ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
„Отче наш“
„Благославяй, душе моя, Господа“
Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Йоана, стихове 5-10.
„И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус, че лежи, и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Ищеш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата, и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си и ходи. И тоз час человекът оздравя и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. И казваха юдеите на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш одъра си.“
„Духът Божи“
Човешкият ум трябва да се опресни, да му се внесе нещо ново. Хората живеят в един неорганизиран свят. В неорганизирания свят всяка една част живее за себе си. В организирания свят всяка част живее за себе си и за цялото – има връзка. И после в един организиран свят хората се познават, а пък в един неорганизиран свят наполовина се познават.
Като казвам „неорганизиран“, разбирам, че ние не сме във връзка с цялото. И всичките противоречия произтичат оттам. Ние постоянно говорим за неорганизирания свят. И когото срещнеш днес, той ще ти каже, че не живее добре, всичко това. При това ние намираме погрешките и искаме един добър живот. А пък добрият живот, той е разумният живот. А пък в разумния живот трябва човек да учи и да съзнава.
Например вие имате известни противоречия и не ги знаете откъде идат. Да кажем, че някой път сте неразположени. От какво произтича неразположението във вас? Казват, обществото вън е такова. Много добре, обществото, но това не разрешава въпроса. Може водата да е лоша, но ти трябва да бъдеш разумен, тая вода да не я употребяваш. Малко чудно ти е, че в този неорганизиран свят ние очакваме много. Ти може да си много учен човек. Казваш: „Не ме оценяват хората.“ Хората могат да те оценят дотолкоз, доколкото могат да те използват. Например, вземете, употребяваш ти един кон. Защо? Защото конят е сръчен, здрав, силен. Но щом изгуби тая сръчност и не може да ти служи, ти го пенсионираш. Навсякъде е така. И после всичките хора мислят, че са прави. Те мислят много добре, че са прави, когато това не е вярно. Ти за най-малките работи можеш да се обидиш, да се разсърдиш и т.н. Не че нямаш право. Имаш право, но трябва да знаеш, че това право го имат и другите. Докато се сърдиш, ти го считаш за в реда на нещата, а пък когато другите почнат да се сърдят на тебе, ти го считаш не на място.
Това е философия. Ако едно нещо е право за тебе, то е право и за другите. И нещата могат да произтичат от два източника – някой път от разбиране, а някой път от неразбиране. Ти можеш да пееш и да слушаш пеенето си. Ти вътре мислиш, че пееш хубаво, но нямаш ухо, за да разбираш. В живота съществуват противоречия. За онзи, когото обичаме, за онзи, който е близо до нас, за него мислим по един начин, а пък за онзи, когото не обичаме, за него мислим по друг начин. Там, дето няма обич, няма и познание.
Ние не живеем в един съвършен живот. Земята не е един съвършен свят. Земята е един добре устроен свят, но не е един съвършен свят. Ако отидеш в Англия, ако отидеш във Франция, някой ще те погледне и ще си замине. И после в един народ – и там хората са на степени. Някои се познават. Ти си, да кажем, българин. Някой път вземат участие в твоя живот, съчувстват ти. А пък някой път уж си българин, не те поглеждат и казват: „Този е малко далече, не е от нашите.“ И когато вие говорите, че не е от нашите, значи този човек не работи за нас, няма никаква полза от него. Например някой военачалник. Всички имат надежда в него. И има какво да добият от него. Като изгубят онова, което те очакват от него, казват: „Не си струва този генерал.“ И как ще оправдаете? Един генерал като изгуби сражението и даде петдесет хиляди убити и сто хиляди пленници, казват за него: „Не си струва той.“ Но за онзи, който е изгубил по-малко пленници, казват: „Способен генерал е.“
Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да ги вземете предвид. Защото, ако не ги вземете предвид, в бъдеще ще страдате. Страданията произтичат от това, че вие пътувате в една местност неорганизирана. И казват: „Господ ще промисли.“ Питам тогаз, защо Господ промисли за едни, а не промисли за други? Сега това са наши заблуждения. Ние туряме неща, които не са в Божественото, и искаме да накараме хората да кажат, че е така. Един се моли и оздравява, а пък друг се моли и заминава. Един се моли и му се помага, а пък друг се моли – и това, което има, и него загубва. Ние сега мислим Господ защо прави така. Има неща, на които Господ не може да отговори, понеже не са негови. Тия неща, които ние искаме, са глупави. Ти остаряваш и това, което имаш на младини, нямаш го. Ставаш кисел и казваш: „Не си струва да се живее.“ Защо не си струва да се живее? Защото от света си недоволен. Ти си кисел, защото си влязъл в човешкия свят, дето няма изобилие. И в този човешки свят ти искаш Божественото. А пък на Божественото в дадения случай ти трябва да дадеш ход. Божественото не е отвън, а е вътре в тебе. И ти си турен в този свят, за да опиташ човешкото и Божественото. Човешкото се къса, а пък Божественото не се къса. Човешкото е слабо, а пък Божественото е силно. Човешкото умира, а пък Божественото възкръсва.
Тия контрасти трябва да ги туриш. Можеш да не ги туриш, но ще носиш последствията. И всички страдаме все от това кривото разбиране. Трябва да опитваш нещата. И всеки човек трябва да опитва. Изпитвайте нещата. Трябва да се опитват хората. Трябва да опиташ някого, който ти обещае. И след като ти обещае, не го прави, върти и прави долапи. Съзнанието не е едно и също всеки път.
Да кажем, че вие сте недоволни от себе си. Вие съзнавате, че вашето съзнание не е едно и също. Защото, ако в пението до едно място пееш, хубаво и после дойде друг – настане един дисонанс вътре, това са две състояния. Да кажем, че вие не харесвате себе си. Вие не се харесвате, защото тая крива линия, която сте начертали, не е установена. Пише ти някой и не знаеш какви са тия писма, тия букви. А пък друг има много хубава крива линия. В какво седи хубостта на една крива линия? Ние нямаме още понятие за това. Хората нямат понятие за красивото и хубавото в света. Друго положение. За нещо казват, че е гладко. Казват за някои неща, че са гладки. Де е красотата на гладките неща. По какво се отличават гладките работи? Ако един предмет е гладък, ти можеш да ходиш лесно по него. Но ако един планински връх е гладък, тогаз де му е красотата?
Та в живота си ние не знаем каква е местността, по която ходим. Никой от вас не знае през какво място ще мине и как ще живее. Трябва да знаеш и трябва да предвиждаш нещата. И после през всички мъчнотии трябва да знаеш как да се справиш. Не всичко ще уредиш. Но има неща, които друг не може да уреди. И после казваш: „Ние чакаме.“ Има едни човешки уши и има други – Божествени уши. Има човешки уши, има и Божествени уши. Ти трябва да знаеш с кои уши слушаш. Ти си свързан с онзи разумен свят, дето всичко е възможно. Но ако слушаш с човешките уши, то работите няма да бъдат добре. И някой път очакваш да постигнеш нещо, но очакваш едно човешко постижение. В човешкото постижение няма това задоволство, което ти търсиш. При човешките постижения ти не можеш да постигнеш това, което искаш. Няма защо да се сърдиш, че другите хора не са така благородни. И ти не си от най-благородните. Ти считаш, че другите хора не са щедри. Но и ти не си щедър. Може да не си в този размер, но тебе ти не достигат много работи. Твоята мисъл е наполовина права. И тебе могат да те критикуват. Сега ти слушаш една реч и не можеш да я оцениш, да видиш доколко хората са прави. Критиката в този свят не се отнася само до тебе. Ти си Петкан, Драган, Петко, Стоян. Хиляди Петковци има. Хиляди Драгановци има. Казват, Драган не живее добре. Че в реда на нещата е това. Какво значи „не живее добре“? Не разбира нещата. Разваля приятелството с другите хора.
Та казвам, човекът е дошъл да научи на земята да живее, или да почне да слуша с Божествените уши. Всякога човек не може да почне да слуша с Божествените уши. Сега ти можеш да мислиш, че онова Божественото го имаш. Имаш го. Но това Божественото е само в твоето съзнание, но ти не си го турил в ход. Когато почне Божественото да действа в тебе, хората ще те обичат. Дотогаз, докато хората не те обичат, погрешката може да е или в тебе, или в тях. Причината е, че Божественото не е почнало да действа.
Ти казваш: „Защо хората не живеят така?“ Разпокъсани са хората. Всеки си има своите интереси, своите деца. Не че е лошо той да мисли за своите деца. Но всеки, като мисли за себе си, оставя Божественото, което не може да функционира, а пък Божественото е връзка между всичките неща. Някой път вие се свадите. Какво значи свада? Или някой път се докачате. Какво значи докачение? Някой път се докачате повече, а някой път – по-малко. Не е лошо да се докачате. Но има два начина за докачане. Трябва да знаете как да говорите. Не ви обича някой, нали? Ти можеш да го примириш, можеш да се примириш с него. Няма да ходиш да се извиняваш, защото някой път, колкото и да се извиняваш, той няма да обърне внимание. Ще го намериш този човек, когато му е тясно и се пече зелникът на главата му, и ще му помогнеш. Ще му помогнеш веднъж, дваж и всичкото негово неразположение ще се стопи. С пет-десет лева тая работа няма да стане. Ти казваш: „Аз му говорих.“ С говорене тая работа няма да стане.
Та казвам, вие искате да се подобри вашият живот. Психологически трябва да изучавате тия две състояния на живота: Божественият живот, който тече по един начин, и човешкият – който тече по друг начин. Човешкият живот пресъхва. Човешките неща винаги пресъхват. Божественото трябва да дойде, то да възкреси. До едно време ти печелиш пари. И най-после обезсмисля се животът ти. Ти работиш за децата си, нали? Кои са тия деца, за които ти работиш. То е за Божественото, за което ти работиш. Казвате, ще остареем. Кое е старото? Казваш, остаряхме. Човек си, разбира се, ще остарееш и оттатък ще минеш. Родило се дете. То е Божественото. Някой казва: „Да сприятелим стария с младия.“ Можеш да ги сприятелиш, но те не могат да живеят така. До едно време малкото дете може да очаква от дядо си. Защото човешкото може да бъде полезно. Това малкото дете не може целия ден да седи и да играе с дядо си. Дядото казва: „Синко, излез вънка да поиграеш.“ Какво иска да ти каже той. Той, без да знае, казва: „Синко, занимавай се с Божественото.“ Това дете търси други деца. Така трябва да различавате.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца, вие не можете да влезете в Царството Божие.“ Той подразбира следното. Ако не започнете с Божествения живот, ще остареете, ще изгубите всичко. Човешкото е външната опаковка на нещата, а пък Божественото е същината на живота. Вие направихте една погрешка и търсите начини да я извините. Не извинявайте. Една погрешка, която сама не може да се извини, не я извинявайте. Една добродетел, която сама не може да се препоръчва, не я препоръчвайте. Не извинявайте нещата, не гледайте всякога към коя категория спадат.
Та казвам сега, на всинца ви предстои една голяма задача. Искате да имате приятели, искате да се уреди вашият живот. Учени хора сега препоръчват, сегашните учени, – човек трябва да бъде магнетичен. Тая дума не е българска. Какво се подразбира под израза „да бъде човек магнетичен“? Да привлича хората, не да ги привлича физически, да ги хване за ръката. То е Божественото, което свързва и привлича хората. Станете магнетични, това е: станете Божествени. Ти казваш, човек не може да стане Божествен. Трябва да разбираш Божествената наука и да постъпваш по Божественому. Божествените работи са много лесни и са много мъчни. Някой път ние искаме Божествените работи да ги постигнем по човешки.
Да кажем, че изучаваш графологията. При нейното изучаване ще седиш и ще напишеш нещо и сам ще си гледаш Божествено ли е писаното или човешко. Ако е Божествено, ще живееш, а пък ако е човешко, ще закъсаш. Всеки път изучавай. Неразположен си духом. Седни и виж де се е вмъкнало човешкото. Има нещо човешко и то като се вмъкне, ти изгубваш разположение. Ти се тревожиш в живота и всяка една тревога произтича от онзи факт, че има едно прекъсване. Ти си влязъл в човешкия живот и не знаеш как да направиш връзката.
Можеш да изучаваш Писанието. Може да проповядваш на другите хора, но това не е Божественото. Онова, което в дадения случай си в състояние да направиш, то е важното. Аз, като живея човешкия живот, ще опитам единия начин на живот, а пък като живея Божествения живот, няма да имам нужда да се препоръчвам на хората. Приятността на Божествения живот е отвътре. Аз се радвам, че нося Божественото. И хората ще имат нужда от мене да им помагам. В човешкия живот ти ще имаш нужда хората да ти помагат, а пък в Божествения живот това го няма. В Божествения живот човек няма нужда да му помагат. В Божествения живот има нужда той да помага.
Следователно, ако ти не знаеш как да помагаш, от тебе нищо няма да излезе. Ако ходиш да просиш от този, от онзи, то е човешкото. Не е лошо човешкото. Но през целия си живот да просиш, ти ще изгубиш онова хубавото. Не че ще го изгубиш, но няма да стане нищо от тебе. Сега и в науката, и навсякъде е така. Ако до едно време ти пееш и после казваш: „Не ми се пее вече“, ти си в човешкия живот. Ако до едно време се въодушевляваш и после въодушевлението изчезне, не си в Божествения живот.
Сега вие сте дошли до едно място, до границата на човешкия живот, дотам, дето се правят най-големите погрешки. И питам, какво трябва да правите? Вие дойдете до една хлъзгава почва в някое планинско място, не можеш да ходиш по нея. Ще си отваряш очите на четири. Трябва да имате доста голямо въображение сега. Казваш, ще минем живота. Как ще го минеш този живот? Животът има смисъл, когато от човешкото минаваш в Божественото, а пък изгубва смисъла си, когато минаваш от Божествения живот в човешкия. Имаме това състояние на Адама. Най-първо той мислеше, че живее по Бога. И Адам виждаше отвън. Той не виждаше своите погрешки, своите слабости. Най-първата му слабост беше тая, че той поиска да има жена. Това беше първата му слабост. Значи не му достига нещо. А пък там, дето не ти достига нещо, то е човешкото.
Ние не знаем какво е било състоянието на Адама, не знаем как е искал Ева. Много легенди има. Един еврейски равин казва, че Бог направил едновременно и Адама, и Ева. Но направил така, че Адам да носи Ева на гърба си. Нещо му тежи. Обръща се, нищо не вижда. Най-после Бог направил той да мисли малко по-другояче. Той мислил, че при тая тежест, която имал, му липсва нещо. Той казал да има един като себе си. Този равин казва, че Господ имал едни ножици. Отрязал това, което тежало на Адама като раница на гърба му. Като се откачила тя от неговия гръб, той не знаел откъде е дошла тя. И той казва: „Тя като дойде, мен ми олекна вече.“ Всички тежести на тоя свят, които ни тежат, са на нашия гръб и ние искаме сега новите неща, за да променим живота. То е едно състояние.
Но ние не знаем как е работата – дали е вярно това, или не. После Мойсей писал, че Господ взел и направил човека от пръст. Защо се различава мъжът от жената. Мъжът е направен от червена пръст. Адам значи е червен човек. От червена пръст е направен Адам, а пък жената е бяла, направена е тя от ребрата. Различават се. Това, което е направено от ребра, се нарича жена. А пък това, което е направено от пръст, се нарича мъж.
Пита някой: „Защо аз съм жена?“ Защото е нямало такава материя, да те направи Господ като мъжа от ръст, но те е направил от реброто. От пръст, което се прави, има едно естество, а пък от ребро, което се прави, има друго естество. Тогаз как ще разграничите вие нещата? Човешкото е формата, духовното е съдържанието, а пък Божественото е смисълът на нещата. Смисълът е онова, което свързва формата със съдържанието. И смисълът на нещата е, което обновява нещата. Без смисъл нещата се опорочават, някои работи се развалят. Ако искаш да кажеш Божественото, кажи го без страх. А пък ти искаш да не обидиш хората. В Божественото нещата се осмислят, а пък в човешкото се обезсмислят.
Та казвам, всички трябва да дойдете до положението на Божественото. Ти ще дадеш място, вход, на оная Божествена идея, която е вътре в тебе, ще дадеш възможност на тая идея да се изрази. Няма да чакаш другите да осмислят твоя живот. Погрешката на всички хора е, че те търсят осмисляне на своя живот в човешкото. Ти искаш да бъдеш богат. Богатството е хубаво, но то няма да осмисли живота ти. Ти искаш да бъдеш силен. Силата е хубава, но тя няма да осмисли живота ти. Всички неща, които ти отвън можеш да добиеш, те няма да осмислят живота ти. Те могат да подобрят донякъде живота ти, но да осмислят – не.
Осмислянето е нещо Божествено. Като дойде осмислянето веднъж, ти вече виждаш другите граници, другите възможности. И Писанието казва: „Ще минаваш от слава в слава.“ Но ако ти не можеш да минаваш от слава в слава, ти не си в Божественото, а си в човешкото. И ако минаваш от чест в безчестие, губиш си честта, ти си потънал в човешкото. Ти казваш: „Какво трябва да правим?“ Трябва да излезеш от човешкия живот, който те опорочава. Ти можеш да плачеш, можеш да роптаеш и пр. Всичко това нищо няма да ти помогне. И можеш да очакваш, някой казва: „Аз ще се моля, а другите хора да работят.“ Ако ти не се научиш да работиш, ти не си разбрал Божественото. Сега вие искате да разберете същината на живота. Искате да се учите. Казвате сега: „Втори път като се преродим.“ А турците казват така: „Вол дошъл, говедо си отива.“ Ако ти не разбереш живота така, както Бог го е създал, ти ще се раждаш вол и ще умираш говедо.
Сега тия неща трябва да ги поставите в живота. Какво нещо е вол? Който очаква своето щастие от човешкия живот. И защо сега да ви привеждам примери? Примери има хиляди. Някой момък се оженил за една млада мома. Първата година живеят много добре, а пък втората година се изменят работите. Тая мома се свързва с някой друг, хвърля око на друг някой. Там, дето става това разединение, не си обикнал едного, другиго – това е човешкото. При Божественото няма тия различия. Като обикне другиго, онзи е недоволен. В Божествения живот, и там има различие, но в Божествения живот има повдигане. Не да отхвърлиш едного, но трябва да има възлизане вътре в живота.
Та казвам, тия два живота сега трябва да ги разбирате. Всяко изменение вътре трябва да го разбирате. Когато беше на земята, Христос чувстваше този човешки живот. Той казва на едно място: „Докога ще ви търпя?“ Някой казва: „Мен ми дотегна да живея.“ Кому не е дотегнало да живее? И при това ние сме хора, които вярваме в късмета. Късмет има само в Божественото. Там е късметът. Дойдеш ли до Божествения живот, там има късмет. И наука има само в Божествения живот, истинска наука. А пък това, което сега учат, то е човешкото. То е взето отгоре, но изгубена е връзката. Ако отидете в един съвременен музей, ще видите костите на един предпотопен живот. Ще видите много глави натрупани какви са били едно време. Какво е било едно време? Това е изучаване на човешкия живот, на човешките форми. Казват, голяма наука е това, какви са тия глави. И сега са почнали да влизат в себе си, да мислят и да познават коя глава е правилна и коя не е правилна. Всички глави не са еднакви.
Ти казваш: „Да стане животът ми добър.“ Но трябва и главата ти да се измени. А как ще се измени главата ти? Трябва да влезеш вътре в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да промени твоята глава. И всеки един ден вие можете да използвате Божествения живот. Ти се разсърдиш. Не е лошо да се разсърдиш. Ти се разгневиш. Не е лошо да се разгневиш. Има една Божествена сръдня, има един Божествен гняв. Сега ще питат някои има ли Божествен гняв. Отде знаеш, че се е разсърдил някой? В какво седи сръднята? Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави. Защо наричаш тая обхода сръдня? И казваш: „Той няма никакво отношение към мене.“ Всичко, което става в света, като се изопачи, там е лошото. Не е лоша сръднята сама по себе си. Да кажем, че вие казвате: „Човек трябва да бъде щедър.“ Със своята щедрост можеш да направиш много добрини. Как? Ти си щедър. Носиш на един болен човек много ядене и човекът се наяде и умре. Някъде си скържав. Някъде отиваш при някой болен, погледнеш го и казваш: „Не му трябва много ядене.“ Спасяваш го.
Сега в този свят на безпорядък, този свят, в който сега живеете, вие не знаете отде произтичат вашите нещастия. Аз ще ви кажа откъде. Дали сте ход на човешкото. Щом дадеш ход на човешкото, нещастията ще дойдат. И те ще никнат като гъби. Не могат да не никнат. И всичките хора искат да бъдат щастливи. Не е лошо. Щастието е хубаво, но трябва да знаете пътя, по който да го добиете. Трябва ви знание. Питам сега. Ти имаш сега талант да пееш. Може да отидеш да просиш. Два начина са те. Можеш да отидеш да просиш, без да даваш нищо от себе си – това е по човешки. А пък можеш да отидеш да просиш по Божественому. Ще отидеш като певец. Ще се изправиш и ще пееш. И тия хора ще кажат: „Този човек е даровит, я да му помогнем.“ И помагат. А пък отиваш и не пееш, дадат ти пет-десет лева и казват: „Да се махне оттук.“
Не живей по човешки. Имаш талант да пееш. Пей. Това е Божественото. Употреби Божественото, за да подобриш живота си. Имаш сила. Употреби я. Казваш, трябва да се търпи. Ще търпиш къде? Но няма да се оставиш да те бият децата. То не е философия да те бият децата.
Та казвам сега, в съвременната наука сте дошли да изучавате човешкия живот. Изучавайте човешкия и Божествения живот и намирайте съответствие. Защото подобрението на бъдещия живот зависи само от Божествения живот. Докато ти, всеки един от вас не се научи да не се вкисва в себе си, не можеш да влезеш в Божествения живот. Престани да се вкисваш. Нека да бъде млякото ви прясно. После Божественият плод никога не се вкисва. Той не ферментира. Сега вие седите и казвате: „Аз съм неразположен. С мене хората не се отнасят добре.“ Господ ти дава една задача да изправиш човешкото чрез Божественото.
Божествените хора търсят общества, които не прогресират, и им помагат. Защото, като създадат, като помагат на това общество, те помагат на себе си.
Ти трябва да говориш истината, понеже така ти ще помогнеш на себе си. Казваш: „Защо ще му говоря истината?“ Ще му говориш година-две, десет-петнадесет години и постепенно ще се подобри това положение, в което живееш. Та казвам, трябва ни сега това вътрешно разбиране. Като казвам „вътрешно разбиране“, подразбирам разрешението на всички ония несгоди, в които се намираш. Ако си неспособен ученик и почнеш да живееш по Божественому, умът ти ще почне да се просветлява, ще почнеш да мислиш добре и казват: „Този е даровит човек.“ А по някой път си даровит, но после започнеш по човешки и ще кажат: „Закъсало е това дете.“ Това дете върви по обратния път.
Та ще гледате сега следното. Има едно положение, дето трябва да хванете онзи път, по който животът ви да се разширява, да се подобрява. Аз мога да ви покажа начин, за да се подобри животът ви. Но изисква се време. Дойде някой при мен. Той е вече с предвзети възгледи. Той мисли за себе си, че е прав. Ако беше така, както той мисли, то е хубаво, но аз го виждам, че не е така. Виждам го, че той утре ще закъса. Той мисли, че е прав и ходи, пъчи се, гордее се, кълчи се. Като почнеш да се кълчиш отвън, ти си в човешкото. Като почнеш да мислиш, че си от големите светии, ти си в човешкото.
Какво да ви кажа сега? Престанете да търсите щастие в живота по човешки начин. Хубаво. Ти търсиш един приятел. Представи си сега най-важното. Един момък иска да се ожени. Как трябва да избере своята възлюблена? Може да ви препоръчат баща, майка, че са добри. Хората знаят как да се преструват, когато искат да препоръчат някоя мома. Като дойде някой момък, много любезно ще се отнесат, ще го нагостят. Като я турят на гърба му, ще кажат: „Хайде сега! Досега ние я носихме, а пък сега ти ще я носиш.“ Така не се избира.
Ако аз бих избирал една мома, ето как щях да я избера. Няма да отида да кажа, че искам жена. Но като беден ще отида да се цаня. Ще отида при някой голям богаташ и ще се представя като слуга и ще видя как ще се отнесат към мене. Те ще се покажат такива, каквито са си. Та Господ изпитва по този последния начин. Той ще прати някой ангел при тебе и вие ще го хукате и Господ ще види докъде сте достигнали вие в живота си.
Сега какво мислите – кое е онова последното, което мога да ви кажа. Не последното. Ти мислиш, че имаш много погрешки, които трябва да ги поправиш. Искаш да отидеш на небето, но не можеш да отидеш на небето. Ако твоите погрешки не са поправени, дълго време ще седиш на земята. Като се поправиш, животът ти на земята ще стане по-добър. Като поправиш живота си, ще се изменят формите, и тогаз Божественият живот ще се прояви. Божественият живот има едно свойство. Ти един Божествен човек сега го виждаш, втори път ще го видиш в друга форма. Не можеш да го познаеш. Божествения човек ти само веднъж може да го видиш. При всяко виждане той се различава. И ти не можеш да познаеш кой ти е направил добро. И като направи той зло, пак не можеш да познаеш кой е. И той прави някой път зло. Как? То е разбиране. Вие имате онова статическо разбиране в живота, че като отидете на небето с онова, което сте придобили, ще имате нещо. Но влязат в другия свят, и тая стока, която носите, не се продава. Като влезеш в онзи свят, там законът е друг. Всеки, като те погледне там, вижда носите ли нещо да дадете, а пък вие, като отидете там, искате да печелите нещо. Вие, като влезете там, искате да ви кажат нещо. Това е човешко. В Божествения свят, като отидете, ще кажете: „Всичко това, което съм припечелил, на ваше разположение е.“ Тогаз ще ви кажат: „Добре дошли.“А пък като отидете инак, те са много деликатни. Ще гледат по един много разумен начин да се освободят от вас. Та като отидете в Божествения свят, трябва да бъдете готови да дадете. Всичко ще дадеш, и всичко ще ви дадат.
„Само Божията любов носи пълния живот.“ (Три пъти)
Гимнастически упражнения.
Беседа, държана от Учителя на 26 август 1936 г., сряда, 5-6:35 часа, София – Изгрев25
