ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ
…ако ли служене, да прилежаваме в служенето; ако учи някой, да пребъдва в учението…67
Писано е в Пророците: „И всички ще бъдат научени от Бога.“ И всеки, който слуша, и се научи от Отца, иде при Мене.68
Писано е в Пророците: „И всички ще бъдат научени от Бога. И всеки, който слуша и се научи от Отца, иде при Мене.“ Мисълта или идеята, скрита в този стих, е проста. Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих – за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Този въпрос е за хора с малко по-висока култура от тази на съвременните хора. Вие ще кажете: „И ние сме от една култура.“ Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и злото, следователно не може да разберете този стих.
Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Това се вижда чудно на много хора. Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата. „Чина“ значи да направиш нещо. Значи Бог е Това Същество, Което е направило първите работи в света. Вие, които сте тук, сте първите работи на Господа, но не тъй, както аз ви виждам. Вие пред мен сте облечени с вашите висулки – това не са
Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита – това е Бог направил.
„Ще бъдете научени.“
За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре – в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Человечески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий.“ Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий.“ Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш. Който не знае да слугува, той не ще бъде син Божий. Трябва да знаеш да слугуваш разумно на Бога. Това служение е в много отношения. Най-напред човек има отношение към своята душа, после – към своя дом, към обществото, към народите, към племето, към човечеството. Това са отношения, задължения, които човек трябва да научи. Това е една велика наука: да се научиш как да служиш на себе си, на жена си, на децата си, на дома си, на човечеството и т.н. Това не е игра.
Когато някой ученик по музика отиде на училище, първите упражнения са много елементарни. Най-напред ще се научи как да държи цигулката, лъка, после – да упражнява струните и т.н. Ще кажете: „Това е много проста работа.“ Първата работа обаче е да държите правилно лъка. Една госпожица, която започва да свири на пиано, най-напред ще трябва да се научи как да си държи ръцете, пръстите. Това не е проста работа. Някои, като ме слушат, казват: „Това ние го знаем.“ Научи – това, което аз съм научил. Трябва да схванем нашите отношения към Бога. Ще се запитате: „Син ли съм аз на Бога, или не?“ Това аз подразбирам: слугувал ли съм на Господа, или не? Ако вие може да дадете най-правилно разрешение на този въпрос, той е най-прост. Лъка ще го държиш само. После ще научиш втория урок по цигулка, как да управляваш струните. Ще въртиш лъка, а който гледа, ще каже: „Каква смешна работа.“ И този втори урок е елементарен, но и той е основен.
Жена, като вземе лъка, а лъкът й е мъжът й, ако знае как да върти лъка, ще знае как да управлява мъжа си, дома си. Но ако вземе да го върти някъде по тавана, да гони мухите, да бие децата – не знае как да управлява дома си. Не си научила да въртиш лъка добре около цигулката. Така е и с мъжа. Знаеш ли да въртиш добре лъка, да управляваш жена си, значи научил си да въртиш лъка около цигулката си.
Бог всякога започва с най-елементарните, с най- простите неща в света. И когато Господ се яви у вас – във вашия ум, сърце, във вашия свят, Той ще започне с най-елементарните и прости работи. Той ще каже: „Стой мирно, мир вам; вземи сега цигулката, лъка и като научиш да ги управляваш, ще започнеш упражнения на струните, все по-сложни и по-сложни. После – в позиции, и след време ще има един велик артист.“
Сега вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е великият закон.
Защо е създаден човек? За да научи тази велика музика на милосърдието.
Ще ви приведа една легенда за обяснение на този стих. Когато Господ едно време създал света, починал си, понеже нямало вече какво да прави, но дошло Му на ума да създаде едно същество, което да е съчетание между небето и земята. Но ангелът на истината се явил и Му казал: „Не създавай това същество. То ще завладее света.“ Явил се после ангелът на правдата и казал на Бога: „Не създавай това същество. То ще бъде жестоко. Ще обича само себе си. Никога неговото сърце няма да се трогва от чуждите страдания.“ Явил се най-после ангелът на мира и казал: „Не създавай това същество. То ще напои света с кръв, ще настанат кръвопролития.“ След това Господ решил да не създава това същество. Най- после се явява най-малката дъщеря на милосърдието и казала: „Господи, създай това същество. Ако всички се откажат от него, аз ще го науча как да познава Твоето милосърдие, аз ще го науча да люби.“ Тогава просветнало лицето на Господа и казал: „Аз ще създам това същество и ще го направя по образ и подобие Свое.“ И добавил: „Ще те създам зарад моята малка дъщеря.“ Познавате ли тази малка дъщеря? „Всички, които не я познават, те ще изчезнат, а всички, които я познават и слушат, те ще бъдат създадени по образ и подобие Мое.“
Казва Бог: „Всеки, който е научен от Мене, той ще дойде към Мене.“
Тази малка дъщеря е Христос. Но ще кажете, тя е мома, а Христос е от мъжки пол. Христос съдържа две неща в Себе Си. Под думата „мъж“ се разбира същество, което е разумно, има всички Божествени атрибути, има едно от най-великите качества на Бога, тоест милосърдието. Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене“ – тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. В такъв случай това е наука. Ако ученикът, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това изкуство, ще проповядва на другите.
И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим? Сега някой може да иска да учи астрономия. Трябва да се научите какво отношение има тя към вашата душа. Тя показва онези вечни условия, в които може да се живее в безпределното пространство. Това значи, ако знаете да теглите лъка, ще ме познаете, но ако не знаете да го теглите, това за вас ще бъде една непозната област. Но ще каже някой: „Аз искам да имам Дух Божий.“ Как ще имате вие Дух Божий, милосърдието, ако не Го слушате? Ангелът на истината е казал: „Не го създавай, Боже.“ Така са казали и ангелът на правдата и ангелът на мира. Тези ангели, когато дойдат пред Бога, ще кажат: „Ние бяхме прави.“ Когато един ангел ви гледа, че грешите, той казва: „Аз знаех, че така ще бъде.“ Милосърдието трябва дълго време да работи у вас. Доброто, то е в отношение 1:3. Тези ангели показват, че имаш трима големи неприятели, които искат да те премахнат. Кои са те? Заблуждението, себелюбието и жадността да проливаш кръв. Ще си кажете: „Аз никога не съм проливал кръв.“ Няма човек, който да не е проливал човешка кръв. През миналите светове – това е само проливане на кръв.
Има едно милосърдие, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде – културата на милосърдието, тоест отношенията в служене на Бога. И тогава всички други изкуства ще дойдат сами по себе си, всички тайни ще се разкрият. Този лък се уподобява на човешката воля. Ако тя не е възпитана, човек няма да може да изрази своите мисли и чувства. Тези ваши чувства може да бъдат правилни и неправилни, хармонични и нехармонични. Ако знаеш правилно да упражняваш тези жици, ще има една хармония; а ако не можеш да ги упражняваш правилно, тогава хората няма да те слушат и тогава едно от двете ще бъде: или ти не си нагласен с тях, или грешката е у тебе.
Често в семейства мъж и жена не могат да се търпят, значи разгласени са. Тогава трябва да се повика милосърдието. Това е най-голямото изкуство. Но ще каже някой: „Аз искам да науча как е създаден човекът.“ Аз мога да ти разкажа как е направена цигулката, как се упражнява лъкът и т.н., но няма да излезе нищо, ако ти не се упражняваш. Лъкът, с който ще свириш, трябва да е първокачествен. Цигулката също трябва да е първокачествена. Трябва да се стремиш, като започнеш една работа, да я направиш добре. Следователно Бог на всеки е дал по един лък. Питам сега: „Теглите ли този лък, теглите ли го правилно?“ Не искам на мене да отговаряте. Вие се запитайте и отговорете на себе си. Държите цигулката хоризонтално. Това положение означава един пасивен процес, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат. А наклоненото положение означава един активен процес.
Светлината – това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. Така е и във всички други изкуства. Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня.
Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието. Това, което ни спъва в живота, то е жестокосърдечието. Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то. Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. Като гледал тази кръв, той станал като пиян и извикал свещениците да ги пита за причината на тази кръв. Те му отговорили, че е от животни, които евреите клали. Поискал тогава Навуходоносор една чаша животинска кръв и я сравнил с тази, която клокочила в храма, и вижда, че не е от животно. Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много благочестив свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме.“ Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи. Взел след това много малки деца, турил и тях в кръвта, издавили се и те, но кръвта не престанала. Турил след това хиляди моми и момци, но кръвта все още клокочила. Навуходоносор след това казал: „Не се ли още насити с кръв!“ Тогава му дошла една мисъл в главата и казал: „Ако тук един човек е убит и кръвта не може да спре, ами какво ще бъде след като аз убих толкова хора!“ Просълзил се и няколко сълзи паднали в кръвта, която веднага престанала да клокочи. Само една сълза е в състояние да успокои кръвта на убития Захарий. Ето защо са вашите сълзи. Една сълза, която излиза от вашето око, тя ви спасява от едно престъпление, което сте извършили. Тя е сълзата на милосърдието.
„Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене.“ С това започва истинската култура, знание. За да може да съществува една истинска култура, ще взема тази дума в широк смисъл – трябва да съдържа в себе си всички отрасли на човечеството. Някой път взимат религията като най-висше проявление, но културата е, в която се слива всичкият ум, душа и сърце. В тази култура всяко едно същество на земята си има своето място и предназначение, има условия, при които може да се развива. Тези условия са ясни.
Колко вида хора са служители на тази култура? На първо място има мъже и жени. Първото същество, което е дошло на земята, то е съществото, което е мислило – то е мъжът. Следователно под думата „човек“ се разбира онзи период, когато хората започнали да мислят, да разсъждават в Божиите закони и тогава се явил мъжът. През първата култура, която е съществувала хиляди години, не е имало тогава жени. Но ще кажете: „Чудно нещо, как е могло без жени?“ Няма да се впущам да обяснявам как е било това. Тя е била най-славна, най-велика, без страдание.
Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага.“ И казал Господ: „Ще изпратя жена при този мързелив човек.“ Мързелив човек става, когато започне да остарява. Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура – културата на познание добро и зло. Тъй че сега съществуват само жени, а сегашните мъже са с лукови глави. Сега е културата на жените.
Сега третата култура, която иде, тя иде да съедини двата принципа, на мисълта и живота, да образува култура на милосърдието. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, третата, която иде, тя е култура на милосърдието – някои я наричат култура на любовта. И в тази трета култура мъжете и жените трябва да се съединят в едно. Но ще кажете: „Да се съединим, то значи да се обезличим.“ Съединение, това не е обезличаване, това е хармониране в живота. Да се съединиш, това значи да станеш по-мощен и българите право казват: „Съединението прави силата.“ Съединението е една разумна сила. Всички трябва да се стремите: жени да се съединяват с мъже, мъже да се съединяват с жени. Две съединения имаме. Не е едно и също съединение, когато се тури мъжът отпред, жената отпосле, или жената отпред, мъжът отпосле. Тука има две съединения. Първия път дошъл мъжът, имаме едно съединение – мъж и жена (М и Ж), а сега имаме друго съединение – жена и мъж (Ж и М). Ще ги съединим и двете, ще ги съберем и ще намерим общия сбор, а то е животът. Имате желание да живеете добре, това е третата култура.
Мъже и жени съобразяват как да си наредят добре живота; жените да се наредят с герданчета, корони, и всичко това означава нещо. Жената казва: „Да имам един гердан от бисери, една корона.“ Добре, но при този мъж ти не може да го носиш. Той ще го заложи. Колко такива неща се изяждат от някои мъже. Сегашните мъже, като се женят, търсят някоя тлъста гургурица. Ще тръгне по удоволствие, ще ги пропие, изяде парите и ще заприлича на онзи американец, на когото баща му говедар му оставил триста хиляди лева наследство. Като вземал тези пари, изхарчил ги в шест месеца и след това останал без нищо, и се принудил да стане пак говедарин като баща си. Съвременните жени – много приятно им е да има такива мъже говедари. Това не е натякване. Този говедарин, който накривил шапка и тръгнал да пасе говедата, то значи – той учи изкуството, как да разполага със своя живот, а това е действително изкуство. Да станеш овчарин, това означава, че всеки трябва да знае как да пасе своите мисли и желания, и който знае как да държи своите овци и да пази вълците. Вълците са лошите мисли, които вие отхранвате. Този вълк, за да не сте в лошо настроение, не трябва да го пущате. Вашата кошара трябва да бъде много здрава.
Всички хора от новата култура ще бъдат научени от Бога. Той и сега ви учи. Някои очакват третата култура за в бъдеще. Господ е сега още у вас. Вие имате една възвишена мисъл – колкото и малка да е, не се срамувайте. Някои казват: „Аз имам една детинска мисъл.“ Не се срамувайте, защото всяка мъдрост се заражда у младите.
Писанието казва: „Ако търсиш мъдрост, търси я у старите. Ако търсиш сила, търси я у младите.“ Мъжът е стар, жената – млада. Трябва да се съединят.
В един оркестър един може да свири на първа цигулка, а друг – на втора цигулка. На първата цигулка свири мъжът, а на втората свири жената. Това са двата принципа, но едновременно вие сте и мъжът, и жената; и жената, и мъжът. Някои жени казват: „Да съм един мъж.“ Това показва, че не сте научили, какво едновременно сте и мъж, и жена. Тези два принципа съществуват у нас, значи у нас съществува възможността да грешим. Ако някой пита: „Защо да грешим?“ Затова, защото имаш свободна воля и затова, ако не знаеш да управляваш лъка, ще вземеш погрешно някои тонове, а които ви слушат, ще кажат: „Ето един човек, който не знае да свири, а дошъл да ни учи.“
От какво се състои нашият живот, нашата култура? Идете по улицата и ще видите как цял ден шопите бият животните си. Идете по фурните, да видите какво е там. Идете в някои семейства – ще видите само викове и плач. Това е културата на ожесточението. Ние сме се демагнетизирали, започнали сме да се разваляме, очите ни започват да хлътват, лицата се развалят. Това е нашата култура.
Сега милосърдието ни учи как да употребим тази мъдрост и сила. Това е Христовото учение и Христос, Който сега иде на земята, Той ще научи хората. Очаквате Го да слиза с много ангели. По какво се отличават ангелите? Те са хора, у които няма тяло на желание. У човека има физическо тяло, тяло на желания и тяло на мисли. У ангелите няма тяло на желание и следователно у тях е изключена възможността да грешат. Следователно Христос иде със същества, които не може да грешат. Той иде с хора, каквито са ангелите и светиите – хора без тяло на желания. За да станеш ангел, светия, трябва да се освободиш от тялото на желанията.
Сега в църквите казват, че като дойде Христос, ще накаже грешните. Не, Христос ще тури всяко нещо на мястото си и светът ще се уреди мигновено.
Това мигане какво означава? Когато човек мигне, някой път затвориш очите си, тъй както котката, като види мишка, затвори си очите. Прави се, че я не вижда и й казва: „Не бой се, аз нямам тяло на желание, не се крий.“ Мишката й повярва и става жертва на котката. Така и хората, като се молят, затварят очите си и казват: „Дай ми, Боже, това – аз нямам тяло на желание.“ Но като им даде Господ това, за което се молили, те забравят всичко останало.
Ние не трябва да се лъжем един друг, че това нямаме, че онова нямаме. Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание.
Например два момъка обичат една мома. Как разрешават въпроса? Единият убива другия, за да я вземе. Няма защо да се убиват, нека й се радва единият. Например някоя жена не обича мъжа си, а другиго обича. Или мъж не обича жена си, а обича друга някоя. За любовта няма закон. Жената казва: „Не си позволявай да обичаш друга!“ Така казва и мъжът. Това е грешно. Някой мъж бие жена си всеки ден. Как ще те обича, като я биеш толкова много! Йоан Весли69 като се оженил за една много лоша жена, тя го биела всеки ден, че той гледал на чужди жени. Той още на третия ден казал на другарите си, че човек не трябва да се жени. Така е и с жена, която не живее добре с мъжа си. Това е тази култура.
Всички лошавини стоят в желанията на това физическо тяло. Вземете малките деца. До седем годинки са те кротки. Щом се развият по-нататък до четиринайсетгодишна възраст, започват да стават капризни, а това показва, че е дошъл новият им господар. От четиринайсет до двайсет и една годишна възраст дохожда господарят на ума и най-после настъпва четвъртият период: до двайсет и осем или трийсет години нататък. И тогава хората поумняват, тогава отиват към Христа. Онова учение, което ние проповядваме, ние го проповядваме по този начин, защото желаем за в бъдеще да преустроите вашия живот.
Аз намирам толкова дисхармония навсякъде, било по улиците или където обикалям, и някой път ми става много тъжно, знаете ли защо? Като слушам тези хора как се карат, казвам: всички хора тук на земята са герои. Навсякъде виждам мъже, жени, учители, учителки, попове – все мъченици. Навсякъде мъченици. Защо? Защото това тяло на желание у нас е заместило Господа и ние не Го слушаме. Ние искаме да бъдем умни, учени, богати, силни и т.н. Ако разделите всичкото богатство на земята по равно между всички хора, знаете ли по колко се пада на човек? Ще се падне по четирийсет лева на човек. Е, как ще бъдете щастливи? А вие искате да имате един доход от три-четири хиляди лева. Следователно вие ще трябва да вземете от всички по няколко лева, да не оставате с един лев, и с това се явява сиромашията.
Ако ние работим, ще имаме всичко, но ако не работим, няма да имаме нищо. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но е верен и във всяко отношение.
Направете опит. Ако в продължение на десет години вие си кажете да работите за Бога, тъй както Той изисква, ако вашето положение от последен сиромах не се промени, елате да ме заплюете. Всички дългове, които имате, аз ще ви заплатя. Аз се хващам на бас с всеки, за да докажа верността на този закон. Ако и днешните народи биха решили да служат на Бога, нямаше защо да воюват. Те сега разрушават, а не създават. След време те ще видят своите грешки. Сега вече няма какво да се съжалява, това е един закон необходим, но за в бъдеще да се избягва.
Аз бих желал българите да дадат подтик. Нека свещениците да служат на Господа. Ако те се решат да дойдат с мене, да направим един договор, аз ще им дам това учение и ще си замина. Ще отида на друго място, а те нека се ползват от всички печалби. Мен такива ми не трябват. Тогава ще видя, че Българският народ ще стане народ и половина. Тогава нашите пътища ще се оправят – и съдилища, и училища, навсякъде ще има култура. Ще ти бъде приятно да минеш от единия край на България до другия и ще кажете: „Ето ме, аз служа на Бога.“ Всяко дърво ще се усмихне и по-добре ще цъфти. Плодовете ще бъдат по-едри и кравите – по-тлъсти, млякото – по-добро. Хората ще бъдат красиви, здрави. Моми и момци ще бъдат весели, ще играят, тъй както Господ иска. Аз не съм против играта. Всички тогава ще бъдете хубаво облечени, ще имате гердани, диаманти и корони. Това значи да си научен от Господа. А сега ние чакаме, чакаме от две хиляди години насам Христа, да дойде на земята. Че глупав ли е Христос, да дойде на земята между хората?
В Русия един губернатор е казал, че ако дойде Христос, той ще Го арестува. Това го знае Христос. Ако Христос се яви в църквата, свещениците ще кажат: „В Писанието е казано, че след Христа които се явят да проповядват, ще бъдат лъжехристи.“ И ще Го изгонят. Но ще кажете: „Нека дойде Христос като цар.“ Малко ли царе има на земята, та и Христос да дойде като такъв? Ако дойде като цар, ще се внесе смут, па и Сам Христос е казал: „Моето царство не е на земята, не е на този свят.“ Тези царе, които ги има, те са на мястото си. Нека те изпълняват волята Божия. Тогава и те, и техните поданици ще бъдат щастливи. Това е, което казва Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа.“
Помнете основния принцип: „Научени от Господа.“ Милосърдието, това е закон на служенето. Решете се, всеки един в десет години да служите Богу – просто слугуване. Това учение е най-лесно, не е мъчно за прилагане. Но преди да влезете в това учение, вие ще трябва да примирите онзи мъж и жена у вас. Ще им кажете тъй: „Или ще се примирите у мене, или ще трябва да си излезете, едно от двете.“ Както жена казва на мъжа си: „Или ще престанеш да ходиш с лоши жени, или ще те напусна.“ И тя има право.
Сега и вие ще си кажете: „Или ще се поправите, или ще ви напусна.“ Тъй ще кажете на мъжа и на жената вътре у вас. Жената, която е у мъжа, ще каже: „Ще те слушам вече.“ Мъж, който е у жената, ще каже: „Ще те слушам.“ Жена иска да се подчинява на мъжа, право е, но и мъжът у жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение.
Вашата цяла лява страна е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната страна. Така е с лявата ви ръка, лявата страна на лицето и др. Лявата страна на лицето ви е по-нежна от дясната. Аз като ви гледам, казвам: „Жената у този мъж е по-лоша.“ Ако гледате очите си, едното ви око е по-грубо, изхвърля една по- груба светлина, а то е дясното око. Някой път долната ви устна е по-надута, тя е женската, и това показва, че у вас няма равновесие. У носа долната част е женска, а горната е мъжка. Някой път като се надуе надолу носът, това е жената, а ако носът е дълъг, това е мъжът.
Тази ваша култура трябва да се измени. Ние носим остатъци на тези две култури. Едната култура е създала носа дълъг, а другата го е разширила и се образува кръст. Това са наблюдения, които аз съм правил, и други са ги правили. И научените от Бога, като се върнете, вижте защо не сте разположени, вижте кой е виноват – мъжът или жената. Ядосан си, разгневен си – жената е крива, защото гневът е порок на жената. Горделив си – мъжът е виноват, защото гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж ако се съберат, къщата подпалват. От такива хора нямаме нужда.
Аз с това не ви осъждам. Под „мъж“ и „жена“ аз разбирам службата на мъжа и на жената. Като се върнете, в третата култура ще видите какво нещо е жената и какво – мъжът, от какво произхождение са и двамата.
Аз сега ви говоря за милосърдието. То е дума от среден род, а подразбира, че е жена. Милосърдието в себе си подразбира най-висшето, което може да се прояви на земята у вас. Сега за съвременното общество, за съвременните християни, за вас, които от две хиляди години търсите Христа, аз ви проповядвам, понеже искате да сте щастливи, искате да имате стремеж. И аз желая да бъдете учени, учени от Бога. Желаете да сте силни. И аз желая това, защото без сила човек в света не може да работи. Милосърдието, за което аз ви говоря, не е нещо отвлечено. То е нещо живо. Всеки ден то слиза на земята. Всяка сутрин то е първо, което ви събужда. То ще ви създаде една важна мисъл, какво трябва да правите. Ако отложите тази мисъл, вие ще сгрешите. То ви е карало, а вие си казвате: „Чакай!“ Няма време да се чака, защото идат условия за нова работа. Ако вие не сеете, гладни ще останете в света. Христос иде сега да ви научи на работа.
Първият принцип е: Бог е вътре във вас и ви говори. Вторият принцип е Христос, всички ваши отношения, които имате един към друг.
Често пъти след като ви говоря, аз трябва след това да се чистя. Вие мислите, че аз съм дошъл тук кой знае с какви намерения, да пропагандирам някаква секта. Да ме избави Господ от това нещо! Аз съм дошъл да ви науча да работите. Работа в църквите, в училищата, в дома. И като възприемете това, то ще бъде ваше, а не мое. Когато един слуга дойде и ви покаже какво е направил, вие приемете това и кажете: „Благодаря.“ Тогава всички ще бъдете синове Божии. Да не мислите, че е някаква привилегия това! Всички ще може да го изпълните. Дадат ти десет лева да ги занесеш някому – изпълни тази работа тъй, както са ти я поръчали, без да искаш някакво възнаграждение за това, което си направил.
Аз бих желал тази любов да се роди у вас и вие да възкръснете. Тези стари жени и мъже аз ги зачертавам.
Господ да благослови добрите съдии, добрите учители, добрите деца – дъщери и синове.
Да бъде благословение на вас сега и всякога.
Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.