ЩЕ ЖИВЕЕ
И когато говореше на нечестивия: Непременно ще умреш, а когато той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота в не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре. (Езекиил 33:14-15)
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които постигат хората индивидуално, обществено, народно. Изобщо цялата бяла раса е поставена на един голям изпит. Тези страдания или щастие, които сполетяват човечеството, българите си ги обясняват по два начина. Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с късмет, а когато не му върви изобщо, че е нещастен. Когато кажем, че един човек е щастлив, а друг – нещастен, ние с това определяме два резултата. Ако имате например една пропорция, на която и двете страни са равни, нали трябва да знаете какво се крие в тази пропорция? Ако имате дадено уравнение, нали трябва да го решите? Що е решението на дадено уравнение? Да намерите корените му.
Следователно всички сте повикани да решавате уравнения, да търсите корени. Мнозина ще кажете: „Не ни трябва да решаваме уравнения.“ Ще решавате и оттатък ще минете. Например имаш зададено уравнение да си платиш наема, но не искаш да го плащаш. Като дойде съдебният пристав, той е първият член, ти – вторият, а господарят на къщата – третият, и какво ще стане след това? Наемът ще се увеличи три пъти по- голям и ще го платиш. Ако не искаш да го платиш, ще те затворят.
Знаете ли какви дългове имат съвременните хора, какви дългове имате вие? Някой казва: „Аз съм много нещастен. Бял ден не съм видял през живота си. А майка ми, баща ми са толкова благородни хора.“ Да, това не го отричам, но дългове имаш. Следователно твоето благородство не може да те спаси. Възразява ми: „Ами онзи вагабонтин? Цял свят е пропищял от него, а за него няма нещастия.“ Да, той е изплатил дълговете си.
Съвременните хора нямат начин за разсъждения. Понякога добрият човек носи в шишето си мътна вода и му казвам: „Твоята вода е мътна.“ „Как, аз съм добър човек!“ „Да, но водата ти е мътна.“ „Ти ме обиждаш.“ Между твоята доброта и водата ти няма съотношение, не може да я направиш чиста. А някой човек е лош, вагабонтин, но носи чиста вода. Казвате: „Но той е ва- габонтин!“ Нищо от това, водата му е чиста. Вие свързвате добрия човек с чиста вода, а лошия човек – с мътна вода. На земята не е така. Вие казвате: „Как е възможно честен човек, а да продава калпави работи?“ Всичко е възможно.
Тези дългове, които има някой народ, или някой човек, източните народи наричат „карма“. Те определят кармата като причини и следствия. Причините и последствията са известно отклонение от правилния развой на човешкото развитие. Източните народи определят кармата по следния начин – те казват, че някога тъмнината е била в пасивно състояние. Тази тъмнина искала да измени своето състояние, станала активна, образувала космоса. Вследствие на това се явил великият кармически закон – да страдат хората. Ще ми кажете вие: „Нерде Шам, нерде Багдад!“ – тоест дали навсякъде в пространството е било в пасивно състояние. Но законът е такъв, че в тази тъмнина вие сте били, живели сте и сте едно с нея.
За изяснение на този закон допуснете следното. Някъде в гората една банда разбойници стои и си почива, но след пет-шест часа огладняват и си казват: „Трябва да оберем някого, за да се нахраним.“ Излизат на пътя и пресрещат някого, нападат го, и той за да се защити – започват да стрелят. С това се залавя престрелка и в нея пада убит пътникът. Някои ще ми възразят: „Нима са виновни разбойниците! Нали и те трябва да се хранят.“ Само чрез убийство ли може човек да избегне лошите последствия и да утоли глада си? Това са известни разбирания.
Всякога, когато човек иска да прекара един охолен живот, да спестява време, а да иждивява повече енергия, той е в кармичния закон. Някой млад момък не иска да се учи, не иска да работи, а отива да играе на комар, да се осигурява по лесен начин, или намисля да обере някого, който е работил. Този младеж прави своите уравнения, като иждивява енергията си, а пести времето си. А всеки, който пести времето си, той намира затвора. Не мислете, че затвори има само в обществата, но и в нашите умове и сърца има затвори. Някой път казвате: „Ние много страдаме.“ Отговарям: „В затворите вътре сте.“ Това са най-ужасните затвори. Като дойде началникът на затвора, заповядва на стражарите да ти ударят „деветнайсет и шест“ и никой тогава не може да ти помогне. Викаш един лекар и друг, и всички се произнасят, че това е неврастения. Казвам: той е в затвора си и стражарите го налагат.
И тъй, в света съществуват два закона. Единият е наречен „закон на необходимостта“ – кармически закон, а другият е „закон на свободата“. Може да четете в други книги за кармата и да срещнете различни дефиниции за нея, но аз я наричам с името „закон на необходимостта“. Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата?“ Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете. Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш.“ Тя се моли, но няма закон, няма съдия, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват. Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея.
Мислите ли, че след като сте заколили тази кокошка, вие ще бъдете щастливи? Не. От този ден ще започнат всички ваши нещастия. Много религиозни хора ще ми възразят, че в Писанието пише, че Господ позволил да се колят животни, за да се храним с тяхното месо. Това, което Бог е позволил, и това, което е написано в Библията, са две различни неща.
Господ е позволил едно време да режат само сухите клони на дърветата, а те започнали и суровите да режат. Започнали да копаят и суровите дървета, а след това казват, че Господ е позволил това нещо. На мястото на сухите дървета ще се поставят нови. Лошият човек е сухо дърво, а добрият човек е плодоносно дърво. Когато вие разберете този закон, за който Йезекия говори, ще турите живота си в съгласие с него. Много от вас може да кажете, че сте на особено мнение. Законът на необходимостта не признава никакво особено мнение, никакви народи, никакви англичани, нито французи, никакви правници и т.н. Ще ме попитате защо е така. Аз ще ви отговоря с думите на един негърски проповедник. Един безгрешник запитал проповедника какво правил Господ, когато нямал работа. „Сечеше пръти.“ „Защо?“ „За да ги употребява на гърба на безумните.“ И аз казвам така. Едно време Господ е сякъл пръти, които днес употребява на гърба на безумните. Аз говоря фигуративно – всеки е опитал Господа.
Някои казват: „Да имаш Господ на земята.“ Но какъв Господ разбират те? Някои считат за Господ златото си в кесиите, други – някой скъпоценен камък, трети – някой техен знатен приятел или някоя къща. Но има някои от вас, които имате Господ, който ви мрази. Сега тези два Бога управляват света. Ако искате да знаете първия Бог, идете в затворите, да видите какво правят те.
Ще кажете: „Защо светът е такъв?“ Едновременно човек не може да живее в два свята, а трябва да живее или в единия, дето действа добрият Бог, или в другия – света на илюзиите. Кармата, законът на необходимостта, е закон на тъмнината. Законът на свободата е закон на светлината, закон на правото и на човешката мисъл. Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще вземат със себе си всичките полици от длъжниците си. Не, всички полици се плащат само в този свят. А в онзи свят, тоест света на свободата, няма дългове, няма затвори, няма съдии. От тези неща не остава нито помен. Там хората минават като братя и сестри, в тези две положения се намират. Ще кажете: „Че какъв е този свят?“ В този свят е всичкото. Вземете едно ябълчено семе и вижте какво се крие в него. В това именно нищожно семенце се крие битието на цялата вселена. В това семенце е написано как Господ е създал всички растения. Това семе казва: „Посей ме, за да израсна, да цъфна и да вържа, па след това ще опиташ моя плод.“ Ти казваш: „Нямам време.“ Тогава семенцето ти отговаря: „В такъв случай гладен ще умреш.“
Съвременните хора искат да бъдат много учени, но кой от тях е взимал едно семенце или едно кокоше яйце и да го разгледа? В кокошето яйце от милиони години е написано как са създадени кокошките, всички крилати птици, и защо са създадени. Когато хората започнат да четат по семенцата на растенията и по яйцата на птиците, ще научат цялата история – защо е създаден светът. А днес вземат едно семенце, изяждат го и искат много такива, за да се нахранят. Вземат едно кокоше яйце, и него изяждат.
Смисълът на живота не е само в яденето. Като мислите само за ядене, вие се намирате в положението на една празна тръба, през която може да минат милиони тонове вода, да се изтече и пак празна да си остане. През нашия стомах може да минат много кокошки, агънца и други работи, но все пак празен ще си остане. Ще си остане празна тръба.
Всички съвременни хора се осигуряват, а не знаят, че за цяла Европа идат такива големи страдания, каквито светът не е очаквал. Ще се уплашите, като ме чуете. Не, почакайте, ще ви обясня закона. Преди около двайсет и пет или трийсет години в един американски град, наречен Джонстън, аристокрацията на този град се чувствала нещастна, задето нямали в града едно езеро, за да прекарат по-приятно. В града си имали една долина, през която текла една река. Те повикали инженери, които да се произнесат да се затвори, да се запуши тази река и да се превърне в езеро, което лятно време да използват за плуване на лодки, а зимно време да се хлъзгат по него. Инженерите се произнесли, че може, и затова започнали работата. Много работници се заели с тази работа. Издигнали голяма стена, с която препречили водата, и гражданите се почувствали щастливи, че имали такава приятна забава. Но един ден тази река придошла толкова много, че стената не могла да издържи на този напор и се пробила, като заляла целия град, и повече от две хиляди души се издавили. Питам: това езеро не можа ли да се направи някъде под града, а трябваше да се направи над града, та да го залее цял?
Казвам: сегашна Европа е запушила своята река над града, но бентът ще се отпуши и пробие. Затова, който и да е над града, да тича горе на планината, а който е на долния етаж, да се качи на горния. Това е кармата, която се е събрала в европейските народи от толкова години, и затова страданията, които сега идат, идат да докажат на света, че трябва да се живее по Божествено. Защото казва Йезекиил: „И когато говоря на нечестивия: „Непременно ще умреш.“ А той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре.“
Ще ми възразите: „Какво ни интересува какво ще стане с Европа. Какво ще стане с нас – това е важно.“ Ако сте в закона на необходимостта, трябва да ви интересува. Но ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Нима, като поставяте дърва на огъня, не сте зрители на една катастрофа? Тези дървета, които с хиляди години са създавали своите частици, от които са образували телата си, вие поставяте в огъня, приличате се на тяхната топлина и си казвате: „Ах, колко е приятно.“ Ще ми възразите, че растенията, дърветата са безгрешни. Въпрос е, доколко са безгрешни. Те, когато дойдоха на земята, не питаха земята може ли да си вземат от нейните елементи, а си взимаха безразборно каквито елементи искат и по колкото си искат, при което някои от тях станаха по-големи, отколкото трябваше, и заеха голямо пространство земя. Затова днес хората ги екзекутират, секат, правят греди от тях, а те се оплакват от хората. Господ им казва: „Така ще бъде с всеки едного, който постъпва неправедно.“
Ние на земята не сме дошли да бъдем щастливи, не сме дошли да живеем на гърба на другите. Ако един човек може от любов към вас да направи това, което майката може да направи за вас, той е в закона на свободата. Но ако той хване един вол и го заколи, намира се в закона на необходимостта. Добре, но утре него ще го хване някой по-силен. Този закон е като махалото – от единия край до другия и обратно. И тъй, законът на необходимостта не е нищо друго, освен един часовник, който показва всичките ти постъпки, които си извършил през всички часове и минути. Махалото на часовника се движи отляво към дясно и отдясно към ляво. Някой казва: „Аз искам да се реформирам.“ И хайде – наляво обърне. Не мине много време и той си казва: „Не си струва тази работа.“ Хайде – обърне пак наляво, надясно. Какво означава този часовник? Той означава всички двоеумни хора, у които няма никаква философия, които служат на два Господа. Казвате: „А, голям изобретател е този, който е измислил часовника.“ Той съществува от милиони години.
Някой път казвате: „От мене човек може да стане.“ Хайде – обърнете се наляво. Не мине много време и казвате: „Не си струва тази работа.“ Хайде – надясно. Това са учените хора, които днес напишат една книга, а други път – точно противоположната.
Един белгийски автор написал една книга, че хората са много добри, че от тях може да излезе нещо много. Обаче не минало много време и той преживял някакви разочарования, вследствие на което написал друга книга, че от човечеството нищо няма да излезе. Тази книга е излязла едва десет години след първата. Това е часовникът. Хора, които отиват наляво, аз ги наричам песимисти, а тези, които отиват надясно – оптимисти, но и едните, и другите са махала, които определят времето на тази човешка карма. Тогава мъжът разрешава въпроса и казва: „Чакай, аз ще намеря някоя жена, ще живея по Божествено, с любов.“ Не минат и две-три години и той казва: „Не си струва така да се живее, от жената по- лошо нещо няма.“ И хайде – обръща се надясно. Жената, и тя излиза навънка, раздвояват се и двамата, и часовникът се разваля. Аз предпочитам този развален часовник. Нима ако се развали гилотината, та това е голямо нещастие? Нека се развали. Нима ножът, който ръждясва, е лош?
В природата лежи този велик закон, който изисква правата на всички негови членове. Законът е такъв: когато задържим в себе си известна енергия, която не може да асимилираме, не може да употребим, то тя, понеже е в известно движение, произвежда върху стените на нашия живот напрежения, удари. Например, ако пуснете върху един камък да капят цели двайсет години няколко капки вода, те ще пробият камъка на това място.
Всички наши лоши мисли и желания, които през толкова хиляди години са падали върху нашия живот, са образували много дупки, които са създали нашето нещастие. Пророкът казва: „Всички трябва да се върнат в правия път, да се върнат в закона на свободата.“ Какъв е този закон? Ще забравиш да мислиш, че имаш да взимаш от когото и да е. Ще кажеш: „Каквото баща ни е оставил, ще го обработваме заедно и братски ще го делим.“ Само чрез този закон всички хора ще се повърнат, ще се родят такива убеждения, че хората трябва да работят само чрез закона на правдата, чрез закона на любовта и чрез закона на свободата. Всеки човек си има мисия, която той трябва да извърши. Няма да определяме какво трябва да върши този и какво – онзи. Ние трябва да оставим човека свободен, тъй както Господ ни е оставил нас свободни да се проявяваме.
Аз говоря за разумните хора, за вас, които ме слушате. Какво ни препятства, за да живеем добре? Няма никакви сили в света, които могат да ни противодействат. Ако българите биха били разумни, то в сегашното състояние, в което се намира България, тази земя, която тя има, ще бъде в състояние да я задоволи и нахрани, за да бъде тя щастлива. Мъчно можеш да убедиш хората в България, че земята им е достатъчна. Българите си мислят, че като имат толкова борчове, ще трябва да взимат пари на заем от Англия, Франция или от другаде, за да изплатят дълговете си. Не се поправя така положението. Ние ще се намерим в положение на онзи българин, който взел на заем от един българин осем крини жито и като плащал десет години, имал да плаща още осемдесет крини. Това е благодетел! Ще кажеш: „Няма ли някой благодетел да ми заеме пари на заем?“ Да ни пази Господ от благодетели, които дават пари под лихва.
Аз говоря принципално върху въпроса, не говоря за вашите малки сделки, за вашите търговски операции. Няма нищо по-лошо от това, да се взимат пари с лихва, както няма нищо по-лошо от това, да се дават под наем. Сегашните хора сме дадени под наем. Ние на Бога не вярваме, на хората вярваме; на Бога не се кланяме, на хората се кланяме. А трябва да знаем, че никой човек не е силен. По-нещастно, по-микроскопично нещо от човека няма. Покажете ми силните хора на миналото, от които светът е треперел, де са те сега? Сегашните силни хора де ще бъдат за в бъдеще? Това е илюзия.
Първото нещо, което трябва да знаем, е, че като хора ние сме слаби, защото грешим. Праведен, чист човек е този, който не греши. Свят човек в много възвишен смисъл аз разбирам този, който е готов да живее в най-големите противоречия, но да живее за благото на своите близки.
Вие, които ме слушате, идвате тук, за да се спасите, да не ви сполети някое зло. Аз не ви проповядвам спасение, аз проповядвам как трябва да се върши волята Божия на земята, волята на Онзи Велик Господ, в Който седи нашата свобода и Който може да ни направи братя. А пък вие, ако искате спасение, аз ще ви кажа къде трябва да отидете да слушате. Аз не проповядвам спасение, това трябва да го знаете, за да не ме обвинявате. Аз проповядвам как хората трябва да живеят съгласно Божията воля, за да бъдат братя и да знаят как да използват своя живот на земята и да се приготвят за по-велик живот, който сега иде. Старият живот всички сте опитали и в този си живот всички сте нещастни – и децата ви, и имотът ви, и очаквате, дано стане нещо, за да се подобри положението ви. В такъв случай вие се намирате в положението на онзи пияница, който, като няма пари за пиене, казва на жена си: „Давам ти честна дума, че вече няма да пия, затова ти кажи на баща си да ни даде малко пари, за да живеем по братски и в любов.“ Бащата и този път се излъгва и дава пари, и зетят започва да пие и да яде. Времето показва дванайсет часа, а него го няма още. Този часовник показва мястото на престъпленията, които се вършат в този свят.
Някои казват: „Кажи ни някоя велика философия.“ На цялата съвременна философия аз турям бележката нула. Всичко това, което ви говоря, аз не ви заплашвам, а искам да ви кажа, че тази работа вие може да я оправите още днес. Днес времето е мъгливо, което зависи от нашата карма, но може да направим един опит да го подобрим. Ако се съгласите с мене еднакво да мислите, да призовем Този живия Господ, мъглата след половин час ще се вдигне, слънцето ще се вдигне и ще стане топло. Но вие ще започнете да философствате, да ви докажа това, да го аргументирам, и докато стане всичко това, краката ще ви изстинат. Затова няма да ви аргументирам.
Някои ме критикуват, защо моите беседи били без въведение, без първа и втора част и без заключение. Е, досега двайсет хиляди години хората държаха беседи все с въведение, с първа и втора част, и със заключение, и какво излезе от това? Тогава и аз започвам така. Въведението: еди-кой си господин има земя, пари и аз си правя заключение как да го обера. Първата част: какви хора ми трябват сега, за да обера този господин. И в първото действие се явяват едно-две, три лица, които ще извършат престъплението. На първия господин ще дам хиляда лева, а на втория – пет хиляди лева, и на третия – десет хиляди лева, за да оберат човека. И след това във вестниците се пише, че първата част на еди-кой си господин се състои в това, че обрали някого. Втората част се започва с дело против мене, в третата част ме осъждат, и заключението – че съм в затвора. Тези беседи се проповядват.
Всеки ги знае и върши по-добре от мене, а аз не ги проповядвам затова. Ето защо аз проповядвам без въведение, без първа и втора част и без заключение.
Когато дойде някой и ме запита: „Я ми кажи въведението на твоята беседа“, аз ще го заведа най-напред в своята градина, ще му я покажа, ще му покажа всичките си ябълки, а той ще свива рамене, ще се срамува. След това ще му кажа, че според нашия закон трябва първата част да се състои в това, че да си вземе някои от плодовете на моята градина. „А, отлични са! Отгде взема тези плодове?“ Втората част се състои в това, че след като се наядеш на плодовете, ще седнем двама да се разговаряме. Ще ме запитва: „Отде взе тези ябълки? Кажи и на мене как си ги сял.“ Третата част на беседата – давам му семенца и му казвам: „Посади ги, и нека Господ бъде с тебе.“ Това е новият начин на проповядване.
И тъй, въведението – в градината. Първата част е откъсването на плода, втората част – разговарянето, третата част – даване на семена, а заключението му – изпращането по братски. Питам: коя проповед е по-приятна? Няма какво да аргументирам по това.
Ние трябва да се върнем от своите стари пътища, да обикнем хората, да не желаем техните къщи, жена и деца. А сега какво се прави? Някоя мома е турила око на някой момък и го кани вкъщи. Гостят го с патки, с това-онова, докато и той стане цяла патка и го оженят. Това не е женитба. Това не е нито сдружение. От такива хитрини, с които сме изменили великия закон и продаваме любовта си, тялото си, идат и великите нещастия в света. Мъжът и жената не трябва да бъдат предмет за удоволствие в света, защото за тях предстои работа. Момъкът казва: „А, каква е хубавичка тя, какви червени устнички има“ и т.н. Да, но това не е жена, тя е направена от кал или от гума. Това не е жена, нито мъж.
Жена е това, чието сърце е пълно с Божествена любов. Жена или мъж наричам само този, който не се продава за нищо. Първият мъж и първата жена се продадоха за една ябълка. Ако изтълкувате тези продажби и ябълки, всички сега ги ядете. При венчаване в черквите черпят с вино. За да започне животът, дават вино, но не сладко, а ферментирало. Но така животът не само че няма да започне, но ще се изврати. Тази чаша показва, че момъкът и момата трябва да цъфнат като цвят, но сокът им не трябва да е като виното.
Ако аз венчая някого, няма да му дам такова вино, а от сладкото. Като се върнат вкъщи, пийнат си още малко винце, а после се бият. Втория ден започват да се примиряват. Дават на децата си да пийнат, но после и те се сбиват. Аз говоря за тези изопачени чувства в нашите глави, с които още четири хиляди години да живеем, няма нищо да остане.
Ние раждаме само престъпления и престъпления. Само гилотини се създават. Само бесилки и затвори се правят. Ще трябва да се върнем към Тоя живия Господ, Който всеки ден ни говори и на Когото можем да говорим, и с Когото можем много лесно да се разумяваме. С Този Господ всеки може да се разговаря, защото е много достъпен. Щом започвате да приказвате с Него, вие почувствате един мир в душата си, мислите ви се изменят и казвате: „Трябва да се работи.“ Но като дойдеш до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и се вкисваш. Така и ние – направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших?“ И започваме пак по стария начин – престъпление след престъпление. Така е и с народите. Обаче Този живият Господ е решил да изправи света. Защо? Тази стена, която е била съградена, този кармичен закон, който е задържал кармата ни от толкова години, вече е много назрял и днес това назряване се оповестява чрез тези безбройни болести, които днес се явяват в обществата. Болестите са един признак на назряла карма в съвременните народи.
Един американски лекар е констатирал четири-пет хиляди нервни болести само в Америка. Тези болести се дължат на поквара в кръвта, а покварата се дължи на този кармичен закон.
Ще ви обясня мисълта си със следния пример. Ако ви поставят да живеете в една много добре устроена къща, с много хигиенично изложение, вие и вашите деца ще се почувствате много добре. Но ако вашите деца започнат в продължение на няколко години безразборно да хвърлят боклук и помии навсякъде из двора, то в скоро време вие ще започнете да страдате от треска, ще заболеете. Ще кажете: „Магия ни е направил някой.“ А, магия ви е направена, и затова идат болестите.
Значи в духовния свят ние сме нахвърляли толкова помии, че се раждат у нас най-отвратителни желания и мисли, и ние тогава казваме: „Аз ще го убия.“ Може, но който убива другите хора, той сам себе си убива.
Змията, която се яви в райската градина, създаде кармата. Кармата около човека е като една змия, която го обвива. Кармата е неразумният човек, тоест човек, който мисли, че каквото и да направи, няма да има последствие.
Ти заколваш едно агне, но ако ти каже, че това агне е син на един архангел, ще кажете: „Ето един глупец.“ Не знам кой е глупавият. Следователно ще ви държат отговорни за това, и то – бащата на това агне. Не мислете, че ако той днес премълчава, няма един ден да ви иска отчет за постъпката. Някой срещне сина ви и го набива. Защо? За нищо. Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята.
Но понеже ние сме слезли много дълбоко на земята, ние сме изгубили първоначалните си знания и мислим да оправим света чрез насилие. Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате. Вие приличате на един чук или на една брадва. Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата]. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички.
Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се обичаме, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма. Дихармата е велик закон, при който човек живее при най- благоприятни условия, в хармония, дето няма смърт, няма нещастия. В кармата има смърт. В дихармата ще живееш в мъдрост, любов, правда и истина. Българите наричат този закон дарба. Като започнеш да обичаш, ето една дарба. Като започнеш да мислиш умно, ето една дарба. Като станеш мъдър, ето една дарба и т.н.
Затова ние трябва да допуснем Този живия Господ у нас. Ще кажете: „Трябва да помислим по това.“ Няма какво да мислиш ти, а остави Господ да мисли за тебе. Като извикаш един лекар, не му казваш ти какво трябва да върши, а го оставяш той внимателно да работи над счупения ти крак. А днес всички казвате: „Нас не ни трябва Господ.“ Не, трябва ви. Трябва ви Господ и Той ще дойде. Когато дойде при вас един лекар и ви лекува счупения крак, ще ви каже: „Ще стоиш мирно и няма да риташ, защото ще повредиш крака си.“
Който има дихарма или дарба, никакво ритане не се позволява. Ако към този Божи закон и нечестивите се обърнат, няма да се поменат греховете им.
Ще ме попитате: „Накъде да се обърнем?“ Религиозните хора ще ви покажат посоката. Ще подигнеш ръцете си нагоре, ще преведеш значението на повдигнатите си пръсти нагоре. Това е главата ти. Щом намериш главата си, ще намериш ума си. Щом намериш ума си, ще намериш сърцето си. Щом намериш сърцето си, ще намериш душата си. И щом намериш душата си, ще намериш духа си. Този е пътят, по който ще вървиш. Ще слизаш и ще се качваш, докато дойдеш до закона на свободата.
Най-първо, ще подигнеш нагоре ръцете си, ще погледнеш пръстите си. Какво означават тези две ръце? Аз съм ви обяснявал значението на двете ви ръце и пръстите по тях. Пръстите са вашите добродетели. Като по- дигнеш ръцете си нагоре, то значи: „Господи, в името на моите добродетели, в името на добродетелите на жена ми, изпрати сили да работят върху нашите мозъци с Твоята мотика и да посадят ябълки, круши и др.“ Това е поляризиране. А какво правят някои във време на отчаяние? Чупят ръцете си, стискат главата си. Няма защо да чупят ръцете си и да стискат главата си. Стискането на главата е дяволско. Кога стискат? Хванем вимето на кравата, когато искаме да издоим млякото й. Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и отчаянието ти ще мине. Кажи: „Господи, аз дойдох до едно безумие. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще.“
Като мине нещастието, вие казвате: „Жена ми донесе от баща си пари, има за ядене и пиене.“ Е добре, сега баща ви е дал. Този капитал, тялото, което имате, вие изхабявате преждевременно. Казвате: „Аз съм млад, имам това-онова.“ Но като изядете капитала си, ставате една въпросителна. Дохожда смъртта, отнима ви всичко и вие сте вече вън от жена си. После ще се молиш наново да те приеме. Добре, ако те приеме. Но ако не те приеме, какво ще правиш? Това е, което православната черква нарича „вечно мъчение“. Жената или мъжът казва: „Не те искам.“ Тогава ще се намираш в ада, няма да имаш възможност да се развиваш и ще бъдеш вън от всякаква дарба. Тогава хората казват: „Господните пътища не са прави.“ Господ казва: „Моите пътища са много прави, но вие напуснете греховете си и елате при Мене да работите, както Аз.“
Следователно, в който ден се обърнем към живия Господ, ще започнем да живеем в братство и ще се споразумяваме.
Вие казвате: „Да, но приложението на всичко това е трудна работа. Стар кон на нов ешкин не се учи. От старо дърво вретено не се прави.“ Тези поговорки са на мястото си, но трябва да ги разбираме правилно. Но нима не можем без вретена? Когато убият някого, той не е ли едно вретено? Онази жена, която върти вретеното, а после спре, за да го навива отново, тя е като онзи стражар, който взима камшик – та върху престъпника. Щом влезем в закона на свободата, никакви вретена не ни трябват. Следователно тази поговорка си има място само в закона на необходимостта, тоест в кармичния закон. Птиците имат ли вретена? Разумните хора казват: „Без вретена можем ли да се облечем?“ Бубата, която си преде пашкулите, с какви вретена си служи? В закона на свободата има други вретена, с които ще си служим. Това Божествено вретено се движи не от ляво към дясно, но от спирално положение – започва отдолу по-широко и колкото отива по-нагоре, се стеснява, отива към Бога. Това наричат „закон на еволюция“. Кармата е отклонение от нашия правилен път, по който трябва да вървим. По този начин сме дошли до „закона на тъмнината“. В този закон ние се движим.
Някоя мома иска да се хареса на някой момък. Затова, като ще излезе, тя се облича с нов костюм, напудри се добре и ако не я харесат, тя си готви нов костюм, за да се хареса поне този път. Ако тази мома иска да се хареса, нека първия ден облече костюма на любовта, та като я види момъкът, да каже: „Колко си хубава, колко си приятна днес.“ Втория ден ще облече облеклото на истината, синия костюм, и така да се хареса на обичния си.
А тъй, някоя по душа черна мома се напудри, та дано отвън си остане такава бяла. Срещна някоя мома – отвън черничка, но отвътре тя е бяла.
Това, което ние имаме, нашата красота, нос, вежди, всичко това трябва да бъде отражение на нашия вътрешен живот. Всичко, което имаме, трябва да го превеждаме и да казваме: „Боже, благодаря Ти, че си ни дал толкова благости, за да им се радваме.“ Ние имаме толкова благости, че няма защо да сме нещастни. А всички чакате да дойде отнякъде спасение, да ни дойде някой капитал. Вземате отнякъде билети и се надявате да спечелите: надявате се на вашите дъщеря и син, те да ви гледат. Но дъщеря ви и синът ви са прелъстени от някой мъж или жена. Мъжът ви изгуби и вие се отчайвате. Не, в себе си, в своята душа положете надежда, така да постъпят вашият син и дъщеря, за да водят един добър и смислен живот.
Ние трябва да започнем живота си със следните правила: „Любов към живия Господ, любов към нашата душа и любов към ближните си.“ Това е новото учение, новата религия, която ще разреши всички философски въпроси и като ги разрешим чрез нея, ще ни светне в ума. За да бъде така, трябва да влезем в това училище и да направим опити. Аз сам правя опити и с тях всичко може да докажа. Като направя някой опит, мога да ви кажа какъв ще бъде резултатът след малко време. Не ви казвам какво може Господ да направи, но какво аз ще мога да направя. Аз знам, че ако постъпвам тъй, както Господ иска, и Той ще направи това, което аз желая. Измениш ли твоите чувства, мисли по отношение към Бога, и Той ще се измени. Ние сме отражение на Бога. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмерва. Каквито камъни хвърляме към Бога, такива ще се върнат и върху нас.
Жената започва: „Господ е такъв-онакъв.“ Но положението й от ден на ден се влошава. Не, за Господа лошо не мисли. Той е вътре в тебе и ти казва: „Страданията, които имаш, се дължат на твоя лош живот. Затова слушай Ме. Ако ходиш по твоя път, вечно ще страдаш.“ Тези страдания, които хората имат сега в света и викат от тях, показват, че Господ вътре в тях вика.
Всички негодуват против бедните, наричат ги вагабонти. Но тяхно е сега времето, бедните идат в света. Това не казвам аз, но Господ е казал това. Господ е казал, че слепите, хромите – те ще дойдат в света. И моя народ те ще го управляват, децата ще го управляват. Умните не можаха да направят нищо, а децата, понеже не знаят да лъжат, ще си казват всичко тъй, както си е. Сегашните управници само с дипломация си служиха и другите казваха за тях: „Какви добри дипломати са!“ „Ами тази госпожа какви хубави маниери има!“ Не, животът не се състои в нашите лъжливи маниери. Решете се да бъдете естествени Божествени хора, такива каквито ви зная аз първоначално, а не каквито сте сега.
Сега, като тръгне някой богаташ, подире му вървят цяла свита слуги, облечени, докарани, често по-добре облечени от самия господар, цели генерали. От такива генерали сме претеглили ние. Голям човек е този, казват. Малък човек е, защото е един престъпник, слушал е само с чуждите сърца и умове, а не и със своите. Казвате: „Да, но какви неща говори той.“ Какви? Ако говори една истина, аз ще го слушам. Ако една жаба ми говори истината, аз ще я слушам най-внимателно.
Някой път съм разговарял с жабите, с мухите. И да знаете колко умни са те. Някой път кацне някоя муха върху мене и ми казва: „Ние кацваме върху вас, за да вземем вашите нечистотии и да ви покажем, че трябва да водите един чист живот.“ Друг пък кацва на челото, на носа ни и ни пита: „Мислите ли вие?“ После кацва на окото ни и казва: „Окото ви е много отворено, затова трябва да го позатворите.“ И ние, за да я изгоним, затваряме очите си. Щом ни безпокоят мухите, ние не си обясняваме защо става това, а гледаме да ги убием. Мухите са много умнички и един ден, когато имам време, ще напиша цяла книга за тях. Като дойде някоя муха на носа ти, кажи й: „Много добре направи, дето дойде. Аз не мисля лошо.“ Друг път като кацне на носа ти, кажи й: „Много хубаво направи, че дойде.“ И тя ще разпери крилцата си и ще бръмне, и ще си отиде.
Ние можем да изправим нашия свят, можем всички да живеем за Този живия Господ, Който е на земята.
Аз съм дал на света десетгодишен срок, за да познаят, че Господ е жив и е на земята.
Някои не вярват, но след години ще видят дали имам право, или не. Има един велик живот, който е влязъл в нас и ще ни измени без наша воля, и ние ще станем добри, тъй както железарят е турил желязото на огъня, за да стане чисто. Така и фитилът, който е турен на лампата, свети и дава светлина. Питате ме какво искам. Искам да запаля изгасналите лампи и да ви накарам да светите или като фитили, или като дърва, или като електрически лампички. Това ще дойде и две мнения няма по този въпрос.
Онези, които идат отгоре, казват: „Ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изхвърлим дявола, тъй че никога няма да дойде у вас.“ Господ е избрал нови средства, с които да действа. Те няма да попаднат под никакви закони и пред нищо няма да се спре. Няма да остане средство, което да не приложи. Тогава няма да казваме: „Аз така мисля.“ Всички еднакво ще мислим, на един ум ще бъдем всички. Какъв ще бъде той? Да не мислим зло никому, да не онеправдаваме бедните, гладните да нахраним, болните да излекуваме; този, който няма къща – да му съградим; който има неорана нива – да я разорем и т.н. Това е новото учение, което ще бъде. Всички ще може да го проверите, когато се избавите от вашата заблуда. Ще кажете: „Има време.“ Не, времето на злото мина. Горко на богатите и на бедните, които не се подчиняват на този велик закон. Благословение на богатите и на бедните, които се подчиняват на този велик закон.
Искам да ви вложа мисълта, да не давате своето богатство на другите да го иждивяват напразно и да оставате за посмешище. Не се занимавайте всеки ден с чесане. Ти стоиш и казваш: „Не се живее вече в този свят. Искам да умра. Ще се обеся.“ И по този начин се чешеш. И се бесихме, и се чесахме, и светът си е все такъв. Като ти дойде този сърбеж, кажи си: „Ще мога да го издържа.“ Щом туриш ръката и вземеш да се чешеш, ти си слаб човек със слаба воля. Щом кацне муха на носа ти, кажи: „Аз, мога да издържа.“ Един човек, който пъди мухите от носа си, той човек не може да стане. Един човек, който пъди мухите от челото си, той човек не може да стане. Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому?“ Ти й кажи: „Аз вече правя опити да живея по Бога.“ И тя ще си отиде. Колкото пъти вие не искате да изпълните волята Божия, тя ще стои, докато я убиете. Учението на мухите е това: хората трябва да мислят.
Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на краката си отдолу.
Аз съм дал обещание да лекувам всеки, който се простуди. Аз ще служа на новото учение и затова ще тегля разноските на всеки, който заболее – на него и на децата му.
И тъй, вярвайте в своя ум, в своето сърце, в своята душа, за да се избавите от това старо заблуждение, наречено карма или закон на необходимостта, и да влезете в закона на свободата.
Това, което не доизкарах от своята беседа, аз ще ви говоря или моят Господ ще ви говори, и във вас ще влезе едно ново знание, което ще ви даде една нова опитност, която вие ще забележите.
Това, което ви говоря сега, то е само въведение, а във въведението нещата не са така систематични.
Когато дойде Господ да ви говори, Той ще ви държи такава беседа, каквато никога през живота не сте слушали.
Беседа от Учителя, държана на 7 декемврий, 1919 г. София.
