ЧОВЕШКАТА УСТА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Пишете върху темата: „Защо човек живее“.
Кое можем да наречем най-мъчното изкуство? В класа болни хора не искам, а който е разположен. Неразположени хора в класа не искам. Това трябва да го знаете. За да се създаде една хармония, трябват здрави хора, а светът е широк отвън. В класа, ако отидете, за да добиете нещо, трябва да имате разположение, да се владате. На какво се дължи неразположението на човека? Някои искат да се прави добро. Как трябва да се постъпва? Някои запример не постъпват с мене добре, Как трябва да се постъпва? Не само, че трябва да се каже, че не постъпва добре, но как трябва да се постъпва. Някой например напише някое писмо, казва, че не е хубаво. Но как трябва да се напише? Може да се направи добро, но писмото трябва да има резултат. Както е вашият живот, това е един резултат на вашето минало. Всичко, каквото сте вие, това е резултат на вашето минало. И краката ви, и главата, и вашата мисъл, чувства, всичко, са резултат на миналото. Вие говорите за един идеал, искате да научите нещо. Хубаво, какво ще научите? И като научите нещо, вие искате да узнаете характера на хората. За да познаете другите, трябва да познаваш и себе си. Ти не може да познаваш другите повече от себе си.
Ако запример съм говорил за устата, всяка една издатина, всяка една линия е жива линия, тя не е случайна.
Всяка една линия означава качества на човека. Запример крайните части на устата, ако са спуснати надолу, това е едно качество от миналото. Ти си песимист и следствие на това, устата ти са огънати, поради миналото. Докато са огънати устата ти надолу, ти не си оправил своя песимизъм. И всички онези нишки на мозъка, с които ти функционираш, са огънати. И трябва да се изправят тези нишки. В мозъка мъчно се изправят. Това е една дълга процедура.
Фиг. 1
Вие казвате: „Кажете ми тайната.“ Тайната не е никакво чудо. Двама млади се събрали, имат тайна. Каква тайна? – Обичат се. Любовта сипва ли се? Какво нещо е обичта? Наблизо са един до друг. Че два камъка ги турили един до друг, какво от това. Или хванали се двама души за ръката и се водят. Това любов ли е? Това е един резултат. Един човек, който се дави в реката, хващат го. Като срещнете един човек, как ще го хванете за ръката? Вие не знаете кой е истинския начин за хващане на ръката, когато двама души се обичат. Аз виждам, че двама души се хванали, но Любовта я няма там. Защото Любовта има особен начин за хващане.
И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересувавашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума]. Плюнката ти е полезна за твоя стомах, тя е лечебна, но отвън изплюта, тя е вече вредна. Събирай това, ценното в една кърпа. Вие сте много щедри на плюнките, а пък сте много скържави на парите. Плюнки навсякъде. Онова, което вие вършите, ще се върне върху вас. Всяка една мисъл, всяка една постъпка, ще остави най-първо едно влияние върху вас. Вие не може да се освободите от този закон.
Вие сте една написана книга. Напишете нещо върху себе си и с вашето недоволство, аз забелязвам в някой братя и сестри, на които устата са започнали да изтъняват. Сърдцето започва да се атрофира. Ти имаш една мисъл, тя остава като сух клон, щом е без чувства. Ако пък устата станат по-дебели, още не съм видял устата на някого да задебелеят, все изтъняват. Хубаво е да станат по-дебели. Вие трябва да пазите сърцето си. Не допускайте ония горчивите чувства. Има известни чувства, които се отразяват много зле, те не принадлежат на човешкия род. Те са чувства странични. Запример вие вземете, пиете от известен сок, вие усещате известна горчивина. Тази горчивина може да се употреби като лечебно средство в известен случай, но ако я вземете като храна, вие ще отровите кръвта си, ще я развалите.
Трябва да бъдете обективни. Аз наричам обективно следното: Ти трябва да търсиш на всяко нещо неговото място. Запример вземете здравето на човека. То се поддържа от човешките чувства. Ти не може бъдеш здрав, докато нямаш нормални чувства. Запример ти искаш да се запознаеш с Бога. Че Бог не прилича на човека, да Му кажеш: „Добър ден“, или да вземеш да се ръкуваш с Него. Не може това. Или искаш Той да ти обърне внимание. Обръща внимание. Казваш: „Родил ме е Той.“ Добре. Трябва да имаш разположение като Него. Ако нямаш разположение като Неговото, тогава от де е Той твой баща? Ти казваш: „Господ е мой баща.“ Как ще опишете тогава баща си, понеже не можем да опишем Бога, ние се намираме тогава в един смут. Не е голямо престъпление да не зная някой работи. Но не е и голямо благо да знаеш нещо. Да допуснем, че при тебе имаш един ближен, за когото знаеш, че лъже или не знаеш, че лъже. Какво печелиш в първия или във втория случай? Вземам лъжата в нейното най-елементарно проявление, както се проявява в децата. От де са научили тези деца лъжата, не зная. Детето изяло нещо и майката го пита, а то казва че не знае.
Ако във вашия ум не седи едно огорчение, вие не може да се развиете правилно. Мнозина от вас имате силни характери. Но характерите ви не вървят по естественото развитие. Некъде сте много силни, а некъде не сте много силни. Като отидете в Небето, като видят лицето ви, ще знаят 10 пъти повече, отколкото вас. Тогава знаете ли в какво положение ще се намерите? Ако вие сте добър, на вас ще стане приятно. Но, ако сте лош, тогава ще почнете да усещате едно стеснително състояние.
Някоя сутрин станете и сте крайно неразположен. Или сте гневен, или сте песимистичен и не може да си обясните откъде е това. Обяснявате го по разни начини. Аз допущам само едно предположение: вие сте минали в един разумен свят на съзнанието и като са ви видели, са ви определили – всичките ваши лоши черти и вие сте крайно неразположени, понеже те за вас не мислят добре. Станете некоя друга сутрин, вие сте весел, минали сте през некоя област и тези същества са видели всичко добро във вас и вие сте весел. Но да ви питам как сте минали, вие не знаете това, вашето съзнание не е било будно тогава. Вие се намирате тогава в следното положение. Ако извадя желязото от огъня то изстива. А пък има предмет, като го запалят, гори, изгаря. Има предмети, като горят, не изгарят. Вие трябва да приличате на предмети, които горят и [не] изгарят. Ако имате чувства и те изстиват, тогава сте в положението на желязо. Ако пък чувствата ви не изгасват, тогава сте в положението на дървото, а пък трябва да имате третото положение.
Бог е създал играчките и ги търпи, но в Божествения свят няма абсолютно никакви играчки. Бог дава много забавления, но в Неговите отношения няма забавления. Всяко нещо е ценно в неговия живот. Ако във вашия свят нещо изгуби цената, тогава то не е Божествено. Ако вашата любов изгуби цената за вас и кажеш: „Едно време имах любов.“ Тогава вашата любов не е Божествена. Ти кажеш: едно време или за в бъдеще. За бъдеще ще зависи от сега, как си запален. Ако си като желязото и в бъдеще ще станеш така. Или пък, ако си от предмети, които се запалват и изгарят, ще кажете, че ще изгориш. Ако пък си от третия вид предмети, тогава ще кажа, че ще устоиш.
Трябва да направите малко дебели устата си. Трябва да натурите малко земя, че да увеличите вашата собственост. Сега собствеността на устата ви е малка, няма двор. Устата ви е градина, но вие нямате градина. Аз съжалявам, че нямате градина. Имате една педя двор. Нас ни интересува този факт. Човешкото сърце трябва да има една широка градина. Има известни закони, които определят как трябва да бъде градината на човека. Без градина човек не може да бъде щастлив. Както запример ако живееш в една къща, която няма прозорци и ако няма вентилация, или ако няма радио, да слушаш нещо. Вашите уши са радиослушалки. Очите ви са прозорци, през които светлината идва, а пък устата представлява градина, с големи порти, през които човек влиза и излиза.
Външно е много мъчно да се справим с известни физически дефекти, които упражняват голямо влияние върху сегашния живот. Например зададат ви задача да изправите устата си. Че това е изкуство, да можеш да изправиш устата си. Ти трябва да знаеш тогава всичките окултни правила, с които разполагат йогите, да знаеш как да съсредоточиш известни течения някъде. Вие обиквате някого, защо? Само за да изправите вашата уста. И когато той почне да ги изправя, вие сте недоволен от него и го напущате. Колко хора гледам, започват да поправят устата си и устата остават недоправени. Не е имал търпение да ги изправи. А пък някой път майсторът, който изправил устата му, е по-слаб от него и по-малко знае от него.
Вие искате да срещнете ангел. В него няма противоречие. Той, като те гледа, знае защо те гледа, ако те слуша, знае защо те слуша. В него няма абсолютно никакво противоречие. А пък някой те погледне и ти казваш: „Не зная защо ме погледна.“ Срещате гладен човек. Ако е гладна баба, тя те гледа. Ако е някой гладен момък и той те погледва. Ако е някое малко дете и то те погледне. Ти усещаш, чете искат нещо от тебе, не ти иде на ум, че хляб искат от тебе. Ти казваш: „Младият момък да иде да работи, “ но той казва: „Гладен съм, да се нахраня, че тогава ще отида да работя.“ Ако срещнеш някого, погледнеш го и той се зачерви. Като се погледне момата, тя се зачервила. Защо? Засрамила се е. Защо се е засрамила? Какво има в срама? Човек се засрамва за две неща. Когато го хванат на местопрестъплението или когато го хванат на мястото на добродетелите. Има два вида зачервяване. Когато е правил добро, той се засрамва, понеже е искал да направи добро и никой да не знае, и казва: „Не можах да опазя тайната.“ Същото е и когато е правил зло. И двамата не са искали да знаят другите.
Вие искате от някой човек да му вземете парите. Мислите ли, че тази мисъл е ваша? Не. В дадения случай, някой иска да обърне някого. Вие сте в случая слуга или искате да направите някому добро и тази мисъл не е ваша. Тогава къде сте вие? Вие сте човек в избора. След като ви се представи една лоша постъпка, ти казваш: „Тази работа не мога да я направя.“ Ти си човек, който отказва да я направи. А пък като дойде една мисъл за добра постъпка, ти казваш: „Аз мога да я направя.“ Ти си човек в свободата да избираш. Ти си там. А пък това, което правиш, това няма да е за тебе. За кого ще е? Три пъти като ядете, яденето за кого е? За вас ли е? Умирате някой ден. Това, което сте яли, къде отива? След като умреш, къде остава това, което си ял. Ти казваш: „Ще умрем един ден.“ Смъртта в едно отношение е страшна, а в друго отношение е благословение. Който знае как да умира, ще излезе вън. А пък, който не знае как да умира и след като умре, пак си остава в тялото и не знае как да излезе от него. Ако ти живееш в едно тяло, което не е устроено, очите, носа, устата, ушите не са добре устроени, тогава питам защо ти е това тяло? Имаш условие да излезеш от това тяло от тази къща. В следующата улица има един отличен, обзаведен апартамент. Какво лошо има да отидеш там?
Но да се върнем към устата. Ако устата се намаляват, ако устата стават по-малки, отколкото трябва, то характера на човека се изменя. Тези, малките уста са поетични, но те изгубват смисъла на живота. Малките уста за големи работи не ги бива. Хората с малки уста 25% изпълняват, а 75% не изпълняват, със средни уста изпълняват 50%, а пък с нормални уста изпълняват 75%, а със съвършени уста – сто на сто. Кои са съвършените уста? Филиас Фог е обиколил света с най-голяма точност. (Героят на романа „Пътешествие около света за 80 дни“ от Жул Верн.) Кажеш нещо и го изпълниш.
Вие се питате защо Господ ви е създал? Аз мога да ви кажа. Бог ви е създал да се учите. Може да кажете: „Родил ли ни е да страдаме?“ – Не. Страданието и несретите произтичат от характера, че не се учите. Също така и всички други противоречия произтичат от това. Ако се учите, ще стане другояче. Всички противоречия в дома ви произтичат от това, че не се учите. Например две сестри са се събрали и не може да се спогодите. Това е една задача, която трябва да разрешите. Ти казваш: „Тази сестра не я обичам.“ Радвам се, че не я обичаш. Ето една възможност за тебе да обикнеш някого. Ти казваш: „Тази сестра обича много.“ И това е една задача. В този случай трябва да запазиш устата си и любовта се изгубва, ако не знаеш как да я запазиш. Може да туриш едно препятствие. Има такива препятствия. Не, че се изгубва, но проявлението на Любовта престава. Ражда се едно малко разочарование. Вие считате тези работи детински, но това е една цяла философия. Един професор, един цар, който и да е, казва някоя мисъл и после това го измъчва. Една малка услуга не си я направил, нещо те измъчва. Ти направиш нещо за една минута и след това нещо те измъчва. Казваш: „Втори път, като се преродя.“ Вие съвсем механическо разбиране имате за прераждането. Не, ти започни от сега да се прераждаш. Че ти, като почнеш да изправяш един дефект, ти си влязъл в областта на прераждането. Щом не си започнал да изправяш един дефект, ти няма да се преродиш. Щом в тебе се яви желанието да измениш нещо, ти си вече в областта на Новия живот.
Другото възражение сега е, ти казваш: „Как живее светът?“ Аз зная как живее светът. И всички вие живеете както живее светът. Не е лошо това, но както вървите, всички не можете да влезете в Царството Божие. Животът на света не е живот на разумния свят. Светът е най-големия разсадник. Ти казваш: „Този човек се е прославил.“ Много малък шанс има човек да се прослави в света. Например някой се е прославил, но утре е смачкан. Запример една жена има булска дреха, но след време ти виждаш, че дрехата ти е смачкана и не може да я познаеш. Не, че светът е лош, няма какво да бягаме от света, но всички ние трябва да излезем от този свят, който ни стеснява. Аз ви говоря да излезете из стеснителните условия. Запример ако кажа: вие, които седите на предната редица да идете на края, ще има недоволство. Защо и за какво? Ако кажа задната редица да дойде напред, ще кажете: „Те по-достойни ли са?“ След като сте били тука цял ден и сте работили, сте се изморили. Рекох, да минете отзад, да си починете. А на другите рекох да минат отпред, а вие казвате, че като дойдат онези, ще ви вземат мястото и ще ви турят на опашката. Това не е философия.
Онези от вас, които искате да станете майстори и да работите, ще вземете по едно огледало. Може 10-20 души, огледайте устата си, докато вземете една хубава поза. Ще говоря сега на умните. Искате сега да се зачервят устните ви. Ще си представиш един млад момък или една млада мома, представи си, че я гледаш и тогава ще виждаш какво влияние ще има върху устата ви, ще станат ли червени устата ти или не. Ти ще кажеш: „С такива праздни работи ние не се занимаваме.“ Ако няма никакъв резултат и възразиш така, право е. Но целият живот днес седи в известни образи. В твоя ум седи идеята да градиш къща, в някой брат седи идеята да гради салон и след време това въображение се реализира. Образът, който дойде в твоето въображение, ти го наблюдавай и разгледай постижим ли е или не.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да знае следното. Дойде ти една мисъл, ти кажеш: „Тази мисъл е лоша.“ Ти още не знаеш дали тази мисъл е лоша. Ако тази мисъл беше лоша, ти трябва да определиш в какво седи нейната лошевина. Трябва да определиш в нея кои качества са лоши. Трябва да знаеш защо е лоша. Запример казват: „Хитри уста. Има хитри уста.“ На добрия човек каква е устата? Как ще я нарисувате? За следующия път я ми нарисувайте една добра уста. Кой както знае да я нарисува. Задачата за следния път е добрата уста. Ако устата са притиснати и образуват права линия, или ако тази линия се огъва нагоре, какво показва това? Върху устата си човек трябва да се спре. Онзи, който иска да прави своите научни изследвания, и той трябва да изследва устата и да види какво се крие в нея като възможност.
Някой път в устата се крият чувствуванията на физическото поле. Запример някой човек е чувствителен към храната. Като му поставиш храна, ще видиш една радост. Друг е чувствителен към дрехите. Като му поставиш хубави дрехи, устата му се зачервяват, а на трети човек, като представиш една хубава книга, устата му се зачервяват. Та, хубавото ядене, хубавата дреха, хубавата книга упражняват известно влияние. Но една мисъл има влияние върху определено място в устата. Запример яденето има влияние върху едно място на устата, а дрехата – на друго място, книгата – на друго място. Има три вида мускули, които регулират устата. Единият е само за физическите прояви. Когато някой предмет принадлежи към физическия свят и възбуди в твоето съзнание известни мисли, тогава този мускул на устата се подвижва. Друг път мускули има, когато се засегнат чувствуванията на човека под лъжичката или в сърцето. Ако чувствуванията са засегнати, тогава известни мисли [мускули] се подвижат. Представи си, че един човек е много добър и вие сте пред него, той е толкова добър, че решава цялото твое бъдеще. Какво трябва да бъде положението на вашата уста? Тогава ще имате най-добрата мисъл, най-добрите чувства и тогава в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Или когато искате да покажете на някой човек, че го обичате, в какво положение трябва да бъдат вашите уста. Стискате ли тогава устата си?
Когато седнете да напишете някое любовно писмо, как ще започнете вашето любовно писмо? (- Любезни.) Кажете друга дума. Тази дума „любезен“ вече е изгубила съдържанието. Аз Съжалявам, че вие имате само един писмовник за любовни писма. Има едно ново съчинение издадено, за любовни писма. Представете си, че пишете едно любовно писмо на един извор, как ще го напишете. На един хубав, кристален извор ще пишете едно писмо. Как ще му пишете любовното писмо? Никой да не знае и ще оставите писмото на извора. Не на някой човек, на извора ще си изложите чувствата, как ще захванете? Вие сте оставили писмото си на извора и онзи, който намери писмото ви, той ще мисли, че за него е писмото. Всеки ще хареса писмото ви. Как бихте написали писмото до този извор? Дядо Благо за втория път да напише любовно писмо до извора. Ти си най-опитния. Тебе те бива за тези работи. До най-хубавия извор да напишеш едно писмо.
Аз свързвам устата с онези проявления, с онези най-възвишени мисли, чувства и постъпки, които са скрити в човешката душа. Ти не може да ги проявиш, ако не им дадеш известен обект. Ние често мислим за Бога това, което не е, и затова не може да се събуди благородното, възвишеното. Само като си помислиш за Него, трябва да затупти нещо в тебе. Ти казваш: „Господи!“ Но само така да кажеш, никакъв смисъл няма. Ти казваш „Господи“, в същото време какво мислиш?
Едно дете върви по пътя и гледа едно черешово дърво. Обръща се и казва: „Господи“, не се минава половин час, среща го един човек и му дава череши от кошницата. Господ ги е дал. Той отдавна знае, че това дете ще иска череши и му дава. Ако ти помислиш за Бога и ако имаш нужда, непременно Бог ще отговори на една твоя належаща нужда, но не за това, което не ти е потребно. Но това, нужното ще дойде, няма да мине много време. Даже много пъти и преди да си го поискал, то ще дойде. Някой път си неразположен духом, човек трябва да е винаги разположен. Той е светия тогаз и да го мъчат, той да се радва. Някой от вас казвате: „Учителят всичко може да направи.“ Вие оставете това. Какво вие може да направите? Учителят ще яде за себе си. И той ще опита сладчината на Божествените работи. Ако вие не ядете, няма да се ползувате. Едновременно всички трябва да опитате хубавото в света. Вие не сте събрани да изучавате вашите дефекти и дефектите на другите хора. Запример казвате: „Тази сестра има този дефект.“ Вие всички сте такива репортери. На Изгрева каквото стане, всичко се знае. Паднал някой и счупил стомната, знае се.
Кое е хубавото в дома? Нека да се научим да мислим. Ако в дома има една сестра и един брат, ако братът не може да люби сестрата и ако сестрата не може да люби брата, тогава те какъв брат и сестра са? Ако в дома има баща и майка и ти казваш, че бащата има особени чувства или ако бащата няма особени чувства към сина, към дъщерята, какъв баща е? Бог има известни отношения към нас. Ние трябва да знаем какви с неговите отношения. Всичко онова, хубаво, възвишено, което ни подтиква, все от Бога иде. Всяко добро желание, всяко възвишено чувство и мисъл все от Бога идват, всяка хубава мисъл в тебе, идва от Бога. Може да е минала през ред страдания, но от Бога иде. А пък всяка лоша мисъл иде от Бога, но е минала през много изопачени съзнания и затова не е разбрана. Тя идва при тебе като лоша. Аз тази мисъл ще я очистя, ще я изправя и ще я върна на Бога изправена и тогава Бог ще се зарадва. Ще прати един ангел при мене, да ми закачи един орден. Представете си, че в гората една мечка дави една сестра, кой брат ще отиде да я отнеме? Тази сестра вика вече. Любовта там ще се покаже. Ще хванат мечката за ушите и ще и кажат: „Защо газиш сестра ми?“ А пък сега сестрата, която мечката не я напада, той отишъл нея да освобождава.
Вие ще кажете: „Трябва да се говори за сериозни работи.“ Кажете ми за какви сериозни. За какви сериозни работи да мислим? Аз ще искам да мисля точно така сериозно, както вие ще кажете. Дайте си програмата. Един ден да мислим сериозно, както вие мислите. Да направим опит. У вас сега е накипяло. Вие сте богати хора с капитали и няма къде да приложите капитала. Човек трябва да работи, все таки трябва да имаш място, където да се проявиш. Използувайте тогава един малък случай за вашия ум, за вашето сърце, каквато и да е малка възможност, не изпущайте предвид, това е една от най-хубавите философии.
За злото ще ви кажа следното. Щом видиш една лоша постъпка, ти тури противното, намери и тури една добра постъпка и я тури в противовес на нея. Така ще ги поставите:
зло – добро
добро – зло
омраза – любов
Каквото и да мислиш лошо, вие турете противоположната мисъл. Например дойде ви на ума мисълта защо не бъркате в кесията на богатия. Тури си мисълта: „Защо да не бръкна в кесията на богатия за да туря нещо?“ Или имаш мисълта: „Защо да не го мразя?“ Тогава тури мисълта: „Защо да не го обичам?“ Или имаш мисълта: „Защо да нямам лошо мнение заради него?“ Тури мисълта: „Защо да нямам хубаво мнение заради него?“ Ако вашите мисли не могат да изменят вашето лице и вашите настроения, тогаз тази мисъл не е толкова жива и силна.
Тази, огъната уста е много огъната. Това огъване е едно самочувствие. Човек, който обича известни удоволствия, когато човек вкуси нещо и се удоволствува, тогава устата става така вдлъбната.
Тази линия е линия на удоволствието. Ако тази линия съвършено изчезне, тогава и удоволствието ще изчезне, тогава ще се яви линия на неудоволствието. Тази линия не трябва да бъде нито много вдлъбната, нито много изпъкнала, но трябва да се огъва постоянно нагоре и надолу. Не трябва да се атрофира устата, да прилича на една плоскост. Но човешкото лице трябва да се движи, да има по него свещен трепет.
Всичките мускули трябва да са на работа. Само временно трябва да има една хармонична постъпка, застой и лицето да показва един израз на уравновесена човешка мисъл. Ако човек седи пред една катастрофа или пред голяма загуба или някой е заминал, тогава ще се отрази това на лицето. Ще ви дам едно упражнение: ще си представите лицето на вашия ум, на всички онези хора, на които устата се огъват нагоре и надолу.
Вие трябва да сте поет, за да се образува във вашия ум такава уста. Мохика242 привличаше жените си със своята уста. Устата отива нагоре и надолу и доста красиви гримаси ставаха в устата му. Това е едно изкуство. Ти, ако си свиваш устата, правиш впечатление на когото и да е. На когото и да е, ако режеш лимон, ще му текат лигите. Всяко едно движение на човешкото лице, ще отрази влияние върху вас, ако съзнанието ви е будно. Всяко движение на човешкото лице действува на другите. Вие не може да се освободите от това да ви въздействуват и да въздействувате. Науката е: правилно да разбирате това. Вие сте носители на Божественото. Туй трябва да се предаде на другите. Аз съм носител на Божественото. То трябва да се предаде на другите. По-добре е да се прояви, отколкото да не се прояви. Непроявеното мъчно може да се изправи. А проявеното по-лесно може да се изправи. Ние сме носители на великото в света. Като срещнеш един човек, ти не искаш да видиш неговия гръб, а най-първо неговото лице.
Сега вие искате да бъдете красиви. Представете си най-красивите хора. И веждите да са красиви. На някой хора веждите не са направени както трябва. Какви трябва да бъдат веждите? Едните вежди са на стари, а другите – на млади. Колкото човек е по-млад, веждите отиват нагоре. Като стане човек стар, веждите отиват надолу. Песимизъмът не е едно състояние на децата, но на старите хора. Всички стари хора са песимисти. Старият човек казва: „Стар съм вече, няма какво да работя, значи да се върна и да стана млад.“ И той трябва да знае, втория път каква форма да избере. Представете си, че имате сила и знание да се подмладите и да станете на 25 години. Какво трябва да мислите сега? Каквото и да мислите, това ще бъде. Вашият живот ще бъде точно това, каквото мислите. Това, което сега мислите, за в бъдеще ще се реализира. То е скрито. Това, което вие сега чувствувате и мислите и искате да проявите, то в бъдеще ще се прояви.
Именно сега в окултната наука искат, щото всичките учени да разберат закона за прераждането. Този закон за прераждането не е така лош, както си го представят индусите. Има три вида прераждания в света. Физически ще се преродиш, духовно ще се преродиш и Божествено ще се преродиш. Христос като казва: „Ако се не родите от вода и дух, “ това е правилно прераждане. Докато се преродиш, ще има живот. Да се родиш изново в Царството Божие. Аз не искам сегашния си живот да го оставите, че да се захласнете, да няма от какво да се интересувате. Но когато сте свободни, в свободното си време вземете си огледалото и направете споменатото упражнение.
Вчера Слънцето си показа всичката си любов. То ни целува, все слънчеви целувки. Та прегръщане, та любов! Вие ще кажете: „Така не се говори.“ в Слънцето, в слънчевите лъчи има една разумна страна. Едно знание има в слънчевите лъчи. И ако човек може да се постави така както трябва, ти ще чувствуваш това, което никой друг път не може да чувствуваш, защото Слънцето е носител на разумната човешка мисъл. И след като чуеш тази мисъл, ти трябва да направиш нещо. Не само ще чуеш какво ти говори Слънцето, но трябва да отговориш. Запитат ви от Слънцето: „Какво правите тук долу?“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш тук долу?“ Ти какво ще отговориш? Като срещна Господ Илия, Господ каза на Илия: „Какво правиш?“ Илия казва: „Поревнах за Господа да му направя нещо и дойдох тук да се науча от тебе. Исках да направя нещо, но не стана. Избих всичките онези пророци.“ Тогава Господ даде един пример на Илия. Показа му красотата на лицето. Като чу Илия мекия глас на Бога, Илия си покри лицето и се засрами. Каза: „Много съм жесток. С лоши мисли съм, Господи, срам ме е.“ Този свещен елемент трябва. Или трябва да се засрамим. Срамът произтича от това, че ние не вършим това, което Бог иска.
Някой път забелязваме, че някой брат или сестра искат нещо. Пък аз съм много занят, имам нещо много важно. Казвам му веднаж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. Ти не може да употребиш Любовта, ако не си господар на устата. Ти не може да приложиш Любовта във всичкото нейно разнообразие. Ти не може да погледнеш хората както трябва, ако не знаеш, ако не си господар на устата си. Ако устата ти нямат нормалния израз на Любовта, тогава и очите ти вземат съответно положение.
Първото нещо, ще оставите устата си свободни и не ги измъчвайте. Сега устата са на голямо мъчение. Сега казвам на онзи ученици, които искат да прилагат. Щом си недоволен, ще вземеш чиста вода и една хубава кърпа и ще измиеш устата си. Ще вземеш една много хубава, мека, суха кърпа и ще попиеш водата добре и веднага може да си въздействуваш. Или сега идат плодовете, пролет иде. Вземете една череша, доближете я до устата си, да видиш какво влияние ще укаже, от далече я гледайте или вземете едно зрънце грозде, приближете го до устата си, да видиш какво ще почувствуваш. Колцина от вас има, които искат вътрешно да се ползуват. Непременно трябва да се работи по един начин. В Индия има факири, които по цял ден размишляват в течение на 15 години. Ганди сега почнал да пости 21 ден и с това иска да пречисти душата си. Всички велики хора искат да пречистят себе си. 21 ден да пости и да е доволен.
Ако някому този опит за устата е присърце, да го почва, ако е човек на Любовта. Ако човек иска да бъде израз на всички хубави чувствувания, да се занимава с устата си, ако ли не, да остави устата си.
Та кой е предметът сега за който говорим? – Човешката уста. Устата като предмет на сърцето. И какъв е опита, който трябва да направиш? Ако си недоволен, измий си устата 3 – 4 – 5 – 6 пъти. Ако си доволен, какво трябва да направиш? – Пак ще си измиеш устата.
Отче наш
33 лекция на Общия Окултен клас, държана на 3. V.1933 г., Изгрев, София.
