ЯКОВ И ИСАВ
И видя сън, и ето стълба поставена на земята, на която върхът стигаше до небето: и ето, ангелите Божии възлазяха и слазяха по нея79.
Предмет на днешната ми беседа ще бъде Яков и Исав. Вярвам всички да сте запознати с тези два характера от свещената история. Яков и Исав са двама братя, Яков е по-малкия и Исав – по-големия. Разликата по отношение на годините им е много малка, може би само с няколко часа. От този разказ или от този древен пример на Свещената история, аз ще извадя на сцената седем характера.
Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родят два народа и по-големият ще слугува на по-малкия. По-рано се родил Исав, а после Яков, но той държал петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исав бил космат, а Яков – гладък т.е. женствен, нямал такива косми. От чисто физиологическо гледище Исав е човек на природата, човек, който представлява нисша култура, отворен, чистосърдечен, импулсивен, но не цени живота, живее от ден за ден. Има хора, които като се наядат днес, казват: „Благодарим ти Боже, днес се наядохме. Ти утре пак ще се погрижиш за нас.“ Тази благодарност е само по отношение към храната. За такива хора българите казват, че те живеят от днес за утре.
Яков е друг тип – по-женствен, не толкова смел, с някои лоши чърти, а именно: хитрост и лукавство. Той прилича на съвременните сарафи, които всякога печелят, никога не губят. Според тогавашните обичаи, на Исав се е падало да приеме благословението на баща си, като първороден, но в ума на Якова, по-малкия брат, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъв случай му се отдаде скоро. Исав се връщаше един ден гладен от полето и поиска от Якова да яде. „Ще ти дам, му отговори той, но ако ми дадеш твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато аз съм гладен,“ му казал Исав и се заклел да отстъпи своето първородство.
На сцената изпъкват още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичал Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яков напълно приличал на майка си, носил нейния ум. Исав представлява човека със своето естествено тяло, нисше съзнание, а Яков представлява човешкото сърдце, стремежа на човека към живот. Майката представлява човешкия ум, а слепият баща представлява човешкия разум, който е достигнал пълното си развитие.
У майката се заражда желание, нейният любим син да вземе първородството, а бащата обичал повече Исава и искал, както се следва по обичая, той да приеме благословението. Като ослепя Исаак, бащата, извика един ден при себе си Исава и му каза: „Вземи оръжията си, иди на лов и ми сготви от лова си вкусно ястие, да ям и да те благословя преди да умра.“ Отиде Исав на полето за лов и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти в стадото, вземи две ярета, да ги сготвя вкусно и да занесеш ядене на баща си, за да те благослови вместо Исава.“ Яков отговорил: „Брат ми е мъж космат, а аз гладък и баща ми ще ме познае, тъй че вместо благословението му, ще си навлека проклятие.“ – „Не бой се, аз ще те изменя“, отговорила майката. Облече тя Якова с дрехите на Исава, покри ръцете и шията му с кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, от когото и взе благословението му.
Ще ви изтъкна тук закона на развитието. Никоя постъпка, била тя добра или лоша, не може да остане без последствие. Всяка мисъл, всяко желание, колкото малко и да е, всякога остава отпечатък върху душата на човека и върху целия човешки организъм. Съвременните хора, хората на XX век не разбират добре този закон и мислят, че трябва само да ядем и пием. Че майката не е в съгласие с мъжа си, това не е важно за тях, те очакват добри деца. Този Божествен закон гласи: Между мъж и жена трябва да съществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бъде напълно еднакво, защото възможно ли е един мъж да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли един мъж да опише в какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишат по този въпрос, но никой не може в подробности да опише тънкостите, които различават мъжа от жената. В чисто физиологическо отношение има чърти, които отличават мъжа от жената. В жената преобладават по-кръгли линии, а в мъжа – повече счупени линии. Кръглите линии означават мекост, а счупените линии – острота. Това показва, че в мъжа има много хроматически тонове.
От цитирания разказ се вижда, че майката дава съвет на сина си да излъже бащата. За да даде такъв съвет, това показва, че и тя е много пъти лъгала. Някой казва: „Днес излъгах.“ Лъжа не съществува само от днес, тя съществува от най-древни времена. Сега питам: дали тази лъжа е наследена от животните или животните от човека? Дали човекът, като се подигал по тази Божествена стълба нагоре, я придобил или като е слизал надолу е придобил лъжата? Когато Яков е излъгал брата си, той е бил на 32 години, пълна, зряла възраст, това е периодът когато се сформирува човешкия характер. Именно в този период той умишлено открадва благословението на брата си. Какви са били последствията след това открадване? Четиридесет и четири години след тази случка Яков е трябвало да бяга от брата си, за да го не убие, за което баща му го съветва да отиде при чича си Лавана. Напусна Яков бащиния си дом и тръгна за дома на чича си, но като залезе слънцето, пренощува сред полето и сънува един сън: видя той стълба, поставена на земята, на която върхът стигаше до небето и ето ангелите божии възлизаха и слизаха по нея.
Господ е едно същество, което вижда всички мисли и желания, хроникира ги и няма да остави нищо в света невъзнаградено и ненаказано. Знаете ли на колко години е бил Яков, когато е бягал от брата си? – На 76 години. Тогава отива той при чича си Лавана и тук намира един учител по-хитър от него – самия Лаван. В този дом изпъкват още три нови характера: Лаван и двете му дъщери – Лия, по-голямата и Рахил, по-младата. Лаван е отличен базиргянин, човек с много добър практически ум. Лаван пита племяника си: „Като ще останеш при мене да ми работиш, каква заплата искаш за това?“ Яков, преди да дойде в къщата на чича си, срещна Рахил със стадото, наля ѝ вода от кладенеца, целуна я и ѝ каза, че са роднини. Влюбва се в Рахила и когато чичо му го пита, каква заплата иска за работата си, Яков казва, че иска да се ожени за Рахила. Ергенин на 76 години иска да се ожени за млада мома.
В тази повест Рахила играе рол на идеалното, възвишеното. Думата „Рахил“ е съдържателна сама по себе си. Лаван се пазарил с Якова да му слугува той седем години, но след изтичането на седемте години да му даде Рахила, но Лаван го излъгал и му дал по-старата си дъщеря Лия. На сутринта, Яков вижда, че не Рахила, а Лия е неговата жена. Запитва чича си: „Защо ме излъга?“ – „У нас, според законите, се дава по-старата дъщеря, а не младата. Поживей с Лия седем години, а след това ще ти дам Рахила.“ Тук действува закона на връщането. Понеже Яков излъга баща си и брата си, сега му се връща по същия начин. За тези две лъжи той трябваше да слугува 14 години – седем за гдето излъга брата си и седем за гдето излъга баща си.
Вие, които ме слушате, ще кажете: „Ние сме свободни от тези грешки на Якова.“ Трябва да вземете ролята или на Рахила, или на Лия, или на Якова и Исава, или на Лавана, или на Исака и Ревека. Това са седемте характера в света. Често хората в този свят продават своите желания и мисли тъй както Лаван продава своите дъщери, за да се обогати. Този свят е един Лаван, едно слизане и качване. В този свят ще слугувате, ще страдате, ще се лъжете и тоз или тази, които се обичат, няма да могат да се вземат. Лия представлява жена, която е взета за парите ѝ, а не по любов. Но Яков е трябвало да вземе нея, иначе нямало да му се даде Рахила. Това същото нещо се повтаря в съвременното общество: някой беден момък, като Якова, иска да се ожени, но по нямане средства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва някоя мома да го поддържа, отива в странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия. На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но в този свят с хубост се не живее, живее се с пари, трябва ми богата жена, аз съм човек с култура, благороден, мек.“
И при Лавана Яков показа своето изкуство за разбогатяване, защото той бил хитър човек на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седем години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направил договор с Лавана всички на пръчки и на капчици овци, кози и агнета да бъдат негови, а останалите на Лавана. Отдели тези от стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговите овци и кози, той ги поил в корита, в които турил пръчки, на които направил бели резки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на пръчки и на топки агнета и кози. Така Яков разбогатял много и прекарал при чича си 21 години, след което време се върнал при брата си.
Някой казва: „Защо да не съм и аз богат в този свят?“ Трябва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смелост. Наистина, в характера на Якова има известни лоши чърти, но Бог го подложи на строго изпитание, на големи страдания. Човек на 76 години да пасе овцете на своя чичо и за всяко изгубено агне и яре той да бъде отговорен и колко пъти е бил заставян да плаче.
При този си живот, той е дошъл до известно съзерцание и разказва повест, че когато се връщал назад при брата си, с жените и синовете си, Господ му се явява в една особена форма. Яков останал през нощта при един поток, а изпратил пратеници при баща си и брата си с подаръци и смирна, защото се страхувал да отиде пръв при тях, без да ги предизвести. Останал Яков на това място цяла нощ и прекарал в разсъждения върху живота си, прекарал, голяма морална борба, в която видял всички лоши последствия и търсил начин как да се освободи. Остана Яков сам и с него се бореше един човек до зазоряване. Като видя, че не му надви, докосна се до става на бедрото му и го измести. „Остави ме да си ида, защото се зазори“, рече той на Якова. Яков му рече: „Няма да те оставя да си идеш, докато не ме благословиш.“ – „Как ти е името?“ – „Яков.“ – „От сега нататък няма да бъдеш Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил.“
Този человек е бил ангел. Името Яков значи „запинател“. Когато се изменя характера на човека, изменя се и неговото име. Когато искаш да измениш характера на един вълк, трябва да измениш името му. Ако името ви не се изменя, няма и в характера ви промяна. Да се измени лицето ви, трябва да се измени и името ви. Формата и името, това са две неща равносилни в онзи свят. От колко букви се състои името ви, в какъв ред и порядък са наредени гласните и съгласните букви, означава качеството на характера и силата, която се съдържа в душата на даден индивид. Името ви определя силата на характера в духовния свят. Например името на Яковата майка Ревека, в български и еврейски език има две противоположни значения, но то е по отношение на тези два народа, в какво отношение се намират един спрямо друг.
Това събитие е било преди 1836 години [преди Христа]. Тогава тези народи са инволюирали, а съвременните хора еволюират. Следователно сега има две култури: култура на интуиция и култура на чистия разум, на разсъдъка. Ако искат да примирят тези две култури, трябва да примирят техните течения. Когато искате да дадете едно правилно обяснение за растенията, трябва да изучите техните листа, корени, стъбла и т.н. Във всеки човек има две движения – Яков и Исав, които живеят у него. Исав е грубата човешка воля. Такъв човек, като не цени своето благословение, продава го. „Защо ми е то на другия свят, защо ми трябва благословение, казва Исав, тук, тук се изисква живот.“ Но всеки днешен ден съставлява условия за утрешния живот. Нашият сегашен живот е резултат на миналия.
Всички, които ме слушате, мислите, че за първи път сте дошли на земята. Аз бих ви попитал: Как ще обясните това противоречие, което съществува във вашия характер? Ако сега за пръв път излизате от Бога, тъй чисти, както би трябвало да сте, тогава от где иде това противоречие, това отцепване? Значи не сте излезли сега от Бога. Когато някого затворят в затвор и после освободят, казват за него: „Той сега излиза и сега влиза в живота, в обществото.“ Но где беше той преди да влезе в затвора? – Пак в живота. Четете живота на Жан Валжана и ще видите, че той, след като престоя затворен в затвор, стана добър човек. Всеки иде от затвор, от долната сфера на астралния свят. А всяка душа, която иде от долна сфера, не може да преобладава такъв замах на благородство. Наблюдавайте малките деца, как дохождат с обработени, готови добри или лоши характерни чърти. На едно тригодишно дете давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, от где у него тези качества на самолюбие? Ще кажете: „От майката.“ Майката от где го е наследила? Това не е положителна философия.
Всяко едно лошо желание се явява от неразбиране на нещата. Исав и Яков искат да постигнат някои неща, но чрез различни методи. Има хора, които чрез страдание постигат нещо и така се облагородяват, а други не се нуждаят от такива страдания. Когато един скулптор иска да издяла едно произведение, той слага върху камъка чука и с него го изкарва, а природата по друг начин си изкарва своите произведения. И първото е една култура, но низка и второто – делото на природата е друга култура. Когато плодовете се образуват и това е култура, но тук природата работи. И у нас има такава култура. На всяко желание, на всеки потик у вас, дайте му условия и не се грижете дали ще се осъществи това желание. Ако сте един скулптор, трябва да знаете условията, за да може да направите предмета и затова трябва да се грижите, но ако работи природата, не трябва да мислите за това нещо. Обикновено един път Господ работи у вас, а друг път – вие, постоянно става смяна. Осем часа работете, а после спете.
Знаем за велики и прости хора, които в такава смяна са получили най-добри потици за работа. Например някои лоши хора сънуват лоши сънища, от които се поправят. Изпращате някого на бойното поле, ако той има някои недостатъци, бойното поле не му действува тъй изправително, както ако сънува някой лош сън. Човек, като ляга да спи, трябва да остави всичките си раници, всички грижи и да се остави на Този Велик Дух да работи в неговото сърдце и Той ще работи. Ако се научите да спите добре, като се освободите от всичките си мисли и желания, ще забележите, ако направите този опит в продължение на един месец, че всичките разстройства у вас ще преминат. Ако си неврастеник, ще се поправиш.
У хората има стремление да се чернят един друг. Като видят, че някой се издигне, било като министър или на друг някой важен пост, започват журналистите да мислят как да го очернят, как да го свалят. От това и у тях лош сън. Не е въпросът как да се снимат и качват хората, въпросът е ако сме скулптори, да работим, да вършим работата, за която сме определени: ако спим – да спим добре. Има един Божествен сън, в който душата се успокоява и получава благословение. Има сън и от пиянство, но от него няма спокойствие. Божествен беше сънят на Якова, който като заспа, у него се пробуди мисълта за Рахила. Този дъртлак така се облагороди. Извинете за тази дума, но дъртлак казвам за човек, който знае много, който е практичен, има много опитност.
В Америка има много проповедници, които искат да им се плаща за проповедите и се пазаруват. Някои питат: „Как не се поправя светът?“ Как да се поправи светът, когато всичко свято се продава за пари. Но когато Яков видя Рахила, той се съгласи да работи за нея даром. С това той разбра какво е да служиш чрез закона на любовта. Ако не служите на Бога, не може да се облагородите. Къде ще намерим Бога? – В жена като Рахила. Често в нашия живот трябва да дойде случай, който да изпита нашия характер.
Един французин живял дълго време в Африка, гдето придобил големи богатства. Връща се в Париж и понеже не мислил да се жени, скроил един начин, с който да провери при кого от двамата си братовчеди ще може да живее. Съобщава на братовчедите си, че изгубил всичкото си богатство и пита единия от тях, може ли да живее при него и колко време? Той го приел, но като постоял една седмица, предлага му да си отиде на друго място. Отива при втория си братовчед. Заживява при него месец, два и братовчед му го задържал постоянно, като му казвал да се не безпокои за нищо, а да остане завинаги с тях. От това той разбрал, кой е истински и безкористно разположен към него и открил истината. Казал, че богатството му не е загубено и той го дава на втория свой братовчед. Когато първият узнава тази работа, започва да му прави визити, да се извинява, но той му отговорил: „Късно е вече.“
Така и Господ ще дойде като един французин, като една млада, бедна жена, като беден момък или като бедно дете и ако вие сте верни на вашия идеал, ще разберете дълбокия смисъл, тъй както Яков разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелите. Тази стълба не е дигната, тя днес има по-големи разклонения. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойдете само до първото стъпало, ще разберете смисъла на земния живот, смисъла на страданията, които усещате. Тези страдания са само една обвивка, в която се крият добрите сокове. Всяко семе е обвито в такава обвивка, за да се не изгубят соковете. Страданията на земята са обвивки на щастието на блаженството.
Мнозина от вас не вярвате на това, за което имате право, защото трябва да го опитате и после да повярвате. За да опитате тази велика истина, трябва да минете през тези големи изпитания. Яков за своята лъжа е слугувал 21 години, а Мойсей за едно убийство е слугувал 40 години на еврейския народ. Всякога прегрешенията в света се изкупуват чрез страдания. Ако някоя жена е направила нещо лошо в миналото си, то като се ожени, ще попадне на лош мъж, ако като слугиня е сгрешила, ще попадне на лоша господарка. И ще се запитват: „Защо е толкова лош мъжът ми към мене?“ „Защо е толкова лоша господарката ми?“ Това е неизбежният закон на кармата, който се връща към тебе. Проследете цялата история и ще видите, че този закон действува планомерно и понеже за в бъдеще искате да имате добри синове и дъщери, трябва да живеете в закона на любовта. Яков имаше 12 сина, но от Рахила имаше само един – Йосиф, който бе роден чрез закона на любовта и за когото баща му работи цели седем години. Ако вие може да слугувате за вас цели седем години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, без да сте в закона на любовта, вие ще имате Йуда, Симеона и други синове, родени от Лия, тази, която не е възлюбена.
Следователно нашият ум и сърдце по същия закон трябва да се преродят. Аз вярвам, че човешкото сърдце, човешкият ум по същия начин се раждат, като децата. Един виден американски писател разказва за деня, когато неговият ум се родил, какъв тържествен ден бил. Да съзнаеш това, то е такава радост, каквато майката изпитва, че се родил син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така и вие извиквате, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и ум. То е денят когато вашият ум е вземал кормилото в своите ръце.
Всички хора от XX век сега сме при тази стълба. Това, което Яков видя на времето си, се отнася до сегашно време. Той видя, че в XX век ще започнат ангелите да слизат и възлизат, ще се роди една нова култура, ново брожение, сближение между всички хора. Това страдание, което усещаме, е болезнена или раждающа жена. Тези ангели слизат един по един, идат да се въплотят в човешкия ум и сърдце. Онзи, Който ги изпраща, наблюдава за последствията. Той е Господ.
Като ви говоря за Господа, някой път ще ви дам възможност да чуете как говори Господ. Излезте рано сутрин, пролетно време, когато природата се развива, когато цветята цъфтят, вдайте се в съзерцание и ако имате тънък слух, ще доловите една музика, която причинява радост. Излезте в гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашият слух е малко по-развит, ще чуете Божествената реч. Тя не е в многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но няма да я забравите никога. Аз съм виждал млади момци и момичета, които взели едно писъмце от своя възлюблен, скриват го и го прочитат и препрочитат, а там е писано само „обичам те“. Колко много съдържат тези две думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичам ви“.
Разказваше ми един господин в Америка, че един път се намирал в много отчаяно положение и решил да се самоубие. В това време наблизо някъде един негов приятел пее и долитат следните думи до ухото му: „Аз за тебе само мисля и никога няма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравих и разбрах, че има някой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте в такова отчаяние, в някакво недоумение в живота, но в един ред само на една светска песен може да съзрете много нещо.
В българските народни песни, в които се възпява Ивана, Стоянка и други, това има съвсем друго значение. Това са въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владее тези елементи на природата. Когато каже някой, че иска да умре, то значи: „Аз искам да умра като един цвят и да завържа.“ Следователно смъртта е всякога емблема на нов живот. Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме.
Всички, които ме слушате, ако искате да вървите в този път, който е път на свободата, освободете се от тези големи грижи, които имате. Не разбирайте, че не трябва да мислите, трябва да мислите, но не и да се грижите. Всеки да си определи каква е неговата програма. Ако имате една майка като Ревека, баща като Якова, ще кажете: „Мамо, не ме учи на такъв урок – да лъжа.“ Ако имате чичо като Лавана, ще му кажете да не използува любовта на роднините. Колко синове и дъщери са нещастни и се самоубиват, защото родителите им не искат тази мома или този момък. Оставете да си изберат те когото искат. Нека страдат, нека страдат от любов. Покажете ми човек в света, който е минал без страдания. По-добре е да се страда за известна идея, отколкото да нямаш такава. Когато майката страда и ражда, тя е благословена. Но когато майката страда и ражда, а децата ѝ умират, този живот не го разбирам. Ако нашите мисли и желания постоянно умират, защо ни е такъв живот?
Ще кажете: „Това не е истина.“ Питам тогава: кое е истина? Вие имате една душа, която иска да люби, да живее, да бъде свободна в своето развитие, вие имате един ум, който иска да бъде свободен в своето развитие и ако вие убиете всяко добро проявление на душата и на ума, какъв е този живот? Но да не лъжете, проявявайте се свободно. Законът е неизбежен, дава се всекиму заслужено възмездие. Баща, който ражда неблагонадежден син, за което е той причината, при друг живот, пак ще се прероди у същия човек. Тъй че за в бъдеще ще се върнеш пак при същите условия. Един индивид трябва да работи за своя народ, защото ще се върне пак в същия народ. Съдействувай за доброто на този народ, така ще бъдеш за друг път по-добре при него. Всички трябва да работят за общото благо на един народ, защото всички са колективни единици.
Ние трябва да разберем този въпрос чисто индивидуално за нас, не трябва да гледаме какво ще бъде положението на българския народ. Българският народ е нещо цяло, но душите са по-важни за Бога, отколкото целия народ. За Бога една добра душа му важи повече отколкото един нечестив народ. Един човек, който носи добро, мир и подига хората в света, струва повече отколкото един цял народ, който внася скърби, страдания и разрушения за човечеството. Питам: къде е великата Римска империя, когато се роди Христос? Какво стана с нея? – Нищо. Имаше по това време един Човек, ‘който умря като разбойник, но Неговите идеи и днес съществуват и владеят света. Той струва повече отколкото цялата Римска империя. Този велик човек беше Христос.
Често питат: „Какво ще стане с България?“ Каквото стана с Римската империя. Следователно ние трябва да се стремим към индивидуално развитие, да бъдем свободни в своите мисли и желания, да нямаме страх. Ако имате характера на Якова, ще пострадате. И Ревека, и Лавана, и всички други са пожънали своите последствия. Тези Яковци, Лавановци, Исаковци днес всички са в България. Днес, където отидете, ще ви кажат: „Платете, платете за проповедта.“ Аз рекох, нека има в света едно свещено звание, гдето хората безплатно да служат на Бога, та като влезе човек в това общество, да знае, че няма лъжа, а другаде нека се плаща. Но тези благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това са съвременните жени, на които сега говоря.
Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашите овци тъй, както тя? Можете ли да бъдете всред овчари и да живеете почтено? Може да имате мъже, не ви казвам да нямате мъж, но питам, колко мъже и колко жени имат съвременните хора? Един мъж и една жена да имате. Един ум и едно сърдце да имате. Два ума – това са две змии. Раздвояването на ума, на сърдцето, на волята, ето где е злото. Когато една жена разлюби мъжа си, нейните криле окапват. Един мъж, когато хвърли око на една жена, той я вече прелюбодействува. Нашата любов трябва да бъде безкористна. И Лаван обичаше племяника си, но той го използува. Рахила, със своята тояга, това е Божественият закон на подигането. Това значи да раждаме деца като Йосифа.
Може ли да раждате младежи като Йосифа, вие ще бъдете избрани жени и избран народ. Тези ангели, които сега идат, питат българските жени: „Готови ли сте да раждате синове като Йосифа, ние ще дойдем в България?“ Питат българските младежи готови ли са да водят добър живот. „Ще дойдем тогава в България.“ Йосиф, като влезе в Египет, спаси го от погибел, от гладна смърт.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тези ангели?“ Те може да дойдат в един час, един ден, един месец, една година, времето зависи от вас. Когато вие развиете вашия дух, ангелът ще слезе и вие ще го познаете и той вас. От това не се плашете, оставете вашите грехове, не е важно какви са те, аз не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бъдеще. Когато ми донесат една нечиста риза, аз я турвам в котел, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и с вас, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чист, тя го издигна. Господ го срещна и му каза: „Аз ти дадох една Рахила, люби я, нямай други жени, освен нея“. Аз мисля, че този Яков, който днес се нарича Израил, живее друг живот вече, по друг начин. Той е между избраните хора, които ги наричат висококултурни, високоучени хора. Светлината на света са те, защото са се самопожертвували.
Сега ние стоим пред тази стълба и Господ е най-отгоре и ни пита: „Като се връщате назад, как мислите да живеете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащите си, ще лъжете ли мъжете си, жените си, ще лъжете ли ближните си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщерите и синовете си?“ Ще кажете: „Много се измъчихме.“ Аз не съжалявам когато се мъчите, но се радвам, когато родите. Както виждам цветята в градините, така бих желал да видя вашите деца и да им се порадвам. Тъй ще ви говори Господ. Знаете ли тогава каква радост и пение щеше да има между тези деца, каква любов между синове и дъщери. Навсякъде щеше да има молитви, ядене и пиене, светът щеше да прилича на една райска градина. Това ще стане сега. Писано е в книгата: Който не стои при стълбата, той няма да се възползува от тези блага. Аз уподобявам това на онези дървета, които стоят покрай реките, те ще използуват всичката влага, всичките блага, а другите ще изсъхнат. По тази Божествена стълба всичко слиза надолу: мъдрост, любов, правда.
Сега във вашите градини прекарайте по една малка струя от този живот. Учител си – прекарай една малка струя от този живот, жена си, свещеник, проповедник, съдия, прекарай една малка струя от този живот и ще видите как ще се измени вашият живот. Това ново учение, прилича на месец май, когато се измътват бубите. Сега вие излизате от вашите гробища и ще възкръснете. Казано е на едно място в Писанието: „Излезте вие мъртви да влезем ние живите.“ Рекох, излезте вие мъртви, които сте живи, да влезем ние мъртвите, да се осолим вътре в земята. Не се бойте, и за едните, и за другите ще бъде добре. Които излизат са очистени, а които влязат, ще се очистят и пак ще се радваме на този процес.
Това е сега новата Рахил. Тя е единствения идеален тип между седемте. Бих желал и мъже и жени, всички да я подражават, красивата Рахил. Бих желал всички жени да бъдат като Рахил, да вдъхват тези Божествени идеали и на мъже, и на деца и да носят със себе си песни. Това е учението на Христа, което Той носи чрез жените и то ще отрие сълзите на страдащите.
Ще кажете: „Виж къде ни туря Христос!“ Да, но ако сте Лия, ще ви пресажда, а ако сте Рахил ще цъфтите. Това е спасението на този свят. Жените трябва да спасят света. Майките, майките и само майките трябва да спасяват света. Който мисли, че вън от майката може да има спасение и подобрение на света, той се лъже. Всички свещеници, проповедници, царе, всички трябва да се съединят около майката и така ще се поправи светът. Най-възвишеното, най-силното име в света, това е майката. Като казвам думата „Господ”, аз разбирам „майка“, в Писанието Бог е Божественото име на майка. Всички за любов говорят, но разбирам любовта на Рахила, любов която иска самопожертвуване. След това ще дойдат новите разбирания на онези тайни, които носи природата.
Човек, който ни люби, той ще ни покаже, своите хубости в къщата си, ще ни приеме на всяко време, а ако не ни люби, той няма да ни приеме. Само чрез ключа на любовта ще може да отворим и разберем тези велики тайни.
В заключение ще кажа, че в света работят шест сили, а именно Ревека, Яков, Исав, Исак, Лаван и Лия, които създават страданията, които обезсоляват човечеството, а Рахил носи виделината в света и навсякъде се носи този зов: „Жените да излязат на фронта!“ Мъжете ще бъдат в тила, жените на фронта и тогава светът ще се оправи.
Аз имам голяма вяра в жените и ангелите имат голяма вяра в жените и Господ и светиите имат голяма вяра в жените. И мъжете, като станат техни синове, светът ще се оправи.
Беседа, държана на 8 април 1917 година, София
