тогава да му съберем малко пари. Минават други – утешават го. Минавам аз: Какво има, братко? – Не плачи, дай триона, изваждам теслата си, започвам. Казвам му: Не бой се, няма какво да се плаче, в половин час ще се поправи твоята кола, ще тръгне. Няма защо да се плачи. Който не знае да поправя, той ще плаче. Не, ще вземеш триона, и ти, и онзи, ще я поправите. Вие, като се обръщате към Бога, плачете ли? Ще се плачи. Има някои, които не са разбрали туй изкуство да плачат. Не, има един свещен плач. Това не е подигравка. Той е плач – как да не сме знаяли тази велика Истина! Где е тази велика Истина?

И аз се обръщам сега към вас: слушайте, младо поколение, герои се изискват сега от вас! Аз бих желал сега от вас да се създадат моми и момци с диамантена воля и кристални добродетели. Сега с всинца ви искам да направя един опит, да ви потопя в 35 милиона градуса на Божествената Любов, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народ, какво нещо е религия, и какво нещо е животът в Бога. И един ден, като извадя тия младите, ако са живи тия старци, ще ги посетя, да ги видят. И тия 16 души владици и тях ще ги туря на този 35 милиона градуса огън, и като ги извадя, ще ги питам: Кой владика си ти? Няма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Нам ни трябва само един владика – владика на Любовта. Един свещеник ни трябва, а всички други ще бъдат братя. Нищо повече!

Това е учението, което Христос проповядвал. Христос, Който е жив, това е проповядвал, не иска да лъжа.

Сега, моят трон с малко… това показва, че трябва да се въодушевим да дадем на света един трон, всички може да се претопим. Сега туй няма да стане на сила. Някой от вас, понеже ви обичам, няма да се поцеремоня, ще ви взема, и хайде вътре в ретортата. В туй отношение вие може да плачете, но нали искате? Аз зная, ще го направя, и ще ми благодарите. Туй учение, което ние проповядваме, поставяме го на един реален опит. То е вече за онези напреднали души в които съзнанието се развило. Не искам някои от вас да се оплакват. Аз искам, мъже и жени да се обичат. За пример, аз взема мъжа и го туря в 35 милиона градусен огън на Божията Любов. Ние проповядваме една Любов, която може да преобрази всичко, да разреши всички мъчнотии на сегашния живот. С този огън ще направим нещо от него. Няма ли тази топлина… Ние проповядваме една Любов, която може да разреши всички мъчнотии, които сега съществуват. Чудно е! Някои идват тук и казват: „Заблудиха ни нас!“ Не, вие доброволно се заблудихте. Ако някой се е заблудил, ако някой се е ощетил, нека дойде, и ако има щета, ще му платим. Ако колата му се е счупила, ще я направим. Ние проповядваме едно Божествено учение. Не само аз го проповядвам това, то се проповядва от хиляди, хиляди същества, невидими за вас. Как да ви го докажа това? Ще кажете: „До тук хубаво проповядваше, но от тук нататък: “Някой път, като проповядвам, не засягам тоз въпрос. Лекарите ще кажат: „Ето, мръдна му се дъската“. Знаете ли, като казвам, „мръдна“, на какво мяза? То ще мяза, имаше един разказ за един проповедник, който като проповядвал, обичал да преувеличава нещата. Един ден разказвал за Самсона, който хванал 300 лисици, и ги вързал две по две за опашките, като им турил по една свещ. Казвал: „Опашките на тия лисици били дълги, имали по три метра дължина.“ Турил той един свой приятел близо до себе си, та като говори, да го коригира. Казвал: „Три метра дължина“. Приятелят му само си помръдвал пръста, и той скъсявал. Скъсявал, скъсявал, дошъл да половин метър дължина, на опашките. Казва: „Повече няма да скъсявам” . Не, ние не казваме, че 3 метра са дълги опашките им. Питам ви: Вие забелязали ли сте психологически следния факт? Тръгнете от дома си, връщате се. Защо? Нали сте решили? – Върнал ви е някой от пътя. Легнете да спите, някой сън ви дошъл, стряскате се, не можете да спите. Казвате: „Сънувах един лош сън“. „Ами че как тъй?“ Ти такъв човек, такъв юнак, от сън плашиш ли се? Значи има нещо, което те плаши? Има нещо, в света по-силно, отколкото съвременния човек.

Казва Христос: „Чий е този образ” ?

Сега Христос се обръща и пита: Чий е този образ, на Бога ли е?

И аз бих желал, между нас, всички ние да имаме този образ.

Аз бих желал всички онези хора да се познаем само по дадената дума. Кажеш нещо – да бъде точно тъй, както Бог е точен. Да бъдеш справедлив, тъй както Бог е справедлив. Да бъдеш чист, тъй, както ангелите са чисти. И да бъдем тъй готови за работа, както светиите са всякога готови.

Сега, всичкото заблуждение е там, че ние седим и чакаме любов един от друг. Не очаквайте любов един от друг. Отворете сърцето си към Бога, понеже Бог живее и тогава Той ще се прояви в хората. Защото хората, това са множеството на Бога, а вие, за да разберете хората, трябва да търсите Единния. Бог живее в хората; Бог се изявява на хората като множество, а ние, за да разберем множеството, Бога, трябва да търсим Единството. И като Го намерим, само тогава, като хора, ще можем да се разберем.

Сега, аз се приближавам към вас чрез Бога. Аз, като ви гледам някой път, много добре разбирам вашето положение. За пример, някой път ви казвам да си раздадете имането. Аз зная на какво ще се изложите вие. Че някой от вас, като раздаде имането си, ще му мръдне дъската. Че за това се изисква мислене, мислене, мислене и чувства цяла нощ. Не е само да го направиш. В замяна на това се изисква и друго нещо да се даде. Защото, Павел казва: „Ако раздам имането си, а Любов нямам, нищо не струвам” . Като придобиеш Любовта, само тогава раздай имането си. Щом дойде Любовта, ти ще раздадеш имането си, защото Любовта струва повече, отколкото всичкото имане. И тогава ти може да си най-богатия човек в света. Знаете ли какво ще е, ако придобиете Божията Любов? Знаете ли, че ако аз дойда при вас с Божията Любов, и вие имате автомобил от желязо, като го пипна, ще стане само злато. Пипна една вилушка, само злато става. Но ние имаме и друга сила, че като пипна златото ви, ще стане на желязо. Да, можем да превръщаме нещата. Та, сега, онези мислят, че ние, които проповядваме това учение, нямаме сили. Не, ние всичко можем да направим, но не искаме да си служим с оръжия. Това с най-глупавото нещо. Има неща по-силни от оръжията, това са мислите, чувствата, волята. С тях можем да воюваме, но така няма да се бием. Светът нека воюва по този начин, не ги обвинявам тях. Но, казвам: Онези, които поддържат Христовото учение, те да поддържат войната, този глупав начин за воюване – това е непростима грешка.

„Не убивай“ – казва Моисей. А Христос казва: „Всеки , който и да е, не само не убивай, а в мисълта си да се не гневи на брата си“. Ние казваме: „В сегашното време ние ще храним към брата си най-възвишените и най-благородните мисли и чувства.“ Това не е упрек. Ще кажете: „Тъй като казваш, осъждаш ни“. Не, това е едно правило, което важи и за мене, и заради вас. Бог, който е създал света, иска да живеем по този начин – в мир и съгласие. Не живеем ли тъй, Той е тъй строг, Той ни подвежда под един кармически закон, и който не спазва закона, който е престъпил, с милиони години може да изкупва тия грешки на своето минало.

„Чий е този образ? “

Сега, ние трябва да се обърнем и да потърсим образа на Любовта. Този образ като влезе в нас, ние ще имаме мир.

Сега, колко от вас сте готови да влезете в тази топлина? Ще кажете: „Готови сме вече“. Да, аз вярвам, че сте готови, но не сте точни. Ако закъснеете половин минута, ще изгубите условията. В този огън ще влезете точно на време, и точно на време ще излезете. Има светии, които са живяли по 20 години в пустините, и са молили да намерят този промеждутък, да намерят тяхното време, да влязат в този огън. Небето се отваря и затваря, и като се отвори, няма много да мислиш, ще влезеш, ще влезеш и паша ще намериш.

„Чий е този образ? “

И пак ще остане мисълта у вас: дали туй нещо, което се разправя е вярно или не? Направете опита, който ви казвам. Няма нищо по възвишено, по-идеално от това, човек да се свърже само с една майка, да преживее това, и всичкият му живот ще бъде осмислен. Като се върне на земята, земният му живот ще бъде осмислен, и през целият му живот неговото лице ще свети, и ще каже: „Да, аз зная, аз бях на едно място, и никога няма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образ. Има ли този образ вътрешно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образ, ние сме идеални. Аз питам: Същото нещо не е ли, я вижте онзи момък, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротък, мил навсякъде. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Бог влезе, че Неговия образ няма да произведе по-велики неща в душата. Има друга сила по-велика от това! И когато момата търси Любовта, тя търси този свещен образ. И когато момъкът търси Любовта, той търси този свещен образ. Всинца ние търсим този свещен образ. Ще кажете: „Да, този образ е на моя възлюблен, възлюбленият на моята душа. И като го имаш, животът е свещен; и като го имаш, животът е радост, животът е песен, музика, богатство. Няма ли този образ…“

Придобиете ли този образ, стомах няма да ви боли, глава няма да те боли, ишиас няма да имаш, сърцебиене няма да имаш, изкривяване на гръбнака няма да имаш, подлудяване няма да имаш. Хората подлудяват. Защо? – Защото нямат този образ, свещеният образ трябва да се придобие от всички! Трябва да се проповядва сега тази положителна, Божествена наука.

Ето, аз зная, че в скоро време в България, четири хиляди и четиристотин и четиридесет и четири души още през тази година ще влязат в този свещен огън, и когато те влязат и излязат, България ще мяза, знаете ли на какво ще мяза? Ще мяза, аз ще спра тук, ще замяза на нещо. И те като влязат, след тях ще се отвори друга една врата и други ще влязат. След тях – други. Ще почнат. Тия българи, които влязат и излязат, като се връщат назад; да ги видите! Ще кажат: „Това са то българи!“ Кои българи? – Които са минали през 35 милиона градуса на Божествената топлина.

И сега, аз ви поздравявам, между вас има някои, които скоро ще минат през този свещен огън, и като го опитат и се върнат, аз ще ви кажа, както Христос каза на Петра: „И ти като се обърнеш, утвърди твоите братя, обърни ги“. „Чий е този образ” ? Този образ е свещения образ на Нашия Баща, Който ни е дал вечния живот. Той е свещения образ на онази велика и безгранична Любов и Той е свещеният образ на онази велика и безгранична Мъдрост, Той е свещеният образ на онази велика неизказана Истина, Която озарява всичкия живот в себе си, и радва не само нас, но и цялото небе, радва и сърцата на всички ангели. Това е онзи образ на туй новото възкресение. Всички ще се стремите, и у вас ще има всичкото желание. Смелост и решителност!

И запита Христос: Чий е този образ?

Образът на този свят прехожда, а образът Божий влиза в света!

Сега, аз поздравявам тия 4,000 и 400 и 40 и 4 души!

Беседа, държана на 15 април, 1923 г. неделя, 10.30 ч. с.