І. РЕЧНИК НА ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
атавистически (от атавизъм) лат. Поява у човека, у животински или растителни видове на белези, които са свойствени само на техни далечни предци, често като уродства.
биномлат., мат. Алгебричен двучлен, частите на който са съединени с + или -, т.е. който представлява сума или разлика на два едночлена.
букаиост. Окови.
гноминем. Елементарни земни духове според окултната наука.
дамост. Обор.
дервиштур. Мохамедански калугер.
дерибейтур. Самовластен турски управник.
домазлъкразг. 1. Нещо, което е домашно производство, а не купено. 2. Животно за разплод.
едносложна дума рус. Едносрична дума.
звонковамонетарус. Метални пари, монети. иждивявам ост. Изразходвам.
кимвалгр, остар. Музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг; чинели.
кринаистор. Дървен цилиндричен съд, използван в миналото като мярка за зърнени храни (около 15 кг).
курнаараб. Каменно или циментово корито под чешма, където се събира вода за миене.
лестницарус. Стълба.
меродавно. Авторитетно, отговорно, достоверно.
мязаост. Прилича.
наполеонфр. Златна монета от 20 франка с образа на Наполеон.
непреривнорус. Непрекъснато.
остеност. Тънка тояга с остър железен връх, която служи за подкарване на едър рогат добитък.
палиативнофр. Полумярка, временно решение.
пенязост. Римска сребърна монета.
пермутациялат. Разместване, смяна.
пертурбациилат. Смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата.
пъздерост. Останки от конопени стъбла при обработване на влакното.
приправкиост. Подправки.
реторталат. Обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата при химични опити.
сакъзтур. Дъвка.
скрижалибибл. Каменните плочи с Десетте Божи заповеди, дадени от Господ на Моисей.
спектроскоплат. Уред за наблюдаване на спектрите чрез разлагане на светлинните лъчи.
странствоост. Чужбина.
съсъдостар. Широк глинен съд с различно предназначение, най-често за сипване на благовония.
тренфр. Влак.
удост. Крайник, орган на тяло.
цев. 1. Къса тръба от кухо стъбло или друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане. 2. Къса метална тръба на оръжие, през която се изстрелват куршумите.
юлартур., оглавник. Въже или ремък, с които се връзва добичето през главата.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
