ЧОВЕШКИЯТ ТЕРМОМЕТЪР
Размишление.
Може ли да приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал? Ако някой не я доразбрал, трябва да я доразберете.
Малката стая малко въздух събира, голямата стая много въздух събира. Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира. В едно отношение е по-добра малката стомна. Малката стомна малко кал събира, голямата стомна много кал събира. Затова е хубаво да имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал. Та същото с и по отношение на знанието. Хубаво е да имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е да имаш малко знание.
Пет минути размишление, да пожелаете да дойде Царството Божие, да пожелаете да станете проводници на тия великите духове, да се освободите от тези ограничения на обикновения живот.
Човек, откакто се роди и умре, все за себе си мисли. Хубаво било, толкоз години за себе си да мисли човек е достатъчно. Себето от това по-голямо няма да стане. Едно дете, като израсне до 160-170 сантиметра, през целия си живот на земята толкова ще остане. Колкото и да мисли, все 170 ще бъде. Преди да е станал на двайсет и една години, нека мисли за растенето си. От двайсет и една година да престане да мисли колко висок ще стане. То е оформено, да мисли за други работи. Тогава да мисли да е здрав. Като стане на трийсет и три години, да започне да мисли да стане умен. Като стане на шейсет години за какво трябва да мисли? Като стане на шейсет години трябва да се стегне да работи. Той като млад не може да работи, но на шейсет години може да работи. Като покопае, малко ще копае, но хубаво ще копае. Най-малко ще направи, но на свят ще го направи. Може да приложи закона на любовта. Тъй щото онези от вас, които сте на по шейсет години, казвате: „Не ни трябва на нас работа. Младите да ги оставим нагоре да вървят.“ От двайсет и осем години до трийсет години да бъдат умни да се разширяват.
Сега спесифично не ги вземайте кои са млади между нас. Вземете като символ, като стадия, през която човек минава, всяка душа минава. Не зная дали младостта има обективен израз отвън, понеже е непостоянна. Виждам човек млад, остарее. Младостта къде отиде? Друг човек млад, и той остарее. Но младостта къде изчезна? Никъде я няма. Скрита е някъде, не тъй обективно да се прояви, но остава да съществува. Между нас я няма, младостта да живее с нас не е дошла, понеже няма условия заради нея.
Младостта в умерения пояс на земята сега се проявява в месец май. Започва от март, от равноденствието – март, април, май. Три месеца след туй си вдигне чергата и си заминава, откъдето е дошла. Три месеца се пробуди съзнанието за младостта, няколко деня ти ще почувстваш, че си млад. Погледаш се, казваш: „Не са онези години.“ Казваш: „Не е заради нас.“
Сега ще се молите като умни млади и като умни стари.
Вие носите на ръцете си пръстени. Някой път отгоре на пръстена има камъни, изпъкнал е, някой път пръстенът е само халка. Някой път е издигнат, някой скъпоценен камък има. То е корона. Този издигнатият, то е главата на змията. Зад главата има опашка. В туй отношение младият човек е главата на тази змия, старият е опашката. Някой път старият човек трябва да влезе в устата на младия човек, да върши работа. Младият е устата на нещата, той седи, навсякъде мушка. Старият туря опашката. Затуй старият ще укротява младия само като турят опашката в устата.
Тъй щото ще знаете, че младите хора са глава на змията, старите хора са опашка. Ако не знаеш как да се справиш, как да туриш опашка, младият все ще хапе. Това е естеството. Но както и да постъпиш, непременно главата, щом е свободна, ще хапе.
Размишление пет минути
Фиг. 1
Туй мяза на един топломер. Положението на топломера е растенето на човека. Човешкия живот можеш да го разделим на сто и двайсет години. Крайният предел е то. Значи растенето на човека започва от нула, при неговото раждане. Всяко едно деление има десет подразделения. В топломера имаме само едно. По височината на живака съдим за атмосферното налягане. Когато атмосферното налягане е голямо, вдига се стълбът на живака нагоре. В живота жизнените тонове по същия закон вървят, като се нагрява човек, започва да расте. Ако се измерва, ще се види, че пропорционално върви растенето.
Вземете, като се роди детето, ако измервате неговото растене, всяка година има съразмерности в растенето. До двайсет и една година има една съразмерност, всяка година израства по няколко сантиметра, има съотношение, има пропорция. Някой път растенето е по-силно, някой път е по-слабо, зависи от условията. Запример някои деца често се сбабичасват за няколко години, мома в една-две години израства. Значи голямо налягане имало, благоприятни условия.
До двайсет и една година човек израства, но има в живота един топломер, до сто и двайсет години той се повдига. Щом като стигне до сто и двайсет години, той стига до една област, изменя се неговото вещество. Той не може да живее на земята, няма вече условия, душата излиза из тази цев. Тялото е една цев, както душата влиза, така излиза и си заминава. Цялото тяло определят постепенно като в един топломер, повдигане има, десет, двайсет, шейсет, седемдесет. Като достигне до сто и двайсет, всичко се разтопява, сто и двайсет е най-голямата височина. Следователно тялото достига до 120 градуса, повече не може да достигне. Кой човек до 120 градуса устоява? Човек, като дойде до 40 градуса, започва да се топи. Сто и двайсет градуса излиза из областта на сегашния живот.
Казвам, промените, които стават във вашето тяло, ще ги изучавате. Вие не може да изучавате живота вън от вашето тяло. Всеки човек е спесифичен уред за измерване неговата енергия. Ако вие се занимавате с уредите на другите хора, вие за тях ще знаете, не за вас. Човек, за да може да се справи с мъчнотиите в живота, той трябва да разбира туй, което е той. Запример какво ще ви ползва вас един човек, който свири хубаво, който говори хубаво, който мисли хубаво, добър е във всяко едно отношение, ако вие сте глух? Какво ще ви ползва, ако вие не знаете как да управлявате вашите чувства? Да кажем, някой човек е красив. Ако вашият инструмент не е правилен, не може да възприема светлината, вас какво ще ви ползва красотата на природата? Или ако в света има знание, и вашият ум не е способен да възприеме знанието, вас какво ще ви ползва това знание? Значи непременно човек трябва да разбира себе си, да разбира своите способности, това, което му е дадено, да развива и да знае азът в какво седи.
Той има някакъв талант, има някаква дарбица, казва: „Аз съм човек.“ В какво седи човещината? Тази човещина седи в три неща. Ти трябва да имаш мисли като човек, тоест мисълта ти трябва да бъде разумна. На този човек не трябват никакви копита, на този човек не трябват никакви рога. Като човек не трябва да имаш вълчи зъби, като човек не трябва да имаш нокти на орел. Може да изредя ред неща още. Тогава какво трябва да имаш като човек? Не трябва да пълзиш по земята, да ходиш на четири крака като животните, но трябва да се изправиш на краката си и трябва да имаш отвесна Стойка. Защото всякога Стойката на човека, движенията, които прави, когато ходи, всичките грехове, които човек има, наследствените грехове, се изразяват в движенията. Прегърбен малко, страната изкривена, устата изкривена, ушите, това са дефекти, отклонения. Този инструмент показва правилността. Известни правилни линии се развиват у човека, човек добива хармонична линия.
Ако съблечете един човек в неговото естествено положение, ако той правилно се развива, ще забележите ония красиви, хубави линии, които аз наричам линии на доброто.
Природата е извор и на мъдрост, и на музика, и на какво ли не, на всичко. Следователно трябва да вървим по нейните пътища. Ако някой път не може да видим хубостта, то се дължи, че ние, хората, своенравните деца, сме изменили нейната красота. Казваме, няма никаква красота. Но в природата има красота. Ти, като погледнеш на небето, даже като погледнеш на птиците, тия птици, които виждаш, са облечени много хубаво. Даже нашите царе не са така облечени, както са облечени райските птици с онази корона. С една такава дреха на един цар би струвало стотина милиона лева такава скъпа премяна.
Сега то е външната страна още.
Казва апостол Павел: „Око не е виждало и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които го любят.“ Вие ще влезете в един свят, дето външно и вътрешно ще бъдат така възвишени. Казвам, тази трябва да бъде идеята във вашия ум, за самоусъвършенстване. Само така ще се яви едно равновесие. Но сега, като не сте музиканти и като не сте певци, много работи липсват, пък имате известна енергия, която по един или друг начин да мине. Та тази енергия, която не може да се употребява в пеенето, ако не се употребява в науката, най-после ще се изрази там, дето не трябва, и ще създаде излишни страдания. Затуй сега трябва пек, да се печете и като се изпечете, ще бъде.
Тази цигулка е изпечена, аз съм я взел, тя при мене учи, тя ще свърши. И като свърши един ден, тя някой път ще проговори. Някога. Кога? Ще проговори. Този материал, от който е направена, е взет от природата. Той е взет от едно живо разумно тяло, което ще проговори. Тези ще си потърсят и тази част, която е обработена, ще вземат, ще имат вече нещо обработено. В природата нищо не е изгубено, но като свири свирецът, ще обработи вече материята, те ще вземат и ще запазят за бъдеще. Колкото повече цигулки имаме, ще имаме повече обработена материя, ще се образуват по-хубави цигулки. Тази материя ще послужи за нашите инструменти. В природата няма достатъчно материя, от която да се направят по-хубави, по-фини тела. Затова трябва да живеем, да създаваме известна материя. Невидимият свят за бъдеще ще направи по-хубави физически тела.
Затова туй, което искаме, не е далеч. Един ден, когато ще имаме в запас едно хубаво тяло, което е отзивчиво на човешката душа, човек ще бъде като ангелите, които имат тела, които са под пълен контрол на техния дух. В нашите тела има борба между духа и плътта. Ние сме в полето на борбите.
Казвам сега, каква е основната мисъл, която трябва да остане 6 ума ви? Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, благата и дарбите, които Бог е вложил във вас, да ги изпълните. Не да станете артисти. Защото има нещо, което сега не може да постигнем. Да станете музиканти, да станете учени хора, това са пътища за постижение. Каквото положение и да вземете, не да го използвате, понеже вие още не сте господари на вашата съдба, да се освободите от този вътрешен страх, от това вътрешно робство. Всички трябва да се освободите. Защото не е въпросът само да говорим за недъзите. Даже между нас и въпрос не трябва да става за недъзите, които хората имат.
Недъгът лесно може да се изправи. Мнозина съм срещал, които имаха гърбици. Казвам: „Изправете си гърбиците.“ И станаха прави. Имаше една ученичка във Варна, която не можеше три тона да произнесе. Всички ѝ се смееха. Дадох ѝ няколко правила, разви ѝ се гласът и след три-четири години беше една от най-хубавите хористки в хора.
Някой от вас може да каже: „Не съм роден.“ То е самоизмама. Ти си роден, но понеже не вярваш. Казва: „Аз не може да бъда добър човек.“ То е една лъжа. „Не съм даровит.“ То е втора лъжа. „Не съм силен.“ Трета лъжа. „Условията са други.“ Те са все лъжи.
Пътят, той е важен. Условията, каквито и да са добри, много дарби вие имате, но малко мързел имате и един страх. Всичко това трябва да се изхвърли. То е новият начин на възпитание. Сега заложбите, които Бог е вложил, сега е времето да ги развиете, не чакайте по-благоприятно време. По-благоприятното време за бъдеще е за друго определено, пък днешното време е определено да развиете тия дарби, които сега имате. Бъдещето е за друго определено.
Питам сега. Да допусна, ще направя един опит. На мнозина от вас главите са побелели, аз почернея космите, направя ви по на двайсет и една години. Какво ще направите? Аз да ви кажа какво ще направите, аз зная какво ще направите. Вие ще се повърнете и ще направите това, което досега сте направили, ще направите не неща, които не са направени.
Всеки може да свири. Ако свириш, и не свириш като майстор, то не е свирене. Като свириш, свири като майстор. Когато видите някое дете да свири като зрял музикант, казвате: „Даровито е това дете.“ Като се върнете в живота, да свирите като майстор. Тогава младостта има свой израз, свой смисъл. Не че онези пориви са лоши, но всяка една дарба, всеки един порив, който Бог е вложил в човека, все трябва да се проявят по някакъв начин.
Ние говорим за любовта, най-красивото нещо в света, което имаме. Ние мислим за любовта туй, което не е. Любовта се отличава по това, че ако един човек, който люби в своята душа, като влезе в едно общество, всичките хора стават разположени. Той примирява и внася доволство. Съмнение, безверие, всички неща изчезват. Като погледне, усмихне се, и в тази усмивка се вижда човещина. В неговите очи виждаш нещо, за което човек може да се радва.
Питам, ако вие влезете в един свят, тъй както на ангелите, и да кажем, имате желание, без да ви види някой, да барнете нещо, защото всичките грехове седят, че ние бараме нещо, без да питаме, вие се приближавате до някои цветя, искате да ги барнете, то се изгуби. Да кажем, вие, млад момък, в ангелския свят срещнете една мома, искате да я барнете, момата изчезне. Казвате: „Това е омагьосан свят.“ Каквото помислите хубаво, всичко иде. Каквото помислите нещо лошо, всичко изчезва. Тогава ще забележите едно състояние, че при хубавото състояние всичко се явява, а при лошите състояния на нещата животът изчезва. Затова мислете хубаво: това е, което ви препоръчвам.
Дойде някой, наблюдава обущата, наблюдава дрехите, най-после видял, че има лекета. Отлична черта. Казва: „Как стана, да остане това леке на дрехата?“ Казвам, само по дрехата да е, нищо, то е хубаво.
Помнете едно, човешките души не страдат, никакво леке не хващат. Тя не страда, човешката душа е чиста, не може да се опетни. Едно нещо помнете, на човешката душа никакви лекета няма. Туй, което се опетнява, то е дрехата, то не е човешката душа. Тя е неопетнена. Човек в своята душа е възвишен и хубав. Казва: „Има нещо в мене, не може да се прояви.“ Той страда, понеже доброто, което той схваща, той още не знае законите как да прояви, иска да направи добро, пък не знае как.
Ние сега се противим за онова изкуство, да проявим живота. Турете в себе си хубавото по възможност. Престанете да говорите за вашите грехове. Грешници сме. Та кой не е бил грешник досега. Ако е за грях, то е пълен светът с грехове, но е и пълен светът с добрини. Трябва да знаете, че грехът, грешната материя, е материал, който постоянно трябва да се обработва, руда, от която постоянно се изважда. Доброто е, което работи, да извади всичко онова ценното.
Туй сега е само за обяснение. Някой път много обяснения ви уморяват. Но заложби има във всинца ви. Вие мислите, когато идете в оня свят. Вие сега сте в оня свят. „Да видим ангелите.“ Всеки ден ангелите ви обикалят. Аз зная вече, вас ви срещнаха двама ангели, вие не ги познахте. Казвате: „Кои бяха?“ Днес пак ще ви срещнат ангелите.
Сега вашето съзнание не е будно. Ако вие срещнете един ангел, ще каже, някои ги е страх от своята опитност, казва: „Видях нещо, но изчезна.“ Чудни са хората, когато казват, че изчезна. Един трен, който се движи, аз го виждам, после изчезва. Като върви, тренът изчезва, не стои на едно място. Ангелът – трябва да знаеш – накъде се движи. Понеже той се движи бързо, дойде до очното зрение, дето вие виждате, после той замине. Вие не знаете накъде се движи? Казвате: „Мина от ляво на дясно, накъде, не можах да видя.“ Вие не сте схванали посоката, накъде се движат ангелите. Вие още не знаете накъде се движат. Той се показва от ляво на дясно, но трябва да знаете накъде отива. Ако не го видите, то не е посока на тях.
Мнозина изгубвате ангелите поради вашето съмнение. Като видиш някой ангел, казваш: „Дали е ангел?“ Той вече изчезва. Ти не мисли, не разсъждавай. Ти се спри и благодари. Най-първо, отправи душата си към Бога и благодари, че той го е изпратил. Благодари на Бога. Не искай да хванеш дрехата му, но благодари, че е дошъл. Най-първо, ти благодари на Бога, че е изпратил някой ангел. Ти казваш: „Видях нещо, но дали е реално, или не, не зная.“
Всеки ден ще благодарите на Бога. Дойде красиво чувство, благодарете на Бога. Дойде красива мисъл, благодарете на Бога. Извършите малко добро, благодарете на Бога. Случи се страдание, благодарете на Бога. Направите една малка погрешка, благодарете на Бога, че не е по-голяма. Някому имате да давате, благодарете, че нямате повече да давате. За всичко благодарете, за добро и за зло. Това е философия на живота. Нервен сте, благодарете, че не сте повече. Боли те кракът, благодари, че не са двата. Ти като благодариш, по този начин ще дойде оздравяването.
Онзи, който дава болестта, като духне, изчезне. Аз може да ви приведа хиляди примери, когато болестта отведнъж е изчезвала, моментално. Пък болестта може да дойде изведнъж. Сега това са опити, които правят върху вас, за да видят каква ще бъде вярата ни. Някой казва: „Имам ревматизъм.“ „Много е слаба вярата ти.“ Той казва за себе си: „Много ме боли коляното.“ Ти концентрирай ума си да се махне ревматизмът. Ще мине. Ти му казваш: „Слаба е вярата ти.“ Ти му кажи: „Ще мине.“ „Много нетърпелив човек съм, много сприхав.“ Казвам: „Много добър човек си, от тебе ще се яви нещо хубаво.“ Сега, като казваш, че ще се усили, веднага той не става, но все трябва да напънеш нещо.
Казвам сега, положителната страна. Това още не е цялата наука, защото, за да употребиш една дума, трябва да разбираш. Време си има, кога да кажеш тази дума. Запример ти не може в едно блато, което е пълно с вода, има малко пръст, да посееш каквото и да е, ти не може да сееш лозови пръчки, защото те ще изгният. Изисква се спазването на известни закони. Ако някой човек се е разболял, помоли се заради него, кой и да е този брат, понеже същевременно това благо ще мине през тебе, и ти ще се ползваш. Ако ти не се молиш заради него, той губи, и ти губиш едновременно. Ако ти не работиш в хората, ти губиш. Щом работиш, помоли са заради него. Казваш: „Дали ще ме послуша Господ?“ Това не е твоя работа. Ти мини, вдигни камъка и кажи: „Хубаво направил този човек, който турил този камък на пътя.“
Сега вие питате какво да работите. Срещнеш някоя сестра, помоли се заради нея. Срещнеш някоя сестра, която одумва някого. Кажи: „Господи, обърни това в красноречие, да бъде за твоята слава.“ Срещнеш някой – бие някого. Помоли се, нека това бъде музикален такт, и двамата да станат най-добрите приятели. Няма да мине много, ще видиш, онзи, който бие, казва: „Братко, ще ме извиниш.“ Подаде ръка. Онзи, който е бит, ще го заведе вкъщи, ще го нагости. Казва, биха се. Ако искаш, да ти стане най-добрият приятел.
Онзи турчин, който беше бит от българина, казва: бабаитин. Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш, стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш.“ Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна.“ После извади от джоба си десет английски лири и му дай. Питам, този човек, като постъпиш така, какво ще каже? Трябва самовладане. Това много мъчно може да се направи. То е мъчно. И адепти мъчно може да го направят, да ги бият, и той да извади и да даде.
Имаме един пример с Христа. След като го биха, разпънаха го на кръста. Казва: „Прости им. Господи.“ Че то е същото благородство. Казва: „Толкоз разбират тия хора. По-малко да бъде тяхното наказание.“ Защото, ако той не беше се молил, страданията щяха да бъдат по-големи.
Не мислете, че това са философски идеи. То е един начин на работа. Разбира се, всичките не може да приложите, но може да се приложи.
По-напредналите сестри са ми говорили. Аз съм слушал много хубави работи, много красиви. Някои сестри са идвали. Може да ги похваля, много хубаво препоръчват другите.
Бих желал още по-добре да се препоръчвате.
Отче наш
28 лекция, 5 март 1930 г., София, Изгрев