Словото

Дафина Облакова – 101 стихотворения

Дафина Облакова

град Бургас

Поезия

1

Няма по-добра гора,

да си сред хората в света,

обичта си да раздаваш

във тях Бога да познаваш.

Душите им са щастливи

от делата ти красиви

подкрепяй думите с дела,

от теб го иска Любовта.

№ 2

Небе – място на покой и блаженство,

място на съвършенство!

Дом на Духът и душата

в пътя им към Светлината.

№ 3

Бог е начало

на всички неща.

Той е Любовта.

Благостта иде от Любовта

Благостта е Светлина!

№ 4

Слънцето целува ни с лъчи

радост иде в тези дни,

поздравява ни душата,

по-голяма тя е от земята.

Слънцето е младо затова,

дава живот, топлина,

на всички живи същества.

№ 5

Молитва

Мили Боже,

дай ми сили,

да прескоча тез могили,

где на пътя ми стоят

и все искат да ме спрат.

Дай ми Светлина, утеха,

облечи ме в светла дреха

да поглеждам на света

със очи на Любовта.

Да съм тиха и смирена

и от Теб благословена,

да строя все красота,

изразът на Любовта.

№ 6

Пред свещения огън на Любовта,

няма преграда в света,

която да препятства

разтапянето на леда

сковал човешките сърца.

№ 7

Физическата близост

не всякога е близост.

Близостта, да е в нашите души,

във вътрешното разбиране

на човешките съдби.

Близостта да е свобода.

Нека се прегърнем със душите

радостта да ни споходи дните,

всеки да е свой

в дела, мечти,

във Вечността

да продължи!

№ 8

Бог

Бог е съкровена тайна

Любовта необяснима,

Той Вселена е безкрайна,

в нас е, затова ни има.

Той Ваятелят е мощен

Скулптор Велик, денонощен,

чука, вас все твори,

иска и да ни смири.

Любовта Му съживява,

Мъдростта Му освещава,

Истината освобождава.

№ 9

Бог създаде слънце и луна

освети планетата Земя,

съдейства. за развитието

на всички същества.

Родени сме на Земята,

ползваме се от благата;

въздух,

       слънце,

                  светлина,

хляб,

        храна,

              вода,

повсеместна красота!

Едно Съзнание бди над нас,

Люби ни То,

нек тогаз

да отвърнем със любов

на Божията благослов!

№ 10

Обърни ме  ветре с нежност

ти си Божия милувка,

ти даряваш ми надеждност

полъхът ти е целувка.

Полъхът е Любовта,

на Безсмъртното в света,

Любов вечна, непреходна,

Истината е във Нея,

Тя ме прави и свободна

искам в Нея да изтлея.

Тя ми носи упование

и във радост и в страдание

Тя е лъчът Светлина,

Тя е в ум, сърце, душа.

№ 11

Оловно е небето между нас

рони непрекъснато сълзи,

да прегърнем се с душите си тогаз,

небето да се проясни.

С мрак в душите

липсва радостта,

в умовете няма светлина

щом в сърцата пуснем Любовта

ще решим човешките дела.

Любовта е огънят свещен

с Любовта човек е променен

с Любовта душата е щастлива

работи на Божествената нива.

12

Мама

Двусрична дума

носим я в сърцето,

мълви я всеки ден детето,

с обич тъй дълбока и голяма

учи ни, на нея мама.

Мама е едничка на света,

сърце има като Вечността,

обича ни в началото до края,

с безсмъртна обич

това всеки го знае.

Изгубим ли я рониме сълзи

такива са човешките съдби,

животът си тече….

спомени влече….

но Любовта й носим я в сърце.

№ 13

Първата проява на Любовта

е да даваш обич на света.

Давай, давай, всичко давай,

сал на Бога уповавай!

№ 14

Безброй звезди по небето

оглеждат се в водите на морето,

влагата усилва нощния хлад

с красотата съм богат.

Една звезда трепти над мен

смутена, от настъпващия ден.

Освобождавам се от прегръдката на нощта

огряна от лъч Светлина.

Благодаря на Великото в света,

за дарената ми красота!

№ 15

Пролет

Радостта на пролетта

преобразява,

радостта на пролетта

подмладява.

Нов сезон в душата моя,

нов сезон и за духа.

Пролет! – красотата твоя

дело е на Любовта!

№ 16

Безмълвен говор

ми шепти,

очакват те красиви дни,

с Бога щом си във сърце

радвай се като дете.

Любяща да си към света

подвластна си на Любовта.

№ 17

Душите ни човешки са красиви,

Божествени искри са живи,

обширни като Вечността,

частици са от Любовта!

№ 18

Пролет

Пролет мила, животворна,

нов живот си, красота,

с теб душа е добротворна

дар си ни от Любовта.

Ти събуждаш всичко живо

цветя, храсти, дървеса,

с теб сърцето е щастливо

пълно е със доброта.

Радват ни и птичи песни,

огласяващи простора

радват ни и дни чудесни

блаженство за всички хора.

№ 19

Бог във всичко е Велик

виждам вредом Божий лик,

Той утеха е за мен,

в радост и във скръбен ден.

Вярвам в Неговата милост

вярвам в Неговата благост

Той надежда е и младост

Светлина, Живот и радост!

№ 20

Молитва

Мили Боже, чуй гласът ми

моля Ти се от душа,

за да може с Теб, духът ми

да се слее с Вечността.

Той частица е от Тебе

от Великото в света,

с него съм, едно със Тебе

и живея в Любовта.

Опази ми Ти душата

от зли мисли, суета,

да се къпя в Светлината

да съм в пътя на Христа.

№ 21

Доброто трябва да се прояви

душите наши да спаси,

с него зло не ще ни плаши

любящи ще сме в дните наши.

Време е да се смирим,

с Бог в сърцата да вървим.

№ 22

От скръбта не се плаши

тя ще те облагороди,

след ней иде радостта,

за прослава на Духа.

№ 23

Ако искаш да си смел

и по Божий път поел,

не отлагай ти нещата

докато си на земята.

Ще работиш,

ще се учиш,

опитности да получиш

и поглеждай на света

със очи, на Любовта!

№ 24

Моралът

Човешкият морал

е временен, преходен,

за някои е често неизгоден,

в човешкия морал

царува греха.

Истински морал,

живее в Любовта.

Не гледай към земята

изгаряш си душата,

с поглед към Небето

радваш си сърцето.

№ 25

Животът ми

безмълвно отминава,

плътта старее

иде забрава,

душата ми, духът са живи,

Божествени искри, красиви.

Словото все иде от Небето,

радва винаги сърцето

в стиховете се излива

във душата ми попива.

Великият се изявява

в Словото се проявява,

послания безсмъртни Той реди,

душите ни човешки да спаси.

№ 26

Истински сестри

са само тези,

които са едно

по ум и сърце

по дух и душа,

споделят своята съдба,

живеят в Любовта,

не им липсва

духовно общение

са, в пълно задоволство,

смирение.

№ 27

Сегашното човечество се мъчи така,

както се мъчи раждаща жена,

за да роди, новото в света.

Човещината иде сега.

Ще се наложи, по закона на Любовта.

Хората ще си подадат ръка.

Хиляди души заедно,

образуват Любовта.

Малката, човешка любов,

е за нас

внася утеха, всеки ден и час.

Голямата Любов, е

Божията благослов!

№ 28

Дойдат ли хората

на Любовта

трябва да виждат само,

доброто в света,

да трупат: възвишеното,

                   благородното,

да заприличат на ухаещи

цветя, по цялата земя.

Да завържат сладки плодове,

вкусим ли ги,

да ни падне, мед на сърце.

№ 29

Животът е съчетание

на разумни съзнания.

За да придобием нещо в живота,

трябва да го разбираме

в цялата му пълнота.

№ 30

Богатството, сиромашията,

учението и славата,

всички тези неща

ги народиха,

                                 хората в света.

„Живеем и се движим в Бога“

Живеем и се движим в:

Светлината,

     водата,

                  въздуха,

                                 храната,

четири допирни точки

с Бога на света,

допирни точки с Любовта.

№ 31

Бог допусна смъртта,

за да оценим живота.

Отсъства ли в живота

сладчина, иде смъртта.

№ 32

Палави снежинки

идат от Небето,

танц на балеринки

радва ми сърцето.

Сивите врабчета

пъргави, тъй живи,

пълнят красотата

радостни, щастливи.

Бог ни благославя

с бялата премяна

Той не ни забравя

да любим Го в замяна!

№ 33

Никога не се меси

в грешките на брат, сестри,

щом направиш ти това

влизат в твоята глава.

В живота хората грешат

от неразбирането на светът.

Омразата родена е от тях

въвлича ги във земен грях.

А кой създаде любовта? –

това разбира се е Бог в света.

Да живеем в Любовта!

Да си подадем ръка!

№ 34

Със морал възвишен

угоден си на Бога,

със живот приличен,

спасен си от тревога.

Никога не мърмори,

грешки в брата не търси,

с доброта се прояви!

Не намаляй любовта

със обиди към света,

не допускай във ума

мисъл със нечистота.

Мисъл за любов към Бога

да е с теб при изнемога.

№ 35

Кой как обича

не е работа твоя.

Щом ти обичаш

добродетел е твоя.

№ 36

Истината прави ни свободни,

Мъдростта разумни

Любовта живи, благородни

вътрешно красиви.

Любовта е вътре в нас

Мъдростта е вътре в нас

Истината е във нас

да залюбим се тогаз!

№ 37

Обичай и работи!

Страданията приеми!

За основа на всичко,

Любовта постави!

Няма по-свята мисъл

от мисълта на Любовта.

Няма по-светло чувство,

от чувството на Любовта.

Да се надпреварваме в Любовта

да си почиваме в Любовта.

Вън от Нея, са сенките,

нереалността.

Те само отнемат

нищо не придават.

Да промисляме за

нуждите на любими същества,

иска го, от нас Любовта.

№ 38

Първо Тебе аз познавам

символите разгадавам

и откривам Те в света

във сърце със Любовта.

Благодарна съм затова

на Разумното в света.

С болките ме То смири

Бога в мен се про         яви.

В служене се посвещавам,

Словото разпространявам,

Божията благослов,

Я раздавам със любов.

№ 39

Бог

Да Те позная като Любов

да чуя Твойта благослов,

за мене Ти си Пътя нов

да служа вече съм готов.

Просветлявай ми ума,

Словото да разбера

да съм далеч от греха,

да работя за света.

В хората да те позная,

душата ми да е в рая,

с песните Ти да живея

в Лоното Ти да изтлея.

№ 40

Във всичките си проявления

животът все е справедлив,

в това няма съмнение

скръбен си, или щастлив.

Състояния човешки са това

живееш на планетата Земя,

частица от Безкрайното си ти

Божественото само разбери!

Умът ти да се проясни

в сърцето Любовта пусни,

гледай на света с любов

да видиш Божията благослов.

№ 41

В Божествения храм,

Красивото е там.

В Него ти влезни

душата си спаси!

Светлина е То,

Интуиция е То,

Свръхсъзнание е То.

Вярата е озаряване от Светлина,

вярата, надеждата,

са криле на Любовта.

Повярвай!

С теб ще стане това,

начертано от Разумното в света.

Промисъл в Природата е То,

работи за нашето добро.

Уповавай само в Него!

Смири дръзкото си его!

№ 42

Случващото се в света

дело е на Любовта,

силата Велика, Мощна,

скулпторката денонощна.

Пред Нея нека се смирим

делата Й да оценим.

Само с Нея, с Любовта,

мирът е в Твоята душа.

№ 43

Спасението е в:

търпението,

       мълчанието,

                     самообладанието,

                      разсъждението.

Без недъзи в пътя твой,

не се смятай за герой,

в Битието си прашинка

копай твоята градинка.

Учи и люби света,

живей смирен с доброта,

щом си тръгнал към върха

слушай строгата Съдба.

Безпристрастна е, затова

не играй си с Любовта!

Ако връх висок си знай, –

страдаш.

Бог е с теб докрай

с вяра в ум, сърце, душа,

ти си в пътя на Христа.

№ 44

Вселени раждат се в света

милиарди Божии слънца.

Един Велик ги управлява

с Любовта Си, покорява.

Да чуем тихия Му глас

в душите Той шепти на нас,

всички Мои сте деца,

любя ви, като баща!

№ 45

Какво нещо е Любовта? –

питаме се всякога.

Любовта е необяснима,

Велика, неповторима,

Безсмъртна, необозрима,

Промисъл в Природата е Тя

Божия ръка, ръководеща света,

достъпна за всички същества.

Жертви в света, прави

само Любовта.

В Светлината – там е Любовта,

в топлината – там е Любовта,

в Храната седи Любовта,

във всичко на света е Тя.

Само едно Същество,

може да се произнася

за Любовта – Бог

нашият Баща.

Той е първият слуга.

Да решим да сме слуги,

заедно с Него,

във всичките си земни дни.

№ 46

Щом обичаш много,

много ти се дава.

Обичаш ли малко,

малко ти се дава.

Всичко става,

за Божия прослава.

№ 47

Кристално утро,

Сребристо море,

Светлина озарява

синьото небе,

във въздуха се носи

дъх на море.

Животът едва помръдва,

но тече.

В църквата на Природата съм.

Великото, Красивото,

присъства навсякъде в света.

Физически съм край морето,

умствено, духовно, на Небето.

Мисля за Любовта,

за най-достъпното нещо в света,

за Единственото,

Разумното,

което сближава хората,

всички същества.

Изразява се с даване на:

знание,

        мъдрост,

                  блаженство,

                радост,

                      красота.

Това е Бог, Любовта!

Онзи, Който говори

през всичките векове,

Който ни люби, слуша,

въздишките на своите:

дъщери и синове.

№ 48

Отвори прозорците

на своята душа,

за да влезе животът

с цялата пълнота.

Спасението започва,

с закон на Любовта.

С Него се смъква

товар от гърба.

Освобождаваш се от:

страдания,

    мъчения,

              огорчение,

               самота.

До теб са брат и сестра.

№ 49

С огънят на Любовта

човек е щастлив,

с огънят на Любовта,

млад си, красив.

Излъчваш: нежност,

                          благоухание,

                          милосърдие,

                           въздържание.

Досегът с реалността

е щастие!

Досегът с илюзиите на

живота – нещастие.

№ 50

Погледни света

с очи на Любовта,

за да си жива, здрава, красива!

С Нея, с Любовта,

стават чудеса,

всичко се постига,

зло не те настига.

Погледни живота

с очи на Любовта,

за да разбереш,

Великото в света!

№ 51

Не е важно, как животът те събаря

важно е да се изправяш,

това Съдбата все повтаря

волята си да каляваш.

Бог подава ти ръка

да не паднеш в пропастта,

сочи вярната следа,

път по който да вървиш

път огрян от Светлина

мрак в душа да разведриш.

Не се спъвай, не греши,

с болката се примири,

грешки в брата не търси

себе си сам поправи!

Във страданието само

търсиш Божието рамо,

щом на Него се опреш

във духовен си градеж.

Животът все е въртележка,

Животът е и надпревара,

не се страхувай от погрешка

далече да си от поквара.

№ 52

Прекрасно е, когато ти обичаш,

когато си добър към всички,

прекрасно е, кат светъл лъч да тичаш

душите ни са Божии искрички.

Прекрасно е души да се прегръщат

в диаманти те да се превръщат,

тогава са и радостни, щастливи,

безсмъртни са и вечно живи!

№ 53

На Катя

Не съди за нищо никой

нямаш право на това,

Бог не съди с нищо никой

смирен иска те в света.

Важното е ти да любиш,

а след това да не се чудиш,

че Любов при теб се връща

щастието те прегръща.

№ 54

Истината

За Истината не, не се умува,

Истината просто съществува

с Нея обясняват се нещата

Истината властва на земята.

Трудно Тя се обяснява

но на Ней се уповава,

Свободата е в света

Тя Едно е с Любовта!

Истината неможе да се определи,

Истината неможе да се огради,

Истината съживява, възкресява,

Истината винаги спасява.

Истината това е Бог!

Помни! Негов си отрок!

№ 55

Море, море, ах как те любя,

на хубостта ти все се чудя,

тя влива радостта в сърцето

едно си ти със Битието!

№ 56

Бъди доволен от това,

което имаш днес

щом си здрав,

наспал си се нощес,

утре работите ще се изменят

сигурно ще се и подобрят.

№ 57

Щом човек не се гневи,

щом не се безпокои,

дарбите си ще спаси,

днес и в бъдните си дни.

№ 58

Случващото ни се днес, сега,

дело е, на минали дела,

житото посято в днешни дни,

жънем го във бъднини.

№ 59

Хвърли се в огънят на Любовта

да се превърнеш в светлина,

умът си, тъй ще просветлиш,

погрешките ще заличиш.

№ 60

Да си весел,

радостта понесъл

това е лесно,

чувстваш се чудесно!

Да се радваш

и когато страдаш,

това изкуство е голямо

мъдрият го може само.

№ 61

Любиш ли – добър ставаш,

обичаш ли – прощаваш.

Щом гневиш се, не обичаш,

във двор чужди все надничаш,

недоволен си, тъжиш,

грешки няма да простиш.

№ 62

Прекрасно е, когато ти обичаш,

обичай всичко на света,

на служене се ти обричаш,

излъчваш милост, доброта.

С обичта си, по-красива

жива, здрава и щастлива,

с обичта си във сърцето

радва се за теб Небето.

Щом си лъчът Светлина

тешиш плачеща душа,

близост търси в тебе тя

заедно сте с Любовта.

№ 63

В скърби щом съм потопена

и от грубост наскърбена,

Боже Ти си все до мене

спира и сърцето да стене.

С Твойта милост,

с Твойта благост,

вливаш ми в сърцето радост

с вяра светла, с любовта,

се изкачвам към върха.

Шепнеш ми със кротък глас

Върви! – все до теб съм Аз,

ти си моето дете,

Аз те любя от сърце.

№ 64

Молитва

Искам тебе да обичам,

във любов да Ти се вричам,

да съм блага и смирена

и от Теб благословена.

В лоното Ти да живея,

докато плътта изтлее,

а душата ми, духът

да са във Божествен път.

Вечността да обитават,

Любовта да разгадават,

да са част от Същността

на Безсмъртното в света.

№ 65

Боже, колко красота,

пратил си на таз земя,

тя е част от Същността

на Великото в света.

Изявяваш се различно

все изящно, хармонично

с форми истински, красиви,

да сме радостни, щастливи.

Да сме кротки, обичливи,

винаги ученолюбиви,

с любов истинска в сърцата,

искрени, като децата.

№ 66

„Аз съм Пътят, Истината, Живота“

думи на Христа –

дошли от Вечността.

В пустинята на живота

има много живот.

Да го ценим и обичаме,

иначе е пустиня,

блато пълно с тиня.

Животът, пъстър, многолик,

вътре в нас е, всеки миг

и шепти ни с кротък глас

Аз съм винаги във Вас.

Животът ни е дар от Бога

дар чудесен, дар велик,

да живеем без тревога,

да познаем Божий лик!

Бог във всичко е Велик

със делата си красиви

учи ни Той всеки миг,

да сме силни, здрави, живи.

Пръв слуга е Той в света

посещава ни с Духа.

Негови да сме слуги,

в бъдните си земни дни!

№ 67

В добро и зло

животът има смисъл,

това мъдрец го е написал.

В доброто винаги си:

здрав,

    жив,

                  щастлив,

със злото си в калта, застоя,

там миражен е покоя.

№ 68

Светът на Бога

е красив във всичко,

да вдишаме от Него по мъничко,

от тази повсеместна красота

да храним ум, сърце, душа.

Рисувана е Тя с Любов,

с Великата Му благослов,

щастливи да сме, като деца

с Божествената красота!

Тя песен е на пролетта,

слънчев лъч върху вода,

безоблачното е небе,

вълна на кроткото море

теменужен дъхав цвят

с прелестите си познат.

Дар Божествен е това,

да познаем благостта.

№ 69

Души, които си приличат

се обичат.

Божествени искри са живи,

и много, много, са красиви!

№ 70

Спъваш ли се,

кал по пътя ти има,

душата е ранима.

Не си познал Бога,

затова си в тревога.

Учиш от Земята, от Небето,

топиш леда в сърцето,

научаваш се да даваш

в света Бога опознаваш.

С Любовта си, все разумен,

винаги в делата умен.

№ 71

Обичам те, защото си красива,

обичам те, защото си добра,

желая да си здрава, жива,

да си в света на радостта.

№ 72

Прехвърчат палави снежинки

танцуват, като балеринки,

прегръщат се и се целуват,

никога не се преструват.

Истински са те и чисти

блестят красиви, кат мънисти,

дар Божествен са за нас

радост носят в този час.

№ 73

Животът не винаги е лесен

животът, за да е красив,

щом труден е, запявай песен

радвай се, че днес си жив.

Търси красивото във него

чудото е той в света,

безценен е и само с него

урока учиш си сега.

Не казвай! – животът си е мой,

той дар велик ти е от Бога.

Не унивай! – казвай мога

да слушам аз Съдбата строга.

Ръка подавай на страдалец,

сам раните си превържи,

на всекиму това се пада,

каквото строгата Съдба реши.

Обичай, никога не питай

трябва ли това да правиш,

обичай, за да си честита,

болките си да забравиш.

Дарявай светлина, утеха,

на всякоя душа човешка

и с топла дума,

с мисъл блага

прощавай всяка земна грешка.

№ 74

Нежен полъх ме обгръща

мирът във душа ми връща,

Боже, Ти си все до мен

в радостен и скръбен ден.

Шепнеш ми със кротък глас,

винаги до теб съм аз

моето дете си ти,

пътя светъл продължи!

№ 75

Животът не винаги е лесен,

но винаги е справедлив,

щом тъжен си, запявай песен

радвай се, че днес си жив.

Животът винаги е благо,

за всички хора по света,

бори се ти за него здраво

с тебе да е радостта.

№ 76

на Дени

Имаш ли душевна болка,

на други си я причинил

попитай се тогаз доколко,

сърцето си му наранил.

В страдание си мисли само

за човешките си грешки

тогава търсиш Божи рамо,

грешиш в годините младежки.

Не е важно, кой те е съборил

важно е да се изправяш,

зло на другите си сторил

грешките да не забравяш.

Не страхувай, че грешиш

важното е да решиш,

че можеш да се промениш.

Имаш ли голяма болка

мисли за строгата Съдба

мисли за Нея,

мисли до колко

виновен си за всичко това.

Изправяй се, когато падаш,

изправяй се, върви напред,

това урок е, за да знаеш,

че всичко връща се при теб.

Прощавай всякаква обида,

прошка давай всеки ден,

за прошка силата ти стига

от Бог да си благословен!

Трябва да си с Бог в света,

във сърце със Любовта,

за да можеш всеки миг

да си Негов ученик.

С Него ти си благ, смирен,

винаги благословен,

служиш с радост на света

в мир си с твоята душа.

№ 77

Пролет

Синеоки незабравки,

жужат пчели,

пъплят мравки.

Свещен трепет!

Красота! –

по зелената трева.

Птичи песни!

Божи рай!

Бога на мига познай!

Живот кипи,

в Света нов

Божията благослов!

№ 78

Дело срещу Любовта

не завеждай никога!

Бързо се отлага то

това е само за добро.

Любовта не обвинявай!

Любовта не обяснявай!

Любовта си покажи

и когато те боли!

Тя те иска не да знаеш.

Тя те иска не да можеш.

Иска ти да се смириш,

изпита да издържиш.

Ако пък не сториш това

действа строгата Съдба

с тънка пръчка бие Тя,

безпристрастна всякога.

Любовта е сила мощна

ваятелка е денонощна

за Любовта не говори,

във сърцето я пусни!

Тя е лъчът Светлина

просветлява ти ума,

с Любовта необяснима

душата ти не е ранима,

добродетелност съгражда

в теб човекът нов се ражда.

№ 79

Мъжът

Мъжът е интересно същество

понякога е благ, добър, учтив,

това винаги е за добро

щом вътрешно е и красив.

Срещаме го, често разярен,

смръщен, от гняв зачервен,

познаваме го, като Дон Жуан,

забавен, но накрая сам.

Себичен е понякога затова,

троши своята глава.

Обича ли, безумно полудява,

тогава дамите задява.

Хитрец понякога е той,

иска да се пише за герой

понякога е нежелан

страда, щом остане сам.

Красив, щастлив, обичлив,

иска той да е в света,

надменен ли е, горделив,

губи чар и красота.

№ 80

Прекрасно е души да се прегръщат

в любовен вихър се превръщат

летят в космичното пространство

във вечно те са запознанство!

№ 81

Пред Великото, се спри!

Замълчи! – гласът Му,

за да чуеш ти.

В път духовен щом вървиш

не се страхувай, ще продължиш!

Незнаният те води за ръка,

да не паднеш в пропастта.

Духът показва ти следа,

за да стигнеш до целта

№ 82

Не се страхувайте от добротата,

не се страхувайте, когато сте добри,

това изисква го Съдбата,

с доброто, по-малко се греши.

Добър да си, към всякоя душа

човек, мушица, бръмбарче, трева,

тогава си: доволен,

                               здрав,

                                          и жив,

с доброто, ти си и щастлив.

Добротата все е във душата,

добротата е и в красотата,

добротата да е в сърцата

доброто изява е на:

Любовта.

То спасява нашата душа!

№ 83

Духът се изявява с:

Любовта,

          Истината,

                    Мъдростта.

С Любовта, Христос живее

в нашите тела.

№ 84

Музиката

Музиката е велико благо

подарено ни от Бога,

на душата ти е драго

пъдиш всякаква тревога.

Духът Божий с нея дава

на човека форми нови,

песента той да познава

да пребъдва в дни сурови.

Мисълта е построена

с музикалните закони,

тя от Бог е подарена,

винаги е озвучена.

С музиката се разкрива

красотата на света,

новото се придобива,

само с музика – сега.

Музиката е молитва

идеща от Божий свят,

с ней душата бързо литва

ставаш духом по-богат.

Музиката е носител

на великата култура,

Бог със нея внася ритъм

и хармония във Всемира.

Нека пеем във света

да живеем с радостта,

Бог във всичко е Велик

да познаем Божий лик!

Душите с песен се прегръщат

в любовен вихър се превръщат

летят в космичното пространство,

в Божествено са запознанство.

Животът нека да е песен

тогава и ще да е лесен

животът чудото голямо,

с песен да живеем само!

№ 85

Пеят птиците в простора

радват се на Божий мир

да обичаме се хора,

Любовта да е кумир.

Слънце грей,

душата пей,

Светлина!

Красота!

Нацъфтели дървеса,

храсти, треви и цветя,

въздухът кристално ясен,

живот мъдър и прекрасен!

Пълен е той със Любов,

с Божията благослов!

№ 86

Синьо небе,

кротко море

полъх нежен кат воал,

обръща ме, в мига познал,

това вълшебство на Духа,

благославям Го в мига!

№ 87

Мили Боже,

пътя нов

Божия е благослов,

труден е, но съм готов

само в него да вървя

и ума да просветя.

Страданията за човека

следват го от памтивека

те смиряват го затова,

по-далеч е от греха.

В пътя да сме на Отца

път посочен от Христа

път по който да вървим

та душите да спасим.

Пътят велик е пред нас

да го следваме тогаз

в Светлина е той огрян

Любовта е океан.

В път Божествен щом вървим

добродетели градим.

Те са част от същността,

на душата и Духа.

№ 88

Към изворът на Любовта

ме води Божия следа,

от изворът на Любовта,

пие моята душа.

Бълбука Той, неспирно блика,

душата ми със шепот вика,

утолява всяка жажда,

нов живот във мен се ражда.

Изворът на Любовта,

извор е на Вечността,

изворът на Любовта,

пои всякоя душа.

№ 89

Бог

Търся Те във Вечността

търся Те и вътре в мен

слушам строгата Съдба

на Любовта Ти съм във плен.

В безоблачното Си Небе,

в кроткото Си Ти море,

в поле изпъстрено със цвят

излъчващ дъхав аромат.

Полъхът си на ветрец,

в прелестният Си синчец

в полета на чайка бяла,

в красотата онемяла.

Ти зелена си тревичка,

незабравката мъничка,

гласът си на птичи песни

в слънчевите дни чудесни.

Пълниш с красота сърцата,

учат ни и Небесата.

Сутрин будиш ме с целувка

Любовта не е преструвка.

Безсмъртието е в света,

Битието, Вечността,

Великото,

Творец е Тя,

смирявам се за всичко това!

№ 90

Мир, Любов и Светлина

хранят моята душа,

тя искрицата е жива,

много, много, е красива.

Частица е от Вечността,

безсмъртна е тя затова,

на хората не се показва

Любовта си, им разказва.

№ 91

Любовната светулка

тъмата озарява,

с одеждите на булка

Любовта раздава.

Светват умовете

Дух, душа и двете,

сърцата се разнежват

по пътя нов повеждат.

Доброто в нас битува

иска да слугува,

на ближните души

във мразовити дни.

№ 92

Красота

Дъхав мирис ме облъхва,

цвят поръсил дървеса,

Любовта навред присъства

дар Божествен е това!

Жужат пчели, пеперуди,

пъплят мравки из треви,

спира човек и се чуди

каква прелест, красоти!

Умилява се душата

пие мигом красотата,

цялата е във блаженство,

от Божието съвършенство!

№ 93

Любовта

Любовта е сила мощна,

стражата е денонощна,

Тя живот е и надежда

всичките неща урежда.

Любовта е Светлина,

изявена доброта,

смисълът е Тя голям,

във живота океан.

Тя прегради не търпи

сам от Нея се учи,

щом си Неин ти слуга

ще живееш с радостта.

№ 94

Пролет

Поля поръсени с цветя,

с аромат на пролетта,

сезон на новия живот,

сезон на радост и мечти,

на слънчевите топли дни,

на птичи песни,

на любов,

на Божията благослов.

Да пием тази красота,

цяр за всякоя душа

с нея да се заредим,

за да се облагородим!

№ 95

Изгрев

Изплува дискът от морето,

огря небесния простор

донесе радост на сърцето,

звучи навсякъде птичи хор.

Денят се ражда в Светлина

хармония и красота.

Душата тръпне във блаженство

от Божието съвършенство!

№ 96

Зимно, снежно покривало,

е обвило всичко в бяло

и полята и къщята

улиците, дървесата.

Звъни вятърът в тъмата

и рисува по стъклата

все пейзажи причудливи

пера, замъци красиви.

Сгъстената красота,

ни говори за Отца,

скулптор голям и велик,

да познаем Божий лик!

Нека пуснем Любовта

вътре в нашите сърца

Тя леда да разтопи

Тя да ни облагороди!

№ 97

Искрената, чистата душа

извор бистър е затова,

все бълбука и прелива

напоява, обич дава.

Звънка песен пее тя

пои ближната душа,

те са вече две сестри

в радостни и скръбни дни.

Пеят заедно в нощта

осветява ги звезда,

искрени са и щастливи

вечно живи и красиви.

№ 98

Животът

Животът  е нещо неуловимо,

животът е израз на движение,

животът е нещо неповторимо

в това няма съмнение.

Страдаме от разочарования,

от посетили ни беди,

от непораснало съзнание

очите къпят се в сълзи.

Причината за всичко това,

е липсата на Любовта.

Животът е със много върхове

недостижим е върхът на Любовта

не са готови още нашите сърца.

Затлачени, миришещи сърца

работят във човешките тела.

Да ги изкъпем,

за да побелеят

кат заснежени върхове

да засветлеят!

№ 99

Каква лъжа,

каква измама,

животът ние пълна драма.

Търсим Бога на Небето,

а Той в нас е, във сърцето.

Забравили сме ний къде е,

душата страда, плът старее,

не срещаме се с брат, сестра,

това жестока е беда.

Парите ценност са голяма

срещаме се със измама,

бедствие, лъжа се шири,

липсват ценностни кумири.

Причината за всичко това,

е липсата на Любовта.

№ 100

Обичайте

Обичайте душата на детето

седящите заложби в него,

обичайте ума му, сърцето,

знанието, да опознаете детето.

Обич иска всяко дете,

за да може да расте.

Със красивата Любов

с безопасната Любов

със Безсмъртната Любов

вече си човекът нов

с Нея си във земен рай

Любовта е свят безкрай!

№ 101

Монитора на Вечността

регистрира вси дела,

отчет за тях ще даваш ти

щом свършат земните ти дни.

Живей разумно с любовта

жител си на таз Земя,

от любов се Тя нуждае

във Всемира, във Безкрая.

Категории